№ 3458
гр. С., 27.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:А.К.Г
при участието на секретаря Д.Г.Д
като разгледа докладваното от А.К.Г Гражданско дело № 20221110148595 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на М. П. С. срещу „Ф.Б“ ЕООД, с която
са предявени претенции за признаване за осъждане на ответника да плати 5
лева (частично от общо 200 лева) – платени от ищцата на ответника без
основание, тъй като е смятала последния за поръчител от нейно име съгласно
договор за предоставяне на поръчителство № ******* г., който бил нищожен,
сключен за обезпечаване на вземанията на „И.А.М“ АД срещу ищцата по
договор за потребителски кредит № ******* г., който бил нищожен поради
противоречие със закона.
В исковата молба се поддържа, че сключеният между страните договор
за осигуряване от ответника на поръчителство по договор за потребителски
кредит между ищцата и „И.А.М“ АД следва да се смята за част от единен
договор, тъй като е сключен на същата дата и с ясното съзнание на ответника,
че ще поръчителства по договора за потребителски кредит. Твърди се, че
договорът за кредит е нищожен поради липса на погасителен план и
невключване в лихвения процент и годишния процент на разходите на
неустойки по договора и възнаграждение за поръчител. Твърди се, че
нищожен е и договорът за поръчителство, тъй като е без основание – по него
не се предоставяла услуга в действителност, кредитор и поръчител били
свързани лица, и противоречи на добрите нрави – уговарянето на
възнаграждение било само начин за увеличаване на разходите по кредита, а и
защото възнаграждението за поръчителство по договора е било прекомерно.
Поради това се поддържа, че не се дължат възнаграждение за поръчителство
и се иска връщането на част от него. Претендират се разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – „Ф.Б“
1
ЕООД, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Поддържа се,
че ищецът не представя никакви доказателства за претенцията си и на
ответника е трудно да се брани. Поддържа, че ищецът сам се е съгласил да
сключи договора с дружеството, за да може последното като професионалист
– финансова институция за гарантиране на заеми, да се задължи спрямо
кредитора на ищцата. Поради това се приема, че договорът не противоречи на
добрите нрави, а по отношение на договореното възнаграждение се приема,
че не е прекомерно, а основано на преценка на риска, а и ответникът като
търговец нямало как да сключва безвъзмездни сделки. По отношение на
договора за кредит, ответникът поддържа, че неговото възнаграждение като
поръчител не може да се смята за част от договор за кредит с друго лице, а по
отношение на останалите оплаквания на ищцата се твърди, че не могат да се
релевират в производство без участие на кредитора, като поради липса на
договор ответникът не може да вземе становище. Иска се отхвърляне на иска.
Претендират се разноски.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
С отговора на исковата молба, на страница 5 от същия (на лист 22 от
делото) ответникът е признал, че по договор от 23.07.2023 г. с ищцата е поел
задължение да обезпечи задълженията на ищцата по договор за кредит,
сключен между ищцата и „И.А.М“ АД, като е определено възнаграждение по
договора. Признато е и че има получено възнаграждение.
Съгласно чл. 162 ГПК и с оглед минималния размер на претенцията по
настоящото дело от 5 лева, съдът приема, че ищцата е платила тази сума на
ответника.
При служебна проверка по реда на чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ в
Търговския регистър се установява, че единствен съдружник в дружеството-
ответник е заемодателят на ищцата – „И.А.М“ АД.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от
правна страна:
В случая е установено, че ищцата е сключила договор с ответника, по
силата на който последният се е задължил да стане поръчител за задължение
на ищцата към свързано с него лице, като за целта ищцата заплаща
възнаграждение. Подобна клауза противоречи на изискването за
справедливост, тъй като представлява начин за увеличаване на разходите на
потребителя по договора за потребителски кредит, като се сключва свързана
сделка със свързано с първоначалния кредитор лице, и то възмездно. Това
изискване е и във вреда на потребителя, поради което е налице основание да
се приеме, че клаузата за възмездност на поръчителството по договора с
ответника е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП и поради това –
нищожна съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
Следователно платените от ищцата 5 лева по тази клауза се явяват
платени без основание, поради което искът за връщането им по реда на чл. 55,
2
ал. 1, предл. първо ЗЗД следва да се уважи.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищцата на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
Същата е доказал разноски в размер на 50 лева – държавна такса, и 350
лева – адвокатски хонорар по договор от 03.09.2022 г. (на лист 8 от делото),
който съдържа и разписка за плащане. В отговора на исковата молба е
направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като
съдът, с оглед на това, че адвокатът на ищцата предявява десетки подобни
искове, което означава, че следва да му се присъди по-малко по размер
възнаграждение, а и същият не е поел сериозен риск по делото, тъй като
материалният интерес е малък. Тъй като адвокатът не се е явявал по делото,
ангажиментите му се ограничават до типова искова молба и типов отговор, на
него следва да се присъди по-малко по размер възнаграждение, като това е
следвало да съобрази и ищцата при плащането. Съдът намира, че следва да
определи адвокатското възнаграждение в размер на 120 лева, и да присъди на
ищцата общо 170 лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1 предл. първо ЗЗД „Ф.Б“ ЕООД, с
ЕИК: ******, и адрес: С., Д.Н“ ***, да плати на М.П.С., с ЕГН: **********, и
адрес: С., ул. „Б., по сметка с IBAN: BG62 FINV 9150 1017 4226 98, 5 лева
(пет лева) – частично от 200 лева – неоснователно платено на дружеството
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство № ******* г.
въз основа на неравноправна клауза за възмездност на поръчителството в
същия договор.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Ф.Б“ ЕООД, с ЕИК:
******, и адрес: С., Д.Н“ ***, да плати на М.П.С., с ЕГН: **********, и
адрес: С., ул. „Б., по сметка с IBAN: BG62 FINV 9150 1017 4226 98, 170 лева
(сто и седемдесет лева) – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3