Районна прокуратура Луковит е внесла
обвинителен акт,
с който е повдигнала обвинение срещу А.А.Р.,
с ЕГН ********** за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр.
с чл. 195, ал. 1, т. 3 предл. 1-во и т. 4 предл. 2-ро, вр. с чл. 194, ал.
1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр.
с чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, букви „а” и „б” НК и срещу М.М.А., с ЕГН **********, за престъпление
по чл. 195, ал. 1, т. 3 предл. 1-во и т. 4 предл. 2-ро, вр. с чл. 194, ал.
1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр.
с чл. 26, ал. 1 НК за това, че на неустановени дати в периода от месец януари
2013г. до месец март 2013г. в с. Ъглен, Ловешка област, при условията на
продължавано престъпление, в съучастие като извършители помежду им, чрез
използване на техническо средство - тръбен ключ, отнели следните движими вещи: - от
къща на улица „Освобождение” № 8 - водопроводен кран 3/4
на стойност 6,39 лв. и 2 бр. водопроводна батерия ½ на
стойност 36,00 лева, собственост на Д. ***; от имот на улица „Връх
вола" № 1- водопроводен кран 3/4 на
стойност 6,39 лева, собственост на И.С.Д. ***; от къща на улица „Цар
Симеон" № 17- водопроводен кран 3/4
на стойност 6,39 лева, собственост на А.И.Б. ***, от къща на
улица „Г. Сава Раковски" № 1 - водопроводен кран ½ на стойност 4,32
лева собственост на П.Т.С. ***; от къща на улица „Любен Каравелов" № 12
-водопроводен кран ½ на стойност 4,32 лева собственост на Ц.С. ***; от
къща на улица „Цар Симеон" № 23 - водопроводен кран ½ на
стойност 4,32 лева, собственост на И.С.М. ***; от къща на улица „Иглен" № 47
- водопроводен кран 3/4 на
стойност 6,39 лева собственост на В.В.В. от гр. Плавен;
от къща на улица „Илия Волен" № 44 - водопроводен кран ½ на
стойност 4,32 лева собственост на Г.В.В. ***; от къща
на улица „Илия Волен" № 11 - водопроводен кран 3/4
на стойност 6,39 лева и канелка 3/4
на стойност 5,63 лева, собственост на Д.А.А.
***; от къща на улица „Васил Левски" № 28 - водопроводен кран ½
на стойност 4,32 лева собственост на С.А.С. *** - водопроводен кран 3/4
на стойност 6,39 лева собственост на Ц.П.Р. ***; от къща, находяща се на улица „Цар Симеон” № 21, собственост на Ц.М.Ц.,***
- телевизор марка „Велико Търново 84”, на стойност 34.00 лева, стайна антена,
на стойност 13,50 лв., 2 бр. разклонител тип „тройка”, на стойност 10,16 лв., 8
бутилки олио, на стойност 21,20 лв., ел. печка вентилаторна, на стойност 25,20
лв., 12 бр. стъклени чаши, на стойност 7,55 лв., 10 бр. глинени чаши за ракия,
на стойност 4,50 лв., 3 бр. чаши за чай, на стойност 2,70 лв., 12 бр. лъжици за
чай, на стойност 4,32 лв., механична дрелка, на
стойност 24,00 лв., 2 бр. канелка ½ - 7,00
лв., стенен часовник на стойност 3,00лв., всичките вещи на обща стойност 265,09
лева, от владението на собствениците им, без тяхно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, като кражбата е извършена при условията на опасен
рецидив /само за подс. А.Р., след като два пъти е бил осъждан за тежки умишлени
престъпления от общ характер на лишаване от свобода не по-малко от една
година/.
Съдът е приел за съвместно разглеждане в
наказателния процес предявения от Ц.М.Ц. против А.А.Р.
граждански иск за заплащане на сумата от 350 лв., претендирана като обезщетение
за претърпени имуществени вреди от
престъплението по обвинителния акт.
В хода на съдебните прения представителят
на прокуратурата поддържа обвиненията срещу всеки от подсъдимите, с фактическата
обстановка и правната квалификация, изложени в обвинителния акт. Прокурорът
излага подробни съображения в подкрепа на безспорната установеност на деянията
на всеки от подсъдимите, на обстоятелствата, при които са извършени. Прокурорът
счита, че независимо от редуцирания обем на самопризнанията, включващи част от
инкриминираните деяния, двамата подсъдими са извършили деятелността по отнемане
на металните кранчета от останалите жилища, като в тази насока поставя акцент
върна показанията на св. Ю.А., според които двамата подсъдими са му продали такива
кранчета. Представителят на обвинението приема, че са налице квалифициращите
признаците от обективна страна на всяко от престъпленията по обвинителния акт,
навеждайки довод, че металните кранчета са отнети, чрез развиването им с
метален ключ, а по отношение на признака „преодоляване на преграда, здраво
направена за защита на имот”, прокурорът приема, че подсъдимите са проникнали в
единия жилищен имот след кат са счупили стъклото на единия от прозорците му. Анализирайки
миналата съдимост на подс. Р. и данните за изпълнение на налаганите му наказания лишаване от свобода, представителят на прокуратурата счита, че същият
подсъдим е извършил престъплението при условията на опасен рецидив. Представителят
на държавното обвинение предлага на подсъдимия Р. да се
наложи наказание лишаване от свобода малко над предвидения от закона минимум, което
да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо
общежитие, а по отношение на подс. А. предлага също да се наложи наказание лишаване от
свобода, но при предвидения от закона минимум, като изпълнението на същото се
отложи при условията на чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години. Прокурорът
предлага вещите, приобщени като веществени доказателства, да се върнат на правоимащите лице, с изключение на тръбния ключ, за който
следвало да се приложи режимът на чл. 53 НК и да се отнеме в полза на
държавата.
Гражданският ищец Ц.М.Ц. взема участие
единствено в заседанието по конституирането му като страна и при разпита му
като свидетел, но не и в последвалите съдебни заседания, вкл. на съдебни
прения.
Защитникът адв. П.Р.
счита, че обвиненията срещу двамата подсъдими не са доказани за инкриминираните
метални кранчета, поради което за тях те следва да бъдат оправдани. В тази
насока защитникът изтъква, че липсва доказателства за деятелност по отнемането
им, като поставя акцент върху показанията на повечето свидетели – собственици
на процесните имоти, според които отнемането на крановете се случило
2000-2002г., което е далеч преди инкриминираната дата. Защитникът акцентува и
на показанията на св. А., според които подсъдимите му продали счупени кранчета,
които не са били лъщящи или наранени от ключ. Доколкото се установявало
единствено деятелността по отнемане на останалите вещи от дома на Ц.М.Ц., но при липсва на
доказателства за осъществяване на взлом, защитникът счита за неправилна
възприетата от прокурора правна квалификация по чл. 196, ал. 1, т. 2 НК на
деянието на подс. Р.. Развивайки съображения за наличие на многобройни
обстоятелства, адв. П.Р. счита, че спрямо подс. Р. следва да се приложи
смекчен режим на наказване.
Защитникът адв. М.М. счита, че формулираните в обвинителния акт обвинения
срещу двамата подсъдими не са доказани и в тази насока споделя съображенията на
адв. Р.. Защитникът посочва, че по делото не е налице
доказателство, от което да се установи деятелност на който и да е от двамата
подсъдими по счупване на стъкло на една от жилищните сгради. По отношение
квалификацията използване на техническо средство, защитникът акцентува на липса
на доказателства за използване на водопроводния ключ за отнемане на металните
кранчета и на показанията на пострадалите, разпитани като свидетели, според
които домовете им са разбивани далеч преди инкриминираната 2013г. година.
Според защитника подсъдимите доброволно предали част от инкриминираните вещи и
направили самопризнания за отнемането им, че общата стойност на същите вещи е в
размер, по-нисък от минималната работна заплата, поради което деятелността на
подс. А. следвало
да се квалифицира по привилегирования състав на чл. 197 НК и на същия да се
наложи наказание пробация.
Подсъдимият Р.
взема лично участие в съдебното заседание, като на съдебното следствие дава
обяснения, според които заедно с другия подсъдим влезли само в една къща и от
там отнели вещите, предявени като веществени доказателства, но не и
инкриминираните кранчетата. В хода на съдебното следствие същият заявява, че не
са разбивали нищо в жилището, откъдето са взели част от инкриминираните вещи и
настоява съдът ги признае за виновни само за тях, а в дадената му поседна дума моли
за справедливо наказание.
Подсъдимият А.
взема лично участие в съдебното заседание, като на съдебното следствие дава
обяснения, според които заедно с другия подсъдим са влезли само в една къща,
откъдето взели част от покъщнината и бутилки олио, приобщени като веществени
доказателства. Подсъдимият отрича да са влизали в други домове и обяснява, че
разследващите органи са им приписали кражбите на кранчетата, а за св. А. казва,
че го виждал веднъж и му е продал собствена телена ограда. В хода на съдебното
следствие същият също заявява, че не са разбивали нищо, а в дадената му поседна
дума моли за налагане на наказание пробация.
Съдът след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните,
намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият А.А.Р. е роден на ***г.,
в гр. Червен бряг, живущ ***, с българско гражданство, безработен, с основно
образование, неженен, осъждан, в момента в затворническо общежитие Троян към
Затвора Ловеч, с ЕГН **********.
Подсъдимият М.М.А. е роден на ***г***,
с българско гражданство, безработен, с основно образование, неженен, осъждан, с
ЕГН **********
Двамата били приятели и безработни.
Те решили да влязат в дворовете на необитаеми къщи, находящи се в с.Ъглен, обл. Ловеч, за да вземат водопроводните кранчета от чешмите,
които да продадат и да спечелят пари. За демонтирането им взели тръбен ключ от
дома на А.. В изпълнение на намисленото, на неустановени дати в периода от
месец януари 2013г. до месец март 2013г. те посетили различни имоти в селото,
от където отнели следните вещи: - от къща на улица „Освобождение” № 8 -
водопроводен кран 3/4 и 2 бр. водопроводна батерия ½,
собственост на Д.С.Я.;*** - водопроводен кран 3/4,
собственост на И.С.Д.;*** - водопроводен кран 3/4,
собственост на А.И.Б.,*** -водопроводен кран ½, собственост на П.Т.С.,***
- водопроводен кран ½, собственост на Ц.С. ***; - от къща на улица „Цар
Симеон" № 23 - водопроводен кран ½, собственост на И.С.М. ***;
- от къща на улица „Иглен" № 47- водопроводен кран 3/4,
собственост на В.В.В. от гр.Плавен; - от
къща на улица „Илия Волен" № 44 - водопроводен кран ½ на
стойност 4,32 лева собственост на Г.В.В. ***, - от
къща на улица „Илия Волен” № 11 - водопроводен кран 3/4
и канелка 3/4,
собственост на Д.А.А. *** - от къща на улица „Васил
Левски" № 28 - водопроводен кран ½ собственост на С. ***; - от
къща на улица „Белмекен" № 5 - водопроводен кран 3/4.,
собственост на Ц.П.Р. ***. Отивайки в имот, в находящ се на улица
„Цар Симеон” № 21, собственост на Ц.М.Ц.,***, двамата подсъдими отнели две канелки по ½. Те влезли в жилищната
сграда на същия имот и от там взели телевизор марка „Велико Търново 84”, стайна
антена, 2 бр. разклонител тип „тройка”, осем бутилки олио, електрическа печка
вентилаторна, 12 бр. стъклени чаши, 10 бр. глинени чаши за ракия, 3 бр. чаши за
чай, 12 бр. лъжици за чай, механична дрелка и стенен
часовник. Подсъдимите си разделили последните вещи, а демонтираните крачната и канелки продали на Ю.А. ***, който им заплатил за тях
сумата от 50 лева.
В началото на месец март 2013г. Ц.М.Ц.
/св. Ц./ констатирал липсата на вещите от дома си и сигнализирал в РУ на МВР
гр. Луковит.
В хода на извършваната проверка, с
протокол за доброволно предаване подс. М.А. предал телевизор марка „Велико
Търново 84" и ел. печка вентилаторна, а подс. Р. с протокол за доброволно
предаване предал 2 бр. разклонители тип „тройка", стайна антена, 12 бр.
стъклени чаши, 10 бр. глинени чаши за ракия, 3 бр. чаши за чай, 12 бр. лъжици
за чай, механична дрелка и голям тръбен ключ.
Общата стойност на отнетите
движими вещи към инкриминирания период е 265,09 лева.
Към инкриминирания период подс. Р. бил осъждан за тежки умишлени
престъпления от общ характер на лишаване от свобода не по-малко от една година,
изпълнението, на което не е отложено по реда на чл. 66 от НК – по ЧНД №
391/11г. на PC Червен бряг, в сила 23.12.2011 г. и по ЧНД №
476/2008г. на PC Луковит, в сила 15.01.2009г.
Така изяснената
фактическа обстановка съдът приема за несъмнено установена след като обсъди
поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото гласни доказателства чрез обясненията
на подсъдимите /отчасти/, показанията на свидетелите Ц.М.Ц., А.И.Б. /на
последния и дадените на досъдебното производство, прочетени при условията на
чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 НПК/, Ц.С.М., М.И.М., И.С.М., Ю.А.А. /на
последния и дадените на досъдебното производство, прочетени при условията на
чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК/, И.С.Д., Й.В.Г.
/на последния и дадените на досъдебното производство, прочетени при условията
на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК/, П.Т.С.,
Ц.П.Р., М.С. Я., Г.В.В., В.В.В.
/на последата и дадените на досъдебното производство,
прочетени при условията на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1,
т. 1 НПК/, Д.А.А., С.А.С. и Ц.С.Х. /на последата дадени на досъдебното производство, прочетени при
условията на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 5 НПК/, заключението
на съдебно-оценителната експертиза, писмените доказателства и доказателствени
средства – жалба от Ц.М.Ц. /л. 19/; Протокол за доброволно предаване /л. 22/;
Протокол за доброволно предаване /л. 24/; Протокол за доброволно предаване /л.
26/; Копие от Нотариален акт /л. 83/; Протокол за доброволно предаване /л.95/;
Заверено копие от Нотариален акт /л.96/; Заверено копие от Нотариален акт
/л.129/; Протокол за оглед на местопроизшествие с фотоалбум /л.134-137/;
Протокол за оглед на местопроизшествие с фотоалбум /л.138141/; Протокол за
оглед на местопроизшествие с фотоалбум/л. 142-146/; Протокол за оглед на
местопроизшествие с фотоалбум /л. 147-150/; Протокол за оглед на
местопроизшествие с фотоалбум /л.151-154/; Протокол за оглед на
местопроизшествие с фотоалбум /л.155-59/; Протокол за оглед на
местопроизшествие с фотоалбум /л. 160-163/; Протокол за оглед на
местопроизшествие с фотоалбум /л.16167/; Протокол за оглед на местопроизшествие
с фотоалбум /л.168-171/; Справка за съдимост Рег. № 475/10.10.2013 г. на РС
Луковит /л.173/; Справка за съдимост Рег. № 474/10.10.2013 г. на РС Луковит
/л.175-177/; Справка за съдимост Рег. № 163/10.04.2013 г. на РС Луковит /л.179,
180, 181/; Справка за съдимост Рег. № 162/10.04.2013 г. на РС Луковит /л.184/;
Биографична справка /л.189/; Декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние /л.190/; Писмо-отговор с Вх. № 3381/02.10.2015 г.; Писмо с
Изх.№ ЛЧ-468-12700/2015 дата 25.05.2015 г.; Заверено копие от Решение №
ЛЧ-468-12700/2015 дата 25.5.2015 г.; Писмо Изх.№ ЛЧ-456-18052/2015 дата
10.7.2015 г.; Заверено копие от Решение № ЛЧ-456-18052/2015 дата 10.7.2015 г.
От обясненията на
двамата подсъдими и показанията на св. Ц.М.Ц. се установява, че от дом, находящ
се в с. Ъглен, на улица „Цар Симеон” № 21, собственост на същия свидетел, са отнети телевизор
марка „Велико Търново 84”, стайна антена, 2 бр. разклонител тип „тройка”, 8
бутилки олио, ел. печка вентилаторна, 12 бр. стъклени чаши, 10 бр. глинени чаши
за ракия, 3 бр. чаши за чай, 12 бр. лъжици за чай, механична дрелка, 2 бр. канелка ½ и
стенен часовник. Свидетелят дава показания за липсата на същите вещи, като
писанието им жалбата съответства на вещите, наличните и приобщени като
веществени доказателства. Всички от изброените вещи са намерени и предадени от
подсъдимите на полицията, с изключение на две канелки
от по ½. Независимо, че отричат за отнемане на такива вещи и че подобни
не са намирани или предадени от тях на разследващите органи, съдът приема, че
подсъдимите са взели от същото жилище и тези канелки
½. Естеството и предназначението на последните предполага наличието им
във всяко жилище, поради което е изключена вероятността, че такива там са
липсвали и да се приеме, че свидетелят недостоверно дава показания за наличието
им, приписвайки на подсъдимите отнемането им.
