№ 131
гр. Дряново, 24.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на петнадесети юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Емилия Дишева
при участието на секретаря Кремена Димитрова
като разгледа докладваното от Емилия Дишева Гражданско дело №
20214220100025 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК.
В исковата молба на “***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. ***, п. к. ***, ул. ***, представлявано от Управителя Я.Б.Я., с пълномощник
юрисконсулт Й. В. М., съдебен адрес гр. ***, ул. ***, против Р. П. Д. от гр. Дряново,
ул. ***, се излага, че на 24.01.2019 г. между “***” АД и Р. П. Д. е сключен договор за
паричен заем № 3433487, по силата на който е предоставен заем в размер на 3000 лв.
Заемателят се задължил да върне заемната сума, съгласно условията на сключения
договор, като заплати сума в размер на 3376,37 лв., включваща и договорната лихва, в
срок до 19.09.2019 г., на 17 двуседмични погасителни вноски, всяка в размер на 198,61
лв., включваща главница и договорна лихва.
Ответницата извършила плащания по договора в общ размер на 1215,20 лв., като
оставали дължими: 2360,79 лв. – главница и 227,74 лв. договорна лихва за периода от
07.02.2019 г. до 19.09.2019 г. Ответницата дължала и обезщетение за забава в размер на
217,73 лв. върху непогасената главница за периода от 20.09.2019 г. до 25.09.2020 г.
На 01.11.2019 г. било подписано Приложение 1 към Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 30.01.2017 г., по силата на което “***”
АД прехвърлило вземането, произтичащо от договор за паричен заем №
3433487/24.01.2019 г., в полза на “***“ ЕООД. Към исковата молба е приложено
1
уведомление за цесията, което да бъде връчено на ответника.
Ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410
от ГПК. Съдът уважил искането и по ч. гр. дело № 300/2020 г. била издадена заповед за
изпълнение, срещу която ответницат възразила, поради което и след указания на съда е
предявен настоящият иск.
Направено е искане съдът да постанови решение, с което да приеме за установено,
че Р. П. Д. дължи на „***“ ЕООД следните суми по договор за паричен заем №
3433487/24.01.2019 г.: 2360,79 лв. – главница, ведно със законната лихва от 01.10.2020
г. до изплащане на вземането, 227,74 лв. – договорна лихва за периода от 07.02.2019 г.
до 19.09.2019 г. и 217,73 лв. – лихва за забава за периода от 20.09.2019 г. до 25.09.2020
г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч. гр. д. № 300/2020 г. по описа на Районен съд Дряново. Претендират се
разноски.
Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника. В
едномесечния срок по чл. 131 ГПК ответникът не е представил писмен отговор и не е
взел становище по предявения иск.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени
доказателства се установява, че на 24.01.2019 г. между “***” АД и ответника Р. П. Д. е
сключен договор за паричен заем № 3433487, по силата на който е предоставен заем
в размер на 3000 лв., при годишен лихвен процент 35,00 %, която сума
заемополучателят се е задължил да върне на 17 двуседмични вноски, всяка в размер на
198,61 лв., включваща главница и договорна лихва или общо дължима сума 3376,37 лв.
Падежът на първата вноска е на 07.02.2019 г. , а последната е с падеж 19.09.2019 г.
От заключението на изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза се
установява, че по договора за заем е отпусната и усвоена сума в размер на 3000,00 лв.
Уговорената договорна лихва е в размер на 376,37 лв. Тъй като ответникът не
предоставил нито едно от договорените в чл. 4 ал. 1 от договора обезпечения, съгласно
чл. 4, ал. 2 е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 1778,03 лв., за която
страните са постигнали споразумение да бъде разсрочена на седемнадесет равни
вноски, всяка от които в размер на 104,59 лв., платими на съответните падежни дати на
погасителните вноски по договора за заем. Така погасителната вноска, която следва да
заплаща заемателя е в общ размер на 303,20 лв. Падежът на първата вноска е на
07.02.2019 г., а последната е с падеж 19.09.2019 г.
2
По договора за паричен заем заемателят е извършил плащания в общ размер от
1215,20 лв., с които е погасена главница от 639,21 лв., включена в първите три
погасителни вноски и част от четвъртата, както и договорна лихва в размер на 148,63
лв., включена в първите четири погасителни вноски, като четвъртата погасителна
вноска е с падеж 21.03.2019 г.
Остатъкът от задълженията, предмет на исковата молба са както следва: 2360,79
лв. – главница и 227,74 лв. - договорна лихва за периода от 04.04.2019 г. до 19.09.2019
г. Размерът на лихвата за забава върху непогасената главница е 243,95 лв. за периода от
20.09.2019 г. до 25.09.2020 г.
По делото е представен Рамков договор за цесия от 30.01.2017 г., сключен между
кредитодателя “***” АД /продавач/ и „***“ ООД /купувач/, по силата на който
продавачът прехвърля на купувача вземания, произхождащи от договори за заем, като
тези вземания се индивидуализират в Приложение № 1. По силата на чл. 4.5 от
договора, купувачът от името на продавача ще изпраща писмени уведомления до
длъжниците за сключения договор за цесия, за което ще бъде упълномощен от
продавача. От представеното нотариално заверено пълномощно от 14.02.2017 г., е
видно, че цедентът “***” АД е упълномощил цесионера „***“ ООД да уведоми от
негово име длъжниците, чийто вземания са цедирани, за извършеното прехвърляне на
на техните задължения. По делото е представено извлечение от Приложение №
1/01.11.2019 г. към горепосочения рамков договор, от което е видно, че е цедирано
вземане към ответника, което фигурира под № 14 и е индивидуализирано с номер и
дата на договора, имена и ЕГН на ответника, общ размер на дължимата главница и
лихва, както и лихва за забава.
По делото е представено уведомително писмо от ищеца до ответника, с което
същият е уведомен за извършената цесия. Не са представени доказателства писмото да
е изпратено и получено от ответника.
По ч. гр. дело № 300/2020 г. по описа на ДРС е издадена заповед № 120/01.10.2020
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която ответницата Р. П. Д. е
осъдена да заплати на ищеца “***” ЕООД, следните суми: 2360,79 лв. – главница до
погасяване на паричния заем по Договор за паричен заем № 3433487 от 24.01.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 01.10.2020 г. до изплащане на
вземането, 227,74 лв. – договорна лихва за периода от 07.02.2019 г. до 19.09.2019 г.,
217,73 лв. – законна лихва за периода от 20.09.2019 г. до 25.09.2020 г., както и 89,52 лв.
разноски по съразмерност.
След постъпило възражение от длъжника и указания на съда, в срока по чл. 415 от
ГПК е заведен настоящият установителен иск по чл. 422 ал. 1 ГПК.
3
При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от
правна страна:
Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към ответника е
процесуално допустим, доколкото е предявен в срока по чл. 415 ал. 1 ГПК от кредитор,
в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и има за предмет
посочените в заповедта за изпълнение суми.
Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е съществуване на вземането по
издадената заповед за изпълнение и успешното му провеждането предполага
установяване на дължимостта на сумите по същата на посоченото в нея основание.
Това предполага установяване от страна на ищеца на наличието на валидно
облигационно отношение между кредитодателя и кредитополучателя по договора за
кредит, че по него ответникът е останал задължен за процесните суми, че тези
вземания са били изискуеми към датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК и
че са надлежно прехвърлени на ищеца от стария кредитор, за което ответникът е
надлежно уведомен.
Ищецът се явява материалноправно легитимиран да търси установяване
дължимостта на сумите по заповедта за изпълнение, тъй като с цесия от 01.11.2019 г.
вземането е прехвърлено от първоначалния кредитор “***” АД на ищеца „***“ ЕООД,
като в Приложение № 1/01.11.2019 г. цедираното вземане е индивидуализирано по
обем и обхват. За да се прояви действието на договора за цесия е достатъчно
постигането на съгласие между стария и новия кредитор. От момента на постигне на
съгласието страните по договора за прехвърляне на вземания са валидно обвързани от
него и цесионерът се явява носител на придобитите имуществени права. Приемането на
цесията от длъжника и неговото участие при сключването на договора не е
необходимо, но за да има действие спрямо него цесията следва му бъде съобщена от
предишния кредитор – чл. 99 ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. Уведомяването има за цел да обвърже
длъжника с договора за прехвърляне на вземането и да го защити срещу ненадлежно
изпълнение на задължението му. Изходящото от цедента уведомяване създава
достатъчна сигурност за длъжника относно извършената замяна на стария кредитор и
гарантира изпълнение на задължението му спрямо лице, легитимирано по смисъла на
чл. 75 ал. 1 ЗЗД. В закона липсва забрана съобщението за цесията по чл. 99 ал. 3 ЗЗД да
бъде извършено от новия кредитор /цесионера/ по силата на нарочно упълномощаване
от цедента. В този смисъл е решение № 137/02.06.2015 г. по гр. д. № 5759/2014 г. на ІІІ
г.о., ВКС. В случая доказателствата по делото сочат, че ищецът е упълномощен от
предходния кредитор да уведоми ответника за извършеното прехвърляне на
процесното вземане. По делото липсват доказателства уведомителното писмо от ищеца
4
да е изпратено и получено от ответника. Уведомителното писмо и описаното по-горе
нотариално заверено пълномощно от 14.02.2017 г. са приложени към исковата молба,
като според Решение № 3/16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г. на ВКС, с достигане на
същите до длъжника е налице надлежно съобщаване на цесията по смисъла на чл. 99
ал. 3 ЗЗД и последната поражда действие по отношение на него съгласно чл. 99 ал. 4
ЗЗД. Това обстоятелство следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното
право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235 ал. 3 ГПК. По делото
следва да се приеме, че длъжникът лично е уведомен за прехвърляне на вземането с
връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея. В случая лъжникът не
е възразил за липсата на уведомяване за прехвърляне на вземането. По делото нито се
твърди, нито се доказва длъжникът да е платил на стария кредитор или на овластено от
него лице, преди да му е връчен препис от исковата молба, т. е. преди да е уведомен за
цесията с връчване на препис от исковата молба, поради което към момента на
приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция, следва да се приеме, че
ищецът е титуляр на дълговете на кредита, както и че прехвърлянето на вземането е
противопоставимо на ответника и има действие спрямо него. В този смисъл съдът
приема, че ищецът е активно легитимиран да предяви установителните искове по чл.
422 ГПК, които са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
От така събраните по делото доказателства безспорно се установи, че на
24.01.2019 г. между “***” АД и ответника Р. П. Д. е сключен договор за паричен заем
№ 3433487, по силата на който е предоставен заем в размер на 3000 лв., при годишен
лихвен процент 35,00 %, която сума заемополучателят се е задължил да върне на 17
двуседмични вноски. Съгласно заключението на вещото лице ответникът е извършил
плащания в общ размер на 1215,20 лв., с които е погасил, както следва: 639,21 лв. –
главница и 148,63 лв. - договорна лихва, включена в първите четири погасителни
вноски, като остават дължими 2360,79 лв. – главница и 227,74 лв. - договорна лихва за
периода от 04.04.2019 г. до 19.09.2019 г. Размерът на лихвата за забава върху
непогасената главница е 243,95 лв. за периода от 20.09.2019 г. до 25.09.2020 г.
Поради изложеното искът за установяване на вземане за главница по процесния
договор следва да бъде уважен в претендирания размер от 2360,79 лв. Искът за
установяване на вземане за договорна лихва следва да бъде уважен в претендирания
размер от 227,74 лв. за периода от 04.04.2019 г. до 19.09.2019 г., като се отхвърли за
периода от 07.02.2019 г. до 03.04.2019 г., доколкото по делото се установи, че
ответницата е заплатила изцяло включената в първите четири погасителни вноски
договорна лихва. Искът за обезщетение за забава върху неизплатената главница следва
да бъде уважен изцяло в претендирания размер от 217,73 лв. за периода от 20.09.2019 г.
до 25.09.2020 г., доколкото същият е в по-малък размер от установения от вещото
лице.
5
Относно разноските:
Ищецът е направил искане за присъждане на разноски. Съгласно дадените
указания в т. 12 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в полза на
ищеца следва да се присъдят направените в заповедното производство разноски за
заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, които възлизат общо на
89,52 лв.
В хода на настоящото производство ищецът е сторил разноски, както следва:
56,13 лв. - заплатена държавна такса и 300 лв. - възнаграждение за вещо лице. На
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 37 от ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащане на правната помощ (обн. ДВ, бр. 8/ 24.01.2017 г.) съдът определя
юрисконсултското възнаграждение в размер на 100 лв. При този изход на делото и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
разноски по настоящото производство в общ размер от 456,13 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. П. Д., ЕГН **********, от
гр. Дряново, ул. ***, че дължи на “***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. ***, п. к. ***, ул. ***, представлявано от Управителя Я.Б.Я., с
пълномощник юрисконсулт Й. В. М., съдебен адрес гр. ***, ул. ***, сумите, за които е
издадена заповед № 120/01.10.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК в производството по ч. гр. д. № 300/2020 г. по описа на ДРС, както следва:
СУМАТА от 2360,79 лв. (две хиляди триста и шестдесет лева и седемдесет и девет
стотинки) – главница по Договор за паричен заем № 3433487, сключен на 24.01.2019
г., между “***” АД и Р. П. Д., като с цесия от 01.11.2019 г. вземането е прехвърлено на
“***” ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата считано от 01.10.2020 г. -
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане
на вземането; СУМАТА от 227,74 лв. (двеста двадесет и седем лева и седемдесет и
четири стотинки) – договорна лихва за периода от 04.04.2019 г. до 19.09.2019 г. и
СУМАТА от 217,73 лв. (двеста и седемнадесет лева и седемдесет и три стотинки) –
законна лихва за забава върху неизплатената главница за периода от 20.09.2019 г. до
25.09.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за установяване на вземане за договорна лихва за
периода от 07.02.2019 г. до 03.04.2019 г., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Р. П. Д., ЕГН **********, от гр. Дряново, ул. ***, ДА ЗАПЛАТИ на
“***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, п. к. ***, ул. ***,
6
представлявано от Управителя Я.Б.Я., с пълномощник юрисконсулт Й. В. М., съдебен
адрес гр. ***, ул. ***, СУМАТА от 89,52 лв. (осемдесет и девет лева и петдесет и две
стотинки) – направени разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 300/ 2020 г.
по описа на ДРС, както и СУМАТА от 456,13 лв. (четиристотин петдесет и шест лева и
тринадесет стотинки) направени разноски по гр. д. № 25/2021 г. по описа на ДРС, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ОС – гр. Габрово в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д. №
300/2020 г. по описа на ДРС.
Съдия при Районен съд – Дряново: _______________________
7