Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, .06.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24
състав, в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети май през две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА И.
при участието на секретаря Л.Д., като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 13972/ 2015 година на ВРС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по предявен от И.М.
и А.А. *** иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване в
отношенията между страните, че И.М. и А.А. са собственици на ПИ 10135.***.***
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД – 18 –
73/23.03.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК с площ от 1 757 кв.м.,
находящ се в гр. Варна, кв. ***, местност „***” при съседи: ПИ 10135***, ПИ
10135., ПИ 10135.***, ПИ 10135.*** по наследствено правоприемство,
след смъртта на наследодателя *** ***, починал на 15.03.2013г., придобит от
него по давностно владение, осъществено в периода от
1978г. до смъртта му.
Искът е основан на твърдения,
че въз основа на Решение 13/12 от 19.07.1978г. на Председателя на ИК на ОбНС,
на *** ***, е предоставено право на ползване на хавра с площ от 600 кв.м.,
находяща се в гр. Варна, местност “***” при съседи: *** *** и *** ***.
Твърди се, че от предоставяне правото
на ползване 19.07.1978г. до смъртта на ползвателя, *** ***, е придобила правото
на собственост върху имот с площ от 1 757 кв.м., чрез явно,
несъмнено и необезпокоявано упражняване на фактическата власт, с намерение за
своене, което право на собственост е преминало в патримонума на законните му
наследници, след смъртта й на 15.03.2013г.
Правният интерес от предявяване
на установителния иск се обосновава с твърдения, че *** е актувала имота,
издавайки акт за частна общинска собственост, вписан в Службата по вписвания
под номер 151/31.03.2015г., оспорвайки правото на собственост на ищците.
Издаденият акт за частна общинска собственост, вписан в Службата по вписвания
под номер 151/31.03.2015г., няма правопораждащо действие и не легитимира
ответника като носител на вещно право на собственост.
В срока по чл. 131 ответникът *** оспорва
предявения иск. Поддържа, че *** ***, в качеството на наследодател на ищците, е
бил държател на предоставения й за ползване имот, представляващ хавра с площ от 600 кв.м. Считано от датата на влизане в
сила на ЗСПЗЗ, същият не е трансформирал правото си на ползване в собственост и
не е променил основанието на държането си и не е придобил правото на
собственост, а след смъртта това право не е преминало в патримониума
на наследниците й.
Твърди се, че установената с разпоредбата на чл. 86 ЗС забрана се явява
пречка за придобиването на процесния имот по давност, като
през 2015г.
същият е актуван
с АОС № 8258 / 26.03.2015г. Отделно, имотът е бил включен в държавния поземлен фонд и
същият съгласно чл. 24, ал. 7 ЗСПЗЗ, не би могъл да бъде придобит по давност.
Съдът, след
преценка на събраните по делото
доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Въз основа на удостоверение № 84, издадено от Председателя на ИК на ОНС
– Варна /л. 12/ съгласно ПМС № 76 на МС и решение № 13/12 от 19.07.1978г. /л.
134/, на *** ***, е предоставено право на ползване върху хавра
с площ от 0, 6 дка в местност „***” при граници: ползватели *** *** и *** ***.
С влизане в сила на ЗСПЗЗ ползвателят не е трансформирал правото на
ползване в право на собственост по предвидения в закона ред, обстоятелство,
което не е спорно между страните.
След смъртта на ***
И. ***, починала на 15.03.2013г., същата е била наследена от своите деца – А.А.
и И.М. /л. 17/.
До смъртта си, ***
***, е заплатила през 2012г. дължимия за времето от 2007г. до 2012г. данък
върху недвижим имот ***, находящ се в местност „***” и такса „смет”, ведно с
начислените лихви за същия период /л. 16/.
На 31.05.2013г.,
данък за недвижим имот, намиращ се в същата местност без посочен номер, ведно с
такса „смет” и лихви, са заплатили наследниците й И.М. и А.А. /л. 15/.
От приложената
по делото преписка във връзка с издаване на АЧОС се установява, че на
10.07.2014г. /л. 97/ А.А. лично и в качеството на пълномощник на И.М.,*** да бъде заверена молба – декларация за
обстоятелствена проверка относно имот № 10135.***.***, находящ се в гр. Варна,
местност „***”.
Във връзка с
подаденото искане, на 26.02.2015г. /л. 75/, служители на Дирекция „***” при ***
са извършили оглед на ПИ № *** по КККР, район „***”, с.о.”***” с площ от
1 757 кв.м., при който са установили, че имотът не се обработва, а от
северозападната част е ограден с бетонови колове и мрежа, в която е поставена
каравана. Отразено е, че в Дирекция „***” при ***, „няма документи за владение
и ползване”. Останалата югоизточна част от имота е неоградена и необработена,
без данни същата да се владее от някого.
В констативния
протокол е посочено, че по ПНИ на с.о.”***”, ПИ № *** е образуван от ПИ № *** по КП на ползвателите към ПКП с площ от 852, 55 кв.м., записан на ползвателя *** *** /***/, който не е извършил плащане
по § 4а, ал. 1 ЗСПЗЗ, от ПИ № *** с площ от 822, 07 кв.м., без записан
собственик и 83 кв.м. от ПИ № ***, записан на *** ***, целият с площ от 683, 48
кв.м.
При огледа,
извършен от служители при ***, е установено още, че новообразуваният имот № ***
с площ от 1 757 кв.м., е образуван от имоти по КП на ползвателите, както
следва: 83 кв.м. ид. части от ПИ № ***, целият с площ
от 683, 48 кв.м., записан на *** ***, ПИ № *** с цялата си площ от 852, 55
кв.м. и ПИ № *** с цялата си площ от 822, 07 кв.м.
Въз основа на
изготвения доклад е съставен АЧОС № 8258/26.03.2015г., с който ПИ с идентификатор
№ 10135.***.*** по КККР, одобрен със заповед № РД – 18 – 73/23.06.2008г. на ИД
на АГКК с площ от 1 757 кв.м., находящ се в гр. Варна, с.о.”***” при
граници: ПИ № 10135***, № 10135.***, № 10135.***, № 10135.***, е актуван, на осн. чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС/л. 74/. Актът е вписан в Служба
по вписвания – Варна на 31.03.2015г., вх. рег. № 6944, акт № 151, том XVII, дело № 3537.
От заключението
на допуснатата съдебно – техническа експертиза, неоспорена от страните и
кредитирана от съда се установяват следните релевантни за делото факти:
В най – стария
кадастрален план от 1983г., включващ
територии около кв.”***”, включително местност „***”, в имот № **7 с площ от 954 кв.м. и имот № **8
с площ от 801 кв.м. липсва застрояване и лице /лица, на които те да са
записани. Експертът е отразил върху скица № 1 /л. 118/ графична извадка от КП
от 1983 г., от която се установява, че имот № **7 с площ от 954 кв.м. граничи
на запад с имот № **6 с площ от 720 кв.м., записан на *** ***, на север -
територия от КВС – залесена с дървесни видове, на изток - имот № **8 с площ от
801 кв.м. – неустановен собственик, а на юг – черен път.
От регистъра на последващия
за същата територия КП от 1991г. имот
№ *** с площ от 853 кв.м. е записан
на *** И. ***, а граничещите с него имоти № *** с площ от 673 кв.м. на *** ***
и № *** с площ от 846 кв.м. на неидентифициран собственик. Имот № *** граничи
още с гора /дъб, габър/ и с имот № 3040 – записан на ***.
В съдебно
заседание, експертът посочва, че имот № **7 по плана от 1983г. съответства на
имот № *** по плана от 1991г., като разликата в площта е резултат от
неправилното и заснемане.
През 1997г. е
изработен помощен комбиниран план на вилна зона „***”, съвместяващ плана за
старите имотни граници /ПСИГ/, съдържащ имотите на бившите собственици и плана
на ползвателите /КП/.
В ПСИГ към ПКП
имот – хавра на *** *** не е отразен, а пренесен с
границите си в стар имот № ***, целият с площ от 11 854 кв.м., записан на
неидентифициран собственик.
В КП от 1997г.
към ПКП на местността, е отразен имот
№ ***.*** с площ от 852 кв.м. записан на
*** ***. Така записаният имот граничи на запад с имот ***.***, записан на ***
***, на север – територия на КВС, залесена с дървесни видове, на изток с имот ***.***
с площ от 846 кв.м., записан на МЗХП – София, без посочено основание.
Имот № *** по КП
с площ от 852 кв.м., записан на *** *** попада с част от площта си в ПИ № **7,
целият с площ от 954 кв.м. по КП от 1983г. и с цялата си площ в стар имот № ***
с площ от 11 584 кв.м.
Имот № *** по КП
с площ от 822 кв.м., записан на МЗХП - София попада с част от площта си в ПИ № **8,
целият с площ от 801 кв.м. по КП от 1983г. и с цялата си площ в стар имот № ***
с площ от 11 584 кв.м. и в част от имот *** с площ от 833 кв.м., записан
на *** ***.
Имот № *** по КП
с площ от 673 кв.м., записан на *** *** попада с част от площта си в ПИ № **7,
целият с площ от 853 кв.м. по КП от 1983г. и с цялата си площ в стар имот № ***
с площ от 11 584 кв.м.
Експертът е дал
заключение, че ПИ № *** и ПИ № *** съответстват на ПИ **7 и ПИ № **8 по
предходния КП от 1983г., но само по местоположение, че попадат изцяло в
границите на стар ПИ *** по ПКП и че с голямо приближение съответстват на ПИ ***
и ПИ № *** по КП от 1991г. по местоположение, граници и площ.
В плана за
новообразуваните имоти на с.о.”***”, одобрен със заповед № РД – 1 – 7706 –
467/04.12.2002г. на Областния управител на област с административен център –
Варна, имот № ***, в който липсва застрояване
е с площ от 1 758 кв.м. и в регистъра е записан на неидентифициран
собственик.
В имот № *** по
ПНИ на с.о.”***” с цялата си площ и граници попадат имоти № *** с площ от 852
кв.м. и № *** по КП от 1997г. към ПКП с площ от 822 кв.м., както и част от ПИ №
***, записан в КП към ПКП на *** *** с площ от 83 кв.м. Имот № *** попада
изцяло в стар имот № *** по ПКП.
В Кадастралната
карта и кадастралните регистри /КККР/, одобрени със заповед от 23.06.2008г. на
ИД на АГКК, ПИ № ***.*** с площ от 1 757 кв.м., отразен в комбинирана
скица № 4, но посочен в заключението неправилно като 3658, е записан на
неидентифициран собственик. Въз основа на АЧОС от 31.03.2015г. е записан на ***.
Имот № *** с
площ от 1 757 кв.м. е идентичен по площ и граници на имот № *** по ПНИ,
попада изцяло в стар имот № *** по ПКП. В неговите граници попадат изцяло ПИ № ***
с площ от 852 кв.м., записан на *** *** и ПИ № *** по КП от 1997г. с площ от
822 кв.м., записан на МСГХ – София, както и част от записания на *** ***в ПИ ***
с площ от 82 кв.м.
С решение 2134 -
/24.03.2010г. на ОбС – Варна е одобрен ПУП – ПУР за
с.о.”***”, който план за улична регулация на селищното образувание е изработен
върху основата на КККР.
При извършения
оглед на ПИ № ***, експертът е установил, че процесният имот е ограден от
северозападната и североизточната част. Ограда е поставена от към имот № 3040 –
записан на *** и от към гората или имот номер *** с площ от 54 364 кв.м.,
записан на МЗГ – ДГС. Ограда не е поставена между имот *** и имот ***, записан
на *** ***в. Вместо ограда между съседните имоти, е направена пътека,
обозначаваща границата. По същия начин, вместо ограда, е направена пътека обозначаваща
границата с имот *** по КП от 1997г., записан на неидентифициран собственик.
Експертът е констатирал при извършения оглед,
че в частта от имот *** съответстваща на ПИ ***.*** по КП от 1997г. с площ от
852 кв.м., е поставен преместваем „фургон – каравана”.
Земята, в която
попада ПИ ***, е била стопанисвана и обработвана от създадените след 1959г.
ТКЗС „Черно море”, по – късно от ДЗС „***”, АПК „***” и НПЛВК /Научно
производствен лозаро – винарски комплекс/.
Според експерта, земята в територията на с.о.”***” от 1995г. до **.05.2000г., е била земеделска, а от **.05.2000г.
до настоящия момент, е със статут на урбанизирана територия.
Доколкото в удостоверение № 84/1978г., имотът предоставен за ползване
на *** ***, е описан като хавра с площ от 0, 6 дка
при граници: *** ***в, записан в регистрите към КП от 1991г., КП от 1997г., ПНИ
от 2002г. и КККР от 2008г. и лицето *** ***, което не фигурира в нито един от
тях, експертът, не е в състояние да определи площта предоставена за ползване, съобразно
удостоверението, както и нейните граници, поради съвпадение само на една
граница и наименование на местността. По същите съображения, не би могло да се
установи дали предоставеният за ползване имот попада с цялата си площ и граници
в имот *** по КККР.
С оглед извършена справка в ОСЗ – Варна, експертът е категоричен, че за
имот ***, предмет на делото, не е проведена реституционна процедура, нито
процедура по чл. 19 ЗСПЗЗ. Имотът не е бил държавна собственост и за него не е
съставян акт за държавна собственост.
Ангажираните по инициатива на ищците гласни доказателства, чрез разпита
на свидетелите – *** *** и Х. *** установяват следните релевантни за делото
факти: в периода от 2004г. – 2006г., г – н *** посетил за първи път имот с площ
над 1 дка, находящ се в *** – юг, местност „***”, за който знае, че е собствен
на И.М.. В негов е поставена каравана, принадлежаща също на И.М.. Имотът
граничи с дворно място, в което има две новопостроени къщи, с друг имот, който
също е застроен, с гора и лозя /път/. Още при първото си посещение в имота, г –
н *** установил, че същият е ограден от всички страни с ограда от бетонови
колчета и мрежа, която по думите на И.М. е направена от него, брат му и тяхната
майка. Имотът е ограден със същата ограда и до лятото на 2015г., когато го е
посетил за последен път. Караваната с поставена пред нея тента позволява в нея
да пренощуват поне четирима души. Всяко лято, когато И.М. е в страната, заедно
с г – н *** и понякога с А.А. го посещават и си правят барбекю.
До смъртта на майката на ищците ***, починала през 2013г., за имота се е
грижила както тя, така и синовете й. В имота са гледани ябълка и праскова и
„още доста овошки”. В градината е имало и зеленчуци – домати и пипер. След
смъртта й, И.М. е продължил да поддържа дворното място, което е с обработена
тревичка и подрязани дръвчета. Заедно с брат си, И.М. са засаждали домати,
краставици и патладжани. Дворното място не е водоснабдено, нито
електрифицирано.
Свидетелят Х. *** е посетил за първи път дворно място с площ около
декар, декар и половина и повече през 2000г., намиращо се в „***”, до което се
стига през кв. ***, гробищния парк на кв.”***”, местност „***”, а след това се
завива на ляво. За него знае от И.М., че е наследствено, придобито от неговата майка,
която не познава и никога не я е виждал. Дворното място представлява овощна
градина, в която са посадени плодни дръвчета – череши, ябълки и лешници.
Отделно в имота са засадени и зеленчуци. Имотът граничи с лозе, дъбова гора и
поле. Имотът не е водоснабден и електрифициран. Г – н М. споделил намерението
си да осигури вода и ток, а за по – голямо удобство, когато се обработва, е
поставена каравана. Насажденията са поливани с вода, осигурена от кладенец,
намиращ се в съседен имот. Имотът дори и при последното посещение на свидетеля
през есента на 2015г. е бил ограден от всички страни с ограда от т*** мрежа с
бетонови колове.
Характерът на предявения положителен установителен иск възлага в тежест
на ищците И.М. и А.А. да установят при условията на пълно и главно доказване,
че се легитимират като собственици на процесния имот на твърдяното в исковата
молба придобивно основание - по
наследствено правоприемство, след смъртта на
наследодателя *** ***, починал на 15.03.2013г., придобит от него по давностно владение, осъществено в периода от 1978г. до
смъртта му.
За да се придобие
право на собственост по давностно владение, следва да се установи, чрез
пряко и пълно доказване наличието на всички елементи
на фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС – владение, т.е. упражняване на фактическа власт
върху вещта и намерение да се държа като своя, като
липсата на категоричност за която и да е от
законовите материалноправни
предпоставки изключва този придобивен способ. Следва да бъде установена и
идентичността на предоставения за ползване имот с този, предмет на делото.
За да
е налице владение, годно да произведе
правни последици, е необходимо упражняването на фактическата власт за себе
си да е постоянно
и непрекъснато /да нямат случаен характер,
а да са израз
на воля, трайно да се
държи вещта по начин препятстващ
евентуалното владение на други лица
за период по-дълъг от шест
месеца/, да е спокойно /да не
е установено с насилие или по скрит
начин/, да е явно /да се
упражнява така, че всеки заинтересован
да може да
научи за това/ и да е несъмнено
/да няма съмнение, че владелецът
държи вещта, както и за това,
че я държи за себе си/.
При промяна
на намерението на субекта, упражняващ
фактическата власт, намерението да се държи вещта
като своя, вместо за другиго
или като обща трябва да
бъде изразено по ясен /несъмнен/
начин, т.е. чрез действия който
не будят съмнение за отричане
на чуждата власт по отношение
на вещта и не допускат чужди
действия. В тази
хипотеза /при превръщане на държането
във владение/ в тежест на претендиращия
владение, годно да породи правни
последици, е да докаже извършванего на такива действия
след придобиване на фактическата власт.
Въз основа на удостоверение 84/1978г.,
съставляващо свидетелстващ документ, създаден, за
да удостовери правото на ползване,
възникнало от Решение на ИК на
ОНС- Варна, взето с Протокол № 13/19.07.1978г., съдът приема, че *** ***, е
имала качество на „ползвател”, на когото е предоставено право на ползване върху
хавра с площ от 0, 6 дка в местността „***” при
граници: *** ***в и *** ***.
Решаващият критерий
за индивидуализирането на
недвижими имоти са техните граници. Следва да се има предвид, че
индивидуализацията на недвижимите имоти става по тяхното
местонахождение, граници, регулационен статут, площ, както и всички
други данни и доказателствата за тях, които могат
да послужат за установяване на това обстоятелство.
За да се установи
идентичност между два имота, съществували
към различни периоди от време
с различна индивидуализация
е достатъчно те да съвпадат по
местонахождение и граници, като последната характеристика се свързва с пространствените предели на правото
на собственост върху опред*** част от земната
повърхност, достигащи до там, откъдето
започват имотите на неговите съседи
и на тяхното право на собственост.
Ако в различни периоди от време съседите/
или техните наследници/ съвпадат, може да се
направи извод, че и заключеният между тях имот
не е променен. Площта на имота и сигнатурата
по плана, ако има такава,
не са присъщи
белези, тъй като зависят от
начина на измерване или могат
да се променят
при изменение на плана.
С оглед всички ангажирани по делото
доказателства, включително и експертните знания на вещо лице, съдът приема, че е
налице идентичност между имот *** по КП от 1991г. за територията на местност „***”,
землище кв. *** с този, предоставен на ползвателя с удостоверение 84/1978г., за
който извод свидетелства направеното записването в регистъра към КП от 1991г.
относно имот ***, индиция, че *** *** е заверена в
него, последващото записване в плана на ползвателите от 1997г. относно имот ***.***
с площ от 852 кв.м., съвпадението на една граница, а именно тази с имот *** по
КП от 1991г. и по КП от 1997г., записан на *** *** и съвпадението на
местността, в която същите се намират.
Доколкото имот *** по КП от 1991г.
съответства на ПИ *** по плана на ползвателите от 1997г. с разлика от един
квадратен метър в площ, съдът приема, че предоставеният на ползвателя имот е
този по КП от 1997г. с площ от 853 кв.м., който попада с цялата си площ и
граници в ПИ 10135.***.*** по КККР.
Разпоредбата на чл. 5, ал. 2
ЗВСОНИ предвижда, че изтеклата
придобивна давност не се зачита
само за имоти, собствеността върху
които се възстановява по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСОНИ и от деня на
влизане на тази разпоредба в сила по отношение
на такива имоти започва да
тече нова давност. Разпоредбата установява средство
за защита правата на лицата,
които са заявили един имот
за възстановяване по реда на
ЗВСОНИ или ЗСПЗЗ, но не брани
права на други лица, вкл. и на общината
или държавата по отношение на
имущества, които същите
претендират да притежават на съответно
основание. В отношенията между установилото фактическата власт върху имота лице, позоваващо се
на изтекла в негова полза придобивна
давност и лица, заявяващи самостоятелни
права върху имота на основание, различно от
проведено производство по възстановяване на собствеността, приложение намират
правилата за прекъсване на давността,
установени в ЗЗД и ЗС, но не
и правилото на чл. 5, ал.2 ЗВСОНИ. В този смисъл
Решение 271/30.10.2012г., постановено по гр.д. 477/2012г. на ВКС, II г.о.
Давността за придобиване на имот, който не подлежи на възстановяване би могла
да тече от 01.03.1991г.
Не се установява по делото с оглед
изложените твърдения и ангажираните специални знания на експерт, че имотът,
предмет на делото, е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, поради което
по отношение на него не се прилага чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ.
Правото на ползване на *** *** е
прекратено на 01.03.1991г. по силата на пар. 4 ПЗР на
ЗСПЗЗ, от който момент същата се е намирала без правно основание в
предоставения й за ползване имот, явявайки се негов държател. Доказателства за
установяване на фактическа власт върху останалата част от процесния имот ***,
не са ангажирани от ищците в процеса.
