№ 22679
гр. София, 05.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело
№ 20221110111828 по описа за 2022 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Посочените с исковата молба писмени доказателства съдът намира да са относими
и необходими за правилното решаване на спора и приемането им е допустимо.
Съдът констатира, че ответникът в отговора на исковата молба е посочил, че
представя към него като писмено доказателство – протокол от посещение на
клиент/съдлъжник от 22.12.2018г., но същото действително не е приложено, поради
което на ответника следва да бъдат дадени указания в тази връзка.
Съдът констатира също, че ответникът е формулирал искане за допусне
изготвянето на ССчЕ („след като съдът назначи вещо лице“ – стр. 5, абз. 2 от отговора
на исковата молба), във връзка с което на ответника следва да бъде указано да
формулира конкретни задачи, по които да работи вещото лице, след което съдът ще се
произнесе по това искане.
Искането на ответника по чл. 176 ГПК следва да бъде оставено без уважение,
доколкото в исковата молба ищецът е обосновал правния си интерес от предявяване на
исковете и е изложил фактически твърдения относно спорното право.
Ответникът е оспорил автентичността на положения за него подпис върху договор
за потребителски кредит № **********/10.08.2018г. и приложенията към него. На
ищеца следва да бъде дадена възможност да заяви, дали ще се ползва от оспорените
доказателства, след което съдът ще се произнесе по реда на чл. 193 ГПК.
Следва да бъде уважено искането на ответника по чл. 190 ГПК.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за 06.12.2022г. от 09:30 часа, за която дата и час да се
уведомят страните с препис от настоящото определение. Ищецът и с препис от
отговора на исковата молба от ответника.
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да заяви дали ще се
1
ползва ли от оспорения договор за кредит и приложенията към него, с оглед откриване
производство по чл. 193 ГПК, в противен случай тези писмени доказателства ще бъде
изключени от доказателствата по делото.
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от съобщението да представи
описаното, но неприложено към отговора на исковата молба писмено доказателство –
протокол от посещение на клиент/съдлъжник от 22.12.2018г.
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от съобщението да формулира
конкретни задачи към ССчЕ, по които да работи вещото лице.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ищеца да представи аналитична
счетоводна справка и хронологичен регистър на движенията по осчетоводяването на
процесния договор за потребителски кредит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по чл. 176 ГПК.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че
доброволното /извънсъдебно/ уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях
ред за разрешаване на спора.
ДАВА СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО:
Предявени са кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал.1
ГПК, вр. чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД за
установяване съществуването на следните вземания, които ответникът Г. В. В. дължи в
качеството си на солидарен длъжник, а именно: за сумата от 2146,65 лв.,
представляваща главница по договор за потребителски кредит №
**********/10.08.2018г., ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл.
410 ГПК – 26.02.2021г. до изплащане на вземането; за възнаградителна лихва в размер
от 634,05 лв. за периода от 18.06.2019г. до 11.08.2020г. – датата, на която е настъпила
предсрочната изискуемост на кредита; за сумата от 577,86 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 19.11.2018г. до 11.08.2020г.; за сумата от 229,99 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 11.08.2020г. до 25.02.2021г. и за сумата
от 1401,15 лв., представляваща възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги.
Ищецът ФИРМА твърди, че е сключен договор за потребителски кредит №
**********/10.08.2018г., като ответникът се е задължил да отговаря солидарно с
кредитополучателя В. Д. В. за всички възникнали в негова тежест задължения по
договора. На 10.08.2018г. ищецът е превел по сметка на кредитополучателя В. Д. В.
сумата от 3000 лв. Излага доводи, че в договора бил посочен годишен процент на
разходите 49,89% и годишен лихвен процент от 41,17%, лихвен процент на ден: 0,11%,
месечна погасителна вноска от по 185,46 лв., общо задължение по кредита от 4451,04
лв. Към договора било сключено и споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги, по силата на което кредитополучателят и солидарният длъжник
– ответникът В., следвало да заплатят възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги като общата сума, която следвало да бъде върната по договора за
кредит и споразумението за допълнителен пакет била 6701,04 лв. Ищецът сочи, че по
договора са направени девет пълни погасителни вноски и една частична. Поради
допусната забава при погасяване на вноските, на 11.08.2020г. кредитът бил обявен за
предсрочно изискуем. На ответника било изпратено уведомително писмо съдържащо
информация в този смисъл, което не било потърсено от получателя. Моли съда да
2
уважи предявените искове. Претендира разноски.
Ответникът Г. В. В. в срока по чл. 131 ГПК е депозирала отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове. Оспорва съществуването и изискуемостта
на вземанията на ищеца. Твърди, че не е полагала подписа под процесния договор и
приложенията към него. Излага твърдения, че предсрочната изискуемост по кредита е
настъпила на 27.12.2018г., като се позовава на протокол от посещение на
клиент/съдлъжник от 22.12.2018г. В тази връзка прави възражение за погасяване на
претендираните вземания по давност. Сочи, че плащанията, извършени след
27.12.2018г. представлявали погасяване на вземането за главница по обявения за
предсрочно изискуем кредит. Твърди, че има качеството на поръчител, а не на
солидарен длъжник по процесния договор, във връзка с което прави възражение, че
исковете са предявени след преклузивния срок по 147, ал. 1 ЗЗД. Моли съда да
отхвърли предявените искове.
По исковете по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл 240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, чл.79, ал.1, пр. 1
ЗЗД в тежест на ищеца е пълно и главно да докаже наличието на валидно
облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит между него и
ответника в качеството му на солидарен длъжник с твърдяното съдържание, в т.ч.
възнаградителна лихва и възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги,
получаване на паричната сума от кредитополучателя; настъпване на падежа на
задължението за връщане на вноските по кредита, респ. на предпоставките за
настъпването на предсрочната изискуемост, в т.ч., че кредиторът е упражнил
потестативното си право да обяви кредита за предсрочно изискуем, за което е уведомил
ответника.
При доказване на горното в тежест на ответника е да докаже положителния факт на
погасяване на дълга.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главното парично задължение, настъпването на неговата
изискуемост, както и размера на обезщетението за забава в размер на законната лихва.
При доказване на горното в тежест на ответника е да докаже положителния факт на
погасяване на дълга.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3