№ 28166
гр. София, 10.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско
дело № 20241110114279 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано, въз основа на искова молба, подадена от
Г. М. Д. против „Н.“ ООД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл.
55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да върне сумата от 28,92 лева платена
при начална липса на основание – нищожна клауза от договор за потребителски
кредит.
След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба е постъпил в
срок отговор от ответника. Със същия оспорва основателността на исковите
претенции.
Съдът с оглед разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ГПК следва в закрито съдебно
заседание да се произнесе, след като отново извършва проверка на редовността и
допустимостта на предявените искове, по предварителните въпроси и направените
доказателствени искания на страните.
Страните са представили писмени доказателства, които съдът намира за
допустими, относими и необходими за разрешаване на правния спор, предмет на
делото, с оглед което следва да се допусне събирането им. Ответникът е направил
искане за прекратяване на делото, поради наличие на висящо съдебно производство по
гр. дело № 14247/ 23 г. по описа на РС- Варна, 33 състав, за което съдът намира, че
следва да изиска информация от Районен съд – Варна относно това има ли образувано
гр. дело № 14247/ 23 г., 33 състав с какъв предмет, етап и страни, след което ще се
произнесе по искането за прекратяване поради наличие на преюдициалност с
настоящото производство.
За процесуална икономия делото следва да бъде насрочено в открито съдебно
заседание с призоваване на страните съобразно разпоредбата на чл. 140, ал. 3 от ГПК,
като с оглед изложените в исковата молба и отговора твърдения страните следва да
бъдат приканени да постигнат съгласие и да уредят спора помежду си доброволно чрез
медиация или друг способ. Следва да им бъде съобщен и проектът за доклад, по който
страните могат да вземат становище в първото по делото съдебно заседание.
Предвид на изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и 3 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
1
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА събиране на представените с исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства.
ДА се изпрати запитване до Районен съд – Варна да предостави информация
относно това има ли заведено гр. дело № 14247/ 23 г. пред 33 състав, ако да с какъв
предмет, с кои страни, както и да се посочи етапа, на който се намира воденото
производство.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 09.10.2024 г. от 11.30 часа, за когато
да се призоват страните като им се връчи и проект за доклад и им се съобщят
последиците от неявяване в съдебно заседание.
На ищеца да се връчи препис от отговора на ответника, като съдът УКАЗВА НА
ИЩЕЦА, че може да изрази становище по направените от ответника възражения най-
късно в първото по делото публично съдебно заседание.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че следва да уведомят съда при промяна на адреса,
който са посочили по делото или веднъж са призовани или при отсъствие от този адрес
за повече от един месец. В тези случаи следва да уведомят съда за новия си адрес или
да посочат съдебен адрес. При неизпълнение на това указание всички съобщения и
съдебни книжа ще се прилагат към делото и ще се считат редовно връчени, съгласно
чл. 41, ал. 2 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване с частна жалба.
ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ЧЛ.146, АЛ.1 ОТ ГПК
І. 1. Ищецът твърди, че на 20.05.2020 г. с ответника сключили договор за
предоставяне на потребителски кредит, по силата на който му били предоставени
заемни средства в размер на 200,00 лв. Излага твърдения, че съгласно чл. 6 от договора
при непредставяне на обезпечение следвало да заплати неустойка в размер на 28,92
лв. Поддържа, че в случай на неизпълнение, дължал неустойка размер на четири лева
0,9 от стойността на усвоената сума за всеки ден, през който не било представено
обезпечение или сумата в размер на 200,00 лева. Твърди още, че начислената
неустойка се заплащала заедно със следващата погасителна вноска по кредита,
съобразно уговорения погасителен план. Навежда твърдения за нищожност на
договора, поради наличие на изначална недействителност –нищожност на клаузата за
неустойка. Поддържа, че същата е в противоречие с добрите нрави и излага подробни
съображения в тази насока. С оглед изложеното моли съда да прогласи нищожността
на клаузата за неустойка по Договор за кредит № ** г., както и да заплати платената
при начална липса на основание сума в размер на 28, 92 лв. Претендира разноски.
2. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Ответникът не оспорва, че между страните е сключен договор за потребителски
кредит Договор за кредит № ** г. за сумата от 200,00 лева, която сума е предоставена
на ищеца. Оспорва твърдението, че уговорената неустойка противоречи на добрите
нрави. Твърди, че неустойката се дължи от неизправната страна по договора, когато е
налице онази форма на неизпълнение, за което тя е уговорена, а именно: не
предоставяне на обезпечение по договора. Поддържа, че процесната неустойка се
начислява само докато не бъде предоставено обезпечение. Моли за отхвърляне на
2
исковете.
ІІ. Въз основа на изложените в исковата молба твърдения съдът приема, че
предмет на делото са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 26, ал. 1 и чл. 92 от ЗЗД, вр.с. чл.11, т.9 и т.10 ЗПК, вр. с чл. 10 ЗПК, вр.
21 от ЗПК.
ІІІ. Съгласно чл. 153 от ГПК на доказване подлежат спорните факти, както и за
фактите, за които е установена законова презумпция (154, ал.2 от ГПК).
ОБЯВЯВА ЗА безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните
следните обстоятелства: че между страните е сключен Договор за кредит № ** от
08.03.2023 г. със соченото в исковата молба съдържание в размер на 200, 00 лв. при
договорен ГПР в размер на 49, 09 % и годишен лихвен процент в размер на 40, 60%;
че ищецът е заплатил в полза на ответника сумата от 232,03 лева по същия договор,
както и сумата в размер на 28, 92 лева.
IV. Съгласно чл. 154, ал.1 от ГПК всяка от страните следва да установи фактите,
на които основава исканията си.
В тежест на ищеца е да докаже, че е извършено плащане на исковата сума,
чието възстановяване претендира, както и обстоятелството, че същата е недължима.
Ответникът следва да установи, че я е получил на валидно правно основание.
V. На основание чл. 146, ал. 2 следва да се посочат фактите, за които страните не сочат
доказателства.
Страните са ангажирали доказателства за наведените от тях твърдения и
възражения.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и
да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в
изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания,
те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3