№ 105
гр. , 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ц.Т.М.
при участието на секретаря Г.С.И.
като разгледа докладваното от Ц.Т.М. Административно наказателно дело №
20211860200193 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Постъпила е жалба от инж. С.Г. – кмет на О.З., БУЛСТАТ *******, с
адрес: град З., пл. „М.“ № 1, срещу Наказателно постановление № 176/
09.07.2021 г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и
водите – С. (РИОСВ – С.), с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 200, ал.
1, т. 2 от Закона за водите /ЗВ/, е наложена на О.З. „имуществена санкция“ в
размер на 2000.00 лева (две хиляди лева) за нарушение по чл. 46, ал. 1, т. 3,
буква „б“ от Закона за водите /ЗВ/. Жалбоподателят намира издаденото
наказателно постановление за незаконосъобразно, необосновано и моли да
бъде отменено изцяло.
Регионална инспекция по околната среда и водите – С. (РИОСВ – С.),
чрез процесуалния си представител в с.з., оспорва жалбата и моли
наказателното постановление да бъде потвърдено.
Районна прокуратура – П. не взема становище по жалбата.
Районен съд – П., след като обсъди събраните доказателства по делото и
ведно с доводите на страните, намира за установено следното:
С постановление от 13.10.2020 г. на и.ф. административен ръководител
1
на Специализираната прокуратура е възложено на Директора на РИОСВ – С.,
Директора на РЗИ – ССО и Директора на БД"И.Р" да организират и
разпоредят в спешен порядък изпълнението на възложените им и описаните в
обстоятелствената част на постановлението действия по ДП № 154/ 2018 г. по
описа на СО-СП, пр. пр. № 828/ 2018 г. по описа на СП: да извършат
проверовъчни действия чрез изземване на водни проби от всеки един воден
обект, преминаващ през урбанизираната територия на гр. З. и гр. П. и в
непосредствена близост до нея, да дадат заключение установява ли се
замърсяване на водни басейни, дали те са опасни за хора или животни и
разстения и дали са негодни за използването им за културно-битови, здравни,
земеделски и други стопански цели, както и да извършат проверка на
Помпена станция (ПС) за отпадъчни води – З../л.23-л.25/
На 04.11.2020 г. е извършена проверка на обект „Помпена станция за
отпадъчни води – З.“, кв.Г., град З., ССО, стопанисван от: О.З., БУЛСТАТ
*******, с адрес: град З., пл. „М.“ № 1, представлявана от СТ. Н. Г. – кмет на
О.З., съставен e констативен протокол № ККФОС-ВА-44/ 08.12.2020 г. от В.
В. АС. на длъжност „главен експерт ККФОС“ и инж. Г. ИВ. Ш. на длъжност
„старши експерт ККФОС“, служители на РИОСВ – С.; с участието на:
1.Н.С.У. – „главен експерт“, Дирекция „Контрол“ БДИБР; 2.Г.Д. – „главен
експерт“ БДИБР; 3.В.Я.Б. – „началник отдел ДЗК“, РЗИ – ССО; 4.А.Н.К. на
длъжност „главен специалист“ ИАОС – С../л.21,л.22/ В протокола за проверка
са отразени направените констатации, сред които: проверена е Помпена
станция (ПС) З., която се стопанисва и е собственост на О.З., находяща се в
кв. Г., към момента на проверката помпената станция не работи, във
входящата шахта на ПС постъпват води, които чрез байпасна връзка са
отклонени в място с посочените географски координати, което представлява
Заустване № 2, Поток № 2 – смесен поток отпадъчни води от
канализационната система на гр. З., съгласно Разрешително за ползване на
воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води №
33140165/ 16.06.2014 г., издадено от Директора на БД"И.Р" – П. за обект
„канализационна система на гр. З.“ и е с изтекъл срок на действие от
16.06.2020 г. Към констативния протокол е приложено копие на
Разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в
повърхностни води № 33140165/ 16.06.2014 г., издадено от Директора на
БД"И.Р" – П. за обект „канализационна система на гр. З.“, с начален срок:
2
16.06.2014 г. и краен срок: 16.06.2020 г./л.26-л.30/
Видно от писмо изх. № 8610/ 23.12.2020 г. на РИОСВ – С., че е
изпратена покана до г-н С.Г. – Кмет на О.З., за явяване на 15.01.2021 г.
(петък) в 13:00 часа в РИОСВ – С. за съставяне на АУАН във връзка с
констатираното нарушение./л.19/
По делото е представено известие за доставяне на поканата, която е
получена на 04.01.2021 г./л.20/
На 15.01.2021 г. е съставен АУАН № 9/2021 г. срещу О.З., БУЛСТАТ
*******, с адрес: град З., пл. „М.“ № 1, представлявана от СТ. Н. Г. – кмет на
О.З., за това, че: „На 04.11.2020 г. е извършена проверка на обект
„Канализационна система на гр. З.“ и „Помпена станция З.“ (ПС), собственост
на О.З., при която е установено, че във входящата шахта на ПС постъпват
води, които чрез байпасна връзка са отклонени в място с посочените
географски координати, което представлява Заустване № 2, Поток № 2 –
смесен поток отпадъчни води от канализационната система на гр. З., съгласно
Разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в
повърхностни води № 33140165/ 16.06.2014 г., издадено от Директора на
БД"И.Р" – П. за обект „канализационна система на гр. З.“ и е с изтекъл срок на
действие от 16.06.2020г. Предвид разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредба № 2
от 8 юни 2011 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води
във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на
точкови източници на замърсяване, за канализационни системи на населени
места, селищни и курортни образувания, собственикът/собствениците на
обекта подава заявление за издаване на разрешително. Към момента на
проверката О.З. в качеството си на собственик на обект „Канализационна
система на гр. З.“ не притежава действащо разрешително за ползване на воден
обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, издадено от
директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район.“/л.14/ В АУАН
е посочено, че с горното жалбоподателя е нарушил разпоредбата на чл. 46, ал.
1, т. 3, буква „б“ от Закона за водите. АУАН е съставен в присъствието на
двама свидетели и на пълномощник на кмета на О.З., и е връчен на
пълномощника. В АУАН е отбелязано, че „възражението ще бъде внесено при
необходимост в законоустановения срок“. В АУАН е отбелязано, че В.П.К. е
пълномощник, с пълномощно рег. № НЗ-1/ 06.01.2021 г. на кмета на О.З.. Към
3
АУАН е представено пълномощно на В.П.К. на длъжност „еколог“ в О.З., с
рег. № НЗ-1/ 06.01.2021 г. на кмета на О.З../л.15/ Към АУАН са представени
писмени възражения от О.З. за това, че в указания срок са предприети
необходимите действия и е подадено заявление вх. № РР-07-54/ 11.11.2020 г.
към БД"И.Р" за издаване на разрешително за ползване на воден обект за
заустване на отпадъчни води в повърхностни води./л.13/
Наказателно постановление № 176/ 09.07.2021 г. на Директора на
Регионална инспекция по околната среда и водите – С., е издадено на
09.07.2021 г. срещу О.З., БУЛСТАТ *******, с адрес: град З., пл. „М.“ № 1,
представлявана от СТ. Н. Г. – кмет на О.З., като в него е отразено, че същото
се издава въз основа на АУАН № 9/ 15.01.2021 г./л.11/ В наказателното
постановление е посочено, че: „На 04.11.2020 г. е извършена проверка на
обект „Канализационна система на гр. З.“ и „Помпена станция З.“ (ПС),
собственост на О.З., при която е установено, че във входящата шахта на ПС
постъпват води, които чрез байпасна връзка са отклонени в място с
посочените географски координати, което представлява Заустване № 2, Поток
№ 2 – смесен поток отпадъчни води от канализационната система на гр. З.,
съгласно Разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни
води в повърхностни води № 33140165/ 16.06.2014 г., издадено от Директора
на БД"И.Р" – П. за обект „канализационна система на гр. З.“ и е с изтекъл
срок на действие от 16.06.2020г. Предвид разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от
Наредба № 2 от 8 юни 2011 г. за издаване на разрешителни за заустване на
отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните
емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване, за
канализационни системи на населени места, селищни и курортни
образувания, собственикът/собствениците на обекта подава заявление за
издаване на разрешително. Към момента на проверката О.З. в качеството си
на собственик на обект „Канализационна система на гр. З.“ не притежава
действащо разрешително за ползване на воден обект за заустване на
отпадъчни води в повърхностни води, издадено от директора на Басейнова
дирекция „Източнобеломорски район.“ В наказателното постановление е
посочено, че с горното жалбоподателя е нарушил разпоредбата на чл. 46, ал.
1, т. 3, буква „б“ от Закона за водите /ЗВ/. Видно от наказателното
постановление, че на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в
размер на 2000.00 лева (две хиляди лева) на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.
4
200, ал. 1, т. 2 от Закона за водите /ЗВ/.
Видно от показанията на свидетелите В. В. АС. – актосъставител, Г. ИВ.
Ш. – свидетел при проверката и при съставянето на акта, и М. ВЛ. ИВ. –
свидетел при съставянето на акта /служители на РИОСВ – С./, дадени в с.з. на
30.11.2021 г. /л.53-л.55/, че те поддържат фактическите констатации, отразени
в АУАН и констативния протокол.
По делото е представена заповед № РД-154/ 28.02.2019 г. на Министъра
на околната среда и водите, относно правомощията на актосъставителя В. В.
АС. да съставя АУАН за нарушения по ЗВ./л.17,л.18/
По делото е представена заповед № РД-839/ 29.10.2019 г. на Министъра
на околната среда и водите, относно правомощията на актосъставителя В. В.
АС. да съставя АУАН за нарушения по ЗВ./л.16/
По делото е представена заповед № РД-8/ 10.01.2011 г. на Министъра
на околната среда и водите, относно правомощията на Директора на РИОСВ –
С. да издава наказателни постановления /НП/ за нарушения по ЗВ./л.12/
Наказателното постановление № 176/ 09.07.2021 г. на Директора на
Регионална инспекция по околната среда и водите – С., е връчено на О.З. на
14.07.2021 г., чрез известие за доставяне/л.10/, а жалбата против същото е
изпратена по „Е.“ на 20.07.2021 г./л.6/
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата на инж. С.Г. – кмет на О.З., БУЛСТАТ *******, с адрес: град
З., пл. „М.“ № 1, срещу Наказателно постановление № 176/ 09.07.2021 г. на
Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – С. (РИОСВ
– С.), е подадена по реда и в сроковете на чл. 59 от ЗАНН, поради което се
явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата се явява
неоснователна.
В хода на административнонаказателното производство по издаване на
наказателното постановление, което се атакува, не са допуснати съществени
нарушения на процесуалния закон, обуславящи отмяната му.
Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на
акта за установяване на административно нарушение. Същият е съставен от
компетентен актосъставител, при съставянето му са спазени изискванията на
чл. 42, чл. 43 и чл. 44 от ЗАНН. Наказателното постановление, издадено във
5
връзка с нарушение на чл. 46, ал. 1, т. 3, буква „б“ от Закона за водите /ЗВ/, е
издадено от компетентно длъжностно лице. Не се констатираха нарушения на
изискванията на чл. 57 и сл. от ЗАНН. Наказателното постановление е
издадено в сроковете, предвидени от ЗАНН. По делото не се установиха
визираните в жалбата нарушения да са съществени, по безспорен начин е
установено извършването на нарушението.
По същество правилно е приложен и материалния закон. От събраните
по делото писмени и гласни доказателства, преценени в тяхната съвкупност,
съдът счита за доказано, че при описаната фактическа обстановка в АУАН и
НП, жалбоподателя е извършил състава на нарушение по чл. 46, ал. 1, т. 3,
буква „б“ от Закона за водите /ЗВ/, като на жалбоподателя е наложена
„имуществена санкция“. Съдът не споделя доводите на жалбоподателя,
визирани в жалбата за допуснати съществени процесуални нарушения при
издаването на АУАН и Наказателното постановление. В тежест на
административнонаказващият орган е да докаже, че на посочената дата и
място, при описаната фактическа обстановка, жалбоподателят е извършил
визираното нарушение, което съдът намира за доказано в настоящия процес.
Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 2 от Закона за водите /ЗВ/ „наказва
се с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-
тежко наказание, физическото или юридическото лице, което ползва водни
обекти, водностопански съоръжения и системи или изгражда такива без
необходимото за това основание или в отклонение от предвидените условия в
разрешителното - от 2000 лв. до 10 000 лв.“ Съгласно разпоредбата на чл. 46,
ал. 1, т. 3, буква „б“ от Закона за водите /ЗВ/ „Разрешително за ползване на
воден обект се издава за заустване на отпадъчни води в повърхностни води за
експлоатация на съществуващи обекти, в т.ч. канализационни системи на
населени места, селищни и курортни образувания“. Съгласно разпоредбата на
чл. 9, ал. 2 от Наредба № 2 от 8 юни 2011 г. за издаване на разрешителни за
заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на
индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на
замърсяване, за канализационни системи на населени места, селищни и
курортни образувания, собственикът/собствениците на обекта подава
заявление за издаване на разрешително. Съдът счита за доказано, че на
посочената дата 04.11.2020 г. на обект „Канализационна система на гр. З.“,
стопанисван от О.З., жалбоподателя е допуснал ползването на този воден
6
обект, без да притежава действащо разрешително за ползване на воден обект
за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, издадено от директора
на БД"И.Р". Допуснотото нарушение е безспорно установено от писмените
доказателства и свидетелските показания, като съдът не констатира
съществени противоречия в събраните гласни доказателства по делото. Съдът
счита, че законосъобразно административнонаказващият орган е ангажирал
отговорността на жалбоподателя за допуснатото нарушение. В НП е
посочено, че имуществената санкция е наложена на основание чл. 53 от
ЗАНН и чл. 200, ал. 1, т. 2 от Закона за водите /ЗВ/, като в конкретния случай
на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ към минималния
размер от 2000.00 лева (две хиляди лева), предвиден в закона. Съгласно чл.
200, ал. 1, т. 2 от ЗВ размера на глобата, съответно имуществената санкция е
от 2000 лв. до 10 000 лв.
Съдът не приема, че в случая се касае за маловажен случай по смисъла
на чл. 28 от ЗАНН. Според задължителната практика на ВКС, дадена с ТР №
1 от 12.12.2007г. преценката на административнонаказващия орган "за
маловажност" на случая по чл. 28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и
подлежи на съдебен контрол. За това дали нарушението е маловажно следва
да се изхожда от неговата малозначителност, а тя е в зависимост от
обществената му опасност, която може да не е налице или да е явно
незначителна. „Маловажен случай” по смисъла на чл. 28 от ЗАНН е този,
който при извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства,
представлява по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на административни нарушения от същия вид. В
конкретния случай не са представени доказателства и не са налице
обстоятелства, обуславящи по – ниска степен на обществена опасност на
конкретно извършеното административно нарушение в сравнение с
обикновените случаи по чл. 46, ал. 1, т. 3, буква „б“ от ЗВ, поради което не е
налице хипотезата на чл. 28 от ЗАНН. Касае се за формално нарушение, при
което настъпването на вредоносни последици не е елемент от фактическия му
състав. Липсата на такива последици не се преценява като смекчаващо
обстоятелство, респ. като основание за преценка на случая като маловажен.
Деянието не се отличава с по – ниска степен на обществена опасност от
обикновените случаи на други такива нарушения. Ето защо съдът счита, че
7
следва да потвърди обжалваното наказателно постановление като
законосъобразно.
Предвид изхода на делото и заявеното от процесуалните представители
на РИОСВ – С. и на О.З. в с.з. на 30.11.2021 г., че не претендират присъждане
на разноски, съдът не следва да се произнася по този въпрос.
Воден от гореизложеното Районен съд – П.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 176/ 09.07.2021 г. на
Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – С. (РИОСВ
– С.), с което на жалбоподателя О.З., БУЛСТАТ *******, с адрес: град З., пл.
„М.“ № 1, представлявана от СТ. Н. Г. – кмет на О.З., на основание чл. 53 от
ЗАНН и чл. 200, ал. 1, т. 2 от Закона за водите /ЗВ/, е наложена на О.З.
„имуществена санкция“ в размер на 2000.00 лева (две хиляди лева) за
нарушение по чл. 46, ал. 1, т. 3, буква „б“ от Закона за водите /ЗВ/, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в четиринадесет
дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
С. област, по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
8