Определение по дело №720/2018 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 1251
Дата: 27 юни 2018 г. (в сила от 27 юни 2018 г.)
Съдия: Даниела Дончева Михова
Дело: 20182100500720
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 16 май 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ V – 1251                        година 2018, 27 юни                             гр.Бургас

 

Бургаският окръжен съд,                               пети въззивен граждански състав

на двадесет и седми юни                            година две хиляди и осемнадесета

в закритото заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   КАЛИНА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА

2. ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА

секретар ………………….

като разгледа докладваното от съдия Даниела Михова

частно гражданско дело 720 по описа за 2018 г.:

 

Производството е по чл.274, вр.чл.577 от ГПК и е образувано по частна жалба вх.рег.№ 6963/16.05.2018 г. на БОС (вх.№ 0076-007/14.05.2018 г. на Служба по вписванията гр.Поморие), подадена от И.М.Ф., гражданка на Р Ф, чрез адв. Таня Иванова Петрова-Пеева от БАК, против Определение № 1 от 26.03.2018 г. по преписка № 568/26.03.2018 г. по описа на Службата по вписванията гр.Поморие, с което е постановен отказ за вписване на декларация за отказ от право на строеж (суперфиция), учредено с нотариален акт № *** г. на нотариус Христо Ройдев, вписан под № 289 на НК. Твърди се, че постановеният отказ е незаконосъобразен, тъй като са неправилни изводите на Съдията по вписванията, че не са спазени изискванията на Глава петдесет и четвърта от ГПК, по-конкретно – че заверката на представената декларация е от изключителна компетентност на българския нотариус и с съответствие с българския закон. Твърди се, че нотариалното удостоверяване на подпис е самостоятелно нотариално производство, различно от нотариалните производства с предмет – прехвърляне, учредяване, променяне или погасяване на вещни права върху недвижим имот, поради което не попада в приложното поле на чл.12 от КМЧП. Ето защо, с представянето на декларация за отказ от правото на строеж, заверена от нотариус в Р Ф, според жалбоподателката, тя е изпълнила изискването на чл.100 от ЗС, вр.чл.111 от ЗС, вр.чл.61 от КМЧП – да представи декларация в писмена форма с нотариално заверен подпис.

Претендира се отмяна на отказа и задължаване на съдията по вписванията да впише нотариалния акт.

Частната жалба е подадена в законовия срок, от легитимирано лице, против акт подлежащ на обжалване, поради което е допустима.

 

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна.

Със заявление за вписване вх.№ 568/26.03.2018 г., частната жалбоподателка И.М.Ф., гражданка на Р Ф, е поискала от Службата по вписванията Поморие, вписване на Декларация за отказ от право на строеж за изграждане на еднофамилна двуетажна жилищна сграда, със застроена площ от 77,96 кв.м, разгъната застроена площ от 143,31кв.м., като първият етаж на площ от 77,96 кв.м. ще се състои от: входно антре, дневна - трапезария с кухненски бокс, спалня, баня - тоалетна, склад под стълбището, и стълбище към втория етаж (като към дневната ще има и тераса) и втори етаж на площ от 65,35 кв.м. ще се състои от: две спални, склад, баня - тоалетна и тераса в южната част на дворно място, находящ се в с.К, община Поморие, представляващо Урегулиран поземлен имот XXI-285 в квартал 14 по действащия план на селото, с площ от 502 кв.м, отреден за жилищно строителство, при граници: от двете страни улица; УПИ XXII-284, 285 и УПИ ХХ-284, 285. В заявлението за вписване е посочено, че декларацията е заверена от Нотариус Марина Владимировна Маркина, Москва, РФ, под №77 АВ 5716124/18.11.2017 г. Изложено е, че правото на строеж е учредено с нотариален акт № *** г. на Нотариус Христо Ройдев, per. №289 на НК, вписан в Служба по вписванията Поморие с акт № *** г. Към заявлението са приложени освен Декларацията № 77 АВ 5716124/18.11.2017 г., удостоверение за смърт от 7.12.2016 г.; справка за наследници № 274 от 29.07.2017 г. на Нотариус П.И.Гордеенков, пълномощно и квитанция за внесена такса.

В преписка № 568/26.03.2018 г. по описа на СлВп гр.Поморие, по която е постановен обжалваният отказ, се намира Декларация от частната жалбоподателка И.М.Ф., гражданка на Р Ф, приложена на руски език и с легализиран на български език превод, с която жалбоподателката, качеството си на лице, в чиято полза е било учредено право на строеж върху недвижим имот – „поземлен участък“, разположен в с.К, Община Поморие, представляващ поземлен участък в регулация ХХІ-285, в район 14, по действия план на селото, с площ от 502 кв.м., определен с Акт № *** г. на нотариус Христо Ройдев, рег.№ 289 на НК, е заявила отказ от правото на строеж по чл.100, вр.чл.111 от Закона за собствеността, в пълния му обем, в който то е било учредено, а именно: право на строителство на юг от описания участък на двуетажна къща за едно семейство, с площ от 77,96 кв.м, с обща площ от 143,31 кв.м., първи етаж с площ от 77,96 кв.м., състоящ се от: антре, гостна - столова с кухня, спалня, баня - тоалетна, мокро помещение под стълбището, и стълбище към втория етаж (гостната на който има балкон) и втори етаж на площ от 65,35 кв.м., състоящ се от: две спални, мокро помещение, баня - тоалетна и тераси. В декларацията е посочено, че деклараторката няма финансови претенции към другите наследници и учредители. Декларацията е заверена от временно изпълняващата задълженията на нотариуса Марина Владимировна Маркина, Москва, Р Ф, под № 77 АВ 5716124/18.11.2017 г.

Към Заявлението за вписване е приложена вносна бележка за внесена от И.Ф. по сметката на Агенция по вписванията, държавна такса за вписване на Декларация отказ, в размер на 10 лв.

 

Съдията по вписванията при ПРС е отказал да впише отказа от учреденото право на строеж с мотива, че: представената декларация не отговаря на изискванията на ГПК, по-конкретно – на Глава 54, регламентираща нотариалните производства, тъй като не е заверена от нотариус в България, който да назначи преводач от руски на български език и след прочитане на волеизявлението, е следвало да удостовери подписите на двамата; като декларацията следва да се отрази в съответните регистри на нотариуса и да има нот.дело в архива му; съгласно чл.25, ал.3 от Закона за нотариусите, нотариусът следва да представи подлежащите на вписване актове в Службата по вписванията в деня на тяхното извършване, като преди вписването им не може да снабди страните с препис от подлежащия на вписване акт. Посочено е още, че съгласно Глава 6 от Закона за нотариусите, подлежащите на вписване актове задължително се удостоверяват от нотариус. На последно място е посочено, че дължимата съгласно чл.5 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенция по вписванията, държавна такса за вписване на декларация за отказ от вещни права, е 15 лв.

 

В производството по вписването съдията по вписванията може да осъществява контрол върху подлежащия на вписване акт само от формална страна, в рамките, установени от Правилника за вписванията –чл.32а, дали представеният акт отговаря на изискванията, за да бъде вписан; дали е представен подлежащ на вписване акт по смисъла на чл.4 ПВп и отговаря ли той на изискванията на чл.6 от ПВп.

Съгласно чл.61, ал.5 от Кодекса на международното частно право (приложим на основание чл.1, ал.1, т.2 от КМЧП поради обстоятелството, че заявителката е гражданин на Р Ф и титуляр на ограничено вещно право върху недвижим имот, находящ се в Република България), за действителността на едностранно волеизявление във връзка със съществуващ или бъдещ договор е необходимо да бъдат спазени изискванията за форма, установени от правото, което по силата на разпоредбите на тази глава се прилага или би се прилагало към договора, или от правото на държавата по местоизвършване на волеизявлението.

По аргумент от чл.100, ал.1 от ЗС, вр.чл.111, ал.1 от ЗС, отказът от правото на собственост върху вещните права върху недвижим имот, има действие само, ако е извършен в писмена форма с нотариално заверен подпис и ако е вписан в имотния регистър.

Съгласно чл.570, ал.1 от ГПК, нотариалните актове за прехвърляне на собственост или за учредяване на вещно право върху недвижим имот и за удостоверяване право на собственост върху имот се издават от нотариуса, в чийто район се намира имотът. Съгласно ал.2 на същата разпоредба, другите нотариални действия, както и завещанията могат да се извършват от всеки нотариус без оглед на връзката между района на неговото действие и нотариалното удостоверяване. Настоящият състав приема, че нотариалната заверка на подписа върху декларация за отказ от право на строеж, попада в хипотезата на чл.570, ал.2 от ГПК.

Разпоредбата на чл.84 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност сочи, че българските консулски длъжностни лица в чужбина, при спазване на съответните разпоредби на ГПК, и ако документът е съставен на български език, могат да удостоверяват датата, съдържанието и подписите на частни документи, които не подлежат на вписване. С оглед разпоредбата на чл.84 от ЗННД следва да се приеме, че компетентни да заверяват подписите на български граждани, а и съответно на чужди граждани върху подлежащи на вписване актове, са само нотариуси, включително и такива от чужда държава, тъй като за заверка на подпис не се изисква местна компетентност (в този смисъл е Определение № 126 от 8.03.2010 г. на ВКС по ч.гр.д.94/2010 г., I г.о., ГК). В този случай, документът следва да е преведен и със заверка "апостил", ако страната е подписала и ратифицирала Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове (ратифицирана на 25.05.2000 г. - ДВ, бр.47 от 09.06.2000 г., обн.ДВ, бр.45 от 11.05.2001 г., в сила от 30.04.2001 г.).

Съгласно чл.3, ал.1 от Конвенция за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, единствената формална процедура, която може да се изисква за удостоверяване истинността на подписа, на качеството, в което е действало лицето, подписало документа, и при необходимост достоверността на печата или марката, поставени върху документа, е прилагането на описаното в чл.4 удостоверение от компетентния за това орган на държавата, от която произхожда документът (апостил). Съгласно чл.3, ал.2 от Конвенцията, формалната процедура, упомената в предходната алинея, не може да се изисква в случаите, в които закон, правилник или утвърдилата се практика в държавата, в която се представя документът, или договореност между две или повече договарящи държави я изключват, опростяват или освобождават документа от легализация, т.е.чл.3, ал.2 от Конвенцията изрично изключва изискването за спазване на формалната процедура за снабдяване с апостил от компетентния за това орган на държавата, от която произхожда документът при наличие на договореност между две или повече договарящи държави, която изключва, опростява или освобождава документа от легализация.

Разпоредбата на чл.12, т.1 и т.2 от Договора между Народна Република България и Съюза на съветските социалистически републики за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела, ратифициран с Указ № 784 на Държавния съвет от 15.04.1975 г., ДВ, бр.ЗЗ/25.04.1975 г., обн., ДВ, бр.12/10.02.1976 г., в сила от 18.01.1975 г., дерогира приложението на установените в Конвенцията общи правила относно легализацията на публичните актове. Съгласно посочената разпоредба, документи, които на територията на една от договарящите страни са били съставени или заверени от компетентни органи съгласно установената форма, се приемат на територията на другата договаряща страна без легализация. Същото се отнася и до документи на граждани, подписите на които са заверени по правилата, действащи в съответната договаряща страна.

Ето защо съдът приема, че с нотариалната заверка на подписа на деклараторката, извършена от нотариус в Р Ф, е изпълнено изискването по чл.100, ал.1 от ЗС, вр.чл.111, ал.1 от ЗС, отказът от правото на собственост върху вещните права върху недвижим имот да е извършен в писмена форма с нотариално заверен подпис.

 

Настоящият съдебен състав намира обаче, че доколкото депозираното от частната жалбоподателка Заявление за вписване вх.№ 568/26.03.2018 г., не е било придружено от доказателства за платена изцяло държавна такса за вписването (заплатени 10 лв, като съгласно чл.5 от Тарифата за държавните такси, които се събират от Агенция по вписванията, за вписване на откази от вещни права върху недвижими имоти се събира такса 15 лв), правилно съдията по вписванията е постановил обжалвания отказ. Заплащането на държавна такса в непълен размер е един от мотивите за постановения отказ в обжалваното определение.

Съгласно разрешението, дадено с т.1 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГТК, разпоредбата на чл.129, ал.2 от ГПК е неприложима в производството по вписване на актове относно недвижими имоти. В хипотезата на нередовност на молбата за вписване, съдията по вписванията е длъжен да постанови отказ съгласно чл.32а от Правилника за вписванията, без да може да дава указания за отстраняване на нередовността. В мотивите към решението е изложено становище, че допускането на съответно приложение на чл.129, ал.2 от ГПК в производството по вписване би довело до невъзможност вписването да осъществи присъщата си защитна функция - незабавно, в деня на постъпване на акта, съгласно чл.9, ал.1 от ПВп. Посочено е, че е неприемливо на молителя да бъдат дадени указания за отстраняване на нередовности на молбата за вписване,, тъй като щом актът не бъде вписан в деня на постъпване на молбата, а в някой от следващите дни, е възможно междувременно да бъде вписан друг акт относно същия имот със същия праводател, което да доведе до конкуренция между лицата, които се явяват правоимащи по всеки от актовете. Посочено е още, че при съответно приложение на чл.129 от ГПК, би следвало с отстраняване на нередовностите на молбата за вписване, тя да се счита редовна от датата на подаването й, а не от датата на изправяне на недостатъците й, съотв.представеният с нередовната молба акт би бил противопоставим на трети лица, вписали своя акт след подаване на нередовната молба, макар и преди отстраняване на нередовностите й.

Ето защо, при заплатената към момента на депозиране на заявлението в непълен размер държавна такса, независимо от това, че жалбоподателката в настоящото производство е доплатила сумата от още 10 лв, съдът намира, че правилно съдията по вписванията е постановил отказ за вписване на декларацията за отказ от право на строеж.

 

С изложените съображения съдът намира отказа за правилен, поради което Бургаският окръжен съд  

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л    И   :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.рег.№ 6963/16.05.2018 г. на БОС (вх.№ 0076-007/14.05.2018 г. на Служба по вписванията гр.Поморие), подадена от И.М.Ф., гражданка на Р Ф, чрез адв. Таня Иванова Петрова-Пеева от БАК, против Определение № 1 от 26.03.2018 г. по преписка № 568/26.03.2018 г. по описа на Службата по вписванията гр.Поморие, с което е постановен отказ за вписване на декларация за отказ от право на строеж (суперфиция), учредено с нотариален акт № *** г. на нотариус Христо Ройдев, вписан под № 289 на НК.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                    ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

 

                                                                                            2.