Р Е Ш Е Н И Е
№ 90
гр. Перник, 18.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЕРНИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, в публично заседание на 13.11.2019 г., в състав:
Съдия:
Кристиан Петров
при
секретаря Катя Станоева, като разгледа търг. д. № 00016 по описа за 2019 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е иск от М.К. срещу Гаранционен фонд за заплащане: 1) на осн. чл. 557, ал.1,
т.1 от КЗ сумата 120 000 лв. - обезщетение за претърпените неимуществени вреди
/болки, страдания, скръб и безпомощност/ от смъртта на неговия син В.М. К.,
починал на *** в резултат на пътно-транспортно произшествие, настъпило
на 02.03.2017 г., около 20,00 часа на четвъртокласен път № 637 /километър 45/,
след село Трекляно в посока към село Средорек, общ. Трекляно, област Кюстендил,
реализирано между мотопед марка „Пиаджо“ с ДК№ *** и предизвикано от
неидентифицирано моторно превозно средство, ведно с компенсаторна лихва в
размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху сумата, считано от
02.03.2017г. до окончателното изплащане на обезщетението. Ищецът поддържа, че е
подал молба пред Гаранционния фонд за определяне и плащане на обезщетение за
претърпените неимуществени вреди по реда на КЗ, по която съгласно писмо от
20.12.2018г. е отказано да се изплати обезщетение - обуславящо според ищеца
интерес от исковата претенция.
В
срока по чл. 367, ал.1 ГПК ответникът по подробно изложени съображения оспорва
исковете по основание и размер. Оспорва твърдения механизъм на настъпване на
ПТП, причините и обстоятелствата за настъпване на събитието, които да
кореспондират с посочения от ищеца механизъм, като в тази връзка оспорва
представения по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица в частта
относно обстоятелства и причини за ПТП. Поддържа становище, че представените от
ищеца документи не създавали необходимото категорично основание за изплащане на
обезщетение, тъй като те не установяват обстоятелствата и механизма на
настъпване на пътно-транспортното произшествие около настъпването на процесното
пътно-транспортно произшествие, поведението на пострадалия и наличието на
причинно-следствена връзка между настъпилото произшествие и последвалите
увреждания. Не били посочени свидетели – очевидци и каквито и да било находки
от съприкосновение между неидентифицирано МПС и пострадалия. Релевира
твърдение, че не е бил причинен деликт, тъй като вина за настъпилото ПТП има
изцяло водача на мотопеда, който е самокатастрофирал и вина за процесното ПТП
има единствено и само неправоспособният и пиян водач на мотопед марка „Пиаджо“
с ДК№ ***. При условията на евентуалност, ответникът заявява, че вредоносният
резултат бил съпричинен от пострадалия В. К., защото като водач или пътник на
мотопед се движел по пътното платно без поставена предпазна каска – нарушение
на чл. 183, ал. 4, т. 7 ЗДвП, не е бил правоспособен и в пияно състояние, което
е основание за намаляване на обезщетението с поне 80% на осн. чл. 51, ал. 2
от ЗЗД. Независимо от оспорването на основанието на иска, ответникът
оспорва и размера претендираното от ищеца обезщетение за неимуществени вреди
като счита същия за завишен с оглед принципа на справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД,
икономическите условия и стандарта на живот в страната, както и константната
съдебна практика. Оспорва дължимостта на законна лихва върху застрахователното
обезщетение, поради неоснователност на главния иск, евентуално – оспорва
началния момент като счита, че е в забава от исковата молба.
В
срока по чл. 372, ал. 1 ГПК ищецът не е подал допълнителна искова молба.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени
доказателствата по делото и доводите на страните, приема от фактическа и
правна страна следното:
В протокол за ПТП с
пострадали лица, съставен
от служител на ОД на МВР на 03.03.2017г. е отразено, че на 02.03.2017г. е
посетено ПТП с участници: участник 1 – ППС с рег. № ***, марка Пиаджо с водач Д.Н.К.
– не притежава СУМПС и участник 3 В.М. К. – пътник без защитна каска, в който
са описани обстоятелствата и причините за ПТП: уч. 1 без СУМПС управлява като
поради движение с несъобразена скорост излиза от пътното платно в дясно и се
блъска в дърво. От ПТП уч. 1 и уч. 2 загиват на място.
Съгласно протокол за
оглед на местопроизшествие от *** на посочената дата е извършен оглед в 11,02 часа
на четвъртокласен път 637, километър 45 в посока от с. Тръкляно обл. Кюстендил
към с. Средорек при дневна светилна, в светлата част на денонощието и не е
отразено наличие на пътно осветление, като е отразено, че асфалтовото покритие
е сухо, без пътна маркировка, от двете страни наличие на банкет обрасъл със
сухи треви и храсти. Описан е лек ляв завой по посока на огледа, без начало и
край, следван от прав участък от около 30 метра, без конкретика по отношение на
ширина на платното, радиус на завой и други. В протокола липсват данни за
открити следи или други веществени доказателства освен 1 бр. мотопед марка „Пиаджо“ с ДК № ***.
С
Постановление от 24.11.2017г. по ДП № 37/2017г. по описа на ОП – Кюстендил и ДП
№ 239/2017 г. по описа на РУ на МВР - гр. Кюстендил, на осн. чл. 244, ал. 1, т.
2 НПК е спряно наказателното производство, образувано под горепосочения номер,
водено срещу неизвестен извършител за това,
че за периода от 02.03.2017г. – до 03.03.2017г.
на четвъртокласен път № 637, км. 45 след с. Трекляно в посока към с.
Средорек, при управление на мотопед марка Пиаджо с ДКН *** с водач Д.Н.К. и
пътник В.М. К. и неустановено към момента МПС, като деецът е избягал от
местопроизшествието, е нарушил правилата за движение по ЗДП, като е допуснал
настъпване на ПТП и по непредпазливост е причинил смъртта на лицата: Д.Н.К. и В.М.
К.- престъпление по чл. 343, ал.4, във вр. чл. 342, ал.1 НК.
По настоящото дело е приета
комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, чието заключение
съдът приема като обективно и професионално и не е оспорено от страните. В
заключението е отразено, че не са налични данни, чиито анализ би могъл да
определи място или вид на удара /челен, страничен, заден, кос, ексцентричен/.
Не са налице налични конкретни и детайлни данни за деформациите по мотопеда,
както и медицински данни, които да сочат за значителен по интензитет контакт
между мотопеда, телата на пострадалите и друго МПС. В огледния протокол от
03.03.2017г. няма описани следи нито по настилката, нито по мотопеда, които да водят
до категоричен извод относно настъпило съприкосновение с друго МПС. Времето на
настъпване на ПТП не би могло да се определи с точност както от техническа,
така и от медицинска гледна точка. По трупните изменения отразени в
съдебномедицинските експертизи относно извършения оглед и аутопсия и на двамата
пострадали, също не би могъл да се определи конкретен час на настъпване на
смъртта. От медицинска гледна точка, анализирайки в съвкупност травматичните
увреждания по тялото на В. К., същите отразени в СМЕ на труп, не са налице
категорични данни за увреждания, които да са получени в резултат на контакт на
тялото на починалия с друго МПС. Травматичните увреждания установени при огледа
и аутопсията на В. К. са получени по механизма на действие на твърди тъпи,
тъпоръбести предмети и отговарят да са получени в резултат от претърпяна
мотоциклетна травма – мотоциклет напуснал пътното платно и последвали удари на
тялото в крайпътни дървета и в терена /земната повърхност/. Предвид липсата на
данни за установяване на място и вид на евентуален удар, не може да се изясни точният
механизъм на ПТП. При хим. изследване на кръвните проби и на пробите от урина,
взети по време на аутопсиите на двете
починали лица е установено съответно наличие на етилов алкохол в кръвта в
концентрация 0,35 промила и в урината – 0,52 промила по отношение на В. К. и
наличие на етилов алкохол в кръвта в концентрация 2,29 промила и в урината –
2,84 промила по отношение на Д.К..
Свидетелите А.К. –
сестра на ищеца, и Н.И. – съпруг на св. К., установяват близките отношения между ищеца и сина му, претърпените от
ищеца болки и страдания в резултат на загубата на сина му. Ищецът и неговият син са живеели заедно, като бащата
осигурявал морална и материална подкрепа на сина си. Двамата били близки и
привързани един към друг. След смъртта на сина си, ищецът е съкрушен, не
контактува с никой, изолирал се, хванал се като ***, не може де спи, сънува
сина си.
При съвкупна преценка на
събраните доказателства, настоящият съдебен състав намира, че в производството
се установи, че смъртта на сина на ищеца несъмнено му е причинила тежки
неимуществени вреди. При доказателствена тежест на ищеца при условията на пълно
и главно доказване, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, по делото обаче не са
установени останалите елементи от фактическия състав на чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ, обосноваващи отговорността на ответника Гаранционен фонд за търпените от ищеца вреди в резултат на
процесното ПТП, а именно - смъртта на В.М. К. да е била причинена в
резултат от неправомерно поведение на водач на моторно превозно средство, което
е напуснало местопроизшествието и не е било установено (неидентифицирано
моторно превозно средство). От събраните в настоящото производство гласни и
писмени доказателства липсват каквито и да е било преки или косвени данни, че
произшествието е причинено от неидентифицирано МПС. Разпитаните по настоящото
дело свидетели не са били преки свидетели и не са възприели пряко настъпилото
ПТП. Такива данни не са били събрани нито в досъдебното производство, което е
образувано срещу неизвестен извършител и впоследствие спряно, нито в протокола
за оглед на местопроизшествието или протокола за ПТП с пострадали лица.
Свидетелските показания,
събрани в досъдебното производство не могат да служат като доказателство и в
гражданския процес, тъй като трябва да са събрани и проверени по предвидения за
това в ГПК ред - чл. 163 и сл. ГПК. Преценката за тяхната достоверност,
направена от органа на досъдебното производство и изведените въз основа на тях
фактически изводи, не обвързват гражданския съд. Освен това от прегледа на
свидетелски показания, събрани в досъдебното производство не се установява сред
тях да има преки очевидци на процесното ПТП, за да бъдат разпитани относно
такива факти пред настоящия граждански съд.
Постановлението за
спиране на наказателното производство не е доказателство, от което да се установи
настъпването на ПТП, извършено от неидентифицирано МПС. В практиката на ВКС по
чл. 290 ГПК /решение № 43 от 16.04.2009 г. по т. д. № 648/2008 г. на ВКС, II т.
о. и решение № 43 от 15.03.2011 г. по т. д. № 414/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о.
и др./, е прието, че в гражданския процес, в който се разглежда иск за
обезщетяване на вреди от ПТП, актовете на органите на досъдебното производство
не се ползват с присъщата на присъдата обвързваща сила по чл. 300 ГПК и не
могат да послужат като източник на доказателствени и правни изводи относно
авторството на деянието, неговата противоправност и вината на дееца.
Предпоставките за носене на деликтна отговорност трябва да бъдат доказани пред
гражданския съд с доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на
делото по иска на увреденото лице, съобразно принципите за непосредственост и
равенство на страните. Постановлението за спиране на наказателното
производство, водено срещу неизвестен извършител, не обективира мнение на
прокурора досежно наличието на предпоставки за наказателно преследване с оглед
причинени вреди на ищeца при ПТП с посочен механизъм и няма отношение към
релевантното настъпване на уврежданията на ищeца при ПТП, причинено от
неидентифицирано МПС.
Констативният протокол
за ПТП с пострадали лица от 03.03.2017г. е официален свидетелстващ документ и
като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно
удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти,
относими към механизма на ПТП. В случая обаче вписаните в протокола
обстоятелства не са достатъчни за установяване на пълния механизъм на ПТП, тъй
като в тази си част същият не се ползва с обвързваща материална доказателствена
сила, защото длъжностното лице не е било пряк свидетел и не е възприело пряко настъпилото
ПТП, поради което дори и при липса на оспорване на верността на протокола,
ищецът носи доказателствената тежест на установяването му посредством
ангажиране и на други доказателства /така решение № 15/25.07.2014 г. на ВКС по
т. д. № 1506/2013 г., І Г. О., ТК/. Освен това като обстоятелства и причини за
ПТП в
протокола е посочен
механизъм, който няма отношение към релевантното настъпване на уврежданията при
ПТП, причинено от неидентифицирано МПС – напротив сочи на причини, поради
несъобразена скорост при управлението на ППС с рег. № ***, марка Пиаджо.
Твърденията на ищеца за
осъществяването на описаното в молбата произшествие и причината за същото, не
се доказва и чрез назначената по делото комплексна съдебно-медицинска и
автотехническа експертиза. Напротив - анализирайки в съвкупност данните по
делото е дало основание на експертизата да даде заключение, потвърдено от
вещите лица и в с.з., че не са налице налични конкретни и детайлни данни за
деформациите по мотопеда, както и медицински данни, които да сочат за
значителен по интензитет контакт между мотопеда, телата на пострадалите и друго
МПС. В тази връзка прави впечатление, че в случая не са били установени никакви
следи от инцидент с друго МПС /травмите по тялото на пострадалите предполагат
реципрочни увреждания и по корпуса на ППС, с което може да са били причинени
т.е. следи от счупено стъкло, огледало, фар, пластмасови елементи, следи от
спирачки по платното и т.н./, каквито не се установяват от гореобсъдените
доказателства.
В заключение на изложеното,
съдът намира, че не са установени доказателства за механизъм на процесното пътно-
транспортно произшествие, които да определят по категоричен начин противоправно
поведение на неустановен водач на неустановено МПС, а по този начин - да обосноват
и пасивната материална легитимация на ответника, от когото се претендира
изплащане на обезщетение. Следователно не е възникнало задължение за ответника
по чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ за обезвреда на сочените от ищеца вреди и отказът
на ответника да изплати обезщетение е правомерен и нормативно обоснован.
Предвид горното, съдът
намира, че предявеният иск за претърпени вреди е неоснователен и като такъв
следва да бъде отхвърлен изцяло. При неоснователност на главната претенция, на
отхвърляне подлежи и акцесорният иск за заплащане на законната лихва върху
главницата.
По разноските
С оглед изхода на спора на
ищеца не се дължат разноски.
При този изход на
делото, на ответника следва да бъдат присъдени направените от него разноски, на
основание чл. 78, ал. 3
и ал. 8 ГПК,
както следва: 700 лв. – за съдебно-медицинска и автотехническа експертиза; 300
лв. – за възнаграждение за юрисконсулт, определено съгласно чл. 25, ал.1
от Наредба за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37 Закон за правната
помощ, с оглед правната и фактическа сложност на делото.
На осн. чл. 83, ал. 2
от ГПК, ищецът е освободен от заплащане на държавна такса и разноски
по производството. По арг. от чл. 78, ал. 6
от ГПК при отхвърляне на иска, ищецът не заплаща държавната такса и
разноските, от които е бил освободен. Ето защо, дължимите такси и заплатените
от бюджета на съда разноски за възнаграждения на вещи лица в производството, не
следва да се възлагат в тежест на която и да е от страните, а остават в тежест
на бюджета на съда.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от М.К.К., ЕГН **********, съдебен адрес: *** срещу Гаранционен фонд, гр.
София, ул. Граф Игнатиев № 2, ет. 4 искове с правно основание чл. 557, ал.1,
т.1 от КЗ за заплащане на сумата 120 000 лв. - обезщетение за претърпените неимуществени
вреди /болки, страдания, скръб и безпомощност/ от смъртта на неговия син В.М. К.,
починал на *** в резултат на пътно-транспортно произшествие, настъпило
на 02.03.2017 г., около 20,00 часа на четвъртокласен път № 637 /километър 45/,
след село Трекляно в посока към село Средорек, общ. Трекляно, област Кюстендил,
реализирано между мотопед марка „Пиаджо“ с ДК№ *** и предизвикано от
неидентифицирано моторно превозно средство, ведно с компенсаторна лихва в
размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху сумата, считано от
02.03.2017г. до окончателното изплащане на обезщетението, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА М.К.К., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, да заплати на Гаранционен фонд, гр. София, ул. Граф Игнатиев
№ 2, ет. 4, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК разноски по делото,
както следва: 700 лв. за експертиза; и 300 лв. - възнаграждение за юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в 2-седмичен срок от връчването на страните.
Съдия: