МОТИВИ към Присъда № 285/21.07.2020г.
по НОХД №213/2020г. на РС
– Разград
Обвинението е повдигнато срещу С.А.А. ЕГН **********, за това, че за времето от 09.11.2019
година до 15.11.2019 година в с. Крояч, общ. Лозница и с. Студенец, общ.
Лозница, в условията на продължавано престъпление, на два пъти е отнел чужди
движими вещи – парична сума в размер на 20.00 лева в банкноти и монети с
различен номинал, от владението на Р.А. *** и 1 бр. тонколона „F12“ на стойност 140.00 лв.
от владението на А.М.Х. ***, всичко на обща стойност 160.00 лева, без тяхно
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 194,
ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
Производството по искане на подсъдимия се
развива по реда на Глава ХХVІІ от НПК в условията на чл.371,т.2 от НПК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, счита, че
е доказано по безспорен начин и пледира на подсъдимия А. да бъде наложено
наказание лишаване от свобода за срок от една година, което да редуцира по реда
на чл. 58а от НК и приложи разпоредбата на чл. 66, ал.1 от НК.
Защитата на подсъдимия – сл. защитник – адв. М. пледира за налагане на наказание, ориентирано
в условията на чл.55 от НК – „ Пробация”.
Подсъдимия С.А.А. признава фактите описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт, признава вината си, моли за
минимално наказание.
Съдът, като прецени признанието на подсъдимия, направено по реда на чл.
371,т.2 от НПК и събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено
следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият С.А.А. е роден на *** ***, адрес за
призоваване с. ******* ул. ****** № **, български гражданин, с основно
образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН **********.
На основание чл. 373, ал.3 от НПК, съдът приема
за установена по делото фактическата обстановка така както е описана в
обвинителния акт:
Подс. С. А.А. ***. Ha 09.11.2019г., през деня подсъдимият отишъл пеша от с. Студенец до с. Крояч до
дома на св. Р.А.З., за да му иска пари. Влязъл през незаключената дворна врата,
след което отишъл до къщата на св. З. и през отворена входна врата влязъл в
една от стаите. Там забелязал, че на пода, до едно от леглата имало поставена
картонена кутия, взел кутията, отворил я и видял, че вътре има пари в банкноти
и монети с различен номинал. Парите били общо на стойност 20 лева и собственост
на св. З.. Подсъдимият взел парите от картонената кутия и ги прибрал в себе си.
След това по обратния път напуснал дома на св. З., с когото се засекли на входа.
Двамата провели кратък разговор, като подсъдимият му поискал пари, а св. З. му
дал 2 лева, които имал в себе си. След това подсъдимият излязъл на улицата и си
тръгнал. Св. З. отишъл в стаята, където държал картонената кутия с парите и
установил липсата им, след което уведомил органите на РУМВР - Лозница за
извършеното деяние. След разкриване на
престъплението подсъдимият върнал на св. З. сумата от 20 лева.
Свидетелят А.М.Х. *** и бил кмет на селото. На
15.11.2019г., вечерта свидетелят отишъл с личния си лек автомобил от дома си до
центъра на селото, за да се срещне със свои познати. Там употребил алкохол,
след което около 21,00-22,00ч. на същата вечер се прибрал пеша от центъра на
селото до дома си, като оставил личния си лек автомобил отключен. В автомобила
на една от седалките св. Х. оставил една тонколона модел „F12“, която
се използвала за караоке песни. По-късно същата вечер
на 15.11.2019г., след като св. Х. си тръгнал, подс. С.
А.А. минал през центъра на селото. Забелязал лекия
автомобил на св. Х., отишъл до лекия автомобил, отворил предната врата на
водача на автомобила, която не била заключена, забелязал тонколоната „F12“, взел я, излязъл от автомобила и се прибрал в
дома си в с. Студенец. На следващата сутрин св. Х. отишъл до личния си лек
автомобил и установил кражбата на тонколоната. Предположил, че подс. А. е извършил престъплението, отишъл до дома му в с. Студенец.
Там разговарял със сестрата - св. Т. А. и майката - св. Х. И. на подсъдимия,
които му обяснили, че предната вечер той се прибрал пиян и все още спял. Св. Х.
ги попитал дали подс. А. е носел със себе си
тонколона, при което свидетелките отговорили утвърдително. Показали
тонколоната, която подсъдимият донесъл в дома им предната вечер и след като я
видял св. Х. я разпознал, че е неговата. Свидетелките А. и И. му я върнали. Св.
Х. се прибрал в дома си и когато огледал вещта, установил, че тонколоната е
счупена, не работи и негодна за използване по предназначение.
От заключението на вещото лице по назначената и извършена
в хода на ДП експертиза е видно, че стойността на вещта е в размер на 140 лева.
Общата стойност на вещите, предмет на престъплението, е в
размер на 160 лв.
Подс. Сюлеиман А.А. е осъждан.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на самопризнанието на подс. А., което се
подкрепя от доказателствата събрани в досъдебното производство: обясненията на
свидетелите Р. З., Ал. Х., Х. И.,
Т. А., Дж. М., Т. А., заключението на вещото лице по назначената
и извършена в хода на ДП оценъчна експертиза,
както и от другите
писмени доказателства и доказателствени средства, находящи
се в ДП № 296 ЗМ – 171/2020г. по описа на РУМВР – Лозница, Справка за
съдимост на подсъдимия, Характеристична справка, Декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние.
От правна страна:
При така изложената фактическа обстановка, съдът
счете, че подсъдимият С. А.А. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.194, ал.1 във вр.с чл.26, ал.1 от НК.
От обективна страна - за времето от 09.11.2019 година до 15.11.2019
година в с. Крояч, общ. Лозница и с. Студенец, общ. Лозница, в условията на
продължавано престъпление, на два пъти е отнел чужди движими вещи – парична
сума в размер на 20.00 лева в банкноти и монети с различен номинал, от
владението на Р.А. *** и 1 бр. тонколона „F12“ на стойност 140.00 лв. от владението на А.М.Х. ***, всичко
на обща стойност 160.00 лева, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да
ги присвои.
Отнемането на вещите е станало на два пъти през непродължителен период от
време, като деянията осъществяват поотделно един и същ състав на престъпление,
извършени са при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като всяко
следващо деяние от обективна и субективна страна се явява продължение на
предходното такова – това обосновава общото съвкупно престъпление да е
извършено при условията на чл.26, ал.1 от НК.
От субективна страна - подсъдимият А. е действал при условията на пряк умисъл,
като е знаел, че отнема вещи, които са чужди, съзнавал е обстоятелството, че
отнемането не е въз основа на закона и е имал намерение да присвои вещите и да
се разпореди с тях като със свои, като е съзнавал общественоопасния характер на
своето деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици от
него и е искал настъпването на тези последици - да присвои и да се разпореди с
предмета на престъплението. Причини за извършване на престъплението са ниското
правосъзнание на подсъдимия и желанието да се облагодетелства неправомерно без
полагане на труд.
По вида и размера на
наказанието:
За престъплението по чл.194, ал.1 във вр.с
чл.26, ал.1 от НК, законът предвижда наказание лишаване от
свобода до осем години.
Съгласно разпоредбата на чл. 373,
ал.2 от НПК, съдът следва да определи наказанието по общите правила на чл.36 и
чл.54 от НК, като го редуцира - намали при спазване разпоредбата на чл.58а от НК. В конкретния случай съдът съобрази наличието на многобройни смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства – относително младата му възраст,
съдебното минало, искреното самопризнание изразено в хода на съдебното
следствие, процесуалното поведение, както и относително ниската стойност на
отнетите вещи и тяхното връщане в хода на ДП. Поради изложеното, съдът на
основание чл. 55, ал.1, т.2, б.б от НК, замени наказанието „ лишаване от
свобода „ с наказание „ Пробация „. Като съответни на
извършеното деяние, съдът определи пробационни мерки: Задължителна регистрация по настоящ
адрес с периодичност два пъти седмично за срок от две години
и Задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от две
години и безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 150часа годишно за
срок от две години. Съдът счита, че така определеното и наложена
наказание на подсъдимия, ще осъществи целите по чл. 36 от НК и се явява
справедливо и съответно на извършеното деяние.
По разноските по делото:
На основание чл. 189 НПК, съдът осъди подсъдимия А. да заплати по сметка
на ОД МВР гр. Разград сумата 54,90 лева, представляваща разноски на досъдебното
производство, а по сметка на Районен съд гр. Разград сумата 40.00лв.,
представляваща разноски в съдебното производство.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: