Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година |
13.06.2019 |
Град |
Кърджали |
|||||||||||||||
В ИМЕТО НА НАРОДА
|
||||||||||||||||||||
|
Кърджалийски
административен |
Съд |
|
състав |
|||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
На |
23.05. |
Година |
2019 |
|||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
В
публично заседание и следния състав: |
||||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Председател |
АНГЕЛ
МОМЧИЛОВ |
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Членове |
|
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Съдебни
заседатели |
|
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Секретар |
Мелиха Халил |
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Прокурор |
|
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
като
разгледа докладваното от |
Съдията |
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Адм. |
дело номер |
132 |
по
описа за |
2019 |
година. |
|||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
Производството е по реда на чл. 156 – чл. 161 от ДОПК.
Депозирана е жалба от „РУМ ИНВЕСТ ГРУП“ ООД
***, ЕИК ***, против Ревизионен
акт № ***/*** г., в частта му, която е потвърдена с Решение № 129/28.02.2019
г., издадено от директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“
гр.Пловдив при ЦУ на НАП.
Счита, че констатациите в ревизионния
акт и постановеното решение по депозираната жалба против акта, в частта относно
отказания на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС данъчен кредит в размер на ***
лв., са постановени в противоречие със сбраните доказателства, при неправилно
приложение на материалния закон и при съществени процесуални нарушения.
Твърди, че РА е издаден при неизяснена и
непълна фактическа обстановка. В тази връзка излага оспорва изцяло
констатациите на ревизиращия екип, че получените доставки за горива, гуми и
резервни части по процесните фактури, не са свързани
с дейността на дружеството. Излага подробни съображения относно дейността на
дружеството, която била свързана с обработка, наторяване, поливане, фрезуване, обеззаразяване на площите, борба с плевелите и
болестите. Твърди, че основната дейност на дружеството била отглеждане на
разсади, производство и търговия със суров тютюн и за целта „Рум Инвест Груп“ ООД обработвал 400 дка площи, отдалечени на
около 20-30 км от стопанисваната база. Сочи, нормата на разход за горива била в
зависимост от много фактори, поради което нямало точна формулировка за
определяне на разхода на горивото. Следвало да се има предвид, че
обеззаразяването на почвата се извършвало с гръбни
пръскачки, работещи с бензин, а транспортирането на препаратите, торовете и
техниката се осъществявало с наети от ЕООД автомобили, за които били
представени съответните договори за наем.
Релевира твърдение, че доставките по процесните
фактури са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от
икономическата дейност на дружеството.
Въвежда доводи, че за ревизирания период
на „РУМ ИНВЕСТ ГРУП“ ООД са били извършени проверки и съответно били издадени АПВ,
с които органи по приходите признали правото на приспадане на данъчен кредит по
всички доставки по спорните фактури.
По изложените съображения моли съда да
постанови решение, с което да отмени Ревизионен акт № ***/*** г., в частта му,
която е потвърдена с Решение № 129/28.02.2019 г., издадено от директор на
дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП.
В хода на образуваното съдебно
производство депозира писмен отговор/вх.
№ *** от *** г./ в съответствие с разпореждането на съда, в който сочи, че
всички доставки по процесните фактури са пряко
свързани с дейността на дружеството и са използвани за последващи
облагаеми доставки по смисъла на ЗДДС. В тази връзка твърди, че юридическото
лице използва за дейността си три броя трактори под наем, два наети лекотоварни
буса, хускварна, хидрофор, култиватор, двуколна
моторна косачка, водна помпа, моторни пръскачки и моторо
резачки. Представя писмени доказателства: Справка от 16.10.2018 г. за собствени/наети
пътни превозни средства, в които броят на местата за сядане, без мястото на
водача, е не повече от 8, изготвена от „Рум Инвест
Груп” ООД – ***; Фактура № *** от *** г., Фактура № *** от *** г.; Фактура № ***
от *** г., Фактура № *** от *** г.
В
съдебно заседание чрез пълномощника адв. М. А.
поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Ответникът по жалбата, директор на
дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП,
редовно призован не се явява. Постъпила е молба от юрисконсулт К. С., в която
изцяло оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата, респ. потвърди
Ревизионен акт № ***/*** г. и присъди юрисконсултско
възнаграждение съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. Въвежда искане за редуциране
на заплатеното адвокатско възнаграждение до минималния размер, предвиден в
Наредба № 1/09.07.2004 г.
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Ревизионното производство е
образувано въз основа на Заповед за възлагане на ревизия/ЗВР/ № ***/*** г./л. 116, т. I от делото/, връчена на 28.05.2018 г., с която е възложено извършването на ревизия на „РУМ
ИНВЕСТ ГРУП“ ООД ***, с ЕИК ***, за определяне на задължения за корпоративен
данък и данък върху добавената стойност за периода от 01.01.2016
г. - 31.12.2017 г. За изменение на първоначалната заповед са издадени Заповед №
***/*** г./ л. 111, т. I/ и
Заповед № ***/*** г./ л.
103, т. I/, касаещи срока за приключване на
ревизията, с последната от които на основание чл. 113, ал. 3 от ДОПК срокът е продължен до
28.10.2018 г. Цитираните заповеди са издадени от И. К. К. - *** при ТД на НАП -
Пловдив, оправомощен със Заповед № ***/*** г. на
директора на ТД на НАП – Пловдив, Приложение № 1/ л. 122 -123, т. I/.
Резултатите от ревизията са
материализирани в Ревизионен доклад /РД/ № ***/*** г./л. 165 – л. 289 на приложеното към т. VII дело на АдмС. Пловдив/, връчен по електронен път на 12.11.2018 г. Ревизираното лице не
подало възражение по доклада по чл. 117, ал. 5 от ДОПК.
Съставен е Ревизионен
акт/РА/ № ***/*** г./л.154 на
приложеното към т. VII дело на АдмС. Пловдив/, издаден на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК от И. К. К. - *** при
ТД на НАП гр.Пловдив – орган, възложил ревизията и Й. Д. П., на длъжност ***
при ТД на НАП гр.Пловдив – ръководител на ревизията. РА е връчен по електронен
път на 07.12.2018 г.
С ревизионния акт са
установени задължения за данък върху добавената стойност – непризнат данъчен
кредит в размер на *** лв., допълнително начислен ДДС в размер на *** лв.,
лихви за забава в размер на *** лв.; корпоративен данък в размер на *** лв.,
ведно с лихва за забава в размер на *** лв.
По същество, след извършената преценка
на предоставените от ревизираното лице доказателства и обяснения, относими към ревизията, резултатите от извършените насрещни
проверки и изисканата информация, сведения и обяснение от трети лица,
извършените справки, ревизиращият екип е приел за установено следното: „РУМ ИНВЕСТ ГРУП“ ООД ***, с ЕИК *** е вписано в търговския
регистър към Агенцията по вписванията на *** г. и регистрирано по ЗДДС, считано
от *** г. Представляващ и управляващ
дружеството е Р.В.М., притежаващ в качеството си на съдружник ***% от капитала
на дружеството. Юридическото лице няма декларирани недвижими имоти и моторни
превозни средства. Съгласно представените три броя договори за наем на МПС –
микробус с рег. № ***, съответно от 03.09.2016 г., 05.09.2017 г. и 10.09.2018
г., дружеството е наемател на посоченото МПС с месечна наемна цена от *** лв.;
Основната дейност, посочена в годишните данъчни декларация по чл. 92 от ЗКПО е
производство и търговия с тютюн. Дружеството стопанисва обект, намиращ се в ***,
УПИ *** и *** в кв. *** на населеното място – бивш стопански двор,
представляващ производствена база. В обекта се намират 5 бр. сушилни за тютюн и
4 бр. складови помещения с обща площ 1 330 кв.м. При извършената проверка
на място е констатирано, че се съхранява гориво в цистерна, която не е
оразмерена и е невъзможно да бъде определено наличното гориво; Прието е, че за
2016 г. е изписан разход за торове за сумата в размер на *** лв., който не е
документално обоснован и води до отклонение от данъчно облагане, съответно за
2017 г. е изписан разход за торове в размер на *** лв., който не е документално обоснован и води до отклонение
от данъчно облагане ; Ревизиращият екип е констатирал, че в счетоводството на
дружеството са налице съществени пропуски – липса на заведена аналитична
счетоводна отчетност, поради което е изготвил справки за закупените от „РУМ ИНВЕСТ
ГРУП“ ООД ***, с ЕИК *** количества горива по фактури и контрагенти, обобщена в
табличен вид в РД/ л. 180-л. 195
на приложеното към т. VII дело на АдмС. Пловдив/. След извършената преценка на счетоводното
изписване на материалите през ревизираните периоди (горива, отчетени счетоводно
по сметка 602 Разходи за външни услуги, резервни части, отчетени счетоводно по
сметка 601 Разходи за материали), е прието, че дружеството е отразило разходите
за горива и резервни части без наличието на документи, доказващи използването
на същите в стопанската дейност за ревизираните периоди. В ревизионния доклад
изрично е отразено, че фактурите за покупка на гориво са осчетоводени по дебит
(сметка ***/Разходи за външни услуги/;***/ДДС за покупките/ и сметка ***/доставчици/
и кредит сметки – сметка *** и сметка ***/каса в лева/). За изписване на
горивата като разход счетоводните записвания са: дебит сметка ***/разходи за
външни услуги/ и кредит сметка ***/доставчици/. Разходите за гориво са отнесени
по дебита на сметка *** Разходи за основна дейност. Фактурите за покупка на
резервни части са осчетоводени по дебит (сметка ***/Разходи за материали/;***/ДДС
за покупките/ и сметка ***/доставчици/ и кредит сметки – сметка *** и сметка ***/каса
в лева/). Разходите за материали са отнесени по дебита на сметка *** Разходи за
основна дейност; За всеки един от ревизираните периоди е прието, че от „РУМ ИНВЕСТ ГРУП“ ООД *** не са
представени документи и аналитична счетоводна отчетност, свързана с покупката и
изразходването на горивата, което не дава възможност да се извърши съпоставка
на заредените горива и изписаните гориво-смазочни материали по месеци,
автомобили или за други стопански нужди, свързвани с извършваната от
дружеството дейност. Отбелязано е, че фактурите за доставка на горива, издадени
през ревизирания период, не кореспондират с извършени и документирани от
дружеството курсове за превоз на товари с наетия от лицето товарен автомобил,
не са свързани с конкретен пътен лист от датата на издаването им, както и с
дестинацията на превоза. Липсвали документи, които да доказват изписването на
закупеното гориво във връзка с извършваната стопанска дейност от задълженото
лице и извършените от него облагаеми доставки за посочения данъчен период.
Изведено е заключението, че липсата на документална обоснованост на извършените
разходи за гориво, установяващи, че разходите са направени за дейността на
дружеството, свързани с облагаеми доставки, води до непризнаване право на
данъчен кредит за закупеното гориво при правилно приложение на материалния
закон, тъй като е налице отрицателна предпоставка по смисъла на чл. 70, ал. 1,
т. 2 от ЗДДС.
Предвид това е отказан
данъчен кредит в размер на *** лв., допълнително е начислен ДДС в размер на ***
лв. и са начислени лихви общо в размер на *** лв., както и е установен
корпоративен данък за 2016 г. в размер на *** лв., корпоративен данък за 2017
г. в размер на *** лв., съответно лихви в размер на *** лв. и *** лв.
Процесният РА е оспорена в срока по чл. 152, ал. 3 от ДОПК. В
жалбата/л. 149-л. 153 на приложеното към
т. VII дело на АдмС. Пловдив/ са
въведени доводи за необоснованост и незаконосъобразност на изводите за
наличието на предпоставките по чл.
26, т. 1 и т. 2 от ЗКПО и чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. Изложените възражения по РА могат да се обособят в две основни
насоки: 1. Такива относно
непризнатите разходи, непризнати за данъчни цели съгласно чл. 26 от ЗКПО.
Въведени са доводи за неправилна преценка на ревизиращия екип на всички относими към дейността на дружеството данни, както и
необоснован сравнителен анализ, който не е съобразен с различията на
обработваните площи с вида на произведената продукция/сорта тютюн/, както и с
технологията на отглеждането. Не било взето предвид и обстоятелството, че освен
наети активи, дружеството притежава три сушилни и цистерна с вместимост от
60 тона; 2. Възражения относно мотивите на ревизиращия екип за отказ на
данъчен кредит за 2016 г. и 2017 г., респ. за наличието на предпоставките на
чл. 69, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. В този смисъл излага съображения, че дружеството използва селскостопанска
техника, разхода на които не се определя на база изминати километри, а на
изорана площ, както и за поливане при отглеждане на разсадите, при разсаждането
на тютюна и при последващото отглеждане, свързано с
окопаване и поливане. Сочи, че полученото по процесните
фактури гориво е изразходвано и закупените резервни части са вложени в
ползваните от юридическото лице МПС и селскостопанска техника – четири поливни
помпи.
С Решение № 129/28.02.2019
г., издадено от директор на дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП/л. 141-л. 148 на приложеното към т. VII дело на АдмС. Пловдив/, е потвърден процесният РА
в частта относно непризнат данъчен кредит в размер на ***
лв., допълнително е начислен ДДС в размер на *** лв. и
начислени лихви общо в размер на *** лв., РА е отменен в останалата част,
относно установените задължения
по корпоративен данък за 2016 г. и 2017 г. и преписката е върната на органа по
приходите за издаване на нов РА.
При така установената по делото
фактическа обстановка, след преценка на допустимостта на жалбата и при извършената проверка за
законосъобразност, съдът намира, че процесната жалба
е допустима и подадена в законоустановения срок от
лице, имащо правен интерес от обжалването, като разгледана по същество се явява
неоснователна.
Оспореният ревизионен акт е
издаден от компетентен по място, материя и степен орган, в съответствие с
разпоредбите на чл. 119 , ал. 2 от ДОПК, чл. 112 и чл. 113 от ДОПК. Актът е
изготвен в предписаната в чл. 120 от ДПК писмена форма и съдържа въведените в
посочената норма реквизити. В приложения като неразделна част от РА ревизионен
доклад са изложени подробно фактическите констатации и изводи на ревизиращия
екип.
От представените по делото доказателства
се установява, че ЗВР, ревизионният доклад и ревизионния акт са надлежно
подписани с валидни електронни подписи, положени в съответствие със Закона за
електронния документ и електронния подпис към момента на подписването на
електронните документи.
Спорът в конкретния случай се свежда до
това, налице ли са отрицателните предпоставки по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 2
от ЗДДС за отказ на правото за приспадане на данъчен кредит по процесните фактури за закупено гориво и резервни части за
автомобил/и за ревизирания период, подробно описани в РД.
На „РУМ ИНВЕСТ
ГРУП“ ООД *** е отказан данъчен кредит на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, по периоди и размер,
както следва:
За данъчен период месец
януари 2016 г. в размер на *** лв. по издадени фактури за горива и материали,
описани на стр. 120 – 121 от РД; за данъчен период месец февруари 2016 г. в
размер на *** лв. по издадени фактури за горива и материали, описани на стр.
123 - 126 от РД; за данъчен период месец март 2016 г. в размер на *** лв. по
издадени фактури за горива и материали, описани на стр. 127 – 129 от РД; за
данъчен период месец април 2016 г. в размер на *** лв., описани на стр. 131 –
133 от РД; за данъчен период месец май 2016 г. в размер на *** лв. по издадени
фактури за горива и материали, описани на стр. 136 – 138 от РД; за данъчен
период месец юни 2016 г. в размер на *** лв. по издадени фактури за горива и
материали, описани на стр. 139 – 143 от РД; за данъчен период месец юли 2016 г.
в размер на *** лв. по издадени фактури за горива и материали, описани на стр.
144 – 150 от РД; за данъчен период месец август 2016 г. в размер на ***
лв. по издадени фактури за горива и
материали, описани на стр. 151 – 154 от РД; за данъчен период месец септември
2016 г. в размер на *** лв. по издадени
фактури за горива и материали, описани на стр. 155 – 158 от РД; за данъчен
период месец октомври 2016 г. в размер на *** лв. по издадени фактури за горива
и материали, описани на стр. 159 – 162 от РД; за данъчен период месец ноември
2016 г. в размер на *** лв. по издадени фактури за горива, материали и гуми,
описани на стр. 163 – 165 от РД; за данъчен период месец декември 2016 г. в
размер на *** лв. по издадени фактури за горива и материали, описани на стр.
166 – 168 от РД; за данъчен период месец
януари 2017 г. в размер на *** лв. по издадени фактури за горива и
материали, описани на стр. 170 – 172 от РД; за данъчен период месец февруари
2017 г. в размер на *** лв. по издадени
фактури за горива и материали, описани на стр. 174 – 176 от РД; за данъчен
период месец март 2017 г. в размер на *** лв. по издадени фактури за горива и
материали, описани на стр. 178 – 180 от РД; за данъчен период месец април 2017
г. в размер на *** лв. по издадени фактури за горива и материали, описани на
стр. 181 – 184 от РД; за данъчен период месец май 2017 г. в размер на *** лв.
по издадени фактури за горива и материали, описани на стр. 185 – 187 от РД; за
данъчен период месец юни 2017 г. в размер на *** лв. по издадени фактури за
горива и материали, както и фактура за закупени спортни обувки, описани на стр.
189 – 194 от РД; за данъчен период месец юли 2017 г. в размер на *** лв. по
издадени фактури за горива и материали, описани на стр. 194 – 197 от РД; за
данъчен период месец август 2017 г. в размер на *** г. по издадени фактури за
горива и материали, описани на стр. 199 – 204 от РД; за данъчен период месец
септември 2017 г. в размер на *** лв. по издадени фактури за горива и
материали, описани на стр. 205 – 211 от РД; за данъчен период месец октомври
2017 г. в размер на *** лв. по издадени фактури за горива и материали, описани
на стр. 212 – 216 от РД; за данъчен период месец ноември 2017 г. в размер на ***
лв. по издадени фактури за горива и материали, описани на стр. 218 – 222 от РД;
за данъчен период месец декември 2017 г. в размер на *** лв. по издадени
фактури за горива и материали, описани на стр. 223 – 227 от РД.
За всеки един от посочените
периоди са налични идентични мотиви, на които се основава отказът от право на
данъчен кредит. В тази връзка са изложени съображения, че от ревизираното
дружество не са представени документи и аналитична счетоводна отчетност,
свързана с покупката и изразходването на горивата, както и такива, свързани с
покупката и изразходването на резервни части, което не давало възможност да се
извърши съпоставка на заредените горива и изписаните гориво-смазочни материали
по месеци, автомобили или за други стопански нужди, свързвани с извършваната от
дружеството дейност, също така и съпоставка на закупените резервни части и
изписаните такива. Констатирано е, че фактурите за доставка на горива и
материали, издадени през съответния период, не кореспондират с извършени и
документирани от дружеството курсове за превоз на товари с наетия от лицето
товарен автомобил, не са свързани с конкретен пътен лист от датата на
издаването им, както и с дестинацията на превоза, а също така и влагане на
резервните части в конкретно МПС или на друго място. Посочена е и липса
документи, които да доказват изписването на закупеното гориво и резервни части
във връзка с извършваната стопанска дейност от задълженото лице и извършените
от него облагаеми доставки за посочения данъчен период. С оглед това е прието,
че липсват доказателства за това, че дружеството е действителният получател на
всички количества горива (предмет на доставка по всяка една фактура) и
доказателства да е използвало фактурираните горива за целите на извършваните от
него облагаеми доставки. Изведен е изводът, че е налице липса на документална
обоснованост на извършените разходи за гориво и резервни части, установяващи,
че разходите са направени за дейността на дружеството, свързана с облагаеми
доставки, което е основание за приложението на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС.
За отделни данъчни периоди –
месеци, като напр. месец юни 2016 г. и месец юли 2016 г., в РД са изложени
мотиви, че данъчно задълженото лице не е представило част от фактурите за
съответния данъчен период, които са включени дневниците за покупките/ за месец
юни 2016 г. – 9 бр. фактури за покупки на гориво, за месец юли 2016 г. - 34 бр.
фактури за покупка на гориво/, поради което не се признава правото на
приспадане на пълен данъчен кредит по доставките на ЗЛ, отразени като получател по доставки на стоки
и услуги, поради нарушение на разпоредбата на чл. 71 от ЗДДС, което е допълнително
основание за непризнаване правото на приспадане на данъчен кредит по
посочените фактури, освен основанието по
чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС.
Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС правото на
приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията
на чл. 69 или чл. 74 от ЗДДС, когато стоките или услугите са предназначени за
безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на
лицето.
В конкретния случай с оглед
изложеното по-горе относно изводите на ревизиращия екип и изложените мотиви в
тази връзка в РД/РА, е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури, предвид липсата на доказателства, че
разходите за гориво и резервни части са направени за дейността на дружеството,
свързана с облагаеми доставки.
По силата на
чл. 3, ал. 1 от ЗДДС данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва
независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея.
Законовата дефиниция за "независима икономическа дейност" е дадена в
нормата на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС, а именно: дейността на производители, търговци
и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското
стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен
съдебен изпълнител и нотариус. Независима икономическа дейност е и всяка
дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително
експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен
доход от него.
С други думи
икономическа дейност е всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие
срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество
с цел получаване на редовен доход от него, респ. стопанската дейност на
съответното предприятие.
Предвид горепосоченото, ограничението на правото на
данъчен кредит по чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС ще е налице, когато стоките и
услугите се придобиват за извършване на стопанска дейност, различна от
икономическата дейност на конкретното данъчно задължено лице, респ. такава
икономическа дейност, която е различна от тази, формираща оборота му.
Следва да се отбележи,
че за да възникне на правото на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС, то следва
да са налице няколко предпоставки, а именно доставчикът и получателят да са
данъчнозадължени лица, получателят да свои данъчния документ, действително
получаване на стоките/услугите по доставката и наличието на пряка и
непосредствена връзка между дадена доставка на услуги и цялостната икономическа
дейност на данъчнозадълженото лице.
В случаите на претендирано
право на данъчен кредит, в тежест на ревизираното лице е да установи всички
предпоставки за възникването и правомерното упражняване на правото на данъчен
кредит, поради което и с оглед изложените мотиви в РД/РА и основанието за отказан
данъчен кредит по процесните фактури, „РУМ ИНВЕСТ
ГРУП“ ООД ***, чрез своите представители, е носител на доказателствената
тежест да установи в процеса при условията на пълно и главно доказване, че
закупените горива, гуми и резервни части/материали/ от: ***; ***; ***; ***; ***;
***; ***; ***; ***; *** и останалите доставчици по процесните
фактури, са използвани за нуждите на икономическата му дейност/производство и
търговия с тютюн, посочена в данъчната декларация по 92 от ЗКПО/, т.е. за
извършване на облагаеми доставки. В тази връзка са на дадените от съда изрични
указания на жалбоподателя с разпореждане от 25.04.2019 г. и определение в
открито съдебно заседание на 23.05.2019 г.
Безспорно към
подадената против РА жалба до директора на дирекция „ОУИ“ – Пловдив, са
представени копия от непредставените на ревизиращия екип фактури/л. 31-л. 120 на приложеното към т. VII дело на АдмС. Пловдив/, относими към периода на проверката и описани на стр. 22 – 24 от РД, което обаче не е основание за отмяната
на РА, още повече, че както по-горе бе посочено, данъчния кредит е отказан на
основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, като за съответните периоди и
непредставени фактури е въведено като допълнително основание и чл. 71, т. 1 от ЗДДС. Притежаването на фактурата не е достатъчно
условие за възникване на правото на приспадане. Като частен свидетелстващ
документ фактурата е писмено доказателствено средство
и от релевантните за правото на приспадане факти, установява единствено
количеството и вида на стоката, вида на услугата и датата на възникване на
данъчното събитие - чл. 114, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗДДС.
Според
настоящия съдебен състав в настоящия процес жалбоподателят не доказа
обстоятелството, че която и да е от доставките по процесните
фактури, е свързани с дейността на дружеството, респ. наличието на пряка и непосредствена връзка по между им, която
предполага, че разходите по получените доставки са включени в цената на
конкретни извършени последващи облагаеми доставки или
в цената на стоките и услугите, доставяни от данъчно задълженото лице в рамките
на икономическата му дейност.
По смисъла на чл. 168 от Директивата ДДС /Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006
г. /, данъчнозадължено лице може да приспадне дължимия за доставените му стоки
или услуги ДДС, ако те се използват за целите на неговата икономическа дейност.
Или, за да е налице право на приспадане в полза на ДЗЛ е необходимо да е налице
пряка и непосредствена връзка между определена, получена от него доставка на
стока или услуга и една или повече извършени от него доставки, пораждащи право
на приспадане.
В тази връзка следва да
се отбележи, че съгласно практиката на СЕС(С-104/12), налице е право на приспадане
в полза на ДЗЛ дори при липса на пряка и непосредствена връзка между определена
получена доставка и една или повече извършени доставки, пораждащи право на
приспадане, когато разходите за съответните услуги са част от общите разходи на
това лице и поради това представляват елементи, формиращи цената на стоките или
услугите, които то доставя.
При всички случаи
обаче, преценката за пряка връзка следва да се извърши след като се вземат
предвид всички обстоятелства, при които са осъществени съответните сделки,
доколко доставките са обективно свързани с облагаемата дейност на
данъчнозадълженото лице, както и какво е обективното съдържание на получените
доставки на стоки или услуги.
Наличието на пряка и непосредствена
връзка предполага, че разходите по получените доставки са включени в цената на
конкретни извършени доставки или съответно в цената на стоките или услугите,
доставяни от данъчнозадълженото лице в рамките на икономическата му дейност.
В конкретния случай жалбоподателят
твърди, че неправилно му е отказан данъчен кредит по процесните
фактури, касаещи закупени горива и материали/резервни части, тъй като основната
дейност на дружеството била отглеждане на разсади, производство и търговия със
суров тютюн. За целта „Рум Инвест Груп“ ООД
обработвал 400 дка площи, отдалечени на около 20-30 км от стопанисваната база.
Сочи, че за осъществяване на основаната дейност по обработването на площите,
отглеждането на разсадите, производството и търговията на тютюн, дружеството
използвало три броя трактори под наем, два наети лекотоварни буса, хускварна, хидрофор, култиватор, двуколна
моторна косачка, водна помпа, моторни пръскачки и моторо
резачки.
Съдът намира, че
жалбоподателят не доказа по делото, че процесните
горива и материали са свързани с използвани от дружеството автомобили,
трактори, помпи и др., респ. осъществяването на
доставките и използването на стоките да е във връзка с облагаемите му сделки
или с осъществяваната от него независима икономическа дейност, като в случая не
може да се приеме и че разходите за съответните услуги/доставки са част
от общите разходи на дружеството и поради това представляват елементи,
формиращи цената на стоките или услугите, които то доставя.
В тази връзка на първо място
следва да се отбележи, че в нито една от фактурите за закупени горива и
материали, не е вписан регистрационен номер на автомобил или селскостопанска
техника, за да се приеме, че същите са пряко свързани с използването на МПС,
машина или агрегат, разполагащ с двигател на вътрешно горене. Представената
справка за собствени/наети пътни превозни средства от дата 16.10.2018 г./л. 2982 от т. VII/ е изготвена от „Рум Инвест
Груп“ ООД и същата не съдържа конкретни данни за
посочените в нея наети трактори и автомобили - липсва идентификация на
посочените МПС/ППС като рег. №, номер на рама или двигател, от кого е наето
средството и за какъв период. Така представената справка като частен документ
не съдържа неизгодни за издателя и факти, поради което не се ползва с формална доказателствена материална сила и не обвързва съда. По
делото/л. 125 – 128 от т. I/ се съдържат доказателства - три
броя договори за наем на МПС – микробус с рег. № ***, съответно от 03.09.2016 г.,
05.09.2017 г. и 10.09.2018 г., и копие от СРМПС на товарен автомобил „Ивеко“ с рег. № ***, подкрепящи твърденията, че дружеството
е наемател на посочения товарен автомобил, без обаче да са представени пътни
листове, удостоверяващи движението на автомобила и от кого се управлява.
Липсват доказателства, които да установяват, че цитираното МПС е било във
фактическо владение на представител на дружеството през процесните
периоди, дали същото е управлявано от служител на „Рум Инвест Груп“ ООД, по
какъв маршрут и какво е превозвал. В тази връзка не са представени пътни
листове, трудови договори, заповеди за разходни норми, замервания на
резервоара, данни за начислявани амортизации и др., поради което съдът намира
за недоказано по делото, че закупените горива и материали по процесните фактури са изразходвани във връзка с
използването на товарен
автомобил „Ивеко“ с рег. № ***. Впрочем не са
представени и релевантни доказателства за ползвани от дружеството във връзка с
дейността му, други МПС или селскостопанска техника, като представената справка
за автомобили не установя такива обстоятелства.
На следващо място отразените
машини/помпи в представените Фактура № ***
от *** г., Фактура № *** от *** г.; Фактура № *** от *** г., Фактура № *** от
*** г., като хускварна, хидрофор,
водна помпа, култиватор и др. не установяват по никакъв начин обстоятелството,
че през ревизирания период дружеството е използвало посочените вещи във връзка
са извършваната икономическа дейност, при което горивата и материалите/или част
от тях/, по които не е признат данъчен кредит,
да са изразходвани или вложени в тях. Посочените доказателства дават
основание единствено да се предположи, че през 2011 г. дружеството-жалбоподател
е закупило визираните във фактурите вещи. В тази връзка отново липсват
доказателства тези вещи да са използвани от работници/служители
на „Рум Инвест Груп“ ООД, кога, по какъв начин
и във връзка с каква дейност.
Отново следва да се отбележи, че от ревизиранато
лице не са представени и посочени конкретни доказателства, които да
удостоверяват, че закупените горива и резервни части са изразходвани и вложени
в конкретни превозни средства, машини или други стопански нужди, свързани с
осъществяваната от дружеството икономическа дейност. В този смисъл съдът
споделя доводите на ревизиращия екип, че в случая липсва счетоводна отчетност,
свързана с покупката и изразходването на горивата, респ. покупката и
изразходването на резервни части. Процесните за всеки
един период фактури за резервни части и горива не кореспондират с извършени и
документирани от дружеството стопански операции, включително с извършени и
документирани от „Рум Инвест
Груп“ ООД превози на товари, свързани с конкретно превозно средство, конкретна
дестинация и маршрут. Липсват данни за МПС, с които са зареждани горивата/като
в много от случаите се касае за значителни количества горива през съответния
период и множество резервни части за МПС/, както и данни за извършени
замервания в резервоарите на транспортните средства, отработени часове,
количество заредено гориво, разходните норми и др. Аналогично, при фактурите касаещи закупени резервни
части, липсват каквито и да са доказателства, че същите са вложени в
транспортни средства или др., използвани от дружеството във връзка с осъществяваната
от него дейност.
Безспорно дейността на „Рум Инвест Груп“ ООД
предполага използването на превозни средства и машини за обработката и превоза
на суров тютюн, но конкретни доказателства за това липсват. Следва да се
отбележи, че при част от изпълнението на договорите за производство и
изкупуване на тютюн, произведеният от жалбоподателя е транспортиран/извозен за
сметка на купувача – напр. по договора с ***/л.2043-л.2065 от т. V/, договорни отношения с *** /л.2091-л.2093 от т. V/.
Налице са данни за осъществявани от
жалбоподателя транспортни услуги, свързани с транспорт на тютюн с получател ***/л. 2156 – 2257 от т. V/, но същите
се свеждат до договор за превоз за товари от 02.10.2017 г. и издадени от „Рум Инвест Груп“ ООД 8бр.
фактури за транспортни услуги. Липсват конкретни доказателства, удостоверяващи
маршрута на МПС, с което е осъществен превоза, като пътни листи и маршрутно
разписание, поради което извършения превоз не би могъл да бъде съпоставен с към
конкретни фактури за гориво и материали за съответния данъчен период. Не
са представени и счетоводни документи, удостоверяващи разхода за гориво за
изписаните километри, както и доказателства за издадени от представляващия юридическото
лице заповед за определяне на разходната норма на горивото; за начислени в
счетоводството разходи за гориво или пък такива за командироването. Следва да
се отбележи, че на всички приложени експедиционни бележки и складови разписки
за месеците януари и февруари 2016 г. са вписани данни за автомобил с рег. № ***,
за който не съществуват данни да е собствен, нает или свързан по друг начин с
предприятието на жалбоподателя, като за
“приел за превозване стоката“ е вписано лицето А. К. М., за когото липсват
данни да е служител на дружеството. В останалите приложени експедиционни
бележки и складови разписки е вписан превозно средство с рег. № *** и лице А.
М. К., като никъде не упоменато името на „Рум Инвест Груп“ ООД, поради което и независимо от факта, че е
налице съвпадение с регистрационния номер на автомобила и лицето, с тези по процесните договори за отдаване под наем на МПС/посочени
по-горе/, то това само по себе си не доказва, че стоките и доставките по процесните фактури за гориво и материали са пряко свързани
с икономическата дейност на дружеството за съответния период, като в пълна
степен важат гореизложените мотиви относно липсата на счетоводни документи. В
тази връзка следва да се посочи, че в жалбата са въведени доводи за
необоснованост на ревизионния акт в обжалваната му част, обосновани най-общо с
дейността на дружеството по обработка на площи, производство и продажба на
суров тютюн, без да са посочени конкретни съображения по отношение на определено
МПС или машина, свързана с конкретна дейност, за конкретен период и относима към конкретна/и процесна/и
фактура/и за съответен данъчен период.
Предвид изложеното, съдът намира, че в
настоящия процес жалбоподателят не доказа наличието на материалноправните
предпоставки за ползване право на приспадане на данъчен кредит по процесните периоди и по-конкретно не доказа, че закупените
горива, гуми и резервни части/материали/ по процесните
фактури са използвани и предназначени за осъществяваната от него икономическа
дейност, поради което жалбата се явява неоснователна, респ. РА в частта му с
която е отказан данъчен кредит в размер на *** лв. на
основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, е законосъобразен и обоснован.
С
процесната жалба е въведено искане за отмяната на РА,
в частта му, която е потвърдена с решението на директора на дирекция „Данъчно
осигурителна практика“ – Пловдив, поради което и независимо от липсата на
изложени доводи за незаконосъобразност на изводите на ревизиращия екип относно
допълнително начисления ДДС в размер на *** лв., то съдът дължи произнасяне в
тази част.
При
ревизията е констатиран договор за наем н недвижим имот от 19.04.2013 г./л. 1227 от т. IV/, сключен
между „Рум Инвест Груп“ ООД
***/наемател/ и Р.В.М./наемодател/, по силата на който физическото лице е
отдало на дружеството собствените си недвижими имоти, представляващи: УПИ – ***,
с площ от 1496 кв.м, намиращ се в кв. *** по плана на ***, ***, ведно с
намиращия се в имота навес; УПИ – ***, с площ 1373 кв.м, намиращ се в кв. ***
по плана на ***, ***, за срок от 10 години при месечна наемна цена от *** лв.
Страните са договорили клауза, че през първите пет години – 19.04.2013 г. до
19.04.2018 г. наемът е за подобряване и реконструкция на имота.
При
тези данни органът по приходите е приел, че е приложима нормата на чл. 130 от ЗДДС, респ. че в с случая е налице доставка, по която възнаграждението (изцяло
или частично) е определено в стоки или услуги, приема се, че са налице две
насрещни доставки, като всеки от доставчиците се смята за продавач на това,
което дава, и за купувач на това, което получава. Анализирани са разпоредбите
на чл. 25, ал. 5 от ЗДДС и чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, както и обстоятелството, че
през 2016 г. и 2017 г. дружеството е извършило разходи за подобрения и
реконструкция в имота/описани фактури на стр. 233 и 244 от РД/, при което е
отчетено, че доставката по отдаването под наем е с по-ранна дата на възникване
на данъчното събитие и се смята за авансово плащане по доставката на
подобрението. Прието, че „Рум Инвест Груп“ ООД *** е
следвало да начисли дължимия ДДС за периода 01.01.2016
г. – 31.12.2016 г. и за периода 01.01.2017 г. –
31.12.2017 г., респ. да издаде фактури и определи данъчната основа и дължимия
ДДС и е определен ДДС за 2016 г. в размер на *** лв. при данъчна основа от ***
лв./при приложението на чл. 25, ал. 5 от ЗДДС/ и ДДС за 2017 г. в размер на ***
лв., общо за ревизирания период е начислен допълнително ДДС в размер на *** лв.
Настоящият
съдебен състав изцяло споделя горепосочените съображения в РД, поради което
намира ревизионния акт в тази му част/относно начисления ДДС в размер на ***
лв./ за законосъобразен и обоснован, а подадената против него жалба за
неоснователна.
Законосъобразен
се явява и РА в частта му относно начислените общо лихви в размер на *** лв.,
като в случая с оглед отказаното право на признаване на данъчен кредит за всеки
един данъчен период върху непризнатия за размер на данъчен кредит е начислена
законната лихва за съответния период на основание чл. 175 от ДОПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закон за лихвите върху данъци, такси
и други подобни държавни вземания/ ЗЛДТДПДВ/.
В заключение, неоснователни са и доводите в жалбата обосновани
с мотива, че за ревизираните периоди на дружеството са извършване проверки и с
Актове за прихващане или възстановяване (АПВ) органи по приходите са признали
правото на приспадане на данъчен кредит за всички доставки по по прозцесните фактури. В тази
връзка следва да се има предвид Тълкувателно решение № 1 от 25.06.2012 г. на
ВАС по т. д. № 1/2011 г., ОСГК, съгласно което
след допълнението на разпоредбата на чл. 129, ал. 3 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс (ДОПК - ДВ, бр. 108 от 19.12.2007 г.) задълженията за данък
или задължителни осигурителни вноски, за които има издадени и влезли в сила
преди това допълнение актове за прихващане или възстановяване, се установяват чрез
особеното производство по чл. 133 и чл. 134 ДОПК. С други думи наличието на
издаден акт за прихващане или възстановяване след 19.12.2007 г., не препятства
възлагането и извършването на ревизия по общия ред с предмет
данъчно-осигурителни задължения за един и същи период и с идентичен адресат.
По
изложените съображения следва да бъде постановено решение, с което да бъде
отхвърлена жалбата на „РУМ ИНВЕСТ ГРУП“ ООД
***, ЕИК ***, против Ревизионен
акт № ***/*** г., в частта му, с която е отказан данъчен кредит в размер на ***
лв., допълнително е начислен ДДС в размер на *** лв. и са начислени лихви общо
в размер на *** лв., като неоснователна и недоказана.
При
този изход на делото в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, поради което и на основание
чл.161, ал. 1 от ДПК, с оглед материалния интерес и съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4
от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Дирекция
“Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП, юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 178.53 лв.
Водим
от горното и на основание чл. 160, ал. 1, пред. последно
от ДОПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „РУМ ИНВЕСТ ГРУП“ ООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Р.В.М., против Ревизионен акт № ***/*** г., в частта му, с която е отказан данъчен кредит в размер на 16 257.40 лв.,
допълнително е начислен ДДС в размер на 400 лв. и са начислени лихви общо в
размер на 4 960.51 лв./всичко общо в
размер на 21 617.91 лв./, като неоснователна.
ОСЪЖДА „РУМ ИНВЕСТ ГРУП“ ООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от Р.В.М., да заплати на Дирекция
“Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП, юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 178.53 лв.
Препис от решението да се връчи на
страните.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ, в
14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Председател: