МОТИВИ към решение №174/19.11.2019г. по нахд №882/2019г. по описа на АРС ІІІ н.с.
С постановление от 07.11.2019г. Районна прокуратура -
Асеновград е направила предложение обвиняемият А.А.М. *** да бъде освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание за извършено
престъпление по чл.191, ал.1 от НК.
В съдебно заседание,
представителят на Районна прокуратура Асеновград, поддържа внесеното
предложение. Счита, че обвинението е доказано, като обвиняемият следва да бъде
освободен от наказателна отговорност и му бъде наложено наказание при условията
на чл.78а от НК, а именно глоба в размер към минимума. Като основание за това
посочва вида и характера на извършеното от обвиняемия деяние, характеристичните
му данни и семейното му и имотно състояние.
Адв. П.Т. в качеството си на
служебен защитник на обв. М., по същество счита, че делото е изяснено от
фактическа и правна страна. Не оспорва, че с поведението си обв. М. е осъществил
състава на престъплението по чл.191, ал.1 от НК, но като предвид ниската му
обществена опасност, както и липсата на настъпили вредни последици за
пострадалата, наред с добрите характеристични данни на извършителя, то същото
може да се квалифицира, като маловажен случай. Алтернативно, ако съдът приеме
че все пак обв. М. следва да бъде наказан, то това да стане с приложението на
чл.78а от НК, с налагане на минимално наказание глоба.
Обв. А.А.М. признава вината си и по
същество подкрепя становището на своя
защитник.
След като обсъди събраните по
делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установено следното:
Обвиняемият А.А.М. е роден на ***г***,
българин, български гражданин, с основно образование, неженен, работещ като общ
работник в Р.Германия, неосъждан, с
адрес по лична карта в гр. Асеновград, обл. Пловдив,ул. „Росица“ № 27, с ЕГН **********.
Свидетелката С.В.А.е родена на ***г.,
като свидетелите В.Ш.А.и Р.Ш.А.са нейни родители. Св. С.А.и обв. М. се
запознали през 2016г, като двамата
започнали да се срещат, вследствие на
което се сближили. През месец септември 2018г. св. С.А.и обв. М. решили
да заживеят заедно на съпружески начала, без да са сключили брак. В изпълнение
на замисленото една вечер на неустановена дата през месец септември 2018 г. св.
С.А.избягала от дома си и отишла в дома на обв. М. ***, където и пренощувала.
На следващия ден св. А.се обадила на родителите си - свидетелите В.Ш.А.и Р. Ш.
А., като им съобщила, че ще живее с обв. М., които първоначално не били
съгласни, но в последствие те се примирили с нейното желание. При така
описаните обстоятелства на неустановена дата през месец септември 2018 г. обв. М.
и св. С.А.заживели заедно в дома на обвиняемия в гр. Асеновград. Това тяхно
съжителство било реализирано, въпреки че св. С.А.не била навършила 16 години и
обв. М. знаел това. Впоследствие св. С.А.забременяла и на 13.06.2019г. родила
дете.
За бременността на св. С.А.бил
подаден сигнал до Отдел „Закрила на детето” при Дирекция „Социално подпомагане”
гр.Асеновград. В следствие на това била извършена проверка и след установяване
на гореописаните обстоятелства, била сезирана Районна прокуратура гр. Асеновград,
вследствие на което било образувано досъдебно производство № 571/2019г. по
описа на РУ на МВР Асеновград.
Съдът кредитира обясненията на обв. М. дадени от
него в досъдебната на наказателното производство, тъй като те си кореспондират
с показанията на свидетелите С.В.А., В.Ш.А., Р.Ш.А., А.Ш.М.и Ф.А.К., както и
със събраните по делото писмени доказателства. На основание чл.378, ал.2 от НПК
съд кредитира и събраните в досъдебната фаза по делото доказателства, както и
събраните в съдебната фаза доказателства.
В случая по делото безспорно се
установи, че на неустановена
дата през месец септември 2018 г. в гр. Асеновград, обл.Пловдивска, обв. А.А.М. , е осъществил
изпълнителното деяние на престъплението по чл.191, ал.1 от НК, а именно това,
че като пълнолетно лице, без да е сключил брак, е заживял съпружески с лице от
женски пол, ненавършило 16-годишна възраст – С.В.А., с ЕГН **********.
Престъплението е извършено от
обв. А.А.М. с пряк умисъл, тъй като е
съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал
настъпването им.
При така посочената правна квалификация съдът намира, че в случая
са налице условията на чл.78а, ал.1 от НК. За деянието по чл.191, ал.1 от НК се
предвижда на виновното лице да се наложи наказание „Лишаване от свобода” до две
години или с „Пробация“, както и „Обществено порицание“. Видно е, че обвиняемият е пълнолетен, същият не е осъждан,
като до момента, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК. Предвид
това, Съдът счете, че за извършено от него престъпление по чл.191, ал.1 от НК,
обвиняемият следва да бъде освободен от наказателна отговорност, като му бъде наложено
административно наказание “глоба” в размер на минимума предвиден в закона, а
именно 1000 лева. Определеният размер на глобата е съобразен с факта, че обв.М.,
макар е без постоянен договор работи и реализира доходи. Степента на обществена
опасност на дееца е ниска, с оглед добрите характеристични данни, както е
налице и липса на съставомерни последици от деянието.
Направеното искане от страна на
защитника за приложението на чл.9, ал.2 от НК, съдът намери за неоснователно
поради и което го остави без уважение. В действителност извършеното от страна
обв. М. престъпление не се отлича със завишена степен на обществена опасност,
като по отношение на личността на извършителя са налице и добри характеристични
данни. Всичко това обаче не даде основание да квалифицира извършеното от него,
като деяние спрямо което са налице предпоставките по чл.9, ал.2 от НК. Съгласно
този текст, то не е престъпно деянието, което макар формално и да осъществява
признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност
не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. На
първо място, няма как това деяние да се квалифицира като маловажно. Същото е
осъществено през месец Септември 2018г. когато св. С.А.е била едва с навършени
15 години. Обв. М. е реализирал решението си и е заживял с нея въпреки, че
неговите и нейните родители не са били съгласни първоначално за това.
Примирението им с установилото се вече съжителство е била изразено едва след
като това съжителство е станало краен факт. Самият законодател също е изразил
ясно своето отношение към този вид деяния, като същите не само не бяха
декриминализирани, но отпадна и приложението на привилегирования състав от
закона. До измененията направени с ДВ бр. 16 от 22.02.2019 г. в чл.191 от НК се
съдържаше ал.4, която гласеше, че в случаите по ал. 1 деецът не се наказва, а
наложеното наказание не се изпълнява, ако до привеждане на присъдата в
изпълнение последва брак между мъжа и жената. След направените изменения в тази
алинея, вече не се предвижда приложението на този привилегирован състав. В
действителност тези престъпления, като цяло са по слабо укорими и с по-ниска
степен на обществена опасност, но пък и извършеното от страна на обв. М. не се
различава по нищо от обикновените случаи на извършените престъпления от
съответния вид, за бъде квалифицирано като малозначително или такова чиято
обществена опасност е явно незначителна. В настоящия случай, съдът прие, че случаят не
може да се квалифицира като маловажен.
Мотивиран от горното, Съдът
постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: