Р Е Ш Е Н И Е
№
12.07.2021г., град ПЛЕВЕН
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд, дванадесети наказателен състав, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЕН ДАСКАЛОВ
Секретар: ИГЛИКА ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия ДАСКАЛОВ АНД №983 по описа за 2020 – та година и на основание доказателствата по делото и Закона, за да се произнесе взе предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН
С Наказателно постановление № 20-0938-001799/03.04.2020 г. на *** на ***при
ОДМВР - ПЛЕВЕН, на Д.Б.З. ЕГН: ********** са наложени административни наказания,
както следва:
-
на основание чл.179 ал.2 вр.ал.1
т.5 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/ лева,
за нарушение по чл.119 ал.4 ЗДвП;
-
на основание чл.175 ал.1 т.5 от
Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 50 /петдесет/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец, за нарушение по
чл.123 ал.1 т.2 б. „б“ ЗДвП.
Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП), санкционираното лице
е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН. Изтъква,
че са допуснати груби нарушения на процесуалните правила в хода на
административнонаказателното производство: по чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН – тъй като не
са посочени доказателствата, които потвърждават извършеното нарушение; по чл.57
ал.1 т.6 ЗАНН – тъй като липсва описание на конкретни обстоятелства, при които
е извършено нарушението, а неговото описание е неточно и непълно; по чл.57 ал.1
т.4 ЗАНН – тъй като вместо правилния ЕГН на нарушителя - ЕГН: **********,
неправилно е вписан ЕГН: **********. Наред с това, оспорва фактическата
обстановка, приета в хода на административнонаказателното производство, като
изтъква, че не е настъпвало ПТП като описаното в АУАН и НП; вместо това
жалбоподателят отбелязва, че при опита си да направи завой от бул. „***“ за
включване по ул. „***“ е чул странен звук и след спиране на автомобила е видял
млада жена да стои на бордюра, при което останал с впечатление, че същата
„протестира“ за това, че автомобилът е блокирал пешеходната пътека; заговорил
непознатата и дори й предложил да я закара донякъде, но тя категорично
отказала, след което Д.З. отпътувал по своите работи, но за негова изненада,
по-късно на същия ден бил потърсен от полицейските органи за причинено ПТП.
Излага и съображения по същество, в които оспорва правилността на приетата от
административнонаказващия орган административнонаказателна разпоредба, като изтъква,
че чл.179 ал.1 т.5 пр.4 ЗДвП касае нарушаване на правилата за разминаване, за
каквото нарушение не се споменава в приетата от органите на
административнонаказателното производство фактическа обстановка и каквото не е
било извършено от жалбоподателя; отбелязва, че досежно нарушението по чл.123
ал.1 т.2 б. „б“ ЗДвП липсват доказателства, че нарушителят е бил „субективно уверен“, че е извършил
нарушение, което да налага оставането му на мястото на инцидента, до пристигане
на органите на МВР; счита, че не е извършено арушение по чл.119 ал.4 ЗДвП, а
такова по чл.119 ал.1 ЗДвП; оспорва изобщо настъпването на ПТП по смисъла на
ЗДвП като посочва, че липсват доказателства за претърпени от страна на Р.К.
травми. На тази основа, моли за отмяна на НП, като незаконосъобразно и
неправилно.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Представлява се от упълномощен защитник, който поддържа жалбата по изложените в
нея съображения. Допълнително изтъква, че датата на съставяне на АУАН не е
27.03.2020г., а 28.03.2020г., за което представя връчения на жалбоподателя
препис и отбелязва, че са съставени два АУАН по случая; счита, че от събраните
в хода на съдебното следствие доказателствени материали не се установява
фактическата обстановка в АУАН/НП, като специално подчертава, че показанията на
пострадалата са неубедителни и дори не дават възможност да се установи къде е
пресичала на процесната дата. Същевременно изтъква, че са събрани достатъчно
доказателства за това, че жалбоподателят се е опитал да окаже помощ на
пострадалата, съпроводил я е до аптека и след това си е тръгнал, защото е
преценил, че няма причина повече да остава на място. Пледира за отмяна на
Наказателното постановление.
За ответната страна – ОДМВР – ПЛЕВЕН – представител не се явява.
Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН,
поради което се явява допустима.
След щателно обсъждане на събраните доказателствени материали поотделно и в
тяхната съвкупност, Съдът намира следното:
Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт
за установяване на административно нарушение (АУАН) № 1799/27.03.2020г. от страна на В.М.Т. – мл.автоконтрольор при ***при ОДМВР -
ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетелите *** П.Н., М.Г.Г. както и нарушителя Д.Б.З..
Съставен е за това, че на ***г., около 14:00 часа, в гр. ПЛЕВЕН, на
кръстовището на ул. „***“ и ул. „***“, с посока на движение към ул. „***“, като
водач управлява собствения си лек автомобил „***, като извършва следното: при
навлизане през горепосоченото кръстовище извършва маневра завой надясно, като
не пропуска правилно пресичащ пешеходец по пешеходна пътека сигнализирана с
пътна маркировка М8.2 от дясно на ляво, като го удря и реализира ПТП с
пострадало лице – нарушение по чл.119 ал.4 ЗДвП; напуска мястото на ПТП, без да
уведоми компетентните органи от службата за контрол – нарушение по чл.123 ал.1
т.2 б. „б“ ЗДвП. Нарушителят е направил възражения при съставяне на АУАН, като
изтъкнал, че фактическата обстановка не е отразена коректно. По реда и в срока
по чл.44 ал.1 ЗАНН са представени допълнителни подробни възражения, в които е
отразена алтернативна фактическа обстановка на случая, която по-горе беше посочена,
че се поддържа в процесната жалба.
Административнонаказващият орган възприел изложената от страна на
актосъставителя фактическа обстановка, като счел направените възражения за
неоснователни. Същевременно, от страна на актосъставителя била съставена и
приложена към АУАН Докладна записка от 27.03.2020г., в която В.Т. уведомил ***А
на ***при ОДМВР-ПЛЕВЕН, че в съставения на същата дата АУАН е пропуснал да
попълни личните данни на пострадалата - Р.Д.К. ЕГН **********.
Административнонаказващият орган взел предвид така докладваното обстоятелство и
в издаденото НП отразил трите имена и ЕГН на пострадалото лице, като на Д.Б.З.
ЕГН: ********** били наложени административни наказания, както следва: на
основание чл.179 ал.2 вр.ал.1 т.5 от Закона за движението по пътищата – глоба в
размер на 200 /двеста/ лева, за нарушение по чл.119 ал.4 ЗДвП; на основание
чл.175 ал.1 т.5 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 50
/петдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец,
за нарушение по чл.123 ал.1 т.2 б. „б“ ЗДвП.
Съдът намира, че Актът за установяване на административно нарушение е
съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено, от компетентни
лица /л.19 – 20 от делото/.
Възраженията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в
хода на административнонаказателното производство, не могат да бъдат споделени.
Съдът намира, че не е допуснато твърдяното нарушение по смисъла на чл.57 ал.1
т.5 ЗАНН – тъй като не са посочени доказателствата, които потвърждават
извършеното нарушение. В обжалваното НП изрично е отбелязано, че същото се
издава въз основа на преписката, образувана със съставяне на АУАН
бл.№250977/27.03.2020г. – и това отбелязване е напълно достатъчно, за да
удовлетвори обсъжданото изискване по чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН. Не е допуснато и
претендираното нарушение по чл.57 ал.1 т.6 ЗАНН – тъй като липсва описание на
конкретни обстоятелства, при които е извършено нарушението, а неговото описание
е неточно и непълно. Следва да бъде напомнено, че чл.57 ал.1 т.6 ЗАНН въвежда
изискването НП да съдържа „законните
разпоредби, които са били нарушени виновно“ – и това изискване се
явява изпълнено, тъй като са отбелязани надлежно разпоредбите на ЗДвП, които се
твърди, че са били нарушени; същевременно обаче е видно, че предадената по-горе
фактическа обстановка, както в АУАН, така и в НП е подробна и последователна, и
дава необходимата възможност на нарушителя да се запознае с административното
„обвинение“, щото да може да реализира пълноценно правото си на защита. На
следващо място, виждането, че вместо правилния ЕГН на нарушителя - ЕГН: **********,
в НП неправилно е вписан ЕГН: **********, се явява неправилно. Внимателното
запознаване със съдържанието на НП разкрива, че е отбелязан именно правилния
ЕГН на нарушителя - ЕГН: **********; касае се за проблем при отпечатването на
Наказателните постановления в ***при ОДМВР-ПЛЕВЕН, който може да се определи
като ноторно известен, тъй като датира от десетилетия и е резултат от
използването на морално остаряла техника – и последното несъмнено заслужава
критика, но същевременно, нарушение по чл.57 ал.1 т.4 ЗАНН, не е било
извършено. Що се отнася до оплакването, че датата на съставяне на АУАН не е
27.03.2020г., а 28.03.2020г., както и че са съставени два АУАН по случая,
същото почива върху неправилна интерпретация. От представената справка за
нарушител /л.17 – 18 от делото/ е видно, че единственият АУАН, който някога е
съставян на Д.Б.З. е именно от 27.03.2020г. В тази насока е и споменатата
по-горе докладна записка на актосъставителя до административнонаказващия орган,
която отново е от 27.03.2020г. – и в която е изрично отбелязано, че АУАН е
съставен именно на тази дата, като административнонаказващият орган е сезиран,
за да прецизира фактическата обстановка чрез допълване трите имена и ЕГН на
пострадалото лице – възможност, от която ***ът на СЕКТОР „ПП“, основателно се е
ползвал при издаване на обжалваното НП. Няма как да не бъде изтъкнато, че от
оригинала на АУАН, представен по делото, визулно се установява известно
удебеляване при изписването на датата – 27.03.2020г., а на индигираните и
преснимани копия, представени от страна на защитата, това не се установява
достатъчно ясно, но съвкупната преценка на изтъкнатите в очертаната насока
моменти идва да покаже, че съставеният АУАН е само един, а датата на
съставянето му – 27.03.2020г., не буди съмнение.
В хода на административнонаказателното производство не се установяват и
други допуснати нарушения на процесуалните правила, поради което Съдът приема,
че обжалваното Наказателно постановление е формално законосъобразно. По
неговата правилност се събраха гласни доказателствени средства - показания на
свидетелите В.М.Т., М.П.Н., М.Г.Г., С.Х.Н., Р.Д.К., М.Г.В., *** К.К., М.К.Д.,
както и писмени доказателства /л.13 – 18, л.32, л.72, л.93, л.97, л.112, л.122
– 126 от делото/, експертно заключение по съдебно-техническа експертиза /л.129
– 133 от делото/. Щателният анализ на гласните доказателствени средства
разкрива, че показанията на свидетелите В.М.Т., М.П.Н., М.Г.Г., Р.Д.К., К.В.К.,
М.К.Д. са в потвърждение приетата от органите на административнонаказателното
производство фактическа обстановка. Показанията на свидетелите К., Т., Д. са
подробни, последователни и позволяват да се изгради по убедителен начин
фактическата обстановка на случая, отразена в АУАН/НП; от друга страна,
показанията на свидетелите Н., Г., К. са с по-общ характер, но все пак отново
са в нейна подкрепа, доколкото установяват наличието на пътен инцидент между Р.К.
и управляван от страна на жалбоподателя З. лек автомобил. Следва да бъде
отбелязано, че единствено показанията на свидетелката Р.Д.К. съдържат преки
доказателства за случилото се, доколкото същата е лично въвлечена в процесния
случай. Съдът обаче намира, че обстоятелството, че К. се явява пострадала - а
оттук и своего рода заинтересована от изхода на делото, все пак не повлиява
върху добросъвестността й при депозиране на свидетелски показания. Действително,
нейните показания са изключително емоционални и свидетелката изпитва известни
затруднения при уточняване наименованието на улиците в района на ПТП, но от
това определено не следва, че свидетелката предава невярна по естеството си
фактическа обстановка. От нейните показания се изяснява, че мястото на
инцидента е пешеходна пътека на кръстовището на улиците „***“ и „***“, като
важен ориентир в тази връзка е сочено от свидетелката „островче“, което е
единствено в процесния район, както и твърдението на свидетелката, че ударът с
автомобила на жалбоподателя е дошъл от лявата й страна, а самата пешеходна
пътека е без светофарна уредба. В този смисъл, показанията на св.К., макар и
/отново следва да бъде подчертано/ със силен емоционален заряд, пресъздават
обстановка, която напълно съответства на отразената в АУАН/НП, а е
визуализирана сполучливо и в приложената по делото Констативен протокол за ПТП и
План-схема към същия /л.14/. В подкрепа на показанията на пострадалата, както
се спомена, са и показанията на полицейският служител, работил по случая и
беседвал с двете страни – св.В.Т., и на св.М.Д., който непосредствено след
инцидента е провел телефонен разговор с приятелката си Р.К. и се е отзовал на
място, за да й окаже помощ, сигнализирал е ЕЕН 112 и транспортирал К. до СПО
при УМБАЛ „***“. По делото са изискани медицински книжа от УМБАЛ „***“ ЕАД –
ПЛЕВЕН, от които е видно, че К. е посетила лечебното заведение в 14:37 часа,
била е прегледана и е напуснала същото в 15:21 часа с диагноза - контузия в областта
на тазобедрената става; извършени са рентгенова диагностика на тазови кости,
тазобедрени стави, лицева и профилна краниография, като не са установени
травматични костни изменения. От справката на от РЦ 112-*** се изяснява, че
сигналът за ПТП е постъпил в 14,33 часа от моб.телефон ***, който в хода на
производството се изясни, че е ползван от страна на св.М.Д., като сигналът е
предаден на ОДЧ при ОДМВР-ПЛЕВЕН в 14:42 часа. Видно е, че в потвърждение на
фактическата обстановка, изложена в АУАН/НП са редица писмени доказателства по
делото, в т.ч. - Констативен протокол за ПТП с пострадали лица ведно с План-схема,
справка за нарушител на името на Д.З., справка за нарушител на името на Р.К.
/от която се потвърждава, че същата е правоспособна да управлява МПС и има само
едно административно наказание за нарушение на ЗДвП, т.е. не се установяват
нейни прояви, които са от естество да я представят като участник в движението,
несъобразяващ се със ЗДвП/, компактдиск, представен от РЦ 112-***, съдържащ
аудиозапис на проведен разговор между служител на същата институция и М.Д.,
заключение по съдебно-техническа експертиза, от което се изяснява съдържанието
на подадения сигнал от страна на св.Д.,***, ведно с извлечение на скица на
кръстовището на улиците „***“ и „***“ в
гр.ПЛЕВЕН. Следователно, налице са множество, както преки, така и косвени
доказателства, в т.ч. – писмени доказателства и експертно заключение, които
способстват за установяване на изложената в АУАН/НП фактическа обстановка по
убедителен начин.
В нейно опровержение, при това – до известна степен, са единствено
показанията на свидетелките С.Х.Н. и М.Г.В.. Според показанията на св.Н., на
процесната дата същата се придвижвала по ул. „***“ в гр.ПЛЕВЕН, когато случайно
забелязала л.а. „БМВ“, за който знаела, че е на „Митко“ – жалбоподателят З., който е във фактическо съжителство с
нейна ***. Забелязала, че лекият автомобил се движи „леко“, за да се включи в движението по ул. „***“, доближава
пешеходната пътека в кръстовището на улиците „***“ и „***“, след което „В един момент спря, някакво момиче имаше на
тротоара и той слезе и отиде при момичето“. Свидетелката е категорична, че
не е чула звук от удар, но й направило впечатление, че жената е млада и с
телефон в ръката. Н. се почувствала неудобно, обърнала се и си тръгнала, за да
не притесни съжителя на своята ***. Съдът намира, че показанията на
свидетелката са всичко друго, но не и логични. От една страна, същата е могла
от известно разстояние да разпознае лекия автомобил на Д.З., както и че жената
на място е млада, и с телефон в ръка, но пък по никакъв начин не е възприела
как така се е случило, че тази млада жена с телефон, се е озовала на
пешеходната пътека. Внимателното запознаване с показанията на св.Н. оставят
убеждение, че същата внимателно е наблюдавала случващото се само и единствено
до момента, в който – неясно по какъв начин – на място се е появила непозната
млада жена, кой знае защо с телефон в ръката; именно тогава обаче, също по
неясни причини, поради някакво непонятно неудобство, свидетелката се обърнала и
тръгнала в друга посока, за да не „притеснява“
Д.З. – с когото *** й живее съпружески и дори имат дете. Подобна, своего рода,
незаинтересованост, определено е трудно понятна, още повече, че е възможно З.
да е имал проблем /или да се е оказал в проблемна ситуация/, при която близък
човек като Н., би могъл да е от съществена полза. Изводът, който се налага е,
че показанията на свидетелката Н. са нелогични и недостоверни, съдържат един
избирателен по рода си разказ за случилото се, поради което, Съдът не им отдава
вяра. Впрочем, своеобразностите в показанията на свидетелката поставят въпроса
дали същата изобщо е била в близост до процесната ситуация и дали е възприела фактите,
за които разказва, както и в случай, че ги е възприела – дали това са
възприятията й в цялост или само подбрана тяхна част. Ето защо, след влизане на
настоящото Решение в сила, заверен препис от същото, ведно с препис от
Протокола от съдебно заседание на 26.08.2020г., следва да бъдат изпратени на
РП-ПЛЕВЕН, за преценка на предпоставките за образуване на наказателно
производство по чл.290 НК.
На следващо място, св. М.Г.В., по време на процесния инцидент е работела
като фармацевт в аптека „***“-ПЛЕВЕН, находяща се на ул. „***“ №2. Според показанията
на св.К., именно В. й е оказала първоначално помощ, след като е била блъсната
от управлявания от жалбоподателя лек автомобил. В своите показания М.В. разказва, че докато изпълнявала трудовите
си задължения в аптеката, чула гласове отвън - че някой стои на пътното платно.
Свидетелкат излязла и видяла на пътното платно, върху седалището си да стои
лично познатата й Р.К.. Последната се оплакала, че я боли левия крайник,
сочейки лявата си тазобедрена става. Казала, че автомобилът я бил „допрял“ леко, но тя така или иначе имала
стара травма в тази област на тялото си. Тук свидетелката В. уточнява, че е
имала възможност да поговори по-подробно със св.К., тъй като пострадалата била
престояла „повече от 2 часа“ в
аптеката, при което В. й дала прахче „аулин“, както и „валидол“. Свидетелката
също така уточнява, че през този двучасов период, Д.З. идвал на три пъти с
предложение към К. да я откара в лечебно заведени, но тя все му отказвала;
междувременно обаче не спирала да се вайка какво е щяло да се случи, когато
нейният приятел научел за случая. Съдът намира, че показанията на св.В.
разкриват тенденциозно отношение както към случая, така и към Р.К. – при това,
без ясна причина. Особено показателни в тази връзка са следните моменти от
нейните показания /л.81- гръб/:
„...Тя само трепереше и нищо не
каза, нищо. Аз не видях, но каза „Удари ме!“, как ще те удари така – „Абе удари
ме горе в бедрото, където имам стара травма“. То колко малко й е трябвало, като
има стара травма.“
...
„... Аз даже споделих с моите
хора, със семейството ми, и им викам, така и така се случи днес, знаете ли кое
е това момиче, *** ми се сети за нея и вика „Оф, тя“ и това беше. Тя малко нещо
сякаш, малко с акъла нещо ми се струва, че има, има някакви отклонения, поне
така аз мисля.
ВЪПРОС НА СЪДА – Вие доколко я
познавате?“
СВИДЕТЕЛКАТА М.В. – Не я
познавам. Просто като позната от града я знам и знам, че се каза Р.. Не съм
имала някакви по-близки взаимоотношения с нея и един-два пъти като *** ми е
идвала „Здравей-здравей“ и толкова“
Въпреки така заявеното от страна на св.В. слабо познанство, явно същата не
се колебае да дава своеобразна диагноза на Р.К., поставяйки под съмнение
психичното й здраве. Представените по-горе цитати ясно демонстрират и
негативното й отношение към К., и явното желание случаят да бъде омаловажен.
Внимателното запознаване с показанията на св.В. неизбежно оставя впечатлението,
че свидетелката е твърдо убедена, че се касае за стара травма на Р.К., че
водачът З. е бил много любезен, докато пострадалата има някакви смущения в
психичното здраве. Отделно от тези ясно доловими внушения обаче, налице е и
един момент в показанията на св.В., който заслужава особено внимание. Така,
свидетелката твърди, че Р.К. е престояла в аптеката повече от два часа след
процесния инцидент. Това твърдение влиза в пряко противоречие с показанията на
св.М.Д., който посочва, че е бил известен` за инцидента от своята приятелка – Р.К.
и няколко минути по-късно е пристигнал на място. На свой ред, позицията на Д.
по случая се потвърждава от заключението по съдебно-техническата експертиза и
справката от РЦ 112-***, според които сигналът е постъпил в 14:33 часа, а
самият Д. е уведомил служителя в РЦ 112, че пътнотранспортното произшествие е
настъпило около 20 минути до половин час преди това /л.97, л.131 от делото/; в
потвърждение на позицията в показанията на М.Д. е и съставената медицинска
документация, според която за времето от 14:37 до 15:21 часа на 22.03.2020г., К.
се е намирала в УМБАЛ „***“ ЕАД, където впрочем са й направени две рентгенови
снимки, за изясняване здравословното й състояние, в т.ч. – евентуалното наличие
на счупвания. Също така, в съставения по случая Констативен протокол е отбелязано,
че часът на настъпване на ПТП е около 14:00 часа, което напълно кореспондира
както със споменатата медицинска документация, показанията на св.М.Д., справката
от РЦ112-*** и заключението по съдебно-техническата експертиза, но не и с
показанията на св.М.В., в т.ч., твърденията й за двучасов /или дори по-дълъг/
престой на К. в аптеката и неколкократни посещения през този престой на Д.З., с
любезни покани пострадалата да бъде транспортирана до лечебно заведение. Ето
защо Съдът приема, че показанията на св.М.В. са недостоверни и дори не
отговарят на действителната фактическа обстановка, поради което не следва да бъдат
кредитирани; след влизане на настоящото Решение в сила, заверен препис от
същото, ведно с препис от Протокола от съдебно заседание на 03.02.2021г.,
следва да бъдат изпратени на РП-ПЛЕВЕН, за преценка на предпоставките за
образуване на наказателно производство по чл.290 НК.
От друга страна, като формиращи хармонична доказателствена съвкупност и
подкрепени от отбелязаните по-горе писмени доказателства и експертно
заключение, Съдът преценява като достоверни, последователни и убедителни
показанията на свидетелите В.М.Т., М.П.Н., М.Г.Г., Р.Д.К., К.В.К., М.К.Д. – и
им отдава вяра. В тази връзка, приема за доказана по убедителен начин и
изложената в АУАН/НП фактическа обстановка – поради което няма да я преповтаря,
още повече, че презумпцията по чл.189 ал.2 ЗДвП, не се явява опровергана.
В съответствие с изложените по-горе мотиви Съдът намира възраженията на
жалбоподателя по съществото на правния спор, за неоснователни. Доказателствено
неподкрепена се явява тезата, че при опита си да направи завой от бул. „***“ за
включване по ул. „***“, жалбоподателят е чул странен звук и след спиране на
автомобила си е забелязал св.К. да стои на бордюра. Напротив, при управлението
на процесния лек автомобил, жалбоподателят е блъснал св.К., която в същия
момент е била предприела пресичане на пътното платно. Никакъв „протест“ не е
имало като описвания от страна на жалбоподателя, а удар между предната част на
лек автомобил „*** и лявата странична част на св.Р.К., при което за същата е
настъпила контузия в областта на тазобедрената става. Доколкото не е настъпило
увреждане от тези, които са изчерпателно изброени в чл.129 ал.2 или чл.128 ал.2 НК, касае са за телесно увреждане от категорията на леката телесна повреда, но
да се поддържа, че между пешеходката и управлявания от жалбоподателя лек
автомобил не е имало сблъсък - е напълно необосновано, още повече, че при този
случай, не би се наложило на пострадалата да се правят две рентгенографски
изследвания за проверка наличието на евентуални счупвания. Следователно, процесният
пътен инцидент покрива легалната дефиниция на §6 т.30 ЗДвП, според която „"Пътнотранспортно произшествие" е
събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и
предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство,
път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.“, като следва
специално да бъде подчертано, че Законът не поставя изисквания, на които следва
да отговаря „нараняването“, а е добре
известно, че и причиняването на болка, само по себе си, попада в кръга на
нараняванията. Същевременно, сблъсъкът между л.а. „*** и Р.К. не е резултат от
поведението на последната, а от неизпълнението на задължението за бездействие,
регламентирано в чл.119 ал.4 ЗДвП, съобразно която разпоредба „Водачите на завиващите нерелсови пътни
превозни средства са длъжни да пропуснат пешеходците.“. Съдът намира, че
при описаните по-горе условия на време, място, обстановка, водачът Д.З. не е
изпълнил това свое задължение, като завивайки надясно от бул. „***“, за
включване в движението по ул. „***“ в гр.ПЛЕВЕН, не е пропуснал правилно
пресичащия пешеходец Р.Д.К.. Неоснователно се изтъква, че е нарушена
разпоредбата на чл.119 ал.1 ЗДвП, според която „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно
превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или
преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.“. Същата
има по-общ характер в сравнение с разпоредбата на чл.119 ал.4 ЗДвП, която на
свой ред има специален такъв и намира приложение в процесния случай, тъй като
регламентира именно хипотеза, при която нерелсово пътно превозно средство
извършва завой – и водачът му следва да пропусне пресичащите пешеходци,
независимо от другите правила за предимство.
На следващо място, съобразно чл.123 ал.1 т.2 б. „б“ ЗДвП, „Водачът на пътно превозно средство, който е
участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен: когато при произшествието
са пострадали хора: да остане на мястото на произшествието и да изчака
пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи…“.
Налице е задължение за точно определено поведение при ПТП - водачът да не се
напуска мястото на произшествието, а да изчака пристигането на компетентните
органи на МВР – с което, при описаните по-горе условия на време, място, обстановка,
Д.Б.З. не се е съобразил. Тук няма как да не бъде отбелязано, че той не е
съобразил поведението си и с друго изискване на закона, предвидено в чл.123
ал.1 т.2 б. „а“ ЗДвП – „Водачът на пътно
превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен:
когато при произшествието са пострадали хора: да уведоми компетентната служба
на Министерството на вътрешните работи…“. Жалбоподателят нито е известил
МВР за случая, нито – останал на място до пристигане на компетнти полицейски
служители, а вместо това – предложил на пострадалата транспорт до лечебно
заведение, а когато тя му отказала – използвал този отказ като претекст, за да
напусне местопроизшествието. Подобно поведение категорично не съответства на
изискванията на чл.123 ал.1 т.2 б. „а“ и б.„б“ ЗДвП, но доколкото
административното „обвинение“ е ограничено единствено до нарушението по чл.123
ал.1 т.2 б. „б“ ЗДвП, в тези рамки ще бъде и по-нататъшното обсъждане в
настоящия съдебен акт. Тук следва специално да бъде подчертано, че задължението
по чл.123 ал.1 т.2 б. „б“ ЗДвП, по никакъв начин не е обусловено от или
свързано с евентуалното оказване /или опит за оказване/ помощ на пострадало при
ПТП лице. Поради това, ирелевантно от гледна точка на изпълнението /или
евентуалното неизпълнение/ на обсъжданото задължение за водача да остане на
мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на
Министерството на вътрешните работи, е дали в процесния случай Д.З. се е опитал
да окаже помощ на пострадалата. Действително, Р.К. е била съпроводена до аптека
„***“-ПЛЕВЕН, находяща се на ул. „***“ №2 и й е било предложено транспортиране
за оказване на медицинска помощ. Независимо от отказа на пострадалата и нейното
отношение в процесния случай, жалбоподателят е бил длъжен да изпълни
задължението си по задължението по чл.123 ал.1 т.2 б. „б“ ЗДвП – и тук никакви
съображения за „субективна увереност“
относно настъпило ПТП няма как да бъдат основателни, тъй като едно подобно
тълкуване на Закона не съответства нито на неговата буква, нито – на неговия
дух, а напротив, създава предпоставки за неговото заобикаляне; подобен подход
предполага водачът при едно ПТП винаги да може да се позове на субективната си
„неувереност“, че е участник в ПТП, а
оттук - и да напусне местопроизшествието, по собствена преценка. Впрочем, не е
изненадващо, че именно този подход, който е предприет в случая, е довел до
силно затрудняване разкриването на обективната истина.
Ето защо Съдът намира, че нарушенията по чл.119 ал.4 ЗДвП и чл.123 ал.1 т.2
б. „б“ ЗДвП са правилно установени и квалифицирани, като се явяват доказани по
несъмнен начин. Също така правилно, административнонаказващият орган е
пристъпил към налагане на административни наказания: на основание чл.179 ал.2
вр.ал.1 т.5 от Закона за движението по пътищата – за нарушението по чл.119 ал.4 ЗДвП и на основание чл.175 ал.1 т.5 от Закона за движението по пътищата – за
нарушението по чл.123 ал.1 т.2 б. „б“ ЗДвП. Неоснователно се възразява, че неправилно,
в обжалваното НП е посочено, че административното наказание за нарушението по
чл.119 ал.4 ЗДвП се налага на основание чл.179 ал.1 т.5 пр.4 ЗДвП, което
предложение касае нарушаване на правилата за разминаване. Следва да бъде
обърнато внимание, че т.нар. предложения в правните разпоредби са въведени от
практиката, като същите нямат законодателна уредба нито в ЗНА, нито – в УПЗНА;
в тази връзка следва да бъде отбелязано, че строежът на нормативните актове е
императивно уреден /чл.9 ал.2 ЗНА вр.чл.26 УПЗНА/, поради което, за коректното
обозначаване на правните основания е напълно достатъчно отбелязването на член,
алинея, точка, буква /чл.26 ал.2 УПЗНА/, а посочването на т.нар. предложения не
само не е необходимо, но е и напълно излишно, от гледна точка на
законосъобразността и правилността на правните квалификации. Ето защо, в случая
с обсъжданата такава по чл.179 ал.1 т.5 пр.4 ЗДвП, де леге лата, същата следва
да се чете като „чл.179 ал.1 т.5 ЗДвП“ – и се явява правилна в настоящия
случай, тъй като гласи „Наказва се с
глоба в размер 150 лв.: който не спазва предписанието на пътните знаци, пътната
маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за
разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена
непосредствена опасност за движението...“; касае се за обективния призак „неспазване на правилата за предимство“,
а именно неспазването на предимството, регламентирано в чл.119 ал.4 ЗДвП, е
станало причина за настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие. Що
се отнася до размерите на наложените наказания, Съдът намира, че
административнонаказателната разпоредба на чл.179 ал.2 от Закона за движението
по пътищата предвижда абсолютно определена санкция - глоба в размер на 200
лева, а тази на чл.175 ал.1 т.5 от
Закона за движението по пътищата – лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. В случая,
административнонаказващият орган правилно е съобразил подлежащите на налагане
административни наказания – абсолютно определената санкция по чл.179 ал.2 ЗДвП
и минималния размер на наказанията глоба и лишаване от право по чл.175 ал.1 т.5 ЗДвП, поради което, техните размери, повече не следва да бъдат обсъждани. Случаят
не може да се определи като „маловажен“, тъй като и двете нарушения на ЗДвП се
отличават с обществена опасност, която е типична за нарушение по чл.119 ал.4 ЗДвП, респективно – чл.123 ал.1 т.2 б. „б“ ЗДвП.
Крайният извод е, че обжалваното Наказателно постановление е както
законосъобразно, така и правилно, поради което – следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.63
ал.1 ЗАНН, Съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 20-0938-001799/03.04.2020 г. на *** на ***при ОДМВР - ПЛЕВЕН, с
което на Д.Б.З. ЕГН: ********** са наложени административни наказания, както
следва:
-
на основание чл.179 ал.2 вр.ал.1
т.5 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/ лева,
за нарушение по чл.119 ал.4 ЗДвП;
-
на основание чл.175 ал.1 т.5 от
Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 50 /петдесет/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец, за нарушение по
чл.123 ал.1 т.2 б. „б“ ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: