РЕШЕНИЕ
№ …………………
гр. С., 17.04.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на двадесет
и втори март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Ирена
Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 8629
по описа за 2017 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от И.Д.С. против Г. Ф.***, с която е предявен иск
с правно основание чл. 558, ал. 5 от Кодекса за застраховането във връзка с чл.
45 от Закона за задълженията и договорите.
Ищцата твърди, че на
04.03.2017 г. около 05.35 часа пострадала в резултат на ПТП в гр. С.. Твърди,
че се намирала на тротоара на ул. 511 в кв. Христо Ботев пред ** СОУ „Д.С.“.
Била ударена от неизвестен лек автомобил, управляван от неизвестен водач, който
напуснал мястото на ПТП. Твърди, че в резултат на ПТ е получила счупване на
лявата тибия и луксация на лявата раменна става. Била приета по спешност в
болница, където й било извършена репозиция на лявата раменна става и й била
поставена превръзка ДЕЗО. Твърди, че на 09.03.2017 г. й била поставена
остеосинтезен материал на лява тибия и гипсова имобилизация на лява подбедрица.
Твърди, че и към момента на подаване на исковата молба била имобилизирана и
спазвала строг постелен режим. Твърди, че не може да се обслужва сама и има
нужда от чужда помощ, тъй като не се е възстановила напълно, лечението й
продължава и изпитва непрекъснати болки. Моли ответникът да бъде осъден за
заплати на ищцата сумата от 50000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането до
окончателното й плащане. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът Г. Ф.в отговора на
исковата молба оспорва предявения иск като поддържа, че не е установен
механизма на настъпване на ПТП, както и не е установено, че причинените вреди
са в резултат на твърдяното от ищцата
събитие. Поддържа, че размерът на претендираното обезщетение е завишен. Моли
предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
На 04.03.2017 г. е
съставен констативен протокол за ПТП от
служител на СДВР с пострадали лица, в който е посочено, че на същата дата в гр.
С., около 05.35 часа неизвестна марка, цвят автомобил с неизвестен водач се
движел по ул. 511 с посока ул.***към *** в района на ** СУ Д.С. срещу ул. 513
участвал в ПТП с намиращата се на тротоара пешеходка И.Д.С., след което е
напуснал мястото на ПТП без да уведоми органите на МВР и без да окаже помощ на
пострадалото лице. С Постановление от 05.09.2017 г. на Прокурор при Софийска
районна прокуратура по пр.пр. 11408/2017 г. е спряно досъдебното производство
по ДП № 11070/2017 г. по описа на СРТП – ОР – СДВР, водено срещу неизвестен извършител за
престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“ пр. 2 вр. ал. 1, б. „б“ чл. 342, ал. 1,
пр. 3 от НК.
Във връзка с
установяване на механизма за настъпване на ПТП са събрани гласни доказателства
и е прието заключение на съдебно-автотехническа експертиза. В показанията си
свидетелката П.Р.Д.установява, че присъствала на инцидент през месец март 2017
г. Чакала на спирката на автобуса и отишла с колежката си да си купи кафе.
Видяла жена, която била малко по-далеч да мете на пътя пред спирката. Било нито
много светло, нито много тъмно. Жената имала оранжева жилетка. Изведнъж дошло
БМВ тъмна кола с голяма скорост и ударила жената, която изхвръкнала към шосето.
Колата избягала.
По делото е прието заключение на
съдебно-автотехническа експертиза, което е изготвено въз основа на събраните по
делото доказателства. Вещото лице е дало заключение, че процесното ПТП е
настъпило на 04.03.2017 г. в гр. С. като
неизвестен автомобил се е движел по ул. 511 в кв. Христо Ботев с посока на
двмижение от ул.***към ул. *** (от север на юг.) Въз основа на събраните по
делото доказателства вещото лице дава заключение, че неизвестният автомобил се
е движел със скорост в границата на 35-40 км. в час като е навлязъл в лентата
за насрещно движение и е ударил ищцата, която в този момент е изпълнявала
служебните си задължения и се е намирала на границата на левия тротоар с
автомобилното платно на ул. 511 спрямо посоката на движение на автомобила.
Вещото лице установява че към 04.03.2017 г. хоризонталната маркировка в района
на ПТП е пешеходна пътека М.8.1, тип
Зебра, а вертикалната маркировка на 61 м. от мястото на ПТП върху десния
тротоар по посоката на движение на МПС е пътен знак А18 , а на метър преди
пешеходната пътека на десния тротоар има знак п.з А17. Вещото лице дава
заключение, че причина за настъпване на ПТП е поведението на водача на лекия
автомобил, който е навлязъл в лентата за насрещната лента за движение.
От приетото по делото заключение
на съдебно-медицинска експертиза се установява, че вследствие на претърпяната
злополука на 04.03.2017 г. ищцата е получила телесни увреждания – счупване на
латералния (външния) кондил на лявата голямопищялна кост с депресия на платото,
изкълчване на лявата раменна става, разкъсно-контузна рана на лявата челюстна
област на главата 25 мм. Вещото лице дава заключение, че описаните травматични
увреждания са типични за пешеходци, пострадали от ПТП – блъснати от МПС, като
по своя вид и тежест травматичните увреждания на ищцата имат следната
медико-биологична характеристика: претърпяното счупване на лявата пищялна кост
е довело до затрудняване на движенията в левия долен крайник за срок по дълъг
от 30 дни (в случая до 7 месеца), а трайното затруднение в движенията на левия
горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни (в случая до 2 месеца). Дава
заключение, че общото състояние на ищцата е стабилизирано. Раменната става е
наместена и движенията са почти в норма, като е намален обемът на движенията
„абдукция“ – отвеждане в страни на ръката с 15 градуса, но това движение
постепенно ще придобие пълен обем и сила. Установява, че счупеният външен
кондил на лявата голямопищялна кост е зарастнала, но въпреки проведената
операция с метална синтеза пак се забелязвала малка депресия на тибиалното
плато. Тази депресия довела на ищцата нестабилност при клякане и при движение
по наклонен терен, като тя се придвижвала след седмия месец без помощни
средства, но с леко накуцваща походка. Установява, че металната остеосинтеза
следва да бъде извадена след навършване на 1,5 година от датата на първата
операция.
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпита на свидетеля Л.Д.Д.за установяване на
неимуществените вреди. В показанията си свидетелят установява, че е брат на
ищцата. Заявява, че след катастрофата я видял в болницата на носилка. Била
направо смазана. Лицето й било ожулено, шевове, счупен десен крак, извадена
лява ръка. Направена й била операция, а после била на легло. После била в къщи
около 5-6 месеца без да може да се движи. Не можела да ползва патерици.
Изпитвала болки всеки ден. След това била по-добре, но пак се движела трудно.
Изпитвала притеснение да излиза и да пресича. Дъщеря й се грижела за нея. Не
можела да работи.
С Писмо изх. № 24-01-204/15.06.2017
г. Г. Ф.е отказал плащане на обезщетение с мотив, че не са представени
достатъчно доказателства, установяващи основанието и размера за определяне на
обезщетение.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 557,
ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането Гаранционният Ф.изплаща на увредените лица обезщетения
за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни
увреждания, причинени на територията на Република България от моторно превозно
средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено
(неидентифицирано превозно средство. В разпоредбата на чл. 558, ал. 5 от
Кодекса за застраховането е предвидено, че увреденото лице може да предяви
претенцията си пред съда, ако Гаранционният Ф.не е платил в срока по чл. 496,
откаже да плати обезщетение или увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното обезщетение.
Предявеният иск е допустим с
оглед обстоятелството, че по делото са представени доказателства, че Г. Ф.е бил
сезиран с искане за определяне и заплащане на обезщетение, но е постановен
отказ, който е съобщен на ищцата.
Основателността на предявения иск е поставена
в зависимост от това по делото да се установи настъпване на ПТП,
причинно-следствена връзка между деяние на неустановен водач на МПС,
причинените на ищцата вреди. С оглед правилата за разпределяне на
доказателствената тежест, ищцата е следвало при условията на пълно и главно
доказване да установи, че ПТП е настъпило в резултат на виновно поведение на
водач на неустановен лек автомобил, както и причинната връзка с твърдените в
исковата молба увреждания. Въз основа на събраните по делото писмени, гласни
доказателства, приетите съдебно-автотехническа и съдебно-медицинска експертиза
водят до единствения възможен извод, че на посочената в исковата молба дата е
настъпило ПТП по описания начин. Независимо, че констативния протокол, съставен
от служител в СДВР не се ползва с материална доказателствена сила относно
отразените в него обстоятелства, свързани с механизма на ПТП, настоящият
съдебен състав намира, че механизмът за настъпилото ПТП е установен. Това е
така, тъй като получените от ищцата травматични увреждания, както и времето на
настъпването им са установени с представените по делото писмени доказателства –
медицински документи и които с оглед
заключението на съдебно-медицинската експертиза и съдебно-техническата
експертиза могат да бъдат получени по описания от ищцата начин, както и че се
намират в пряка причинна връзка с твърдяното произшествие. В този смисъл, и на
база на всички събрани по делото доказателства съдът приема за установено
твърдяното от ищцата събитие, както и вида на причинените травматични
увреждания.
Съгласно разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД размера на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост.
При определяне на този размер следва да се вземат предвид вида и степента на
увреждането, възрастта на пострадалия, трайността на вредните последици. По
делото се установява, че в резултат на увреждането възстановяването е
продължило около 7 месеца след ПТП, като след това се установява остатъчна
симптоматика - леко накуцване с
увредения крак. Следва да се вземе предвид и това, че предстои нова операция за
отстраняване на металната остеосинтеза. При определяне на размера на обезщетението
съдът приема, че в периода на възстановяване и раздвижване на увредените
крайници, ищцата е била лишена от възможност за самостоятелно обслужване в
рамките на около 7 месеца. Преценката на размера на обезщетението следва да
включва и икономически показатели. С оглед на изложеното, съдът намира, че
справедливото обезщетение на неимуществените вреди е в размер на 20000 лева.
Съгласно
разпоредбата на чл. 558, ал. 1 от Кодекса за застраховането Гаранционният Ф.дължи
лихва за забава при спазване на разпоредбата на чл. 497 от КЗ, т.е забавата се
определя не от датата на настъпване на събитието, а от по-късен момент. В
конкретния случай, и доколкото е постановен отказ за плащане на обезщетение в
рамките на срока за произнасяне, то датата, от коятоФ.ът е изпаднал в забава е
датата на отказа за плащане – 15.06.2017 г.
Предвид
на изложеното, предявеният иск следва да бъде уважен до 20000 лева и да бъде
отхвърлен за разликата над тази сума до предявения размер от 50000 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от
410 лева, представляваща направени по делото разноски съразмерно с уважената
част от исковете.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 3 във връзка с ал. 8 от ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на Г. Ф.сумата от 100 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 550 лева,
представляваща дължима държавна такса върху уважения размер от предявения иск и
с оглед внесената от ищцата сума от 250 лева.
На основание чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. С.К.
Н.-К., САК сумата от 1130 лева ,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
на основание чл.
558, ал. 5 във връзка с чл. 557, ал.1, т. 1 от Кодекса за застраховането във
връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите Г.Ф., *** да заплати на И.Д.С.,
ЕГН-**********,*** сумата от 20000 (двадесет
хиляди) лева, представляващи
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания в резултат на счупване на латералния (външния) кондил
на лявата голямопищялна кост с депресия на платото, изкълчване на лявата
раменна става, причинено от неустановен водач на лек
автомобил при ПТП настъпило на 04.03.2017 г. в гр. С.,***, пред СУ „Д.С.“,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на отказа за плащане на
обезщетение – 15.06.2017 г. до окончателното й плащане като отхвърля иска за разликата над сумата
от 20000 лева до предявения размер от 50000 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Г.Ф.,
*** да заплати на И.Д.С., ЕГН-**********,***
сумата от 410 (четиристотин и десет) лева,
представляваща направени по делото разноски съразмерно с уважената част от
исковете
ОСЪЖДА
на основание чл.
78, ал. 3 във връзка с ал. 8 от ГПК И.Д.С.,
ЕГН-**********,*** да заплати на Г.Ф.,
*** сумата от 100 (сто) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА
на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата Г.Ф., *** да заплати на адв. С.К. Н.-К., САК, със съдебен адрес ***
сумата от 1130 (хиляда сто и тридесет) лева, представляващи адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
Решението може да се обжалва в двуседмичен
срок от връчването на препис от него на страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: