№ 2467
гр. Бургас, 21.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ИВАН Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН
като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №
20232120104026 по описа за 2023 година
Производството е образувано по повод предявения от Г. П. Б., ЕГН ********** от
гр. Б. *** против „ФАРКОЛ“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Б. ***,
представлявано от Т. М. М.-Б.а иск по чл. 422 от ГПК, с който се моли да бъде прието за
установено, че ответното дружество дължи на ищеца сумата от 20000 лв., предявена
частично от 228000 лв. – дължима неустойка по чл. 25, ал. 4 от сключен между страните
Договор за управление от 12.12.2022 г. и Споразумение № 001 към него, както и сумата от
4000 лв., предявена частично от 24 000 лв. - дължима неустойка по чл. 25, ал. 3 от сключен
между страните Договор за управление от 12.12.2022 г. и Споразумение № 001 към него,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от подаване на заявлението до
окончателното му изплащане, които вземания са предмет на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1797/2023 г. по описа на БРС.
Ищецът твърди, че на 12.12.2022 г. между него и ответното дружество е бил
сключен договор за управление, с който „ФАРКОЛ“ АД е възложило, а ищецът е приел като
член на Съвета на директорите да управлява дружеството срещу брутно месечно
възнаграждение, определено в допълнително споразумение от 30.01.2023 г. Твърди се също
така, че от сключването на договора за управление ищецът е изпълнявал добросъвестно и
точно всички свои задължения, но въпреки това на 22.02.2023 г. е получил електронно
писмо, изпратено от служебния имейл адрес на изпълнителния директор Т. М., с което му е
било наредено да извърши различни действия, свързани с дейността на Клуба по конен
спорт, било е разпоредено след 01.03.2023 г. да бъде спрян достъпът му до терминалния
сървър на „ФАРКОЛ“ АД, както и след тази дата той да не използва транспортни средства -
собственост на дружеството и да заплаща сметката за служебния си телефон. На 01.03.2023
г. е бил спрян и достъпът на ищеца до терминалния сървър на ответното дружество, а
служители на дружеството са информирали ищеца, че им е било наредено да спрат да му
съдействат в качеството му на член на съвета на директорите и да изпълняват единствено
нарежданията на Т. М.. Според ищеца горепосочените действия са му пречили да изпълнява
добросъвестно задълженията си по договора за управление, като те представляват и
1
неизпълнение от страна на „ФАРКОЛ“ АД на този договор, включително на чл. 3, чл. 10 и 1
чл. 31 от него. В резултат на това ищецът е отправил предизвестие за разваляне на договора,
като е дал на ответното дружество срок за изпълнение от 7 работни дни, след изтичането на
който договорът ще се счита за развален. Предизвестието е било получено от „ФАРКОЛ“ АД
на 10.03.2023 г., но в дадения от ищеца срок за изпълнение, който е изтекъл на 17.03.2023 г.,
ответникът не е предприел никакви действия за точното изпълнение на договора, поради
което с изтичане на срока на предизвестието договорът за управление е развален. С оглед на
това ищецът счита, че ответникът му дължи неустойка по чл. 25, ал. 3 от договора за
управление в размер на 6 брутни възнаграждения, която се равнява на 24 000 лв., а на осн.
чл. 25, ал. 4 от договора му дължи и сумата от 228 000 лв., представляваща полагащото му се
възнаграждение до края на срока на договора за управление, за част от които суми е
издадена заповедта за изпълнение.
Така предявеният иск е с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 286 от ЗЗД и чл.
92 от ЗЗД, като същият е допустим.
В законоустановения срок по делото е постъпил отговор от ответника, в който искът
е оспорен изцяло. Твърди се, че не е налице валидно договорен размер на възнаграждението
по договора за управление чрез сключеното между страните споразумение от 30.01.2023 г.,
тъй като споразумението е сключено чрез изпълнителните директори Т. Б.а и Б. Б., а същите
не са компентентни да определят възнаграждението на членовете на СД. Твърди се също
така, че решение за определяне размера на възнаграждението на член на СД може да бъде
взето от Общото събрание на акционерите, а в случая липсва такова решение на общото
събрание за определяне размера на възнаграждението на ищеца. На следващо място се
твърди, че не е налице валидно възникнало между страните правоотношение по договора за
управление, тъй като за възложителя този договор е подписан от Б. Б., а видно от партидата
на дружеството същото се представлява най-малко от двама от представляващите заедно или
от всички представляващи заедно. Заявено е и възражение за нищожност на клаузата на чл.
25, ал. 4 от договора за управление, предвиждаща изплащане на пълния размер на
дължимото възнаграждение до края на мандата на изпълнителния директор, като се твърди,
че същата нарушава принципа на справедливостта, размерът на дължимата сума е
прекомерен и тази клауза противоречи на добрите нрави – чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. При условие
на евентуалност е заявено възражение за прекомерност на тази неустойка и се моли същата
да бъде намалена до размера от 500 лв. Моли се искът да бъде отхвърлен изцяло и на
ответника да бъдат присъдени направените разноски по делото.
При преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази релевантните
за случая законови разпоредби съдът достигна до следните фактически и правни изводи:
Искът за сумата от 4000 лева, представляваща неустойка по чл.25, ал.3 от договор
за управление, е основателен, а този за 20000 лева неустойка по чл.25, ал.4 от същия договор
– неоснователен.
Твърденията на ищеца се доказват от материалите по делото. Представен е протокол
от 12.12.2022г. от проведено извънредно общо събрание на акционерите на Фаркол АД. На
това събрание са взети решения за освобождаване от длъжност и отговорност членовете на
Съвета на директорите Г. П. Б., Д. Л. Р. и Т. М. М. Б.а за дейността им до датата на
освобождаването им, избрани са за членове на Съвета на директорите Г. П. Б., Т. М. М. Б.а,
Д. Л. Р., Б. Б. Б. и К. В. К., като е решено изпълнителният директор на дружеството да
предприеме действия по вписване на промените по партида на дружеството в Търговския
регистър.
На същия ден, 12.12.2022г. се е състояло и заседание на новоизбрания Съвет на
директорите, като видно от протокола от заседанието, са били приети следните решения: за
председател на Съвета на директорите е избран Б. Б. Б., овластени са Г. П. Б., Т. М. М. Б.а и
Б. Б. Б. да представляват дружеството винаги в състав двама от тях заедно или всички заедно
2
и измежду тях за изпълнителен директор е избран ищецът Б.. Тези решения са в съгласие с
чл.244, ал.4 ТЗ, който дава правото на съвета на директорите да възложи управлението на
дружеството на един или няколко изпълнителни членове. В резултат на посочените решения,
ищецът е избран за член на новия съвет на директорите и също така е овластен, заедно с
други членове, да представлява дружеството и да изпълнява функциите на изпълнителен
директор.
Също на 12.12.2022г. е бил сключен договор за управление между Фаркол АД и Г.
П. Б., в качеството му на управител. Договорът е във връзка с определяне на ищеца за
изпълнителен директор. Договорът е подписан от Б. Б. и от Г. Б.. С този договор ищецът е
приел да управлява юридическото лице срещу брутно месечно възнаграждение, определено
в допълнително споразумение. В чл.3 са описани правата на управителя – да взема решения
по управлението, да ръководи и контролира дейността, да стопанисва имуществото, да
сключва сделки от името на Фаркол АД, да контролира приходите и разходите, да ползва 30
неприсъствени платени дни, да ползва социални придобивки, разходи за пътни, дневни,
автомобил и командировъчни и др. Така с договора се е създало мандатно правоотношение в
полза на ищеца да управлява дружеството. На 30.01.2023г. е подписано споразумение към
договора за управление, с което е определено брутно възнаграждение на управителя в
размер на 4000 лева месечно, считано от 31.01.2023г.
Приложен по делото е протокол от 18.04.2023г. от извънредно общо събрание на
акционерите на Фаркол АД, на което са освободени от длъжност всички членове на съвета
на директорите, като те са освободени и от отговорност за дейността им до датата на
освобождаването. Избрани са нови членове на СД, които са Т. М. М. Б.а, М. Г.ева Б.а С., С.
Г.ева Б.а, К. Н. Г. и Д. Л. Р.. С друго решение е определено на всички членове базово
възнаграждение от 250 лева месечно.
След като Б. е бил назначен за управител, отношенията му с останалите членове на
съвета на директорите явно са се влошили, което е довело до изпращане от негова страна на
предизвестие за развалянето на договора за управление. Предизвестието е адресирано до
Фаркол АД чрез изпълнителния директор Т. Б.а и в него ищецът е записал, че по имейл е
получил списък с нареждания от страна на Б.а, с които той не е съгласен. Нарежданията
включват ищецът да предаде списък с ангажименти, поети от него от името на дружеството
към юридически или физически лица на С. К., да предаде документи, свързани с дейността
на клуба по конен спорт от служители на Фаркол на Г. Б. и прекратяване на извършваните от
тях дейности, свързани с клуба, след 01.03.2023г. служители на дружеството по трудов или
граждански договор няма да изпълняват през работно време дейности по подпомагане на
работата на клуба по конен спорт, след 01.03.2023г. ще бъде спрян достъпът на ищеца до
терминалния сървър на Фаркол, след тази дата той да не ползва транспортни средства,
собственост на Фаркол и да започне да заплаща месечно сметката на служебния телефон.
Ищецът е записал в предизвестието си, че всички действия на Т. М. му пречат да изпълнява
добросъвестно задълженията си по договора за управление и затова разваля договора. Това
предизвестие е входирано в дружеството на 10.03.2023г., видно от положения върху него
печат.
Съдът намира, че действията на дружеството, описани от ищеца в предизвестието,
наистина са били извършени и така са попречили Б. да изпълнява функциите си на
управител. Следва да се отбележи, че в отговора си ответникът въобще не е оспорил
твърденията на ищеца в тази насока. В отговора са релевирани възражения от друго
естество – че не е налице валидно уговорен размер на възнаграждението, че то не може да се
определя от изпълнителните директори, а следва да се определи от общото събрание на
акционерите, а такова решение общото събрание не било взело, че не е налице валидно
правоотношение по договора за управление и че клаузата за неустойка е нищожна.
Следователно, оспорване на твърденията на ищеца, че му са дадени такива нареждания и му
3
са наложени рестрикции от страна на дружеството, не е направено. Освен това изложените
от ищеца факти се установяват и от разпита на св. П., счетоводител на фирмата, която е
споделила, че Т. Б.а е правела всичко възможно да пречи на работата на ищеца. Знаело се, че
на ищеца е преустановен достъпа до сървъра, т.е. до мястото, където се съдържа цялата
информация за дейността на дружеството. Освен това било преустановено ползването на
служебен автомобил от страна на ищеца, той трябвало да заплаща и служебния си телефон.
Създало се голямо напрежение във фирмата, понеже имало и указания от Б.а да не се
изпълняват задачи, възложени от ищеца. Той нямал достъп до служебни данни и освен да си
стои в кабинета, други нямало какво да направи.
При тези данни БРС е на мнение, че от страна на дружеството чрез другия
изпълнителен директор са били създадени пречки за работата на ищеца. На него му е бил
спрян достъпът до сървъра, забранено му било да ползва служебен автомобил, казано било
на служителите да не изпълняват нарежданията му. Така ответникът е нарушил правата на
ищеца по договора за управление, а именно да решава за управлението и да организира и
ръководи дейността на дружеството. Правата са записани в чл.3 и съдът споделя тезата на
ищеца, че на тези права съответстват реципрочните задължения на дружеството да осигури
възможност на ищеца спокойно да ръководи фирмата.
Според чл.25, ал.1 от договора, при виновно неизпълнение на задълженията по
него, изправната страна има право да го развали с предизвестие от 7 работни дни. Ищецът
се е възползвал от това си право и е изпратил предизвестие за разваляне на договора и той е
бил развален. Съгласно чл.25, ал.3 от договора, при виновно неизпълнение на задълженията
на някоя от страните, виновната страна дължи на изправната неустойка в размер на шест
брутни възнаграждения по договора. В случая има виновно неизпълнение на договора от
страна на Фаркол АД, поради което трябва да се приложи чл.25, ал.3 и да се счете, че в полза
на ищеца съществува правото да получи неустойка от 6 брутни възнаграждения. В самия
договор възнаграждението не е определено по размер, но в споразумението към договора е
записано изрично, че възнаграждението е 4000 лева.
Неоснователно е възражението в отговора, че нямало валидно договорен размер на
възнаграждението и изпълнителните директори не са компетентни да го определят, а
определянето трябвало да стане от общото събрание на акционерите. Съдът съобразява, че
според чл.244, ал.4 ТЗ съветът на директорите възлага управлението на дружеството на един
или няколко от неговите членове и определя възнаграждението им. Така че принципно
съветът на директорите следва да определи възнаграждението. В случая наистина няма
данни съветът да е приел такова решение и да е определил възнаграждението. Това обаче
според БРС няма значение за спора, защото ищецът е подписал договор за управление и
отделно и споразумението, в което възнаграждението е определено по размер. Договорът за
управление е подписан за Фаркол АД от Б. Б., който е бил избран същият ден за председател
на съвета на директорите и като такъв, на основание чл.244, ал.7 ТЗ е можел еднолично да
представлява дружеството. Ето защо договорът за управление е валидно сключен, а
възраженията на ответника в противен смисъл са неоснователни.
Що се отнася до споразумението към договора, то е подписано за Фаркол АД от Т.
М. и Б. Б., т.е. от двама от овластените членове на съвета на директорите, както е записано с
решението от 12.12.2022г. и също е валиден. Макар и да няма решение на СД за определяне
на възнаграждението, то е определено със споразумението, което е надлежно подписано от
представляващите дружеството и е породило действие. Липсата на решение на СД би довела
евентуално до възможността дружеството да търси отговорност от двамата овластени
членове, ако те са му причинили вреди при определяне на възнаграждението.
Съдът съобразява, че при сключване на договора за управление на 12.12.2022г.
новоизбраният председател на СД Б. Б. още не е бил вписан като такъв в Търговския
регистър. Вписването е извършено на 16.12.2022г. Това обаче няма значение за настоящия
4
спор, тъй като в случая ищецът е лице, което знае за избора на Б., т.е. не е трето лице, а
фактът касае вътрешните отношения между дружеството и членовете на съвета на
директорите. Според чл.231, ал.4 ТЗ, изборът и освобождаването на членове на съветите
имат действие от вписването им в ТР, но това касае третите лица, които не знаят за приетото
решение /така решение № 690 от 3.12.2008 г. на ВКС по т. д. № 349/2008 г., II т. о., ТК/.
Случаят не е такъв, доколкото ищецът е бил наясно с решението за избор на СД. Така че
решението за избора на СД и за избора на Б. за председател на СД е влязло в сила веднага по
отношение на ищеца и договорът е валидно сключен.
Както беше казано, ищецът е бил препятстван да изпълнява задълженията си, тези
пречки са създадени от дружеството, налице е виновно неизпълнение на задълженията на
Фаркол АД, поради което ответникът дължи да заплати неустойка от шест брутни
възнаграждения. Брутното месечно възнаграждение е било договорено на 4000 лева, т.е.
неустойката възлиза на общо 24000 лева. Искът по чл.422 ГПК, предявен частично за 4000
лева, се явява основателен и трябва да бъде уважен.
Искът за установяване дължимостта на 20000 лева неустойка по чл.25, ал.4 от
договора, е неоснователен.
Съгласно тази договорна разпоредба, ако договорът бъде прекратен без вина на
управителя, освен дължимата му неустойка, същият има право да получи и
възнаграждението до края на срока на договора. В случая, както стана ясно, договорът е бил
прекратен без вина на управителя. Неустойка обаче не се дължи, като съдът приема за
резонно и логично възражението на ответника в отговора му, че клаузата на договора е
нищожна поради нарушение на добрите нрави. Това е така, защото е уговорено неустойката
да е в размер, равен на възнаграждението до края на договора. Получава се, че ищецът би
получил под формата на обезщетение всички възнаграждения, които биха му се дължали до
края на срока на договора, ако договорът не беше прекратен. Съдът намира, че това би
довело до неправомерно обогатяване на ищеца, доколкото той ще получи всички
възнаграждения до края на договора, а няма да е изпълнявал функциите на управител,
поради прекратяване на мандата. Ето защо, така формулирана, разпоредбата на чл.25, ал.4
противоречи на морала и като такава е нищожна /чл.26 ЗЗД/. Тя не е породила правни
последици, поради което вземането не е възникнало в полза на ищеца. Искът по чл.422 ГПК
е неоснователен и трябва да бъде отхвърлен.
Останалите събрани по делото доказателства и наведените твърдения за връзка
между договора за управление и сделка за продажба на акциите на Фаркол АД нямат пряко
отношение към предмета на делото и не оказват влияние върху горните изводи на съда,
поради което не трябва да бъдат коментирани.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът трябва да се
осъди да заплати на ищеца разноски в исковото производство от 600.33 лева и разноски по
заповедното дело от 80 лева, съразмерно на уважената част от иска.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника разноски от 1250 лева, съразмерно на отхвърлената част от
иска.
Така мотивиран Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ФАРКОЛ“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. Б. ***, представлявано от Т. М. М.-Б.а, че дължи на Г.
П. Б., ЕГН ********** от гр. Б. *** сумата от 4000 лева /четири хиляди лева/, предявена
5
частично от 24000 лева - дължима неустойка по чл. 25, ал. 3 от сключен между страните
Договор за управление от 12.12.2022 г. и Споразумение № 001 към него, ведно със законната
лихва от подаване на заявлението – 27.03.2023г. до изплащането, което вземане е част от
предмета на заповед за изпълнение № 1020/04.04.2023г. на БРС по ч.гр.дело № 1797/2023г.
ОТХВЪРЛЯ иска на Г. П. Б., ЕГН ********** от гр. Б. *** против „ФАРКОЛ“ АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Б. ***, представлявано от Т. М. М.-Б.а за
приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 20000
лева /двадесет хиляди лева/, предявена частично от 228000 лева – дължима неустойка по чл.
25, ал. 4 от сключен между страните Договор за управление от 12.12.2022 г. и Споразумение
№ 001 към него, ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 27.03.2023г. до
изплащането, което вземане е част от предмета на заповед за изпълнение №
1020/04.04.2023г. на БРС по ч.гр.дело № 1797/2023г.
ОСЪЖДА „ФАРКОЛ“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Б.
***, представлявано от Т. М. М.-Б.а да заплати на Г. П. Б., ЕГН ********** от гр. Б. ***
сумата от 600.33 лева /шестстотин лева и тридесет и три стотинки/ разноски в исковото
производство и сумата от 80 лева /осемдесет лева/ разноски по заповедното дело.
ОСЪЖДА Г. П. Б., ЕГН ********** от гр. Б. *** да заплати на „ФАРКОЛ“ АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Б. ***, представлявано от Т. М. М.-Б.а
сумата от 1250 лева /хиляда двеста и петдесет лева/ разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6