Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260095, 19.04.2021 година, град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение
На тридесет и първи март две хиляди двадесет и първа година
В публичното заседание в следния състав :
Председател : ГАЛАТЕЯ ХАДНЖИЕВА
Членове : ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
при секретаря Павлина Пенева
като разгледа докладваното от съдията Десислава Николова въззивно граж-данско дело № 43 по описа за 2021 година намира следното:
Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК по въззивна жалба с вх.№ 267621/16.12.2020 г. ( по регистратурата на ДРС) на ищцата Ж.М. М. *** срещу Решение № 260272 от 23.11.2020 г. на Д.кия районен съд по гр.д.№ 2852/ 2019 г., отхвърлящо предявен от нея срещу „ Електроразпределение Север“ АД, град В. отрицателен установителен иск за парично вземане в размер от 4 188,12 лева – стойност на доставена, но неотчетена поради неточно измерване от средството електрическа енергия за периода от 6.12.2016 г. до 30.05.2019 г. съгласно посочена в решението фактура и за посочен в него енергоснабден имот.
В жалбата има оплаквания, подробно посочени в доклада на въззивния съд, свеждащи се до необоснованост на фактическите изводи и допуснати нарушения на закона – неправилно са приложени отменените ПИКЕЕ ( от 2013 г. ). Иска се отмяна на решението, уважаване на претенцията и присъждане на разноските.
Въззиваемото дружество - „ Електроразпределение Север“ АД, град В. - оспорва в отговора основателността на жалбата.
Предявеният от Ж.М.М. *** срещу
„ Електроразпределение Север“ АД, град В. иск по член 124,ал.1 от ГПК е
за установяване , че дружеството няма парично вземане в размер от 4 188,12
лева, съставляващо допълнително начислена по сметката й като краен битов
клиент стойност на доставена в нейния енергоснабден имот в град Д. за периода
от 6.12.2016 г. до 30.05.2019 г. 23 018 kwh електрическа
енергия съгласно фактура № *** от 6.08.2019
г.
Исковият период е от 6.12.2016 г. до 30.05.2019 г. . Не се спори , че в този период страните са обвързани от сключен при общи условия договор за продажба на електрическа енергия и снабдяването на имота на въззивника М. с електрическа енергия до крайната дата не е било прекъсвано. Правилно първоинстанционният съд е приел, че към датата на проверката 30.05.2019 г. действат ПИКЕЕ ( ДВ бр. 35/2019 г.), в сила от 4.05.2019 г. Правилно е приложил тези ПИКЕЕ , а не отменените ПИКЕЕ от 2013 г. Те са подзаконовият нормативен акт, приет от КЕВР по законова делегация в член 83,ал.2 във връзка с член 83, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката, с който се уреждат условията и реда за за преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване. Според член 55,ал.1 от тези правила операторът на съответната мрежа може в случай, че след монтажа са налице измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване да ги начисли . Преизчисляването се извършва въз основа на метрологична проверка и констативен протокол, съставен по реда на член 49 от ПИКЕЕ – член 55,ал.2 от ПИКЕЕ .
Средството
за търговско измерване е монтирано на 5.12.2016 г., съгласно констативен
протокол № 12143214 ( на л.126-127 ). с нулеви показания за двете тарифи –
дневна и нощна.Техническата проверка (на
място) е извършена на дата 30.05.2019 г. Удостоверена е в констативен протокол
№ 1202835, подписан от двама служители на „Електроразпределение Север“ , един
от които е свидетелката С.Т.Г.и от З.Ж.Д.- майка на ищцата - без възражения. В
него е посочено, че средството за търговско измерване се демонтира „ за
експертиза в БИМ “ и се подменя „ с ново
изправно“ . Според свидетелствата на Г. подмененият електромер е „рециклиран “.
Преди монтажа в 2016 г. е служил за отчитане на енергията в друг обект, но е
преминал проверка в БИМ, който „възстановява състоянието “ му и слага „
държавна пломба “ като знак за извършеното рециклиране. Свидетелствата за този
факт въззивният съд оценява като достоверни. С извършена на 23.07.2019 година
метрологична експертиза в лаборатория на Българския институт по метрология,
Регионален отдел в град Русе е установено, че електромерът , тип МЕ 162-D1A52- МЗКО
, на словашкия производител „ ISKRA“
; съответства на метрологичните характеристики; отговаря на изискванията за
точно измерване на електроенергията, както и че записаните показания на двете
тарифи са : 1 – 002580,8 kwh и 2 –
0001815,8 kwh. При софтуерното четене на електромера според методика
за проверка на електромери № МП-29/2013 г. е установена външна намеса в тарифната схема на електромера и
наличие на преминала енергия от 0023018,812
kwh в тарифа 15.8.3 , която е невизуализирана на дисплея. Електромерът
не съответства на техническите изисквания.
Въз
основа на констатациите на БИМ ответникът начислил измереното количество в
третия тарифен регистър като доставено в периода 6.12.2016 г. до 30.05.2019 г. и издал фактура
№ *** от 6.08.2019 г. за стойността му
от 4 188,12 лева .
Според
заключението на вещото лице - инж. В.Ч.средството
за техническо измерване на доставяната в обекта на ищцата електроенергия е
еднофазен статичен електромер. Предназначен е за директно измерване на активна
енергия в еднофазни мрежи и е с до четири тарифни регистри, превключвани с вграден
часовник за реално време. Електромерът е измервал и отчитал цялата преминаваща
през него и доставяна в обекта на ищцата електроенергия, но част от нея се е
отчитала в регистъра 1.8.3, чиито показания са невидими на дисплея.
Активирането на третия регистър е резултат на софтуерна промяна на настройката
на тарифните регистри. Няма данни кога е активиран невидимият регистър. Прочитането
му от паметта на средството за търговско измерване е осъществено от БИМ с
предоставения от официалния представител на производителя „Фродексим Трейд“ ООД
програмен продукт „MeterView“.
Отчетеното в него количество електроенергия е остойностено от ответника
аритметично точно - по цени за технологични разходи съгласно член 56, ал.1 и
ал.3 от ПИКЕЕ , различни в четиритте подпериода .
В случая
констативният протокол е съставен при спазване на изискванията на член 49,ал.1
– 4 от ПИКЕЕ от 2019 г. Нарушението във функционалността на електромера и
отчитането на консумирана електроенергия в скрит регистър са потвърдени от
надлежно извършената метрологична проверка. Вярно е, че ищцата не е заявявала
искане за промяна в тарифността на измерването – от две в три тарифи. Но няма
логика да се издирва дали това измерване е съобразено с избраната от нея като краен
клиент тарифност с оглед на това, че софтуерното въздействие е забранило
визуализацията на третия регистър с цел записаното в него потребление да остане
скрито за инкасатора при ежемесечните отчети на средството за търговско
измерване и да не се начисли в сметката й – в нейна полза и във вреда на
дружеството. Осъществено е след монтажа му, до колкото преди монтажа е
възстановен от БИМ. И ако при предходен потребител е бил манипулиран, то той е
монтиран като рециклиран, изчистен,с нулеви показания. Без значение е
обстоятелството, че няма доказателства вмешателството да се дължи на поведение
на крайния потребител . Спорът е само за вземането от стойността на записаното
в скрития регистър количество електрическа енергия, не е за обезщетение за
забава при плащането му. Няма данни в кой период от денонощието е ползвана
отчетената в скрития регистър електроенергия, но това е без значение, предвид
на това че е остойностена от ответника по цени за технологични разходи съгласно
правилото на член 56,ал.3 от ПИКЕЕ. Изводите на първоинстанционния съд за
осъществяване на фактите по член 49 ,ал.1 – 2 и член 55,ал.1 -2 от ПИКЕЕ са
обосновани . Правилно е приел, че въззивникът М. дължи заплащането на
неотчетената , записана в третия регистър електрическа енергия от 23 018
kwh на стойност от 4 188,12 лева. Решението за отхвърляне на иска е правилно
и въззивният съд го потвърждава.
Въззиваемото
дружество има искане за разноски. Доказано е заплащането на уговореното за
въззивното производство адвокатско възнаграждение в размер от 1 248 лева в
полза на АД „ В.,Ж.,П.“, чийто съдружник е един от общо двамата негови пълномощници по делото. Други разноски за въззивното производство ( като например за събиране на
доказателства, както е посочено в молбата- списък на л.39 от делото на ДОС ) то
не е направило и основание за присъждането им няма. Възражението на въззивника
за прекомерност е основателно ( делото е с ниска фактическа сложност ) и
въззивният съд намалява възнаграждението до минималния размер от 523 лева
съобразно член 7,ал.2,т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
Воден
от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №
260272 от 23.11.2020 г. на Д.кия районен съд по гр.д.№ 2852/2019 г
ОСЪЖДА Ж.М.М., ЕГН: ********** *** да заплати на „ Електроразпределение Север “ АД, град В., бул. „ В.В.“ № *, В. Т.– Г сумата от 523 ( петстотин двадесет и три ) лева, разноски за въззивното производство на основание член член 78,ал.3 от ГПК .
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.