№ 483
гр. Плевен, 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря М. ИВ. И.
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА Въззивно
гражданско дело № 20244400500779 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С решение № 304/24.09.2024 г., постановено по гр. дело № 923/2024 г. по
описа на РС– Ч. бряг е отхвърлена молбата на М. Н. Д., ЕГН **********,гр.
Ч.Б., обл.П., ж.к. „П.“ *** и адрес за призоваване: с. Ч., обл.П., ул. „Г.Б.“ ***,
подадена чрез адв. Ц. Ц. от Пл.АК против Н. Ц. Д., ЕГН ********** , гр. Ч.Б.,
обл.П., ж.к. „П.“ *** и адрес за призоваване: гр. Л., обл. Л., ул. „С.С“ *** ,за
издаване на заповед за защита от домашно насилие по ЗЗДН, като
неоснователна и недоказана.
Със същото решение ЧРС е осъдил на основание чл.11 ал.3 от ЗЗДН М.
Н. Д., ЕГН ********** да заплати по сметка на РС – Червен бряг държавна
такса в размер на 25,00 лв.
Осъдил е на основание чл.78, ал.3 от ГПК М. Н. Д., ЕГН ********** да
заплати на Н. Ц. Д., ЕГН ********** направените по делото разноски в размер
на 600,00 лв.
1
Постъпила е въззивна жалба от М. Н. Д., чрез пълномощника й адв. Ц.
Ц. от Пл.АК срещу постановеното решение от ЧРС, в която се изразява
становище, че същото е неправилно, необосновано, явно несправедливо и
незаконосъобразно, както и че липсват мотиви за неговото постановяване.
Въззивницата посочва, че разпитаният в първоинстанционното
производство свидетел Г.Н.Г., който е присъствал на телефонния разговор,
осъществил се на 25.07.2024 г. към 12,00 часа в неговия апартамент в гр.
Червен бряг, където е била молителката, е чул на телефона на същата, че
бащата й я нарича „боклук", тъй като телефонът е бил на високоговорител по
време на разговора и той е разпознал гласа. Въззивницата посочва, че в
разпита си свидетелят е заявил, че бащата на молителката и друг път я е
заплашвал, тъй като искал да ходи в апартамента, а тя не му давала.
Тълкувайки неговите показания превратно, РС е посочил и коментирал негови
показания, които той не е изричал, като в тази връзка счита, че в
постановеното решение на ЧРС липсват мотиви, което е достатъчно основание
за неговата пълна отмяна.
Според въззивницата, дори да не са налице доказателства или
приложени такива към молбата, с която се иска издаване на заповед за
незабавна защита до приключване на делото, то Декларацията по чл.9 ал.3 от
ЗЗНД е достатъчно основание да бъде издадена исканата заповед за незабавна
защита до приключване на делото на основание чл.18 ал.1 вр. чл.8 т.2 и т.3 от
ЗЗДН.
Във въззивната жалба е направено искане за издаване на заповед за
незабавна защита на основание чл.18 ал.1 от ЗЗДН с мерки за защита по чл.5
ал.1 т.1 и т.3 за срок от 18 месеца, както и да бъде наложена глоба в размер на
1000,00 лв., т.е максималният по закон размер.
Моли окръжния съд да отмени изцяло обжалваното решение на РС -
Червен бряг като явно несправедливо, недопустимо, необосновано и
незаконосъобразно. Претендира направените разноски пред двете съдебни
инстанции.
В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от въззиваемия
Н. Ц. Д..
В съдебно заседание, въззивницата М. Н. Д. не се явява и не се
представлява. В депозирана молба, пълномощникът й адв. Ц. Ц. от Пл.АК
2
поддържа подадената въззивна жалба, като претендира направените
деловодни разноски за двете съдебни инстанции, съгласно списък по чл.80 от
ГПК.
В съдебно заседание въззиваемият Н. Ц. Д. не се явява и не се
представлява. В депозирана молба пълномощникът му адв. И. В. моли да
бъде потвърдено обжалваното решение на Районен съд – Червен бряг, като
правилно и законосъобразно.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбите и
доказателствата по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
Въззивната жалба е неоснователна.
Решението на Плевенски районен съд е правилно и законосъобразно.
Пред ЧРС е постъпила молба от М. Н. Д., ЕГН **********,гр.Ч.бряг
против Н. Ц. Д., ЕГН ********** ,гр. Ч.Б., обл.П., за издаване на заповед за
защита от домашно насилие по ЗЗДН, включваща мерките по чл.5 ал.1 т.1 и т.3
от ЗЗДН. С молбата е направено и искане за налагане на глоба на извършителя
на домашно насилие Н. Ц. Д. в размер на 1000,00 лв. В молбата се твърди за
проведен телефонен разговор между молителката и ответника, в който той я е
заплашил, че ще отиде до собственото си жилище, което в момента се ползва
от молителката без правно основание, ще го разбие и ще прави каквото си
иска, както и я е нарекъл, с думата „боклук“. Според молителката, това
представляват данни за пряка, непосредствена или последваща опасност за
живота или здравето й. Освен това, молителката твърди за многократни
случаи на психически и физически тормоз още от детството й, без да се сочат
конкретни периоди, деяния и т.н.
Във връзка с искането на молителката за налагане на глоба, следва да се
отбележи, че разпоредбата на чл.5 ал.4 от ЗЗДН /ДВ бр.102 от 2009 г./,
предвиждаща, че във всички случаи съдът с решението си по чл.15 ал.1 налага
на извършителя и глоба в размер от 200,00 лв. до 1000,00 лв. е отменена, като
в последната редакция на ЗЗДН /ДВ бр.69 от 11.08.2023 г., в сила от
01.01.2024 г./ не се съдържа разпоредба, предвиждаща налагане на глоба на
извършителя на домашно насилие.
С определение № 366/26.07.2024 г., постановено по гр. дело № 923/2024
г. по описа на ЧРС, не е уважена молбата на М. Н. Д. против Н. Ц. Д. за
издаване на заповед за незабавна защита.
3
По делото е безспорно установено, видно от приложеното
Удостоверение за раждане № 073568/25.03.1986 г., издадено от Общински
народен съвет – Враца, че молителката М. Н. Д. е дъщеря на ответника Н. Ц.
Д..
В първоинстанционното производство е приложена Декларация за
извършено домашно насилие по чл.9 ал.3 от ЗЗДН за изложените в молбата
факти и обстоятелства, представляващи акт на домашно насилие, извършен на
25.07.2024 г. от страна на Н. Ц. Д..
Приложено е Експертно решение № 91258 от 02.12.2021 г. на ТЕЛК при
УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД – Плевен, от което е видно, че
молителката М. Н. Д. е освидетелствана с 50%ТНР и водеща диагноза:
Рецидивиращо депресивно разстройство, сегашен епизод – тежък без
психотични симптоми.
Съгласно чл.9 ал.4 от ЗЗДН, първоинстанционният съд е изискал
Справка за съдимост на Н. Ц. Д., от която е видно, че същият не е осъждан.
В производството пред РС е изискана информация от РУ – Червен бряг
досежно подадени сигнали на 25.07.2024 г. от М. Н. Д., както и досежно
подаден сигнал вх. № 374000-4704/24 от Н. Ц. Д. срещу М. Н. Д.. Във връзка с
изисканата информация, в ЧРС е получено писмо вх. № 4063/23.08.2024 г. на
Началника на РУ–Ч.бряг, в което е посочено, че в РУ – Ч.бряг не е постъпвал
сигнал от М. Н. Д., а сигнал с вх. № 374000-4704/24 от Н. Ц. Д. е постъпил на
26.07.2024 г. в деловодството на РУ – Червен бряг, като с писмото са
представени копия от документите по преписката.
За изясняване на обстоятелствата по делото, пред ЧРС е разпитан
свидетеля Г.Н.Г.. В показанията си, свидетелят посочва, че на 25.07.2024 г.
около обяд си е бил вкъщи, като молителката случайно е отишла у тях, на
телефона й е звъннал нейния баща, който е започнал да я обижда с думите
„боклук“, казал е, че ще разбие апартамента и че ще има събрание на входа.
Свидетелят твърди, че ответникът Н. Д. няма право да ходи в апартамента,
като М. Д. се е притеснила, станало й е зле и си е пръснала нещо в устата,
защото е с епилепсия, като е казала, че ще ходи в полицията, където, според
свидетеля, е пускала жалба. Свидетелят твърди, че се познава с ответника Н.
Д., като не е говорил с него по телефона, а го е разпознал по гласа, тъй като
телефонът е бил пуснат на високоговорител. Свидетелят заявява, че М. Д. му е
4
споделяла и друг път за такива случаи, като заплахите са били по същия
повод, а именно, че ответникът е искал да ходи в апартамента, а тя не му дава.
Твърди, че и друг път М. Д. му се е оплаквала от тормоз. В показанията си,
свидетелят заявява, че при този телефонен разговор е чул, че Н. Д. ще дойде
да си влезне в апартамента, да си направи ремонт и да си седи той в него.
Спорният по делото въпрос е осъществено ли е от ответника домашно
насилие спрямо молителката на посочената дата – 25.07.2024 г. и
законосъобразно ли първоинстанционният съд е отхвърлил молбата на М. Н.
Д. за издаване на заповед за защита от домашно насилие по ЗЗДН.
За да се произнесе по спорните въпроси, съдът съобрази следното:
Защита по ЗЗДН може да бъде потърсена от всеки, който е пострадал от
акт на домашно насилие, осъществен спрямо него от някое от лицата, изрично
изброени в чл.3 от ЗЗДН. Целта е да бъде дадена възможност на пострадалите
да потърсят от съда и получат защита на правото си на лична
неприкосновеност чрез налагане на съответните мерки за въздействие спрямо
нарушителите. В този смисъл, за да се предостави защита на дадено лице,
трябва да се изследва въпросът дали спрямо него е извършен акт на насилие
по смисъла на чл.2 от ЗЗДН и този факт да бъде установен в конкретните си
проявни форми.
Няма спор, че ответникът Н. Ц. Д. попада в кръга от лицата, посочени в
чл.3 т.4 от ЗЗДН, като баща на молителката М. Н. Д., видно от приложеното
Удостоверение за раждане № 073568/25.03.1986 г., издадено от Общински
народен съвет – Враца.
Няма спор, че за описания в молбата акт на домашно насилие на
25.07.2024 г., извършен спрямо молителката М. Н. Д., същата е подала
Декларация по чл.9 от ЗЗДН, в която го е описала. На тази Декларация по чл.9
от ЗЗДН, с оглед специфичния характер на отношенията, за които се търси
защита, законодателят, в чл.13 ал.3 от ЗЗДН, е придал особена доказателствена
сила в процеса. Тя представлява самостоятелно основание за издаване на
заповед за защита на пострадалото лице, ако в нея се съдържа конкретно и
ясно описание, както е в случая - посочване на датата, мястото и конкретните
действия, с които е извършено домашното насилие по смисъла на чл.2 от
ЗЗДН и няма други събрани преки доказателства.
Настоящата съдебна инстанция споделя доводите на
5
първоинстанционния съд, че от събраните по делото доказателства не се
установява причинено насилие по отношение на молителката М. Н. Д. от
страна на ответника Н. Ц. Д. в описания в молбата случай на 25.07.2024 г.
На първо място, следва да се посочи, че във връзка с твърдяния в
Декларацията по чл.9 ал.3 от ЗЗДН акт на домашно насилие на 25.07.2024 г.
няма данни да е подаван сигнал до органите на полицията, видно от
изпратеното писмо от РУ – Червен бряг.
В приложената Декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН е посочено, че
ответникът Н. Ц. Д. е заявил на молителката, че ще присъства на общо
събрание на входа на 27.07.2024 г., след което ще отиде до апартамента,
където тя живее, ще го разбие и ще прави каквото си иска, както и че ще се
самонастани, както и че никой не може да го спре, че молителката е боклук и
ненормална и че ще й се случи случка, ако не го допусне в жилището. По
отношение на тези твърдения, следва да се има предвид, че от приложените
писмени доказателства по преписка № 374000-4704/26.07.2021 г. – сигнал от
Н. Ц. Д. и дадените в тази връзка сведения от същия и от молителката М. Н. Д.
е видно, че ответникът е подал сигнал във връзка с теч в апартамента, находящ
се в гр. Ч.Б., ж.к. „П.“ ***, който е собственост на ответника и съпругата му
Ц.П. Д. и който след развода е предоставен за ползване на същата. Сигналът е
подаден, с оглед осигуряване на служител на РУ – Червен бряг, в
присъствието на който да се влезне в апартамента и да се извършат
ремонтните дейности. Освен това, по делото няма доказателства ответникът
де е предприел действия за влизане в апартамента, които да представляват
целенасочено въздействие върху психиката на неговата дъщеря и пораждане
на негативни преживявания и емоции. В приложеното сведение от М. Н. Д.,
същата заявява, че не желае баща й да посещава апартамента, като прави
впечатление заявеното от нея, че само като чуе гласа на ответника по телефона
и получава психическо разстройство. Във връзка с подадения сигнал от
ответника, с Протоколи за полицейско предупреждение от 26.07.2024 г.
молителката М. Н. Д. е предупредена да не отправя закани и заплахи и да не
нанася физически и психически тормоз на ответника Н. Ц. Д., както и Н. Ц. Д.
е предупреден да не отправя закани и заплахи и да не нанася физически и
психически тормоз на М. Н. Д..
В подкрепа на твърденията на молителката за упражнен акт на домашно
6
насилие на 25.07.2024 г. е разпитан посочения от същата свидетел Г.Г., който
потвърждава за проведен разговор по телефона между молителката и
ответника относно провеждането на събрание на входа, в който разпит, обаче,
свидетелят не пресъздава целия разговор, а само казаното на ответника. Съдът
кредитира показанията на този свидетел при съобразяване на обстоятелството,
че същият е приятел на майката на М. Н. Д. и живее с нея на семейни начала,
т.е. същият е близък на молителката.
За да е налице форма на психическо насилие, трябва да се касае до
засягане на психологическата неприкосновеност на дадено лице чрез принуда
или заплахи, вербално насилие, тормоз, сплашване, постоянно критикуване,
засрамване, порицаване, използване на обидни имена и епитети. Освен това,
същото да е в степен да доведе до намаляване самочувствието на жертвата на
насилието и до засягане на нейното достойнство, да предизвика у нея уплаха,
тревожност, стрес, и др. неприятни изживявания, накърняващи
психологическото добруване, чиито аспекти са гарантирани и от чл. 3 от
ЕКЗПЧОС, провъзгласяващ правото на защита от унизително и нечовешко
третиране.
В настоящият случай по никакъв начин не е доказано твърдението на
молителката, че е изпитала страх за живота си.Обидните думи, които се
твърди, че е използвал ответникът действително не могат да бъдат
квалифицирани като приемливи, още повече от баща към дъщеря, но това по
никакъв начин не може да бъде определено като психическо въздействие,
застрашаващо здравето и живота на молителката. Съдът счита, че
поведението на ответника следва да се разглежда и в контекста на влошените
отношения между страните и в този смисъл, дори да е предизвикало
негативно усещане у молителката,не може да се квалифицира като акт на
домашно насилие.
За да се определи един акт като домашно насилие, при всяко положение
следва да се изследват отношенията между страните и отражението върху
психическото и емоционално състояние на пострадалото лице, както и да се
вземат предвид условията и начина на извършване и дали е налице желание да
се навреди на пострадалия. Затова акт на домашно насилие е само това
поведение, което има за цел да навреди на пострадалия чрез негативно
въздействие върху психическото и емоционалното му състояние. В настоящия
7
случай, от доказателствата по делото е видно, че на 25.07.2024 г. е проведен
разговор по телефона между страните, свързан с възникнали проблеми в
семейното жилище на ответника и неговата бивша съпруга/майката на
молителката /и въпреки, че казаното от ответника и обидните думи по адрес
на молителката са обществено неприемливи, то не може да бъде направен
категоричен извод за осъществено домашно насилие на посочената дата
спрямо молителката от страна на нейния баща.
При преценка на събраните по делото доказателства настоящата съдебна
инстанция намира, че не са установени конкретни действия от страна на
ответника, с които да е упражнен психически тормоз върху молителката, с
данни за отражение върху психическото и емоционалното й състояние и
предизвиквайки страх за живота й. От доказателствата по делото се
установяват категорични данни за конфликтни отношения между молителката
и ответника, но не и за осъществен акт на домашно насилие на процесната
дата, имащо характеристиките на деяние по смисъла на чл.2 ал.1 от ЗЗДН.
Съдът счита, че страните не могат да уреждат проблемите, които възникват
във връзка с процесното жилище и които до голяма степен се дължат на
влошените им отношения по пътя на специалния законов ред, регламентиран в
чл.4 от ЗЗДН.Предвидените в чл.5 от ЗЗДН мерки имат административен
характер и не следва да бъдат прилагани самоцелно.Прилагането на такова
ограничение би било оправдано само при наличие на категорични
доказателства за сериозна опасност за живота и здравето на молителката,
какъвто обаче не е настоящия случай.
Правилно ЧРС е отхвърлил молбата на М. Н. Д. за издаване на заповед
за незабавна защита, с оглед липсата на доказателства, които по безспорен и
категоричен начин да установят фактите, изложени в Декларацията по чл.9
ал.3 от ЗЗДН. Следва да се посочи, че в разпоредбата на чл.13 ал.3 от ЗЗДН
законодателят изрично е предвидил, че при липсата на други доказателства,
декларацията по чл.9 ал.3 от ЗЗДН разполага със самостоятелна
доказателствена сила. Тази разпоредба, обаче, не създава презумпция за
виновност на ответника, а и не дерогира нормата на чл.154 ал.1 от ГПК за
разпределение на доказателствената тежест, която е приложима в случая, с
оглед Параграф 1а от ЗР на ЗЗДН. В този смисъл молителката е следвало да
установи в условията на пълно и главно доказване твърдяния акт на домашно
насилие, освен като време, място и начин на извършване, и като отражение
8
върху емоционалното и психическото й състояние, а и като заплаха за живота
и здравето й, посочени в Декларацията по чл.9 ал.3 от ЗЗДН.
Предвид изложеното следва да бъде потвърдено решение №
304/24.09.2024 г., постановено по гр. дело № 923/2024 г. по описа на РС-
Червен бряг,като правилно.
При този изход на делото на основание чл.11 ал.3 от ЗЗДН М. Н. Д., ЕГН
********** следва да заплати по сметка на ОС–Плевен държавна такса за
въззивно обжалване в размер на 25,00 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.272 от ГПК решение №
304/24.09.2024г. на РС-Ч.бряг, постановено по гр. дело № 923/2024 г. по описа
на същия съд.
ОСЪЖДА на основание чл.11 ал.3 от ЗЗДН М. Н. Д., ЕГН **********
да заплати по сметка на ОС – Плевен държавна такса за въззивно обжалване в
размер на 25,00 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно на основание чл.17 ал.6 от ЗЗДН.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9