№ 320
гр. Пещера, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, II ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Велина Ив. Ангелова
при участието на секретаря Севделина М. Пенчева
като разгледа докладваното от Велина Ив. Ангелова Гражданско дело №
20215240100474 по описа за 2021 година
Предявен е иск по чл.422 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД
В исковата молба ищецът „ЕВН България Електроснабдяване„ЕАД с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление :гр.Пловдив,ул.“Христо
Г.Данов“ № 37 ,чрез юрк.П. против ответника АС. Р. СТ. от гр.Пещера
твърди,че ищецът в качеството си на краен снабдител съгласно чл.98а от
Закона за енергетиката продавал електрическа енергия на клиентите си при
публично известни общи условия. Действащите общи условия през
процесния период са ОУ на договори за продажба на ел.енергия на „ЕВН
България Електроснабдяване „ЕАД одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-
13/10.05.2008 година и влезли в сила на 27.06.2008 година.Съгласно
чл.35,ал.1 от ОУ същите влизали в сила 30 дни след първото им
публикуване ,без да е необходимо изричното им писмено приемане от
потребителите.Общите условия били публикувани и на сайта на
дружеството http:///www.evn.bg/Cnastni_klienti/Elektricheska-
energia/normativni-dokumenti-(1).aspx. Сочи се още ,че съгласно чл.94а от ЗЕ
крайният снабдител осигурявал снабдяване с ел.енергия обекти на битови и
небитови крайни клиенти, присъединени към електроразпределителната
мрежа на ниво ниско напрежение,в съответната лицензионна територия
когато този клиент не се снабдява от друг доставчик.В случая ответникът не
се бил възползвал от правото си да промени доставчика си на ел.енергия.
Твърди се още,че С. имал качеството на битов клиент по смисъла на §1,т.2а
от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката тъй като
ползваната от него ел.енергия била за битови нужди с оглед вида на обета на
1
потребление-жилище.Ищцовото дружество се задължило да достави
ел.енергия до обет на ответника с ИТН 3169722,находящ се в гр.Пещера ***
като за ответника бил открит клиентски номер **********.От своя страна
съгласно ОУ ответникът поел задължение да заплаща всички свои
задължения ,свързани със снабдяването на обета с ел.енергия.Съгласно
чл.27,ал.1 от ОУ при не плащане в срок на дължимите суми клиентът дължал
обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.В
изпълнение на задължението си ищцовото дружество доставило до обекта на
ответника ел.енергия за периода 23.07.2019 година до 22.09.2019 година на
стойност 110.52 лева ,която до този момент не била заплатена. Поради забава
в плащането на описаната главница ответникът С. дължал лихва в размер на
14.02 лева ,за периода 11.09.2019 година до 17.01.2021 година.Депозирали
заявление по реда на чл.410 от ГПК пред Районен съд-гр.Пещера за
вземанията си срещу С. в размер на 124.54 лева, въз основа на което било
образувано ч.гр.дело № 38/2021 година приключило с издаване на заповед за
изпълнение.В законоустановения срок било депозирано възражение,което
мотивирало правният им интерес да установят вземането си.Молят да се
постанови решение ,с което да се признае за установено по отношение на
ответника,че ищецът има валидно и изискуемо вземане срещу него в размер
на главница от 110.52 лева ,представляваща стойността на консумирана в
обект на потребление ел.енергия ,за периода 23.07.2019 година до 22.09.2019
година и сумата от 14.02 лева ,представляваща законна лихва за забава,за
периода от 11.09.2019 година до 17.01.2021 година,ведно със законната лихва
върху главницата ,считано от депозиране на заявлението в съда до
окончателното изплащане на главницата.Претендират се разноските в
настоящото производство и разноските в заповедното производство.В
подкрепа на твърденията и исканията си сочат доказателства.
В указания от съда срок ответникът не е депозирал писмен отговор и не
ангажирал доказателства.От назначения му особен представител адв.Г. е
депозиран писмен отговор ,в който предявените искове са оспорени със
становището ,че липсват доказателства ответникът да е бил собственик на
обект на потребление ,до който ищцовото дружество да е доставяло ел.
енергия ,както и ответникът да е депозирал изрично заявление за
присъединяване към електроразпределителната мрежа.По изложеното моли
да се отхвърли предявения иск.
Въз основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно
и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията ,възраженията и доводите на
страните и при съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл.от ГПК,съдът
приема за установено следното:
Като писмени доказателства по делото са приети:фактура №
2
********** от 31.08.2019 година и фактура № ********** от 30.09.2019
година ,от които се установява ,че на лицето АС. Р. СТ. от гр.Пещера,
ул.“Трепетлика“ № 14 а като потребител на ел.енергия е била начислена
електрическа енергия от 315 кВтч за периода 23.07.2019 година до 22.08.2019
година на стойност 70.03 лева /с начислено ДДС/ за обект на потребление с
ИТН 3169722, гр.Пещера ,ул.Трепетлика № 14а /битов/ ,а за периода
23.08.2019 година до 22.09.2019 година за същия обект на потребление е
начислена ел.енергия на стойност от 40.49 лева.
Като писмено доказателство по делото е прието писмо от Община-
Пещера ,в което е удостоверено ,че в отдел „Местни приходи“ към Община-
Пещера лицето С. нямало деклариран имот ,находящ се в гр.Пещера ***.
Като писмено доказателство по делото е приложено ч.гр.дело №
38/2021 година по описа на ПщРС, от което се установява ,че със заявление
от 18.01.2021 година „ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД е депозирало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК
срещу длъжника АС. Р. СТ. от гр.Пещера за вземане в размер на главница от
110.52 лева и лихва в размер на 14.02 лева върху главницата,за периода от
11.09.2019 година до 17.01.2021 година ,ведно със законната лихва върху
главницата ,считано от депозиране на заявлението до окончателното и
изплащане .Претендирани са и разноски в размер на д.т. и възнаграждение на
юрисконсулт.Въз основа на заявлението със заповед № 260023 от 18.01.2021
година е разпоредено длъжникът С. да заплати на заявителя главница в
размер на 110.52 лева ,обезщетение за забавено плащане на главницата в
размер на законната лихва ,за периода от 11.09.2019 година до 17.01.2021
година от 14.02 лева ,ведно със законната лихва ,считано от депозиране на
заявлението и направените по делото разноски в размер на 75 лева ,в това
число д.т. 25 лева и възнаграждение на юрисконсулт от 50 лева.Видно от
книжата по ч.гр.дело № 38/2021 година по описа на ПщРС заповедта е
връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 от ГПК.Със съобщение от
23.04.2021 година съдът е указал на заявителя за правото му да установи
вземането си като следва да предяви иск в 1 м.срок от съобщението и довнесе
дължимата държавна такса като заявителят е предявил иск на 27.04.2021
година видно от пощенското клеймо на плика.
Касае се за иск по чл.422 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД.
Предявеният иск е за установяване съществуването на задължение за
заплащане на дължимата цена за ползвана ел. енергия.
От събраните по делото доказателства се установи ,че искът е предявен
в указания от съда месечен срок ,поради което същият е допустим ,а
3
разгледан по същество неоснователен по следните съображения:
Правоотношенията между електроснабдителните дружества от една
страна и крайните потребители на електрическа енергия от друга възникват
по силата на договори за продажба /доставка/ на електрическа енергия, които
могат да бъдат сключвани при регулирани цени, при свободно договорени
цени или по цени, определени от КЕВР - глава IХ, раздел VI и VII от Закона
за енергетиката / ЗЕ/ и чл. 15 от Правила за търговия с електрическа енергия.
Поради специфичния предмет на тези договори, част от правата и
задълженията на страните се регламентират с императивни разпоредби в
Закона за енергетиката и подзаконовите нормативни актове по прилагането
му. Така например в чл. 38а ЗЕ е посочено задължителното съдържание на
тези договори, а чл. 38б и чл. 38в регламентират задължението на
енергийното предприятие да предоставя информация във връзка с
договорното правоотношение; в чл. 98а се определя задължителното
съдържание на общите условия при договорите за доставка по
регулирани цени, а чл. 21, ал. 1, т. 4 от ЗЕ предвижда, че тези условия се
утвърждават от КЕВР. Условията и редът за снабдяването с електрическа
енергия и правилата за нейното измерване се съдържат в подзаконови
нормативни актове, издадени по законовата делегация на чл. 83 ЗЕ.
Редът и сроковете за заплащането на цената за доставената
електрическа енергия при договори за доставка по регулирани цени се
определя в утвърдените от КЕВР общи условия, съгласно чл. 98а, ал. 2, т. 4
ЗЕ. По правило плащането е веднъж месечно, при отчитане на текущото
потребление.
По делото следва безспорно да се установи обстоятелството, че
между страните за процесния период е съществувало облигационно
отношение за продажба на ел. енергия при договор за доставка на
ел.енергия при регулирани цени. В този случая съгласно чл.98а от ЗЕ-
Крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни
общи условия.
В настоящият случай липсват писмени и изобщо доказателства ,че
ответникът С. е собственик на недвижим имот-обект находящ се в
гр.Пещера***а или ,че през процесния период или преди същият е заявявал
искане до ищецът в качеството му на краен снабдител като собственик или
4
ползвател на обект да бъде присъединен към електроразпределителната
мрежа на ищеца.Правното основание за доставчика да търси заплащане на
цената на количество потребена електроенергия, записано като показания на
СИТ(средствата за търговско измерване) е разпоредбата на чл. 183, ал. 1 ЗЗД,
при положение че бъде доказан фактът на реалното потребление за определен
период от време,ел.енергия. Представените фактури за потребена ел.
енергия не могат да се приемат за доказателства ,тъй като по делото не се
доказа ,че ответникът е собственик или ползвател на посочения обект на
потребление ,поради което предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
С оглед неоснователността на главния иск неоснователен е и
акцесорния иск за лихва ,поради което същият следва да бъде отхвърлен.
Водим от горните съображения,Пещерският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление:гр.Пловдив,,л.“Христо Г.Данов“ № 37,чрез юрисконсулт
Пеналова против АС. Р. СТ. с ЕГН-********** от гр.Пещера*** за
признаване за установено по отношение на АС. Р. СТ. ,че „ЕВН България
Електроснабдяване“ЕАД има валидно и изискуемо вземане в размер на
110.52 лева – главница, представляваща стойността на консумирана в обект на
потребление ел.енергия ,за периода 23.07.2019 година до 22.09.2019 година
и лихва в размер на 14.02 лева, за периода 11.09.2019 година до 17.01.2021
година ,ведно със законната лихва върху главницата ,считано от депозиране
на заявлението до окончателното изплащане и разноските по ч.гр.дело №
38/2021 година по описа на ПщРС.
Решението м о ж е да бъде обжалвано пред Пазарджишкия окръжен съд
в двуседмичен срок от съобщението на страните ,че е изготвено .
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
5