Ангажираните по делото гласни доказателства
не установяват изложените в исковата молба твърдения, че *** *** е владяла постоянно
и непрекъснато по начин изразяващ воля трайно да се държи вещта, спокойно, явно
и несъмнено нито върху предоставения й и за ползване имот, нито върху имот ***
по КККР, предмет на делото. Показанията на свидетеля Х. *** почиват на
впечатления добити от четири – пет посещения в рамките на 15 години, през което
време до смъртта й през 2013г., същият не познава и не е виждал ползвателя *** ***
да е обработвал и стопанисвал имот 10135.***.*** по КККР. За периода от 2000г.
до есента на 2015г. състоянието на имота, според свидетеля, е останало
непроменено, без вода и ток. Свидетелят не разполага с преки впечатления кое
лице е обработвало и засаждало имота с плодове и зеленчуци.
Показанията на свидетеля Х. *** и *** ***,
че дворното място е оградено от четири стени с ограда от т*** мрежа и бетонови
колове противоречат на отразеното в съставения на 26.02.2015г. констативен
протокол от 26.02.2015г., както и на извършения от вещото лице преди депозиране
на заключението от 16.03.2016г. оглед, а именно, че дворното място е оградена
само от североизточната и югозападната му част, поради което в тази им част
същите не се кредитират от съда.
Показанията на свидетеля *** ***, в
частта по отношение на поставената от И., А. и тяхната майка ограда, не са плод
на преки и непосредствени впечатления, а пресъздават разказаното от ищеца И.М..
Свидетелят сочи, че майката на ищците е „работила по двора”, но същият не
разполага с впечатления за конкретно извършени от нея действия.
Гласните доказателства установяват
единствено, че преди смъртта на *** ***, починала на 15.03.2013г., е поставена
каравана, според свидетеля *** от 2004г. и то в частта от имот *** по КККР,
съответстваща на имот *** по КП от 1991г., според изявлението на експерта,
както и че след 15.03.2013г., дворното място се ползва от ищците И.М. и А.А..
Заплащането на данък върху недвижимия имот
и такса „битови отпадъци” за процесния имот 10135.***.*** по КККР едва през
2012г. съставлява действие на обикновено управление, от което не би могло да се
направи извод нито за осъществявано владение, нито за намерение да се държа
имота като свой. Плащането на данъци и такси от страна на ищците през 2013г. не
може да бъдат отнесено към имот *** по КККР, предмет на делото.
Позоваването на придобивна давност от
страна на наследниците на починалия владелец има за последица придобиване на
право на собственост само при осъществен фактически състав по чл. 79 ЗС.
С оглед всички ангажирани
доказателства, съдът приема, че ищците И.М. и А.А. не са доказали, че
наследодателят им е осъществил владение, което е да е постоянно, непрекъснато, явно,
спокойно и несъмнено от 1991г. до смъртта си с намерение да държи вещта като
своя, поради което същият не е придобил правото на собственост върху имот ***
по КККР, а след смъртта му, това право не е преминало в патримониума
на неговите наследници по закон.
Следователно, активната
материално - правна легитимация на ищците в процеса на заявеното
придобивно основание остава недоказана, поради което и предявеният иск подлежи
на отхвърляне.
При този
изход на спора в полза на
ответника *** следва да се присъдят
сторените по делото съдебно – деловодни разноски в размер на
2011, 15 лв., на осн. чл.
78, ал. 3 ГПК.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от
И.С.М.,
ЕГН **********,*** и А.С.А., ЕГН **********,***,
представлявана от Кмета *** иск за установяване в отношенията между страните,
че И.С.М. и А.С.А. са собственици на ПИ 10135.***.*** по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД – 18 – 73/23.03.2008г. на
Изпълнителния директор на АГКК с площ от 1 757 кв.м., находящ се в гр.
Варна, кв. ***, местност „***” при съседи: ПИ 10135***, ПИ 10135.***, ПИ 10135.***,
ПИ 10135.*** по наследствено правоприемство, след
смъртта на наследодателя *** ***, починал на 15.03.2013г., придобит от него по давностно владение, осъществено в периода от 1978г. до
смъртта му, на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА И.С.М., ЕГН **********,***
и А.С.А., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТЯТ на ***,
представлявана от Кмета *** сумата от 2 011, 15 лв. /две хиляди и единадесет лева и петнадесет ст./, представляваща сторени по делото съдебно
– деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Окръжен съд – Варна
в двуседмичен срок от връчването на
препис от акта на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: