№ 3448
гр. София, 30.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
при участието на секретаря РУМЯНА П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20211110129776 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от АНТ. П. АТ., ЕГН **********, против Столична
община, ЕИК *********.
В исковата молба се твърди, че с наказателно постановление от 11.11.2016 г. на СО
на ищеца е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. През 2020 г. СО
образувала изпълнително дело № 20208490402346 за събиране на вземането по
наказателното постановление. Ищецът твърди, че наказателното постановление било влязло
в сила още 2017 г. и към дата на образуване на изпълнително производство бил изтекъл
срокът по чл. 82, ал. 1, б. „а“ ЗАНН. Моли да се признае за установено спрямо ответника, че
не дължи сумата от 200 лв. по издадено наказателно постановление. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника. Оспорва
се претенцията като неоснователна. Моли искът да се отхвърли. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал.
2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Правна квалификация – чл. 439 ГПК вр. с чл. 124 ГПК;
Когато принудителното събиране на задълженията е възложено на държавен или
частен съдебен изпълнител, образувал изпълнително производство по реда на ГПК, предвид
което защитата по исков ред на длъжника срещу принудителното изпълнение следва да бъде
реализирана по реда на чл. 439 ГПК. Публичните вземания подлежат на събиране или по
реда на ГПК от съдебен изпълнител, в който случай е защитата по исков ред на длъжника се
1
осъществява по реда на чл.439 ГПК, или по реда на ДОПК от публичен изпълнител, в който
случай защитата на длъжника се осъществява само чрез обжалване действията на публичния
изпълнител /в този смисъл и определение № 63 от 17.10.2017 г. по адм. д. № 47/2017 г. пред
смесен петчленен състав на ВКС и ВАС/.
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя възможност на длъжника в изпълнителното
производство да оспори чрез иск изпълнението, като поиска установяване на
несъществуване на неговото задължение. Искът на длъжника може да се основава само на
факти, настъпили след приключването на производството, по което е издадено
изпълнителното основание, в настоящия случай – след влизане в сила на наказателното
постановление.
В конкретния случай, новият факт на който се позовава ищецът е изтичане преди
образуване на изпълнителния процес на т. нар. изпълнителска давност по чл. 82, ал. 1, б. "а"
ЗАНН. Именно спецификата на глобата като вид административно наказание е факторът,
който е в основата на сравнително по-кратките давностни срокове за реализиране на
административно-наказателната отговорност и за изпълнението на административното
наказание. Давността за изпълнение на административно наказание, наричана още
изпълнителска давност, е изтичане на установен от закона срок от време, в който
надлежният орган на публичното право проявява пасивност по отношение на правомощието
си да приложи административно-наказателна репресия спрямо извършителя на
административно нарушение. Разпоредбата на чл. 82, ал.1, б. „а“ ЗАНН предвижда, че
административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато
наложеното наказание е глоба. Алинея две на същия текст гласи, че давността започва да
тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко
действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на
наказанието. След завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да
тече нова давност. Съгласно чл. 82, ал.3 ЗАНН, независимо от спирането или прекъсването
на давността административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който
надвишава с една втора срока по ал. 1. Текстът на чл. 82 ЗАНН е допълнен с разпоредбата
на алинея 4, която изключва приложението на предходната алинея по отношение на глобата,
когато за събирането ѝ в срока по ал. 1 е образувано изпълнително производство.
От приетото по делото наказателно постановление № 283078/11.11.2016 г. се
установява, че на ищеца е наложено адм. наказание "глоба" в размер на 200 лв., което
наказателно постановление е връчено по реда на чл. 58, ал. 2 ЗАНН на 12.06.2017 г. и е
влязло в сила на 22.06.2017 г. Това обстоятелство се установява от приложените по делото
писмени доказателства, както и от отбелязването върху наказателното постановление от
наказващия орган. Няма данни наказателното постановление да е обжалвано. Освен това с
определение от 21.07.2021 г. са отделени като безспорни и признати между страните
следните обстоятелства с наказателно постановление от 11.11.2016 г. на СО на ищеца е
наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв., че наказателното
постановление е влязло в сила на 22.06.2017., както и, че въз основа на наказателното
2
постановление е образувано изпълнително дело № 20208490402346 по описа на Частен
съдебен изпълнител Ангел Петров, рег. № 849 КЧСИ и район на действие – Софийски
градски съд.
От представеното възлагателно писмо за събиране на публични вземания от Столична
община се установява, че на 23.09.2020 г. е образувано изп. д. № 20208490402346 по описа
на Частен съдебен изпълнител Ангел Петров, рег. № 849 КЧСИ и район на действие –
Софийски градски съд за събиране на вземането по издаденото наказателно постановление.
По делото не се твърди и не се установява плащане на дължимата сума по образуваното
изпълнително дело.
Съобразно възприетото в Тълкувателно решение № 2/12.04.2017 г., постановено по т.
д. № 3/2016 г. по описа на ВАС, глобата е вид административно наказание. Като такова по
отношение на него е приложим е чл. 82, ал. 1, б. "а" вр. ал. 2 от ЗАНН, който предвижда, че
глобата не се изпълнява ако са изминали две години от влизане в сила на акта, с който тя е
наложена. От доказателствата по делото се установява, че двугодишната давност по чл. 82
ЗАНН за изпълнение на административното наказание глоба е изтекла от момента на
влизане в сила на наказателното постановление преди момента на образуване на
изпълнителното дело. Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не е представил по
делото доказателства, че в периода от влизане в сила на наказателното постановление, до
образуване на изпълнителното дело е предприел действия, които по естеството си са в
състояние да прекъснат започналата да тече давност, поради което предявеният отрицателен
установителен иск се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло. Само за пълнота на
изложението следва да се посочи и, че изпълнителното производство е образувано след
изтичане и на абсолютната тригодишна давност по чл. 82, ал. 3 ЗАНН.
При този изход на спора право на разноски има само ищецът, които претендира и
доказва такива в размер на 51.41 лв. за заплатена държавна такса вкл. и такса превод.
Претендирано е и адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
Уговарянето на осъществяваната от адвоката правна помощ като безплатна не се презумира
и следва да бъде установено от данните по делото, но изявленията за наличие на конкретно
основание за оказване на безплатна помощ по чл.38, ал.1 ЗА обвързват съда и той не дължи
проверка за съществуването на конкретната хипотеза. В този случай нарочно доказване на
предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ в основното производство
по делото не е необходимо да се провежда. Налице са предпоставките на чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗА, в договорът за правна защита и съдействие изрично е посочен този текст от закона. На
затрудненото материално лице е осигурена защита в хода на процеса, на основание чл. 7, ал.
2, т. 1 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните адвокатски възнаграждение дължимият
хонорар е 300 лева.
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
3
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 ГПК вр. с чл. 124 ГПК, че АНТ.
П. АТ., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Кирил Пърличев“ № 72, не дължи на
Столична община, с БУЛСТАТ: *********, с адрес: гр. София, ул. „Московска“ 33, сумата
от 200 лв., представляваща административно наказание - глоба, наложена с наказателно
постановление № 283078/11.11.2016 г., въз основа на което било образувано изпълнително
дело № 20208490402346 по описа на Частен съдебен изпълнител Ангел Петров, рег. № 849
КЧСИ и район на действие – Софийски градски съд, поради изтекъл давностен срок.
ОСЪЖДА Столична община, с БУЛСТАТ: *********, с адрес: гр. София, ул.
„Московска“ 33, да заплати на АНТ. П. АТ., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Кирил
Пърличев“ № 72, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 51.41 лв. - разноски в настоящото
производство.
ОСЪЖДА Столична община, с БУЛСТАТ: *********, с адрес: гр. София, ул.
„Московска“ 33, да заплати на адв. К.И. Б., ЕГН **********, АК Русе, на основание чл. 38,
ал. 2 ЗА, сумата от 300 лв. – разноски за оказана безплатна правна помощ на АНТ. П. АТ..
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4