№ 184
гр. Варна , 03.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 5 СЪСТАВ в публично заседание на шести
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Георги Митев
като разгледа докладваното от Георги Митев Административно наказателно
дело № 20213110200880 по описа за 2021 година
установи следното:
Производството е на основание чл.59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания/ЗАНН/.
Образувано е по жалбата на ХР. П. В. чрез адв.Х.Г. против наказателно
постановление № 436а-412/20.09.2020 г. на Д.С.П. – директор на ОД на МВР Варна, с
което му е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева.
В жалбата си въззивника твърди, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, тъй като не е осъществен състава на нарушението от обективна и
субективна страна и допуснати съществени нарушения на административно-
производствените правила. Моли за отмяна на наказателното постановление и
присъждане на направените разноски. В съдебно заседание въззивникът, редовно
призован, не се явява, представлява се от адв.Х.Г., редовно упълномощен. По същество
адв.Г. поддържа жалбата, излага доводи за незаконосъобразност на наказателното
постановление, моли съда да го отмени и да им бъдат присъдени направените разноски
за адвокатски хонорар.
Въззиваемата страна – ОД на МВР Варна, редовно призована, не се явява и не
се представлява в съдебно заседание. Преди съдебното заседание са постъпили в
деловодството на съда писмени бележки от старши юрисконсулт К.Л.-А., редовно
упълномощена, с която моли да се гледа делото в тяхно отсъствие, излага мотиви по
същество, моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно и
законосъобразно, а при евентуално уважаване на жалбата моли да се присъди
адвокатско възнаграждение в минимален размер.
Районна прокуратура Варна, редовно призована по реда на надзора за законност,
не изпраща представител и не взема становище.
1
След като прецени обжалваното постановление, с оглед основанията, посочени
във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
С решение за обявяване на извънредно положение от 13.03.2020 г., обнародвано
в бр.22 на Държавен вестник, Народното събрание по предложение на Министерския
съвет и на основание чл.84 т.12 от Конституцията на Република България и във връзка
с разрастващата се пандемия от COVID-19 обяви извънредно положение върху цялата
територия на Република България, считано от 13 март 2020 г. до 13 април 2020 г.
Народното събрание възложи на Министерския съвет да предприеме всички
необходими мерки за овладяване на извънредната ситуация във връзка с пандемията от
COVID-19 в съответствие с чл.57 ал.3 от Конституцията на Република България,
според който при обявяване на война, на военно или друго извънредно положение със
закон може да бъде временно ограничено упражняването на отделни права на
гражданите с изключение на правата, предвидени в чл. 28, 29, 31, ал. 1, 2 и 3, чл. 32,
ал. 1 и чл. 37.
На 20 март 2020 г. и на 23 март е приет от 44-то Народно събрание Закон за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците, влязъл в сила
от 13 март 2020 г., с изключение на чл. 5, § 3, § 12, § 25 -31, § 41, § 49 и § 51, които
влизат в сила от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник“. С § 22 т.3 от
Преходни и заключителни разпоредби в Закона за здравето се създава чл. 209а:
„Чл. 209а. (1) Който наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на
здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция противоепидемични
мерки по чл. 63, ал. 1 или 2, освен ако деянието съставлява престъпление, се наказва с
глоба в размер на 5000 лв.(2)Когато нарушението по ал. 1 е извършено от едноличен
търговец или юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер на 15 000 лв.
(3)Нарушенията по ал. 1 и 2 се установяват с актове, съставени от държавни здравни
инспектори или от длъжностни лица, определени от директора на регионалната
здравна инспекция, длъжностни лица, определени от директорите на областните
дирекции на Министерството на вътрешните работи, или длъжностни лица,
определени от кметовете на общини. (4)Наказателните постановления се издават
съответно от директора на съответната регионална здравна инспекция, директора на
съответната областна дирекция на Министерството на вътрешните работи и кмета на
съответната община.“
На 24.03.2020 г. директора на ОД на МВР Варна издал Заповед № 365з-1952, с
която оправомощава всички държавни служители – полицейски органи от Областна
дирекция на МВР Варна да съставят актове за установяване на административни
нарушения/АУАН/ по чл.209а от Закона за здравето.
На 20.03.2020 г. министърът на здравеопазването на основание чл.63 ал.1 от
Закона за здравето издал Заповед № РД-01-143, с която въвежда, считано от 00:00 часа
на 21.03.2020 г. до изричната им отмяна противоепидемични мерки на територията на
Република България:
1. Преустановяване на посещенията на паркове, градски градини, спортни и детски
площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места.
2
На 29.03.2020 г. в 17:08 часа св.АНТ. М. В. – полицейски инспектор във Второ
РУ при ОД на МВР Варна, при изпълнение на служебните си задължения, установил на
спортна площадка в двора на Основно училище „Черноризец Храбър“ в гр.Варна ХР.
П. В., който тренирал на лостовете.
На 29.03.2020 г. св.АНТ. М. В. съставил акт за установяване на административно
нарушение/АУАН/ серия Д бл.№ № 778926 на въззивника за това, че на 29.03.2020 г.
около 17:08 часа в гр.Варна, ОУ“Черноризец Храбър“ – ул.Студентска № 1 е нарушил
и не е изпълнил въведените със заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на министъра на
здравеопазването противоепидемични мерки по чл.63 ал.1 или 2 и посещава спортната
площадка на училището. Актосъставителят е квалифицирал нарушението по чл.209а от
Закона за здравето. Актът е връчен на същата дата на въззивника, който записал, че
няма възражения по констатациите.
След извършване на проверката преписката е била изпратена на Районна
прокуратура Варна с оглед данни за извършено престъпление по чл.355 ал.2 от НК. С
постановление от 11.05.2020 г. на прокурор И.Богданов от Районна прокуратура Варна
е отказано образуването на досъдебно производство за престъпление от общ характер и
материалите по преписката са изпратени на директора на ОД на МВР Варна.
На 14.05.2020 г. министърът на здравеопазването издал Заповед № РД-01-85, с
която отменя Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г.
В последващото Наказателно постановление № 436а-412/20.09.2020 г., издадено
от Д.С.П. – директор на ОД на МВР Варна, административно-наказващият орган е
възприел изцяло обстоятелствата, отразени в АУАН, като е квалифицирал
нарушението на въззивника по чл.209а ал.1 от Закона за здравето, за което му наложил
административно наказание глоба в размер на 300 лева, като за основание за налагане
на наказанието е посочена разпоредбата на чл.209а ал.1 от Закона за здравето.
В съдебно заседание бе разпитан в качеството на свидетел актосъставителя АНТ.
М. В.. След запознаване с АУАН си спомни за случая. По сигнал отишли на проверка в
двора на училище“Черноризец Храбър“ на ул.Студентска, там установили въззивника
да прави упражнения на лостове и му съставил акт. Съдът кредитира показанията на
св.В., тъй като са обективни и се подкрепят от останалите доказателства по делото.
Така отразената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
гласните доказателствени средства – разпита на св.В. и на писмени доказателствени
средства, приобщени към материалите по делото на основание чл.283 от НПК, а
именно:
материалите по административно-наказателната преписка - наказателно
постановление № 436а-412/20.09.2020 г., издадено от Д.С.П. – директор на ОД на
МВР Варна; акт за установяване на административно нарушение серия Д бл.№ №
778926, съставен от АНТ. М. В. – полицейски инспектор във Второ РУ при ОД на
МВР Варна; докладна записка от полицейски инспектор А.В.; докладна записка
от полицейски инспектор П.П.; молба от Х.В.; постановление от 11.05.2020 г. на
прокурор И.Богданов от Районна прокуратура Варна;
служебно изискани – Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на министъра на
здравеопазването; Заповед № 365з-1952/24.03.2020 г. на директора на ОД на МВР
Варна; протокол УРИ 11298/27.05.2020 г.; удостоверение УРИ 365р-
3
16241/19.03.2021 г. на началника на Сектор „Човешки ресурси“ при ОД на МВР
Варна.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно неговата
законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно
наказание прави следните изводи:
Наказателното постановление е връчено на 17.02.2021 г. лично на ХР. П. В.,
видно от разписката към него, жалбата срещу него е подадена от адв.Г. по пощата на
23.02.2021 г., видно от печата върху приложения пощенски плик. Жалбата е подадена в
срока на обжалване по чл.59 ал.2 от ЗАНН от надлежната страна, поради което същата
е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
АУАН е съставен от АНТ. М. В. – полицейски инспектор във Второ РУ при ОД
на МВР Варна, полицейски орган от ОД на МВР Варна и длъжностно лице съгласно
изискванията на чл.209а ал.3 от Закона за здравето и упълномощен със Заповед №
365з-1952/24.03.2020 г. на директора на ОД на МВР Варна.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - Д.С.П. –
директор на ОД на МВР Варна, съгласно изискванията на чл.209а ал.4 от Закона за
здравето.
При преценка на доказателствата съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.
В АУАН и в наказателното постановление като нарушение е посочено
посещение от страна на въззивника на спортна площадка, с което е нарушил
въведените със Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на министъра на здравеопазването
противоепидемични мерки, конкретно на забраната за посещения на спортни
площадки. Действително към датата на установяване на деянието – 29.03.2020 г. тази
забрана е действала.
Със Заповед № РД-01-85 от 14.05.2020 г. министърът на здравеопазването е
отменил изрично Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г.
Оттеглянето и отмяната са волеизявления на издателя на акта, в конкретния
случай - на министъра на здравеопазването, които са насочени към едностранно
прекратяване на вече разпоредени права и задължения. Тези волеизявления имат за
резултат прекратяване действието на първоначалния акт, т.е. по волята на самия
издател първоначалната Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на министърът на
здравеопазването, въз основа на която е издадено обжалваното наказателно
постановление, вече не съществува в правния мир. Съгласно разпоредбата на чл.3 ал.2
от ЗАНН: "Ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни
нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за
нарушителя." Същото становище е застъпено и в Тълкувателно решение № 20 от
17.V.1985 г. по н. д. № 14/85 г. на Общо събрание на наказателните колегии на
Върховният съд на Република България. Тъй като към настоящия момент обжалваното
наказателно постановление не е влязло в сила, а Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на
министърът на здравеопазването, въз основа на която е издадено обжалваното
наказателно постановление, вече не съществува в правния мир, то следва наказателно
4
постановление № 436а-412/20.09.2020 г., издадено от Д.С.П. – директор на ОД на МВР
Варна, да бъде отменено като неоснователно и незаконосъобразно, защото към
настоящия момент посещението на спортни площадки не представлява
административно нарушение.
Съдът счита, че наказателното постановление е незаконосъобразно и на друго
основание. АУАН е на бланка серия Д бл.№ 778926 и първоначално е посочено, че е
съставен на 29.03.2020 г. Но в последствие е добавена нова абревиатура с номер 436а-
93 на акта и с дата 27.04.2020 г. Това е съществено процесуално нарушение, довело до
нарушаване на правото на защита на привлеченото към административно-наказателна
отговорност лице, тъй като му пречи да разбере номера на АУАН, с който му е
повдигнато обвинение и дата на издаването на АУАН, за да организира адекватно
защитата си и е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.
Според разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН в производството по обжалване на
наказателни постановления принципно въззивният съд може да присъжда разноски на
страните. Уредбата препраща към чл.143 от АПК, който пък от своя страна препраща
към чл.77 и чл.81 от ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнасяне по възлагане
на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им.
В настоящото производство юрисконсулт на въззиваемата страна е извършил
процесуално представителство, но не е направил искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
От друга страна искането за присъждане на разноски от страна на процесуалния
представител на жалбоподателя е направено своевременно, като последният има право
на такива предвид изхода на спора – отмяна на обжалваното наказателното
постановление и с оглед разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН, препращаща към чл.143
от Административнопроцесуалния кодекс. От съдържанието на приложения на л.4
договор за правна защита и съдействие и приложеното пълномощно се установява, че
жалбоподателят Х.В. е възложил на адвокат Х.Г. оказването на правна защита и
съдействие, изразяващи се в процесуално представителство пред Районен съд Варна по
делото за обжалване на процесното наказателно постановление. Договореното
адвокатско възнаграждение е в размер на 300 лева (отговарящо на предвиденото в
чл.18 ал.2 вр.чл.7 ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения) и е заплатено в брой при подписване на договора, т. е.
разходът е направен съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по
дело № 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд, поради което и Областна
дирекция на МВР Варна следва да заплати на Х.В. сумата от 300 лева.
Мотивиран от изложените обстоятелства съдът
5
РЕШИ:
Отменя наказателно постановление № 436а-412/20.09.2020 г. на Д.С.П. –
директор на ОД на МВР Варна, с което на ХР. П. В., ЕГН **********, на основание
чл.209а ал.1 от Закона за здравето е наложено административно наказание глоба в
размер на 300 лева за извършено нарушение на чл.209а ал.1 от Закона за здравето.
Осъжда Областна дирекция на МВР Варна да заплати на ХР. П. В. сумата от 300
лева за направени разноски за адвокатско възнаграждение.
Да се изпратят съобщения на ОД на МВР Варна и ХР. П. В. чрез адв.Х.Г., че
решението е изготвено.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски
Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че
решението е изготвено, по реда на глава XII от Административно-процесуалния
кодекс.
След влизане в сила на решението, административно-наказателната преписка да
се върне на ОД на МВР Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6