Решение по дело №302/2021 на Окръжен съд - Ямбол

Номер на акта: 1
Дата: 17 януари 2022 г. (в сила от 17 януари 2022 г.)
Съдия: Калина Георгиева Пейчева
Дело: 20212300500302
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1
гр. Ямбол, 07.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Росица Ст. Стоева
Членове:Калина Г. Пейчева

Анита Хр. Велева
при участието на секретаря П.Г.У.
като разгледа докладваното от Калина Г. Пейчева Въззивно гражданско дело
№ 20212300500302 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С въззивната жалба от Я.П.И. се обжалва Решение № 260300 от 30.06.2021г. на
ЯРС, постановено по гр.д. № 2870 по описа за 2020г., в частта, с която ЯРС
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Я.П.И., ЕГН **********, против М. Д. Д., ЕГН
**********, иск по чл.59, ал.9 от СК за промяна на родителските права върху децата
Е.Я.И. и Х.Я.И., определени с решение по гр.д. № 2402/2019г. по описа на ЯРС, като
неоснователен; ИЗМЕНЯ размера на определената с решение по гр.д. № 2402/2019г. по
описа на ЯРС издръжка, която Я.П.И. се е задължил да заплаща на М. Д. Д., в
качеството й на майка и законен представител на малолетните деца Е.Я.И. и Х.Я.И.,
като увеличава същата, както следва: за детето Е.Я.И. от 150лв. на 200лв. месечно и за
детето Х.Я.И. от 150лв. на 240лв. месечно, ведно със законната лихва за забава за всяка
просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства водещи до тяхното изменение или
прекратяване; ОСЪЖДА Я.П.И. да заплати на М. Д. Д. направените от нея разноски по
делото в размер общо на 680лв..
Въззивникът счита решението в обжалваната част за неправилно,
необосновано, постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуалния
закон. Излага съображения, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че
майката полагала добри и адекватни грижи за децата с оглед техните нужди, че
майката е доказала, че е по-добър и всеотдаен родител, към който децата са
1
привързани. Жалбоподателят твърди, че ЯРС без никакво обсъждане на събраните по
делото доказателства и анализ на установяващите се от тях обстоятелства, е допуснал
съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до необоснованост
на решението. Въззивникът смята, че при постановяване на съдебния си акт,
първоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните
правила, изразяващи се в безкритичното кредитиране на свидетелските показания на
свид.Д.-майка на М.Д., неправилна преценка на обстоятелствата, относими при
решаването на спора, както и на критериите, които съдът следва да съобрази,
изпълнявайки служебното си задължение да защити интереса на детето. Възразява се,
че решението на ЯРС е постановено в противоречие със задължителните указания и
разяснения в т. II от ППВС №1/12.11.1974 г., съгласно които при решаването на спора
относно упражняването на родителските права върху ненавършилите пълнолетие деца,
съдът следва да се съобразява не от отделни обстоятелства, а от съвкупността от
обстоятелствата на конкретния случай, на базата на задълбочена съпоставка на всички
правнозначими критерии, изведени по тълкувателен път в горепосоченото ППВС,
които не са изчерпателни и търпят развитие. ЯРС постановил съдебният си акт
единствено и само на декларативното изявление на майката М.Д. и при изслушването й
по реда на чл.59, ал.6 от СК и на заинтересованата свид.Д., чиито показанията не се
подкрепят от писмените доказателства - пр.пр. 4034/2020г. на ЯРП, от св.показания на
незаинтересования свид. П., както и от изслушването на малолетното дете Е.. Смята, че
най-добрият интерес на децата е да бъдат отглеждани от техния баща, и че по делото не
са се събрали доказателства, от които да бъде установено, че е във възможностите на
майката М. да задоволява физическите, психическите и емоционални потребности на
децата с оглед възрастта им. Твърди се, че към настоящият момент бащата Я.Д. е
закупил и жилище, в което е обособена самостоятелна стая за двете му малолетни деца.
В допълнение са изложени съображения за проявената загриженост и ангажираност
към децата от бабата и дядото по бащина линия и оказаната от тях помощ при
отглеждането им, което било в техен интерес и би довело до по-доброто им
психофизическо развитие, предвид факта, че децата били силно привързани към тях.
По изложените в жалбата възражения моли ЯОС да отмени първоинстанционното
решение в обжалваната част и вместо него постанови ново, с което да измени
упражняването на родителските права по отношение на малолетните деца Е.Я.Х. и
Х.Я.И., местоживеенето и издръжката на децата, определени с утвърденото
споразумение с Решение № 595/2019г. по гр. дело №2402/2019г. по описа на ЯРС, като
родителските права да бъдат предоставени на бащата-въззивник, местоживеенето на
децата бъде при него, в дома му в гр.Ямбол, ул."Минзухар" № 3 като на майката бъде
определен режим на лични контакти с децата съобразно практиката на съда, ЯОС да
осъди майката М. Д. Д. да му заплаща, в качеството му на баща и законен представител
на малолетните деца Е.Я.Х. и Х.Я.И., месечна издръжка в размер на по 180 лева,
2
считано от датата на постановяване на решението, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства водещи до нейното изменение или
прекратяване, и платима до десето число на месеца, по банков път.
Моли ЯОС да прекрати издръжката, която е осъден да заплаща на М. Д. Д. в
качеството и на майка и законен представител на малолетните деца Е.Я.И. и Х.Я.И.,
съгласно решение по гр.д.№ 2402/2019г.на ЯРС.
Моли да му бъдат присъдени и направените пред двете инстанции разноски.
В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил писмен отговор от М. Д. Д.,
ЕГН **********, от гр.*, чрез процесуален представител адв. П.П. от АК - Сливен. В
отговора се излага становище за неоснователност и необоснованост на жалбата.
Оспорва доказателствените искания. Моли ЯОС да остави без уважение въззивната
жалба като неоснователна и да потвърди обжалваното решение като правилно.
В с.з. въззивникът се явява лично и с упълном. адв.М.Х. от АК Ямбол,
поддържа въззивната жалба.
В с.з. въззиваемата не се явява, представлява се от адв.П.П., която оспорва
жалбата.
Въз основа на събраните по делото доказателства ЯОС приема за установено
от фактическа страна следното:
Видно от решение №* на ЯРС, постановено по гр.д.№ 2402 по описа за 2019г.
на ЯРС, влязло в сила на 11.09.2019г., на основание чл.50 от СК е прекратен брака
между страните М.Д. и Я.И. като е утвърдено постигнатото между тях споразумение по
чл.51 от СК, с което страните са се съгласили родителските права върху родените от
брака малолетни деца Е.Я.И. и Х.Я.И. да се упражняват от майката М.Д.И., а на бащата
е определен следния режим на лични контакти с децата: събота и неделя от всяка
нечетна седмица на съответната календарна година - от 08:00ч. в събота до 18:00 часа в
неделя, с преспиване в дома на бащата или неговите родители; през лятната ваканция -
общо две календарни седмици, съответно по 1 /една/ календарна седмица през месец
юли и 1 /една/ календарна седмица през месец август, в период, когато майката не е в
платен годишен отпуск; по време на коледните празници - по 2 /два/ календарни дни
всяка година по договорка между страните; по време на новогодишните и
великденските празници - по 1 /един/ календарен ден всяка година за всеки от
празниците по договорка между страните; по време на лични празници на бащата
/рожден и имен ден/ - за съответния ден.
Със споразумението е договорено и бащата Я.П.И. се е съгласил да заплаща на
малолетните си деца Е.Я.И. и Х.Я.И., чрез тяхната майка и законен представител
М.Д.И., в срок до 15-то число на всеки календарен месец от годината, месечна
издръжка в размер на по 150 лева месечно за всяко дете.
3
Видно от представеното удостоверение за раждане на Е.Я.И., издадено от
Община Ямбол, детето Е.Я.И. е родено на *г. от майка М.Д.И. и баща Я.П.И.. От
представеното удостоверение за раждане на Х.Я.И., издадено от Община Ямбол, е
видно, че детето Х.Я.И. е родено на *г. от майка М.Д.И. и баща Я.П.И..
Видно от служебна бележка №35/13.10.2020г. на НУ"Свети Свети Кирил и
Методий"-Ямбол, Е.Я.И. е ученик в 4* клас през учебната 2020/2021г..
От служебна бележка изх.№ 1834/13.10.2020г. на "Язаки България" ЕООД е
видно, че М. Д. Д. е получила за периода м.10.2019г. до м.09.2020г. трудов доход от
11450.33лв.
Видно от договор за наем от 01.01.2020г., въззивникът - бащата на децата,
живее в къща под наем в гр.*
От представения трудов договор на Я.П.И. с „Овергаз 92"АД е видно, че е
сключен на 16.08.2004г., Я.И. изпълнява длъжността "Специалист Експлоатационен
надзор" с пълно работно време и с месечно трудово възнаграждение 500лв.
Представени са от ответника и множество писмени доказателства за закупени
стоки, някои от които са с дата преди прекратяване на брака и нямат значение за спора.
Представена е и детайлна справка от Виваком за мобилните разговори към Виваком за
период на отчитане 22.08.2020г. -21.09.2020г.
Видно от договор № 17/18.02.2019г. за ползване на социална услуга „Център за
обществена подкрепа", същият е сключен с детето Х.Я.И. и майка му М.И..
От служебна бележка изх.№ 95/10.02.2021г. на детска градина * се установява,
че детето Х.Я.И. е записано в детската градина, подготвителна група -5г, редовно
посещава градината и е включено в група за допълнителна подкрепа на личностното
развитие, като детето работи по установен график с психолог, логопед и ресурсен
учител, считано от началото на учебната 2020/2021г.
Представени са 5 броя грамоти на детето Е.И. от различни участия в
състезания, както и множество фискални бонове за закупени стоки и мобилен интернет
и телефон на детето Е..
Пред ЯРС при изслушването на детето Е.Я.И., същото е заявило, че желае да
живее при баща си.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на допуснати
свидетели на двете страни.
В показанията си свидетелката Д.В. сочи, че познава семейството и децата и
често излиза с тях. Посочва че едното дете е с наднормено тегло, а другото не можело
да се изразява и поради това майката често ги изкарвала навън да се разхождат.
Посочва че майката е грижовна към децата си и се грижи за тях. Посочва, че М. й е
4
споделяла, че бащата не се грижел достатъчно за децата след развода. Не знае М. да не
му е давала децата. Чувала е, че имат проблеми за режима на лични контакти. Чувала е,
че бащата не спазвал точния час за връщане на децата в 18,00ч., а ги връщал в 20,00ч..
Ходила е в къщата, където М. отглежда децата като в нея живеят пет човека - майката с
двете деца, бабата и дядото. От М. е чувала, че бащата не обръща внимание на
здравословните проблеми на децата. Посочва че едната стая се ползва от децата и от
майката. Сочи, че М. работи в „Язаки" на смени, а когато е на работа децата ги гледа
нейната майка.
Свидетелката М.Д. - майка на ищцата, сочи, че децата и М. живеят при тях в
тяхната къща, че всяко дете има самостоятелна стая. Описва как М. гледа децата като
грижовна майка, която купува всичко необходимо на децата, вкл. очила и специални
стелки на големия син. Сочи, че след развода бащата гледал в събота и неделя децата и
те идвали със зачервени очи, превъзбудени. Поради това е искането режимът на
контакти да бъде такъв, при който децата да се връщат по-рано в неделя, за да имат
време да се изкъпят, да напишат домашни, щото сега нямат време за подготовка за
другия ден. Свидетелката заявява, че не знае майката да е ограничавала децата да
говорят с бащата по телефона. Сочи, че не е имало случай, в който майката да е
отказвала по-голямото дете да ходи при баща си. Преди бащата да подаде сигнал в
полицията, почти всяка седмица големият син отивал при баща си като майка му го е
пускала, но после започнали да спазват режима по споразумението. Малкото дете
имало проблем с говора, поради което го водили в ЦОП. Сега посещавало и детската
градина където имало и психолог и говорело доста неща. Голямото дете имало
наднормено тегло поради което му взели тренажор вкъщи и се стараели да му осигурят
всякакъв хранителен режим. Бащата въобще не се интересувал и не задавал въпроси за
децата. В този център детето било записано от дъщеря й М.. Свидетелката посочва, че
голямото дете е депресирано покрай тези дела, било объркано и посещенията при
психолог му се отразяват добре. Сочи, че никога децата не били мръсни, гладни и
неизкъпани. Сочи, че водили голямото дете на уроци по математика, защото трябвало
да кандидатства и участвало в конкурси и състезания, за което бащата не се
интересувал. Откакто децата са при майката били добре като имали много голяма
промяна. Били щастливи деца. Според нея бащата се отнасял към децата като към
вещи. Детето било изключително превъзбудено когато разбрало, че ще дойдат
социалните и ще го питат с кого иска да е. Посочва, че бащата отивал да взема децата в
09,00ч.. Сочи че се стараят да дават на децата готвено и плодове, а голямото дете да се
движи, че с майка му ходели на разходки в планината.
Свидетелката Е.И. - майка на ответника сочи, че вижда децата когато бащата
ги взема и то само там, където живее синът й. Той живеел самостоятелно, но след
месец щели да живеят заедно, защото купуват къща. Посочва че децата все питали кога
ще дойдат и искали да са с тях. Посочва, че когато идвали те били облечени със стари
5
анцузи, които миришели на цигари. Поради това те започнали да им купуват дрехи и
да ги преобличат с техни дрехи, за да ги изведат на разходка в центъра. Сочи, че
голямото дете казало, че не трябва да споделя с тях, тъй като майка му му се карала и
го наказвала. Малкото още от две години имало проблеми с говора, поради което тя
потърсила психолог в ЦОП „Усмивка". Отишла в Социални грижи и казала какъв е
проблема, а те й дали молба и й казали че майката трябва лично да я попълни. Тогава
били още семейство и майката направила това. Свидетелката лично завела детето на
първия сеанс. Сочи, че все още детето не може да говори, да комуникира, постоянно
гледа телевизия и телефоните и се унася и не иска много да комуникира, трудно му се
разбира говора. Според свидетелката децата са нещастни, никъде не излизали и никой
не ги извеждал. Голямото дете напълняло много, малкото искало хляб, салам и кетчуп -
това казвало, че яде. Преди да си тръгнат децата, бащата ги къпел и тогава ги изпращал
с чисти дрехи. Посочва, че децата нямали навици като станат от сън да си мият зъбите,
че децата се чувстват добре с бащата, било им хубаво и не искали да си тръгнат. От
големия син е чувала да обяснява, че не си вдигал телефона когато баща му го търсел,
защото майка му го била наказала като тя му вземала телефона. Чула е, че малкият
стоял сам затворен в стаята. Според свидетелката голямото дете е настроено срещу
малкия си брат, защото той бил обгрижван повече от него и това много го мъчело.
Твърди, че от самото начало майката забранявала на детето да говори с баща си и му
правела проблеми. Причината бащата да пусне жалба миналата година била, че
майката не ги дала повече от месец на бащата, тъй като я било страх от започналата
пандемия. Посочва, че бащата имал перфектни условия за децата. Казва, че майката не
спазвала режима на контакт в определеното време в събота сутринта. Казва, че
връзката между бащата и децата е много силна, играели и се гушкали заедно. Посочва,
че бащата се научил да готви за децата си като се съобразявал с храната. Описва как
бащата гледал децата като им купувал всичко необходимо, че пита как вървят нещата в
училище. Бащата връщал децата в 20,00ч., защото детето Е. искало да си отива по-
късно. За малкото дете посочва, че било залепено за телефона си. Сочи, че бащата
много обичал децата си и те много го обичали.
Свидетелят С.П. - съсед и приятел на Я.И., сочи, че е виждал децата когато са
идвали при баща си. Понякога идвали мръсни, почти без дрехи миришещи на цигари.
Свидетелят описва, че на децата им било хубаво при бащата и не искали да си тръгват.
Обстановката в дома на Я. била прекрасна и била подходяща за отглеждане на деца.
Връзката на бащата с децата била много добра, като детето Е. (Е.) винаги му е казвало,
че иска да остане при баща си. Когато децата ходели при бащата той се грижел за тях -
перял им, готвел им, купувал им обувки, дрехи и се стараел да им осигури всичко. На
свидетеля правело впечатление, че децата идват в лош вид. Те си тръгвали от бащата с
неохота. Свидетелят знаел, че Е. е имал забрана да общува с баща си като не му давали
да говори с него. Знаел че не спазва режима за контакти и винаги се закъснявало.
6
Свидетелят сочи, че Я. работи в „Овергаз" на смени, има график и дава дежурства.
По делото са изготвени два социални доклада от Д"СП"-Ямбол, които дават
информация за жилищните условия и средата в която се отглеждат децата, както и тези
на другия родител, както и за емоционалната близост и привързаност на децата с
майката, което е безспорно. Установяват месечен трудов доход на майката от 1000лв., а
на бащата - 1400лв.
При изслушването на бащата по реда на чл.59, ал.6 от СК същият заявява, че
той претендира родителските права защото обича децата си и смята, че и те го обичат,
като майката нарушавала правото му да вижда и се чува с децата. Посочва, че връща
децата по-късно, но това е за да компенсира късното взимане на децата в 11.30ч.
При изслушването на майката същата заявява, че бащата създава проблеми и
връща децата късно в неделя в 7-8ч., като иска режимът на контакти да се промени, за
да се прибират децата по-рано, за да си починат и да се подготвят за училище.
Пред настоящата инстанция е представен и приет нот.акт за покупко-продажба
на недвижим имот №62/29.06.2021г., видно от който въззивникът е закупил 1/2 ид.ч. от
ПИ с идент.№ 87374.555.301 с площ 296 кв.м. по скица, ведно с построените в него
гараж и жилище с площ 102,8 кв.м. на втория етаж на жилищна многофамилна сграда в
ПИ, заедно с прилежащи части, с адрес: гр.*
Въз основа на установената фактическа обстановка, ЯОС прави следните
правни изводи:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срок от надлежна
страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК въззивният съд намира
първоинстанционното решение за валидно и допустимо.
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.
Въззивникът обжалва решението на първоинстанционния съд в частта, с която
е отхвърлен предявения от него като насрещен иск по чл.59, ал.9 от СК да бъдат
изменени мерките постановени с решение №* на ЯРС, постановено по гр.д.№ 2402 по
описа за 2019г. на ЯРС, влязло в сила на 11.09.2019г., като упражняването на
родителските права по отношение на малолетните деца Е.Я.И., роден на * г., и Х.Я.И.,
роден на * г., да бъдат предоставени на бащата Я.П.И., както и в частта, с която се
изменя размера на определената с решение по гр.д. № 2402/2019г. по описа на ЯРС
издръжка, която Я.П.И. се е задължил да заплаща на М. Д. Д., в качеството й на майка
и законен представител на малолетните деца Е.Я.И. и Х.Я.И., като се увеличава същата,
както следва: за детето Е.Я.И. от 150лв. на 240лв. месечно и за детето Х.Я.И. от 150лв.
на 200лв. месечно, ведно със законната лихва за забава за всяка просрочена вноска, до
настъпване на обстоятелства, водещи до тяхното изменение или прекратяване.
7
Предявени са искове по чл.59, ал.9 от СК и по чл.150 от СК.
Съгласно чл.59, ал.9 от СК, съдът по молба на единия от родителите, по искане
на дирекция “Социално подпомагане” или служебно може да измени постановените
по-рано мерки относно родителските права и да определи нови, ако обстоятелствата,
при които са определени, се изменят. В Постановление №1 от 12.11.1974 г. на Пленума
на ВС е обобщено, че изменение на мерките относно упражняване на родителските
права се допуска при наличието на четири групи обстоятелства: влошаване на
условията при родителя, където детето живее, или подобряване на условията при
другия родител; при невъзможност на родителя, при когото детето живее, да
упражнява родителските права; загубване на родителския авторитет и фактическа
невъзможност на родителя, при когото детето живее, да се справи с лоши прояви на
детето, а другият родител да е в състояние да повлияе положително; повторно
встъпване в нов брак. Обстоятелствата, които следва да се имат предвид от съда при
искане за изменение на мерките относно родителските права и обстоятелствата, които
следва да се вземат предвид при първоначалното им определяне са посочени в
Постановление № 1 от 12.11.1974 г. по гр.д.№ 3/1974 г. на Пленума на ВС, което
обобщава съдебната практика по предоставяне упражняването на родителските права и
определяне личните отношения между децата и родителите при развод, и относно
обстоятелствата, които следва да се имат предвид от съда както при първоначалното
определяне на мерки относно упражняването на родителските права, така и при искане
за тяхното изменение. При предоставяне упражняването на родителските права спрямо
децата на единия родител следва да се имат предвид преди всичко интересите на
детето, преценени с оглед и на родителските качества, полагане на грижи и умения за
възпитание, подпомагане и подготовка за придобиване на знания, трудови навици и
др., морални качества на родителя, социално обкръжение и битови условия, възраст и
пол на децата, привързаност между деца и родители и между децата, помощ на трети
лица и др., а изменени обстоятелства по смисъла на чл.59, ал.9 от СК са както новите
обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, при когото то е
оставено за отглеждане и възпитание, така и обстоятелствата, с които би се подобрило
положението му при ново разрешение.
В §1, т.5 от Закона за закрила на детето е дадена дефиниция на понятието „най-
добър интерес на детето" - същата включва преценката на желанията и чувствата на
детето, физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта,
пола, миналото и други характеристики на детето; опасността или вредата, която е
причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на
родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при
промяна на обстоятелствата; други обстоятелства, които имат отношение към детето.
От доказателствата по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
8
съдът намира, че не се налага извод за наличие на трайно, съществено изменение на
обстоятелствата по смисъла на чл. 59, ал. 9 СК.
По делото се установи, че с решение №* на ЯРС, постановено по гр.д.№ 2402
по описа за 2019г. на ЯРС, влязло в сила, родителските права върху родените от брака
малолетни деца Е.Я.И. и Х.Я.И. са предоставени на майката М.Д.И., а на бащата е
определен следния режим на лични контакти с децата: събота и неделя от всяка
нечетна седмица на съответната календарна година - от 08:00ч. в събота до 18:00 часа в
неделя, с преспиване в дома на бащата или неговите родители; през лятната ваканция -
общо две календарни седмици, съответно по 1 /една/ календарна седмица през месец
юли и 1 /една/ календарна седмица през месец август, в период, когато майката не е в
платен годишен отпуск; по време на коледните празници - по 2 /два/ календарни дни
всяка година по договорка между страните; по време на новогодишните и
великденските празници - по 1 /един/ календарен ден всяка година за всеки от
празниците по договорка между страните; по време на лични празници на бащата
/рожден и имен ден/ - за съответния ден.
ЯОС смята, че от определяне на тези мерки до завеждане на иска за
изменението им е изминал период, през който не се установи да е настъпило
съществено изменение на обстоятелствата по смисъла на чл.59, ал.9 СК.
По делото се установи, че майката се грижи много добре за синовете си, че тя
осигурява жизнените им потребности, че децата са здрави и жизнени. Майката редовно
извежда децата на разходки и излети. Под майчините грижи детето Е. се справя много
добре в училище, награждаван е с много грамоти. Майката полага и адекватни грижи
за неговото здраве и добро физическо развитие, купила му е тренажор, очила и стелки.
По отношение на детето Х. майката също полага адекватни грижи - предвид
проблемите в изразяването и общуването детето Х. е записано да ползва социална
услуга в „Център за обществена подкрепа", а в детската градина е включено в група за
допълнителна подкрепа на личностното развитие като детето работи по установен
график с психолог, логопед и ресурсен учител, считано от началото на учебната
2020/2021г., което му се е отразило много добре.
Безспорно, децата са е емоционално обвързани и с майка си и с баща си,
обичат и двамата си родители. Следва да се има предвид, че с оглед възрастта си
детето Е. се повлиява съществено от значимите фигури в живота му, към които изпитва
привързаност - бащата, майката, учителите, бабите и дядовците. Промяната в
обстоятелствата, загубата или дори вероятността от загуба на хора и вещи, които за
важни да него, силно повлияват поведението, емоциите, решенията и изборите. Ето
защо, макар и детето Е.И. да е заявило пред ЯРС, че иска да живее при баща си,
въззивният състав намира, че това желание, макар и вероятно искрено към онзи
момент, не може да обвърже съда, който следва да следи за най-добрия интерес на
9
детето.
ЯОС счита, че в интерес на децата е да не бъде изменено упражняването на
родителските права, което е предоставено на тяхната майка с решението на съда по
гр.д. № 2402/2019г. по описа на ЯРС. Определеният по споразумение между
родителите режим на контакти поддържа емоционалната връзка на децата и с двамата
родители и трябва да се спазва и от двамата родители - и от майката, и от бащата. Като
се води от интересите на децата, настоящият състав намира, че в техен интерес е
упражняването на родителските права от майката да не бъде изменяно и поддържането
на лични отношения с бащата да се осъществява при определения със споразумение,
одобрено от съда, режим на контакти. Настоящият състав намира, че не се установява
такава промяна в обстоятелствата, обуславяща промяна в упражняването на
родителските права. Ето защо, предявеният насрещен иск по чл.59, ал.9 от СК следва
да бъде отхвърлен.
По отношение иска по чл.150 от СК, въззивният състав намира, че същият е
основателен. Според чл.142, ал.2 от СК минималната издръжка за едно дете е равна на
1/4 от минималната работна заплата. Към настоящият момент минималната издръжка
за едно дете е 162,50лв., а бащата заплаща по 150 лв. месечна издръжка на всяко дете.
С оглед обстоятелството, че бащата получава по-висок доход от майката (бащата
получава 1400лв., а майката - 1000лв.), както и предвид че майката полага преките
грижи за децата, които нямат стойностно изражение, предвид възрастта и нуждите на
децата, настоящият състав смята, че родителите са в състояние да отделят за детето Х.
(на 6 години) обща месечна издръжка от 300лв., от която бащата следва да заплаща
месечно сумата от 200лв.. За детето Е., което е на 11 години, двамата родители могат
да отделят общо месечна издръжка от 340лв., от които бащата следва да заплаща
месечно 240лв..
Изводите на въззивната инстанция съвпадат с изводите на
първоинстанционния съд, поради което решението в обжалваната част следва да бъде
потвърдено.
ЯОС намира за неоснователни възраженията на въззивника във въззивната
жалба. Решението на ЯРС е правилно, обосновано, постановено при задълбочен анализ
на всички доказателства, и не страда от пороците, твърдяни във въззивната жалба.
Предвид изхода на делото, на въззиваемата М.Д. следва да бъдат присъдени
направените разноски във въззивната инстанция в размер на 350лв. платено адвокатско
възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие.

РЕШИ:
10

Потвърждава решение № 260300 от 30.06.2021г. на ЯРС, постановено по гр.д.
№ 2870 по описа за 2020г., в обжалваната част, с която ЯРС ОТХВЪРЛЯ предявеният
от Я.П.И., ЕГН **********, против М. Д. Д., ЕГН **********, иск по чл.59, ал.9 от СК
за промяна на родителските права върху децата Е.Я.И. и Х.Я.И., определени с решение
по гр.д. № 2402/2019г. по описа на ЯРС, като неоснователен; ИЗМЕНЯ размера на
определената с решение по гр.д. № 2402/2019г. по описа на ЯРС издръжка, която
Я.П.И. се е задължил да заплаща на М. Д. Д., в качеството й на майка и законен
представител на малолетните деца Е.Я.И. и Х.Я.И., като увеличава същата, както
следва: за детето Е.Я.И. от 150лв. на 240лв. месечно и за детето Х.Я.И. от 150лв. на
200лв. месечно, ведно със законната лихва за забава за всяка просрочена вноска, до
настъпване на обстоятелства водещи до тяхното изменение или прекратяване, както и в
частта на разноските.
В останалата част решението на ЯРС е влязло в сила като необжалвано.
Осъжда Я.П.И., ЕГН **********, да заплати на М. Д. Д., ЕГН **********
направените във въззивната инстанция разноски от 350лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11