Решение по дело №1771/2019 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 44
Дата: 17 януари 2020 г. (в сила от 17 януари 2020 г.)
Съдия: Димитър Петков Димитров
Дело: 20193630101771
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 юни 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

44/17.1.2020г.

гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд Шумен, IX-ти състав, в публично съдебно заседание проведено на осемнадесети декември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

Районен съдия: Д. Димитров

 

при секретаря Татяна Тодорова, като разгледа докладваното от съдията ГД № 1771/2019 г., по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, от Л.Н.Р. ***, чрез пълномощника адв. Т. от АК София, против Г.Г.Т. ***, в която, по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, е предявен положителен установителен иск, с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, за признаване като установено между страните, че ответницата дължи сумата 1 813.00 лв. – главница по Договор за заем от 18.05.2015 г. с падеж 18.06.2015 г., ведно с искане за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявление по чл. 410 ГПК – 13.02.2019 г. до окончателно плащане.

Ищецът обосновава исковата си претенция твърдейки, че на 18.05.2015 г. страните сключили Договор за паричен заем по силата, на който ищецът предоставил на ответника сумата 1813,00 лв., с падеж за връщане 18.06.2015 г., обезпечен със Запис на заповед, издаден от длъжника. Към момент заемът не бил върнат и ищецът подал Заявление, въз основа на което било образувано ГД № 459/2019 г., по описа на РС Шумен и била издадена Заповед по чл. 410 ГПК. Моли съдът да постанови решение, с което да бъде признато за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 1813 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на Заявлението до окончателното плащане. Претендира разноски в заповедното и исково производство.

Ответницата не е намерена на своя постоянен и настоящ адрес и не е подала възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. От справка на НАП е установено, че няма регистриран трудов договор и заповедният съд не е успял да я призове по месторабота, поради което за ищеца е възникнал правен интерес от предявяване на настоящия иск, за да не бъде обезсилена издадената заповед.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е представил писмен отговор, както и доказателства. Съобщението е връчено по реда на чл. 46 ГПК. Въпреки предоставената възможност в първото заседание ответникът не се явява, не изпраща представител и не прави искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител адв. Т. от АК София, поддържа предявения иск и моли за постановяване на неприсъствено решение по делото.

Съдът, като взе предвид, че на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и че искът е вероятно основателен, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 вр. чл. 239 ГПК за постановяване на неприсъствено. Ето защо решението по делото следва да бъде основано на положителната преценка за наличие на такива предпоставки.

Искането на ищеца за присъждане на реализираните от него разноски по делото, придружено с доказателства за действително реализирани такива, под формата на заплатена държавна такса, и адвокатско възнаграждение е основателно, поради което следва да бъде уважено.

Мотивиран от така изложените съображения, Шуменски районен съд

 

Р Е Ш И :

 

Признава за установено, по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, по отношение Г.Г.Т., с ЕГН ********** и адрес: ***, че дължи на Л.Н.Р., с ЕГН ********** и адрес: ***, вилна зона, ул. ***, сумата 1 813.00 лв. /хиляда осемстотин и тринадесет лева/ – главница по Договор за заем от 18.05.2015 г., платима по банкова сметка: *** ***, BIC: ***, обезпечено със Запис на заповед с падеж 18.06.2015 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявление по чл. 410 ГПК – 13.02.2019 г. до окончателно плащане, , на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД.

Осъжда Г.Г.Т., с ЕГН ********** и адрес: ***, да плати на Л.Н.Р., с ЕГН ********** и адрес: ***, вилна зона, *** сумата от 792.52 (седемстотин деветдесет и два лева и петдесет и две стотинки) лева, разноски, от които 396.26 лв. в настоящото и 396.26 лв. в заповедното производство, по банкова сметка *** ***, BIC: ***, съгласно списък по чл. 80 ГПК, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.

След влизане в сила на решението, приложеното ЧГД № 459/2019 г., по описа на РС Шумен, да се върне в състава, ведно с препис от решението.

 

Районен съдия:………………………