Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр. София, 28.08.2023г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА Г.
ДИМИТЪР
КОВАЧЕВ
при
секретаря Христина Кръстева, като разгледа докладваното от съдия Мариана Г.
въззивно гражданско дело № 8458 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
С
решение от 30.04.2020г., постановено по гр.д. № 16046/2010г. по описа на СРС,
ГО, 28 състав, са отхвърлени предявените от В.И.А. обективно кумулативно и
субективно съединени искове с правно основание чл. 108 от ЗС, както следва: иск
с правно основание чл. 108 от ЗС предявен срещу В.С.М. и Д.Г.Н. за признаване
за установено в отношенията между страните, че ищецът В.И.А. е собственик на следните
недвижими имоти: ½ ид. част от нива с площ 6, 999 дка, находяща се в село
Гниляне, ЕКАТТЕ 99130, община Нови Искър, местност „Смагово“, съставляваща по
скица поземлен имот № 038018 по картата на землището на с. Гниляне, четвърта
категория, както и на ½ ид. част от нива с площ от 4, 000 дка, находяща се в село Гниляне, ЕКАТТЕ
99130, община Нови Искър, местност „Зад доло“, съставляваща по скица поземлен
имот № 025047 по картата на землището на с. Гниляне, пета категория, както и за
предаване на владението на описаните имоти и иск с правно основание чл. 108 от
ЗС, предявен срещу В.С.М. и К.Г.А. за признаване за установено в отношенията
между страните, че ищецът В.И.А. е собственик на недвижим имот: нива, находяща
се в землището на село Гниляне, ЕКАТТЕ
99130, община Нови Искър, местност „Падината“, с площ от 10, 700 дка,
съставляваща поземлен имот № 033063, трета категория, както и за предаване на
владението на описания имот.
Срещу
решението е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ищеца В.И.А., в
която са изложени оплаквания за допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от
първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон.
Конкретно се твърди, че е налице висящо съдебно производство, решението по
което ще има значение за настоящия правен спор, поради което производството по
делото е следвало да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК.
Първоинстанционният съд обаче неправилно не е уважил направеното от ищеца
искане в този смисъл. Оспорват се изводите на съда и във връзка с приетото за
основателно възражение за изтекла придобивна давност в полза на ответника К.А..
Сочи се, че началната дата на течение на давността не е 1999г., а датата на
сключване на договора за покупко-продажба на процесния недвижим имот –
21.04.2005г. Освен това събраните по делото гласни доказателствени средства
чрез показанията на разпитания свидетел не установявали по несъмнен начин, че
ответникът е владял имота. На следващо място, релевират се доводи, че по делото
са налице данни, че С. А. е използвал неистинско завещание, което не може да го
легитимира като собственик, съответно – той не може да прехвърли на своите
праводатели вещни права върху процесните имоти. По тези съображения е направено
искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което
предявените искове да се уважат.
Въззиваемите
Д.Г.Н., В.С.М. и К.Г.А. оспорват въззивната жалба като неоснователна по
подробно изложени съображения.
Софийският
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено
следното:
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Ищецът
В.А. твърди, че е собственик на процесните недвижими имоти въз основа на
законово наследствено правоприемство от своя баща – И.А. З.. Сочи, че с влязло
в законна сила съдебно решение по гр.д. № 4688/2002г. по описа на СРС е
допусната делба между наследниците на И.З. - В.А. и С. А. /синове на починалия
общ наследодател/, при квоти от по ½ ид. част за всеки от тях. Предмет
на делбеното производство били и процесните имоти. В исковата молба и в
уточнителните молби към същата са изложени твърдения, че ответникът по делбата С.
А. съзнателно си е служил с неистинско завещание, поради което е загубил
правото си да наследи лицето, спрямо което е недостоен. По тези съображения
ищецът поддържа доводи, че цялото имущество, останало в наследствената маса на
общия наследодател, е преминало в неговия патримониум. Направено е искане за
постановяване на решение, с което да се признае правото му на собственик върху
процесните имоти по реда на чл. 108 от ЗС и свързаните с това последици.
Изрично в уточнителната молба от 31.08.2011г. е посочено, че имотите не са във
владение на ищеца към датата на подаване на исковата молба, както и че същите
не се стопанисват и от ответниците.
В
хода на висящото производство пред настоящия съдебен състав е настъпила смъртта
на въззивника В.И.А. и на въззиваемата страна Д.Г.Н.. С определение от
05.04.2022г. въззивният съд е конституирал на
основание чл. 227 от ГПК в правата на починалия въззивник
В.И.А., неговия наследник
по закон по чл. 5, ал. 1 от ЗН: Н.К.А.,
както е конституирал на основание чл. 227 от ГПК в правата на
починалия въззиваем Д.Г.Н., неговите наследници
по закон по чл. 5, ал. 1 от ЗН и чл. 9, ал. 1 от ЗН: П.П.Н., Н.Д.Г. и Е.Д.Г..
С разпореждането по чл. 267 от ГПК за насрочване на производството по
делото, съдът е констатирал, че исковата молба е нередовна по смисъла на чл.
127, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК, поради което и с оглед правомощията на
въззивния съд /т. 5 от Тълкувателно решение № 1/2013г. по тълкувателно дело №
182013г., ОСГТК на ВКС, на ищеца в първоинстанционното производство са дадени
указания за отстраняване на нередовностите в едноседмичен срок от съобщението.
Съдът е указал на ищеца да индивидуализира процесните недвижими имоти съобразно
актуалния им териториално-устройствен статут, включително и чрез посочване на
данни по кадастралната карта, в случай, че за имотите е одобрена такава.
Посочени са и неблагоприятните последици от неизпълнение на указанията, а
именно – обезсилване на първоинстанционното решение в цялост и прекратяване на
производството по делото. Разпореждането на съда е надлежно връчено на
процесуалния представител на въззивника на 08.09.2020г., но дадените указания
не са били изпълнени нито в определения от съда срок, нито до приключване на
съдебното дирене в настоящата инстанция.
Независимо от изложеното съдът счита, че не са налице предпоставки за
обезсилване на първоинстанционното решение поради неотстраняване на
нередовностите на исковата молба по следните съображения:
Недвижимият имот, предмет на гражданскоправен спор, следва да се
индивидуализира с белезите, които има съобразно действащия към датата на
предявяване на иска план. Когато по време на висящността на гражданскоправен
спор настъпят нови факти, с които се променят индивидуализиращите белези на
недвижим имот, предмет на иска, не е налице основание за оставяне на исковата
молба без движение като нередовна. Този нов факт следва да бъде съобразен от
съда при описване на имота в акта, който ще постанови по спора /в този смисъл е
определение № 433 от 02.08.2012г. по ч.гр.д. № 320/2012г. по описа на ВКС,
Първо ГО/.
В случая процесните недвижими имоти са били индивидуализирани съобразно
данните по плана, действал към датата на подаване на исковата молба – 07.04.2010г.
Въззивният съд служебно констатира, че кадастралната карта за имотите е
одобрена със Заповед № РД-18-3/11.01.2012г. на изпълнителния директор на АГКК,
т.е. в хода на висящото производство, което обстоятелство следва да бъде
съобразено при постановяване на решението, но според цитираната съдебна
практика същото не може да обоснове извод за нередовност на исковата молба,
съответно – неизпълнението на дадените от съда указания в тази връзка не може
да се санкционира с обезсилване на първоинстанционното решение.
По същество на спора:
С
договор за замяна на недвижими имоти от 21.04.2005г., обективиран в нотариален
акт № 155, том 1, рег. № 8571, дело № 133/2005г., С. И.А. е прехвърлил на Д.Г.Н.
правото на собственост върху следните недвижими имоти: ½ ид. част от
нива с площ 6, 999 дка, находяща се в село Гниляне, ЕКАТТЕ 99130, община Нови
Искър, местност „Смагово“, съставляваща по скица поземлен имот № 038018 по
картата на землището на с. Гниляне, четвърта категория, както и на ½ ид.
част от нива с площ от 4, 000 дка,
находяща се в село Гниляне, ЕКАТТЕ 99130, община Нови Искър, местност „Зад
доло“, съставляваща по скица поземлен имот № 025047 по картата на землището на
с. Гниляне, пета категория. В замяна на прехвърлените имоти Д.Г.Н. е прехвърлил
на С. И.А. следните движими вещи: хладилник Океан и електрическа печка
„Раховец“. Прехвърлителят на имотите се е легитимирал като собственик на същите
с решение от 04.08.1999г. на ПК „Нови Искър“ и с удостоверение за наследници от
07.04.2005г. на И.А. З..
С
договор за продажба на недвижим имот от 05.11.2004г., обективиран в нотариален
акт № 33, том 3, рег. № 22824, дело № 376 от 2004г., С. И.А. е продал на К.Г.А.
правото на собственост върху следния недвижим имот: нива, находяща се в землището
на село Гниляне, ЕКАТТЕ 99130, община
Нови Искър, местност „Падината“, с площ от 10, 700 дка, съставляваща поземлен
имот № 033063, трета категория. Продавачът С. А. се е легитимирал като
собственик на недвижимия имот с решение от 04.08.1999г. на ПК „Нови Искър“ и
саморъчно завещание и протокол за обявяването му по н.д. № 889/1995г.
По
делото не е спорно обстоятелството, че ищецът В.И.А. и С. И.А. са братя с общ
наследодател И.А. З. – баща.
С
решение от 16.08.2004г., постановено по гр.д. № 4688/2002г. по описа на СРС,
ГО, 61 състав, влязло в законна сила на 02.06.2006г., е допусната съдебна делба
между В.И.А. и С. И.А. на притежаваните от тях сънаследствени имоти,
включително и на процесните такива: нива с площ 6, 999 дка, находяща се в село
Гниляне, ЕКАТТЕ 99130, община Нови Искър, местност „Смагово“, съставляваща по
скица поземлен имот № 038018 по картата на землището на с. Гниляне, четвърта
категория /имот № 6 от съдебното решение/; нива с площ от 4, 000 дка, находяща се в село Гниляне,
ЕКАТТЕ 99130, община Нови Искър, местност „Зад доло“, съставляваща по скица
поземлен имот № 025047 по картата на землището на с. Гниляне, пета категория
/имот № 3 от съдебното решение/ и нива, находяща се в землището на село Гниляне, ЕКАТТЕ 99130, община Нови
Искър, местност „Падината“, с площ от 10, 700 дка, съставляваща поземлен имот №
033063, трета категория /имот № 5 от съдебното решение/. Делбата е допусната
при квоти от по ½ ид. част за всеки един от съделителите. Със същото
решение е признато по реда на чл. 156, ал. 2, вр. ал. 1 от ГПК /отм./ за
установено по отношение на С. И.А. неистинността /неавтентичността/ на
саморъчно завещание от 29.07.1995г., с отразен в същото автор И.А. З. /общият
наследодател на страните/.
От
така приетите доказателства се установява, че съделителят С. А. се е разпоредил
с процесните недвижими имоти в хода на висящото производство по допускане на
делба /делото е образувано през 2002г., а сделките са извършени на 21.04.2005г.
и на 05.11.2004г./.
От
представеното удостоверение за наследници № 2134 от 22.11.2006г., издадено от
СО, район Нови Искър е видно, че С. И.А. е починал на 20.11.2006г., като е
оставил за единствен свой наследник по закон – ответницата В.С.М. – дъщеря.
Настоящият
съдебен състав счита, че предявените искове с правно основание чл. 108 от ЗС са
недопустими по следните съображения:
В
производството по допускане на съдебна делба в първото по делото заседание
всеки от съделителите може да оспори правото на някой от тях да участва в
делбата, размера на неговия дял, както и принадлежността на някои от имотите
към имуществената общност (чл. 342 ГПК), а при спорна имуществена общност, наред с иска за съдебна делба могат
да се съединят за общо разглеждане и други искове (чл. 343 ГПК). При наличието на влязло в сила съдебно решение по допускане на
делбата, с което въпросът за съсобствеността върху имотите, страните и квотите
на съделителите е разрешен със сила на присъдено нещо, с последващ иск между
същите страни, респ. техните правоприемници не може да се пререшава спор за
собствеността върху същия имот /в този смисъл определение по ч.гр.
дело № 5736/2013г. на ВКС, Трето ГО,
решение по
гр. дело № 465/2005г. по описа на ВКС, Първо ГО, определение № 72 от
23.02.2016г. по ч.гр.д. № 629/2016г. по описа на ВКС, Трето ГО/. Всички факти, които
са настъпили преди делбата, са преклудирани от силата на пресъдено нещо с
влязлото в сила решение по допускане на делбата. За да е допустим нов иск за
собственост между същите страни и за същия имот е необходимо ищецът да се
позове на нови /настъпили след влизане в сила на решението за допускане на
делба/ правопораждащи, правоизменящи или правопрекратяващи правото му на
собственост юридически факти.
В
случая ищецът основава активната си материална легитимация на титуляр на
правото на собственост върху процесните имоти при твърдения, че неговият брат С.
А. съзнателно си е служил с неистинско завещание, поради което е загубил
правото си да наследи лицето, спрямо което е недостоен. Твърдението за
недостойнство по чл. 3, б. „б“ от ЗН е обосновано с обстоятелството, че при
сключването на процесните сделки за замяна и покупко-продажба прехвърлителят С.
А. се е легитимирал /използвал/ неистинско завещание. По тези съображения
ищецът поддържа доводи, че цялото имущество, останало в наследствената маса на
общия наследодател, е преминало в неговия патримониум.
Както
вече беше посочено, силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение по
допускане на делбата, с което съдът се произнася по въпросите между кои лица и
за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки съсобственик,
има преклудиращо действие спрямо всеки факт, настъпил до приключване на
съдебното дирене, въз основа на който ответникът би могъл да предяви възражение
срещу иска, поради което в това производство той е бил длъжен да изчерпи
всичките си възражения. Доводите и възраженията на страните, че има
обстоятелства, които изключват наличието на съсобственост или променят квотите,
следва да се заявят в делбеното производство в първата фаза по делбата и ако не
са направени се преклудират от влязлото в сила решение, което признава за
установено, че имотът е съсобствен.
В
случая постановеното съдебно решение по гр.д. № 4688/2002г. по описа на СРС не
е било обжалвано, а след влизането му в сила не е било отменено на някои от
предвидените в чл.
303 и чл.
304 ГПК основания. Следва да се посочи, че ищецът в настоящото производство
не се е позовал на настъпили след влизане в сила на цитираното решение по
допускане на делбата нови правопораждащи, правоизменящи или правопрекратяващи
правото му на собственост юридически факти. Разпоредбата на чл. 3, б.
"в", предл. последно ЗН обявява за недостоен този, който
съзнателно си е служил с неистинско завещание
- макар от външна страна да е спазена формата, изискуема за действителността
му, то не изхожда от посочения в него автор. При наличие на предвидените в това
основание предпоставки недостойнството да се наследява настъпва "екс
леге". Законът обаче изисква съзнателно служене с неистинско завещание, които предпоставки касаят както
обективната, така и субективната страна на това деяние, представляващо и
престъпление по чл. 316 НК. Не е
достатъчно само наличието на неистинско завещание
или използването му, но е необходимо и наследникът да е знаел, че то е
неистинско, т.е. да е налице и субективната страна на деянието. Последното
предпоставя установяване в наказателното производство осъществяване на състава
на престъплението, или при невъзможност да се образува такова, по реда на
исковото производство по чл. 124, ал. 5 ГПК,
като установяването му следва да се осъществи с влезли в сила присъда или
решение на гражданския съд, тъй като се касае за престъпно обстоятелство, имащо
значение за наследственото правоприемство, респ. за правата на законните
наследници. По делото нито се твърди, нито се установява, че с влязла в сила
присъда или по реда на чл. 124, ал. 5 от ГПК е установено наличието на
престъпно обстоятелство – съзнателно ползване на неистинско завещание, което е
основание за недостойнство за наследяване. Освен това следва да се посочи, че дори
и това престъпно обстоятелство да е установено по предвидения за това ред, то
същото би представлявало основание за иницииране на производство за отмяна на
влязло в сила съдебно решение на основание чл. 305, ал. 1, т. 2 от ГПК, но не и
за предявяване на иск за собственост.
Отделно от това следва да се посочи, че в уточнителната молба от
31.08.2011г. ищецът е заявил, че към датата на подаване на исковата молба
имотите не се стопанисват от ответниците. Същото изявление е поддържано и в
проведеното на 27.06.2012г. публично съдебно заседание в първоинстанционното
производство, в което В.А. е заявил, че „имотите се работят от някаква фирма“.
Липса и надлежно заявен петитум за предаване на владението на процесните имоти.
За такъв не може да се приеме искането „за признаване, че ищецът е собственик
по реда на чл. 108 от ЗС и свързаните с това последици“. С разпореждането за
насрочване на делото пред въззивния съд са дадени указания на ищеца да
конкретизира фактическите си твърдения като посочи безпротиворечиво кой от ответниците упражнява
фактическа власт върху всеки един от процесните имоти към момента на
предявяване на исковата молба. Посочено е още, че в случай, че някои от
ответниците не упражняват фактическа власт върху нито един от процесните имоти,
ищецът следва да изложи твърдения, обосноваващи интереса му да предяви иск по
чл. 108 от ЗС срещу този/тези ответници. Указани са и неблагоприятните
последици от неизпълнение на разпореждането. В определения от съда срок, както
и до приключване на устните състезания пред въззивната инстанция,
нередовностите на исковата молба в тази част не са били отстранени.
В
случая са предявени искове с правно основание чл. 108 от ЗС, а този иск включва
две искания за защита – за установяване на правото на собственост на заявеното
от ищеца основание и за предаване на владението на имота. Предмета на делото е
твърдяното от ищеца право на собственост. При липсата
на изрични твърдения, че ответниците упражняват фактическа власт върху
процесните имоти към датата на подаване на исковата молба, и липса на заявен
петитум за предаване владението на същите /за такъв не може да се приеме
дадената от ищеца квалификация на спора по чл. 108 от ЗС/, се налага извод, че
първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск в частта за осъждане
на ответниците да предадат владението на имотите. Това е основание за
обезсилване на решението в осъдителните части на разгледаните искове по чл. 108
от ЗС.
Съгласно
чл.
121, ал. 2, изр. 2 ГПК-отм. /чл.
226, ал. 2, изр. 2 от действащия ГПК/, ако в течение на производството
спорното право бъде прехвърлено върху другиго, приобретателят може да замести
своя праводател само при условията на чл.
117, ал. 1 ГПК-отм., чл. 222
от действащия ГПК/, т.е. само със съгласието на двете страни и на лицето,
което встъпва като страна по делото. Ако такова съгласие не бъде постигнато,
делото следва своя ход между първоначалните страни, като приобретателят може да
встъпи или да бъде привлечен в делото като трето лице, но постановеното решение
във всички случай съставлява пресъдено нещо и спрямо приобретателя. Според
дадените с ТР №
3/13г. на ОСГК на ВКС, т. 3 разяснения, това правило намира приложение и
при извършено разпореждане със спорното право от съсобственик /съделител/ в
хода на делбеното производство във фазата по допускане на делбата. След влизане
в сила на решението по допускане на делбата във фазата по извършването
приобретателят участва чрез своя процесуален субституент /прехвърлителя/, ако
не изрази воля да встъпи в процеса като подпомагаща страна или по реда на чл. 181 ГПК (отм.) или чл.
225 ГПК, но независимо от това дали е встъпил в производството, заместил е
прехвърлителя или е участвал по делото чрез своя процесуален субституент
приобретателят ще бъде обвързан от решенията по допускане и извършване на
делбата, дори когато исковата молба не е била вписана.
С оглед изложеното се налага извод, че въпросът за принадлежността на
правото на собственост в установения от влязлото в сила съдебно решение обем –
по ½ ид. част за всеки един от съделителите В.А. и С. А., не може да се
пререшава – аргумент от чл. 299 ГПК. Разпоредбата
на чл.
299, ал. 1 от ГПК забранява спорът, решен с влязло в сила решение, да бъде
пререшаван освен в случаите, предвидени от закона. Следващата алинея на чл.
299, ал. 2 ГПК задължава съдът да прекрати повторно заведеното дело.
Предявените срещу законния наследник и срещу правоприемниците по частно
правоприемство от С. И.А. /по аргумент от чл. 226, ал. 3 от ГПК/ искове, както
следва: срещу В.С.М. и Д.Г.Н. за признаване за установено в отношенията между
страните, че ищецът В.И.А. е собственик на недвижим имот: ½ ид. част от
нива с площ 6, 999 дка, находяща се в село Гниляне, ЕКАТТЕ 99130, община Нови
Искър, местност „Смагово“, съставляваща по скица поземлен имот № 038018 по
картата на землището на с. Гниляне, четвърта категория, както и на ½ ид.
част от ниво с площ от 4, 000 дка,
находяща се в село Гниляне, ЕКАТТЕ 99130, община Нови Искър, местност „Зад
доло“, съставляваща по скица поземлен имот № 025047 по картата на землището на
с. Гниляне, пета категория, отнасят до съда повторно спор за собственост и за
обема на притежаваните квоти в съсобствеността. Случаят не покрива предвидено в
закон изключение по чл. 299, ал. 1 от ГПК. Следователно въззивната инстанция е
длъжна да обезсили първоинстанционното решение в посочените части и да прекрати
производството по делото – чл. 270, ал. 3, изр. 1-во от ГПК.
Същите
изводи се отнасят и до предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС срещу В.С.М.
и К.Г.А. за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът В.И.А.
е собственик на недвижим имот: нива, находяща се в землището на село Гниляне, ЕКАТТЕ 99130, община Нови
Искър, местност „Падината“, с площ от 10, 700 дка, съставляваща поземлен имот №
033063, трета категория, както и за предаване на владението на описания имот. По
отношение на притежаваната от ищеца квота от 1/2 ид. част от имота, установена със
сила на пресъдено нещо, важима и по отношение на законния наследник и на частния
правоприемник на С. А., предявената в настоящото производство установителна искова
претенция е недопустима поради липса на правен интерес. Разрешеният със сила на пресъдено нещо
правен спор, с който е признато претендираното право, забранява повторна защита
на същото право в нов процес, предявен срещу същия ответник, респективно срещу негов
правоприемник. По отношение на другата ½ ид. част от имота е налице
забрана за пререшаване на въпроса относно частта на всеки съсобственик в
сънаследствените имоти, респективно на неговия правоприемник, установена с
влязлото в сила съдебно решение по допускане на делбата, ако иска не се
основава на нови /настъпили след влизане в сила на решението за допускане на
делба/ правопораждащи, правоизменящи или правопрекратяващи правото на
собственост юридически факти, какъвто не е разглеждания случай по изложените
по-горе съображения.
Ето
защо се налага извод, че предявеният срещу В.С.М. и К.Г.А. иск за собственост по
отношение на нива, находяща се в землището на
село Гниляне, ЕКАТТЕ 99130, община Нови Искър, местност „Падината“, с
площ от 10, 700 дка, съставляваща поземлен имот № 033063, трета категория, е
недопустим и постановеното първоинстанционно решение следва да се обезсили на
основание чл. 270, ал. 3, изр. 1-во от ГПК, а производството по делото да се
прекрати.
Защитата
на притежаваната от В.А., респективно от неговите наследници квота от ½
ид. част от процесния имот – нива с площ от 10, 700 дка, съставляваща поземлен
имот № 033063, м. Падината, землище на с. Гниляне, може да се реализира срещу
другия съсобственик, единствено чрез предявяване на иск по чл. 108 от ЗС за
предаване на владението на притежаваната от ищеца идеална част от имота, в случай, че другият
съсобственик е установил фактическа власт върху имота, надхвърляща правата му и
с това е нарушил владението на ищеца /ТР № 3 от 2020г. по тълкувателно дело №
3/2020г., ВКС, ОСГК/. Както бе посочено обаче такъв иск в случая не е предявен.
Въззивният
съд констатира, че в диспозитива на съдебното решение съдът се е произнесъл по
релевираното от ответника К.А. възражение за придобиване на процесния имот по
давност. Настоящият съдебен състав счита, че решението в тази част е
недопустимо, доколкото ответникът К.А. не е предявил насрещен иск за
собственост на основание изтекла в негова полза придобивна давност, а
единствено защитно възражение срещу предявения иск. Произнасянето по претенция,
която не е заявена с искова молба или по реда на изменение на иска, е в
нарушение на принципа на диспозитивното начало, водещо до недопустимост на
съдебния акт в тази част. В диспозитива на решението съдът може да се произнася
само по възражения, по които се формира сила на пресъдено нещо (чл.
298, ал. 4 ГПК) и доколкото са надлежно заявени, а възражението за
придобиване на имот по давност не е сред тях. Доколкото както бе посочено в
случая не е предявен насрещен иск за собственост, се налага извод, че
първоинстанционното решение в тази част е недопустимо и следва да се обезсили,
като производството по делото в същата част следва да се прекрати.
По
отношение на разноските:
С
оглед изхода на спора и предвид изричното искане в полза на въззиваемите следва
да се присъдят сторените по делото разноски, както следва:
В
полза на въззиваемите П.Н. и Е.Г. следва да се присъдят разноски за адвокатско
възнаграждение в общ размер на 600 лева, съгласно представения договор за
правна защита и съдействие и списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
В
полза на К.А. следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 600 лева, съгласно представения договор за правна защита и съдействие и
списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
При
този изход на спора в полза на адвокат А.К.Д. – процесуален представител на въззиваемата В.М., следва да се присъдят
разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА,
определени според чл. 7, ал. 5 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, които възлизат на сумата от 1 500 лева.
С първоинстанционното решение са присъдени на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК разноски в полза на ответниците по делото. С
оглед изхода на спора същите имат право на разноски, макар и на друго основание
- на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК. Ето защо първоинстанционното решение не
следва да се обезсилва/отменя в частта му, с която съдът се е произнесъл по
отговорността за разноските.
Така
мотивиран Софийският градски съд,
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение
№ 79431 от 30.04.2020г., постановено по гр. дело № 16046/2010г. по описа на
СРС, ГО, 28 състав, с което са разгледани предявените от В.И.А. срещу В.С.М., Д.Н.Г.
и К.Г.А. искове с правно основание чл. 108 от ЗС и е признато за установено, че
нива, находяща се в землището на село
Гниляне, ЕКАТТЕ 99130, община Нови Искър, местност „Падината“, с площ от 10,
700 дка, съставляваща поземлен имот № 033063, трета категория, е придобита по
давност в периода от 1999-2010г. от ответника К.Г.А. на основание чл. 79, ал. 1
от ЗС и ПРЕКРАТЯВА производството по
делото.
ОСЪЖДА Н.К.А., ЕГН **********,*** да заплати на П.П.Н., ЕГН **********,*** и на Е.Д.Г., ЕГН **********,*** на основание чл.
273, вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 600 /шестстотин/ лева – съдебни
разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА Н.К.А., ЕГН **********,*** да заплати на К.Г.А., ЕГН **********,***, на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК
сумата от 600 /шестстотин/ лева – съдебни разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА Н.К.А., ЕГН **********,*** да заплати на адвокат А.К.Д. от САК, с
адрес на упражняване на дейността – гр. София, ул. „**************, сумата от 1 500 /хиляда и петстотин/ лева – адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие за осъщественото процесуално
представителство на В.С.М. по в.гр.д. № 8458/2020г.
по описа на СГС, ГО, II А въззивен състав.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.