Р Е Ш Е Н И Е  №

гр.Русе, 20.11.2020г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Русенският Районен съд, ПЪРВИ наказателен състав в публично заседание на тринадесети октомври, през две хиляди и двадесета година в състав :

                                      

                                                                   Председател: Явор Влахов

 

при секретаря Албена Соколова, като разгледа докладваното от съдията АНДело № 1125/2020г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

          Постъпила е жалба от Н.И.Н.,***, до Русенския Районен съд против Наказателно постановление № 20-1085-001545/21.05.2020 г. на Началник Сектор ПП при ОД на МВР гр.Русе, с което за нарушение по чл.25, ал.1 от ЗДвП и на осн. чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5 от ЗДвП му било наложено наказание „Глоба” в размер на 200.00 лв., а за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.7 от ЗДвП му били наложени наказание “Глоба” в размер на 300.00 лв. и наказание “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец.

Жалбоподателя моли съда да измени наказателното постановление, като намали размера на наложените наказания.

          Административнонаказващият орган, редовно призовани, не изпраща упълномощен или законен представител.

Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Жалбоподателя, редовно призован се явява лично и моли да му бъдат намалени наказанията „Глоба” и да се отмени наказанието „Лишаване от право да управлява МПС”. В хода на съдебното следствие дава обяснения, в които не отрича извършването на нарушението по т.1 от НПК.

         

Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

          На 23.04.2020 г., около 08.50 ч. жалб. Н.Н. управлявал лек автомобил „Пежо 307“ с рег. № Р 4336 ВН, като се движел в северното платно на бул. “Липник“ в гр. Русе, в посока от кръговото кръстовище на пътен възел с. Николово към сградата на Сектор „Пътна полиция”-Русе, на бул. ”Липник” № 133. По това време, във връзка с извършване ремонти на южното платно за движение, със заповед на Кмета на Община Русе била въведена временна организация за безопасност на движението, съобразно която напълно било затворено за движение южното платно на бул. “Липник“ в участъка между кръстовището с ул.“Иван Ведър“ и кръговото кръстовище при пътен възел с. Николово. В изпълнение на тази организация на движението, на прекъсването на разделителната ивица между северното и южното платно на бул. “Липник“, непосредствено пред сградата на Сектор ПП-Русе били поставени оградни пана, частично ограничаващи достъпа до южното платно, на които били поставени пътни знаци В2 "Забранено е влизането на пътни превозни средства в двете посоки", А23"Участък от пътя в ремонт” и Г8"Движение само наляво пред знака". Движението по северното платно на бул.”Липник” в този участък се осъществявало двупосочно.

При наближаване сградата на Сектор ПП-Русе жалб. Н. решил да предприеме завой наляво, с намерение да премине през прекъсването на разделителната ивица между северното и южното платно на бул.“Липник“, през южното платно на булеварда и се насочи към крайпътен хранителен магазин. По същото време и по същия път, но в съседната пътна лента и в обратна посока /към прекъсването/ се движел товарен автомобил „Дачия Докер” с рег.№ Р 1749 ВН. В този момент жалб.Н. предприел маневра завой наляво, за навлизане в прекъсването, като пресякъл лентата за насрещно движещи се автомобил. Когато възприел оградните платна и забранителния знак, жалб.Н. предприел спиране, но тъй като по-голямата част от автомобила му била в лентата за насрещно движение, траекториите на движение на двата автомобила се пресекли и последвал страничен сблъсък между предната част на т.а. „Дачия Докер” и предната дясна страна на автомобила на жалбоподателя. Сблъсъкът възникнал почти изцяло в лентата за насрещно движение – посока кръговото кръстовище за п.в.Николово.

На мястото били изпратени свид. Д.Г. и П.П.– младши автоконтрольори в Сектор ПП-Русе. След като извършил оглед на мястото на произшествието, на участвалите в него превозни средства и снели обяснения от водачите им свид. Д.Г. преценил, че жалбоподателя Н. е извършил две нарушения - по чл.25, ал.1 от ЗДвП, в резултат на което причинил ПТП с материални щети и по чл.6, т.1 от ЗДвП, при въведена временна забрана за движение. За тези нарушения свид. Г. съставил против жалб. Н.Н. акт.

          Въз основа на този АУАН, Началника на Сектор ПП-Русе издал обжалваното наказателно постановление, с което, за извършено нарушение по чл.25, ал.1 от ЗДвП и на осн. чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5 от ЗДвП наложил на Н. наказание „Глоба” в размер на 200.00лв., а за нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.7 от ЗДвП, му наложил наказание “Глоба” в размер на 300.00лв. и наказание “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец.

Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в хода на  настоящото производство  доказателства.

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество се явява частично основателна.

Съдът констатира, че при съставянето на акта и издаване на наказателното постановление, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са предпоставка за отмяна на НП само на това основание.

В акта, а в последствие и в наказателното постановление, нарушенията били описано пълно и ясно, като били посочени всички елементи от обективната страна на състава им, както и допълнителните относими към тях обстоятелства. По този начин, била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какви конкретни нарушения е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка сторил в развилото се съдебно производство.

 

По отношение нарушението по т.1 от НП:

В хода на съдебното производство се събраха безспорни доказателства за това, че жалб.Н.Н. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.25, ал.1 от ЗДвП, за което била ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Основанията за това са следните:

Съгласно чл.25, ал.1 от ЗДвП, водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.

Както бе посочено и по-горе, от доказателствата по делото се установява, че жалбоподателя с управлявания от него лек автомобил се движел в дясната лента на северното платно на бул.”Липник” в гр.Русе, като непосредствено пред сградата Сектор ПП-Русе, предприел маневра завой наляво, за навлизане в крайпътен хранителен магазин. Поради създадената по това време временна организация на движение по бул.”Липник”, платното по което се движел автомобила на жалбоподателя било с въведено двупосочно движение. При извършване на маневрата завой наляво, автомобила управляван от Н. навлязъл в лентата за насрещно движение, където приближавал друг автомобил. В резултат от тава последвал сблъсък между двата автомобила.

От изложеното става ясно, че при започване на маневрата “Завой наляво за навлизане по друг път”, в нарушение на правилата за движение и по конкретно на разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗДвП, жалб. Н. не се убедил, че няма да създаде опасност за автомобила, който се движел в лентата за насрещно движение. Несъмнено, жалбоподателя предприел маневрата без да вземе адекватни мерки, като да се огледа и възприеме наличието на друг участник в движението, движещ се в насрещната лента за движение, да прецени неговото положение, посока и скорост на движение и да съобрази действията си с правилата за предимство, като го пропусне да премине. Жалб. Н. не изпълнил това си задължение, като не пропуснал т.а.„Дачия Докер” с рег.№ Р 1749 ВН, отнел му предимството, а в резултат от това настъпил и удар между двете превозни средства. Жалбоподателят е разполагал с обективната възможност да възприеме насрещнодвижещият се автомобил и да го пропусне, след което безопасно да завие наляво. Следователно е нарушил чл.25, ал.1 от ЗДвП, което нарушение е в причинна връзка с настъпилите вредни последици.

Несъмнено у жалб.Н. са липсвали представи относно общественоопасния характер на деянието и за възможността от настъпването на общественоопасните последици, инкриминирани в състава на нарушението, но като дългогодишен водач на МПС е бил длъжен и е могъл да предвиди и да предотврати настъпването на тези последици, т. е. деянието е осъществено от жалбподателя Н. при формата на вината непредпазливост, в хипотезата на небрежност.

С оглед изложеното Съдът намира, че законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за нарушението по чл.25, ал.1 от ЗДвП и правилно е приложена санкционната норма на чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5 от ЗДвП, която предвижда наказание глоба 200 лв. за водач, който причини пътнотранспортно произшествие, в резултат от неспазване правилата за предимство.

 

По отношение нарушението по т.2 от НП:

Съдът намира, че отговорността на жалб. Н.Н. е ангажирана за нарушението, което той не е осъществил от обективна страна.

Административнонаказателното обвинение, което било предявено на жалб.Н. било за това, че не съобразил поведението си с предписанието на пътният знак В2 "Забранено е влизането на пътни превозни средства в двете посоки", като: „…извършва маневра завиване на ляво за навлизане в ремонтиран участък от пътя, обозначен с пътен знак „В-2”, навлиза частично след забранителния знак…”, при въведена временна организация на движението, за което бил санкциониран по чл.183, ал.7 от ЗДвП.

Безспорно, от доказателствата по делото се установява, че на инкриминираните дата и място, жалб.Н. предприел завой наляво за навлизане през прекъсването на разделителната ивица между северното и южното платно на бул.“Липник“, за преминаване през южното платно на булеварда и достигане до крайпътен хранителен магазин. При тази маневра обаче, когато достигнал до поставените на прекъсването оградни пана и забранителен пътен знак В-2, жалбоподателя предприел спиране. От схемата на приобщения по делото и изготвен от полицейския служител П. Протокол за ПТП, както и от фотокадрите направени от свид. Г. на мястото на произшествието става ясно, че при това спиране, автомобила управляван от жалб.Н. бил окончателно установен около средата на прекъсването на разделителната ивица, със задна част в лентата за насрещно движение на северното платно на „Липник”. Т.е. преди да навлезе по ремонтираното в този момент южно платно на бул.”Липник”, за който се отнасяла въведената временна организация на движението. В тази насока са и обясненията на жалб. Н., който заявява: „В последният момент, в който предприех завиването наляво видях, че в тази зона, където е прекъсната разделителната ивица, има поставени някакви прегради от типа на строителните и трябваше да спра….Ако не беше тази преграда щях да премина без да има никакъв конфликт.”

При така установената фактическа обстановка става ясно, че деянието на жалб. Н. е несъставомерно поради липса на осъществено изпълнително деяние, съответно довършено нарушение. За да е налице нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП, в хипотезата му на несъобразяване с пътен знак В2 "Забранено е влизането на пътни превозни средства в двете посоки", то жалбоподателят следва да е навлязъл, с управляваният от него автомобил в пътният участък, за който се отнася този пътен знак – в конкретният случай южното платно на бул.”Липник”. Както бе посочено и по-горе, от доказателствата по делото се установява, че той не е сторил това. Респективно Н. не е осъществил изпълнителното деяние на нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП. Възможно е да се обсъждат в случай хипотези за наличие на приготовление или опит към извършване на административно нарушение, но доколкото според чл.9 от ЗАНН, приготовлението към извършване на административно нарушение не се наказва, а опитът - само в изрично предвидените случаи, какъвто настоящият безспорно не, то очевидно съставът на нарушението по чл.6, т.1 от ЗАНН не е осъществен от обективна страна от жалб.Н.Н..

Предвид изложеното Съдът намира, че в тази му част наказателното постановление следва да бъде отменено, като необосновано и неправилно

С оглед изложеното и на основание чл.63 ал.1  от ЗАНН, Съдът :

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1085-001545/21.05.2020г. на Началник Сектор ПП при ОД на МВР гр.Русе, в частта му, с която за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.7 от ЗДвП на Н.И.Н.,***, ЕГН-********** били наложени наказание “Глоба” в размер на 300.00 лв. и наказание “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец.

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-1085-001545 /21.05.2020г. на Началник Сектор ПП при ОД на МВР гр.Русе, В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр.Русе.

 

         

Районен съдия: