Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Росица Динкова | |
Делото е образувано по подадената въззивна жалба от Р. Р. С. от град Е. лично и от адвокат Н.С.М.в качеството му на пълномощник на М. Р. С. от град Е. против Решение № 62 от 16.08.2013 г. ,постановено по гр.д.№ 392/2012 г. по описа на Районен съд град Е.. С това решение Е.Р.С.д е приел за установено по отношение на Р. С., М. С. и Д. Б., че западната граница на имота на М. М. П., с ЕГН * и Т. Й. П., с ЕГН *, двамата от гр. С. и С. И. Б., с ЕГН * от град С., с идентификатор № * по КККР на с.Ч., община Е. е заснета погрешно, като в действителност същата следва да съвпада с намиращата се на място ограда- телена мрежа на бетонни колове, т.е . по червената линия, съгласно изработената от вещото лице скица-Приложение №1 към заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице М.А.Н., както и че мястото, заключаващо се в границите между одобрената кадастрална карта на имота и вярната кадастрална граница, което е с обща площ 443 кв.м., от които 400 кв.м. от поземлен имот № *, собственост на Р. Р. С. и М. Р. С. и 43 кв.м. от поземлен имот № *, собственост на Д. С. Б., са собственост на М. М. П., Т. Й. П. и С. И. Б. към момента на заснемане на кадастралната основа и одобряване на кадастралната карта с влязла в сила Заповед № */15.03.2012 г. на Началника на СГКК гр.В., като Скица- Приложение №1 към заключението на вещото лице М.Н.е неразделна част от съдебното решение.Ответниците Р. Р. С. и М. Р. С. са осъдени да заплатят на ищците направените по делото разн¯ски. В жалбата се правят оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, за допуснати нарушения на материалния закон.Твърди се, че същото не е в съответствие със събраните по делото доказателства.Сочи се, че районният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, както и всички доводи на ответниците и обстоятелствата, на които те се основават.В мотивите е обсъждал преимуществено сочените от ищците доказателства, които подкрепят тяхната теза.Жалбоподателите считат, че от събраните по делото доказателства не може да се направи категоричен извод за площта и границите на претендирания от ищците имот.В това отношение показанията на свидетелите са противоречиви и този факт не е отчетен.Възприятията им относно разстояния са неточни.Противоречиви са и относно наличието и разположението на сгради.Необосновано, според жалбоподателите, съдът поставя под съмнение показанията на свидетелите Р. С. и С.Т. без да ги съпостави в съвкупност с всички доказателства.Съдът не е коментирал показанията на свидетелите Ч. и Х., че от западната страна на имота не е имало ограда, при положение, че тези свидетели нямат родствена връзка с ответниците и в този смисъл не са заинтересовани от изхода на делото.Жалбоподателите считат, че с оглед противоречивите свидетелски показания, съдът е следвало да обоснове решението си предимно и най-вече с писмените доказателства и заключението на вещото лице. От приетата към делото като доказателство преписка по одобряване на околовръстния полигон н с.Ч., съдържаща графична част, се виждало, че границите на имота на П.С., респ. на неговите наследници, са очертани така, че част от имота попада в околовръстния полигон, а друга част е извън него.Не било установено обаче по какви признаци са нанесени тези граници при изготвяне на въпросната скица.Съгласно заключението на вещото лице, частта на имота в околовръстния полигон е около 900 кв.м., а частта извън него е около 250 кв.м. Дори да има евентуална грешка при измерването н площта, като се прибави и частта от имота на ответника Б. , не може да се получи претендираната площ. Жалбоподателите считат за необосновани изводите на съда за законосъобразността на решенията на Поземлена комисия град Е. за възстановяване на правото на собственост на наследниците на П.С. върху нива с площ 0,586 кв.м.Неправилно съдът бил приел, че в преписката по възстановяване няма такива документи, от които да се вижда защо е възстановена по-голяма площ с решението за изменение на първото решение на комисията.Позовават се на изявлението на вещото лице, че преписката по възстановяване в ОСЗГ е непълна и не е могло да се установи как е протекла процедурата по възстановяване, при което съдът не би могъл да се произнесе по законосъобразността на решенията без наличие на доказателства в тази насока.От друга страна, жалбоподателите считат, че размерът на възстановената на Стефанови земеделска земя, както и процедурата по възстановяването й са без значение.Считат, че тъй като всички имоти, или части от имоти, попадащи извън строителния полигон, представляват земеделски земи по смисъла на ЗСПЗЗ , за тях е следвало да се иска възстановяване правото на собственост, след което собствениците им се легитимират или с решение на ПК или с нотариален акт, ако са се снабдили с такъв.Ищците не са придобили от праводателите си земеделска земя, от което следва, че са придобили само право на собственост върху земя в околовръстния полигон.Придобиването е станало след влизане в сила на ЗСПЗЗ и е следвало изрично да се упомене в сделката, че се прехвърля земеделска земя, като се представят документи за това. Жалбоподателите считат, че ищците не са придобили претендираните от тях части от земеделски имоти и на основание давностно владение,тъй като ответниците Стефанови никога не са се дезинтересирали от земеделския си имот и са бранили правата си върху него с жалби до община Е.. Жалбоподателите считат, че съдът не е изложил мотиви в частта, с която е осъдил само ответниците Стефанови да плащат разноски по делото,като не е осъдил ответника Б. на такива. Молят да бъде отменено обжалваното решение и делото да бъде решено по същество, като се остави без уважение предявеният иск като неоснователен и недоказан. Претендират разноски за двете инстанции. В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от адвокат Габриела Николова, в качеството й на пълномощник на М. М. П. и Т. Й. П.,двамата от град С..В отговора се заявява становище за неоснователност на въззивната жалба.Сочи се, че Е.Р.С.д не е допуснал твърдените в жалбата нарушения. Произнесъл се е след обсъждане на всички релевантни за спора факти, като е формирал правните си изводи на базата на допуснатите и относими към спора доказателства.И доколкото съдът няма задължение да обсъжда всички доказателства , а само тези от значение за конкретния правен спор, то и твърдените от жалбоподателите процесуални нарушения не са налице.Причината съдът да обсъжда преимуществено показанията на сочените от ищците свидетели е тази, че те съдържат данни за имота от много отдавна и посочват трайно съществуващи в имота особености.В същото време съдът правилно е приел,че двама от водените от ответниците свидетели са пряко заинтересовани от изхода на делото като близки техни роднини, а останалите двата са посещавали имота инцидентно за да се забавляват и нямат ясни спомени за него.Считат за неправилно тълкуването на заключението на вещото лице относно изводите, почиващи на графичната част на протокола за одобряване на околовръстния полигон на с.Ч. от 1973 г.Вещото лице е установило идентичност на отразения на скицата от 1973 г. имот със сега съществуващия на място имот.При идентичност на конфигурацията, въпрос на прецизност е точната площ на имота.В отговора се сочи, че правилно съдът е приел въз основа на представената преписка по възстановяване на земеделски имоти на ответниците, че не са налице предпоставки за възстановяването.В случая не е налице „застъпване” на околовръстния полигон с КВС При положение ,че е доказан фактът, че ищците са придобили целия имот, бивша собственост на П.С., който е с непроменени граници от 50-те години на миналия век досега, то те са придобили и тази част от него, която неправилно е заснета като имот на ответниците в КВС.Що се отнася до отразената в нотариалните актове площ на имота от 500 кв.м., ответниците по жалбата сочат, че не площта на имота, а неговите граници са идентифициращ белег на имотите.Иска се потвърждаване на обжалваното решение.Претендират се направените пред въззивната инстанция разноски. Постъпил е писмен отговор на въззивната жалба от адвокатите В.К.и Й.Ц., в качеството им на пълномощници на С. И. Б..В него се заявява становище за правилност и законосъобразност на обжалваното решение.Сочи се, че съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства, въз основа на които е направил правилни и законосъобразни изводи относно местоположението на вярната кадастрална граница между имот с идентификатор № * по кадастралната карта на с.Ч., община Е. и ПИ № * и ПИ № * по картата на землището на селото, както и относно собствеността на спорното място с квадратура 443 кв.м.,заключващо се в границите между одобрената кадастрална и вярната кадастрална основа.Сочат, че съдът правилно е преценил показанията на разпитаните свидетели, като е дал вяра на тези от тях, които имат непосредствени впечатления от имота, разположението на оградата и владението на спорното място.В писмената си защита адвокатите Коева и Цветанов заявяват, че е неоснователно становището на жалбоподателите, че ищците по делото, след заявената от тях промяна в правната квалификация на иска- от чл.124 от ГПК в чл.53,ал.2 от ЗКИР, наложила се поради влизане в сила на кадастралната карта на населеното място по време на висящността на процеса, не поддържали довод за давностно владение върху спорната западна част от имота.Такива обстоятелства ищците са изложили в исковата молба, където са заявили, че от момента на закупуване на имота досега владеят същия в очертанията на съществуващата ограда, която не е местена, като владението е осъществявано по същия начин от техните праводатели.Тези фактически твърдения не са променяни във връзка с уточнената нова правна квалификация.Излагат съображения още за неправилно тълкуване от страна на жалбоподателите на обясненията, които вещото лице по изслушаната съдебно-техническа експертиза е дало в съдебно заседание по повод протокола за одобряване на околовръстния полигон от 26.09.1973 г.От този протокол се установява, че т.3, очертаваща границите на полигона попада в имота на наследници на П.С.Р., т.е процесния имот.От обясненията на вещото лице става ясно също, че от графичната част към протокола от 26.09.1973 г., независимо о‗ дребния мащаб, може да се направи извод, че имотът, в който попада т.3 е идентичен с процесния имот, включително и със спорната част.Този извод вещото лице прави въз основа на конфигурацията на имота, а не толкова въз основа на квадратурата, която поради дребния мащаб не може да се измери точно.Също така вещото лице обяснява, че за да е нанесен на графичната част към протокола от 1973 г. имотът на П.С.Р., то той е бил с материализирани на терена граници и то с конфигурация, съответстваща на имота съобразно сега съществуващата ограда.След като е бил ограден по този начин в същите очертания както и понастоящем още през 50-те години на миналия век, то спорната западна част на имота не е имала характер на земеделска земя, а е била част от дворното място на собственика П.С.Р..Тази спорна част е владяна от бившите собственици и от ищците без прекъсване.И обстоятелството, че тази спорна част попада в КВС не означава, че тя е подлежала на реституция по ЗСПЗЗ, тъй като съгласно чл.10,ал.1-14 от ЗСПЗЗ на възстановяване по реда на този закон подлежат селскостопански имоти, които са били отнети фактически или юридически от собствениците им.Сочи се задължителна практика на ВКС.Процесният имот не е бил отнеман от бившите му собственици и те са били непрекъснато в негово владение, поради което реституцията по ЗСПЗЗ би била недопустима и за тях не е било необходимо да предявяват претенции за възстановяване собствеността върху спорната част от имота. Ответниците по въззивната жалба развиват съображения за законосъобразност на мотивите на Еленския районен съд относно приетия извод на съда по реда на косвения съдебен контрол за липса на правно основание за възстановяване на собствеността върху земеделска земя на наследниците на П.С.Р. и че решение № * от 07.03.2000 г. на ОСЗ не е породило правни последици.Сочи се, че е подадено от Й.П.С. заявление от 22.08.1992 г. за възстановяване право на собственост на наследници на П.С.Р. на земеделски земи в землището на с.Ч., към което е приложено удостоверение от емлячния регистър, като в т.8 от заявлението е описан имот-зеленчукова градина в м.”П.М.” с площ 0,2 дка.С решение № */09.03.1993 г. на н-ци на П.С. е възстановена в съществуващи/възстановими/ стари реални граници нива от 0,2 дка в м. „П.К.Ч.”.Към това решение няма картов материал.Решение № * от 07.03.2000 г. на ОСЗ е в противоречие с първото решение както по отношение местността, така и по отношение квадратурата на имота. С решението от 2000 г. на наследниците на П.С.Р. е възстановен по-голям имот от притежавания в действителност, като разликата в площта е приблизително спорната територия-400 кв.м. При това с одобряване на кадастралната карта през 2012 г. западната граница на имота на ищците е отразена погрешно, като не е съобразена с намиращата се на място ограда, съществувала още през 1995 г. когато С. Б. е придобил имота и която е действителната граница на имота, тъй като той го е владял повече от 10 години по нея.Поради тази грешка 443 кв.м. от имота е отразен погрешно като имот на ответниците.Приложеното административно дело, считат те , има значение само и единствено за определяне на правната квалификация на иска като такъв по чл.53, ал.2 от ЗКИР.Иска се потвърждаване на обжалваното решение.Претендират се направените по делото разноски. Ответникът по въззивната жалба Т. С. Б. не е подал писмен отговор. Пред първоинстанционния съд той заема становище чрез пълномощника си адвокат Стоян Цонев за основателонст на иска и признава същия като заявява, че 43 кв. м. от спорното дворно място попадат в неговия имот –ПИ № * по КВС. Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира следното: С обжалваното решение Е.Р.С.д се е произнесъл по предявения иск от М. М. П. ,Т. Й. П., двамата от гр.С. и С. И. Б. от гр.С. срещу Р. Р. С., М. Р. С., двамата от град Е. и Д. С. Б. от гр.В., с правно основание чл.53, ал.2 от ЗКИР, като е приел за установено по отношение на Р. С. , М. С. и Д. Б., че западната граница на имота на М. М. П., с ЕГН * и Т. Й. П., с ЕГН *, двамата от гр. С. и С. И. Б., с ЕГН * от град С., с идентификатор № * по КККР на с.Ч., община Е. е заснета погрешно, като в действителност същата следва да съвпада с намиращата се на място ограда- телена мрежа на бетонни колове, т.е . по червената линия, съгласно изработената от вещото лице скица-Приложение №1 към заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице М.А.Н., както и че мястото, заключаващо се в границите между одобрената кадастрална карта на имота и вярната кадастрална граница, което е с обща площ 443 кв.м., от които 400 кв.м. от поземлен имот № *, собственост на Р. Р. С. и М. Р. С. и 43 кв.м. от поземлен имот № *, собственост на Д. С. Б., са собственост на М. М. П., Т. Й. П. и С. И. Б. към момента на заснемане на кадастралната основа и одобряване на кадастралната карта с влязла в сила Заповед № */15.03.2012 г. на Началника на СГКК гр.В., като Скица- Приложение №1 към заключението на вещото лице М.Н.е неразделна част от съдебното решение.Ответниците Р. Р. С. и М. Р. С. са осъдени да заплатят на ищците направените по делото разноски. За да постанови решението си първоинстанционният съд е събрал и подробно обсъдил всички посочени от страните и допуснати по делото доказателства от значение за спора- писмени,гласни и експертиза.В резултат от съвкупния им анализ е стигнал до правилния и обоснован извод за основателност и доказаност на иска. Фактическата обстановка по делото е подробно, пълно, точно и обективно изяснена от съда.Въз основа на представените писмени доказателства- нотариални актове за собственост, за дарение,продажба постановление за възлагане на недвижим имот, както и преписката по възстановяване на собствеността на земеделски земи на наследници на П.С.Р., съдът е изяснил активната и пасивна легитимация на страните.Приел е за установено, че процесният недвижим имот,намиращ се в село Ч., община Е. и представляващ къща,плевник, навес и дворно място, в което те са построени, цялото от около 500 кв.м.,намиращо се в околовръстния полигон на с.Ч., кметство с.Блъсковци, община Е., при граници : от три страни земеделски земи и път, е принадлежал първоначално на П.С.Р., а след това той оставил имота на сина си Йордан, който се грижел приживе за родителите си.Последният бил признат за собственик по наследство, давностно владение и отказ от наследство, за което бил издаден нотариален акт № 77, том 1, нот.д.№133/1982 г. на Еленски районен съдия.В този акт площта на дворното място била посочена като 500 кв.м.През 1983 г. Йордан дарил с нотариален акт ½ ид.част от дворното място заедно със стопанските сгради на дъщеря си С.Й. М., която впоследствие си построила вила в дворното място.Другата половина от дворното място се ползвала от другата дъщеря на Йордан- Розка Йорданова Божуранова.Последната продала през 1995 г. тази своя половина на ищеца С. И. Б..През 2003 г. Снежана Йорданова М. продала своята част от имота на Н.Г.Д..Тази част била продадена по-късно през 2009 г. на публичен търг от съдебен изпълнител В.Г. и с Постановление от 10.07.2009 г. била възложена на ищците М. и Т. П.. От друга страна, по заявление на Й.П.С., подадено по реда на ЗСПЗЗ, през 1992 г. Поземлена комисия гр.Е. възстановила с Решение от 09.03.1993 г. правото на собственост на наследници на П.С.Р. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху земеделска земя в землището на с.Ч., в т.ч. 200 кв.м. нива , а с Решение № */07.03.2000 г. било изменено и допълнено първото решение от 1993 г., като било възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници правото на собственост на наследници на П.С.Р. върху имот- нива от 0,586 кв.м., шеста категория, в местността „П.”, представляваща имот № * по картата на възстановената собственост, при граници на имота : № *-нива на Д. С. Б., № *-населено място на с.Ч. и № *11- нива на наследници на И. Христов Недев. С нотариален акт за дарение и друг – за покупко-продажба ответниците Р. Р. С. и М. Р. С. са придобили от наследниците на П.С.Р. описания земеделски имот. Околовръстният полигон на с.Ч. е одобрен с Протокол от 26.09.1973 г., при което е станало и заснемане на имота и се установило, че същият е с площ 1346 кв.м.Част от имота попада в околовръстния полигон и е с площ 903 кв.м.Останалата му част съответно с площи 43 кв.м. и 400 кв.м. попада в в имоти съответно № * и № *, първият собственост на ответника Д. Б., а вторият собственост на ответниците М. и Р. Стефанови.Със Заповед № */15.03.2012 г. на Началника на СГКК В. е одобрена кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Ч., като частта от имота, влизаща в околовръстния полигон с площ 903 кв.м. е заснета и означена с идентификатор № *.-собственост на ищците. Заповедта е влязла в сила по време на вече заведеното и висящо пред Еленски районен съд дело.Това е наложило промяна в правната квалификация на първоначално заведения иск с правно основание чл.124 от ГПК като такъв с правно основание чл.53, ал.2 от ЗКИР.С този иск съдът е сезиран да се произнесе по установяване спорното право на собственост върху процесната част от дворното място, заснета като част от имотите на ответниците към един минал момент- момента на влизане в сила на кадастралния план.Съгласно разпоредбата на чл.53,ал.2 от ЗКИР непълнотите и грешките на основните данни в кадастралната карта и кадастралните регистри се допълват или поправят по молба на заинтересованото лице.Когато непълнотите и грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред. В случая единият от ответниците Д. С. Б. не спори, че заснетите като част от неговия имот № *23 43 кв.м. са собственост и част от имота на ищците.Спорни са останалите 400 кв.м. ,заснети като част от имот № *21, собственост на ответниците Р. и М. Стефанови, за които ищците твърдят, че са част от тяхното дворно място. Правилно и обосновано, анализирайки съвкупно събраните по делото писмени и гласни доказателства, и заключение на вещото лице, първоинстанционният съд е приел, че цялото дворно място, притежавано от ищците е с площ общо 1346 кв.м. и е с граници от три страни земеделски земи и път.От него 903 кв.м. попадат в полигона, а останалите- в земеделските земи на ответниците. Това място е имало едни и същи очертания и площ и не е променяло конфигурацията и границите си през годините. Съдът е кредитирал основателно и обосновано показанията на свидетелите Й.Д. Й., И. И. С., П.К.Й. и Ц.Й.П., които установяват, че процесният имот винаги и от всички страни е имал ограда, отначало плет, а после на мястото на плета била изградена телена мрежа на бетонни колове.Определят различно площта на имота- 1 дка, 1,5 дка, 1,9 дка, но не и 500 кв.м.Впрочем само частта от имота влизащ в полигона е 903 кв.м., което означава, че при съставянето и издаването на нотариалния акт на Й.П.С. по някакви съображения не е вписана и отразена реалната площ на мястото.На тези свидетели е дадена вяра от съда, тъй като те са местни хора, живеят в селото или в близост, често ходят там, познават имота, имат непосредствени и трайни впечатления и не са в родствена връзка със страните .От друга страна съдът е обяснил защо не дава вяра на свидетелите сочени от ответната страна Р. М. С. и С.Т..Последните са в близка родствена връзка с ответниците и в този смисъл са заинтересовани от изхода на спора.А показанията на свидетелите Ч. и Х. не са възприети от съда поради факта, че последните са посещавали инцидентно имота и нямат точни и ясни впечатления.Освен това вещото лице Н. обяснява, че графичната част на протокола от 1973 г. за одобряване на околовръстния полигон показва, че процесният имот е с материализирани граници на терена още тогава за да бъде заснет и очертан на скицата към протокола.И дори дребният мащаб, при който е изчертана скицата, предполагащ голяма степен на неточност при определяне на площта показва, че част от имота с площ около 250 кв.м. е извън околовръстния полигон.Това на практика означава, че имотът в никакъв случай не е с площ от около 500 кв.м. както се сочи в нотариалните актове.Отделно от това от устните обяснения, които вещото лице дава в съдебно заседание, става ясно, че имотът, така както е очертан в графичната част на протокола от 1973 г., е с еднаква конфигурация с вида в който съществува сега.С други думи вещото лице установява идентичност на имота по протокола от 1973г. и сегашния такъв ,измерен и очертан от вещото лице.Единствено площта не може да бъде точно измерена поради дребния мащаб и възможността за голяма грешка.В този смисъл правилно първоинстанционният съд е мотивирал изводите си, изхождайки от правилото, че недвижимите имоти имат за основен индивидуализиращ белег границите си , а не площта. Неоснователен е доводът на жалбоподателите, че ищците са изоставили твърдението си за наличието на давностно владение върху цялата площ, в т.ч. и процесната.Правната квалификация на иска, която се е наложило да променят, не означава нов иск.Фактическите твърдения, от които се черпи спорното право и които представляват основанието на иска са едни и същи през целия процес.И това е заявено в молбата за промяна на правната квалификация.Също така по делото е установено категорично със свидетелските показания на цитираните свидетели, че както ищците, така и техните праводатели са владели имота много повече от 10 г каквото е условието за придобиване по давност въз основа на едно неквалифицирано владение. Установено е, че те са си ползвали имота и досега упражняват фактическа власт върху цялото място от 1346 кв.м. и че за имота не са водени спорове.Дори и ответниците да са имали някакви претенции по административен ред , то те са се появили далеч след като е изтекла давността и още праводателите са придобили имота по давност. Неоснователни са и доводите в жалбата, че след като спорната част от мястото е била извън строителните граници на населеното място и има характеристиката на земеделска земя, то тя е следвало да бъде заявена за възстановяване от праводателите на ищците по реда на ЗСПЗЗ.По този ред подлежат на възстановяване само отнети от собствениците им имоти и включени в ТКЗС, ДЗС и други подобни структури.А този имот, както се установява по делото никога не е бил отнеман от собствениците му и той е винаги е представлявал дворно място , а не нива. В него се е вършало, извършвали са се различни стопански дейности,засяван е със зеленчуци и т.н., факти, които показват че никога не е бил нива. Първоинстанционният съд е обсъдил подробно и е обосновал извода си относно решенията на Поземлената комисия, с които е възстановена земеделска земя на наследници на П.С.Р..Обсъдил е противоречията в двете решения относно местностите, в които се възстановява земята и квадратурата посочена в двете решения,както и липсата на основание за изменение на първото решение за възстановяване на 0,200 дка земя.Основателно е посочено в решението, че площта, с която е увеличена възстановената нива е приблизително спорната по делото площ.Поради това е и упражнил косвен контрол върху административния акт, какъвто представлява решението на комисията, каквото основание му е предоставено от разпоредбата на чл.17 от ГПК.Правилно съдът в мотивите си е посочил, че решението на поземлената комисия е един административен акт,който не поражда право на собственост, а при възникване на спор за собственост с трети лица, гражданският съд, който разглежда спора може да проверява законосъобразността му. Предвид изложеното, въззивната инстанция намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно, поради което то следва да бъде потвърдено.Съдът напълно споделя мотивите напървата инстанция и препраща към същите съгласно разпоредбата на чл.272 от ГПК. Действително съдът не е изложил мотими защо не осъжда ответника Б. да заплати на ищците разноски, но тук очевидно съдът е приложил разпоредбата на чл.78,ал.2 от ГПК, тъй като този ответник с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и е признал иска. При този изход на делото и на основание чл.78,ал.3 от ГПК в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени направените от нея разноски пред въззивната инстанция. Водим от изложеното, съдът Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Решение №62 от 14.08.2013 г., постановено от Районен съд град Е. по гр.д.№392 по описа на съда за 2012 година. ОСЪЖДА Р. Р. С., ЕГН * с адрес град Е., ул.”И. М. „, №., и М. Р. С., ЕГН *, с адрес град Е., ул.”И. М.”, №., да заплатят на М. М. П., ЕГН * и на Т. Й. П., с ЕГН *, двамата съпрузи, с адрес град С., ЖК „Л.”, Б.,В., А., сумата 550 лв / петстотин и петдесет лева/ разноски по делото, направени пред въззивната инстанция. ОСЪЖДА Р. Р. С., ЕГН * с адрес град Е., ул.”И. М. „, №. и М. Р. С., ЕГН *, с адрес град Е., ул.”И. М.”, №. да заплатят на С. И. Б., с ЕГН *, с адрес гр. С., ул.”К.”,№, сумата 500 лв /петстотин лева/ разноски по делото направени пред въззивната инстанция Решението не подлежи на касационно обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ |