ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 10.12.2020г. град Бургас
Бургаският окръжен съд наказателно отделение
на десети декември година 2020
в закрито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПЕПЕЛЯШЕВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
2. ГЕОРГИ ИВАНОВ
Секретар:
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдия Г. Пепеляшев
ВЧНД № 1254 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3 от НПК и е
образувано по частен протест на прокурор при Районна прокуратура - гр. Бургас,
Териториално отделение – гр. Несебър, подаден срещу определение от 29.10.2020
г. по НОХД № 520/2020 г. по описа на Районен съд – гр. Несебър, с което на
основание чл. 249, ал. 2, вр. чл. 248, т. 3 от НПК е прекратено съдебното
производство и делото е върнато на Районна прокуратура – гр. Несебър за отстраняване
на допуснати процесуални нарушения.
С частния протест се изразява несъгласие с горепосочения съдебен акт, като
се релевират оплаквания, че същият е неправилен. Отправя се искане до въззивния
съд да отмени протоколно определение от 29.10.2020 г. по НОХД № 520/2020 г. по
описа на РС – гр. Несебър и делото бъде върнато за разглеждане в съдебно
заседание.
Бургаският окръжен съд, като се запозна с материалите по делото,
становищата на страните и като съобрази закона, намира частния протест за
допустим, а разгледан по същество и за основателен. Съображенията за това са
следните:
По внесен от Районна прокуратура – гр. Несебър обвинителен акт пред Районен
съд – гр. Несебър е било образувано НОХД № 1354/2018 г. с обвинение срещу В.П.С.,
ЕГН ********** за това, че на 18.08.2015 г. за времето от 02:50 часа до 03:45
часа в к.к. Слънчев бряг, общ. Несебър, обл. Бургас, кв. „Ч.“, от паркиран на паркинг пред
входа на хотел „Централ“, в съучастие, като съизвършител с Б.В.Б., ЕГН **********/също
извършител/ и неустановено по делото трето лице /също извършител/, извършил
опит противозаконно да отнеме чуждо моторно превозно средство – лек автомобил,
марка „Ауди“, модел Q 7, с туристически багажник на покрива, с регистрационен № WE 021FY /полска регистрация/, № на рама WAUZZZ4LXDD005966, възлизащо на стойност 77675,00 /седемдесет и седем
хиляди шестстотин седемдесет и пет/ лева от владението на собственика А. Н. К., родена на *** г. в гр. В., Република П. /*** гражданка/, с паспорт *****, издаден на **** г., валиден до ***** г., без нейно съгласие, с намерение да го ползват, като деянието е
осъществено при условията на чл. 195,
ал.1, т. 4, предл. 2 от НК – чрез използване на технически средства,
подробно описани в обвинителния акт, като деянието е останало недовършено по
независещи от волята му причини /задържан от екип на полицейски служители при РУ
на МВР – Несебър/ - престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1, вр. чл.
195, ал. 1, т. 4, предл. второ, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1 от НК и
срещу Б.В.Б., ЕГН ********** за това, че на 18.08.2015 г. за времето от 02:50
часа до 03:45 часа в к.к. Слънчев бряг, общ. Несебър, обл. Бургас, кв. „Ч.“, от паркиран на паркинг пред
входа на хотел „Централ“, в съучастие, като съизвършител с В.П.С., ЕГН **********
/също извършител/ и неустановено по делото трето лице /също извършител/,
извършил опит противозаконно да отнеме чуждо моторно превозно средство – лек
автомобил, марка „Ауди“, модел Q 7, с туристически багажник на покрива, с регистрационен № WE 021FY /полска регистрация/, № на рама WAUZZZ4LXDD005966, възлизащо на стойност 77675,00 /седемдесет и седем
хиляди шестстотин седемдесет и пет/ лева от владението на собственика А. Н. К., родена на *** г. в гр. В., Република П. /*** гражданка/, с паспорт *****, издаден на ***** г., валиден до **** г., без нейно съгласие, с намерение да го ползват, като деянието е
осъществено при условията на чл. 195,
ал.1, т. 4, предл. 2 от НК – чрез използване на технически средства,
подробно описани в обвинителния акт, като деянието е останало недовършено по
независещи от волята му причини /задържан от екип на полицейски служители при
РУ на МВР – Несебър/ - престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1, вр. чл.
195, ал. 1, т. 4, предл. второ, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1 от НК.
По делото е била постановена присъда
№ 24 от 10.04.2019 г., с която Несебърският районен съд е признал Б.В.Б. и В.П.С.
за виновни по повдигнатото им обвинение, но е приел, че С. е действал като
помагач, а Б. е действал като извършител.
Присъдата е била предмет на въззивен контрол, като с Решение №
154/02.07.2020 г., постановено по ВНОХД № 615/2019 г., състав на Окръжен съд –
Бургас е приел, че при постановяването на съдебния акт са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване на процесуалните права на
страните в процеса. Посочил е, че е налице непълнота на диспозитива на
присъдата, неяснота в мотивите и противоречие в присъдата на НРС, което
препятства да се установи действителната воля на първоинстанционния съд относно
броя на съучастниците в извършеното престъпление и действията, с които е
осъществено изпълнителното деяние. С оглед на тези констатации е върнал делото
за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
След връщането на делото за ново разглеждане, пред Районен съд – Несебър е
образувано НОХД № 520/2020 г. По делото било проведено разпоредително заседание
на 29.10.2020 г., като след становищата на страните по въпросите по чл. 248,
ал. 1 от НПК, първоинстанционният съд е прекратил съдебното производство по
НОХД № 520/2020 г. и е върнал делото на РП – гр. Несебър за отстраняване на
допуснати процесуални нарушения. За да постанови прекратяване на съдебното
производство и връщане на делото в неговата предходна процесуална фаза, съдът е
приел, че при изготвяне на обвинителния акт са допуснати съществени отстраними
процесуални нарушения, които са довели до ограничаване правото на защита на
подсъдимите. На първо място е счел, че в обвинителния акт не се съдържат факти
и обстоятелства, относно повдигнатото на подс. Б. обвинение за извършване на
вмененото му във вина престъпление при условията на съучастие, като съизвършител,
а са изложени факти за извършване на престъпното деяние в качеството му на
помагач. Също така в определението е посочено, че в обвинителния акт се
съдържат непълноти и противоречия и досежно изпълнителното деяние, а именно с
кои точно действия, изразяващи се в „отваряне на автомобила“ и „предприемане на
действия по привеждането му в движение“ са извършени от подсъдимия С. и
подсъдимия Б., в случай, че се поддържа обвинението за форма на съучастие на
подсъдимите – съизвършителство.
Настоящият въззивен състав не споделя изводите на първоинстанционния
съд.
Преди всичко е необходимо да се посочи, че суверенно право на прокуратурата
е да формулира обвинението по начин, какъвто намери за добре – по аргумент от
чл. 127, т. 3 от Конституцията на Република България. Именно това е
институцията, която има правомощието да даде рамки на обвинението и да очертае
предмета на производството. Недопустимо е при преценката по реда на чл. 248 от НПК, под претекст на констатирани противоречия и непълноти в обвинителния акт,
на практика да се връща делото на досъдебната фаза за промяна на квалификацията
на инкриминираното деяние. Съдът (съдията-докладчик), дори и да смята, че
квалификацията е неточна или не отговаря на установените и описани в
обстоятелствената част факти, няма възможност да поиска коригиране на
обвинителния акт в тази му част. В разглеждания случай в обстоятелствената част
на обвинителния акт прокурорът е посочил, защо приема, че деянието е извършено
при задружна престъпна дейност на двамата подсъдими и трето неустановено по
делото лице, както и е отразил становището си относно при каква форма на вина е
действал всеки един от тях при осъществяването му. Според настоящата инстанция няма пречка при събиране и обсъждане на
събраните по делото доказателства, в случай, че от фактическа страна се
установи по безспорен и категоричен начин, че някой от подсъдимите е действал
не в качеството на извършител, а като помагач, същото да бъде прието с
присъдата. Това обстоятелство по никакъв начин не ограничава правото на защита
на подсъдимите, поради което и не може да бъде
квалифицирано като съществено процесуално нарушение, даващо основание за връщане на делото в предходната процесуална фаза. Въпросите, свързани с прецизността на квалификацията на инкриминираните
деяния и субективната страна на престъплението, са все въпроси, които могат да
получат отговор по реда на чл. 301 НПК – с присъдата, но не и по реда на чл.
248 от НПК.
По отношение на втората група констатации в определението на
първоинстанционния съд, че не са посочени конкретните действия, които е
осъществил всеки един от подсъдимите при извършване на инкриминираното деяние,
настоящият въззивен състав също намира за неоснователни. С внесения в Районен
съд – гр. Несебър обвинителен акт, спрямо подсъдимите В.С. и Б.Б. са повдигнати
обвинения по чл. 346, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, предл.
второ, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1 от НК. В обстоятелствената част на
обвинителния акт, държавното обвинение е посочило за всеки един от двамата подсъдими
какви действия е извършил, както и защо е приел, че двамата са действали в
съучастие. В диспозитива на обвинителния акт изрично е посочено, че двамата
подсъдими и трето неустановено по делото лице, са действали като извършители. В
случай, че на съдебно следствие, се съберат доказателства, обосноваващи
изменение на обвинението, касаещо начина на извършване на деянието, няма пречка
по реда на 287 НПК държавното обвинение да повдигне ново обвинение, изразяващо
се в съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението.
Въззивният състав счита, че внесеният в първоинстанционния съд обвинителен
акт отговаря на правните изисквания на чл. 246 от НПК и е съобразен с основните
положения, визирани в Тълкувателно решение № 2/2002г. на ОСНК на ВКС, поради
което и е годен да постави началото на съдебното производството пред първата
инстанция.
С оглед на изложеното въззивната инстанция прие, че на досъдебното
производство и при изготвяне на обвинителния акт не са допуснати отстраними съществени
нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните
права на обвиняемите. Това обосновава изводът, че неправилно първоинстанционният
съд по НОХД № 520/2020г. по описа на Районен съд - гр. Несебър е упражнил
правомощието си по чл. 249, ал. 2, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, като е
прекратил съдебното производство и е върнал делото на прокурора за отстраняване
на допуснати процесуални нарушения, което от своя страна налага отмяна на
посоченото определение и връщане на делото на Районен съд - гр. Несебър за
разглеждането му по същество.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 345, ал. 1 от НПК,
Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение от 29.10.2020 г., постановено по НОХД № 520/2020 г. по описа на
Районен съд - гр. Несебър, с което на основание чл. 249, ал. 1, вр. чл. 248,
ал. 1, т. 3 от НПК е прекратено съдебното производство и делото е върнато на
Районна прокуратура – гр. Несебър за отстраняване на допуснати процесуални
нарушения.
ВРЪЩА делото на Районен съд - гр. Несебър за разглеждане по същество.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.