От показанията всички
свидетели, собственици на останалите инкриминирани имоти, се установява, че те
не ги обитават, живеят в населени места, различни от с. Ъглен, и спорадично и
рядко посещават същите жилища. Повече от свидетелите казват, че по повод
инцидентни появи в имотите или известяване от близки или съседи, научавали за
отнемане на водопроводни кранове на външните чешми или батерии от мивки на
жилищните сгради. Липсата на ясно посочен времеви период на последната им поява
в имотите и спомен за конкретна наличност на водопроводни кранове не
разколебава достоверността на свидетелските показания, защото конкретна
подробност в тази насока не е реалистично да се очаква, с оглед
незаинтересоваността към съдбата на имотите на по-голяма част от свидетелите. На
следващо място, обясненията на двамата подсъдими, не кореспондират с
показанията на св. А., който казва, че подсъдимите са му предали стари
водопроводни кранчета, за което им дал 50 лв. Показанията на този свидетел са важен
доказателствен източник в доказателствената съвкупност, защото затварят
веригата от косвени доказателства и изключват всякакво друго разумно обяснение
за произхода на предадените от подсъдимите кранчета, освен неправомерното им
отнемане. По делото липсват доказателства за правомерна дейност на някого от
подсъдимите, с която да се обясни установената от тях фактическа власт върху
предаденото количество водопроводни кранчета и канелки.
Обясненията на подс. А., според които еднократно продал на св. св. А. стара
телена ограда, са в очевидно противоречие с показанията на същия свидетел,
затова съдът ги третира като негова защитна позиция.
Съдът прие, че
подсъдимите са ползвали тръбния ключ при отнемане на металните водопроводни кранчета
и канелки, с оглед здравото им завиване за
водопроводните тръби, непозволяващо протичане на вода през свръзката. При тази
гарантирана стегнатост, без такова техническо средство е невъзможно отвиването
на водопроводните кранчета и канелки, каквото е
констатирано при огледите на процесните имоти.
Съдът не прие за
доказано някой от двамата подсъдими да се счупил стъкло на прозорец на жилищната сграда, находяща се
на улица „Цар Симеон” № 21. В доказателствения материал липсва доказателствен източник за наличие на такова
счупване, поради което не може да се направи извод за авторство на който и да е
от подсъдимите към него.
От заключението на
приетата съдебно-оценителната експертиза се установява, че общата стойност на отнетите
вещи към инкриминирания период е 265,09 лв., като от същия доказателствен източник се
установява и стойността на отделните
по вид и количество вещи.
От свидетелството за
съдимост на подсъдимия А.А.Р. се
установява, че към инкриминирания период същият е осъждан седем пъти. Някои от осъжданията
са за тежки умишлени престъпления, като по две от тях /по н.о.х.д. № 104/2011г.
на РС -
Червен бряг и н.о.х.д. № 233/2008г.
на PC-Луковит/ са му налагани наказания лишаване от свобода в размер не
по-малко от една година, двете наказания са ефективно са изпълнявани и
изпълнението на първото по врене е приключило на 11.09.2008г.
На основата на така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Подсъдимият А.А.Р. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. с
чл. 195, ал. 1, т. 4 предл. 2-ро, вр.
с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. с чл.
29, ал. 1, букви „а” и „б” НК, тъй
като на
неустановени дати в периода от месец януари 2013г. до месец март 2013г. в с.
Ъглен, Ловешка област, при условията на продължавано престъпление, в съучастие
като извършител с М.М.А. ***, чрез използване на
техническо средство - тръбен ключ, отнел следните движими вещи: - от къща на улица
„Освобождение” № 8 - водопроводен кран 3/4 на стойност
6,39 лв. и 2 бр. водопроводна батерия ½ на
стойност 36,00 лева, собственост на Д. ***, -от имот на улица
„Връх вола" № 1- водопроводен кран 3/4
на стойност 6,39 лева, собственост на И.С.Д. ***, -от къща на
улица „Цар Симеон" № 17- водопроводен кран
3/4 на
стойност 6,39 лева, собственост на А.И.Б. ***, -от къща на улица „Г. Сава
Раковски" № 1 -водопроводен кран ½ на стойност 4,32 лева
собственост на П.Т.С. ***, - от къща на улица „Любен Каравелов" № 12
-водопроводен кран ½ на стойност
4,32 лева собственост на Ц.С. ***, -от къща на улица „Цар Симеон" № 23-
водопроводен кран ½ на
стойност 4,32 лева, собственост на И.С.М. ***, - от къща на улица „Иглен"
№ 47- водопроводен кран 3/4
на стойност 6,39 лева собственост на В.В.В.
от гр.Плавен, -от къща на улица „Илия Волен" № 44 - водопроводен кран ½ на стойност 4,32 лева собственост
на Г.В.В. ***, -от къща на улица „Илия Волен" №
11- водопроводен кран 3/4
на стойност 6,39 лева и канелка
3/4 на
стойност 5,63 лева, собственост на Д.А.А. ***, - от
къща на улица „Васил Левски" № 28- водопроводен кран
½ на стойност 4,32 лева собственост на С.А.С. ***-
водопроводен кран 3/4
на стойност 6,39 лева собственост на Ц.П.Р. ***, - от къща,
находяща се на улица „Цар Симеон” № 21, собственост на Ц.М.Ц.,*** - телевизор
марка „Велико Търново 84”, на стойност 34.00 лева, стайна антена, на стойност
13,50 лв., 2 бр. разклонител тип „тройка”, на стойност 10,16 лв., 8 бутилки
олио, на стойност 21,20 лв., ел. печка вентилаторна, на стойност 25,20 лв., 12
бр. стъклени чаши, на стойност 7,55 лв., 10 бр. глинени чаши за ракия, на
стойност 4,50 лв., 3 бр. чаши за чай, на стойност 2,70 лв., 12 бр. лъжици за
чай, на стойност 4,32 лв., механична дрелка, на
стойност 24,00 лв., 2 бр. канелка ½ -
7,00 лв., стенен часовник на стойност 3,00лв., всички вещи на обща стойност
265,09 лева, от владението на собствениците им, без тяхно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, като кражбата е извършена при условията на опасен
рецидив.
Изброените вещи са годен предмет на престъплението, тъй като всички те са
движими, имат определена стойност /общата им такава е 265,09 лв./ и
правото на собственост върху тях не принадлежи на подсъдимите, а на други лица.
От обективна страна, подсъдимият
извършил множество деяния по отнемане на част от инкриминираните вещи. На неустановени дати в
периода от месец януари 2013г. до месец март 2013г. в с. Ъглен, в жилищата на процесните адреси, съвместно с
подс. А., е осъществил последователни действия по прекъсване фактическата власт
върху инкриминираните вещи, след което установил съвместно със същия подсъдим,
своя фактическа власт върху тях с възможност за извършване на разпоредителни
действия, откарвайки ги на друго място, неизвестно за собствениците им.
От обективна страна, налице
е квалифициращият признак по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл.
2-ро –
използване на техническо средство, тъй като при отнемане на част от инкриминираните
вещи /водопроводните кранчета и канелки/ за
отвиването им от водопроводните тръби е използван тръбен ключ, без каквото средство
отделянето им не е възможно.
С оглед съдебното
минало на А.Р. съдът прие, че деянията в инкриминирания период, са
извършени от същия подсъдим при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1,
б. „а” и „б” НК. Този подсъдим е осъждан, като и деянията по
отнемане на вещите са извършени от него преди да са изтекли пет години от
изтърпяване на наказанието по последното осъждане, поради което е налице
изискването на чл. 30, ал. 1 НК, а осъжданията по н.о.х.д. № 104/2011г. на РС - Червен бряг и н.о.х.д. № 233/2008г. на PC-Луковит са за
престъпления, извършени от Р. като пълнолетен /чл. 29, ал. 2 НК/. И двете осъждания са за тежки умишлени престъпления по смисъла на чл. 93,
т. 7 НК, тъй като за престъпленията по всяко от тях е предвидено наказание
лишаване от свобода повече от пет години /вж. чл. 195, ал. 1 и чл. 196 НК/.
Осъждането по н.о.х.д. № 233/2008г. на PC-Луковит е на една година и шест
месеца лишаване от свобода, т.е. не по-малко от една година, като изпълнението
на това наказание не е отложено /чл. 29, ал. 1, б. „а” НК/. Наред с това, съдът
констатира, че по н.о.х.д. № 104/2011г. на РС - Червен бряг и н.о.х.д. № 233/2008г. на PC-Луковит, подсъдимият е осъждан два пъти, с
отделни съдебни актове, като престъплението по второто осъждане се намира
спрямо първото в отношение на рецидив, защото е извършено на 28/29.11.2010.,
т.е. след 13.11.2008г. – датата на влизане в сила на съдебния акт по първото
осъждане /по н.о.х.д. № 233/2008г. на РС-Луковит/. Както се посочи и двете
осъждания са за тежки умишлени престъпления от общ характер, като и по двете
осъждания са наложени наказания лишаване от свобода, за които е постановено
ефективно изтърпяване и от изпълнението на всяко от тях, към момента на
извършване и на деянията в инкриминирания период.
От субективна страна
подсъдимият е извършил всяко от деянията в инкриминирания период с другия
подсъдим при наличие на общ умисъл. Двамата подсъдими предвиждали, че вземат
чужди вещи без съгласието на собствениците им, че преустановяват фактическата
власт на собствениците, установявайки своя такава. Подсъдимият Р. съзнавал
общественопасния характер на деянията, че ги извършва
след като е осъждан на лишаване от свобода за тежки умишлени престъпления
/кражби/, за които е изтърпял наложените наказания, че извършва всяко от
деянията съвместно с подсъдимия А., който също действа умишлено. Подсъдимият Р. съзнава,
че той и другия подсъдим ползват тръбния ключ, за да развият водопроводните
кранчета и канелки, предвиждали са тяхното отнемане и
това на другите инкриминирани вещи. Подсъдимият Р. и подсъдимия А. са искали да установят собствена фактическа власт върху отнетите вещи и
всеки от тях е манифестирал намерение противозаконно да ги присвои, като се
разпореди с тях в собствен интерес.
Съдът не прие наличие
на квалифициращия признак преодоляване на преграда, здраво направена за защита
на имот /чл.
195, ал. 1, т. 3 предл. 1-во НК/, с оглед недоказаността на деятелност на някой от
двамата подсъдими по счупване на стъкло на прозорец на жилищната сграда, находяща се на
улица „Цар Симеон” № 21, с цел проникване в жилищната сграда и отнемане на част
от находящите се в нея вещи.
Престъпната деятелност на подсъдимия Р. е изявена с множество деяния, чиито брой е според
този, на отделните имоти, откъдето са взети вещите, предмет на престъплението.
Деянията са извършени на неустановени дати, в периода от месец януари 2013г. до месец март
2013г., в с. Ъглен, като всяко от тях осъществява състави на престъплението кражба и са
извършени във форма на съучастие – съизвършителство. С
оглед мястото, времето, начина и средствата на извършването им, деянията са
осъществени при една и съща обстановка, разкриваща едно и също трайно отношение
на подсъдимия и съучастника към засегнатите обществени отношения и са извършени
през непродължителен период от време /едно след друго, в рамките на два
месеца/, като всяко последващо деяние се явява от обективна и субективна страна
продължение на предходното. Независимо от ниската стойност на всяко от отнетите
кранчета, позволяваща правна оценка на отделните деяния по отнемането им,
изолирани едно от друго, като малозначителни по смисъла
на чл. 9, ал. 2 НК, цялостната им преценка не им придава малозначителен характер, а
с оглед наличните квалифициращи признаци, налага извод за осъществяване на
кражба по квалифициран състав /ТР 3-71
ВС, ОСНК, I, т. 2/. По изложените съображения деянията в инкриминирания период
са извършени от подсъдимия Р. при условията на
продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 НК. Съобразявайки
наличните квалифициращи признаци на деянията на подсъдимия Р. и формата на съучастие, съдът прие, че цялостната
престъпна дейност, проявена чрез действията в инкриминирания период следва да
се квалифицира по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4 предл. 2-ро, вр. с чл. 194, ал.
1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр.
с чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, букви „а” и „б” НК. Затова го призна за виновен в извършване на престъпление при посочената
квалификация и го оправда по
обвинението по чл. 195, ал. 1, т. 3 предл. 1-во НК /за счупване
на стъкло на прозорец на къща, находяща се на улица „Цар Симеон” № 21/.
Подсъдимият М.М.А. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл. 195, ал.
1, т. 4 предл. 2-ро, вр. с
чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с чл. 26, ал. 1 НК, тъй като на неустановени дати в периода от месец януари 2013г. до месец март 2013г.
в с. Ъглен, Ловешка област, при условията на продължавано престъпление, в
съучастие като извършител с А.А.Р. ***, чрез
използване на техническо средство - тръбен ключ, отнел следните движими вещи: - от
къща на улица „Освобождение” № 8 - водопроводен кран 3/4
на стойност 6,39 лв. и 2 бр. водопроводна батерия ½ на
стойност 36,00 лева, собственост на Д. ***, -от имот на улица
„Връх вола" № 1- водопроводен кран 3/4
на стойност 6,39 лева, собственост на И.С.Д. ***, -от къща на
улица „Цар Симеон" № 17- водопроводен кран
3/4 на
стойност 6,39 лева, собственост на А.И.Б. ***, -от къща на улица „Г. Сава
Раковски" № 1 -водопроводен кран ½ на стойност 4,32 лева
собственост на П.Т.С. ***, - от къща на улица „Любен Каравелов" № 12
-водопроводен кран ½ на
стойност 4,32 лева собственост на Ц.С. ***, -от къща на улица „Цар Симеон"
№ 23- водопроводен кран ½ на
стойност 4,32 лева, собственост на И.С.М. ***, - от къща на улица „Иглен"
№ 47- водопроводен кран 3/4
на стойност 6,39 лева собственост на В.В.В.
от гр.Плавен, -от къща на улица „Илия Волен" № 44 - водопроводен кран ½ на стойност 4,32 лева собственост
на Г.В.В. ***, -от къща на улица „Илия Волен" №
11- водопроводен кран 3/4
на стойност 6,39 лева и канелка
3/4 на
стойност 5,63 лева, собственост на Д.А.А. ***, - от
къща на улица „Васил Левски" № 28- водопроводен кран
½ на стойност 4,32 лева собственост на С.А.С. ***- водопроводен
кран 3/4
на стойност 6,39 лева собственост на Ц.П.Р. ***, - от къща,
находяща се на улица „Цар Симеон” № 21, собственост на Ц.М.Ц.,*** - телевизор
марка „Велико Търново 84”, на стойност 34.00 лева, стайна антена, на стойност
13,50 лв., 2 бр. разклонител тип „тройка”, на стойност 10,16 лв., 8 бутилки
олио, на стойност 21,20 лв., ел. печка вентилаторна, на стойност 25,20 лв., 12
бр. стъклени чаши, на стойност 7,55 лв., 10 бр. глинени чаши за ракия, на
стойност 4,50 лв., 3 бр. чаши за чай, на стойност 2,70 лв., 12 бр. лъжици за
чай, на стойност 4,32 лв., механична дрелка, на
стойност 24,00 лв., 2 бр. канелка ½ -
7,00 лв., стенен часовник на стойност 3,00лв., всички вещи на обща стойност
265,09 лева, от владението на собствениците им, без тяхно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои.
Изброените вещи са годен предмет на престъплението, тъй като всички те са
движими, имат определена стойност /общата им такава е 265,09 лв./ и
правото на собственост върху тях не принадлежи на подсъдимите, а на други лица.
От обективна страна, подсъдимият
извършил множество деяния по отнемане на част от инкриминираните вещи. На неустановени дати в
периода от месец януари 2013г. до месец март 2013г. в с. Ъглен, в жилищата на процесните адреси, съвместно с
подс. Р., е осъществил последователни действия по прекъсване фактическата власт
върху инкриминираните вещи, след което установил съвместно със същия подсъдим,
своя фактическа власт върху тях с възможност за извършване на разпоредителни
действия, откарвайки ги на друго място, неизвестно за собствениците им.
От обективна страна,
налице е квалифициращият признак по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл.
2-ро –
използване на техническо средство, тъй като при отнемане на част от
инкриминираните вещи /водопроводните кранчета и канелки/
за отвиването им от водопроводните тръби е използван тръбен ключ, без каквото
средство отделянето им не е възможно.
От субективна страна
подсъдимият е извършил всяко от деянията в инкриминирания период с другия
подсъдим при наличие на общ умисъл. Двамата подсъдими предвиждали, че вземат
чужди вещи без съгласието на собствениците им, че преустановяват фактическата
власт на собствениците, установявайки своя такава. Подсъдимият А. съзнавал
общественопасния характер на деянията, че извършва
всяко от деянията съвместно с подсъдимия Р., който също действа умишлено.
Подсъдимият А. съзнава, че той и другия подсъдим ползват тръбния
ключ, за да развият водопроводните кранчета и канелки,
предвиждали са тяхното отнемане и това на другите инкриминирани вещи.
Подсъдимият А. и подсъдимият Р.
са искали да установят
собствена фактическа власт върху отнетите вещи и всеки от тях е манифестирал
намерение противозаконно да ги присвои, като се разпореди с тях в собствен
интерес.
Съдът не прие наличие
на квалифициращия признак преодоляване на преграда, здраво направена за защита
на имот /чл.
195, ал. 1, т. 3 предл. 1-во НК/, с оглед недоказаността на деятелност на някой от
двамата подсъдими по счупване на стъкло на прозорец на жилищната сграда, находяща се на
улица „Цар Симеон” № 21, с цел проникване в жилищната сграда и отнемане на част
от находящите се в нея вещи.
Престъпната деятелност на подсъдимия А. е
изявена с множество деяния, чиито брой е според този, на отделните имоти,
откъдето са взети вещите, предмет на престъплението. Деянията са извършени на неустановени дати, в
периода от месец януари 2013г. до месец март 2013г., в с. Ъглен, като всяко от
тях осъществява
състави на престъплението кражба и са извършени във форма на съучастие – съизвършителство. С оглед мястото, времето, начина и
средствата на извършването им, деянията са осъществени при една и съща
обстановка, разкриваща едно и също трайно отношение на подсъдимия и съучастника
към засегнатите обществени отношения и са извършени през непродължителен период
от време /едно след друго, в рамките на два месеца/, като всяко последващо
деяние се явява от обективна и субективна страна продължение на предходното.
Независимо от ниската стойност на всяко от отнетите кранчета, позволяваща
правна оценка на отделните деяния по отнемането им, изолирани едно от друго,
като малозначителни по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК, цялостната им преценка не
им придава малозначителен характер, а с оглед наличните квалифициращи признаци,
налага извод за осъществяване на кражба по квалифициран състав /ТР 3-71 ВС, ОСНК, I, т. 2/. По изложените
съображения деянията в инкриминирания период са извършени от подсъдимия А.
при условията на продължавано
престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 НК. Съобразявайки наличните
квалифициращи признаци на деянията на подсъдимия Р. и формата на съучастие, съдът прие, че цялостната
престъпна дейност, проявена чрез действията в инкриминирания период следва да
се квалифицира по чл. 195, ал. 1, т. 4 предл. 2-ро, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл.
20, ал. 2, вр. с чл. 26, ал. 1 НК. Затова го призна
за виновен в извършване на престъпление при посочената квалификация и го
оправда по обвинението по чл. 195, ал. 1, т. 3 предл. 1-во НК /за счупване на стъкло на прозорец на къща,
находяща се на улица „Цар Симеон” № 21/.
При определяне индивидуализацията
на наказанията и наказателната отговорност на всеки от подсъдимите, съдът
съобрази следното:
За престъплението,
извършено от А.А.Р.,
е предвидено наказание лишаване от свобода от три до петнадесет години /чл. 196, ал.
1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1 НК/. В
рамките на посочената санкция съдът индивидуализира наказанието на същия
подсъдим за извършеното от него престъпление, като се ръководи от критериите,
установени в разпоредбата на чл. 54 НК. Като отегчаващи отговорността
обстоятелства съдът изведе от доказателствения материал – миналите му осъждания
/извън тези, характеризиращи престъплението като опасен рецидив/. Като
смекчаващи отговорността обстоятелства съдът възприе – относително ниската обща
стойност на отнетите вещи /265,09 лева/, добросъвестно
направеното частично самопризнание от подсъдимия, тежкото му материално положение,
обусловено от наличната безработица в региона. Наред с тях, при преценка
конкретната обществена опасност на деянието съдът отчете, че с извършването му
е засегнато необратимо правото на собственост на пострадалите лица - то е
прекратено, защото по-голяма част от отнетите вещи са унищожени и предадени
като отпадъци. Отделно от това, съдът съобрази и конкретната степен на опасност
на дееца разкрита, чрез престъплението, което характеризира извършителя му като
личност, склонна към посегателства по подобен вид, въпреки ефективното
изтърпяване на налаганите наказания. Тази характеристика на личността на
подсъдимия разкрива и подбудите му извършване на престъплението – осигуряване
на парични средства, без опит за намиране на алтернатива на избрания неправомерен
начин. Съобразявайки в съвкупност посочените обстоятелства и отчитайки тяхната
относителна тежест, съдът прие, че за постигане на целите по чл. 36 НК, наказанието
на подсъдимия А.А.Р. следва
да бъде индивидуализирано в рамките на санкцията по чл. чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1 НК при лек превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, поради което на същия подсъдим наложи
наказание в размер на три години и шест месеца лишаване от свобода.
Съдът
определи подсъдимият Р. да изтърпи това наказание лишаване от свобода при първоначален строг режим, в затвор или затворническо общежитие от
закрит тип, приемайки, че е налице предпоставката на чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС. Настоящето осъждане на подсъдимия
на лишаване от свобода не е за първи път, а с оглед на това, че то е за
престъпление, представляващо опасен рецидив, подсъдимият е рецидивист по
смисъла на § 3, ал. 1, т. 2 ДР на ЗИНЗС, налагащо определяне на
първоначален строг режим на изпълнение на наказанието в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип /чл. 61, т. 2, вр.
чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС/.
За престъплението,
извършено от М.М.А.,
е предвидено наказание лишаване от свобода от една до десет години /чл. 195, ал.
1 НК/. В рамките на посочената санкция съдът индивидуализира
наказанието на същия подсъдим за извършеното от него престъпление, като се
ръководи от критериите, установени в разпоредбата на чл. 54 НК. Като смекчаващи
отговорността обстоятелства съдът възприе – относително ниската обща стойност
на отнетите вещи /265,09 лева/, добросъвестно
направеното частично самопризнание, чистото му съдебно минало, тежкото му
материално положение, обусловено от наличната безработица в региона. Наред с
тях, при преценка конкретната обществена опасност на деянията съдът отчете, че
с извършването им е засегнато необратимо правото на собственост на пострадалите
лица - то е прекратено, защото по-голяма част от отнетите вещи са унищожени и
предадени като отпадъци. Съобразявайки в съвкупност посочените обстоятелства и
отчитайки тяхната относителна тежест, съдът прие, че за постигане на целите по
чл. 36 НК, наказанието на подсъдимия М.М.А. следва да бъде индивидуализирано в рамките на
санкцията по 195, ал.
1 НК при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства,
поради което на същия подсъдим наложи наказание в размер на една година лишаване
от свобода.
Констатирайки, че подсъдимият М.М.А. не е бил осъждан на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер и преценявайки, че за постигане на адекватно и
достатъчно интензивно репресивно и възпитателно-поправително въздействие върху
него, не е наложително така определеното наказание лишаване от свобода да се
изтърпява ефективно от същия подсъдим, съдът на основание чл. 66, ал. 1 НК
отложи изпълнението на наказанието една година лишаване от свобода за срок от
три години, считано от датата на влизане на присъдата в сила.
Съдът постанови веществените доказателства телевизор марка „Велико
Търново 84”, стайна антена, 2 бр. разклонител тип „тройка”, ел. печка
вентилаторна, 12 бр. стъклени чаши, 10 бр. глинени чаши за ракия, 3 бр. чаши за
чай, 12 бр. лъжици за чай, механична дрелка и стенен
часовник да се върнат на Ц.М.Ц.. Макар
да са предмет на престъплението, притежаването на изброените вещи не е
забранено от закона, те са обикновена покъщнина, типична за всяко домакинство,
поради което съдът не прие наличие на хипотезата на чл. 53, ал. 2, б. „а” НК и
не постанови отнемането им в полза на държавата, а разпореди връщането им на
техния собственик. По отношение на веществено доказателство - тръбен ключ съдът прие, че са налице предпоставките
на чл. 53,
ал. 1, б. „а” НК, с оглед на това, че тази вещ е послужила за отнемане на част
от инкриминираните вещи и с предаване на това й предназначение от подсъдимите,
тя се явява средство на престъплението. Поради ниската му стойност, съдът
постанови след отнемането му в полза на държавата, тръбният ключ да се унищожи.
По отношение на предявения против
подсъдимия Р. граждански иск съдът прие, че е налице активната процесуална
легитимация на Ц.М.Ц., който има качеството
пострадал, с оглед твърденията в обвинителния акт, че е собственик на част от инкриминираните
вещи.
Искът е предявен на деликтно основание
/чл. 45 ЗЗД/. За осъществяване фактическия състав на деликта е необходимо да се
установи кумулативното наличие на следните елементи: противоправно деяние,
вреди, причинени на ищеца от ответника и причинна връзка между деянието и
последвалия вредоносен резултат. Съдът прие, че искът е доказан по основание,
тъй като е налице фактическия състав на непозволеното увреждане. Подсъдимият е признат
за виновен в извършване на престъплението кражба, поради което той е извършил
виновно и противоправно деяние. С оглед резултатния характер на престъплението,
за които подсъдимият бе признат за виновни, както и обстоятелството, че то е
довършено от подсъдимия, а част от отнетите вещи не са възстановени на правоимащото лице /пострадалия/, съдът прие, че в правната
сфера на гражданския ищец е възникнала вреда, която е в причинна връзка със
същите престъплението. В този смисъл е налице състава на непозволеното
увреждане, като всеки от подсъдимия Р. следва да заплати на гражданския ищец
причинената му вреда. Независимо, че престъплението е извършено в съучастие и по
отношение на причинените вреди е налице съизвършителство,
поради което за причиняването им подсъдимите отговарят спрямо увреденото лице
солидарно /чл. 53 ЗЗД/, искът е насочен само към подсъдимия Р., поради което
единствено той следва да бъде осъден да заплати вредите. С оглед възстановяване
на отнетите вещи, с изключение на осем бутилки олио, на стойност от 21,10 лв., съдът прие, че
последната сума е размерът на действителната вреда, поради което и на основание
чл. 45 ЗЗД осъди подсъдимия А.А.Р.
да я заплати на гражданския ищец Ц.М.Ц., като отхвърли иска за разликата до пълния претендиран размер от 350 лв.
С оглед размера на уважения граждански иск и на основание
чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК
съдът осъди подсъдимите да заплатят по сметката на РС-Луковит държавна такса в
размер на 50 лв., както и 5 лв. за служебно издадения изпълнителен лист.
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: