Решение по дело №6888/2018 на Районен съд - Сливен

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 602

гр.Сливен, 29.05.2019г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

          Сливенски районен съд, гражданско отделение, трети състав в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРАСИМИРА КОНДОВА

 

при секретаря Маргарита Ангелова, като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№ 6888 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ / отм./, вр.§22 КЗ.

Ищецът твърди, че на 09.03.2015г., около 18.00 часа, в гр.Сливен, на бул. „Бургаско шосе", в района на м.„Мочурите", възникнало ПТП между лек автомобил и пешеходка, в резултат на което последната починала на място. Сочи, че водача деликвент Г.Г. ***, управлявала собствения си лек автомобил марка «Нисан Примера», с ДКН СН 64-34 АК, извършила престъпление по чл.343, ал.1, б.„в" пр.1, вр. чл.342, ал.1 НК, за което имало влязла в сила присъда, постановена по НОХД №440/2015г. по описа на СлОС.

Твърди още, че към датата на настъпилото ПТП виновният водач имал валидно сключена задължителна за автомобилистите застраховка „Гражданска отговорност" при ответното дружество по действаща застрахователна полица №11114002657881, валидна до 15.11.2015г.

Сочи, че пострадалата Велика Иванова Дюлгерова, на 72 години,  бивш жител ***, получила телесни увреди несъвместими с живота и в пряка причинна връзка с възникналото ПТП.

Твърди, че пострадалата Велика Дюлгерова била вдовица и след смъртта си оставила наследници по закон  дъщеря и  син. От дъщерята следвали двама низходящи наследници, по права линия, втора степен внуци, един от които ищеца.

Сочи, че до момента на смъртта си Дюлгерова била действена за възрастта си, жизнена, здрава физически. Контактите й с децата и внуците били ежедневни, дори и по няколко пъти на ден. Децата й се грижели за нея, а тя съответно им помагала с каквото може.

Ищецът сочи, че за него внезапната загуба на баба му било определено травмиращо събитие, болката, от което не била отминала и до настоящият момент. Връзката между баба и внук била много силна и емоционална. Баба Велика била в определени моменти житейска опора, съветник и морална подкрепа за своите внуци, в частност за ищеца. Той непрекъснато й помагал в ежедневието- пазарувал и доставял храна и други вещи необходими на възрастната жена. Редовно купувал лекарствата, от които се нуждаела, разхождал я. Твърди, че психическия стрес за него бил видим и явно забележим от родственици и колеги. Той се стресирал от смъртта на баба си от трагичното събитие, станал нервен, разстроен и разконцентриран в реакциите и поведението си, лично за себе си и за членовете на семейството. Поведението му в ежедневието и бита станало неадекватно и често пъти с определено неправилни, погрешни постъпки. В първите няколко месеца рязко променил начина си на контактуване с близки и роднини.

От съда се иска осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сума в  размер на 20 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от настъпила смърт на възходящ по права линия от втора степен, вследствие на настъпилото ПТП, ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от датата на увреждането - 09.03.2015г. до окончателното изплащане на задължението.

Претендира деловодни разноски.

В срока по чл.131 ГПК отговор от ответната страна е постъпил.

С него се оспорват предявените искове по основание и размер. Оспорва се механизма на настъпване на ПТП и при условията на евентуалност се прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на наследодателя на ищеца. В тази връзка се твърди, че Велика Дюлгерова  пресичала пътното платно на не предназначено за пресичане от пешеходци място, без да се съобрази с разстоянието на приближаващото МПС и неговата скорост на движение, с което  нарушила чл.113, ал.2, във вр.с ал.1, т.1 ЗДвП, както и че излязла внезапно на пътното платно, предприемайки пресичане, с което  нарушила чл. 108 ЗДвП и едновременно с това съкратила времето за реакция на водача до интервал, в който било обективно невъзможно да формира волево поведение за предотвратяване на произшествието. Същевременно пешеходецът  пресичал платното за движение в тъмната част на денонощието, без нужната светлинна сигнализация и по този начин на самостоятелно основание  допринесъл за настъпване на произшествието.

Твърди, че  по иск предявен от сина на починалата  съдът  приел, че било налице 40 % съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия.

Ответникът оспорва наличието на причинна връзка между смъртта на Велика Дюлгерова и настъпилите неимуществени вреди, изразяващи се в негативни психически и психо-емоционални преживявания на ищеца. Родството по права линия не свързвало наличието на психологически изживявания с настъпването на определени събития, засягащи лицата в родствени отношения. Не били приложени доказателства относно факта, че ищеца бил в добри отношения с баба си. Сочи, че за получаване на обезщетение за неимуществени вреди не била достатъчна формалната връзка на родство. Възможността за обезщетяване на лица, извън изброените в ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г. се допускала само като изключение, когато болките и страданията от смъртта на близкия родственик надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. Сочи, че към момента на смъртта на Велика Дюлгерова, ищецът  бил вече на 31 години, поради което връзката с баба му не  била толкова интензивна.

Оспорва се и размера на исковата претенция, като се счита за завишен и несъответстващ на обичайно присъжданите суми за обезщетения.

Оспорва се изцяло претенцията за лихва по чл.86 ал.1 ЗЗД от 09.03.2015г., като се твърди, че не се дължи от застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите. Прави и възражение за изтекла погасителна давност за периода, надхвърлящ три години преди датата на депозиране на исковата молба. При условията на евентуалност се  прави възражение  и за съпричиняване на неимуществените вреди от фактори, различни от процесното ПТП и от смъртта на Велика Дюлгерова, без обаче да се сочат тези фактори.

Иска от съда отхвърляне на претенцията, като неоснователна.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 09.03.2015г. около 18:40 ч. на път SLV -1083, км.3,5 в тъмната част на денонощието настъпило ПТП между л.а. „Нисан Примера” с рег.№ СН 6434 АК, управляван от Г.С.Г. *** и пешеходец Велика Иванова Дюлгерова от гр.Сливен, при което пешеходката Дюлгерова починала следствие удара. Местопроизшествието било посетено от полицейски орган и бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 124/09.03.2015г.

 Не се спори по делото, а и се установява, че към момента на ПТП виновният за същото водач имал сключена с ответника-застраховател застраховка „Гражданка отговорност на автомобилистите” и „Злополука”, видно от застрахователна полица № 11114002657881/28.10.2014г., валидна от 00:00ч на 16.11.2014г. до 23:59 ч. на 15.11.2015г.

С Присъда № 33/10.12.2015 г. по НОХД № 440/2015 г. на СлОС потвърдена по отношение на извършеното деяние с решение № 30 от 18.03.2016 г. по ВНОХД № 18 от 2016 г. на БАС оставено в сила с решение № 160 от 04.07.2016 г. по КНД № 511 от 2016г. на ВКС, трето наказателно отделение Г.С.Г. била призната за виновна в това, че на 09.03.2015 г. на път SLV 1083,  км. 3.5 от Републиканската пътна мрежа, източното от гр. Сливен, в м. „Рамануша” при управление на МПС – л.а. „Нисан Примера”, с рег. № СН 6434 АК, нарушила правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл. 20, ал. 2 ЗДвП и по непредпазливост причинила смъртта на Велика Иванова Дюлгерова, на 72 г. от гр. Сливен, което деяние представлява престъпление по чл.. 343, ал. 1, б. „в”, предл. 1, вр. чл. 342, ал. 1 НК.

Пострадалата при ПТП била вдовица и баба на ищеца по майчина линия или възходящ роднина по права линия от втора степен.

В хода на процеса е допусната и назначена съдебна авто-техническа експертиза за установяване на механизма на настъпилото на 09.03.2015г.  ПТП. От заключението на вещото лице се установява следния механизъм на  ПТП: Лек автомобил Нисан с водач Г. се движил в посока от гр. Сливен за с. Тополчане, общ.Сливен в местността „Рамануша", в посока от запад на изток, със скорост на движение около 78 km/h. Движението се осъществявало в тъмната част на денонощието, в дясната лента за движение. Опасната зона за спиране на автомобила при определената скорост на движение  била около 69 м.

В същия момент върху платното за движение се движила пешеходката Велика Дюлгерова, при спокоен ход и движение със скорост от около 3,2 km/h. Предвид показанията на водача на автомобила, че пешеходката се  появила от лявата й страна, вещото лице допуска, че преди удара пешеходката се движила напречно на платното от север на юг, а преди удара същата се обърнала на 180°. В този случай в момента на възприемане на опасността автомобилът се намирал на около 59 m от мястото на удара, като в този момент пешеходката била на 1,1 m от разделителната линия и на около 1,3 m преди мястото на удара. Водачката на автомобила предприела ефективно спиране с отклоняване на автомобила надясно към десния банкет.

Ако се съобрази с максималната далечина на видимост от 60 м, било възможно движението на пешеходката преди удара да е попътно за автомобила. В този случай към момента на възприемане на опасността пешеходката е била на 2 m преди мястото на удара или двата обекта са били на 57 m един от друг. Към момента на удара пешеходката се е завъртяла на 90° наляво. Водачката на автомобила е предприела ефективно спиране с отклоняване на автомобила надясно към десния банкет.

Въпреки тези действия настъпил удар между челната лява част на автомобила и лявата странична повърхност на тялото на пострадалата. При този удар пешеходката била изтласкана напред и наляво, а автомобилът продължил движението си напред и надясно.

Водачката на автомобила възприела пешеходката своевременно, когато автомобила бил на около 59м от мястото на удара и съобразно осветеността на късите светлини на фаровете до 60м пред автомобила, тя не е имала техническата възможност да предотврати ПТП при избраната от нея скорост на движение 78 км/ч. Технически съобразената скорост на движение на автомобила спрямо разстоянието, от което възприела опасността от  59м и запас от 1м била около 69 км/ч. Водачката имала техническа възможност да намали скоростта на движение до технически съобразената и съответно да предотврати ПТП. Пешеходката се е движела напречно на платното преди удара в посока от ляво на дясно за автомобила, при скорост на движение от около 3,2 км/ч, като към момента на удара се завъртяла на 180 градуса, т.е. обратно на предварителната посока на движение. Възможно било и попътно движение на пешеходката преди удара, като непосредствено преди удара тя се завъртяла на 90 градуса спрямо предварително избраната посока на движение. Пешеходката  имала техническата възможност да предотврати настъпването на ПТП, като се движи по банкета извън платното за движение и носи със себе си светлинен източник.

Основната техническа причина довела до настъпване на ПТП било движението на пешеходката по платното за движение, в тъмната част на денонощието без нужната светлинна сигнализация и наличието на приближаващ се автомобил. Технически правилно било пешеходката да се движи по банкета и носи светлинна сигнализация. Пешеходката се  движела в зона извън населено място в тъмната част на денонощието и по платното за движение, като не се съобразила с положението и скоростта на движение на приближаващия автомобил. Пешеходката била без светлинна сигнализация. При наличие на такава водачката на МПС би имала техническата възможност да я възприеме по –рано и предприеме действия за спиране на разстояние по-голямо от опасната зона за спиране.

Причина за ПТП било и движението на автомобила с технически несъобразена скорост, съобразно видимостта пред автомобила. Технически правилно било водачката на МПС да се съобрази с видимостта и намали скоростта до технически съобразената.

В производството са събрани и гласни доказателствени средства, чрез разпит на свидетели.

Показанията на свидетеля Г. установяват механизма на настъпване на ПТП на 09.03.2015г. – движението на автомобила в тъмната част на денонощието на къси светлини със скорост около 70-80 км/ч и забелязване на пешеходката в последния момент, когато тя вече била много близо да автомобила, непосредствено преди настъпване на удара.

От показанията на свидетелите Митев и Димитров се установява, че ищеца бил много близък с починалата си баба „Вили”. Често я посещавал, носел й храна, лекарства, а през зимните месеци цепел дърва и палел печката.  Ищецът бил веселяк човек, излизал често с приятелите си, но след смъртта на баба си се затворил в себе си, отказвал социални контакти, не излизал, не споделял нищо с приятелите си, като това му състояние продължило в рамките на около три месеца. Не обичал да говори за смъртта на баба си и било очевидно, че тя много му липсвала.

Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по делото писмени доказателства, както и писмени  и гласни доказателствени средства,  които съдът кредитира като неоспорени от страните.

Съдът кредитира изцяло заключението на изготвената и изслушана съдебна авто-техническа експертиза, като неоспорена от страните и изготвена от вещо лице, разполагащо с необходимата за съответната област компетентност.

Съдът кредитира и  показанията на разпитаните свидетели, тъй като са логични, последователни, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи едни с други, а тези на свидетеля Г. кореспондиращи и със заключението на вещото лице, относно механизма на ПТП.

          Приетото за установено от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:

Предявеният пряк иск от увреденото лице против застраховател за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 20 000 лв. от непозволено увреждане, причинено от застрахован по договор за застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”, с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ /отм./, вр.§ 22 КЗ, ведно със законната лихва за забава, считано от деня на увреждането – 09.03.2015г. до окончателното изплащане е допустим.

Разгледан по същество се явява частично основателен.

Законодателят, посредством разпоредбата на чл.226 КЗ /отм./ признава в полза на увредения, спрямо който застрахования е отговорен правото на пряк иск срещу застрахователя за заплащане на обезщетение за причинени вреди. Чрез този иск се реализира материалното право на увреденото лице на обезщетение за вредите, причинени виновно от застрахования на плоскостта на непозволеното увреждане. Това право се упражнява срещу застрахователя по силата на съществуващото между него и причинителя на увреждането застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”. Правото на вземане за обезщетение срещу застрахователя възниква в полза на увреденото лице в момента на увреждането, в който възниква и правото му на вземане за обезщетение срещу прекия причинител на вредата – двете вземания са функционално обусловени и по правило тъждествени по съдържание и размер.

При този вид иск ищецът следва да установи настъпването на конкретни вреди, като пряка последица от виновното поведение на конкретно лице, т.е. фактическия състав на чл.45 ЗЗД, а наред с това и наличие на застрахователно правоотношение по застраховка „ГО” между причинителя на вредите и ответника- негов застраховател.

В конкретния правен казус материалните предпоставки на предявената претенция се установяват безспорно от назначената в хода на процеса съдебна авто-техническа експертиза. Механизмът на възникване на ПТП, причинната връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вината на водача на лек автомобил марка „Нисан Примера” с рег. № СН 6434 АК се установиха от заключението на вещото лице, изготвило експертизата. Наличните морални вреди на ищеца, болки и страдания и връзката им с настъпилото ПТП и последвалата смърт на неговата баба по майчина линия  се установи от събраните гласни доказателствени средства.

Съдът следва да вземе предвид и влязлата в сила присъда по отношение на виновния за ПТП-то водач, на основание чл.300 ГПК по въпросите за извършеното деяние, неговата противоправност и виновността на дееца.

По делото не е спорно обстоятелство, а и се установи от представената застрахователна полица наличието на застрахователно правоотношение между виновния причинител на вредата и ответника – застраховател.

С Тълкувателно Решение  №1/2016 от 21.06.2018г. на ОСНГТК ВКС РБ се разшири кръга на лицата, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък, като освен тези посочени в  Постановление № 4 от 25.V.1961г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969г. ППВС се добави и по изключение всяко друго лице, създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, което търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания. Всъщност тези лица са посочени и в чл.2, §1, б.”а” от Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2012г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета. Установените правила в тази Директива, заедно с  тези в Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 16.09.2009г., относно застраховката „ГО” при използването на МПС и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка следва да намерят директно приложение в конкретния правен казус, като част от европейското право. Именно поради директния ефект на тези директиви, датиращи от 2009г. и 2012г. съдът счита за неоснователни възраженията на ответника, за това, че ищеца не попадал в кръга на лицата, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди, както и за недействителност на застрахователния договор, поради липса на застрахователен интерес.

Налице са всички законови предпоставки за уважаване на исковата претенция.

Конкретният размер на претендираното  обезщетение за морални вреди съобразно чл.52 ЗЗД се определя от съда по справедливост, като следва да се изхожда от особеностите на всеки конкретен случай.

 От събраните писмени и гласни доказателства и доказателствени средства по делото се установи, че инцидента с бабата на ищеца и последвалата й смърт са оказали отрицателно въздействие върху емоционално-психическото състояние на ищеца, поради съществувалите близки отношения между тях, преживе. Не са нужни специални знания за да се приеме, че ищеца преживял първоначално шок, стрес, уплаха, а впоследствие повишена тревожност и негативни душевни изживявания.

Критериите за справедливост по чл.52 ЗЗД изискват паричния еквивалент да съответства не само на продължителността, но и на интензитета на физическите и душевни страдания, следствие неспазването на общото правило да не се вреди другиму.

От друга страна се установи, че тежкото емоционално състояние, в което се намирал ищеца било преодоляно в рамките на около три месеца. Ищецът е пълнолетно лице, млад мъж в трудоспособна възраст, не страда от физически недостатъци или психически заболявания и е способен сам да се грижи за себе си.

С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира за справедлив еквивалент на преживените от ищеца морални вреди- обезщетение в размер на 30 000 лв.

Съдът намира обаче за основателно възражението на ответника за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увреденото лице, доколкото пострадалата пешеходка по време на настъпилото ПТП се движила неправилно в зона извън населено място по платното за движение,  в тъмната част на денонощието, като не е съобразила положението и скоростта на движение на приближаващия автомобил и без да носи светлинна сигнализация. По този начин тя допринесла за настъпилия летален изход.

Ето защо сумата определена по-горе като обезщетение от 30 000 лв. следва да бъде намалена с 40 % /съпричиняване/ или ищеца да получи обезщетение в размер на 18 000 лв. Така искът се явява основателен до този размер, като за горницата до пълния предявен размер от 20 000 лв. бива отхвърлен, като неоснователен.

Във връзка с размера на обезщетението съдът счита, че не следва да намери приложение разпоредбата на §96 ЗИД КЗ в сила от 07.12.2018г., предвид § 22 КЗ, според който се прилага част ІV КЗ /отм./ за договори , сключени преди влизане в сила на действащия КЗ, т.е. преди 01.01.2016г., какъвто е настоящия правен казус. Освен това тази разпоредба противоречи на чл.9, ал.1, б.”а” от Директива № 2009/103/ЕО, където е предвидена минимална застрахователна сума от 1 000 000 евро за пострадал или 5 000 000 евро за събитие, независимо от броя на пострадалите.

При констатиране на противоречие между европейското и националното право съдът е длъжен, в рамките на своята компетентност, да приложи общностното право в неговата цялост и да защити правата, които то дава на частноправните субекти, като остави без приложение евентуалните разпоредби от вътрешното право, които му противоречат, без оглед на това дали те предхождат или следват общностната правна норма, както и без да е необходимо да изиска или да изчаква отмяна на такава разпоредба по законодателен или друг конституционен ред.

Върху сумата от 18 000 лв. следва да се присъди законната лихва за забава. По принцип при непозволено увреждане, длъжникът се смята в забава и без покана – чл.84, ал.3 ЗЗД, т.е. от деня на увреждането. Такова обезщетение се дължи от ответника застраховател, тъй като отговорността му е идентична с тази на застрахования към увреденото лице.

В случая обаче своевременно е заявено възражение за изтекла в полза на ответника погасителна давност – три годишна, съобразно чл.111 ЗЗД и с оглед датата на предявяване на настоящия иск 13.12.2018г., възражението се явява основателно. Обезщетението за забава следва да се присъди върху сумата от 18 000 лв., считано от 13.12.2015г. до окончателното изплащане, като е погасено по давност за периода 09.03.2015г. до 12.12.2015г.вкл.

Ищецът  претендирал присъждане на направените по делото разноски в размер на 2 150 лв., платен адвокатски хонорар по договор за правна защита и съдействие от 10.12.2018г. Така съобразно уважената част от иска ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 1 935 лв., деловодни разноски.

Съобразно отхвърлената част от иска ищецът също дължи разноски на ответника. Възражението на ищеца, досежно прекомерност на размера на претендираното от ответника юрисконсултско възнаграждение е неоснователно, предвид чл.25, ал.1  от Наредба за заплащането на правната помощ, вр.чл.78, ал.8 ГПК.

Така с оглед отхвърлената част от исковата претенция и съобразно представения списък по чл.80 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сума в размер на 57 лв.

Ответникът на основание чл.78, ал.6 ГПК следва да плати и държавна такса, определена върху уважената претенция или в размер на 720 лв. в полза на бюджета на съдебната власт.

 

 

Ръководен от гореизложеното, съдът 

 

Р     Е    Ш    И :

 

ОСЪЖДА, на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, вр. §22 КЗ, „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ” АД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр. София, район Средец, ул.»Стефан Караджа» № 2 ДА ЗАПЛАТИ на И.И.Д., ЕГН: ********** *** по сметка IBAN: ***: TEXIBGSF сума в размер на 18 000 лв. / осемнадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, болки и страдания, от настъпила смърт на Велика Иванова Дюлгерова при ПТП, реализирано на 09.03.2015г. с лек автомобил «Нисан Примера», рег.№ СН6434 АК в гр. Сливен, м.»Рамануша», ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.12.2015г. до окончателното изплащане на задължението, като

ОТХВЪРЛЯ искът над постановения до пълния претендиран размер от 20 000 лв. / двадесет хиляди лева/, ведно със законната лихва за периода 09.03.2015г. до 12.12.2015г. вкл., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ” АД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр. София, район Средец, ул.»Стефан Караджа» № 2 ДА ЗАПЛАТИ на И.И.Д., ЕГН: ********** *** по сметка IBAN: ***: TEXIBGSF сума в размер на 1 935 лв. / хиляда деветстотин тридесет и пет лева/, деловодни разноски.

 

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК И.И.Д., ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ” АД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр. София, район Средец, ул.»Стефан Караджа» № 2, сума в размер на 57 лв.  /петдесет и седем лева/, деловодни разноски.

 

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ” АД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр. София, район Средец, ул.»Стефан Караджа» № 2 ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СлРС сума в размер на 720 лв. /седемстотин и двадесет/ - държавна такса.

 

 

Решението може да бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

            

                   

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: