М О Т И В И към присъдата
по н.о.х.д. № 117/2011 г. на РОС.
Русенската окръжна
прокуратура е обвинила подсъдимите в престъпленията както следва:
С.Ц.С. - в
това, че
за периода от ***. включително, в гр.Р. и в с.Т., обл. Р.,
в условията на опасен рецидив, в съучастие с неизвестно лице и С.В.И. ***, като
извършител и подпомогнат от посочения И., който умишлено улеснил извършване на
престъплението чрез разяснения – посочил
местонахождението на дома на сем. Т.Х.И. и Р.И.И. *** и предоставил информация,
че същите купуват и притежават за собствени нужди златни накити и валута,
поради което в домът им се намират
големи количества от тях - отнел чужди
движими вещи – парична сума в размер на 1055 евро, 300 щатски долара, 50 лева,
5 английски лири, златни накити – 8 мъжки златни пръстена 14 карата с общо тегло от 80 грама, част от
инкрустирани с черни и червени скъпоценни камъни; 2 бр. мъжки златни гривни 14
карата с общо тегло от 40
грама; 2 бр.
мъжки златни ланци 14 карата с общо тегло 130 грама ромбоидна
плетка; 3 бр. златни дамски гривни 14 карата с общо тегло 50 грама, с инкрустирани
цветни скъпоценни камъни; 1бр.златна дамска гривна 14 карата с тегло от 10 грама без
украшения; 35 броя златни дамски пръстени 14 карата с общо тегло
200 грама;
1 бр. златна монета тип “джумхюриет” с изображение на „Ататюрк” от 18 карата с
тегло 10 грама;
1 бр. златна монета с изображение на петел и надпис 1900г. с тегло 10 грама; дамски златен
комплект 14 карата с тегло 15
грама включващ чифт обеци, пръстен и дамско колие;
златни украшения с неопределен брой представляващи златни буквички и плочки от
14 карата с общо тегло от 10
грама - всичко на
обща стойност 23 757.75 лева – големи размери - от владението на Р.И.И. и Т.Х.И. ***, с намерение
противозаконно да ги присвои като употребил за това сила и заплашван –
престъпление по чл. 199
ал.1 т.1 и т.4, вр.чл.198 ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК и
С.В.И. - в това,
че
за периода от ***. включително, в гр.Р. и в с.Т., обл.Р., в
съучастие със С.Ц.С. ***, подпомогнал
същия, като умишлено го улеснил при извършване на престъплението чрез
разяснения – посочил местонахождението на дома на сем. Т.Х.И. и Р.И.И. *** и
предоставил информация, че същите купуват и притежават за собствени нужди
златни накити и валута, поради което в домът им
се намират големи количества от тях -
да отнеме чужди движими вещи – парична сума в размер на 1055 евро, 300
щатски долара, 50 лева, 5 английски лири, златни накити – 8 мъжки златни
пръстена 14 карата с общо тегло от 80 грама, част от
инкрустирани с черни и червени скъпоценни камъни; 2 бр. мъжки златни гривни 14
карата с общо тегло от 40
грама; 2 бр.
мъжки златни ланци 14 карата с общо тегло 130 грама ромбоидна
плетка; 3 бр. златни дамски гривни 14 карата с общо тегло 50 грама, с инкрустирани
цветни скъпоценни камъни; 1бр.златна дамска гривна 14 карата с тегло от 10 грама без
украшения; 35 броя златни дамски пръстени 14 карата с общо тегло
200 грама;
1 бр. златна монета тип “джумхюриет” с изображение на „Ататюрк” от 18 карата с
тегло 10 грама;
1 бр. златна монета с изображение на петел и надпис 1900г. с тегло 10 грама; дамски златен
комплект 14 карата с тегло 15
грама включващ чифт обеци, пръстен и дамско колие;
златни украшения с неопределен брой представляващи златни буквички и плочки от
14 карата с общо тегло от 10
грама - всичко на
обща стойност 23 757.75 лева – големи размери - от владението на Р.И.И. и Т.Х.И. ***, с намерение
противозаконно да ги присвои като употребил за това сила и заплашване –
престъпление по чл.
199 ал.1 т.1 вр.чл.198 ал.1 вр.чл.20 ал.4 от НК, вр. чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК.
По делото са
конституирани като частни обвинители и граждански ищци пострадалите от
процесното деяние Т. Х. И. и Р. И. И. и са присъединени за съвместно
разглеждане в наказателния процес гражданските им искове против подсъдимите за
заплащане на сумата 23 757,75 лв. като равностойност на процесната щета.
В съдебно заседание обвиненията и
гражданските искове се поддържат както са внесени от прокурора, частните
обвинители и граждански ищци и повереникът на последните.
Подсъдимите и защитниците им считат,
че обвиненията са недоказани от фактическа и правна страна. По гражданските
искове считат, че същите са недоказани и
неоснователни по съществото им и следва бъдат отхвърлени.
След
като прецени и обсъди материалите по делото и доводите на страните, съдът прие
следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
Подсъдимият С.Ц.С. е роден на ***г***.
Има завършено средно образование – техникум по текстил, неженен. Без постоянна
месторабота е, инцидентно е работел в строителството вкл. като майстор по фаянс
и теракот. Твърденията му да е имал постоянни доходи се опровергават от
изготвените от самия него декларация и автобиография на л. 26 и 27 т. 2 от
досъдебното производство, където изрично е заявил, че не получава каквито и да
било постоянни доходи от трудово възнаграждение, хонорари, дивиденти, дялови
участия, ренти и др. под.
Осъждан общо 8 пъти на различни
наказания лишаване от свобода за
престъпления против собствеността, търпял е ефективно наказание лишаване от
свобода. Последното му осъждане е за престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 3 пр. 1,
т. 4 пр. 2 и т. 7 вр. чл. 18 ал. 2 от НК на една година лишаване от свобода при
първоначален общ режим на изтърпяване. С определение № 253/09.10.2002г. по нохд
№1588/2001г. по описа на РРС, в сила от 25.10.2002г., били групирани наказанията
по нохд №194/99г. на РОС, нохд №824/99г. на РРС, нохд №648/99г. на РРС, нохд
№6/2000г. на РРС и нохд №1588/2001г. на РРС, като било определено едно общо
наказание - 5 години лишаване от свобода, увеличено на основание чл.24 от НК с
3 месеца, при първоначален „строг режим”. Със същото определение на С. е наложено общо
наказание за престъпленията му, предмет на
нохд №556/96г., нохд №1745/97г. и нохд №1894/98г. - 3 години лишаване от
свобода, за което е постановено също ефективно изтърпяване.
С Определение от 22.12.2005г. по
ч.н.д. №392/2005г. на ЛОС било постановено условно предсрочно освобождаване от
изтърпяването на остатъка на наказанието на С. в размер на 8 месеца и 1
ден от наложеното му наказание от 5 години и 3месеца лишаване от свобода. Това
определение влязло в сила на 07.01.2006г., като осъдения бил освободен от
затвора още на 22.12.2005г.
Подсъдимият
С.В.И.
е роден на ***г***. Има завършено средно образование в селскостопанско училище „***, учил е в
земеделски колеж, без да го е
завършил. Работи като земеделски
производител с родителите си в с. Т., Р. обл. Неженен, живее на съпружески начала в същото село с приятелката си седеммесечната им
дъщеря.
През
м. *** г. подсъдимият С., известен с прякора „М. П.” се завърнал от Г. По
това време той нямал постоянно местоживеене. Тъй като се познавал от около една година и се бил сприятелил със свид. М.А.А.,
започнал често да пребивава и нощува в жилището на последния. А. ***, а от около 7-8
години живеел в гр.Р., като
често сменял квартирите си. От началото на м. ***. живял в бечова стая в приземния етаж на ул.”***. На на същия приземен
етаж, в съседна стая живеел неговия приятел Т. Р.Ф.,***.
Подсъдимият
ползувал в този период лек автомобил „Р. К.” с рег.№ ***, червен на цвят.
Подсъдимият
С. и св.А.
се движели в една компания. Посещавали питейни
заведения, често играели хазарт,
не работели и вследствие на този
начин на живот перманентно нямали пари. А.
получавал пари от родителите си. От тях често дсавал назаем на подсъдимия С..
При случайна
среща св.А. запознал подсъдимия
С.
бившия си съученик - подсъдимия С. В.И.. И.
бил известен с прякора „К.”. По време на разговора
по
молба на св. А. подсъдимият дал назаем сумата 500лв. И. останал с впечатление, че парите са
необходими на подсъдимия С. за помен на майка му. Той
дал исканата сума, като уговорили срок за връщане. След
като уговореният срок за заема изтекъл, подс. И. започнал да звъни на телефоните на св.А. и
подс. С. с искане да му бъдат върнати парите.
По това време подсъдимият И. бил клиент на „***” и ползвал мобилен телефон с
телефонен номер *** като
апарата му бил с ИМЕЙ №*** Подс. С. бил
клиент на „***” и ползвал
мобилен телефон с телефонен номер ***
като апарата му бил с ИМЕЙ №***.
В началото на м. април на 2010г. във връзка с
дадения заем обв.С. ***. Тогава първият обещал на втория, че в най-скоро време
ще си получи парите. От този момент
нататък подсъдимият И. се убедил окончателно, че трябва да търси обратно заетите пари само от подс. С..
В края на
последната седмица на м. април на 2010г., около 25-ти, подсъдимвият С. поискал среща с подсъдимия И.. Уговорили се да се видят в кафе-бар „Л.” до кооперативния пазар в гр.Р. На
срещата обв.И. отишъл със своя приятел св. С.С. ***. Срещата се състояла в
уговореното заведение около 20.30ч. - 21.30ч.. Там били още св.А. и лицето, което
се представяло за баща на подсъдимия С. – В.
Д. Н. *** известен с прякора „П.”. Присъствието на лицата било фиксирано от охранителните камери на
заведението.
Двамата
подсъдими излезли извън заведението, за да разговарят. Всички други от компанията останали вътре в заведението поради категоричния
знак на подс. С., че разговорът е насаме и не са желани при провеждането му. Подсъдимият С. поискал от подсъдимия
И.
да му посочи „обект”, който да „удари” и
след това да му върне парите. И. много добре разбрал,
че става въпрос за хора, които да му посочи с цел обв.С. да
ги обере. Обяснил му, че „ударът” щял да го извърши с негови сигурни
хора, без да му посочва конкретно имена. Също така го предупредил да не
му направи евентуално „капан”, като го предаде на полицията, защото щял да го смачка и претрепе. Казал му също
така, че в следващите дни ще му се обади, за да може подс. И. да му избере и посочи
„обекта”.
В
един от дните, през които двамата са имали учестена телефонна кореспонденция
помежду си, обв.И. ползвал и телефона на своя
приятел –св. Р.А.М. ***, тъй като батерията на неговия
телефон била изтощена. По това време св.Р.М. ползвал мобилен
телефон с номер ***. От телефона на св.М. провел разговор с подс. С., като номера на
последния останал запаметен в телефона.
След
срещата кафе-бар „.Л.” подс. С.
и св.А. се прибрали в квартирата.
На
св.А.
му направило впечатление, че след срещата през следващите дни
подс. С.
бил много умислен. На
въпросите му от какво е угрижен подсъдимият рязко отговарял да не му се
меси в нещата.
На ***. след обяд, А. и подс. С. отново били
в квартирата и разговаряли. А. отново запитал подсъдимия
какво е намислил да прави и защо е така угрижен. Тогава С.
му казал, че „К.” е намерил един „обект” в с.Т.,
в който имало пари и злато.
Към
този момент вече подс. И. бил набелязал в селото, в
което живеел „обект” за подс.С.. Това била къщата на семейство Т.Х.И. и Р.И.И. ***. За тях подс. И. предварително знаел, че са заможни, тъй като имали
хранителен магазин, а и бил чувал, че притежавали значително количество пари и златни предмети. На подс. И. било известно, че св. И. при възможност купувал златни накити. Тях
той предавал на съпругата си, която пък ги криела на различни места в къщата им.
Св.А.
се досетил, че подсъдимият С. е замислил да извърши грабеж. Заявил му, че според него това не било правилно и му дал пример, че
хората може да са на възрастта на родителите му. С. бил
твърдо решен да извърши замисленото и не обърнал никакво внимание на
предупреждението на св.А.. По-късно същия ден заявил на св.А.,
че на другия ден вечерта щял да отиде до село Т., за проучи
„обекта”. Подсъдимият непрекъснато използвал думата „обект”, като под
нея имал в предвид хората, които трябвало да бъдат ограбени.
На
следващия ден – вторник, ***.
– подсъдимият С. и св.А. се
видели за последно в 17.00ч. Вечерта на същия
ден С. не се прибрал в квартирата. Около полунощ на същата дата подсъдимият С.
разговарял
по телефона с подсъдимия И.. Обяснил му, че бил тръгнал за с.Т.
при него, за да може И. да му покаже „обекта”, но край с.Ч. в.
бил спрян за полицейска проверка, при която служителите му записали данните. Казал му, че тази вечер няма да правят нищо, защото можело да го
хванат. Такава проверка не му била извършена. Той излъгал обв.И. с цел да провери
неговата лоялност и да види дали последния няма да го предаде на полицията.
Около половин час по-късно подс. С. отново
разговарял с обв.И. по телефона и му казал, че отива при
него.
Двамата се
срещнали в началото на с.Т., на разклона по пътя
идващ от гр.Р.. подсъдимият С. бил с горепосочения автомобил „Р.
К.”. Обв.И. се качил в неговия
автомобил. След
това го превел през ромската махала на селото, след магазина в ляво, като после
завили надясно. Излезли на площада пред къщата на сем. И., която се
намирала на ул.”***. Къщата била голяма, двуетажна, като в дворното
място се влизало през метална врата, а мястото било оградено с ограда в долната й част от цимент, а нагоре
изградена от метални решетки с отвори. Подсъдимият И. посочил къщата на обв.С., като го информирал, че бил чувал,
че те имат много злато и пари. Разяснил му, че само мъжа и
жената живеели в къщата. Подсъдимият С. изразил
задоволство, че къщата била голяма и можело да се влезе в нея от всякъде.
На
***. през
деня, около обяд, подсъдимият
С.
се срещнал със св. А., който отново
го попитал какво прави. С. излъгал, че
вечерта бил тръгнал към с.Т., за да огледа „обекта”,
но по пътя го спрели полицаи за проверка
и той се отказал и се прибрал в града. Св. А. отново го
предупредил, че това, което е замислил не е редно и да не го намесва. На същата дата около 17-18ч. св.А.
и поадсъдимия С.
посетили заведение „Л.”. Там към тях се присъединил М.К.Б. – едноутробен брат на подс. С.. Около 20.30ч. тримата отишли в
казино „Ц.” на ул.”***”. Там Св. А.
и подсъдимия С. изиграли на покер автомати всички пари, които
имали в себе си от около 50лв.. След
като останали без пари, отишли до приятелката на св. А.. От нея взели
назаем 20лв. и отново се върнали в казиното.
Подсъдимият
С.
си тръгнал от това казино към 22.00 часа. Закарал
с автомобила си Б. до негов приятел, тъй като след това имал уговорка да се
чуят с подсъдимия И.. Потърсил го и провел разговор с него по телефона в 23.03ч. В
този момент подсъдимият С. се намирал в обхвата на мобилна клетка
обслужваща гр.Р.,
а подс. И. в обхвата на клетка
обслужваща с. Д. А.
Св.А.
останал сам в казиното. Около 3 ч. През нощта той се прибрал в квартирата. Установил,
че подсъдимият С. не бил там.
Липсвал и автомобилът му.
По
същото това време – около 03ч. на ***.
подсъдимият С. заедно с
друго неустановено лице по делото пристигнали в с. Т.
Прескочили през оградата на дворното място на сем. И. С цел да не бъдат
разпознати и да не оставят следи предварително двамата поставили маски на
главите и ръкавици на ръцете си. Проникнали във вътрешността на къщата през входната
врата, като избутали езика на заключената брава навътре, тъй като имало хлабина
между него и стената на касата на вратата.
Собствениците
на къщата – св.Т.И. и св.Р.И. към полунощ били легнали да спят. Спели в
спалнята на първия етаж. Осветлението в къщата било
изгасено изцяло.
Подсъдимият
С.
и другото неустановено лице си светели в
къщата с фенерче.
Един от
двамата влязъл безшумно в спалнята при сем.И., които спели дълбоко.
Св. Т.И.
се събудил от силна светлина на фенер насочена в очите му. Той се присегнал и включил осветлението в стаята. Видял до себе си мъж с маска на главата. Св. И. веднага разбрал, че са нападнати и
решил да се защитава. Започнал да псува на висок глас
и нанесъл 3-4 удара в главата на маскираното лице. По
време на тези негови действия страничната дъска на леглото се счупила и той
загубил равновесие.
Точно
в този момент в спалнята влязъл втори мъж, който също бил маскиран. Той опрял на дясната
буза, в близост до ухото на св.И. пистолет, метален,
черен на цвят, приблизително по размер
колкото пистолет „М.”. С
цел да запази своя живот и живота на съпругата си, св. И.
прекратил съпротивата. Той се
изплашил много, тъй като видял как първия нападател ударил с юмрук в лицето
сънената св. Р.И.,
вследствие на което й потекло кръв.
Единият
от нападателите изгасил отново осветлението в стаята. След това завързали ръцете на св. И.. Съборили го
на земята и му нанесли удари в лицето. Покрили го с одеяло,
за да не вижда какво се случва.
Подсъдимият
С.
и неустановеното лице непрекъснато задавали въпроси към пострадалите „Къде е
златото, къде са парите”. Едновременно с това започнали да ровят в помещението и да
разхвърлят вещите с цел да намерят скритите пари и злато.
Св.И. им
казал, че в чекмеджетата на шкафчето имало 50 евро и долари, както и сумата от 50лв. до компютъра. Заявил им също така, че в
съседната стая на барплота бил оставил златната си гривна. Сторил това с цел
нападателите да престанат да ги малтретират и тормозят, да вземат каквото им е
посочил и да си отидат.
През
цялото време св.И. бил затискан с коляно към
земята от единия от нападателите.
През това
време другия нападател натикал парцал в устата на св.Р.И.,
после й вързал ръцете. Опрял й нож в гърлото и я накарал да
му покаже къде е скрила златото. Тя успяла да види, че
той бил с ръкавици от материя наподобяваща велур. Вследствие
на заплахата тя го завела в съседната стая. От там той
вземал златната гривна на св. И.. След това
същия нападател я завел в банята на първия етаж. Накарал я да седне на пода с
изпънати крака и да гледа надолу, като през това време той тършувал из помещенията в
къщата. От време на време се връщал при нея за да я наглежда,
като в един момент й вързал краката с тиксо.
В
това време св.И. бил поставен на стол с
одеялото на главата, като му завързали краката със сезал. В един момент усетил и метално острие, което един от нападателите
поставил зад ухото. Казал му „ ако не кажеш къде е
златото, ще ти отрежа ухото”.
Подсъдимият
С.
