РЕШЕНИЕ №
15.02.2021 г., гр.
Пазарджик
Пазарджишкият районен съд, ХVІ
граждански състав, в публично заседание на тринадедсети януари две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
СЪДИЯ: МИРА
МИРЧЕВА
СЕКРЕТАР:
Десислава Буюклиева
разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 860
по описа на съда за 2020 година.
Производството е образувано по иск,
предявен от „Топлофикация – София“ ЕАД -
гр. София срещу С.И.Д. *** за установяване по реда на чл. 422 от ГПК, че
ответницата дължи на ищеца солидарно с В.Ц.К. следните суми по издадена заповед
за изпълнение: 2609,53 лв. главница, представляващи стойност на топлинна
енергия, потребена за периода м. май 2016 г. – м. април 2018 г., лихва за забава
върху нея за периода 14.09.2017 г. – 20.08.2019 г. в размер 378,30 лв., 39,49
лв. сума за дялово разпределение за периода м. май 2016 г. – м. април 2018 г.,
8,43 лв. лихва върху тази сума за периода от 30.08.2016 г. до 20.08.2019 г.,
както и законната лихва върху двете главници, считано от 26.08.2019 г. до
изплащането им.
Материалноправната квалификация на иска
е по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 150 от Закона за енергетиката.
Ответницата е представила отговор, с
който оспорва иска като недопустим, тъй като е предявен, без да е постъпило
възражение срещу заповедта. Според нея или искът е преждевременно предявен, ако
процедурата по съобщаването на заповедта не е завършена, или заповедта за
изпълнение е влязла в сила поради неподаване на възражение, но и в двата
случая искът е недопустим. По съществото на иска прави възражение за изтекла
погасителна давност за главницата за месеците май, юни и юли 2016 г.
По допустимостта на иска съдът намира,
че той наистина би бил недопустим, ако заповедта за изпълнение беше влязла в
сила. Не е налице обаче влязла в сила заповед за изпълнение, а колкото до
възражението, че искът е преждевременно предявен – заповедта за изпълнение е
била изпращана на ответницата в заповедното производство както на адреса
ѝ по регистрация на ул. „***“ в гр. Пазарджик, така и на адреса на имота
в гр. София, като и на двата адреса са събрани данни от живеещи на адреса или в
съседство лица, че ответницата не живее там. Съобразно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК в този случай заповедта за изпълнение не влиза в сила и на заявителя се
дават указания да предяви иск, което и е направено в случая.
В съдебно заседание страните не изпращат
представители и не излагат нови доводи.
От доказателствата по делото – писмени
доказателства и заключения на съдебно-техническа и съдебно-счетоводни
експертизи се установяват следните факти:
Процесното жилище е собственост в режим
на съпружеска имуществена общност на ответницата С.Д. и нейния съпруг В.К..
Видно от изпратените за връчване съобщения по делото, към момента то се обитава
от дъщерята на ответницата от предходен брак, която е пълнолетна.
Сумите, дължими за доставната
топлоенергия, се начисляват помесечно въз основа на т.нар. прогнозна
консумация, съответстваща на реално измерената консумация за предходни години.
Веднъж годишно се извършва отчитане на измервателните уреди (топломерите) и
начислената вече прогнозна консумация се коригира съобразно показанията на
уреда с т.нар. изравнителна сметка. Отделно се дължи заплащане за дялово
разпределение на цената на топлоенергията между потребителите в сградата.
Претендираните суми съответстват на
измерените от уредите за периодите май 2016 г. - април 2017 г. и май 2017 г. -
април 2018 г. Уредите за периода са били в изправност и няма съмнение в
точността на показанията им.
Според общите условия на „Топлофикация –
София“ ЕАД месечните дължими суми се заплащат в 45-дневен срок от изтичането на
периода, за който се отнасят.
За първия период са начислени общо
1297,55 лв. за топлоенергия, от които 1106,25 лв. по прогнозна консумация и
191,32 лв. изравнителна сметка. Отчетено е и е приспаднато от този размер едно
плащане в размер 4,43 лв., без данни по делото на коя дата е направено.
Прогнозната консумация за месеците май, юни и юли 2016 г. е в размер съответно
29,28 лв., 29,28 лв. и 28,77 лв.
За втория период са начислени 1316,42
лв., от които 1332 лв. по прогнозна консумация и намаляване с 15,58 лв. по
изравнителна сметка.
Вещото лице е изчислило лихвите за
забава върху сумите 1293,11 лв. и 1316,42 лв. за периоди съответно от
14.09.2017 г. и 14.09.2018 г. до 20.08.2019 г. – съответно 253,25 лв. и 124,34
лв.
Начислените за дялово разпределение суми
в размер общо 39,49 лв. се отнасят за периода от м. юли 2016 г. до април 2018
г., т.е. не включват месеците май и юни 2016 г.
Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение е подадено на 26.08.2019 г.
При така установените факти съдът
направи следните правни изводи:
Не е спорно, че ответницата и нейният
съпруг като собственици на отопляемо жилище са клиенти на топлинна енергия по
смисъла на ЗЕ. Като такива те дължат заплащане на цената на доставената
енергия, както и цената на услугата по дялово разпределение, заедно със
съответните лихви за забава.
Предвид падежа на месечните задължения –
45 дни след изтичането на периода, към 26.08.2019 г. 3-годишната погасителна давност
обхваща само задълженията за заплащане на топлоенергия за месеците май и юни
2016 г., които са в размер по 29,28 лв. за всеки от двата месеца, или общо
58,56 лв. Падежът за плащане на месечната сметка за юли 2016 г. е 14.09.2016 г.
и към деня на подаването на заявлението това задължение не е погасено по
давност. От сумата за м. май 2016 г. като от най-старо задължение би следвало
да се приспаднат платените в периода 4,43 лв., т.е. погасени чрез плащане са
4,43 лв., а останалите 54,13 лв. – по давност.
Тъй като не може да се изчисли каква е
реално потребената сума за месеците май и юни 2016 г., от сумата по
изравнителната сметка следва да се счетат за отнасящи се към тези месеци още
10,13 лв. – пропорционално на отношението на сумата 58,56 лв. към общия размер
от 1106,25 лв., които също да се приемат за погасени по давност. Дължи се
сумата 2545,30 лв., представляваща непогасената по давност или чрез плащане
част от претендираните общо 2609,53 лв.
Лихви и суми за дялово разпределение за
период преди юли 2016 г. не се претендират, но съобразно чл. 119 от ЗЗД погасена
по давност е онази част от лихвата за времето след юли 2016 г., която се отнася
за двете погасени по давност главници. От изчислената от вещото лице лихва
пропорционално частта от сумата 253,25 лв., съответстваща на погасената по
давност главница от общо 64,26 лв., е равна на 12,59 лв. Това е и частта от
претендираната лихва, погасена по давност съобразно чл. 119 от ЗЗД. Дължи се
разликата между изчислените от вещото лице 377,59 лв. и погасените 12,59 лв.,
която е в размер 365 лв. Дължи се изцяло и сумата за дялово разпределение и
лихвата върху нея.
Следва да се отговори на въпроса дали отговорността
на двамата съпрузи, които притежават жилището в режим на СИО, е солидарна. Няма
законова норма, според която самата съпружеска имуществена общност да води до
възникване на солидарна отговорност за задължения по поддръжката и използването
на вещта. Единственото правило в подобна насока е това на чл. 32, ал. 2 от СК –
„съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на нужди на
семейството“. Към момента на връчването на съобщенията имотът се обитава от
пълнолетната дъщеря на единия от тях. Разноските по такова използване на имота
от трето лице, макар и близък роднина, според този състав на съда не би
следвало да се считат за задължения, поети за задоволяване на нужди на
семейството на двамата съпрузи и не би следвало да се квалифицират по чл. 32,
ал. 2 от СК. Няма обаче данни дали и в периода 2016-2018 г. дъщерята е
обитавала имота, и тъй като съдебната практика е единодушна, че при липса на
доказателство за обратното се предполага, че поето от единия съпруг задължение
удовлетворява нужди на семейството, следва да се приеме, че и отговорността на
двамата съпрузи е солидарна.
Разноските по исковото и по заповедното
производство следва да се разпределят съразмерно на изхода на делото. В списъка
на разноските по исковото производство ищецът е включил държавна такса в размер
387,31 лв. и депозит за възнаграждение на вещи лица в размер 1200 лв., но в
действителност са внесени 193,67 лв. като държавна такса, а на вещите лица са
изплатени общо 550 лв.
Прави се искане за присъждане на
разноски по исковото производство, съответен на правната и фактическа сложност
на делото. Съдът определя този размер на 150 лв., или общият размер на
разноските, направени от ищеца в това производство, е равен на 893,67 лв.
Ищецът е направил възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищцата. По делото тя
е представлявана от своя съпруг, който е и адвокат и е изготвил отговора на
исковата молба, без след това да се явява в съдебните заседания. Договорът за
правна помощ между тях съдържа посочване на сумата, дължима по всеки един от
четирите предявени иска – съответно 450 лв. за иска в размер 2609,53 лв., 300
лв. по иска с размер 378,30 лв., 50 лв. и 0 лв. – по другите два иска, както и
удостоверяване, че тези 800 лв. са платени. Дори да се приеме, че са предявени
не 4, а два иска – един за главница и един за лихви за забава, минималният
размер на адвокатското възнаграждение по тях би възлизал на 715,43 лв. Подобно
сравнително незначително превишаване на минималния размер не е достатъчно да
обоснове извод за прекомерност на разноските за възнаграждение. Затова искането
за намаляване следва да се остави без уважение. За преценката за прекомерност е
без значение и това, че страните по договора за правна помощ са съпрузи.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
Признава за установено, че ответницата С.И.Д.,
ЕГН **********,***, дължи при условията на солидарност с В.Ц.К., ЕГН **********,
на ищеца „Топлофикация – София“ ЕАД – гр. София, ЕИК *********, следните суми: 2545,30
лв. главница, представляваща стойност на топлинна енергия, потребена за периода
м. юли 2016 г. – м. април 2018 г., лихва за забава върху нея за периода
14.09.2017 г. – 20.08.2019 г. в размер 365 лв., 39,49 лв., представляващи сума
за дялово разпределение за периода м. май 2016 г. – м. април 2018 г., и 8,43
лв. лихва върху тази сума за периода от 30.08.2016 г. до 20.08.2019 г., както и
законната лихва върху двете главници, считано от 26.08.2019 г. до изплащането
им, за което е била издадена заповед за изпълнение № 2268/10.10.2019 г.,
издадена по ч. гр. дело 3997/2019 г. на Пазарджишкия районен съд, като отхвърля
исковете съответно за разликата над 2545,30 лв. до пълния предявен размер от 2609,53
лв. и за разликата над 365 лв. до пълния предявен размер от 378,30 лв.
Решението е постановено при участието на
„ПМУ инженеринг“ ООД – гр. София, ЕИК *********, като трето лице помагач на
страната на ищеца.
Осъжда С.И.Д. да заплати на „Топлофикация
– София“ ЕАД – гр. София, сумата 156,62 лв., представляваща разноски по заповедното
производство.
Осъжда С.И.Д. да заплати на „Топлофикация
– София“ ЕАД сумата 870,85 лв.,
представляваща съразмерна част от направени разноски по настоящото дело.
Осъжда „Топлофикация – София“ ЕАД да
заплати на С.И.Д. сумата 20,43 лв., представляваща съразмерна част от разноски
за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред
Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: