№ 1111
гр. *, 31.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Неделина Маринова
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Неделина Маринова Гражданско дело №
20233110111411 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени от „*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес
на управление: град *, срещу Г. Л. К., ЕГН **********, с адрес: град * обективно
кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 ГПК, както следва: 1. с правно основание
чл. 21, ал. 1, т. 1 ЗДФИ за сумата от 54 264,29 лева, представляваща вземане за причинени на
ищеца вреди, установени с Акт за начет № */11.08.2022 г., издаден от Агенция за държавна
финансова инспекция, пряка и непосредствена последица от умишлено противоправно
поведение на ответника, осъществено при изпълнение на служебните му задължения, ведно
със законната лихва върху вземането, считано от датата на подаване на заявлението –
12.05.2023 г. до окончателното изплащане на задължението; 2. с правно основание чл. 26
ЗДФИ за сумата от 5 204,45 лева, представляваща законна лихва върху главницата, начислена
за периода от 23.04.2021 г. /дата на причиняване на вредата/ до 11.08.2022 г. /дата на
издаване на акта за начет/ и за сумата от 4 130,12 лева, представляваща законна лихва върху
главницата, начислена за периода от 11.08.2022 г. /дата на издаване на акта за начет/ до
11.05.2023 г. /датата на подаване на заявлението/; за които суми е издадена Заповед №
*/22.05.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д.№ 5955/2023
г. по описа на Районен съд – *, 7 състав.
Ищецът твърди, че ответникът бил избран за управител на лечебното заведение с
Решение № 855-10 на Общински съвет - * по Протокол № * г., като в тази връзка бил
сключен Договор за възлагане на управление № */83/02.02.2012 г., срокът на който бил
продължен с 3 години, считано от 23.02.2018 г. Твърди, че в качеството му на управител на
лечебното заведение, ответникът бил публичен възложител на обществени поръчки,
съгласно СОП, и като такъв отговарял за правилното планиране, провеждане, приключване
и отчитане на резултатите от същите. Сочи, че с Решение № D79974/23.12.2020 г. била
открита процедура за възлагане на обществена поръчка № * с обща прогнозна стойност от
24 391 934,20 лева, като една от обособените позиции в същата била доставка на
Pembrolisumab с прогнозна стойност 15 243 000 лева без ДДС.
Твърди се в исковата молба, че в резултат на проведен от ответника вътрешен
1
конкурентен избор въз основа на Рамково споразумение № *18.01.2021 г. от Министъра на
здравеопазването и Централен орган за покупки в сектор Здравеопазване бил сключен
Договор № *19.02.2021 г. с „*“ ЕАД като изпълнител. Сочи се, че в резултат на посочения
договор ответникът фактурирал доставки на 75 000 мг лекарствен продукт Кейтруда на обща
стойност 4 482 669,29 лева, които били с 54 264,29 лева повече от следващите се, ако
управителят бе сключил договор по предложените от другите участници в избора цени.
Ищецът заявява, че с Решение № D*/23.02.2021 г., на основание чл. 110, ал. 1, т. 8 ЗОП,
ответникът прекратил обществена поръчка № * в обособена позиция 4.
Сочи се, че Акт за начет № */11.08.2022 г. бил връчен на ответника с Протокол от
12.08.2022 г., като срещу акта било внесено възражение рег. № */26.08.2022 г. и съставено
заключение, връчено с Протокол от 09.09.2022 г. Съставен бил и Доклад № *19.08.2022 г. от
Главен финансов инспектор при АДФИ.
В обобщение ищецът твърди, че противоправното поведение на ответника се
изразявало в умишлено неправомерно сключване при изпълнение на служебните му
задължения на Договор № *19.02.2021 г. с „*“ ЕАД и фактуриране на доставки на 75 000 мг
лекарствен продукт Кейтруда на обща стойност 4 482 669,29 лева, които били с 54 264,29
лева повече от следващите се, ако бе сключил договор по предложените от другите
участници в избора цени.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа
предявените искове, като иска тяхното уважаване. Претендират се сторените в
производството съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Г. Л. К. е депозирал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове по основание и размер. Сочи се, че липсвали твърдения в
исковата молба относно фактическия състав, пораждащ търсената отговорност на ответника,
а именно: негово противоправно поведение, вреда за ищеца, причинно-следствена връзка
между последните, както и вина у ответника. Липсвали твърдения и относно формиране на
периодите на начислена лихва върху главната претенция, с оглед момента на настъпване на
вредата.
Ответникът оспорва верността на съдържанието на Акт за начет № */11.08.2022 г. и
Доклад № *19.08.2022 г. от Главен финансов инспектор при АДФИ, както и твърдението за
свое неправомерно поведение връзка със сключване на Договор № *19.02.2021 г. с „*“ ЕАД
и фактуриране на лекарствен продукт Кейтруда.
Не се оспорва от ответника, че в периода от 30.01.2012 г. до настоящия момент същият
е управител на ищцовото дружество; че последното е регистрирано в Регистъра на
обществените поръчки, воден към Агенция по обществените поръчки; че в качеството на
управител същият е публичен възложител на обществени поръчки; че с Решение №
D79974/23.12.2020 г. била открита процедура за възлагане на обществена поръчка № * с
обща прогнозна стойност от 24 391 934,20 лева, като една от обособените позиции била
доставка на Pembrolisumab с прогнозна стойност 15 243 000 лева без ДДС.
Твърди се, че с обявлението на обществената поръчка по чл. 22, ал. 2 ЗОП били
посочени критериите за възлагане и документация на същата, ведно с проект на договор,
като в чл. 15, ал. 2, т. 7 от същия било предвидено едностранно прекратяване на договора от
възложителя при осъществяване на хипотезата на чл. 7, ал. 3, изр. 2 от Постановление №
**/09.06.2015 г. на Министерство на здравеопазването.
Заявява се, че в определения за това срок постъпили оферти от четирима участници,
като с Решение № */25.01.2021 г. възложителят определил комисия за разглеждане и оценка
на същите, а в Протокол № 1/25.01.2021 г. последната допуснала всички участници до
разглеждане. С Решение № *.2021 г. обявил класирането на изпълнителите по обществената
поръчка, включително по процесната обособена част, по която за изпълнител бил определен
2
участникът „*“ ЕООД по предложената от него цена. С Решение № D*18.02.2021 г., на
основание чл. 22, ал. 8 ЗОП, предходното решение било отменено като противоречащо на
чл. 22, ал. 9 ЗОП, като със същото решение били обявени отново класирането и изпълнителя.
С Писмо рег. № *21.01.2021 г. на Министъра на здравеопазването ищцовото дружество
било уведомено, че Министърът е сключил Рамково споразумение № *18.01.2021 г., в което
са включени заявените от ищеца лекарствени продукти, включително Кейтруда. Ответникът
сочи, че с оглед на посоченото писмо и след съгласуване с юридическия екип на лечебното
заведение, с влязло в сила Решение D*/23.02.2021 г. отменил свое Решение № D*18.02.2021
г., на основание чл. 22, ал. 8 ЗОП, поради отпаднала необходимост от провеждане на
процедура в резултат на съществена промяна в обстоятелствата и прекратил обществената
поръчка по обособена позиция 4 доставка на Pembrolisumab.
Твърди се от ответника, че същият правомерно и в съответствие с текста на чл. 7 от
Постановление № **/09.06.2015 г. на Министерство на здравеопазването е прекратил
процесната обществена поръчка в посочената част, както и че не е налице вреда за
лечебното заведение вследствие на поведението на неговия управител, доколкото разходите
за закупуване и доставка на лекарствен продукт Кейтруда по Договор № *19.02.2021 г. били
начислени и възстановени от РЗОК. Липсва според ответника и субективният елемент от
фактическия състав на отговорността по чл. 21 ЗДФИ.
Оспорва се претенцията за законна лихва по размер и период, като по отношение на
тази с период от 23.04.2021 г. до 11.05.2021 г. се прави възражение за погасяване по давност.
В открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва
предявените искове, като излага подробни съображения за липсата на осъществен състав на
деликт, ангажиращ отговорността на ответника, доколкото не са доказани в производството
наличието на реализирано от последния противоправно деяние, на настъпила имуществена
вреда за ищцовото дружество, както и на умисъл у ответника при осъществяване на
правомощията му по повод на заеманата от него длъжност. Претендират се сторените в
производството разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
Безспорно установено по делото е, че в периода от 30.01.2012 г. до настоящия момент
ответникът е бил Управител на ищцовото дружество; че последното е регистрирано в
Регистъра на обществените поръчки, воден към Агенция по обществените поръчки; че в
качеството на управител ответникът е публичен възложител на обществени поръчки; че
Министърът е сключил Рамково споразумение № *18.01.2021 г., в което са включени
заявените от ищеца лекарствени продукти, включително „Кейтруда“; че ответникът е
сключил Договор № *19.02.2021 г. с „*“ ЕАД като изпълнител по процесната обособена част
4 от обществена поръчка № *; че с Решение № D*18.02.2021 г. ответникът е прекратил
обществената поръчка по обособена позиция 4 доставка на Pembrolisumab, обявена от
ищцовото дружество; че ответникът е сключил Договор № *19.02.2021 г. с „*“ ЕАД в
изпълнение на Рамково споразумение № *18.01.2021 г.
Приобщен като писмено доказателство по делото е Акт за начет № */11.08.2022 г.,
съставен от Финансов инспектор към Агенция за държавна финансова инспекция /л. 5 - 14/,
срещу Г. Л. К. в качеството му на Управител на „*“ ЕООД, за причинена вреда на
последното в размер на 54 264,29 лева, както и за сумата от 5 204,45 лева, представляваща
законна лихва върху главницата, начислена за периода от 23.04.2021 г. /дата на причиняване
на вредата/ до 11.08.2022 г. /дата на издаване на акта за начет/.
Представен от ищеца по делото е Доклад № *19.08.2022 г. за извършена финансова
3
инспекция на „*“ ЕООД /л. 15 - 46/.
Приети като писмени доказателства по делото са: Писмо изх. № *19.07.2022 г. от
Заместник – министъра на здравеопазването и централен орган за покупки в сектор
„Здравеопазване“ до ответника /л. 77/, в което е посочено, че всички лечебни заведения са
били уведомени с Писмо изх. № *21.01.2021 г. за сключване на Рамково споразумение № *
от 18.01.2021 г. по обособена позиция № 2, като преди сключване на последното не е
възможно провеждането на вътрешен конкурентен избор в Електронната система за
закупуване на лекарствени продукти за нуждите на лечебните заведения в Република
България; както и Решение за прекратяване на процедура по обособена позиция 4 –
„Доставка на Pembrolisumab“ на ответника като Управител на „*“ ЕООД /л. 78/, съгласно
което същият е отменил свое Решение № D*/18.02.2021 г. за определяне на изпълнител по
обособена позиция 4 – „Доставка на Pembrolisumab“ и е прекратил обществена поръчка по
посочената позиция с предмет: „Доставка, чрез периодични заявки, на лекарствени продукти
за нуждите на „*“ ЕООД“.
Приобщени по делото са длъжностна характеристика за длъжността заместник –
управител по лечебно-диагностична дейност /л. 103 - 104/, Писмо изх. № */22.10.2024 г. от
Главен секретар на Министерство на здравеопазването /л. 129 - 131/, ведно с два броя
електронни носители, съдържащи документи по повод на сключеното Рамково споразумение
№ *18.01.2021 г., както и писмени доказателства, описани в процесния акт за начет
/находящи се в син класьор като приложение по делото/.
По делото са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпит на един свидетел,
от показанията на който, преценени съобразно правилото на чл. 172 ГПК, се установяват
следните обстоятелства:
Свидетелката * твърди, че в периода 2020 г. – 2021 г. заемала длъжността Заместник –
управител по лечебно-диагностична дейност при ищцовото дружество, като последното
ежегодно провежда обществени поръчки за медикаменти, касаещи онкоболни пациенти.
Заявява, че през месец декември 2020 г. била обявена поредната подобна обществена
поръчка, включваща и медикамента „Кейтруда“, като през месец януари 2021 г. лечебните
заведения били уведомени да прекратят висящите обществени поръчки за онкологични
медикаменти и да проведат в специална платформа мини търгове със спечелилите
обществената поръчка на Министерски съвет. В тази връзка сочи, че след множество
консултации на цялата комисия, ангажирана с обществената поръчка, както и след
съгласуване с други лечебни заведения, на ответника като Управител било предложено да
прекрати висящата обществена поръчка в частта на дублираните медикаменти /включително
„Кейтруда“/ и да продължи същата за останалите. Свидетелката твърди, че цената на
доставения препарат Кейтруда бил реимбурсиран от Здравната каса на 100 %.
По делото е изслушано заключение по допусната Съдебно-счетоводна експертиза,
съгласно което плащанията, извършени от „*“ ЕООД, по Договор № *19.02.2021 г. с „*“
ЕАД, във връзка с Рамково споразумение № *18.01.2021 г. за закупуване на лекарствен
продукт „Кейтруда“, са реимбурсирани от „НЗОК“ изцяло.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Производството по финансов начет е особено исково производство за реализиране на
имуществената отговорност на определени в чл. 23 от Закона за държавната финансова
инспекция лица за щети, причинени на посочени в чл. 4 ЗДФИ юридически лица, което
/производство/ е продължение на производството по финансова инспекция на определеното
учреждение в случаите, когато при нея са констатирани вреди и е прието, че за тези вреди
отговарят лицата по чл. 23 ЗДФИ. Това определя и особената негова цел - да се провери пред
4
съд истинността на констатациите на финансовия инспектор за причинените вреди и да се
присъди дължимото на ощетеното учреждение обезщетение за тези вреди.
Актът за начет, съставен от финансов инспектор по определените
в ЗДФИ и ППЗДФИ ред и форма, в който са отразени фактите за причинени вреди на
инспектирания обект от някои от лицата, посочени в чл. 23 ЗДФИ, и предпоставките,
обуславящи възникването на имуществена отговорност на тези лица /чл. 43 ППЗДФИ/, се
ползва с презумптивна доказателствена сила. Фактическите констатации в акта за начет
относно непозволеното деяние, причинната връзка между това деяние и настъпилата щета,
както и размерът на щетата се считат за истински до доказване на противното - чл. 22, ал.
5 ЗДФИ, чл. 44, ал. 4 ППЗДФИ. По правило, за опровергаване на констатациите в акта за
начет ответникът носи тежестта да установи, чрез пълно обратно доказване, че релевантните
за отговорността му факти не са се осъществили по начина, отразен в акта за начет. При
липсата на ангажирани в този смисъл доказателства съдът следва да приложи
неблагоприятните последици на доказателствената тежест и да приеме доказателствената
сила на акта за начет за неопровергана. Установената от законодателя презумптивна
доказателствена сила на фактическите констатации обаче не е абсолютна, а е обусловена от
изискването актът за начет да е редовен - да съдържа реквизитите, визирани в чл. 43, ал.
2 ППЗДФИ, както и да е подкрепен с доказателства, досежно съдържащите се в него
констатации /аргумент от чл. 22, ал. 2 ЗДФИ и чл. 44, ал. 1 ППЗДФИ/. В случай, че някое от
посочените изисквания не е налице, презумпцията за истинност на констатациите в акта за
начет отпада и като последица доказателствената тежест в процеса се премества върху
ищеца, който следва да установи фактите, обуславящи ангажирането на гражданската
отговорност на ответника /в този смисъл и Определение № 69/19.01.2015 г. по гр.д. №
5640/2014 г. по описа на ВКС, III г. о./. За да намери приложение презумпцията по чл. 22, ал.
5 ЗДФИ за истинност на фактическите констатации в акта за начет до доказване на
противното е необходимо същият да е съставен по надлежния ред: проверката да е
извършена от надлежно овластено лице при гарантирано право на участие на
материалноотговорното лице и въз основа на надлежни доказателства; докладът за
резултатите от финансовата инспекция и съставеният акт за начет да са връчени на
материално отговорното лице; да съдържат мотивирано заключение на финансовия
инспектор по становището и подадените възражения. Когато актът за начет не е съставен по
надлежния ред, неговата материална доказателствена сила отпада. Това не е пречка да бъде
реализирана отговорността на начетеното лице, но увредената организация трябва да докаже
пред съда констатациите по акта с други доказателствени средства. В случай, че някое от
посочените изисквания не е налице, презумпцията за истинност на констатациите в акта за
начет отпада и като последица доказателствената тежест в процеса се премества върху
заявителя/ищеца, който следва да установи фактите, обуславящи ангажирането на
гражданската отговорност на ответника /в този смисъл Решение № 256/26.09.2013 г. по гр.д.
№ 1338/2012 г. по описа на ВКС, IV г. о., ГК/.
В настоящия случай, приложеният по делото акт за начет е изготвен от Финансов
инспектор при Агенцията за държавна финансова инспекция /АДФИ/ - Дирекция
"Инспекционна дейност" при извършена финансова инспекция на „*“ ЕООД, което е
лечебно заведение. Инспекцията е възложена със заповед. Проверката е извършена
съобразно зададения в заповедта предмет. Въз основа на извършените фактически
констатации на финансовия инспектор, подкрепени със съответни доказателства, е издаден
Акт за начет № */11.08.2022 г. от Айлин Неджибова на длъжност Главен финансов инспектор
от Седми отдел, Дирекция "Инспекционна дейност " на АДФИ. Актът за начет /АН/ е
издаден срещу Управителя на инспектираното лечебно заведение и е връчен на страните.
Доказателствената сила на актовете за начет, съставени от надлежен орган на вътрешен
финансов одит (проверка, контрол) по установен от закона ред, задължава съда да приеме, че
фактите в акта са се осъществили така, както са удостоверени, тоест че фактическите
5
констатации са верни, докато бъде доказано обратното чрез пълно доказване. За да се обори
актът за начет, не е достатъчно само да се създаде съмнение в неговата истинност. Внасянето
на съмнение и разколебаването на фактическите констатации в акта за начет не е достатъчно,
за да се приеме, че презумцията е оборена, поради това доказването от страна на ответника е
насрещно, а не главно, но поради законната доказателствена сила на акта за начет, трябва да
бъде пълно доказване / в този смисъл Решение № 699 от 15.11.2010 г. по гр.д. № 86/2010 г.
по описа на ВКС, IV г. о., ГК/.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая не намира приложение презумпцията
на чл. 22, ал. 5 ЗДФИ, доколкото ответникът успя да установи фактите и обстоятелствата, на
които основава своите възражения, касаещи фактическия състав на претендираната
имуществената отговорност, както и че релевантните за отговорността му факти не са се
осъществили по начина, отразен в акта за начет.
Ответникът обори, на първо място, констатациите в акта за начет относно свое
противоправно поведение, осъществено при или по повод изпълнение на служебните му
задължения. Не е спорно в производството, че в периода от 30.01.2012 г. до настоящия
момент ответникът е Управител на ищцовото дружество, в което свое качество същият е
публичен възложител на обществени поръчки. Именно въз основа на посочената длъжност
Г. Л. К. е сключил Договор № *19.02.2021 г. с „*“ ЕАД като изпълнител по процесната
обособена част 4 от обществена поръчка № *, като впоследствие с Решение № D*18.02.2021
г. е прекратил обществената поръчка по обособена позиция 4 доставка на Pembrolisumab,
обявена от ищцовото дружество, и е сключил Договор № *19.02.2021 г. с „*“ ЕАД.
Съдът е приел за безспорно установено в производството, че сключването на Договор
№ *19.02.2021 г. от ответника е било в изпълнение на Рамково споразумение № *18.01.2021
г. Установи се, също така, от Писмо изх. № *19.07.2022 г. от Заместник – министъра на
здравеопазването и централен орган за покупки в сектор „Здравеопазване“ до ответника,
както и от показанията на разпитания в производството свидетел, че Г. Л. К. като Управител
е предприел посочените действия по прекратяване на висящата обществена поръчка по
отношение на продукта „Кейтруда“ и по сключване на Договор № *19.02.2021 г. по
препоръка на цялата комисия, ангажирана с обществената поръчка, както и след съгласуване
с други лечебни заведения.
В този смисъл, не е налице установено противоправно поведение на ответника,
осъществено при или по повод изпълнение на неговите служебни задължения, съответно
нарушаващо нормативно установени правила, свързани с правомощията му като публичен
възложител на обществени поръчки.
На следващо място, ответникът успешно обори съдържащите се в акта за начет
констатации относно причинена на ищцовото дружество вреда, която е пряка и
непосредствена последица от поведението на ответника.
Действително, установи се по делото, че с оглед сключването на Договор №
*19.02.2021 г. с „*“ ЕАД като изпълнител са били фактурирани доставки на 75 000 мг
лекарствен продукт „Кейтруда“ на обща стойност 4 482 669,29 лева, които били с 54 264,29
лева повече от следващите се, ако управителят бе сключил договор по предложените от
другите участници в избора цени. Посредством ангажираните от ответника гласни
доказатествени средства, чрез разпита на свидетелката *, и специални знания, посредством
заключението по допусната Съдебно-счетоводна експертиза, се доказа, че плащанията,
извършени от „*“ ЕООД, по Договор № *19.02.2021 г. с „*“ ЕАД, във връзка с Рамково
споразумение № *18.01.2021 г. за закупуване на лекарствен продукт „Кейтруда“, са
реимбурсирани от „НЗОК“ изцяло. Поради горното, не е налице настъпила имуществена
вреда за ищцовото дружество, която да е резултат от поведение на ответника.
Не е налице в случая е умишлено поведение на ответника, от което да е произтекла
вреда за ищеца.
6
Съгласно общоприетата дефиниция, вината в наказателното право е собственото
психично отношение на дееца към противоправното му деяние и настъпилите в резултат на
него общественоопасни последици. Следователно, вината в наказателното право, а оттам и
умисълът, който има еднакво съдържание както в наказателното, така и в гражданското
право, предполага определено психично отношение на дееца към извършеното от него и
настъпилите в резултат на деянието последици. Под вина в гражданското право най-често се
разбира небрежността и нея има предвид чл. 45, ал. 2 ЗЗД, когато прогласява, че вината се
предполага. Небрежността в гражданското право се изразява в неполагане от страна на
длъжника на дължимата грижа. А дължимата грижа е тази на добрия стопанин. Това е
грижата, която средният човек от определена категория дейности полага към изпълнението
на своите задължения. Вината в гражданското право, схваната като небрежност, не
предполага психично отношение, т.е. тя е един обективен мащаб. В подкрепа на изложеното
становище е и господстващото в българската доктрина и съдебна практика разбиране, че при
изпълнение на съответното задължение е необходимо не само длъжникът да положи усилия,
но и да има определени качества, т.е. за да се освободи от своето задължение, не е
достатъчно той да докаже, че е положил достатъчно усилия, напрежение и прочие.
В своята практика /Решение № 69 от 21.05.2012 г. по гр.д. № 516/2011 г. на IV г.о. и
Решение № 267 от 09.12.2014 г. по гр.д. № 7254/2013 г. на IV г.о./, ВКС е разяснил същността
на понятието умисъл, употребено в чл. 21, ал. 1, т. 1 ЗДФИ. В посочените решения се
приема, че за да се реализира имуществена отговорност по чл. 21, ал. 1 ЗДФИ не е нужно
извършеното деяние да е престъпление, но вредата трябва да е причинена умишлено, т.е.
лицето трябва да е действало противоправно, съзнавайки вредните последици, които ще
настъпят от действията му, целейки или допускайки настъпването им. Следователно ВКС не
се отклонява от общоприетото разбиране относно същността на понятието за умисъл,
използвано в гражданското и наказателното право, т.е. че се касае за психично отношение на
дееца, а не за един обективен стандарт, на който трябва да отговаря поведението на лицето,
както е при небрежността в гражданското право. В този смисъл, за наличието на умисъл в
хипотезата на чл. 21, ал. 1, т. 1 ЗДФИ е необходимо от поведението на лицето да бъде
направен категоричен извод, че то е съзнавало, че действа противоправно, осъзнавало е
вредните последици, които ще настъпят от действията му и е целяло или допускало
настъпването им.
Както беше посочено по-горе по отношение на поведението на ответника по
сключване на Договор № *19.02.2021 г. с „*“ ЕАД и прекратяване на обособена част 4 от
обществена поръчка № *, Г. Л. К., в качеството си на Управител, е действал в съответствие с
указанията, дадени от Министерство на здравеопазването по повод на Рамково
споразумение № *18.01.2021 г., както и след консултации с цялата комисия, ангажирана с
обществената поръчка, и с други лечебни заведения. Цялостното поведение на ответника по
изпълнение на служебните му задължения във връзка с процесната обществена поръчка е
правомерно и в съответствие с нормативните изисквания, същото не е довело до вредни
последици за ищеца, като от същото не може да бъде направен извод, че с действията си Г.
Л. К. е целял или допускал настъпването на такива последици.
С оглед на реализираното от ответника насрещно пълно доказване на наведените от
него възражения относно фактическия състав на претендираната имуществена отговорност,
настоящият съдебен състав намира за оборена презумптивната доказателствена сила на
процесния акт за начет, поради което и предявените искове се явяват неоснователни и
недоказани и следва да бъдат отхвърлени изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, следва да бъдат присъдени
разноски в полза на ответника. Претендираните и доказани такива в производството са в
7
общ размер на 6 510 лева, от които: 10 лева – държавна такса за съдебни удостоверения, 500
лева – депозит за вещо лице, 6 000 лева – адвокатско възнаграждение, като същите следва да
бъдат присъдени на ответника изцяло.
Мотивиран от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:
град *, срещу Г. Л. К., ЕГН **********, с адрес: град * обективно кумулативно съединени
искове по реда на чл. 422 ГПК, както следва: 1. с правно основание чл. 21, ал. 1, т. 1 ЗДФИ за
сумата от 54 264,29 (петдесет и четири хиляди двеста шестдесет и четири лева и двадесет и
девет стотинки) лева, представляваща вземане за причинени на ищеца вреди, установени с
Акт за начет № */11.08.2022 г., издаден от Агенция за държавна финансова инспекция, пряка
и непосредствена последица от умишлено противоправно поведение на ответника,
осъществено при изпълнение на служебните му задължения, ведно със законната лихва
върху вземането, считано от датата на подаване на заявлението – 12.05.2023 г. до
окончателното изплащане на задължението; 2. с правно основание чл. 26 ЗДФИ за сумата от
5 204,45 (пет хиляди двеста и четири лева и четиридесет и пет стотинки) лева,
представляваща законна лихва върху главницата, начислена за периода от 23.04.2021 г. /дата
на причиняване на вредата/ до 11.08.2022 г. /дата на издаване на акта за начет/ и за сумата от
4 130,12 (четири хиляди сто и тридесет лева и дванадесет стотинки) лева, представляваща
законна лихва върху главницата, начислена за периода от 11.08.2022 г. /дата на издаване на
акта за начет/ до 11.05.2023 г. /датата на подаване на заявлението/; за които суми е издадена
Заповед № */22.05.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д.№
5955/2023 г. по описа на Районен съд – *, 7 състав.
ОСЪЖДА „*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град *, ДА
ЗАПЛАТИ на Г. Л. К., ЕГН **********, с адрес: град * сумата от общо 6 510 (шест хиляди
петстотин и десет) лева – разноски за настоящото производство, от която: 10 (десет) лева –
държавна такса за съдебни удостоверения, 500 (петстотин) лева – депозит за вещо лице,
6 000 (шест хиляди) лева – адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - * в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
8