Решение по дело №685/2021 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 221
Дата: 12 юли 2022 г.
Съдия: Петър Веселинов Боснешки
Дело: 20211700100685
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 ноември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 221
гр. Перник, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на шестнадесети юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ
при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ Гражданско дело №
20211700100685 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от С. С. Г., с
ЕГН:********** и адрес: ***, действаща чрез процесуалния си представител адв. Я.Д.,
срещу ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве АД“, с ЕИК:********* и седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Г.М Димитров“ № 1, с която са предявени обективно
съединени искове с правно основание чл.432 КЗ, с които се иска осъждане на ответника да
заплати на ищеца както следва:
-сумата от 60 000 лева, като частично предявен иск от общ размер на претенцията 100
000 лева за претърпени неимуществени вреди под формата на понесени болки и страдания,
вследствие на ПТП от ***, причинено виновно при управление на застрахован при
ответника лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Кади“ с peг. № ***, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 26.11.21 г.- датата на изтичане на
законоустановения срок за произнасяне от страна на застрахователя, до окончателно
изпълнение на задължението.;
-сумата от 12 762,39 лева за претърпени имуществени вреди, направени във връзка с
лечението, вследствие на ПТП от 24.06.21г., причинено виновно при управление на
застрахован при ответника лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Кади“ с peг. № ***,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.11.21г.- датата на изтичане на
законоустановения срок за произнасяне от страна на застрахователя, до окончателно
изпълнение на задължението.
Ищецът твърди, че в резултат на процесното ПТП е претърпяла следните увреждания:
Субтотален пневмоторакс вдясно; Контузионни огнища на белодробния паренхим вдясно;
СПТ субхепатално и в малкия таз; разслояване на стената на жлъчния мехур; Фрактури на
3-5-то ребрени дъги отдясно, фисура на 7-мо ребро отляво; Вентрална листеза на Л4,
фрактури на процесус спиноза и процеси трансверзи двустранно на Л5; счупване на
1
гръбначния стълб в поясната област; Мултифрагментна фрактура на сакрума двустранно-
тип „Н“; Фрактури на Ес1-ЕсЗ, най-демонстративно на Ес2- мултифрагментна фрактура с
дислокация на фрагментите вентрално; Мултифрагментни фрактури на ос пубис отляво-
супериор и инфириор рамус.
Ищецът твърди, че процесното ПТП е довело до насилствена промяна в нормалното
протичане ежедневието и, до ограничаване на социалната и семейната ангажираност.
Възвръщането към обичайната делнична действителност коства време, търпение, болки и
провеждане на активна рехабилитация и физиотерапия в съответния оздравителен период.
Инцидентът се е отразил силно негативно и на емоционалното състояние на Г.- станала е
тревожна, неспокойна и напрегната. Чувства се безпомощна, в тежест на близки и роднини.
Що се касае до психологическите последици от ПТП- изживян стрес и душевни страдания
ще съпътстват пострадалото лице до края на живота му.
Ищецът претендира и съвкупният размер на медицинските разноски, направени от
пострадалата, възлизащи на сумата от 12 762,39 лева. Към искова молба и като неразделна
част от нейното съдържание е представено Приложение 1 с подробен опис на всеки разход,
сторен от ищеца с описания и калкулация на счетоводните документи, удостоверяващи
разноските за лечение.
В законоустановения срок ответникът „ДаллБогг Живот и Здраве АД“ е подал
отговор на исковата молба, с който е изразил становище, че исковете са допустими.
Ответникът оспорва исковете по основание и размер и иска отхвърлянето им като
неоснователни. Ответникът не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение между „К.Г. ТМ“ ЕООД в качеството му на собственик на л. а.
„Фолксваген”, модел „Кади”, с per. № *** и ЗАД „ДаллБогг:Живот и Здраве” АД, по силата
на застрахователна полица № ***, със срок на действие от *** до *** Ответникът оспорва
процесното ПТП да се е осъществило по описания в исковата молба начин, като водачът на
л. а. „Фолксваген”, модел „Кади” с peг. № *** при управлението му не е нарушил правилата
за движение, обективирани в ЗДвП и ППЗДвП. Оспорва твърдението, че изключителната
вина за настъпилото ПТП следва да се вмени на Г.Т., като се твърди, че той е управлявал
автомобила със съобразена с пътния участък скорост и съобразно с предвидените в закона
изисквания за движение по пътищата. Счита, че изключителна вина за настъпване на
процесното ПТП има водачът на л. а. „Фолксваген Шаран“, с peг. № ***, който управлявал
МПС с превишена скорост, което му е попречило, от една страна, да реагира своевременно
на възникналата опасност и да предотврати ПТП чрез аварийно спиране или отклоняване на
автомобила, за да не настъпи челен удар, а, от друга страна, е допринесло за тежестта на
удара между двете МПС-та, респ. за по-тежките по вид и степен телесни увреждания при
ищцата. Твърди се пътуване на ищеца в превозно средство, без поставен предпазен колан,
което поведение е единствената причина за настъпване на травми при осъществяване на
произшествието. В тази връзка е направено възражение за съпричиняване в изложения по-
горе смисъл от страна на ищцата за настъпване на травмите при осъществяване на
произшествието. Оспорва и размерите на претендираните обезщетения, като това за
неимуществени вреди е прекомерно завишено с оглед принципа на справедливост по чл. 52
ЗЗД. Ответникът твърди, че липсва причинно-следствена връзка между имуществените
вреди, претендирани от ищеца и действията на делинквента.
В съдебно заседание на ПОС от 16.06.2022г. ищецът е направил изменение на иска за
неимуществени вреди по реда на чл.214 ГПК, като е увеличил същия до сумата от 100
000лв. и е заявил, че това е пълният размер на претенцията му за неимуществени вреди от
процесното ПТП.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият окръжен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
2
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените искове са допустими и следва да се произнесе по
същество.
От представената по делото писмена застрахователна претенция на ищеца по чл. 380,
ал. 1 от КЗ до ответното дружество от 25.08.2021г. се установява, че ищецът е предявил
претенция за изплащане на застрахователно обезщетение по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност". В законоустановения тримесечен срок няма получен отговор от
застрахователя. Поради това и съдът намира, че е спазена рекламационната процедура по
чл.498, ал.3 вр. ал.1 КЗ, която е абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иск
по чл.432, ал.1 КЗ от увреденото лице.
По основателността:
Безспорно между страните е наличието на валиден договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите по застрахователна полица №
***, сключена между „К.Г. ТМ“ ЕООД в качеството му на собственик на л. а. „Фолксваген”,
модел „Кади”, с peг. № *** и ЗАД „ДаллБогг:Живот и Здраве” АД, със срок на действие от
*** до ***, поради което и на осн. чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК това обстоятелство не се нуждае
от доказване в отношенията между страните.
От приетата и неоспорена от страните съдебна комплексна експертиза, се установява,
че механизмът на настъпване на процесното ПТП е следният: На *** л.а. „Фолксваген
Кади“, управляван от св. Г. Т., се движи по път II-19, с посока от гр. *** към с. ***, при суха
пътна настилка, дневна светлина и добра видимост. В същото време, в обратна посока, към
гр. *** и скорост от около 53 км/ч се движи л.а. „Фолксваген Шаран“, управляван от Б. П.. В
района на км.48+500, при скорост на движение от около 83 км/ч и преминаване през дясна
крива със скорост по-ниска от критичната за завоя, водачът на л.а. „Фолксваген Кади“, най-
вероятно поради неправилни действия с органите за управление, насочва управляваното от
него МПС към насрещната пътна лента. Без да губи своята напречна устойчивост,
автомобилът продължава движението си в посоката на огледа, изминавайки път от около
33-34 метра в насрещната лента. Траекториите на движение на двете МПС се пресичат на
около 49-50 метра след приетия ориентир, в зоната около лявата част на лявата пътна лента,
където следва челен, леко кос удар, с почти пълно покриване между предните части на
автомобилите, като ударът е изцяло в лентата за движение на л.а. „Фолксваген Шаран“.
Предвид разликата най-вече в скоростите на двата автомобила към момента на инициален
контакт, както и надлъжния наклон при спускане след мястото на удара,в посока огледа, л.а.
„Фолксваген Кади“ започва незабавна ротация по посока на часовниковата стрелка, а л.а.
„Фолксваген Шаран“ рязко променя направлението си, насочвайки със задната си част в
посоката на огледа. Първият автомобил изминава 2,2 метра след мястото на удара, при
доминираща ротация на масовия му център, отклонявайки се допълнително към левия край
на платното за движение, а вторият реализира движение с едновременна транслация и
ротация. Транслационното движение е било доминиращо, предимно по посока огледа и по-
малка компонента, насочена към десния край, а ротацията на МПС е била по посока обратна
на часовниковата стрелка, гледано отгоре. Двата автомобила се установяват на мястото,
където по-късно са описани при огледа, извършен от дежурната група.
Видно от същата експертиза основна причина за процесното ПТП са действията на
водача на л.а. „Фолксваген Кади“. При конкретните пътни условия, както при избраната си
скорост на движение, така и дори при по-висока скорост, водачът на л.а „Фолксваген Кади“,
при правилни действия с органите за управление /най-вече волан/, е разполагал с
възможността да поддържа траектория на масовия си център около средата на своята пътна
лента през целия завой, без да навлиза в лентата за насрещно движение и по този начин да
предотврати настъпването на ПТП. Предвид изчисленото време/разстояние преди удара,
когато л.а „Фолксваген Кади“ навлиза с крайния си ляв габарит в лентата на „Фолксваген
3
Шаран“, водачът на последното МПС не е разполагал с техническата възможност да спре
преди мястото на удара при скоростта си на движение и по този начин да предотврати ПТП.
Вещото лице отбелязва, че при челен удар между насрещно движещи се автомобили
спирането на единия от двамата водачи преди мястото на удара, в повечето случаи не е
достатъчно условие за предотвратяване ПТП.
От всички приети по делото доказателства се установява, че ищецът С. С. Г. е пътувала
на предна седалка в лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Шаран“, като при
процесното ПТП е претърпяла множество травматични увреждания в областта на гръдния
кош и таза. Видно от СМЕ при процесното ПТП ищецът е получила Контузия на десния бял
дроб със субтотален пневмоторакс вдясно; Фрактури на 3-5-то ребра отдясно; Пукване на 7-
мо ребро отляво; Счупване на гръбначния стълб в поясната област с приплъзване между 4-
ти и 5- поясни прешлени- фрактури на процесус спиноза и процеси трансверзи двустранно
на Л5; Мултифрагментна фрактура на сакрума/кръстната кост/двустранно- тип „Н";
Фрактури на Ес1-ЕсЗ, най-демонстративно на Ес2- мултифрагментна фрактура с дислокация
на фрагментите вентрално; Мултифрагментни фрактури на ос пубис/срамна кост/ отляво-
горен и долен клон; Разкъсноконтузна рана в областта на ляво ходило.
Контузията на десния бял дроб със субтотален пневмоторакс вдясно е причинило на
ищцата разстройство на здравето, временно опасно за живота. Фрактурите на 3-5-то ребра
отдясно и пукване на 7-мо ребро отляво са причинили на ищцата трайно затруднение на
движенията на снагата за срок повече от 30 дни. Счупването на гръбначния стълб в поясната
област с приплъзване между 4- ти и 5- поясни прешлени са причинили на ищцата трайно
затруднение на движенията на снагата за срок повече от 30 дни. Многофрагментното
счупване на кръстната кост двустранно, поради функционалната свързаност на таза с
долните крайници е причинило на ищцата трайно затруднение на движенията на долните
крайници за срок повече от 30 дни. Мултифрагментните фрактури на ос пубис/срамна кост/
отляво- горен и долен клон поради функционалната свързаност на таза с долните крайници е
причинило на ищцата трайно затруднение на движенията на долните крайници за повече от
30 дни. Разкъсноконтузната рана в областта на ляво ходило е причинило на ищцата
временно разстройство на здравето неопасно за живота.
Непосредствено след ПТП, при ищцата е направена торакотомия на дясната половина
на гръден кош. При торакотомията се прониква в гръдната половина и се поставя
пластмасова тръба, която е свързана с вакуум, за да изтегли насъбралата се кръв и въздух в
гръдната половина, за да може белия дроб да се разгъне и да започне да функционира
нормално. Поради многофрагментната и нестабилна фрактура на таза, на 11.07.2021г. е
проведено и първоначално оперативно лечение на счупването на таза, като е поставен
външен фиксатор. Това е метална остеосинтеза, която се поставя за временна стабилизация
на счупванията, докато общото състояние на пациента позволи извършването на
дефинитивна оперативна интервенция в пълен обем и поставяне на постоянна метална
остеосинтеза. При ищцата е съществувала непосредствена опасност за живота и, както
поради затрудненото дишане, вследствие на пневмоторакса вдясно, така и от голямата
кръвозагуба, вследствие на много счупвания в тазовата и поясна област.
На 14.04.2022г. е извършен личен преглед на ищцата от вещото лице, при който е
констатирано, че вследствие на процесното ПТП ищцата е била два месеца на легло. След
прохождането се чувства нестабилна при ходене. Носи бастун. Няма чувствителност на
левия крак, който отслабнал. След лечението в ***, провежда елекростимулации на левия
крак в домашни условия. Металните остеосинтези не са отстранявани. Има болки и в дясна
гръдна половина в областта на счупените ребра и болки в областта на счупванията на таза,
засилващи се при натоварване и смяна на времето. Бързо се уморява.
Обективно е установено наличието на четири оперативни белега в областта на таза-
един отпред в долната част на корема и три отзад в областта на таза и долната част на
4
кръста от извършените оперативни намеси. Хипотрофия на мускулатурата на ляво бедро.
Невъзможност за пълно изправяне на лява колянна става- флексионна контрактура.
Ограничени и болезнени движения в кръста и двете тазобедрени стави. Нестабилна
накуцваща походка в ляво с помощно средство- бастун.
Многофрагментните счупвания в таза и кръстната кост, поради функционалната им
връзка с долните крайници са причинили на ищцата трайно затруднение в движението за
период от повече от 30 дни. В съдебно заседание вещото лице д-р С. е посочил, че при
личния преглед на ищеца е установил наличие на флексионна контрактура, т.е.
невъзможност за пълно изправяне на левия крак. Същият може да извършва движения от 20
до 130 градуса, като е налице дефицит от около 20 градуса. Освен това е налице пареза на
фибуларния нерв. Комбинираното въздействие на флексионната контрактура и парезата на
фибуларния нерв водят да нарушение в походката на ищеца и необходимост от използване
на помощно средство- бастун. Изгражда се походка с изнасяне левия крак встрани. Вещото
лице не смята, че не може да се получи адекватно възстановяване, тъй като е налице
мускулна хипотрофия, поради продължителното обездвижване.
При нормално протичане на лечебния процес, без усложнения, възстановителния
период при такъв вид увреждания е около 1 година. При ищцата, поради многото счупвания,
възстановителния период най вероятно ще се удължи. Лечението при ищцата е било
своевременно, адекватно и съобразено с добрата медицинска практика. В условията на
спешност, последователността на извършените оперативни намеси е била правилна.
Правилно травматолозите от болницата в ***, са извършили необходимите спешни
манипулации и са транспортирали незабавно пациентката в УМБАЛСМ „***”. Според
Медицински стандарт по Ортопедия и травматология, клиниките/отделенията по Ортопедия
и травматология имат три нива на компетентност в зависимост от материалното и кадрово
обезпечаване. Оперативните интервенции, извършени при ищцата, са с много висока степен
на сложност и се извършват в клиники/отделения, които имат 3- то ниво на компетентност,
каквито са университетските болници.
Провеждането на курсове физиотерапия и рехабилитация е задължителен етап от
възстановителния процес. Провеждането на физиотерапия и рехабилитация скъсява срока на
възстановителния процес и подобрява крайният резултат от него.
Получените телесни увреждания от ищцата, са в причинно-следствена връзка с
процесното ПТП. През периода на лечение, ищцата е търпяла болки и страдания, като
първите 3 месеца след травмата, болките са били с по интензивен характер.
Извършените от ищцата разходи, за които са представени по делото счетоводни
документи са във връзка с проведеното лечение на получените увреждания от процесното
ПТП.
По делото са разпитани свидетелите Г. Н. Т. и С.Б.Д. /племенник на ищеца/.
Свидетелят Г. Н. Т. е участник в процесното ПТП, като е управлявал служебния л. а.
„Фолксваген”, модел „Кади”. Същият твърди, че причина за процесното ПТП е временно
разсейване на вниманието и навлизане в насрещното платно за движение.
Показанията на св. С.Б.Д. /племенник на ищеца/ свидетелстват за тежкото
здравословно състояние на пострадалата към момента на приемането и в УМБАЛСМ „***”-
гр.***, оказването на първа помощ, овладяването на спешното състояние и последвалото
лечение в спешното заведение за първите 20 дни от лечението. Същият свидетелства и за
болките и страданията на ищеца както в периода на болничното му лечение, така и в този на
възстановяване и рехабилитация, така и впоследствие до настоящия момент.Същият
свидетелства за физическите и психическите болки на леля си след процесното ПТП, както
и за промяната и след същия иинцидент.
По делото са приети като доказателства 11бр. фактури по опис:
5
1.Фактура №***, ведно с касов бон №***, издадени от „Д.“ЕООД на стойност 49,86лв.
2.Фактура №***, ведно с касов бон №***, издадени от „Д.“ЕООД на стойност
102,04лв.
3.Фактура №***, ведно с касов бон №***, издадени от „Д.“ЕООД на стойност
113,50лв.
4.Фактура №***, ведно с касов бон №***, издадени от „Д.“ЕООД на стойност
114,99лв.
5.Фактура №***, ведно с касов бон №***, издадени от „СБПЛР“ЕООД на стойност
17,40лв.
6.Фактура №***, ведно с касов бон №***, издадени от „СБПЛР“ЕООД на стойност
530,00лв.
7.Фактура №***, ведно с касов бон №***, издадени от „СБПЛР“ЕООД на стойност
40,60лв.
8.Фактура № *** ведно с касов бон № ***, издадени от УМБАЛСМ „***“ ЕАД, на
обща стойност 900,00лв., касаещи разходи за избор на екип;
9.Фактура № *** ведно с касов бон № ***, издадени от УМБАЛСМ „***“ ЕАД, на
обща стойност 700,00лв., касаещи разходи за самостоятелна стая;
10.Фактура № ********** ведно с касов бон № ***, издадени от УМБАЛСМ „***“
ЕАД, на обща стойност 5 280,00лв., касаещи разходи за тораколумбална стабилизация;
11.Фактура № *** ведно с касов бон № ***, издадени от УМБАЛСМ „***“ ЕАД, на
обща стойност 4 914,00лв., касаещи разходи за права ДС плака с комплект винтове,
реконструктивна плака комплект с винтове, разширен остеосинтезен пакет.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени
доказателства, показанията на разпитаните свидетели, както и приетите по делото
съдебномедицинска и автотехническа експертизи.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
По силата на чл.429, ал.1 от КЗ с договора за застраховка "Гражданска отговорност",
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума, отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, а разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ предоставя право на
увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен по чл.45 от ЗЗД, да претендира
заплащане на дължимото обезщетение пряко от застрахователя, т.е. за да се ангажира
отговорността на застрахователя, следва да се установи наличието на валиден
застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност" между делинквента и
застрахователя, настъпили вреди за третото лице, противоправно поведение на виновния
водач и причинна връзка между това поведение и причинените вреди.
От гореизложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно установено, че
процесното ПТП от *** е причинено виновно при управление на лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Кади“ с peг. № ***, от водача му- св. Г.Т..
В резултат на описаното противоправно поведение на св.Т. е настъпило процесното
ПТП, при което на ищеца са причинени процесните имуществени и неимуществени вреди.
По делото не се спори, че към момента на настъпване на ПТП за МПС лек автомобил
марка „Фолксваген“, модел „Кади“ с peг. № ***, е налице задължителна застраховка
"Гражданска отговорност” при ответното дружество.
В процесния случай се претендират застрахователни обезщетения както за
6
имуществени, така и за неимуществени вреди.
Относно неимуществените вреди:
Обезщетенията за неимуществени вреди вследствие на деянията следва да бъдат
определени по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Съгласно константната
съдебна практика справедливостта налага претърпелият вредата да бъде възмезден за нея,
като на обезщетяване подлежат не само физически изстрадани болки, но и такива, които се
търпят в духовната и интелектуална сфера на индивида. Болките, страданията,
ограниченията и неудобствата за различните индивиди при различни обстоятелства, са
различни. За да определи справедливия размер на обезщетението за деликт, съдът следва да
преценява установените от ищеца правнозначими обстоятелства по спора. Търпените от
лицето вреди в неимуществената сфера зависят не само от обективни фактори, каквито
например са болките от физическите увреждания предвид тяхната продължителност и
интензитет, но и начина, по който лицето е преживяло подобен случай и как това се е
отразило на поведението му, на социалните му контакти, на самочувствието му и пр.
вредата в неимуществената сфера не може да бъде ограничена в рамки, а съдът следва да
вземе предвид всички относими и доказани обстоятелства в тази връзка.
От показанията на свидетеля С.Б.Д. /племенник на ищеца/ се установяват болките и
страданията на ищеца както в периода на болничното му лечение, така и в този на
възстановяване и рехабилитация, така и впоследствие до настоящия момент.Същият
свидетелства за физическите и психическите болки на леля си след процесното ПТП, както
и за промяната и след същия инцидент.
При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди на ищеца
съдът отчете следните обстоятелства: възрастта на ищеца към датата на ПТП/**г. /, вида и
характера на претърпените телесни повреди – пет средни телесни повреди, като една от тях,
а именно контузията на десния бял дроб със субтотален пневмоторакс вдясно е причинило
на ищцата разстройство на здравето, временно опасно за живота. Пострадалата е постъпила
в болница в шоково състояние. Интубирана е, извършена е торакотомия, чрез която
процедура се прониква в гръдната половина и се поставя пластмасова тръба, чрез която се
изтеглят насъбралата се кръв и въздух (пневмоторакс), който пряко е застрашавал живота на
пострадалата С. С. Г.. Ищцата е приведена в реанимационно отделение (ОИЛ) в състояние
на постоянна аналго-седация и миорелаксация или с други думи в медикаментозна кома.
Съдът отчете вида на проведеното лечение – болнично лечение от 23 дни през периода
*** – ***., през което време са извършени две оперативни интервенции, като на 11.07.2021г.
е извършена оперативна интервенция, поради нестабилната фрактура на таза - поставен е
фиксатор, а на 15.07.2021г. е проведена втора оперативна интервенция - извършена е
репозиция и фиксация на фрактурата на пубисните кости с плака и винтове; направен
достъп до L-5- поставени са два перпендикулярни винта. Оперативните интервенции,
извършени при ищцата, са с много висока степен на сложност и се извършват в
клиники/отделения, които имат 3- то ниво на компетентност, каквито са университетските
болници.
След 23- дневния болничен престой ищцата е постъпила за провеждане на
рехабилиатция в ***, където до 10.08.2021г. е провеждала процедури за раздвижване - видно
от Епикриза ИЗ № ***
Видно от заключението по СМЕ медицинските прогнози за пълно възстановяване пред
ищцата са негативна, като при извършен личен преглед от в. л. д-р С. на 14.04.2022г. (или 9
месеца след ПТП) е установено, че при ищцата се наблюдава флексионна контрактура на
крака или невъзможност за пълното му изправяне. Наблюдава се дефицит в обема на
движения, който се дължи на увреда на (пареза) на фибуларния нерв, който движи ходилото.
При извършеният преглед в. л. е констатирало липса на прогрес в състоянието й, поради
което и с оглед давността на травмата е дал извод, че това състояние ще остане пожизнено.
7
Въпреки провежданата терапия чрез електростимулация подобрения в нервната дейност,
която ръководи движението на крака би било изключително трудно, ако не е невъзможно
след такъв продължителен период. Това обуславя и установения дефект в походката, както
и необходимостта от ползване на бастун. Процесната увредата на нерва е в резултат на
разместването на поясните прешелени на ниво Л4 и Л5, което е довело до притискане на
нервните коренчета.
Съдът отчете, че комбинираното въздействие на флексионната контрактура и парезата
на фибуларния нерв на левия крак водят да нарушение в походката на ищеца и
необходимост от използване на помощно средство- бастун. Изгражда се походка с изнасяне
левия крак встрани. Вещото лице не смята, че може да се получи адекватно възстановяване,
тъй като е налице мускулна хипотрофия, поради продължителното обездвижване. Ищецът
извършва ограничени и болезнени движения в кръста и двете тазобедрени стави.
Съдът отчете и наличието на четири оперативни белега в областта на таза- един отпред
в долната част на корема и три отзад в областта на таза и долната част на кръста от
извършените оперативни намеси, което има и естеттически измерения.
Съдът отчетете продължителността на възстановителния процес – общо една година.
Ищецът е търпял болки и страдания, които са били с по-голям интензитет през първите три
месеца. По време на лечението и в началото на възстановителния период пострадалият е бил
безпомощен, зависел е от чужда помощ в хигиенно-битовото си обслужване. Впоследствие е
ползвал помощни средства при придвижването си – патерица и бастун. Понастоящем
продължава да изпитва болки в крака при натоварване и да ползва бастун, походката му е
променена. След катастрофата животът на пострадалия се е променил – преди работела,
обичала да ходи в планината и да играе баскетбол, а сега не можел да работи, както и да
упражнява спортни дейности.
Като съобрази посочените обстоятелства, социално-икономическите условия и
стандарта на живот в страната през 2021г., съдът определи обезщетението за неимуществени
вреди в размер на 75 000,00 лева.
За разликата до пълния предявен размер на обезщетението за неимуществени вреди от
100 000,00лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Относно обезщетението за имуществени вреди:
Ищецът претендира присъждане на сумата от 12 762,39 лева за претърпени
имуществени вреди, направени във връзка с лечението, вследствие на ПТП от ***.
По делото са приети като доказателства горепосочените единадесет фактури на обща
стойност 12 762,39 лева.
Видно от заключението по СМЕ извършените от ищцата разходи, за които са
представени по делото счетоводни документи, са във връзка с проведеното лечение на
получените увреждания от процесното ПТП.
Предвид гореизложеното съдът намира, че искът за имуществени вреди следва да бъде
уважен в пълния му претендиран размер.
По възраженията на ответника за съпричиняване:
По приложението на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, доказване на съпричиняването
на вредата и определяне на съотношението на приноса на пострадалия и делинквента е
формирана постоянна съдебна практика - решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/09 г.
на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 98 от 24.06.2013 г. по т. д. № 596/12 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.,
решение № 151 от 12.11.2010 г. по т. д. № 1140/11 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 169 от
02.10.2013 г. по т. д. № 1643/12 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. решение № 16 от 04.02.2014 г. по т. д.
№ 1858/13 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 92 от 24.07.2013 г. по т. д. № 540/12 г. на ВКС,
ТК, І т. о., решение № 18 от 17.09.2018 г. по гр. д. № 60304/2016 г. на ВКС, IV г. о. и др.,
според която, за да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД дължимото обезщетение,
8
приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез
защитно възражение пред първоинстанционния съд и да бъде доказан по категоричен начин
при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Изводът за
наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на
предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия
или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния
резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Намаляване на
обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо само ако са събрани
категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем.
Съдът следва да прецени доколко действията на пострадалия са допринесли за резултата и
въз основа на това да определи обективния му принос. Намаляването на размера на
обезщетението следва да се извърши въз основа на комплексна преценка на степента на
каузалност на действията на делинквента и на пострадалия, степента на тяхната обективна
вредоносност, като самото намаляване следва да отразява размера на участието на
увреденото лице в причиняването на общата вреда.
В хода на делото не се събраха доказателства, от които да се установи, че пострадалата
С. С. Г. е била без поставен предпазен колан. Напротив от заключението по САТЕ, е видно,
че при челен удар между насрещно движещи се автомобили, в случай на контакт между
телата на водача пътника до него и части от интериора на МПС, под действието на
доминиращите ударни преносни инерционни сили, се очаква той да е настъпил в областта на
арматурното табло и евентуален контакт на главата с предно панорамно стъкло, като
последното се отнася за случаите, когато липсва поставен предпазен колан. В настоящия
случай няма такива вреди, поради което и пострадалата е била с поставен предпазен колан.
Този извод на съда се потвърждава и от закллючението по СМЕ, от което е видно, че
процесните травми в областта на таза и поясната област са неспецифични по отношение на
причиняването им при поставен или непоставен предпазен колан. Травмите, които могат да
се приемат за специфични от поставен предпазен колан са в областта на гърдите и корема по
така наречените линии на колана. Травмите които най често се получават при непоставен
предпазен колан, са в областта на лицето и главата от удара в предното стъкло, а такива
няма.
Съдът намира за неоснователни следните възражения на ответното застрахователно
дружество:
1.Възражението, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на психически и
емоционални травми, като стрес, тревожност, безпокойство, е недоказано поради липсата на
съдебна експертиза е неоснователно. Действително по делото няма изслушана такава
експертиза, но има събрани свидетелски показания, които са годно доказателствено
средство за обичайните психически вреди, които се търпят при подобни травматични
увреждания.
2.Вещото лице д-р С. е уточнил в съдебно заседание, че няма данни ищцата да е
провеждала рехабилитация на таза и коляното, но е уточнило, че през по- голямата част от
времето ищцата е била неподвижна или трудноподвижна, което е препятствало
провеждането на такива процедури.
Относно претенциите за лихви:
В настоящия случай допустимостта на предявения иск бе установена с представената с
исковата молба писмена застрахователна претенция на ищеца по чл. 380, ал. 1 от КЗ до
ответното дружество от 25.08.2021г.
На основание чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят следва да покрие спрямо
увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на
предявяване на претенцията от увреденото лице, а след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1
КЗ и при липсата на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя, дължи
законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за собствената си забава. В
9
този смисъл са Решение № 128 от 4.02.2020г. на ВКС по т. д. № 2466/2018 г., I т. о., ТК,
Решение № 60112 от 1.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 1221/2020 г., I т. о., ТК, и др.
В случая ищецът е заявил писмената си претенция пред застрахователя на
25.08.2021г., поради което последният дължи законната лихва върху обезщетението от
посочената дата. При зачитане на диспозитивното начало на процеса следва да бъде
отчетено искането на ищеца за присъждане на законна лихва върху обезщетенията, считано
от 26.11.2021г.
Съгласно Решение №60141/25.11.2021г. по гр.д.№2022/2020г. на ВКС, I т.о., при
увеличаване в хода на процеса на частично предявен иск, моментът, от който следва да се
присъди законната лихва върху увеличения размер на иска е от датата на подаване на молба
по чл.214, ал.1, изр.3, предл. 1 ГПК. Това следва пряко от факта, че с исковата молба ищецът
е предявил частичен иск и така е въвел като предмет на делото само част от спорното
субективно материално право – част от претендираната като дължима сума. Увеличението
на размера въвежда разликата като предмет на спора и затова по отношение на тази разлика
от момента на въвеждането й в процеса се проявяват последиците – спиране, прекъсване на
давността и начисляване на законна лихва.
Предвид гореизложената задължителна практика на ВКС съдът намира, че следва да
присъди законната лихва върху обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди в
първоначално предявения размер от 60 000лв., считано от 26.11.2021г.- датата на изтичане
на законоустановения срок за произнасяне от страна на застрахователя, до окончателно
изпълнение на задължението.
Съдът намира, че следва да присъди законната лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди върху сумата от 15 000лв. /разликата между уважения увеличен
размер на иска и първоначалния предявен размер на иска/, считано от датата, следваща
подаване на молбата по чл.214, ал.1, изр.3, предл. 1 ГПК, а именно 17.06.2022г. до
окончателно изпълнение на задължението.
За горепосочения извод на съда е правно ирелевантна писмената претенция на ищеца
пред застрахователя от 25.08.2021г., с която същият е претендирал обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 250 000лв. С исковата молба ищецът е предявил иск само
за част от застрахователното обезщетение. Правно релевантни за предмета на делото обаче
са претенциите, обективирани в исковата молба и молбата от 16.06.2022г. за увеличение на
иска по реда на чл.214 ГПК.
По разноските:
И двете страни по делото са направили искания за присъждане на разноски, за което са
представили списъци по чл.80 от ГПК.
Ищецът е бил представляван безплатно от адв. Д. на основание чл.38, ал.1 от ЗА. С
оглед изхода на делото и на основание чл.38, ал.2 ЗА на адв. Д. следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство в
полза на ищцата. Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.5 от НМРАВ минималното
адвокатско възнаграждение в процесния случай е в размер на 3785,25лв. В съответствие с
уважената част от исковете в полза на адв. Д. следва да бъде присъдена сумата от 2946,04лв.
за оказаната безплатна адвокатска помощ в полза на ищеца.
Ответникът също е претендирал присъждане на разноски. Същият е бил представляван
по делото от юрисконсулт, поради което и съобразно чл.78, ал.8 ГПК съдът определя
юрисконсултско възнаграждение в размер на 540лв. Ответникът е доказал разноски по
делото в общ размер на 1595,00лв. за юрисконсултско възнаграждение, експертизи и
държавни такси, от които в съответствие с отхвърлената част от исковете следва да му бъде
присъдена сумата от 353,62лв.
С оглед изхода на делото ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по
сметка на Пернишки окръжен съд държавна такса от 3510,50 лева, съразмерно с уважената
част от исковете, ведно със законната лихва върху държавните вземания, считано от влизане
10
на решението в сила до окончателното изплащане на сумата.
Водим от горното, Пернишкият окръжен съд

РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве АД“, с ЕИК:********* и седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Г.М Димитров“ № 1, да заплати на С. С. Г., с
ЕГН:********** и адрес: ***, действаща чрез процесуалния си представител адв. Я.Д., на
основание чл.432 КЗ, сумата от 75 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение
за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на
ПТП от ***, причинено виновно от Г. Н. Т. при управление на застрахован по риска
„Гражданска отговорност“ при ответника лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Кади“
с peг. № ***, КАТО ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска за разликата му до пълния
претендиран размер на обезщетението за неимуществени вреди в размер на 100 000лв.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве АД“, с ЕИК:********* и седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Г.М Димитров“ № 1, да заплати на С. С. Г., с
ЕГН:********** и адрес: ***, действаща чрез процесуалния си представител адв. Я.Д., на
основание чл.86 ЗЗД, както следва:
-законната лихва върху главницата от 60 000лв., считано от 26.11.2021г.- датата на
изтичане на законоустановения срок за произнасяне от страна на застрахователя, до
окончателното изплащане на сумата
-законната лихва върху главницата от 15 000лв., считано от 17.06.2022г. - датата
следваща подаване на молбата по чл.214, ал.1, изр.3, предл. 1 ГПК, до окончателното
изплащане на сумата
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве АД“, с ЕИК:********* и седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Г.М Димитров“ № 1, да заплати на С. С. Г., с
ЕГН:********** и адрес: ***, действаща чрез процесуалния си представител адв. Я.Д., на
основание чл.432 КЗ, сумата от 12 762,39 лева, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените имуществени вреди, вследствие на ПТП от ***, причинено
виновно от Г. Н. Т. при управление на застрахован по риска „Гражданска отговорност“ при
ответника лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Кади“ с peг. № ***, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 26.11.2021г.- датата на изтичане на
законоустановения срок за произнасяне от страна на застрахователя, до окончателно
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве АД“, с ЕИК:********* и седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Г.М Димитров“ № 1, да заплати на адвокат Я. Д., вписана
в АК- София сумата от 2946,04лв., представляваща адвокатско възнаграждение при
условията на чл.38 от Закона за адвокатурата, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА С. С. Г., с ЕГН:********** и адрес: ***, действаща чрез процесуалния си
представител адв. Я.Д., да заплати на „ДаллБогг Живот и Здраве АД“, с ЕИК:********* и
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г.М Димитров“ № 1, сумата от 353,62лв.
за направените разноски за юрисконсултско възнаграждение, експертизи и свидетел,
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „ДаллБогг Живот и Здраве АД“, с ЕИК:********* и седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Г.М Димитров“ № 1, да заплати по сметка на Пернишки
окръжен съд сумата от 3510,50 лева, представляваща държавна такса, ведно със законната
лихва върху държавни вземания, считано от датата на влизане на решението в сила до
11
окончателното изплащане.
Присъдените с решението суми в полза на ищеца да бъдат заплатени по следната
банкова сметка в „Алианц Банк България“АД:
IBAN: ***
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд- гр.София в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
12