Присъда по дело №2/2021 на Окръжен съд - Габрово

С присъда № 260014 от 01.12.2020 г. по НОХД № 347/2019 г. по описа на
Районен съд – Севлиево подсъдимата К. Ц. В. от гр. Габрово е призната за виновна в
това, че през месец декември 2017 г., в с. К., общ. Севлиево, от двуетажна къща, ½
идеална част от която е собственост на В. К. В. от гр. Габрово, действайки при
условията на посредствено извършителство чрез лицата З. Р.А., Т.Р.Д. и И.Н.Г., чрез
използване на МПС - неустановена марка и модел, отнела чужди движими вещи - 40
кв.м. каменни покривни плочи; 1,5 куб. м. греди и столици от покривната конструкция
и 1 куб.м. мартаци от покривната конструкция, всичко на обща стойност 805 лева, от
владението на В. К. В., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои,
с което е извършила престъпление, за което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 4 предл.
първо, във вр. с чл. 194, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъдена на осем месеца
лишаване от свобода, като изпълнението на наказанието е отложено по реда на чл. 66,
ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Със същата присъда подсъдимата В. е осъдена да заплати разноските по
делото, от които 861.25 лева по сметка на ОД на МВР – Габрово и 77.22 лева по сметка
на Районен съд – Севлиево.
Съдът се е произнесъл по веществените доказателства – споразумение между
К. Ц. В. и З. А.; лист с телефононе номер и 1 бр. цветна снимка, като е постановил да
се унищожат след влизане на присъдата в сила.
В законния срок присъдата е обжалвана от подсъдимата К.В., чрез договорния
й защитник адв. В.П. от АК – Габрово. Във въззивната жалба се излага, че присъдата е
постановена при допуснати съществени процесуални нарушения от
първоинстанционния съд. Заявява се, че в обстоятелствената част на обвинителния акт
не е посочена защо не може да се търси наказателна отговорност от лицата З. А., Т.Д. и
И.Г., макар действията, които са извършили да сочат на кражба, а не се твърди
подсъдимата В. да ги е въвела в заблуждение, че вещите са нейни и че тя е инициирала
деянието. На следващо място, в жалбата се излага, че деянието не е доказано от
обективна страна, като се обръща внимание, че подсъдимата е владяла ½ ид. част от
къщата, считайки себе си за наследник и е държала ½ ид. част за чичо си, поради което
няма как да е отнела половината плочи, още повече че всички вещи са били в нейната
фактическа власт. Посочва се още, че от обективна страна не е доказан нито вида, нито
площта, нито качеството, а от там и стойността на предмета на престъплението. В
жалбата се твърди и, че от субективна страна е следвало да се докаже, че подсъдимата
В. е знаела, че посредствените извършители ще използват МПС. Оспорва се
заключението на почерковата експертиза. Прави се искане за отмяна на присъдата и
постановяване на нова присъда, алтернативно – да се измени наложеното наказание,
като се приложи чл. 66 от НК.
По делото са депозирани допълнителни бележки към въззивната жалба,
изготвени от адв. П., в които се развиват подробни съображения за неправилност и
незаконосъобразност на първоинстанционната присъда. Прави се и ново искане – за
отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от
първоинстанционният съд.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция жалбата и допълнението към
нея се поддържа лично от подсъдимата К.В. и от защитника й адв. П.. По съществото
на делото адв. П. се придържа към съображенията си, че деянието е несъставомерно от
обективна и от субективна страна, поради което подсъдимата следва да бъде
1

оправдана, както и че са налице основания за отмяна на присъдата и връщане на делото
за ново разглеждане от районния съд. При упражняване на правото си на лична защита
подсъдимата В. се присъединява към заявеното от защитника й, а в последната си дума
изразява очакване да бъде оправдана.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Габрово счита, че така събраният
доказателствен материал не води до безспорния и несъмнен извод, направен от
първоинстанционния съд, че подсъдимата е осъществила от обективна и от субективна
страна състава на предявеното обвинение. Намира, че деянието не е съставомерно по
престъпления състав на чл. 195, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК. Приема
направените във въззивната жалба възражения за недоказаност на обективни елементи
от състава на престъплението, както и за липса на умисъл за извършване на кражба на
съсобствена вещ. Счита за основателно искането за отмяна на постановената
осъдителна присъда и постановяване на оправдателна такава.
Въззивният съд, след като обсъди доводите на страните, доказателствата по
делото и при цялостната служебна проверка на обжалваната присъда на основание чл.
314, ал. 1 от НК, намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е изградил фактическите си изводи, като е обсъдил
обясненията на подсъдимата К.В., показанията на свидетелите В. К. В., Б.И.а К.а, З.
Р.А., Т.Р.Д., И.Н.Г., Н.Т.С., К. К. А., П.Ц.С. и Х.С.Г.; заключенията на съдебно-
графическите експертизи, заключението на оценъчната и строително-техническа
експертиза, писмените доказателства и веществените доказателства. При анализа на
доказателствата, събрани и проверени от районния съд, настоящият състав не споделя
част от направените фактически изводи, както и изцяло не се съгласява с правния
извод, че деянието на подсъдимата К.В. е съставомерно по въведения с обвинителния
акт престъпен състав.
Настоящият съд намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимата К. Ц. В. е племенница на пострадалия В. К. В., като братът на
последния – Ц. К. В., е баща подсъдимата. С решение № 184 от 11.06.2020 г. по гр.
дело № 200/2020 г. по описа на Районен съд – Габрово, след проведено производство
по реда на чл. 549 и сл. от ГПК, е обявена смъртта на Ц. К. В. с последен постоянен
адрес в гр. Габрово и последен настоящ адрес в гр. Стара Загора, като е определена
дата на смъртта – *** г. Подсъдимата В. е единствен законен наследник на своя баща.
Общите наследодатели на братята В. В. и Ц. В. – техните родители Н.Ц. К.а
(починала на *** г.) и К. В. К. (починал на *** г.), притежавали недвижим имот,
намиращ се в махала „П.“ в землището на с. К., общ. Севлиево, придобит от тях с
нотариален акт за покупко-продажба **, том I, регистър **, дело № ** г. на нотариус
при Севлиевският областен съд, представляващ дворно място от 2 дка и двуетажна
къща, изградена от камък, плет и дърво, покрита с каменни плочи, както и плевня.
След смъртта на родителите им двамата братя наследили описания недвижим имот в
равни идеални части.
До 2016 г. свидетелят В. В. се грижел за наследствения имот с. К., като през
определени периоди от години живеел там. След 2016 г., заради влошеното си
2

здравословно състояние, свидетелят В. посещавал имота все по-рядко. Дворното място
обрасло с храсти, а покривът на къщата започнал да пропуска вода и постепенно
започнал да пропада.
Подсъдимата В. посещавала от време на време останалия в наследство от дядо
й и баба й, а впоследствие и от баща й недвижим имот в с. К.. Имала ключ за него.
Преди години водила и разговори с чичо си за продажбата му, но до такава не се
стигнало. През лятото на 2017 г. подсъдимата, майка й и свидетелят К. К. А. (който по
това време имал бизнес, свързан с недвижими имоти) посетили имота, при което
установили, че част от покрива на къщата вече бил паднал.
Свидетелят З. Р.А. се занимавал със строителство, включително и със
събарянето на стари постройки, разчистване на останки от такива, изкупуване и
продажба на употребявани строителни материали. В края на 2017 г., заедно с брат си –
свидетелят Т.Р.Д., пътували от гр. *** в посока гр. Севлиево. Преминавайки през с. К.
забелязали процесния имот и рушащата се в него къща. Свидетелят А. проявил интерес
към закупуване на строителни материали от тази къща. Чрез съседите намерил
свидетелката Б.И.а К.а, като последната била бивша дългогодишна кметица на
населеното място, познавала хората от селото и собствениците на имотите и имала
телефонните номера на повече от тях. Посочената свидетелка имала телефонните
номера и на свидетеля В. В., и на подсъдимата В., и предоставила на З. А. номера на
подсъдимата, като му го написала върху едно листче хартия (веществено
доказателство).
В края на месец ноември 2017 г. свидетелят А. се свързал по телефона с
подсъдимата В., като и обяснил, че желае да закупи употребявани строителни
материали от имота в с. К.. Уговорили се да се срещнат. В началото на месец декември
З. А. и К.В. се срещнали в гр. Габрово, в близост до така наречения „Червен мол“ в гр.
Габрово. На срещата А. отишъл с автомобил, придружен от брат си – свидетелят Т.Д.,
и трето, неустановено по делото лице, а подсъдимата била придружена от свидетеля
А.. След проведения разговор, А. и В. се договорили свидетелят да закупи каменни
плочи и дървен материал от покривната конструкция на къщата за сумата от 600 лева.
Купувачът А. заплатил на подсъдимата сумата по сделката, като пожелал да изготвят
някакъв документ. Със себе си носел тефтерче, от което откъснал един лист
(веществено доказателство) и на него изписал с химикал с черно мастило
„Споразумение между **“, а с друг химикал със синьо мастило подсъдимата В.
изписала върху същото листче, като продължение на започнатият текст: „..*** от
Габрово З. А. продавам от собствения си имот от с. К. плочи+дървен материал“. Долу в
ляво на въпросното листче свидетелят А. положил своя подпис, а в долната дясна част
подпис положила и подсъдимата. Така изготвената бележка останала у посочения
свидетел. По молба на З. А. същият ден подсъдимата В. се обадила на свидетелката Б.
К.а, за да я уведоми, че в имота ще ходят хора да вземат материали от него.
През месец декември 2017 г. свидетелят З. А., заедно с брат си – свидетелят
Т.Р.Д., и свидетелят И.Н.Г. отишли до имота в с. К.. Първоначално изчистили мястото,
за да имат достъп до къщата и за да могат да работят, след което А. направил с
телефона си снимки на къщата, които впоследствие, чрез мобилното приложение
„Вайбър“, изпратил на подсъдимата В.. След това тримата започнали да разпокриват
къщата, като сваляли плочите на земята, както и дървения материал от покривната
конструкция, представляващ дървени греди, столици и мартаци. Работа им продължила
3

няколко дни. Отивайки в един от следващите дни на мястото констатирали, че къщата
се е самосрутила. Измъкнали плочи, за които това било възможно, както и дървен
материал. Всички вещи, които успели да добият от къщата, свидетелите товарили на
неустановено по делото превозно средство, с помощта на което на няколко курса
откарали.
В началото на 2018 г. свидетелят В. научил, че къщата в с. К. е разпокрита, а
материали от нея са взети. Заедно с дъщеря си и зет си посетили имота и установил, че
липсват плочи и дървен материал от покривната конструкция, както и, че е останала
само каменната зидария от първия етаж на къщата. Подал жалба в полицейското
управление в Севлиево.
На досъдебното производство, с протокол за доброволно предаване от
19.01.2018 г. свидетелят А. предал листче с изписано в горната му част „Споразомение
между“; 10 броя снимки от къща; снимков материал, получен чрез съобщение по
„Вайбър“ и листче с изписан телефонен номер.
По делото са изслушани заключенията по две почеркови експертизи. Според
заключението на първоначалната почеркова експертиза, изготвена от вещото лице
Т.П., ръкописният текст /букви и цифри/, с изключение на текста „Споразомение
между" в споразумение между К. Ц. В. и З. А. е изпълнен от подсъдимата К. Ц. В.;
подписът, положен със син химикал долу в дясно в споразумението е изпълнен от К. Ц.
В.. При проведения повторен разпит на вещото лице П. същият е пояснил, че е
изготвил своето заключение на оригинала на вещественото доказателство
„Споразомение между...“, приложен по делото, като е ползвал предоставен му
сравнителен материал и е констатирал наличието както на общи, така и на частни
признаци достатъчни, за да е категорично заключението му. От заключението на
повторната почеркова експертиза, изготвена от вещото лице Т. В. М., се установява, че
ръкописният текст „Споразомение между …“, изпълнен с черна на цвят химикапна
паста е изпълнен от З. Р.А., а останалият ръкописен текст, изпълнен със синя
химикална паста в същия документ е изпълнен от К. Ц. В.; подписът в долния ляв ъгъл
е изпълнен от З. Р.А., а подписът в долния десен ъгъл е изпълнен от К. Ц. В..
Първоинстанционният съд е изслушал заключението на оценъчна и
строително-техническа експертиза (л. 89-91 от ДП), според което средната пазарна
стойност на двуетажна къща към месец декември 2017 г. е в размер на 4032 лева, а
размерът на щетите по недвижимото имущество /къща/ е определен на 3300 лева.
Изслушано е заключението на допълнителна съдебно-оценъчна и
строителнотехническа експертиза, според което причинените щети - труд и материали,
е както следва: на 80 кв.м. покривни плочи е 560 лева; на покривна конструкция -
греди и столици 3 куб.м. е 720.00 лева и на покривна конструкция - мартаци 2 куб.м. -
330 лева.
Посочените фактически изводи, възприети от настоящия състав, се извеждат от
анализа на събраните доказателства при провеждане на съдебното следствие пред
първоинстанционния съд и същите не се различават съществено от посоченото в
присъдата. Въззивният съд счита, че правилно районният съд е приел за установено по
несъмнен начин, че подсъдимата В. е дала съгласието си свидетелят А. да придобие
вещи от имота в с. К.. В тази връзка се явява неоснователен упрекът към състава на
първия съд по отношение на кредитираните заключения на почерковите експертизи. И
4

този съд не намира основания, за да постави под съмнение извършените експертни
изследвания, според които част от текста върху приобщеното веществено
доказателство „Споразомение между …“ е изписан от подсъдимата. Същественото
обаче е, че обстоятелствата, свързани с постигнатата договореност между подсъдимата
и свидетеля А. за разпореждане с вещи и последвалите действия от страна на
посочения свидетел за придобиване на фактическа власт върху тях се установява не
само от съдържанието на изследвания документ „Споразомение“, а и от съвкупния
анализ на показанията на свидетелите А., Т.Д., Б. К.а и К. А..
Независимо, че това не е основната причина за постановяване на нов съдебен
акт, за пълнота на изложението настоящият състав ще посочи, че не се съгласява с
извода от атакуваната присъда за пълна доказаност на количеството, качеството и
стойността на вещите, предмет на обвинението. Оглед на местопроизшествието не е
извършван. По въпроса за количеството на отнетите покривни плочи, греди, столици и
мартаци от покривната конструкция районният съд се позовава на заключенията на
строително-техническите експертизи и на показанията на свидетелите А. и В.. Липсва
обаче детайлен анализ на тези доказателствени източници. Експертизите дават оценка
на къщата като цяло и определят размера на щетите по нея чрез посочване на
използваните при строителството й материали, тяхното количество и стойност. В
случая обаче няма обвинение за унищожаване или повреждане на къщата като
самостоятелна вещ. Прави впечатление, че оценката на причинените щети включва
труд и материали, като не е изяснено какво означава компонента „труд“ и по какъв
начин същият се съотнася към стойността на вещите, които са предмет на обвинение за
кражба. Според показанията на свидетеля В. от имота били изнесени всички плочи и
дървен материал. Тези показания обаче не са съпоставени аналитично с показанията на
свидетеля А., според когото не са взети всички покривни плочи и дървен материал, тъй
като къщата се самосрутила и част от тези вещи останали под калта от размилия се
керпич. В атакувания съдебен акт е изведен извод, че дори и част от вещите да са
останали под калта, то в показанията си свидетелят А. изрично заявявал, че взетите
плочи и дървен материал били повече от половината. В крайна сметка обаче в
мотивите към присъдата не е изведената позицията на съда по въпроса какво
количество плочи и дървен материал приема, че са взети от свидетеля А. – 80 кв. м.
каменни плочи, както твърди свидетелят В., или само част от тези 80 кв.м., както
твърди свидетелят А.. Същият проблем е налице и при определяне количеството на
дървения материал.
При така установеното от фактическа страна изводът на районният съд за
извършено от подсъдимата К.В. престъпление кражба е в противоречие с материалния
закон. От обективна страна предмет на кражба може да бъде само вещ, върху която
друго лице, а не деецът, упражнява владение, като под владение следва да се разбира
възможност за фактическо разпореждане с вещта, без да е необходимо във всеки един
момент владелецът да наблюдава или да пази предмета на престъплението, нито да има
непрекъснат физически контакт с него. В случая настоящият съд приема, че както
свидетелят В., така и неговата племенница – подсъдимата В., съвместно са
осъществявали владението върху наследствения имот в с. К.. Не може да се сподели
извода от обжалваната присъда, че грижи за имота полагал само свидетелят В. и след
като това е така, и след като към време на извършване на деянието подсъдимата не
била все още формален собственик, то за нея вещта се явява чужда. Напротив,
доказателствата по делото сочат, че К.В. е имала безпрепятствен достъп до
5

наследствената къща и нейният чичо не е отричал и препятствал правото й да
посещава, пребивава и да се ползва от имота. Както е приел и районният съд,
подсъдимата е имала ключ за имота; периодично го е посещавала самостоятелно и в
отсъствие на своя чичо; преди години са водени разговори между чичо и племенница
за продажбата му. Доказателствата установяват и, че В. е била позната в населеното
място във връзка с процесния имот и то като лице, което има право на разпореждане с
него, поради което и свидетелката К.а разполагала с телефонния й номер и го
предоставила на свидетеля А.. Само тези обстоятелства са достатъчни, за да се
заключи, че подсъдимата, независимо че не е обитавала постоянно имота (което важи и
за нейния чичо) е упражнявала фактическа власт върху него, респективно върху
вещите, които са предмет на обвинението. При извеждане на този извод не следва да се
намесва въпросът за собствеността, както неправилно е направил
първоинстанционният съд. Наред с това в случая, независимо, че смъртта на Ц. В. –
бащата на подсъдимата, е обявена със съдебно решение от 2020 г., определената дата
на смъртта е *** г., от което следва, че К.В. е станала съсобственик на имота преди
датата на инкриминираното деяние. На следващо място, вярно е, че съгласно
разпоредбата на чл. 194, ал. 2 от НК кражба има и тогава, когато част от вещта
принадлежи на виновния, но задължително условие е той да не упражнява фактическа
власт върху вещта, какъвто не е настоящият случай. Въззивният съд ще си позволи да
посочи, че фактите по делото навеждат на предположение за извършено присвоително
престъпление по чл. 206, ал. 2, предл. първо от НК, за каквото обаче липсва
съответното фактическо и юридическо обвинение, по което съдът да се произнесе.
По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 2 , във вр. с чл. 336, ал.
1, т. 3 от НПК, въззивният съд отмени изцяло присъда № 260014 от 01.12.2020 г. по
НОХД № 347/2019 г. по описа на Районен съд – Севлиево, вместо което призна
подсъдимата К. Ц. В. от гр. Габрово за НЕВИННА в това през месец декември 2017 г.,
в с. К., общ. Севлиево, от двуетажна къща, ½ идеална част от която е собственост на В.
К. В. от гр. Габрово, действайки при условията на посредствено извършителство чрез
лицата З. Р.А., Т.Р.Д. и И.Н.Г., чрез използване на МПС - неустановена марка и модел,
да е отнела чужди движими вещи - 40 кв.м. каменни покривни плочи; 1,5 куб. м. греди
и столици от покривната конструкция и 1 куб.м. мартаци от покривната конструкция,
всичко на обща стойност 805 лева, от владението на В. К. В., без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 304 от НПК
я ОПРАВДА по така повдигнатото й обвинение за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4
предл. първо, във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК.

С присъдата съдът постанови веществените доказателства - Споразумение
между К. Ц. В. и З. А.; лист с телефонен номер *** и 1 бр. цветна снимка, да останат
приложени към делото за срока на неговото запазване.
С оглед изхода на делото, разноските остават в тежест на държавата, на
основание чл. 190, ал. 1 от НПК.
В този смисъла съдът постанови новата присъда.
6

Номер на акта:	1
Дата:	17 март 2021 г.
Съдия:	Павел Неделчев

Дело:	20214200600002
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	5 януари 2021 г.

Присъда по дело №2/2021 на Окръжен съд - Габрово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите