№ 186
гр. Тетевен, 24.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря МАРГАРИТА СВ. И.А
като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20254330100154 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 310 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Производството е образувано по предявена Искова молба от М. Д. Б. с ЕГН
**********, адрес в село Г., Община Тетевен, ул. „хххххххххххх“ № 11 чрез адв. С. П., САК
(ищец) срещу „Чистота Тетевен“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в град София, ул. „Бадемова гора“ 21, представлявано от Валентин Валентинов
Денчев (ответник) с предявен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.
Ищецът сочи, че е работил на длъжност като Организатор дейност в „Чистота
Тетевен“ ЕООД. Местоработата му била в град Тетевен. Трудовият договор бил сключен на
15.03.2017 г. Задълженията му били свързани с координиране на сметосъбирането и
сметоизвозването в Община Тетевен, която дейност се извършва от „Чистота Тетевен“ ЕООД
по договор с Община Тетевен. Ищецът Б. управлявал работниците, превозните средства и
техническите средства, с които дружеството извършва дейността си.
Сочи, че „Чистота Тетевен“ ЕООД спряло да плаща трудовите възнаграждения на
работника. По тази причина на 13.11.2024 г. Б. изпратил заявление за прекратяване на
трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, поради неплащане на
трудово възнаграждение за месеците юли, август, септември, октомври и ноември 2024 г.
Заявлението било получено на 14.11.2024 г. Съответно на 15.11.2024г. трудовото
правоотношение е било прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ заради
неплащането на месечни работни заплати на работника.
Ищецът сочи, че подал и жалба до Дирекция „Инспекция по труда“. За извършената
проверка получил уведомление. Инспекторите на агенцията са констатирали, че с
получаване на уведомлението за прекратяване на трудовото правоотношение, което е
получено от „Чистота Тетевен“ ЕООД на 14.11.2024 г. трудовото правоотношение било
прекратено. Установено било, че работодателят е начислил трудово възнаграждение за месец
юли, месец август, месец септември и месец октомври 2024 г. Работодателят не е представил
доказателства за изплащането им. Съответно „Инспекцията по труда" е издала протокол със
задължителни предписания да бъдат изплатени в пълен размер трудовите възнаграждения
1
със срок за изпълнение до 05.02.2025 г. Сочи, че възнагражденията не са платени и до
момента.
В исковата молба се сочи, че ответното дружество „Чистота Тетевен“ ЕООД издало
Заповед № ***/02.01.2025 г. за налагане на дисциплинарно наказание и за прекратяване на
трудово правоотношение № ***/15.03.2017 г., с което е наложено наказание „дисциплинарно
уволнение“ на ищецът Б. за неявяване на работа в продължение на повече от три
последователни дни. Заявява, че в заповедта не е записано кои точно са тези три
последователни дни. Б. не се явявал на работа от 14.11.2024 г., защото на тази дата е
получено уведомлението от работодателя, че прекратява без предизвестие трудовото си
правоотношение, тъй като не са му платени трудовите възнаграждения за месец юни, юли,
август, септември, октомври и ноември 2024 г. След тази дата трудовото правоотношение е
прекратено. Счита, че няма как то да бъде прекратено със заповед за налагане на
дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“ на 02.01.2025 г., тъй като към тази
дата то вече от повече от месец е било прекратено, съответно работникът не е имал
задължение да се явява на работа. По тази причина, счита, наложеното дисциплинарно
наказание „дисциплинарно уволнение“ за незаконосъобразно и като такова следва да бъде
отменено.
Моли съда да постанови съдебно решение, с което да отмени като незаконосъобразно
дисциплинарното наказание „дисциплинарно уволнение“, наложено на М. Д. Б.. Моли съда
да установи, че трудовото му правоотношение с работодателя „Чистота Тетевен“ ЕООД е
прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, поради неплащане на трудово
възнаграждение за месеците юли, август, септември, октомври и ноември 2024 г.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор на ИМ от ответното дружество
работодател „Чистота Тетевен“ ЕООД, чрез управителя Денчев. В отговора на исковата
молба се сочи, че оспорва изцяло, факта че през 2017 г. дружеството е спряло да плаща
трудовите възнаграждения на Б. и това е станало причина на 13.11.2024 г. ищецът да изпрати
заявление за прекратяване на трудовото си правоотношение.
Сочи, че Б. е изпълнявал трудова дейност, освен в гр. Тетевен, а и в гр. София, а и на
други места в България по възлагане от управителя на дружеството. Заявява, че
действително от 2023 г. работникът е имал здравословни проблеми, на които се дължали
честите му отсъствия и ползване на отпуски по болест, което наложило наемането на друго
лице, което да изпълнява неговите трудови функции.
Твърди се, че на 29.08.2023 г. работникът подал заявление за ползване на платен
годишен отпуск в размериш 67 дни 2020 г., 2021 г., 2022 г. и 2023 г., считано от 05.09.2023 г.
до 13.11.2023 г. След разглеждане на молбата, дружеството работодател отказал ползването
на така претендираният отпуск. Сочи се, че от този момент нататък започнали проблеми,
свързани с изпълнение на трудовите задължения на работника. Работодателя заявява, че в
отговор на отказа да се ползва претендираният отпуск, Б. в телефонен разговор заявил, че не
желае да работи повече в дружеството, при което му било предложено да напусне заемана
длъжност, като впоследствие започнал да представя в счетоводството на дружеството
болнични листове, с които да оправдава отсъствията си от работа.
Въз основа на изложеното дружеството работодател „Чистота Тетевен“ ЕООД моли
съда да отхвърли така претендираният иск като неоснователен и недоказан.
В проведено на 10.07.2025 г. ищецът се явява лично, както и с редовно упълномощен
процесуален представител, адв. П. като заявява, че поддържа предявените искове по
съображенията, изложени в исковата молба.
Ответникът – „Чистота Тетевен“ ЕООД с ЕИК *********, се представлява от адв. Г.,
който оспорва исковете по доводите, релевирани в отговора на исковата молба.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства. След анализа им и като взе
2
предвид становищата и доводите на страните, съдът с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от
ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
По силата на трудов договор № ТРД 046/15.03.2017 г., сключен между „Чистота
Тетевен“ ЕООД с ЕИК ********* и М. Д. Б. е възникнало трудово правоотношение, като
ищеца е заемал длъжността Организатор дейност в „Чистота Тетевен“ ЕООД, с
местоработата в град Тетевен. Страните са уговорили основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 1224.00 лева.
Със Заповед № ***/02.01.2025 г. на управителя на „Чистота Тетевен“ ЕООД с ЕИК
********* на М. Д. Б. е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ на основание чл.
330, ал. 2, т. 6 вр. с чл. 188, т. 3 от КТ, чл. 190, ал. 1, т. 2 и т. 7 от КТ, поради нарушение на
трудовата дисциплина и вътрешния трудов ред, изразяващо се в неявяване на работа за
повече от 3 последователни дни и на трудовата дисциплина.
Не е посочено нарушението по чл. 187, ал. 1, т. 1 от КТ /неявяване на работа/ кога е
извършено. Единствено е пресъздаден текстът на чл. 187, ал. 1, т. 1 от КТ, а именно
„неявяване на работа в продължение на повече от 3 последователни работни дни“. За сметка
на това в процесната заповед, дружеството работодател е посочило, че работникът Б. е
нарушил разпоредбите на чл. 187, ал. 1, т. 8 от КТ, която гласи, че нарушения на трудовата
дисциплина е злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието, както и
разпространяване на поверителни за него сведения. Също така като законово основание на
допуснато дисциплинарно нарушение е посочена и разпоредбата на чл. 187, т. 10 от КТ,
според която нарушения на трудовата дисциплина е неизпълнение на други трудови
задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния
трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото
правоотношение. Докато под формата на мотиви е посочено, че Б. не се е явил на работа в 3
и повече последователни дни, която отговаря на разпоредбата на чл. 187, ал. 1, т. 1 от КТ,
без реално процесната разпоредба на КТ да е посочена/изписана в заповедта на налагане на
дисциплинарно наказание „Уволнение“.
Приети като доказателства по делото са: лично трудово досие на работникът М. Д. Б..
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
По конститутивния иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ:
Дисциплинарната отговорност на работника/служителя е уредена с разпоредбите на
чл. 186-199 КТ. Дисциплинарното наказание „уволнение“ се налага за извършени тежки
нарушения на трудовата дисциплина, неизчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 190,
ал. 1 КТ, при спазване на формална процедура от компетентния орган по чл. 192, ал. 1 КТ –
работодателят или от определено от него лице или от друг орган, оправомощен от закон, с
мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е
извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага (чл. 195, ал. 1 КТ),
и в сроковете по чл. 194 КТ, като преди налагане на наказанието работодателят е длъжен да
изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и
оцени посочените доказателства (чл. 193, ал. 1 КТ).
Спазването на посочената процедура е в доказателствена тежест на работодателя,
който по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ следва да установи
законосъобразността на уволнението на посоченото в заповедта за уволнение основание,
както и че правото на уволнение е надлежно упражнено. Нарушаване на формалната
процедура по извършването на уволнението е достатъчно основание за признаването му за
незаконно, при което спорът не се разглежда по същество.
Между страните в настоящото производство е възникнало трудово правоотношение
по силата на трудов договор. При действието му за нарушения на трудовата дисциплина
3
работодателят има правото да наложи предвидените в чл. 188 от КТ дисциплинарни
наказания. Съгласно разпоредбата на чл. 192, ал. 1 от КТ дисциплинарните наказания се
налагат от работодателя или от определено от него длъжностно лице. С атакуваната заповед
работодателят е упражнил дисциплинарните си правомощия и е прекратил трудовото
правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ във връзка с чл. 190, ал. 1, т. 2 и т. 7
от КТ.
Реализирането на дисциплинарната отговорност на работниците и служителите
предполага провеждането на специално производство, което гарантира, че налагането на
визираните в чл. 188 от КТ наказания ще бъде извършено след установяване на всички
факти и събирането на всички доказателства, като едно от тези доказателствата са
обясненията на служителя. Освен средство за събиране на доказателства, обясненията са и
средство за защита, тъй като именно чрез изискването им работникът или служителят се
информира за започналото против него дисциплинарно производство и за нарушенията, за
които ще бъде ангажирана отговорността му. Съгласно чл. 193, ал. 1 от КТ работодателят
преди да наложи дисциплинарно наказание следва да изслуша работника или служителя или
да приеме писмените му обяснения. Доколкото искането на обяснения следва установяване
на нарушението, то обяснения следва да бъдат поискани именно за него, като дадените в
друга връзка обяснения не могат да бъдат взети предвид. По делото обаче от страна на
ответника не са ангажирани никакви доказателства да са искани от ищеца обяснения
относно посочените в заповедта нарушения. В тази насока няма нито писмени нито гласни
доказателства. Непоискването на обяснения от работника е самостоятелно основание за
незаконосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“,
като съдът не следва да разглежда спора по същество (арг. чл. 193, ал. 2 от КТ).
В процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ е
посочено, че от Б. са поискани писмени обяснения, но такава покана, от страна на
дружеството работодател, пред съда не бе представена. С доклада си по делото съдебният
състав е изискал от работодателя пълното трудово досие на Б., което е представено в
съдебно заседание на 10.07.2025г. Никъде в представеното трудово досие на Б. не се откри
покана, която да е отправена до него, конкретно за даване на обяснения, по повод
неявяването му на работа, както е посочил работодателя, като основание за налагане на
дисциплинарното наказание. Именно неявяването на работа за повече от 3 последователни
дни е сочено от работодателя за основание за прекратяване на трудовото правоотношение с
Б.. Точно поради тази причина на работника е следвало да се даде подходящ срок да даде
своите писмени обяснения, налице ли е извършено дисциплинарно нарушение, или не, както
и на какво би се дължало то. Единствено след това работодателя е следвало да направи
анализ на извършеното дисциплинарно нарушение и да наложи своето наказание. Без
отправянето на покана и даването на писмени обяснения от работника/служителя,
работодателя е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила по налагане на
дисциплинарно наказание, което само по себе си води до отмяна на процесната заповед на за
налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.
Предвид на изложеното предявеният иск се явява основателен и уволнението следва
да бъде признато за незаконно и отменено.
В допълнение следва да бъде посочено, че съдът намира, допуснато нарушение
водещо до незаконност на наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“ и неговата
отмяна относно извършеното от ищецът нарушение е, че при определяне вида на
наложеното дисциплинарното наказание „уволнение“, работодателят не е спазил принципа
за съответствие на тежестта на наказанието с тежестта на нарушението заложен в
разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от КТ. Съображенията на съда за това са следните: от
събраните по делото писмени доказателства се установи, че до този момент ищеца не е имал
други нарушения на трудовите задължения. Съдът отчита и обстоятелството, че ответникът
4
не установи да са настъпили значителни вредни последици. Няма данни за настъпили
вредни последици от това нарушение за ответника. Съгласно чл. 189, ал. 1 от КТ при
преценка съответствието на наложеното и оспорено пред съда наказание с извършеното от
ищеца нарушение, съдът е необходимо да изследва, наред със значимостта на неизпълненото
задължение, обективните и субективни характеристики на деянието, обстоятелствата, при
които е извършено и поведението на работника, както и неговото дисциплинарно минало.
При определяне тежестта на извършеното нарушение от значение е значимостта на
неизпълненото задължение, степента на неизпълнението - пълно или частично, настъпили ли
са неблагоприятни последици за работодателя. В случая соченото нарушение принципно се
изразява в отсъствие на работника/служителя от работа. Освен това самото нарушение е
оспорвано от ищеца, тъй като Б. е подал молба за прекратяване на трудовото му
правоотношение още на 14.11.2024 г., далеч преди 02.01.2025 г., когато е издадена
процесната заповед на уволнение. Също така, се установи, че до този момент същия не е
имал провинения в работата обстоятелства поотделно и съвкупно относими към въведените
с разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от КТ критерии при определяне вида на дисциплинарното
наказание, които обосновават извод, че наложеното с оспорената заповед дисциплинарно
наказание „уволнение“ е несъответно и несъразмерно на извършеното нарушение.
За пълнота на мотивите следва да се отбележи и допуснатите нарушения при
издаване и мотивиране на процесната заповед за уволнение. Както бе посочено от съдебният
състав, в заповедта е пресъздаден текстът на чл. 187, ал. 1, т. 1 от КТ, а именно „неявяване на
работа в продължение на повече от 3 последователни работни дни“. За сметка на това в
процесната заповед, дружеството работодател е посочило, че работникът Б. е нарушил
разпоредбите на чл. 187, ал. 1, т. 8 от КТ, която гласи, че нарушения на трудовата
дисциплина е злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието, както и
разпространяване на поверителни за него сведения. Също така като законово основание на
допуснато дисциплинарно нарушение е посочена и разпоредбата на чл. 187, т. 10 от КТ,
според която нарушения на трудовата дисциплина е неизпълнение на други трудови
задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния
трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото
правоотношение. Докато под формата на мотиви е посочено, че Б. не се е явил на работа в 3
и повече последователни дни, която отговаря на разпоредбата на чл. 187, ал. 1, т. 1 от КТ,
без реално процесната разпоредба на КТ да е посочена/изписана в заповедта на налагане на
дисциплинарно наказание „Уволнение“. Последното са допълнителни нарушения на
процедурата по издаване на заповед за налагане на дисциплинарно наказание, които я
опорочават и водят до нейната отмяна, тъй като не позволяват на наказаното лице –
работник, да разбере какво нарушение е извършил и да може адекватно да организира,
предоставената му от КТ форма на защита.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 от КТ вр. с чл. 346 от КТ.
Ищецът, в е формулирал петитум на исковата молба, с който моли съда, след
признаване на уволнението му за незаконно, на основание чл. 346 от КТ, да задължи
работодателя да впише настъпилата промяна в единния електронен трудов запис на
работника, както и в трудовата му книжка.
Съдът приема, че предявения иск е недопустим поради липса на правен интерес от
търсената с него защита. Една от правните последици на уважения иск по чл. 344, ал. 1, т. 1
от КТ е тази, установена с чл. 346 от КТ - вписване на отмяната на незаконното уволнение.
Ето защо, в случай на предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, липсва правен интерес от
предявяването на иска по чл. 344, ал. 1, т. 4 от КТ. В този смисъл е и константната съдебна
практика - постановените по реда на чл. 290 от ГПК - Решение № 193 от 16.07.2014 г. по гр.
дело № 5948/2013 г. на ІV ГО на ВКС, Решение № 31 от 19.03.2019 г. по гр. дело №
2008/2018 г. на ІІІ ГО на ВКС и др. Правен интерес от предявяването на такъв иск има когато
5
се твърди, че основанието за прекратяване е неточно вписано, а не когато се твърди, че то е
незаконосъобразно изобщо, както е в настоящия случай. Последица от уважаването на иска
по реда на чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е както отмяна на заповедта, така и промяна на
основанието за прекратяване на трудовото правоотношение. Поради тази причина не е
необходимо произнасянето по иска по чл. 344, ал. 1, т. 4 от КТ, тъй като предмета на същия е
погълнат от уважаването на главния иск по реда на чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ и като законова
последица от уважаването на този иск е задължението на работодателя да промени
основанието, въз основа на което прекратено трудовото правоотношение.
Предвид изложеното съдът приема, че предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 4 от КТ е
недопустим и като такъв следва да бъде върнат, а производството него – прекратено.
По разноските
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 800 лева, представляващи направени по делото разноски –
платено адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на съда общия размер на държавната такса по исковата молба, въз
основа на която е образувано настоящото дело, както следва:
сумата 50 лв. за иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ,
сумата 50 лв. за иска по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ,
Т. е. ответникът следва да заплати за дължими държавни такси в полза на РС Тетевен
общо сумата от 100.00 лв.
Водим от гореизложеното и на основание, чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за незаконно и отменя на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ уволнението
на М. Д. Б. с ЕГН **********, адрес в село Г., Община Тетевен, ул. „хххххххххххх“ № 11,
извършено със Заповед № ***/02.01.2025 г. на управителя на „Чистота Тетевен“ ЕООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в град София, ул. „Бадемова гора“ 21, с
която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и трудовото му правоотношение
е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, считано от 02.01.2025 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по Гр. дело № 154/2025 г. по описа на РС - Тетевен,
ГО, IV състав, по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 от КТ вр. с чл. 346 от КТ, като
недопустимо.
ОСЪЖДА „Чистота Тетевен“ ЕООД с ЕИК *********, да заплати на М. Д. Б. с ЕГН
**********, на правно основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 800 лева (осемстотин лева),
представляваща сторените по делото разноски.
ОСЪЖДА „Чистота Тетевен“ ЕООД с ЕИК ********* да заплати на Районен съд -
Тетевен, на правно основание чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата от 100,00 лева (сто лева),
представляваща държавна такса в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен Съд - Ловеч в двуседмичен срок от
24.07.2025 г., (датата на обявяването съобразно чл. 315, ал. 2 ГПК), а в прекратителната му
част, имаща характер на определение, с частна жалба в едноседмичен срок.
Препис от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
6
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
7