и неустановеното лице претърсили първия и втория жилищен етаж, като отворили
вратите на шкафове и гардероби, разхвърляли дрехи и вещи из помещенията. Намерили пари и златни предмети увити в дрехи и найлонови кесии,
които били скрити от св.И. на различни места из
къщата, но най-вече под матрака на леглото върху което спели.
След
като намерили парите и златните накити, обв.С. и
неустановеното лице залепили с тиксо устата на св.И. и
отново го покрили с одеялото. След това си подвикнали един на
друг „Братчет, хайде” и избягали.
Проникването
в къщата, сломяване съпротивата на пострадалите И. и
последвалото претърсване из помещенията отнели на подсъдимия
С.
и неустановето лице около 1 час. Действията
им продължили от около 03.00ч. до около 04.00.
По
този начин
подсъдимият С. и неустановеното лице взели от дома на
сем. И. следното
имущество в пари и вещи:
1055 евро с
различен номинал на банкнотите, като сред тях имало такива от 5, 50 и 100;
300 щатски
долара с различен номинал на банкнотите;
50 лева с
различен номинал на банкнотите; банкнота от 5 английски лири;
златни
накити с общо тегло 557.85 грама, а
именно:
8 мъжки
златни пръстена 14 карата с общо тегло от 80 грама, част от тях
инкрустирани с черни и червени скъпоценни камъни; 2 бр. мъжки
златни гривни 14 карата с общо тегло от 40 грама; 2 бр. мъжки златни
ланци 14 карата с общо тегло 130
грама ромбоидна плетка; 3 бр. златни дамски гривни 14
карата с общо тегло 50
грама, с инкрустирани цветни скъпоценни камъни;
1бр.златна дамска гривна 14 карата с тегло от 10 грама без
украшения; 35 броя златни дамски пръстени 14 карата с общо тегло
200 грама;
1 бр. златна монета тип “джумхюриет” с изображение на „Ататюрк” от 18 карата с
тегло 10 грама;
1 бр. златна монета с изображение на петел и надпис
1900г. с тегло 10 грама;
дамски златен комплект 14 карата с тегло 15 грама включващ чифт
обеци, пръстен и дамско колие; златни украшения с неопределен брой
представляващи златни буквички и плочки от 14 карата с общо тегло от 10 грама.
След като
нападателите напуснали домът на сем.И., същите успели да се освободят
чрез срязване на сезала и съобщили за случилото им се в полицията. Въз основа на подадения от тях сигнал
било
образувано при условията по чл. 212 ал. 2 пр. 1 от НПК процесното наказателно производство - с извършването на оглед в
дома на пострадалите И. в с. Т. от разследващ полицай и надлежно уведомяване на
наблюдаващия прокурор съгл. чл. 212 ал. 3 от НПК на същата дата – л. 1 т. 1 от досъдебното производство.
В ранните часове на *** св.Р.А.М. ***. В 04.51ч. той неволно по погрешка избрал от своя телефон със СИМ карта с №***
телефонния номер на подсъдимия С.. Последният
по това време бягал от местопрестъплението и се намирал в обхвата на мобилна
клетка - с.Н. Номерът бил останал в апарата на М.
като един от последно набраните номера, когато услужил на подсъдимия
И.
да ползва телефона му и той провел разговор с подсъдимия
С.. Други регистрирани обаждания между тези
два номера не е имало.
Около
04.30ч.
С. направил неуспешен опит да се свърже със св.А. на номер ***, който по това време
спял в квартирата и не чул позвъняването.
В
06.15ч.
на ***. подс.
С.
посетил заведение „Л.” в гр.Р. Присъствието му било
фиксирано от охранителните камери в заведението, като в този момент само той се
намирал вътре.
Към
09.30ч.
- 10.00ч. С. си
уговорил среща по телефона с А., който бил в приятелката си, след което го взел с автомобила си и го закарал до заведението
„Л.”. По пътя на св. А.
му направило впечатление, че
подсъдимият
имал изморен вид, като на човек, който не е спал
цяла нощ. Задал му въпрос какво е станало. Подсъдимият С. лаконично му отговорил, че не се получило, тъй като
намерили само 50 евро. След това накратко му разказал, че бил
с „К.”- подсъдимия И. ***, което
било приятел на „К.. Разказал му, че в
къщата влезли той и „К.”, като последния
заслепил мъжа и жената от къщата с фенер, след което ги завързали. Повече подробности за извършване на престъплението обв.С. не казал. След това се разделили. Около 22.30ч. св.А. се прибрал в квартирата
си, като заварил подсъдимия С. там. Не успели да говорят и
легнали да спят.
На
***. около 10.20ч. полицейски служители от сектор „КП” и от ПОММББ при ОДМВР-Р.
провели специализирана полицейска операция на адреса,
на който пребивавали подсъдимия С. и св.А. ***. *** в гр. Р. По
време на провеждането й и двамата се опитали да избягат, като били задържани от
полицейските служители чрез използване на физическа сила и помощни средства, за
което били съставени и съответните протоколи.
При извършеното
претърсване и изземване квартирата на
св. А. били описани и иззети множество вещи, сред които: мобилен телефон „***”
, който бил на подсъдимия С. и се ползвал от него с поставена в апарата сим
карта с №***, както
и сумата от 714лв. видно от протокола
за претърсване и изземване от 30.04.2010г. В протокола св.А. собственоръчно
отразил, че парите, както и мобилния телефон „Самсунг”, са на подсъдимия С. –
протокол за претърсване и изземване на л. 32-33 от дос. пр.
Междувременно подсъдимият И. търсел
подсъдимия С. по телефона, като на на 30.04.2010 г. от горепосочените мобилни
телефони на подсъдимите И. и С. е изпратен SMS от И. на С. „ Vdigni 4e se 6lasnah”. Това доказва, че подс. И. е бил притеснен от загубата на комуникация
с подс. С. след осъществяването на престъплението, което подпомогнал.
В хода на досъдебното производство на
***. били извършени множество претърсвания и изземвания на различни адреси в
гр..Р., кв.”***”, с. Т. , както и на л.а.”Р. К.” с рег.№***, все на места ползвани от св. А., подсъдимите С.
и И..
В хода на провеждането им били открити и
иззети множество вещи, като голяма част от тях били върнати на собствениците им
като вещи без значение по делото, а по досъдебното производство били приобщени
като веществени доказателства следните вещи: мобилен телефон „***” модел ***
без СИМ карта/ иззет от св.М.А./; мобилен телефон „*** ведно със СИМ карта на „***”
с абонатен номер ***/ собственост и ползван от обв.С./; мобилен телефон „***
без СИМ карта/ иззет от св.М.А./;
мобилен телефон „***ведно със СИМ карта на „*** с абонатен номер ***/
иззет от св.М.Б./; 4 броя СИМ карти „LOOP” с номера *** *** и 1бр. СИМ карта на „*** с номер ***/ иззети от
св.М.б./; 2 бр. Флаш памети/ иззето от
св.А./; джобно фенерче с червена дръжка/иззето от обв.С./; джобно фенерче с
надпис „Black Decker”/иззето от обв.И./, 1 бр. Сива памучна фанела/иззета от обв.С./; парчета сезал и бандажно тиксо/иззети по
време на огледа на местопроизшествие от дома на пострадалите И./; 1 бр. Гилза
от боеприпас 7.65мм.; 1 бр. Обеца от жълт метал с формата на полумесец с 10бр.
прозрачни камъчета, парична сума в размер на 714.00 лева, заложни билети с
номера 1911 и 2799/иззети от дома на св.А./ – същите са на съхранение в банкова
касетка №494 в СИБанк-клон Русе на името на разследващ полицай Д. Х. от ОДМВР-Русе;
1 бр. Газ-сигнален пистолет – „***” 9кал., № *** ведно с кобур, фактура за закупуването на
същия пистолет, пълнител ведно 2бр.газови патрони, 1бр.сгъваем нож с червена
дървена дръжка с 8см.острие с надпис „Stainless china man feng knife” /предадени от св.Р.М./ – на
съхранение във Второ РУП гр. Русе при разсл.полицай Д. Х./; 3бр.гумени
медицински ръкавици и чифт работни ръкавици / иззети от св.М.А./.
Вещите и парите – предмет на
престъплението – не били издирени и установени.
Не били издирени и вещите, които са
послужили за извършване на престъплението.
От заключението на ценовата
икономическа експертиза се установява, че стойността предмета на престъплението
възлиза на общо 23 757,75 лв.
От неоспорените съдебномедицински
експертизи по делото се установява, че в хода на упражнетото върху тях насилие
и на пострадалите Т.И. и Р.И. са били причинени леки телесни повреда.
Причинените от престъплението
имуществени вреди не са възстановени на пострадалите.
Материалите
по делото касаещи престъпната дейност на неустановения съучастник на подс. С.
били отделени в отделно наказателно досъдебно производство – вх.№81/2011г. по описа
на РОП, спряно срещу Неизвестен извършител.
Така изложената фактическа обстановка се
установява по несъмнен и категоричен начин от гласните, писмени и от експертен
порядък доказателства по делото: показанията
на свидетелите Т. и Р. И., Р.А.М., Т.А.А., М.А.А., А.С.В., В.Н.А., Д.И.М.,
С.С.С., А.М.М., С.И.М., М.К.В.; протокол за оглед на местопроизшествие и
фотоалбум към него; 6 бр.протоколи за претърсване и изземване; 2 бр.протоколи
за обиск и изземване; 3бр.протоколи за доброволно предаване; 2 бр.разписки;
2бр.протоколи за вземане на сравнителни образци; 2бр. съдебномедицински експертизи;
2бр.технически експертизи; балистична експертиза; съдебно биологична
експертиза; справка от наблюдаващия прокурор; саморъчно писмено обяснение на
обв.И.; постановление за възлагане на
ОИМ; 6 бр. докладни записки от проведени ОИМ; удостоверения от Община-Русе за
идентичност на имената на обв.С.; 22бр.
страници от заверено копие от дневника за посещения в следствен арест – Р. за
обв.С. по време на престоя му в ареста;
писма до „***”ЕООД; справка от „***”ЕООД; протоколи за разпит; писма от „***”ЕАД и „***”ЕАД
с детайлни справки и телефонни разпечатки за проведени разговори на телефонния
номер на обв.И., на В. Н. Д. и писмо от ***с
1бр. СД със справки за проведени телефонни разговори на телефонния номер на
обв.С. и справка – приложени в отделен
класифициран том по делото; справки за съдимост за всеки един от
обвиняемите с бюлетините за обв.С. и преписи от определенията на РОС и ВТАС по
произнасяне по мярката му за неотклонение; автобиографии; декларации по ЗСГ и
веществените доказателства по делото : мобилен телефон „*** без СИМ карта;
мобилен телефон „*** ведно със СИМ карта на „*** с абонатен номер ***; мобилен
телефон „*** без СИМ карта; мобилен телефон „*** ведно със СИМ карта на „***”
с абонатен номер ***; 4 броя СИМ карти „LOOP” с номера *** и 1бр. СИМ карта на „***” с номер ***; 2 бр. Флаш памети; джобно фенерче с червена
дръжка; джобно фенерче с надпис „Black Decker”, 1 бр. Сива памучна фанела; парчета сезал и бандажно тиксо; 1 бр. гилза
от боеприпас 7.65мм.; 3бр.гумени медицински ръкавици и 1 чифт работни ръкавици;
2бр. СД-R дискове съдържащи както следва : №1
– записи от охранителните камери на кафе-бар „Л.” и №2 – разпечатки на мобилни
телефони от „***”/ закачени на корицата
към том 2 на делото/; 1 бр. обеца от жълт метал с формата на полумесец с 10бр.
прозрачни камъчета, парична сума в размер на 714.00 лева, заложни билети с
номера 1911 и 2799/ 1 бр. Газ-сигнален пистолет – „*** ведно с кобур, фактура за закупуването на
същия пистолет, пълнител ведно 2бр.газови патрони, 1бр.сгъваем нож с червена
дървена дръжка с 8см.острие с надпис „Stainless china man feng knife”.
Неоснователни са възраженията на
подсъдимите и защитниците им по обосноваността на твърдяната от обвинението
фактическа обстановка. Действително същата е бизарана изцяло на косвени
доказатетелства, които обаче в пълнотата си и при съпоставка със свързаните с
тях установени по делото обстоятелства доказват по несъмнен и категоричен начин
само и единствено твърденията на прокурора и изключват каквито и да било други
варианти относно авторството на процесните инкриминирани деяния и начина на
осъщгествяването им. При това тези доказателства са събрани в пълно съответствие
с действуващата процесуалноправна уредба и реципираните от страната
международноправни актове.
Така
по образуваното досъдебно
производство още на 29.04.2010г. били разпоредени и извършени
оперативно-издирвателни мероприятия от редица полицейски служители, сред които
и свидетелите Т. А. А. и И. Т. Н.. В
хода на същите била установена съпричастност към извършване на престъплението от страна на подсъдимия С.И..
На ***. по време на беседа между св.А.
- към него момент ВНД Началник сектор
„КП” при ОДМВР-Р. и подсъдимия И.,
последният му разказал за извършеното от него и обв.С. престъпление, като го
описал по място, време, начин на извършване. Разказал му, че по искане на обв.С.
да му намери „обект” му набелязал жертвите в лицето на пострадалите И., посочил
му ги къде живеят, дам описание за тяхното
имуществено състояние и че живеят сами. Този свой разказ подсъдимия И.
отразил в саморъчно писмено обяснение от същата дата. Още преди това, в деня след грабежа, И. бил обезпокоен
от активността на органите по полицията по издирването и установяването на
извършителите на престъплението, поради което се притеснил и изплашил. По този
повод потърсил контакт с обв.С. по телефона, но не могъл да се свърже с него.
Това го накарало на 30.04.2010г. в 21.40ч. от своя мобилен телефон да изпрати
кратък SMS на мобилния телефон на обв.С. със
съдържание „ Vdigni 4e se 6lasnah” /„Вдигни, че се шашнах”/.
Гореизложените обстоятелства, касаещи
авторството и спецификата на деятелността на всеки от подсъдимия, са били
възприети и от свид. И. Т. Н. *** вода / към който е районирано с. Тетово/,
който е присъствувал при посочените оперативно издирвателни мероприятия, и
специално при снемането на обяснения от подсъдимите С. и И. и св. А. при
мащабната съвместна операция в сградата на Териториалната дирекция на МВР – в
гр. Р. Същият свидетел опровергава версията на подс. С., че се е намирал в гр.
Р. в казино „Ц.” до 01-02 часа на *** г. /в нощта на престъплението/, като
установява, че при проведената от него беседа със свид. М. същият заявил и
писмено обяснил, че С., И. и А. напуснали заведението около 22 часка на *** г.
Самият М., посочен като свидетел от подс. С., след като недостатъчно точно
сочи, че С. е останал вероятно до 24 часа на *** г., е котегоричен, че при
бедседата си с И. Н. е посочил това обстоятелство съвсем точно, а след
предявяването на представения от прокурора препис от въпросното обяснение е
посочил, че действително С. е напуснал заведението както е посочил при тази
беседа, т.е. около 22 часа. Поправката в представения препис от това обяснение,
при която за този час са записани една върху друга цифрите 20 и 22 не се
обяснява от св. М. и Н., но сама по себе си не внася съмнение в техните
показания а и по останалите констатации както се изложиха. Най-сетне
многократните минали осъждания на М., последните три от които за престъпления в
съизвършителство с подс. С. и съвместното им пребиваване в последните няколко
месеца в затвора Белене, вкл. в една килия, също сочат на недостоверност на
показанията му в частите им, обслужващи защитната теза на подс. С..
При проведения разпит на свидетеля А.
пред съдия по реда на чл. 223 от НПК на 1.05.2010 г. веднага след довеждането
му в полицията на 30.04.2010 г. същият е възпроизвел казаното му от свид. С. както
се изложи по-горе. При проведената на
21.10.2010 г. по искане на /тогава/ обвиняемия С. и защитника му очна ставка между него и св. А. последният
потвърдил дадените показания. Показанията на св. А., дадени в съдебно заседание
в хода на съдебното следствие, съвпадащи с тези от досъдебното производство от
29.10.2010 г. /четени по реда на чл. 281 ал. 4 вр. ал. 1 т. 1 и 2 от НПК/, с
които той изцяло отрича тези обстоятелства и твърди, че е бил плашен, вкл. с
електрически стол и че ще го пуснат при бързаците, задържан близо 24 часа и
местен в различни управления на МВР и замерян с кисело мляко, са очевидно
недостоверни и инициирани от бащата на подсъдимия С. – В. Н. Д., известен като
„Г.П.” с цел да обслужат защитната теза на подс. С.. Твърденията на този
свидетел, че казал тези неща за С., защото искал да го натопи заради негова
връзка с приятелката му А., а подс. И. защото той знаел за тази връзка и не му
казал, са несъстоятелни. Това обяснение не става достоверно от твърденията на
подс. С., съдържащи се в обясненията му на съдебното следствие, че този свидетел
е склонен към злоупотреба с алкохол, респ. към загуба на самоконтрол.
Видеозаписите от охранителните камери в
заведението „Л.”, съдържащи се във вещественото доказателства - DVD-R с надпис „***” с № ***възпроизведени по делото на хартиен носител от
техническата експертиза, напълно подкрепят гореизложените обстоятелства относно
пребиваването, срещите и разговорите на подсъдимите С. и И. помежду им и със
свид. А. на това място преди и след процесното престъпление.
От биологичната експертиза по делото
се установява, че по иззетите от местопрестъплението видно от протокола за
оглед от 29.04.2010 г. - късо и дълго парчета сезал, с които били завързани
пострадалите Т. и Р.И. – обекти № 4 и 5 по огледния протокол на
местопрестъплението, както и по иззетата кръвна натривка, има засъхнала кръв с
група сходна с кръвната група на пострадалите Р. и Т. И.
От техническата експертиза по делото
се установяват мобилните телефони, СИМ картите с телефонните номера към тях и
проведените и приетите разговори, както
и изпратените и получени съобщения SMS на всеки от подсъдимите И. и св.А. и останалите за период преди, по
време и след извършване на престъплението както се описаха по-горе. Тази
експертиза, както и справките от мобилните оператори, съдържащи се в
класифицирания том към делото, подкрепят твърденията на обвинението за движението
на подсъдимия С. *** в инкриминираната нощ както се изложиха. Също тази
експертиза установява, че на 30.04.2010 г. от горепосочените мобилни телефони
на подсъдимите И. и С. е изпратен SMS от И. на С. „ Vdigni 4e se 6lasnah” както се посочи.
Обвинението се доказва и от
намерените и приобщени към доказателствения материал по делото иззети по законоустановения
ред с протоколите претърсване и изземване, оглед и доброволно предаване вещи – посочената голяма сума от 714 лв. на
сутринта след престъплението от ползуваната от св. А. и подс. С. квартира, патрон
кал. 7,65 за пистолет от жилището на бабата на последния в Р., ул. *** и сива
памучна фанела, за която С. е записал, че е на А., но последния установява, че
е на подсъдимия. В същата насока са и доказаните следи от кръв сходни с тези на
пострадалите по иззетите от дома им парчета сезал и кръвни натривки, с което са
били завършани от подсъдимия и неизвестния му съучастник. Иззетите
дактилоскопни следи видно от протокола за оглед на местопроизшествието от
29.04.2010 г. не са третирани по-насетне като доказателства по делото.
От балистическата експертиза по
делото е установявено, че иззетия от дома на подс. С. 1 бр.патрон кал.7.65мм. е
боеприпас за огнестрелно оръжие по смисъла на ЗКВВООБ и е годен за употреба. На
С. не било предявено обвинение по чл.339 ал.1 от НК поради маловажност на
случая по см. на чл. 9 ал.2 от НК
В хода на провеждането на
балистическата експертиза с този патрон е произведен изстрел. Така е установено
естеството и годността му като боеприпас, като
от патрона е останала само гилзата. Така
приложеното по делото веществено доказателства, като се има предвид от една
страна естеството му на вторична суравина, от друга несъставомерността на
деянието съгл. горното и най-сетне съобразно изрично поддържаното в
обвинителния акт, че по делото не са открити и приобщени вещи – предмет на
престъплението, както и такива послужили за осъществяването на простъплението,
следва след влизане на присъдата в сила да се върне на собственика й.
Тезата на преставителя на обвинението,
че притежанието на този патрон прави достоверно подс. С. да е притежавал боен
пистолет, който именно е използувал при грабежа, както и че при това е бил
облечен с горепосочената иззета от автомобила му, не е лишена от логика, и не
противоречи на доказателствата по делото. Действително за пострадалия – неспециалист
по оръжията, е било лесно да се заблуди дали това оръжие е боен или газов
пистолет.
Доводите на защитниците на подс. И.,
че е недостоверно пострадалите с такава прецизност, като вид и брой и до десети
от грама са описали отнетите им златни предмети не намират опора в
доказателствата по делото. От друга страна, при липса на противни
доказателства, житейски съвсем достоверно е
пострадалите да помнят подробно дълго събираните скъпоценни предмети,
предназначени да осигурят старините им.
Неоснователна е тезата на защитата на
подс. И. за недостатъчността и негодността на изключително косвените
доказателства по делото за да бъдат направени изводи в полза на обвинението. В
доктрината и особено практиката на съдилищата този начин на доказване е рутинен
и достатъчен когато косвените доказдателства по делото създават комплекс
изключващ всякакво съмнение за друга отвен инвокираната от прокурора фактическа
обстановка, както е в случая.
Оспорените от защитниците на всеки от
подсъдимите разговори, проведени „на четири очи” от подсъдимите С. и И., както
се посочиха, както и на С. със свид. М.А. също са установени по делото по
несъмнен начин както от косвени доказателства, така и от разказаното от подс. С.
на св. А. при беседата им в полицейското управление, както се посочи и от
показанията на св. А.. Разликата между разказаното от св. А. за случилото се
/че С. намерил само 50 лв. и че съизвършител в кръбежа бил втория подсъдим И./
не се отразява на доказателствената стойност на показанията на този свидетел
като се има предвид, че относно престъплението той е възпроизвел това, което
подс. С. му е казал. Неоснователни са и доводите за негодност на показанията на
св. А. от 1.05.2010 г. подкрепящи обвинението. Твърденията на този свидетел,
аналогични на тези на подс. С., че му е оказвана незаконна принуда под формата
на заплахи и физическо въздействие, вкл. че е замяран с кофички с кисело мляко
от полицай, са голословни и не се подкрепят от други доказателства. Същото се
отнася и до твърдението на А., че е бил незоканно задържан за продължително
време, че е бил местен в различни управления на МВР и че тези негови показания
били изготвени в от полицейските управления в Р., а подписани от съдия в с. Щ.
пред барчето. Самият А. установява, че не се освидетелствувал за нанесен побой,
а при съдията в Щ. не е бил изцапан с кисело мляко. Последващите му показания
при повторния му разпит на 29.10.2010 г. /четен по законоустановения ред с.з./,
както и този в съдебно заседание на 17.03.2011 г., са очевидно повлияни от
оказаното му въздействие от „бащата” на подс. С. – В. Н. Д., както се посочи
известен като „Г. П.”. Последният, след многобройни посещение на подс. С. в
ареста видно от приложеното по делото извлечение от дненика за посещенията таму
лично е завел св. А. в Русенска окръжна прокуратура за да се отрече от първоначалните
си показания като му е посочил и наблюдаващия прокурору, а което последният е
изготвил спровка, приложена по делото /л. 76-77 т. втори от досъд. пр./.
Свидетелят М., посочен от подсъдимия,
не опровергава горната фактическа обстановка. При разпита му в съдебно
заседание този свидетел отначало нееднозначно твърди, че подсъдимият С. е
останал може би до 24 часа на *** г. в обща с него компания в казино „Ц. в гр.
Р. Още по-несигурна за часа е също посочената от подсъдимияприятелка на св. М.
– св. М. Заявлението на тази свидетелка в съдебно заседание, че била потърсена
от св. М. *** и уговорена да даде показания в полза на подс. С., и отново
същото вече при нейно посещение на св. М. *** непосредствено преди съдебното
зседание също не навежда на категорични изводи в полза на подсъдимия С.. След
разпита на св. И. Н. – полицейски служител присъствувал при снемане на негови писмени
обяснения 30.04.2010 г., който устаяновява, че според М. подсъдимият, А. и Б.
напуснали заведението оксоло 22 часа, свидетелят заявява, че изложеното в тези
му писмени обяснения пред свид. Н. и вярното. От представения от прокурора
заверен препис със съпроводително писмо от директора на ОДМВР-Русе се
установява, че действително такива писмени обяснения са изготвени, М. е
потвърдил при предявяване на преписа, че това са обясненията му и че записаното
там е вярно.
При тази фактическа установеност съдът
направи следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Подсъдимият
С.Ц.С. по описания начин за периода от *** включително,
в гр.Р. и в с.Т.,
обл. Р., в условията на опасен рецидив, в съучастие с
неизвестно лице и С.В.И. ***, като извършител и подпомогнат от посочения И., който умишлено улеснил извършване на престъплението чрез разяснения – посочил местонахождението
на дома на сем. Т.Х.И. и Р.И.И. *** и предоставил информация, че същите купуват
и притежават за собствени нужди златни накити и валута, поради което в домът им се намират големи
количества от тях - отнел чужди движими
вещи – парична сума в размер на 1055 евро, 300 щатски долара, 50 лева, 5
английски лири, златни накити – 8 мъжки златни пръстена 14 карата с общо тегло от 80 грама, част от
инкрустирани с черни и червени скъпоценни камъни; 2 бр. мъжки
златни гривни 14 карата с общо тегло от 40 грама; 2 бр. мъжки златни
ланци 14 карата с общо тегло 130
грама ромбоидна плетка; 3 бр. златни дамски гривни 14
карата с общо тегло 50
грама, с инкрустирани цветни скъпоценни камъни;
1бр.златна дамска гривна 14 карата с тегло от 10 грама без
украшения; 35 броя златни дамски пръстени 14 карата с общо тегло
200 грама;
1 бр. златна монета тип “джумхюриет” с изображение на „Ататюрк” от 18 карата с
тегло 10 грама;
1 бр. златна монета с изображение на петел и надпис
1900г. с тегло 10 грама;
дамски златен комплект 14 карата с тегло 15 грама включващ чифт
обеци, пръстен и дамско колие; златни украшения с неопределен брой представляващи
златни буквички и плочки от 14 карата с общо тегло от 10 грама - всичко на обща
стойност 23 757.75 лева – големи размери - от владението на Р.И.И. и Т.Х.И. ***, с намерение
противозаконно да ги присвои като употребил за това сила и заплашване. Чрез
използване на сила изразяваща се в нанасяне на удари и завързване на
пострадалите, както и на отправените заплахи за осакатяване и нараняване
посредством използваните при грабежа пистолет и нож, той сломил съпротивата на
пострадалите и отнел от тяхното владение горепосочените златни накити и пари,
като установил върху тях своя трайна фактическа престъпна власт.
Стойността
на предмета на престъпление съобразно ТР№1/1998г. на ОСНК на
ВКС покрива квалифициращия признак
„големи размери”, тъй като сумата надхвърля значително критерия от 70
минимални работни заплати, която към момента на деянието била 240лв.
Деянието било извършено от него с виновно, при
пряк умисъл и при общност на умисъла с обв. И. и неустановеното лице, като
съзнавал общественоопасният му характер, предвиждал общественоопасните му последици и искал
тяхното настъпване, както на своето деяние, така и на деянието на останалите
участници в него.
Деянието било осъществено от него в
условията на „опасен рецидив” съгласно нормата на чл.29 ал.1 б.”а” от НК. Това
е така, защото при горепосочените осъждания на С., и след като с Определение от
22.12.2005г. по ЧНД №392/2005г. на ЛОС, в сила на 07.01.2006г., бил условното
предсрочно освобожден от остатъка от наказанието му от 5 години и 3месеца в
размер на 8 месеца и 1 ден, е бил
освободен от затвора на 22.12.2005г. Така предвидения съгл. чл. 30 ал. 1 б. „б”
от НК петгодишен срок не е изтекъл до началото на инкриминирания период
25.04.2010 г. и следователно за него са налице предпоставките по чл. 29 ал. 1
б. „б” от НК.
Ето защо съдът прие за доказано по
несъмнен и категоричен начин и призна подсъдимия с. за виновен по обвинението в
престъпление по чл.199 ал.1 т.1 и т.4 вр.чл. 198 ал.1
вр.чл.20 ал.2 от НК.
При индивидулизацията на наказанието на този подсъдим съдът отчете като
отегчаващи отговорността му обстоятелства миналите му, и то вногобройни
осъждания /извън тези предпоставящи квалификацията „опасен рецидив”/,
инициаторската му роля в процесната престъпна дейност, появената упоритост и
високия ръст на този вид престъпност в страната, сепицифичната планировка и
организация на осъществяването на престъплението, а като смекчаващо единствено
липсата на постоянни доходи, причината за което при съществуващата в страната
обстановка не е само в него. При превес на отегчаващите отговорността
обстоятелства и като взе предвид, че максималното налагано досега на подсъдимия
наказание лишаване от свобода е в размер на 5 години, съдът прие, че за
постигане на целите по чл. 36 от НК от една страна и при отчитане на негативния
ефект от престоя в пенитенциарно заведение от друга съответствуващ на
извършеното от подсъдимия е размер от 12 години лишаване от свобода. В
съответствие с императивните разпоредби по чл. 57 и 59-61 от ЗИТЗС наказанието следва да се търпи при
първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит тип.
Подсъдимият С.В.И. по описания начин за периода от ***. включително, в гр.Р. и
в с.Т., обл.Р., в съучастие със С.Ц.С. ***,
подпомогнал същия, като умишлено го улеснил при извършване на
престъплението чрез разяснения – посочил местонахождението на дома на сем. Т.Х.И.
и Р.И.И. *** и предоставил информация, че същите купуват и притежават за
собствени нужди златни накити и валута, поради което в домът им се намират големи количества от тях - да отнеме чужди движими вещи – парична сума в
размер на 1055 евро, 300 щатски долара, 50 лева, 5 английски лири, златни
накити – 8 мъжки златни пръстена 14
карата с общо тегло от 80
грама, част от инкрустирани с черни и червени скъпоценни
камъни; 2 бр. мъжки златни гривни 14 карата с общо тегло от 40 грама; 2 бр. мъжки златни ланци 14 карата с общо
тегло 130 грама
ромбоидна плетка; 3 бр. златни дамски гривни 14 карата с общо тегло 50 грама, с инкрустирани
цветни скъпоценни камъни; 1бр.златна дамска гривна 14 карата с тегло от 10 грама без украшения; 35 броя
златни дамски пръстени 14 карата с общо тегло 200 грама; 1 бр. златна
монета тип “джумхюриет” с изображение на „Ататюрк” от 18 карата с тегло 10 грама; 1 бр. златна
монета с изображение на петел и надпис 1900г. с тегло 10 грама; дамски златен комплект
14 карата с тегло 15 грама
включващ чифт обеци, пръстен и дамско колие; златни украшения с неопределен
брой представляващи златни буквички и плочки от 14 карата с общо тегло от 10 грама - всичко на обща стойност 23 757.75 лева –
големи размери - от владението на Р.И.И.
и Т.Х.И. ***, с намерение противозаконно да ги присвои като употребил за това
сила и заплашване.
Стойността на предмета на
престъпление съобразно ТР№1/1998г. на ОСНК на ВКС покрива квалифициращия
признак „големи размери”, тъй като
сумата надхвърля значително критерия от 70 минимални работни заплати, която към
момента на деянието била 240лв. Деянието е извършено от него чрез активни
действия, които улеснили и подпомогнали извършването на деянието на обв.С.,
като му набелязал и индивидуализирал жертвите на престъплението, посочил му
тяхното местоживеене, описал му тяхното имуществено състояние, както и
известното му обстоятелство, че пострадалия И. обръща парите си в злато и
голямата вероятност да притежава такива в големи количества.
Деянието било извършено от него с виновно,
при пряк умисъл и при общност на умисъла с обв. С., като съзнавал
общественоопасният му характер, предвиждал
общественоопасните му последици и искал тяхното настъпване, както на
своето деяние, така и на деянието на
обв.С..
Неоснователни са доводите на защитата
на този подсъдим, че извършеното него не визира никоя от формите на
помагаачеството по чл. на чл. 20 ал. 4 от НК или друга извън неизчерпателното
изброяване в този текст. След като подсъдимият И. е умишлено улеснил подс. С.
да извърши престъплението чрез посочване на местонахождението на къщата на
пострадалите и разясняване, че те амит злато и пари на висока стойност без значение
е обстоятелствата, че това е било известно в с. Т., вкл. и на свидетелите от
компанията на подсъдите А., С. и др.
Ето защо съдът приие за доказано по
несъмнен и категоричен начин и призна подсъдимия за виновен по обвинението в
престъпление по по чл.199 ал.1 т.1 вр. чл.198 ал.1 вр. чл.20 ал.4 от НК.
При ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА на наказанието
на този подсъдим съдът отчете многобройните смекчаващи отговорността му
обстоятелства младежката му възраст, това че работи и то нелекия селкостопански
труд, че се грижи за малолетно дете и неговата майка, чистото му съдебно минало,
както и очевидно оказаното му влияние от подс. С. до степен тангираща с
изнудване /без да е налице такова/ и въобще лидерската роля на последния. При
липса на отегчаващи отговорността му обстоятелства /посочените в обвинителния
акт липса на разкаяние и невъзстановяване на щетите не могат да се третират
като такива/ прие, че и най-лекото предвидено в закона наказание от пет години
лишаване от свобода би било насъразмерно тежко за този неосъждан и трайно
съциализиран вмлад човек. Ето защо и на основание чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК
определи размера на наказанието му под минимума, а именно три години лишаване
от свобода. Като взе предвид чистото му съдебно минало, трайното му социално вграждане,
повлияването му от подс. С. и младежката му възраст съдът прие, че за
поправянето и превъзпитанието на подс. И. не е наложително той да изтърпи
ефективно това наказание, поради което отложи изтърпяването му за изпитателен
срок от пет години. Максималният предвиден в закона изпитателен срок в случая е
наложителен с оглед целите на специалната превенция, така че осъденият сериозно
и трайно за осмисли извършеното и коригира поведението в насока неотклонно
спазване на законите и морала в страната.
Подсъдимите следва се заплатят
деловодните разноски на държавата, като тези от досъдебното производство в
размер на 635 лв. следва да се заплатят по сметката на ОДМВР-Русе.
Веществените
доказателства по делото следва да се върнат на собствениците им – посочи се, че
не са открити и приложени вещи предмет на престъплението и такива послужили за
осъществяването на престъплението /обвинителния акт стр. 10, 3-ти абзац/,
изложиха се съображения и относно празната гилза.
По
тези съображения съдът се произнесе с присъдата си:
Председател: /о.м./ Съд. заседатели: 1. 2.
ОСОБЕНО МНЕНИЕ на председателя на съдебния състав, постановил присъдата по н.о.х.д. № 117/11 г., съдия при РОС Ю.
Стаменов.
Годните в процесуален аспект
доказателства по делото, анализирани и обсъдени в съответствие с действуващата
правна уредба, не формират комплекс, доказващ по несъмнен и категоричен начин обвинителната
теза като цяло и в съществените й детайли.
Така,
по основните въпроси за авторството и спецификата на деянията всеки
от подсъдимите и на неустановеното трето лице – съизвършител при инвокираната
по делото конструкция на обвинението
от всички горепосочени гласни, писмени, от експертен
порядък и веществени доказателства по делото, вкл. събрани с помощта на СРС,
подкрепящи процесното обвиненение
факти и обстоятелства, и то неизчерпващи дори и визиращите съставомерните
признаци, се съдържат в показанията на свидетелите М.А., Т. А. А. и И.Т. Н..
Първият от тях – св. М.А., при
разпита му пред съдия на 1.05.2010 г. – л. 132 т. 1-ви от досъдебното
производство е изложил горепосочените обстоятелства, уличаващи по гореизложения
начин подсъдимият С. в непосредственото осъществяване на грабежа. Последвал е
втори разпит на този свидетел на 25.10.2010 г. /л. 148 и сл. от досъд. пр./ с
диаметрално противоположно съдържание, където свидетеля отрича всичко казано от
него уличаващо С.. Междувременно при очна ставка на 21.10.2010 г. /и трите са
приобщени по надлежния ред съгл. чл. 281 ал. 1 и ал. 4 вр. ал. 1 от НПК, поискана
от С. и защитника му и извършена въпреки, че до момента С. не е давал
обяснения, А. е заявил, че всичко казано от него знаел от самия С.. Най-сетне
в съдебно заседание А. категорично отрича да е знаел и
да е давал показания за участие на подс. С. в процесното престъпление.
Настоятелно
поддържа, че първите му показания, уличаващи С., са
били дадени под въздействие на заплахи, в момент, когато е бил задържан. Бил е
бит, поради което една седмица след освобождаването му не можел да се съвземе,
плашен, че ще бъде сложен на електрическия стол и че ще го „пуснат при бързаците”
местен в различни полицейски управления, замяран с кисело мляко и накрая
заведен в с. Щ., където съдията подписал
вече изготвения в полицейското управление в Русе протокол за разпит. Това което
казал пред разследващия полицай и пред съдията го бил казал от страх. Освен това при задържането му не разбрал, че
цивилните лица които ги нападнали са полицаи и помислил, че са цивилни, които
ще му отмъщават за любовна връзка. Най-сетне твърди, че искал да отмъсти на С.
с когото му изневерила негова приятелка и на И., който не му казал за това, а
след като разбрал че това не е вярно решил да оттегли показанията си.
В частите им съдържащи твърдения за принуда, вкл.
побой, заплахи и издевателства – замеряне с кофичка с кисело мляка –
показанията на този свидетел са очевидно преувеличени и тенденциозни, като се
има предвид, от една страна, че той-безспорно не е потърсил каквато и да било
помощ от оторизирани държавни органи, нито е поискал освидетелствуване след
освобождаването му от полицейското управление на 1.05.2010 г., от друга страна
че както сам установява при разпита му в съдебно заседание при довеждането му в
при съдията подписал протокола за разпит от 1.05.2010 г. не е бил изцапан с
кисело мляко и най-сетне при втория му разпит при разследващия полицай на
29.10.2010 г. той сочи, че е „казал” изнесените обстоятелства и пред съдията,
които очевидно противоречи на версията съдията само да е посписал протокола без
разговаря с А..
От друга страна, обаче, тези
твърдения на свидетеля А. не са в пълен дисонанс с обстоятелството, че
към момента когато е изготвен този първи протокол за негов
разпит на 1.05.2010 г., той
фактически е имал статут на задържан по см. на чл. 63
от ЗМВР. Това несъмнено е така при положение, че
видно от докладната записка на л. 85 т. 2-ри от досъд.
пр. този свидетел е задържан на 30.04.2010
г. около 10,20 часа като уличен в тежко умишлено престъпление, по едно и също
време и едновременно с подсъдимия С. /за когото обвинението е поискало и
зачитане на това му предварително задържане по чл. 63 от ЗМВР считано от
30.04.2010 г. от 10,30 ч./ и живущия в съседната бечова стая Т. Р.Ф..
Задържането е извършено след образуването както се посочи на 29.04.2010
г. наказателно производство. При задържането на А. били поставени белезници,
като преди това бил преследван и прострелян с електрошоков пистолет „ ***” тъй
като при вида на полицаите побягнал и отказал да изпълни предупреждението
„Полиция. Спри на място. Ще стрелям.”. Най- свидетелят безспорно е държан в
полицейско управление поне до 1.05.2010 г. 17,30 часа, когато съгласно
протокола е приключил този негов първи разпит. Налице са прочее повече от
достатъчно признаци за да се счита, че е принудително ограничено правото му на
свобдно придвижване и избор на местопребиваване, от оторизирани
правоохранителни органи на основания уредени в ЗМВР, за нуждите на вече
образуваното досъдебно наказателно производство. При това както се посочи при
задържането му /видно от горната докладна записка/ той е бил третиран като
съизвършител на процесното престъпление.
Тези обстоятелства не оставят съмнение, че за свид.
св. А. в това положение са били възникнали, но не са били реализирани както
правата му по ЗМВР да бъде издадена писмена заповед за задържането му /която
освен че удостоверява станалото подлежи на надлежен контрол/ и да бъде
освободен незабавно след като е отпаднало основанието за задържането /очевидно
след като е третиран единствено като свидетел, а е престоял на 30- април и 1-и
май до 17,30 часа в полицията/, така и
произтичащото от разпоредбата по чл. 94 т. 6 от НПК задължение за
участие на защитник. /ако не е имало нужда от такъв защото А. не е бил третиран
като обвиняем не е ясно защо не е бил освободен още на 30.04.2010 г., а е
държан под полицейска опека повече от допустимите по чл. 64 от ЗМВР 24 часа /видно
от изходящите от ОДМВР задържането му е станало около 10,20 на 30.04.2010 г., а
е излязъл от сградата на полицията не по-рано от 17.30 ч. на 1.05.2010 г./.
Всички тези обстоятелства разбира се
сами по себе си не опровергават категорично достоверността
на отразеното в протокола за разпит на св. А. от 1.05.2010 г., Те, обаче,
съобразени заедно с горепосочените макар и недоказани твърдения на свидетеля за
оказана му принуда чрез побой, заплахи и унижения, но преди всичко и с
диаметралната противоположност на съдържанието на последващите му показания от
29.10.2010 г. и тези в съдебно заседание от 17.03.2010 г., изискват особено
прецизна и детайлна проверка на съдържащите се в тези показания относими факти
и обстоятелства.
Тази проверка води само до негативни констатации.
Така, преди всичко,
според така според показанията на А. от 1.05.2010
г. сутринта на 29.04.2010 г. по
горепосочения начин
подсъдимият С. е казал на А., че е извършил
престъплението при непосредственото
участие на „К.” – подс. И., когото А. както се посочи горе отлично познава,
бивши съученици са, той ги е запознал и е посредничил за заема от 500 лв.
Според тези показания А. сочи и детайл, неоставящ съмнение за участие на „К.” непосредствено при осъществяването на
деянието, а именно че „К.” /подс. И./ е
заслепил вътре в спалнята им жертвите с електрически фенер, както и че
извършителите били трима, но третото лице останало навън, а в къщата влезли
подс. С. и подс. И.. Наред с това в тези показания А. изнася, че според подс. С.
извършителите били трима, като той /С./
и „К.” /И.” влезли по описания начин в жилището, а третия соучастник останал
отвън в автомобила.
По внесеното в съда дело, обаче, на подс. И. е вменена форма на съучастие
помагачество, като съставомерното му деяние се свежда до гореизложените
посочване на къщата на жертвите и обяснение, че имат злато и пари, в деня
предхождащ грабежа, присъствие на или
около местопрестъплението въобще не се твърди. Наред с това, също в противоречие
с този разпит на А. обвинението поддържа,
че извършителите на процесния грабеж са двама – С. и неустановено лице,
въобще само те двамата са отишли в с.Т., влезли в жилището на пострадалите и
извършили гореописаното. Същото се поддържа от обвинението до приключването на
устните състезания.
Това противоречие внася сериозно съмнение в
достоверността на тези първи показания и очевидно
от една страна изключва възможността за констатации
във вреда на подсъдимия само на тази база, а от друга
изключва
несъмнен извод по въпроса кои именно от показанията на А. са достоверни –
първия му разпит, с частично потвърждаване при посочената очна ставка, че е чул
всичко от С., или последващите на досъдебното и съдебното производство.
До съмнение относно достоверността на уличаващите
показания на А. водят и безспорните факти, че той е бил третиран като издирван
за съизвършителство в процесното престъпление и на това основание задържан и
разпитван /посочи се как/. При това по делото е установено - свид. М. и др. –
че казиното „Ц.” през нощта преди престъплението са напуснали не само
подсъдимите С. и И., а и св. А., което обаче той не сочи в разпитите си.
Същевременно видно от полицейските справки приложени по делото като такива
извършители са третирани няколко други лица, вкл. св. М., А., Ф. без да е
подбрана конкретна персона. Видно от полицейските справки по делото са били
проверявани без резултат и редица други идентифицирани и неиндентифицирани
лица, чрез което вероятно е било видоизменено и отчуждено златото – предмет на
грабежа, но в производството в края на краищата се е ограничило до С. и И..
При тези данни и като се има предвид, че обвинението е
за съизвършителство между подс. С. и неустановено трето лице, с горното противоречие
в единственвите уличаващи показания на А., сочещи като съизвършител съмия И.,
при наличие на данни за подозрения и против самия А. очевидни са предпоставките
той да преиначава или премълчава истината за случилото се. Последното е очевидно
при даваните от него коренно противоположни показания.
По нататък и в тези си единствени показания св. А. не
сочи подробности от осъществяването, вкл. и авторството на престъплението –
казал е че според С. „нищо не е станало”, намерили само 50 лв. Не е необичайно
евентуалния съизвършител – в случая С. – да премълчи част от фактите за
станалото при такъв или друг разговор. Същественото е, обаче, че
по конкретните обстоятелства кой /персонално/ и какво
е извършил по време на осъщестгвяването на процесния грабеж всъщност липсват
каквито и да било доказателства. Пострадалите Ибишеви в тази насока установяват
участието на две маскирани лица и описаните им действия, но въз основа на
показанията им конкретизиране както на извършителите, така и на действията на
всеки от тях не е възможна. Посочи се, че иззетите дактилоскопни следи от
местопрестъплението не са довели до такава идентификация, същото става и в хода
на издирвателните действия.
Най-сетне свид. А. – началник сектор „КП” при
ОДМВР-Русе, който съгл. горното е ръководел оперативноиздирвателните
мероприятия обслужващи делото, задържането на С., А. и Ф., както и „беседите” с
тези и други лица в полицейските управления, е заявил при разпита му в съдебно
заседание, че със св. М. „А./ е водил беседи, но не непосредствено, преди
беседата с И. /писмените обяснения са от 2.05.2010 г./ е водил разговор с А.
може би два-три дни, престъплението било на 29-ти, а А. бил говорил с М. /А./
преди това. Не може да става дума за грешка, тъй като обясненията са дитарани
към 2.01.2010 г. Озадачаващият факт за предхождаща престъплението среща между
полицейския служител и последващия „заподозрян” в съизвършителство А. е извън
предмета на това производство, но той, заедно с горните също не сочи на
достоверност и достатъчност за изводи в полза на обвинението.
Ето защо уличаващите подсъдимите първи показания на
св. А., с подкрепящото ги изявление при очната му ставка със С. са твърде
обременени със съмнения относно достоверността и законността на събирането им
въобще. От друга страна противостоящите
им последващи показания, вкл. и тези от съдебното заседание, напълно отричащи
твърдените от обвинението факти, като надлежно събрани и неопровергани
категорично, „ex lege” следва да бъдат съобразени при решаване на делото. Очевидно
в целостта си изнесеното от този свидетел не обслужва по начина изискуем съгл.
НПК обвинителната теза, особено в детайлната й пълнота и изчерпателност.
Св. А. възпроизвежда в показанията си в с.з. на
16.03.2010 г. негова „беседа” с подс. И., при която И. разказал горепосочените
обстоятелства - запознанството си със С.,
дадения заем, последвалите му срещи с А. и С. за да си търси парите и
посещението в Т. за насочване на С. и че нуачил за грабежа на следващия ден. И
в тези показания не се съдъражат данни по конкретното осъществяване на
престъплението, специално авторството и разпределението на ролите /посочи се,
че според казаното от А. при първия му разпит участнииците са били трима, от
които двама влезли в къщата.
Видно от въпросните писмени обяснения приложени по
делото /л. 82 и 83 т. 2-и досъд. пр./, които тук се третират само с оглед
факта, че такива са били събирани на дата и по този начин, същите са изготвени на 2.05.2010 г. Според свид. А., доколкото той си спомня /същите показания/ С.
/подс. И. е бил задържан по времето на беседата. В писмените обяснения не се
съдържат данни в какво качество е третиран в момента. Както и за А. и др. по делото
заповеди за задържане и други документи от полицията, вкл. и справка като
горната за А. за подсъдимия И. липсват. Той е задържан по реда на чл. 64 ал. 2
със заповед на зам. окр. прокурор-Русе на следващия ден - 3 май и освободен на
5 май 2010 г.
Същевременно видно от протокола за разпит на л. 125 т. 1-ви от досъд. пр. на 1.05.2010 г. той е третиран като свидетел
и разпитван в това именно качество /където впрочем в противоречия с писмените
обяснения са записани негови показания само за дадения заем от 500 лв., но нищо
за процесното престъпление/. Защо е задържан на следващия ден не е ясно, отново
с него е „беседвано” не е ясно. Привлечен е като обвиняем на 3.05.2010 г. – т.
2-и л. 1 досъд. пр.
При невъзможността /в процесуалноправен аспект/ съдържанието
на тези писмени обяснения и разпит от 2 и 1-и май 2010 г. да се обсъжда в
съдебната фаза на делото, то е третирано от обвинението по делото чрез
възпроизвеждащите ги показания на св. А.. Както се посочи А. не помни дали И. е
бил задържан „по ЗМВР или по НПК”. При липса на заповед за задържане по ЗМВР
единственото доказателство в тази насока по делото е заповедта на зам. окр.
прокурор е един ден след тази беседа -
3.05.2010 г. за задържане на И. за 72 часа. Най-сетне както се посочи,
още от 29.04.2010 г. е имало висящо наказателно производство относно
престъплението, във връзка с което И. е бил обект на тези действия. Съобразно
изложеното
за И. към този момент е съществувала същата
двойнственост на статута, изискваща третирането му и удостоверяването на
извършеното с него като задържан. Първото от изискванията в тази насока е
осигуряването на защитник. Впрочем действуващия НПК предвижда такава възможност
и за свидетели. Във всички случаи задържането на лицето предполага разясняване
за причината за задържането му и за законоустановените му права в това
състояние. Иначе „беседата” между две лица, както и другите нормални форми на
общуване, предполагат доброволност на избора.
Всички тези обстоятелства внасят основателно съмнение в
законността на извършените по отношение на И. действия, при които са добити
впечатленията на свид. А., впрочем по същия начин и на горепосочения втори
полицейски служител подкрепящ обвинението И. Т. Н.. Това означава че така
възпроизведените изявления на подс. И. за случилото се, на които всъщност като
фактология е базирана основната част от фактическата обстановка по обвинителния
акт, също не са годни да обосноват несъмнени и категорични изводи в подкрепа на
обвинителната теза. Отделен е наистина спорния в юриспруденцията въпрос доколко
поначало са годни като доказателствени средства показания на лице, вкл.
полицай, възпроизвеждащи казаното от обвиняем или уличен в престъпление след
предприемането на процесуалноследствени действия по делото и специално против
него. При всяко положение, обаче, това обстоятелсво внася съмнение относно
достоверността на тези данни.
Изложеното относно възпроизвеждането на чутото лично и
чрез колеги важи изцяло и за показанията на третия свидетел подкрепящ обвинението
– полицейския служител Н., началник РПУ-Ч. в. и оперативен работник, взел
участие в горните действия на полицията. Впрочем според този свидетел, както и
според свид. М., от казиното „Ц.” в нощта преди престъплението си тръгнали
около 22 часа не само подсъдимите С. и И., а с тях и свидетеля М.А..
Впрочем тези полицейски служители са изпълнявали
задълженията си видимо старателно,
своевременно и амбициозно и не са били длъжни да знаят комплекса от
процесуалноследствени действия и
тактиката на разследването предприети по делото в пълнотата им, излизащи извън
обхвата на компетенциите и задълженията им. Значението на тези обстоятелства е
относно годността и най-вече достатъчността на така събраните поктазания – при А.
диаметрално противоположни, а при полицейските служители изцяло възпроизвеждащи
казаното от обвиняеми и свидетели при изложените условия.
Сведенията, които съгл. обвинението подс И. дал на
подс. С. за материалното състояние и местоживеенето на пострадалите безспорно и
видно от гласните доказателства по делото – свителите от компаниита в които са
били двамата. Св. М. например конкретизира че става дума за 3 кг. злато и 50000 евроосвен
другото си е позволил да заяви неприязън
и злорадство от покушението върху пострадалите. Това поставя въпроса дали деянието, вменено на
И. действия, доколкото може да се за доказано, попада под квалификацията за
помагачество по см. на чл. 20 ал. 4 от НК, а ако пък не е така защо
разследващият орган се е лишил от един важен свидетел, конституирайки го като
обвиняем с последващите от това забрана за „оговор” и пр.
При тези доказателства, ограничени до отделни части от
предмета на доказване, противоречащи си вътрешно и с други косвени такива и със
сериозни съмнения досежно достоверността и въобще законността на събирането и
приобщаването им по делото очевидно
не
могат да бъдат формирани несъмнени и категорични изводи по основните въпроси
относно авторството на процесните деяния, конкретното участие и действия на всеки от
съизвършителите при непосредственото осъществяване на грабежа, вкл. колко са
били и кои точно от „тримата” или друг брой извършители са влезли в жилището на
пострадалите /принципно и по формулировката на обвинението грабежът е довършен
с отнемането на процесното имущество вътре в жилището, а трето лице като
съизвършител поначало не се твърди/. Същото се отнася и до въпросите дали
обективно подс. И. е улеснил извършването на престъплението така, че без това
до конкретното процесно престъпление не би се стигнало /съвършено основателно поставен
и обсъждан от защитата на този подсъдим/. С особена сила тази невъзможност важи
за доказаността на престъплението на И. от субективна страна – по делото по
никакъв начин не е доказано какво точно е осъзнавал подс. И. относно плановете
на С., респ. на тази основа доколко е налице задължителната в условията по чл.
20 от НК общност на умисъла между него и
подс. С. за конкретното престъпление, предмет на делото. По делото липсват
каквито и да било доказателства какво именно е бил намислил да върши подс. С.
при „удара” – грабеж, кражба, измама /изключително често вършени понастоящем,
особено с богати хора, вкл. и в близки до местопрестъплението райони/, някоя от
формите на изнудване. Съгласно чл. 21 ал. 2 от НК помагачът отговаря само за
онова, което умишлено е подпомогнал, което предполага за да се стигне до
осъдителна присъда както презицно формулиране, така и надлежно установяване на
обстоятелствата тези съставомерни обстоятелства.
Всички останали доказателства по делото касаят
предходни или странични събития извън главния факт.
Наведените като индициращи обвинението обстоятелства -
установеното по екскпертен път и със СРС
както се посочи местонахождение на ползувания от С. телефон в ранните часове в
нощта на 29.04.2010 г. в района на клетката на мобилния оператор в с. Н., Р.
обл., опроверганото му от св. М. и Н. твърдение, че е бил в казино „Ц.” до 1-2
часа в нощта на престъплението, SMS-а
„Вдигни че се шашнах”, многократните посещения на известния като него
биологичен баща „Г. П.” /В. Н./, както и горепосочената „акция” на това лице
със свид. А. в Русенската окръжна прокуратура, иззетия жилището на подс. С.
патрон, начина му на живот и наличието на отпечатък от обувка с номер близък до
носения от него в двора на местопрестъплението
не обосновават повече от по-голяма или по-малка
вероятност за участието му в процесното престъпление.
По същия начин и
по
конкретно вменените на подсъдимите съставомерни действия
не-повече от вероятност за осъществяването им обосноват горните показания
на св. А., А. и Н., и то с уговорените резерви за достоверността и
законосъобразното им добиване въобще, които пороци всъщност следва да доведат
до изключването им от доказателствения материал по делото. На плоскостта на
съвкупния доказателствен материал по делото, анализиран в съвествие с принципа по чл. 14 от НПК за обективно,
всесстранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и ръководене
от закона, обвинението по делото не е доказано. Това е така, защото
вероятността относно визиращите главния факт факти и
обстоятелства
не обосновава повече от предположение, което, без
значение за „степента” или близостта му до предмета на доказване
съгл. чл. 303 ал. 1 и 2 от НПК предпоставя постановяване на оправдателна присъда.
Ето защо считам, че присъдата по делото следва да бъде
оправдателна по отношение на всеки от подсъдимите.
В съответствие с разпоредената по чл. 413 от НПК
задължителна сила на присъдата гражданските искове на пострадалите се явяват
недоказани досежно авторството, респ. виновността и причинноследствената връзка
между щетата и деянея на подсъдимите, поради което като неоснователни следва се
отхвърлят.
При такъв изход от делото деловодните разноски следва
да останат както са направени.
Мярката за неотклонение на подсъдимия С. следва
веднага да бъде заменено с най-леката предвидена в закона и същият да бъде
освободен още в съдебната зала.
Окръжен
съдия: