Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. София, 19.11.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско отделение, 26 състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и пети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
като разгледа докладваното от съдия Луканов гр. дело № 7823 по описа за 2019г.
на Софийски градски съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Част втора, Дял първи, Глава осемнадесета от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
Предявен е
иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от Закона за отговорността на държавата
и общините за вреди (ЗОДОВ), предявен от И.К.В. против П.НА Р.Б.за сумата от 30
000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на
незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.152, ал. 2, т. 1, вр. с
ал.1 от НК, за което е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 18322/2014г.
на СРС, НО, 121 състав, потвърдена с решение по ВНОХД № 4138/2015г. на СГС, НО,
VІІІ въззивен състав, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.
01. 2016 г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски.
В исковата молба се твърди, че срещу
ищеца е било образувано наказателно производство и бил привлечен като обвиняем
за престъпление по чл.152, ал. 2, т.1, вр. с ал.1 от НК, за това, че на 18.03.2014г.
в гр. София, ул. „********, около 03.30 часа се е съвокупил с лице от женски
пол, ненавършило 18 години – В.А.Т., родена на ***г. (осъществил вагинален
контакт), чрез употребата на сила – нанесъл й удари с юмруци в областта на
главата и лицето, за което престъпление се предвижда лишаване от свобода от 3
до 10 години. Твърди, че на 19.03.2014г. е издадено постановление от прокурор
на СРП, с което ищецът е задържан за срок от 72 часа, а с определение от 22.
03. 2014г. но НЧ дело № 5760/2014г. по описа на СРС, НО, 105 състав му е взета
постоянна мярка за неотклонение – „задържане под стража“. Тази мярка била
потвърдена с определение на СГС от 28.03.2014г. но ВНЧ дело № 12353/2014г. по
описа на СГС, НО, Х въззивен състав. Срещу ищеца било образувано съдебно
производство пред СРС, който постановил оправдателна присъда. След протест на
прокуратурата било образувано въззивно производство и с решение от 14.01.2016
г. по ВНОХД № 4138/2015г. на СГС, НО, VІІІ състав оправдателната присъда била
потвърдена и влязла в законна сила.
Ищецът твърди, че в резултат на
незаконното обвинение и свързаните с това събития са му причинени неимуществени
вреди, изразяващи се в накърняване на доброто му име и достойнството му,
безпокойство, стрес и неудобство от негативното отношение спрямо него и това,
че го наричали „изнасилвач“. Спрямо него била взета и мярка „задържане под
стража“ за периода от 19.03.-30.09.2014 г., през който период тези негативни
изживявания били с по-голям интензитет. Той станал затворен и подтиснат, спрял
да общува с много от приятелите си, изпитвал срам и притеснения при всяко
съдебно заседание по делото, съпругата му го напуснала и бил лишен от
възможността да се грижи ежедневно за детето си.
В срока по чл.131 от ГПК, с отговора
на исковата молба П.НА Р.Б.оспорва иска, като недоказан и неоснователен.
Поддържа, че искът неоснователно е завишен по размер с оглед критериите по
чл.52 от ЗЗД. Прави възражение за погасяване по давност на вземането за
обезщетение и на вземането за лихви, на основание чл.111, б. „в“ от ЗЗД за
периода от 14.01.2016 г. до 13.06.2016 г.
Съдът, като прецени всички събрани по
делото доказателства и доводи на страните по свое убеждение, прие за установено
от фактическа страна следното:
От представените с исковата молба и
приложени с НОХД № 18322/2014г. на СРС, НО, 121 състав писмени доказателства е
видно, че срещу ищеца е водено досъдебно производство № ЗМ № 554/2014 г. на 04
РУП – СДВР и пр. пр. № 9067/2014 г. на СРП, а с постановление от 19. 03. 2014
г. на СРП е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.152, ал. 2, т. 1,
вр. с ал.1 от НК – за това, че на 18.03.2014г. в гр. София, ул. „********,
около 03.30 часа се е съвокупил с лице от женски пол, ненавършило 18 години – В.А.Т.,
родена на ***г. (осъществил вагинален контакт), чрез употребата на сила –
нанесъл й удари с юмруци в областта на главата и лицето, за което престъпление
се предвижда лишаване от свобода от 3 до 10 години.
По внесен на 30.09.2014 г.
обвинителен акт в съда било образувано съдебно производство пред СРС, като на
ищеца му е повдигнато обвинение за описаното деяние. С присъда от 12.06.2015 г.
по НОХД № 18322/2014г. на СРС, НО, 121 състав, ищецът е бил признат за
невиновен и оправдан за повдигнатото му обвинение. В хода на досъдебното
производство спрямо него е била взета мярка за неотклонение „задържане под
стража“ от 22.03.2014г., като с определение на СГС от 28.03.2014г. мярката е
била потвърдена. За определяне на най-тежката мярка за неотклонение съдът се е
позовал на множеството предишни осъждания на ищеца.
В съдебна фаза пред първа инстанция наказателното
дело е разгледано в пет съдебни заседания, като на първото – на 18.12.2014г. наложената
мярка за неотклонени е променена в „домашен арест“, а на второто от тях – на
27.02.2015г. е променена наложената му мярка за неотклонение от „домашен арест“
в „подписка“. Впоследствие е постановена оправдателната присъда. По протест на
СРП е образувано въззивно наказателно производство по ВНОХД № 4138/2015г. на
СГС, НО, VІІІ въззивен състав. С окончателно решение № 631/14.01.2016 г. по
делото присъдата на СРС е потвърдена и е влязла в законна сила.
От представената справка за съдимост се
установява, че ищецът е бил осъждан за престъпления от общ характер по НОХД № 2141/1997г.
на СРС с присъда, влязла в сила на 23.10.1997г.; НОХД № 8600/2005г. на СРС с
присъда, влязла в сила на 27.10.2006г.; НОХД № 15294/2011г. на СРС със
споразумение, влязло в сила на 16.08.2011г.; НОХД № 1839/1998г. на СРС с
присъда, влязла в сила на 24.11.1998г.; НЧД № И2603/2004г. на СРС със
споразумение, влязло в сила на 29.10.2004г.; НОХД № 955/2002г. на ПРС с присъда,
влязла в сила на 11.11.2004г.; НОХД № 4466/2003г. на СРС с присъда, влязла в
сила на 03.12.2004г.; и е изтърпял наложените му наказания. В периода на
провеждане на наказателно производство по процесното обвинение на се били
регистрирани други престъпления извършени от ищеца, нито е имало висящи
наказателни производства срещу него.
От събраните по делото свидетелски
показания на свидетеля Д.С.Г.- съсед на ищеца, се установи, че и двамата
родители на ищеца са починали, като първо майка му е починала около месец след
задържането на ищеца през месец март на 2014 година по обвинението за
изнасилване, а по-късно и баща му в рамките на около година от задържането за
обвинението по което е бил оправдан. Свидетелката излага в показанията си пред
съда, че родителите на ищеца се грижели за сина му по време когато ищеца бил
задържан, а след смъртта на майката на ищеца, за неговото дете - К. В., грижи полагали
тя и бащата на И.. Излага, че другите деца започнали да се подиграват на К., че
баща му е изнасилвач. Майката на ищеца била принудена да прехвърли детето в
друго училище, защото то не искало да ходи училище. Излага също, че след
освобождаването на ищеца от ареста, бил много отслабнал и стресиран, заради
възможността да му отнемат детето, защото е обвинен в извършване на
престъпление. Заявява пред съда, че ищеца поне около два месеца не е излизал
навън от страх да не би да го задържат. Поддържа, че не е виждала някой да го
посещава и да ходи на гости в дома на ищеца, а само тя и съпругът й са му помагали.
От показанията на св. С.С.П., съсед и
приятел на ищеца, се установи, че родителите на ищеца починали, когато той бил
затворен в ареста. Според свидетеля, след задържането на ищеца в ареста, отношението
към И.В. доста се променило, а същото се случило и с децата, които се
разграничили от неговото дете. Имало отблъскване, говорене отстрани, шушукане, отношенията
охладнели, а преди това били доста близки между дългогодишни съседи. Излага, че
много от приятелите на детето спрели да говорят и да играят с него. Това се
отразило психически и на детето на ищеца. Излага, че е ходил в дома на ищеца,
когато бил в домашен арест и бил единствения му приятел, който го посещавал.
Излага, че дълго време след като го освободили, ищецът не искал да излиза, не
искал да комуникира, не искал да излиза с общи познати, дори пред блока.
Няколко месеца след това той не искал да се вижда и да общува с никого, тъй
като според свидетеля бил депресиран.
Съдът не кредитира показанията на
свидетелите, в частта относно причините за смъртта на родителите на ищеца, тъй
като в тази част свидетелите правят изводи, а не пресъздават свои възприятия.
По делото не са ангажирани други доказателства от които да се приеме, че
смъртта на родителите на ищеца е следствие от повдигнатото му обвинение, или поради
задържането му под стража, за деянието по което е бил оправдан.
При така установеното от фактическа
страна, съдът намира предявената искова претенция за присъждане на неимуществени
вреди за частично основателна.
Съгласно чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ
отговорността на държавата за вреди, причинени на гражданите от органите на
прокуратурата в случая е фиксирана при строго определени условия, а именно: незаконно
обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието
не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление. В случая
е образувано и проведено наказателно производство и ищецът е бил обвинен в
престъпление, по което е бил оправдан с влязла в сила присъда, което е
основание да бъде ангажирана отговорността на държавата, чрез нейните органи.
Оправдателната присъда е постановена на първа инстанция, протестирана е от
прокурор и след потвърждаването й от въззивна съдебна инстанция е влязла в
сила. С действията си по предявяване и поддържане на обвинение в извършване на тежко
умишлено престъпление от общ характер, по което ищецът е бил оправдан, на
същият са причинени и е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в
накърняване на личното му достойнство и чест. Съдът съобрази, че личността на
всеки човек с формирани нормални човешки ценности и личностни представи, биха
били накърнени в следствие на едно незаконно обвинение и водения срещу него
наказателен процес, поради което дори и при липсата на конкретни доказателства
за това не следва да се отрича настъпването на описаните в исковата молба вреди
от ищеца, изразяващи се в негативно отражение на психологическото му състояние,
стрес, унижение и притеснения от наказателна репресия срещу него. В съдебната
практика трайно е прието, че в случай на незаконно обвинение следва да се
приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, обвинено в
извършване на престъпление, за което в последствие е оправдано, изпитва
неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно;
накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното
му общуване. В тази именно връзка е и възприетото в съдебната практика
разбиране, че при установяване на този вид неимуществени вреди, не бива да се
изхожда само от формалните, външни доказателства – решение №480/23.04.2 013
година, постановено по гр. д. № 85/2012 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о.; решение
№ 55/11.03.2013 година, постановено по гр. д. № 1107/2012 година по описа на
ВКС, ГК, ІV г. о. и др. Когато обаче се твърдят да са причинени болки и
страдания над обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на здравето, а
също и други специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, те следва
да се докажат от ищеца съгласно разпоредбата на чл.154 от ГПК.
С оглед на изложеното, въз основа на
събраните гласни доказателства съдът намира за установено по делото, че в
резултат на незаконното обвинение на ищеца са причинени морални страдания,
изразяващи се в уронване на доброто му име като човек, като син и баща,
накърняване на честта и достойнството му, негативно отражение върху социалния
му живот, както и общо върху физическо и психическото му състояние.
Същевременно съдът съобрази, че по
делото не е установено наличието на депресивно състояние у ищеца, или конкретни
увреждания на здравето, тъй като такива доказателства не са представени. Дали
незаконното обвинение е въздействало негативно върху психиката на родителите и
детето на ищеца, респ. дали то е в причинна връзка със смъртта на родителите му
и негативните преживявания на детето му, не е от значение за отговорността на
държавата за вреди от незаконното обвинение, тъй като правото на обезщетение
възниква само за вреди претърпени от обвиняемите лица, не и от други лица (дори
и лицата да са роднини по права линия).
Размерът на обезщетението на
претърпените вреди следва да бъде определен от съда по справедливост. Според
ППВС № 4/23.12.1968 г. при определяне размера на обезщетението за
неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства,
които обуславят тези вреди. В т. 11 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г. по
т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС е разяснено, което се приема и от съдебната
практика на ВКС - решение № 175/14.06.2016 г. по гр. д. № 6268/2015 г. на IV-то
гр. отд. на ВКС, че понятието „справедливост”, по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, не
е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно
съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат
предвид от съда. Такива са вида, характера, интензитета и продължителността на
увреждането на ищеца. Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ такива правно релевантни обстоятелства – критерии за определяне размера
на обезщетението за неимуществени вреди, са: тежестта на повдигнатото
обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления – умишлени или
по непредпазливост, за които ищецът е оправдан; продължителността на
наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля
разумните срокове за провеждането му; вида на взетата мярка за неотклонение,
другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство;
както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца – има ли влошаване на
здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните
преживявания на ищеца, и изобщо – цялостното отражение на предприетото срещу
него наказателно преследване върху живота му – семейство, приятели, професия и
професионална реализация, обществен отзвук и пр. Обезщетението за неимуществени
вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ се определя глобално за
всички неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на приключилото с
оправдателна присъда, незаконосъобразно наказателно преследване срещу него.
Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 2 от ЗОДОВ е за увреждане на
нематериални права, блага или правнозащитими интереси, а вредите се изразяват в
нравствени, емоционални, психически, психологически терзания на личността,
накърнена чест, достойнство и добро име в обществото. Целта на обезщетението е
не да поправи вредите, а да възстанови психическото, емоционалното и
психологическо равновесие на пострадалото лице. Следва да се приеме, че по
време на цялото наказателно производство лицето, което е обвинено в извършване
на престъпление, за което в последствие е оправдано, изпитва неудобства,
чувства се унизено, а също така изпитва притеснение и несигурност; накърняват
се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му
общуване. В този смисъл е решение № 480 от 23.04.2013 г. по гр.д. № 85/2012 г.,
Г. К., ІV Г. О. на ВКС.
Съвкупната преценка на обсъдените
доказателства обосновава несъмнен извод, че ищецът е претърпял неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение и
подлежат на обезщетяване от ответника П.НА Р..Б., на основание чл.
2, ал.1, т.3, вр. чл. 4 от ЗОДОВ.
В случая се установи, че ищецът е бил
обвинен в извършването на тежко умишлено престъпление, с квалифициращи признаци
- изнасилената не е навършила осемнадесет години. Производство в досъдебната
фаза е продължило от 19.03.2014г. до привличането към наказателна отговорност с
внасяне на обвинителен акт срещу ищеца в съда на 30.09.2014г. – повече от 6
месеца, а след повдигане на обвинението цялото наказателно производство е
продължило общо 22 месеца. Още с постановената в първата съдебна инстанция
присъда ищецът е бил оправдан, но същата е протестирана от прокуратурата пред
горната съдебна инстанция. Установи се, че срещу ищеца са били водени и други
наказателни производства преди повдигането и поддържането на процесното
обвинение, по които той е изтърпял наложените му наказания. Последното не
изключва възможността ищецът да търпи вреди от уронване на честта и доброто му
име от незаконното обвинение в престъпление и негативните промени, които са
настъпили в живота му в резултат на същото. Конкретни негативи се установиха от
събраните гласни доказателства по делото. От друга страна следва да се отчете,
че мярката му за неотклонение е била променяна два пъти в по-лека в хода на
съдебното производство и че наказателното производство е продължило в разумен
срок. Съдът съобрази, че не са представени доказателства, които да установяват,
че в хода на наказателното производство ищецът е правил искане за изменение на
мярката му за неотклонение от „задържане под стража“ в по-лека по семейни
причини (поради настъпилата смърт на неговата майка), нито се твърди и доказва,
че такова изменение му е било отказано. За пълнота следва да се посочи, че по
делото не се представиха годни доказателства от които да бъде установена
причинната връзка между влошеното здравословно състояние на родителите на ищеца
до тяхната смърт и конкретното повдигнато на ищеца обвинение, по което същият е
оправдан.
Съдът съобрази множеството осъждания
и образувани срещу ищеца наказателни производства, които приема, че също са
допринесли за неговия недобър социален статус в обществото, както и на емоционалното
му състояние през процесния период. Предишните осъждания на ищеца му оказват
въздействие и имат отношение към изпадането му в стресово състояние и безспорно
намират и отражение върху неговото общо емоционално състояние. Съдът приема, че
е налице причинно-следствена връзка с процесното съдебно производство, за което
на ищеца се дължи обезщетение за претърпените неимуществени вреди, но при
определяне на конкретния размер на обезщетението следва да се отграничат
негативните преживявания, които са породени от предходните му осъждания за извършени
от него престъпления. Съдът съобрази и обремененото съдебно минало на ищеца И.В.,
който е получил първата си осъдителна присъда още през 1997 г. (когато е бил на
23 години) като това обстоятелство е относимо към преценката за действително претърпените
вреди, съвкупно с всички останали обстоятелства по делото (в този смисъл е решение
№ 112 от 14.06.2011 г. на ВКС по гр.д. № 372/2010 г., ІV г.о., ГК). Съдът отчита
също, че за целия срок на наказателното производство, на подсъдимия ищец е било
наложено ограничение в правото на свободно придвижване за срок от около 5
месеца (от 30.09.2014г. до 27.02.2015г. когато е с мярка за неотклонение „задържане
под стража“ и „домашен арест“), а общото ограничение на правото на свободно
придвижване на ищеца, наложено поради обвинението в изнасилване, са продължили
единадесет месеца и осем дни. По
изложените съображения съдът приема, че негативните изживявания, свързани с
повдигнатото обвинение, са се отразили на ищеца в относително по-малка степен в
сравнение с лице, което никога не е било регистрирано за извършено престъпление
и никога не е било обект на наказателно преследване. Съгласно приетото с т.13
на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г.,
ОСГК, обезщетението за неимуществени вреди от деликтите по чл. 2, т.2, пр.1 и пр.2 от ЗОДВПГ (сега чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ) включва и
обезщетението за вреди от незаконно наложената мярка за неотклонение „задържане
под стража“. Прието е, че държавата отговаря за вреди по чл. 2, т.1 от ЗОДВПГ, когато задържането
под стража е отменено като незаконно, независимо от развитието на досъдебното и
съдебно производство, като в тези случаи обезщетението се определя
самостоятелно. Ако лицето е оправдано (както е в настоящия случай) или
образуваното наказателно производство е прекратено, държавата отговаря по чл. 2, т.2 от ЗОДВПГ. В тези случаи обезщетението за неимуществени вреди обхваща и вредите от
незаконното задържане под стража.
Съгласно цитираната съдебна практика
като ориентир за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди,
следва да служи още и стандартът на живот в страната към периода на
увреждането, както и да се отчете обстоятелството, че осъждането на държавата в
лицето на процесуалния ѝ субституент – Прокуратурата за заплащане на
обезщетение, само по себе си също има ефект на репарация за ищеца, като размерът на обезщетението не следва да бъде
източник на обогатяване. За периода на увреждането от 19.03.2014г. –
14.01.2016г. минималната работна заплата в страната е нараснала от 340 лв. през
2014г. на 420 лв. през 2016г., или средният й месечен размер е 380 лв., респ. 4
560 лв. годишно. Съдът споделя и съдебната практика на ВКС по други гр. дела –
напр. определение № 549 от 19.05.2015 г. по гр. д. № 813/2015 г. на ВКС, III г.
о., ГК - относно размера на обезщетенията за неимуществени вреди по сходни
казуси.
Съдът съобрази възрастта на ищеца към
датата на привличането му като обвиняем - 40 годишен, за който не се установи
да е имал постоянна работа към този момент, както и обществено-икономическите
условия в страната и стандарта на живот в държавата и счита, че на ищеца И.В.
следва да се присъди обезщетение за претърпените от него неимуществени вредите
в размер 4 500 лева, като Прокуратурата дължи обезщетение в посочения размер за
неимуществените вреди, които са в доказана причинна връзка с неиздържалото пред
съда обвинение в изнасилване. Това е размерът, който в най-пълна степен
съответства на степента и характера на търпените болки и страдания, с оглед
продължителността на наказателното производство, стресът, напрежението и страха
от осъждане, както и на вида на упражнената процесуална принуда спрямо него. Съдът
счита, че тази сума справедливо ще поправи вредите, които ищецът е понесъл от
незаконно повдигнатото обвинение срещу него. Върху така определеното
обезщетение за неимуществени вреди се дължи законна лихва, считано от датата на
влизане в сила на оправдателната присъда - 14.01.2016 г. В останалата й част исковата
претенция е неоснователна и следва да се отхвърли, тъй като не се доказаха
други извън приетите от съда вреди и като завишена, съобразно критериите по
чл.52 от ЗЗД.
С оглед доказаността на предявения
иск по основание и частично по размер, съдът дължи обсъждане възражението на
ответника за изтекла давност.
Съгласно т.4 от цитираното
Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС, при незаконни актове на правозащитни
органи началният момент на забавата и съответно на дължимостта на мораторната
лихва и началния момент на погасителната давност възниква: от влизане в сила на
оправдателната присъда за извършено престъпление - чл. 2, т. 2, изр. 1 ЗОДВПГ
(отм.) сега с изм. заглавие ЗОДОВ. В този смисъл възражението на ответника за
погасяване на вземането за обезщетение по давност на вземането за лихви с изтичане
на срока по чл.111, б. „в“ от ЗЗД е основателно за периода от 14.01. 2016г. до
12.06.2016г. вкл. От датата на влизане в сила на присъдата - 14.01.2016 г. до
предявяването на исковата молба – 13.06.2019г. е изтекъл повече от тригодишния погасителен
давностен срок за вземанията за лихва за забава съгласно чл.111, б. „в“ от ЗЗД.
Следва, че за периода от 14.01.2016г. до 12.06.2016г. вкл., вземането за лихва
е погасено по давност. От 13.06.2016г. следва да се присъди законната лихва
върху сумата за обезщетение за неимуществени вреди, тъй като ответникът е в
забава считано от 14. 01. 2016г., но поради своевременно въведеното възражение
вземането за лихва следва да се присъди от 13.06.2016г., като за периода 14.01.2016г.
до 12.06.2016г. вкл. искането за лихви следва да се отхвърли, като погасено по
давност.
На основание чл.78 от ГПК, във вр. с
чл.9а и чл.10, ал.3 от ЗОДОВ и с оглед изхода от делото, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца разноските за внесената държавна такса – 10 лв.
Видно от представения с исковата молба договор за правна защита и съдействие
(лист 3 от делото), на адв. К. е уговорено адвокатско възнаграждение в размер
на 1430 лв., както и е посочен начина му на плащане – в брой, поради което
съдът приема и този разход за реално извършен. Следва да се присъдят разноските
за адвокатско възнаграждение по списъка за разноски на ищеца по чл.80 от ГПК
(лист 124 от делото), но съразмерно с уважената част от иска.
Ответникът своевременно е направил
възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Възражението е неоснователно, тъй като
реално заплатеното адвокатско възнаграждение от ищеца е в минималния размер,
съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения съдът осъжда
ответника да заплати на ищеца и разноски за адвокатско възнаграждение в размер
от 214.50 лева, съразмерно с уважената част от иска.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
І ГО, 26 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.НА Р..Б., адрес: гр.София, бул. „********да заплати на И.К.В. с ЕГН ********** и адрес: *** на основание чл.2, ал.1, т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, сумата от 4 500 (четири хиляди и петстотин) лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от повдигнато незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.152, ал. 2, т. 1, вр. с ал. 1 от НК, за което е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 18322/2014г. на СРС, НО, 121 състав, потвърдена с решение по ВНОХД № 4138/2015г. на СГС, НО, VІІІ въззивен състав, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.06.2016г. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в останалата част над 4 500 (четири хиляди и петстотин) лева до размера от 30 000 (тридесет хиляди) лева, като неоснователен, а за законната лихва върху сумата за периода от 14.01.2016 г. до 12.06.2016г. включително, поради погасяване по давност.
ОСЪЖДА П.НА Р.Б.гр.София, бул. „********, представлявана от Главния прокурор да заплати на И.К.В. с ЕГН ********** и адрес: *** сумата от 10 (десет) лева - разноски за внесена държавна такса по гр. дело № 7823/2019г. по описа на Софийския градски съд, І Гражданско отделение, 26 състав, както и сумата от 214.50 (двеста и четиринадесет лева и петдесет стотинки) лева - разноски за платено адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд, в
двуседмичен срок от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: