РЕШЕНИЕ
№ 173
гр. Пловдив, 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Диляна В. Славова
при участието на секретаря Десислава В. Кръстева
като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело №
20215330120023 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от В. Д. И., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул.
„Я.“ № *, ет. *, ап. * против „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, с която е
предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 744,39 лева - главница, представляваща
недължимо платена, без правно основание, по ***. д. № ******* по описа на ***
****** *******, с район на действие ПОС, представляваща част от общо
разпределената в полза на ответника сума от 914,73лева, която сума е погасена по
давност.
В исковата молба се твърди, че през 2008 г. ответникът, в качеството му на
взискател, образувал срещу ищеца - длъжник ***** дело № ***** по описа на *** ****
****на основание изпълнителен лист от 20.12.2007 г. на Районен съд - гр. Пловдив,
издаден по ч.гр.д. № 9749/2007 г., с който ищецът е бил осъден да заплати на ответника
сумата в общ размер на 5286,89 лева - главница за неизплатена топлинна енергия за
периода от 01.11.2003 г. до 31.03.2007 г., 1660,67 лева - обезщетение за забава за
периода от 01.04.2004 г. до 13.12.2007 г., ведно със законната лихва върху главницата
от 19.12.2007 г. до окончателното й изплащане, както и 140,96 лева държавна такса и
248 лева юрисконсултско възнаграждение. Сочи се, че на 16.12.2008 г. по
изпълнителното дело било извършено последното изпълнително действие, годно да
породи правни последици. В момента на следващото изпълнително действие -
14.03.2011 г. бил изминал период по-дълъг от 2 години, през който взискателят не е
поискал, нито са извършени изпълнителни действия. С изтичането на три години от
последното изпълнително действие от 16.12.2008 г., а именно на 16.12.2011 г.
вземанията на ответното дружество били погасени по давност. Твърди се, че това
обстоятелство, било установено и с влязло в законна сила съдебно решение от
1
17.12.2020 г., постановено по гр. д. № 13103/2019 г. по описа на ПдРС, II гр. с., с което
съдът признал за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 170,34 лв. -
главница, представляваща стойност на неплатена топлинна енергия, дължима по *****
дело № *******, като погасена по давност.
Излага, че по посоченото ****** дело, постъпилите плащания били в общ
размер на сумата от 1110,22 лв. /2,21 лв., постъпили от запор на 21.07.2014 г.; 200 лв. -
заплатена сума на 12.10.2015 г.; 700,91 лв., постъпили от запор на 12.09.2015 г. и
207.10 лв., постъпили от запор на 14.07.2017 г./, от която на взискателя е преведена
сумата от 914,73 лева, а останалите 195,49 лв., били разпределени в полза на ***. Сочи,
че относно претендираната сума липсва валидно съществуващо правно основание за
събирането и разпределянето й от страна на *** **** **** в полза на ответника, чрез
изпълнителни действия по ***. д. № *****, тъй като всички дължими по издадения
изпълнителен лист суми били погасени по давност и ищецът изпълнил недължимо,
като така заплатената от него процесна сума била без основание, а не за реално
дължими суми, поради което сумата от 744,39 лв., част от сумата от общо 914,73 лв.
подлежи на връщане от ответника. С оглед изложеното, от съда се иска да постанови
решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 744,39 лв. -
главница, представляваща недължимо платена, без правно основание, по ***. д. №
***** по описа на *** **** ****, с район на действие ПОС, част от общо
разпределената в полза на ответника сума от 914,73 лв., която сума е погасена по
давност. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се
изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Твърди, че
с решение по гр. д. № 13103/2019 г. по описа на ПдРС, въпросът между страните,
касаещ същото вземане, е решен с влязло в сила съдебно решение, като
преразглеждане на казуса се явява недопустимо. Излага, че ако ищецът твърди, че е
отречено съществуването на вземане на взискателя-кредитор по конкретен
изпълнителен титул и въз основа на същия титул са му събрани принудително суми, то
същият разполага с възможността да поиска издаването на обратен изпълнителен лист
за тези суми, който способ е по-бърз, лек и ефективен. Твърди, че не са получавали
плащане от страна на ищеца в посочения от него размер - 744,39 лв. Не е налице влязло
в сила съдебно решение, с което се отрича съществуването на задължението по ***. д.
№ ***/**** г. по описа на *** **** към кредитора. Позовава се на чл. 118 ЗЗД,
съгласно който, ако длъжникът изпълни задължението си след изтичане на давността,
той няма право да иска обратно платеното, макар и в момента на плащането да не е
знаел, че давността е изтекла. На 11.06.2015 г. ищецът се задължил да заплаща дълга си
по ***. д. № ****/****г. по описа на **** **** разсрочено, на месечни вноски по 200
лева. Взискателят се съгласил с посочения погасителен план. Искането за разсрочено
плащане, както и извършването на плащане, представляват признание на вземането на
кредитора и изразяват доброволния характер на частичното погасяване на
задължението. При условията на евентуалност, доколкото вземанията, свързани с
топлинна енергия, съгласно трайно установената съдебна практика, се погасяват с 3-
годишна давност и доколкото претенцията на ищеца е свързана с такова вземане, се
позовава на изтекла погасителна давност. Ищецът не е посочил кога счита, че е
платена сумата от 744,39 лв., ето защо се позова на кратката 3-годишна погасителна
давност, в случай, че приложимата давност не е кратка, а общата - се позовава на
изтекла 5-годишна давност. Моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира
разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните
по делото доказателства, намери за установено следното:
2
Представено е удостоверение изх. № ****/22.11.2017 г. на *** **** ***, рег. №
*** на ****, с район на действие Окръжен съд Пловдив, от което е видно, че по ***. д.
№ ***** по негов опис, образувано на 12.11.2008г. въз основа на изпълнителен лист,
издаден по гр.д. № 9749 от 2007 г. по описа на Районен съд Пловдив, с длъжник В. Д.
И.- ищец по настоящото производство и взискател – ЕВН България Топлофикация
ЕАД – ответник, са постъпили следните плащания: на 21.07.2014г. – сума в размер на
2.21 лева от наложен запор, на 12.10.2015 г. сума в размер на 200 лева- доброволно
заплатена, на 12.09.2015 г. сума в размер на 700,91 лева – от наложен запор и на
14.07.2017 г. сума в размер на 207,10 лева – от наложен запор. Общият размер на
постъпилите суми възлизал на 1 110,22 лева, от която на взискателя ЕВН България
Топлофикация ЕАД е била заплатена сумата от 914,73 лева, от която 177.77 лева за
погасяване на неолихвяеми вземания /обезщетение за забава, 532,96 лева за погасяване
на разноски и 204 лева за погасяване на такси, а сумата от 195,49 лева била
разпределена за такси и разноски в полза на съдебния изпълнител към ЗЧСИ. Към
датата 22.11.2017 г. размерът на задължението по ***** дело възлизал на сумата от
39,90 лева, представлваща такси и разноски към ТТР към ЗЧСИ за заличаване на
наложените обезпечения. Представено е съобщение за прекратяване изх. №
****/22.11.2017г., адресирано до длъжника по ***. д. № ***** по описа на *** ****
****, с което длъжникът е уведомен, че ***** дело е прекратено на осн. чл. 433, ал. 1,
т. 2 от ГПК.
С решение от 27.06.2017 г. по гр.д. № 1788/2017 по описа на Районен съд гр.
Пловдив е признато за установено в отношенията между страните, че В. Д. И., не
дължи на „ЕВН България Топлофикация“ сумата от 5230,52 лева– главница,
представляваща стойност на неплатена топлинна енергия, дължима по **** дело №
****/**** г. по описа на *** **** ***, рег. № ***, район на действие – Окръжен съд –
Пловдив, като погасена по давност.
С Решение от 17.12.2020г. по гр.д. № 13103 от 2019г. по описа на Районен съд
гр. П. е признато за установено в отношенията между страните, че „ЕВН България
Топлофикация“ дължи на В. Д. И. сумата от 170,34 лева – главница, представляваща
недължимо платена, без правно основание, по ***.дело № ****** по описа на ***
***** ****, което вземане е признато със съдебно решение от 27.06.2017 г. по гр.д. №
1788/2017 по описа на Районен съд гр. П., в полза на длъжника, че не съществува.
Решението е обжалвано пред Окръжен съд Пловдив, IX гр.с. и потвърдено от него с
решение от 07.06.2021г.
Представено е копие от молба подадена от длъжника – ищец по ***.дело №
***** по описа на *** **** ****, с която се задължава да погасява задълженията си с
месечни вноски в размер на 200 лева.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна
страна намира следното:
В исковата молба се излагат твърдения за принудително събиране на присъдени
суми, за които е изтекла предвидената в закона погасителна давност. Ищецът има
правен интерес да иска връщане на платеното в резултат на незаконосъобразно
проведения, според него, поради липса на изпълняемо право. Искът на длъжника
срещу взискателя за връщане на недължимо платено по чл. 55, ал. 1 ЗЗД е предявен
след приключване на принудителното изпълнение и цели да поправи последиците от
незаконното принудително изпълнение. В настоящия случай с влязло в сила решение
от 27.06.2017 г. по гр.д. № 1788/2017 г. по описа на Районен съд Пловдив е прието, че
ищецът не дължи на ответното дружество главница по **** дело № ****/****г. по
описа на *** **** *** в, рег. № ***, район на действие – Окръжен съд – Пловдив, като
погасена по давност. На осн. чл. 119 от ЗЗД с погасяването на главното вземане се
3
погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания.
По делото се установява, че сумата от 744,39 лева, представляваща част от общо
разпределената в полза на взискателя по ***.дело сума в размер на 914,73 лева, е
събрана по принудителен ред от наложен запор, която сума ищецът иска да му бъде
върната като недължимо платени на осн. чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. В тази връзка следва да се
посочи, че съгласно Решение № 1483 от 17.08.1967 г. по гр. д. № 977/1967 г., I г. о. на
ВС, събраните по поискан след изтичане на погасителната давност запор суми не
представляват изпълнение по смисъла на чл. 118 ЗЗД, поради което може да се иска от
длъжника връщането им. Това становище се поддържа и в по – новата практика. Не се
споделят и доводите на ответника, че се касае за доброволно изпълнение, тъй като
погасяването на част от дълга е било осъществено в хода на образувано изпълнително
производство и е резултат от предприетите принудителни действия.
Неоснователно се явява и възражението на ответника, че с настоящата искова
претенция се стига до преразглеждане на казуса, доколкото със съдебно решение по гр.
№ 13103/2019г. по описа на Районен съд Пловдив въпросът между страните касаещ
същата претенция е решен. В действителност е налице влязло в законна сила
предходно решение от 17.12.2020 г. по гр.д № 13103 / 2019 г. по описа на Районен съд
- Пловдив, образувано между същите страни, за същото вземане, по същото **** дело,
но касаещо различна част от вземането. Следва да се посочи, че формираната сила на
присъдено нещо с предходно решение не се разпростира и върху непредявената част от
вземането, предмет на настоящото производство, а мотивите на съдебния акт не
създават такава между насрещните страни /в този см. ТР № 3 от 22.04.2019 г.
по тълкувателно дело № 3/2016г. на ОСГТК на ВКС/.
Не се споделят доводите на ответника за издаване на обратен изпълнителен
лист. Настоящият съдебен състав счита, че не е налице основание за издаване на
обратен изпълнителен лист в полза на длъжника за неоснователно събраната сума, тъй
като не се касае за допуснато предварително изпълнение по висящо дело, а за
новонастъпил факт след приключване на производството, в което е издадено
изпълнителното основание.
От събраните по делото доказателства се установява общият размер на
разпределената в полза на взискателя сума, която възлиза на 914,73 лева. Предвид
установеното по делото и в съответствие с цитираната съдебна практика получената от
ответника сума до размера на исковата претенция от 744,39 лева – като част от
разпределената сума по **** дело № ****** по описа на *** **** *** за погасяване на
задължения по изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 9749 от 2007 г. по описа на
Районен съд Пловдив е без основание, поради изтичане на срока на погасителната
давност. Ответникът при разпределената му доказателствена тежест за това не доказа
към датата на получаване на сумата да е било налице основание за получаването й.
Вземанията по цитирания изпълнителен лист са погасени по давност и не подлежат на
събиране по реда на принудителното изпълнение.
Предвид така изложеното съдът счита, че предявеният иск се явява основателен
и доказан и като такъв следва да бъде уважен, като ответникът следва да бъде осъден
да върне на ищеца сумата от 744,39 лв. – принудително събрана по **** дело № *****
по описа на *** **** ****.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят
направените разноски за държавна такса в размер от 50 лева. В полза на пълномощника
на ищеца – адв. К. Б. по настоящото дело следва да бъде присъдена сумата от по 360
лева на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 във връзка с ал. 2 от ЗАдв. адвокатско
възнаграждение за производството по настоящото и по частното гр. дело. Предвид
гореизложените съображения, съдът
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов 37
дължи на В. Д. И., ЕГН **********, адрес гр. П., ул. „Я." № **, ет. *, ап. *, сумата от
744,39 лева /седемстотин четиридесет и четири лева и тридесет и девет стотинки/ –
главница, представляваща недължимо платена, без правно основание, по ***.дело №
****** по описа на *** **** ****, с район на действие ПОС, за което вземане е
признато със съдебно решение от 27.06.2017 г. по гр.д. № 1788/2017 г. по описа на
ПРС, ХVІІІ гр.с., че не съществува в полза на длъжника.
ОСЪЖДА „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов 37 да заплати на В. Д. И., ЕГН
**********, със съдебен адрес гр.С., ул.”Г.” №**, ет.*, оф.****сумата от 50 лева
/петдесет лева/ – разноски, платена държавна такса по настоящото дело.
ОСЪЖДА „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов 37 да заплати на адвокат К. И.
Б., ЕГН ********** със съдебен адрес гр. С., ул.”Г.” №**, ет.1* оф.****сумата от 360
лева /триста и шестдесет лева/ разноски за адвокатско възнаграждение при условията
на чл. 38, ал.1, т.2 .
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5