Определение по дело №2523/2023 на Административен съд - Варна

Производството е образувано по жалба от „Пристанище Варна“ ЕАД, представлявано от И.Г.против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № В-0518-Б/28.09.2023 г. на Главен инспектор, потвърдена с решение № 2010-695/25.10.2023 г. на Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор.

С жалбата е отправено искане за спиране изпълнението на оспорената заповед. Жалбоподателят твърди, че изпълнението е допуснато по силата на чл. 56, ал.3 от ЗЕВИ, но са налице предвидените в закона предпоставки за спирането му. Счита, че с изпълнението на акта се поставя в опасност националната сигурност на страната. С ПМС № 181 от 20.07.2009 г. за определяне на стратегически обекти и дейности, които са от значение за националната сигурност, Пристанище Варна е включено в списъка със стратегически обекти и дейности, които са от значение за националната сигурност и които са част от т.нар. критична инфраструктура на страната, имаща за цел да осигури безопасността на населението. Оперираната и притежаваната от Пристанище Варна инфраструктура е критична по дефиниция самото й нарушаване води до значителни последици. Законът презумира, че нарушаването на критична инфраструктура води до невъзможност да се запазят функциите й и до появата на значителни негативни последици.

Под значими последици законът има предвид последици, които са големи по значение. „Пристанище Варна“ има нормативно определен ангажимент в осигуряването на защита на живота и здравето на населението и опазване на околната среда. Инфраструктурата на пристанището е означение, в момент, в който на изток от Варна има война. Не е обществено оправдано сигурността на страната да бъде поставена в опасност, поради наложена възбрана да се използва гориво. Дори и горивото да не отговаря на съдържанието на биогориво в течните горива, то националната сигурност имат приоритетно значение. Цялата товаро-разтоварна дейност на територията на Варна-Запад се извършва с техника и механизация, която се зарежда от въпросната бензиностанция. Пристанището няма друг обект или източник, в който се съхранява гориво, за да го използва за дейността си, освен бензиностанцията на пристанищния терминал Варна-Изток, отдалечен на 20 км. От терминал Запад. Компрометирането на част от инфраструктурата на пристанището чрез забрана за ползването й, каквато мярка е наложена, ще доведе до значителни негативни последици. С предварителното изпълнение на акта ще се причинят вреди не само на пристанището, но и на страната. Към настоящия момент част от процесите в пристанищния терминал са прекъснати или значително затруднени, поради затруднената възможност за зареждане на техника и механизацията. При спиране на предварителното изпълнение на акта няма да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта. Горивото, което се установено, че не отговаря на критериите се използва само са собствени нужди на територията на пристанищен терминал Варна-Запад. Техниката, която използва горивото не излиза извън пределите на терминала, поради което използваното гориво не може да доведе до такива последици за околната среда, които да са значителни. „Пристанище Варна“ ЕАД е търговско дружество с 100% държавен капитал. То осъществява държавната политика в областта на сигурността, транспорта и икономиката. Има задължение да поддържа непрекъснат работен процес, при който взаимодействието между кораби, пристанищна администрация, терминал е непрекъсната. Забавянето или затруднението на този работен процес води до намаляване на оборотите на пристанището и затруднява държавната политика в областите и транспорт и икономика. Бавното обработване на товари или намаление обем, води до труднопоправими вреди, които многократно надвишават ефекта от спиране използването на гориво, предназначено за собствени нужди.

На 26.09.2023 г. е извършена проверка и е взета проба от течно гориво от обект бензиностанция ГСМ Пристанище Варна запад № 2. При проверката е установено, че горивото за дизелови двигатели се разпространява, съгласно декларация за съответствие от 16.09.2023 г., представени са нареждане за експедиция, за количество 19922 л., разтоварено в резервоар 2, фактура, разпечатка от нивомерна система. Взета е проба. Изготвен е КП от 28.09.2023 г., съгласно който течното гориво за дизелови двигатели не съответства на изискването за съдържание на биогориво в течно състояние, съгласно чл. 47, ал.1 т.3 и ал.4 от ЗЕВИ.

С договор от 29.09.2022 г. „Пристанище Варна“ ЕААД е сключило договор т „Крис Ойл Транс“ ЕООД за доставка на горива, - рамкови доставки на дизелово гориво В6 – със 6% съдържание на биокомпонент и Е5 – без съдържание на биокомпонент, за нуждите на „Пристанище Варна“ ЕАД. Представена е техническа спецификация за горивото предмет на договора, като дизеловото гориво Е5 без съдържание на биокомпоненти е посочено, че е за извънпътна техника и трактори.

Представена е фирмена техническа спецификация от „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, относно техническите изисквания за гориво за извънпътна техника и трактори. Приложена е и декларация за съответствие на качество на течни горива, издадено от „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, съгласно която производителя е декларирал, че горивото е течно за дизелови двигатели ЕВРО 5 – лято. В декларацията липсва каквото и да е посочване, че горивото е за извън пътна техника и трактор.

На 28.09.2023 г. е издадена ЗППАМ, с която на „Пристанище Варна“ ЕАД е забранено разпространението на течно гориво за дизелови двигатели количество 26 810 л, на обект бензиностанция „ГСМ Пристанище Варна Запад №2“ от бензиноколонка 2, свързана с резервоар № 2, за което е установено, че не съответства на изискванията за съдържание на биогориво в течно гориво.

При така представените доказателства, съдът намира, че с отправеното искане за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на оспорваната ЗППАМ е надлежно сезиран от страна, която има правен интерес, при наличие на висящо производство по оспорването й, поради което същото е допустимо.

Съдът, като съобрази доводите и твърденията в жалбата, преценява искането за спиране на изпълнението на оспорената ЗППАМ, като основателно по следните съображения:

Съгласно чл. 166, ал. 4 от АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2.

Според чл. 166, ал. 2 от АПК, при всяко положение на делото до влизането в сила на решението, по искане на оспорващия, съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.

От анализа на цитираните разпоредби следва, че за да бъде спряно предварителното изпълнение, жалбоподателят следва да заяви и докаже липсата на предпоставките, предвидени в разпоредбата на чл. 60, ал. 1 АПК, както и вида и вероятността за настъпване на твърдените вреди от изпълнението, за да се прецени дали са значителни или трудно поправими, като основание за спирането му. За да допусне предварително изпълнение по силата на закона, законодателят е презумирал наличието на предпоставките по чл. 60, ал. 1 АПК и тяхното съществуване не следва да се доказва от органа. Жалбоподателят следва да докаже наличието на някоя от посочените в чл. 60, ал. 1 АПК предпоставки, в резултат на което по отношение на него да е налице защитим по см. на чл. 60, ал. 1 АПК личен интерес, противопоставим с по-голяма тежест от презумирания от законодателя. Жалбоподателят следва да обоснове твърде вероятното настъпване на значителни или трудно поправими вреди за себе си. За значителни се преценяват вреди, които имат определено материално изражение, а като трудно поправими – вреди, които ограничават/засягат основни права и/или ценности. Необходимо е да се докаже и високата вероятност за тяхното настъпване в патримониума на молителя.

С оглед представеното по делото доказателства, съдът приема, че действително дейността на „Пристанище Варна“ ЕАД ще се затрудни. Отделно от това съдът взе предвид и факта, че дейността на територията на пристанището е свързана с работа на пътна техника и трактори, като невъзможността същите да бъдат зареждани с гориво на територията на комплекса би довело до забавяне на работата, респективно спирането на дейността в пристанищния комплекс. Съдът приема, че спирането на предварителното изпълнение на акта не създава непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите.

Предвид представените от молителя доказателства, съдът намира, че при предварителното изпълнение на заповедта, би се стигнало до затрудняване или спиране на част от дейността на пристанищните терминали. Това би довело и до големи финансови загуби за дружеството, те. Настъпването на имуществени вреди.

Водим от това Съдът намира, че спиране на изпълнението на Заповедта няма да затрудни или да осуети изпълнението й след приключване на производството по оспорване на административния акт.

Поради това искането следва да бъде уважено като основателно и доказано и спряно предварителното изпълнението на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № В-0518-Б/28.09.2023 г. на Главен инспектор РО„ПКЧТГСВ“.

Водим от горното съдът

О П Р Е Д Е Л И:

СПИРА предварителното изпълнението на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № В-0518-Б/28.09.2023 г. на Главен инспектор РО„ПКЧТГСВ“.

Определението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.

	Съдия: