№ 515
гр. Ловеч , 19.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ в закрито заседание на
деветнадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20214300500335 по описа за 2021 година
Производство по чл.413, ал.2 от ГПК.
Подадена е частна жалба вх. № 1854/ 11.06.2021 година (клеймо 10.06.2021
година) „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ " ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Петър Дертлиев" № 25, офис сграда
Лабиринт, етаж 2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б., чрез юриск. К.М., срещу
разпореждане № 770/ 27.05.2021 година по гр.д. 324/2021 г 2-св по описа на РС-
Тетевен, с което е оставено без уважение и отхвърлено в цялост Заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Посочва, че атакуваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал.2 ГПК съдът разглежда заявлението и издава
заповед за изпълнение, освен когато искането не отговаря на изискванията на чл.410 и
заявителят не отстрани допуснатите нередовности в 3-дневен срок; когато искането е в
противоречие със закона или с добрите нрави; когато искането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована
вероятност за това; когато длъжникът няма постоянен адрес или седалище на
територията на Р България и когато длъжникът няма обичайно местопребиваване или
място на дейност на територията на Р България. Съгласно чл.410, ал.2 ГПК
заявлението трябва да отговоря на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 ГПК. Видно е, че, по
изрично разпореждане на закона, препращането не се отнася до ал.2 на чл.127,
предвиждащ задължение за ищеца, респ. заявителя да посочи и да представи писмени
доказателства, установяващи конкретните обстоятелства, от които произтича
1
вземането му.
Това е така, защото в заповедното производство съдът няма право да проверява
дали вземането съществува, с изключение на вмененото му задължение да следи за
наличието на неравноправна клауза или обоснована вероятност за това. Задължението
на заявителя по чл.410, ал.З ГПК към заявлението да прилага договора, ако вземането е
свързано с договор, сключен с потребител, е въведено от законодателят именно, за да
даде възможност на заповедния съд да прецени дали искането се основава на
неравноправна клауза или не. Счита, че в останалите случаи преценката дали искането
противоречи на закона или е в противоречие с добрите нрави е ограничена до
информацията, съдържаща се в заявлението и съдът няма право да тълкува тази норма
разширително.
Посочва, че изрично в заявлението за издаване на заповед за изпълнение е
изложено, че длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената
продажба на вземането от името на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД с
Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-УКФ/3798675 от дата 6.04.2020 г, изпратено с
известие за доставяне от страна на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД в
качеството й на пълномощник на цедента.
Промяната в субектите на облигационното правоотношение, касаеща титуляра
на вземането по заема, с оглед целта на производството да се провери дали вземането е
спорно, и с оглед смисъла на закона, е извън обхвата на хипотезата по чл. 410. ал. 3
ГПК, поради което непосочването на датата на уведомяването на длъжника за цесията
на договора за заем не е нередовност, подлежаща на отстраняване от заявителя по реда
на чл. 411, ал. 2, т, 1 ГПК, т. е. първоинстанционният съд е излязъл извън рамките на
своята компетентност в производство по издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК.
В този смисъл моли да бъде отменено разпореждането на
първоинстанционния съд, като бъде издадена Заповед за изпълнение за сумите
претендирани със Заявлението по чл. 410 ГПК.
Съдът, след като обсъди доказателствата по делото и разгледа жалбата, намира
за установено следното:
Жалбата е подадена от легитимирана страна, в законоустановения за това срок и
при спазване на изискванията за редовност по чл. 260 - 261 от ГПК, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
2
Производството е образувано по повод подадено от „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД - София заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК против длъжника М.Г.П., ЕГН *******, с настоящ адрес: град *********** за
вземане в размер на 1 481.48 лева – главница за периода от 21.08.2019 г. до
21.01.2021г.; 332.67 лева – възнаградителна лихва за периода от 21.08.2019 г. до
19.03.2020 г., 204.81лева – обезщетение за забава от 22.08.2019 г. до датата на подаване
на заявлението, като за периода 13.03.2020 година – 14.07.2020 година не е
начислявана лихва, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението до
изплащане на вземането.
Посочено е, че вземането произтича от Договор за стоков кредит № 3798675/
04.08.2019 г. с „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, за сумата от 1271 лева и
застрахователна премия 210.48 лева, цедирано на 19.03.2020 година от кредитора на
заявителя. Твърди се, че длъжникът е уведомен с писмо с изх. № УПЦ-П-УКФ/
3798675/ 06.04.2020 г., от тях, като пълномощник на „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД, изпратено с известие за доставяне. Посочва, че съгласно договора,
длъжникът се е задължил за заплати договорна лихва в размер на 722.86 лева, като
общата стойност на плащанията по заема да бъде в размер на 1 993.86 лева, платима на
18 броя равни месечни вноски по 110.77 лева при първа погасителна вноска на
21.08.2019 г. и последна – 21.01.2021г. Изтъква, че съгласно клаузите на договора е
предвидено и обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва, разделена
на 360 дни, за всеки ден забава, изчислена върху просрочената дължима главница. В
конкретния случай е начислена от 204.81 лева за периода от 22.08.2019 г. до датата на
подаване на заявлението, като за периода 13.03.2020 година - 14.07.2020 година не е
начисляване на лихва за забава или неустойка на основание чл. 6 ЗМДВИПОРНС.
Претендират и законната лихва за забава от момента на подаване на заявлението в съда
до окончателното плащане, както и разноски в размер на 40.38 лева д.т. и
възнаграждение в размер на 70 лева.
Първоинстанционият съд с разпореждане № 631/ 10.05.2021 година е оставил без
движение заявлението, като е указал на заявителя, че следва в тридневен срок от
съобщението да посочи в т.12, дали длъжникът е уведомен за настъпилата предсрочна
изискуемост и дали това уведомление е достигнало да длъжника и на коя дата, както и
дали е уведомен за прехвърляне на вземането по чл. 99, ал.3 от ГПК, от кого, по какъв
начин, на коя дата и дали изпратеното до длъжника уведомление за цесията на
06.04.2021 година е получено от него и на коя датата.
С молба от 26.05.2021 година заявителят е посочил, че доказателства за
съобщаване на цесията по чл. 99, ал.3 от ЗЗД не са относими към настоящото
производство. В разпоредбата на чл. 410, ал.3 от ГПК законодателят изрично е
3
посочил, кои документи са необходими, а останалите факти подлежат на доказване в
исковото производство.
Първоинстанционията съд е отхвърлил заявлението по чл.410 от ГПК, като е
приел, че не са отстранени в дадените указания относно уведомяването на длъжника за
цесията.
При действието на чл. 411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от
външна страна и да отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 от
ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, длъжникът да има постоянен
адрес или седалище на територията на РБългария, както и да е с обичайно
местопребиваване или седалище на територията РБългария.
В конкретния случай въззивният съд приема, че са налице пречките по чл. 411,
ал.2, т.1 от ГПК – искането не отговаря на чл. 410, ал., вр. чл. 127, ал.1, т.4 от ГПК, тъй
като не са изложени обстоятелствата, на които се основава искането, а именно
цедиране на вземането и съобщаването на длъжника.
Действително производството по чл. 410 от ГПК е формално, като съдът по
самото заявление установява дали са налице предпоставките по чл. 411, ал.2 от ГПК за
издаването на заповедта, една от тях е съществуване на вземането, като изхожда от
изложените в заявлението обстоятелства. Конкретизацията на обстоятелствата в
заявлението, въз основа на което започва заповедното производство, предвид
разпоредбата на чл. 410, ал.2 от ГПК, следва да бъде направено в същата степен,
подробно и изчерпателно, както в една искова молба. Това е необходимо, за да може
съдът в заповедното производство да прецени дали са налице предпоставките за
издаването на исканата заповед, а от друга страна изложението на обстоятелствата, на
които се основава претенцията е и гаранция за защита правата на длъжника по повод
на възможността за възражения и подаване на иск за установяване на вземането. В този
смисъл е и практиката на ВКС, е именно, че абсолютна процесуална предпоставка за
уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е неговата редовност
от външна страна и това следва от препращащата норма на чл.410 ал.2 ГПК към чл.127
ал.1 от ГПК.Съгласно определение № 367 от 15.05.2013 г. на ВКС по ч.т.д.№ 1968/2013
г. ІІ т.о. „заявителят трябва да посочи източника на претендираното вземане и да
изложи фактическите обстоятелства, които са от значение за неговото възникване,
съществуване и изискуемост, в степен, която да даде възможност на длъжника да
прецени дали да възрази срещу заповедта за изпълнение или да не оспори вземането”,
така и в постановените от ВКС Опр.№ 46 от 20.10.2011 г. по т.д.№ 11/2011 г. на І т.о на
ВКС; Опр.№ 187 от 11.03.2011 г. по ч.т.д.№ 164/2011 г. на І т.о, ТК; Определение №
126 от 28.01.2011 г. по ч.т.д.№ 20/2011 г. на ІІ т.о. ТК, както и Определение № 241 от
4
28.02.2011 г. по ч.т.д.№ 115/2011 г. ІІ т.о ТК.
В конкретния случай твърдението е, че вземането произтича от договор за цесия.
При действието на чл. 99, ал.3 и 4 от ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи на
длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него
документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото
прехвърляне, което има действие спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено
на последния от предишния кредитор. В конкретния случай се твърди, че длъжникът е
уведомен чрез писмо от 06.04.2021 година, а в молбата за отстраняване на
нередовностите не е посочено, получено ли е от длъжника, по какъв начин и кога.
Съгласно чл.411, ал.2, т.1 от ГПК една от предпоставките за уважаване на
заявлението за издаване на заповед е същото да отговаря на изискванията на чл. 410,
ал.2, вр. чл.127, ал.1, т.4 от ГПК – изложение на обстоятелствата, на които основава
искането си и които са от значение за възникването, съществуването и изискуемостта
на вземането. В този смисъл и т.2.б. от ТР № 4/18.06.2014 год. на ОСГТК на ВКС по
т.д. № 4/2013 година - точната индивидуализация на вземането по основание и размер,
обуславя редовността на заявлението като основание за издаване на заповед за
изпълнение.
В конкретния случай, въпреки, че заявлението е оставено без движение, за да
бъдат отстранени констатираните нередовности, такава пълна индивидуализация на
вземането не е направена, поради което заявлението не отговаря на изискванията на чл.
411, ал.1, т. 1 от ГПК и същото следва да бъде отхвърлено. Неоснователно е
възражението на частният жалбоподател, че целта на производството е само да се
провери дали длъжникът ще възрази. Пълното и точно изложение на обстоятелствата,
на които се основава вземането е предпоставка за преценката на длъжника дали да
подаде възражение.
Следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 410, ал.3 от ГПК към
заявлението следва да бъдат приложени договорът за кредит, ведно с всички изменения
и приложения, както и приложимите общи условия, ако има такива. В конкретния
случай към заявлението не е представен договорът за цесия, както и приложенията към
него, включващи начина и датата на уведомяване на длъжника. Освен това от
представения договор за кредит не се установява активната легитимацията на
заявителя “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.
Предвид гореизложеното настоящият състав приема, че атакуваното
разпореждане на РС-Тетевен е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
5
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 770/ 27.05.2021 г, постановено от Районен
съд – Тетевен по ч.гр. д № 324/ 2021 г. , с което е отхвърлено подаденото от
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ " ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Петър Дертлиев" № 25, офис сграда Лабиринт,
етаж 2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б., Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, срещу М.Г.П., ЕГН *******, с настоящ адрес: град
*********** за вземане в размер на 1 481.48 лева – главница за периода от 21.08.2019
г. до 21.01.2021г.; 332.67 лева – възнаградителна лихва за периода от 21.08.2019 г. до
19.03.2020 г., 204.81лева – обезщетение за забава от 22.08.2019 г. до датата на подаване
на заявлението, като за периода 13.03.2020 година – 14.07.2020 година не е
начислявана лихва, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението до
изплащане на вземането, както и разноските в заповедното произвоство.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6