допълнително
№ 784
гр. Кюстендил, 24.11.2017 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Кюстендилският районен съд, гражданска колегия, в открито
заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и седемнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АНДРЕЙ РАДЕВ
при участието на съдебният секретар-протоколист ЯНКА
АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от съдия РАДЕВ гр.д.№
1083/2016 год., за да се произнесе, взе в предвид следното:
П.Е.И.,ЕГН ********** и Р.Е.И.,ЕГН **********,***,СЪДЕБЕН
АДРЕС-*** чрез адвокат Е.Й. ***, са предявили против П.С.Ц.,ЕГН ********** ***,иск
да бъде обявено „саморъчно завещание“,направено от С. П. С., на 18.07.2013
год.,за нищожно,поради това,че не са спазени разпоредбите на чл.25,ал.1 от ЗН-поради това,че същото не е написано и подписано от завещателя,и поради това
че противоречи на мотива,поради който единствено е направено,със закона и
добрите нрави, поради това, че в
същото е посочено, че ответницата е съпруга, каквото
качество тя не е притежавала. Претендира се осъждане на
ответницата да заплати сторените по делото разноски.
С решение №207/07.04.2017
год. по делото съдът отхвърли иска за обяване на нищожно на процесното
завещание на осн.чл.42,б.“б“ от ЗН във вр. с чл.25, ал.1
ЗН.Настоящото решение е по предявеното основание за обявяване на нищожност на
завещанието, поради противоречие на мотива,поради който единствено е
направено със закона и добрите нрави,
второто наведено основание за нищожност,след постановяване на определение №
685/28.09.2017 год. на КОС по в.гр.д.№ 436/2017 г.КОС.
Особеният представител на ответницата изразява
становище за недопустимост и неоснователност на исковата претенция, моли за отхвърлянето.
КРС, след като обсъди събраните по делото
доказателства при усл.на чл.235,ал.2 и 3 ГПК,приема за установено
следното:Ищците,видно от удостоверение за наследници № 167/15.05.2016
год./л.12/ са племенници на С. П. С.,ЕГН **********,починал на 13.05.2016 год.
в с.Соволяно,Кюст.област,неженен,последното установимо и от препис-извлечение
от акт за смърт /л.11/ и удостоверение за семейно положение № 357/02.11.2016
год./л.57/.От договор за доброволна делба от 1208.2002 год./л.8/ се
установява,че С. П. С. е получил в дял и изключителна собственост имота,описан
в дял първи –дворно място от 524 кв.м.,представляващо имот пл.сн.№ 542,за които
е отреден парцел II в кв.34 А по плана на с.Соволяно,Кюст.област,застроен с двуетажна
масивна жилищна сграда,като местонахождението на имота,границите и съседите му
и застрояването са ситуирани на скица № 247/30.05.2016 год./л.14/,изг.от Община
Кюстендил.Ищците се явили при Нотариус с рег.№ 325 при Нотариална камара-София, Б. А., който изготвил протокол за
обявяване на оставеното при него за съхранение саморъчно завещание /л.4/,по
силата на което С. П. С. завещал на ответницата собственото си жилище дворно
място,находящо се в с.Соволяно,състоящо се от 89 кв.м.,което ответницата е
посочена като съпруга.Съгласно експ.з-ние вх.№ № 26580/29.11.2016
год./л.63-64/,изп.от в.л. инж. А.А. , саморъчното завещание не е написано от издателя,като експерта не може да
даде отговор дали е подписано от него, а съгл.експ.з-ние вх. № 29210/29.12.2016
год./л.71-74/,изп.от в.л. В. С. ръкописния текст в
завещанието не е изпълнен от завещателя,а подписа положен в завещанието не може
да бъде ицзследван.От експ.з-ние вх.№ 4028/16.02.2017 год.,изп.от вещото лице В.Д.С.
се установява,че текстът и подписът на саморъчното завещание са положени от
завещателя.
Горната фактическа обстановка се установява и
доказва от посочените доказателства.Съобразявайки установеното съдът счита,че
предявеният иск е неоснователен ,поради което ще се отхвърли.Мотивите на съда
са следните:
Саморъчното завещание е предписана от закона форма за изразяване на
последна воля. Актът е личен, едностранен и съдържа волеизявлението само на
завещателя. По своята същност завещанието има имуществен характер. Чрез него
завещателят се разпорежда с имущественото си за след своята смърт.Ищците са установили в процеса интереса си от предявяването
на иска, тъй като са наследници по закон на починалия наследодател и завещател
и завещателното разпореждане ги засяга пряко.
Разпоредбата на чл.
42, б. "в" ЗН предвижда като
основание за нищожност на
завещателното разпореждане ,когато то
или единственият мотив, поради който е направено, са противни на закона, на
обществения ред и на добрите нрави. При буквално тълкуване на нормата е видно,
че хипотезата изисква завещанието да е съставено поради един /единствен/ мотив
и този мотив да противоречи на закона, морала или обществения ред. Както бе изтъкнато завещанието е едностранен акт на
безвъзмездно разпореждане с имущество за след смъртта,поради което мотивите на същото
са от значение за разкриване волята на завещателя и преценка дали
разпореждането е в границите на закона.
Мотивите на едно завещание могат да са
различни - да се отблагодари, да се възнагради, да се въздаде справедливост, да
се поощри, да се прояви щедрост, да се осигури нуждаещия се, да се накаже
безотговорния и те разкриват моралния интерес на
завещателя от съставяне на завещанието, неговите цели и подбуди.Обичайният мотив за съставяне на завещание е именно благодарствен и той
съответства на закона и на добрите нрави.Ищците
навеждат довода,че атакуваното завещателно разпореждане е нищожно поради това,че в същото е посочено качество на ответницата
„съпруга“,каквото тя не е притежавала и не притежава.Атакуваното
заващание не съдържа други изрази,от които може да се стори извод,касателно
друг конкретен мотив на завещателя за изготвянето на порцесното.Както съдът вече изтъкна и в основното решение няма пречка със
завещателното разпореждане дадено лице да се разпореди с имуществото си за след
смъртта си и в полза на лице с което не се намира в никаква родствена връзка,като това е
негово изрично предвидено в чл.14 ЗН право, а упражняването на едно изрично признато
от закона право не може да противоречи на добрите нрави, ако не се нарушават
никакви етични и морални правила на поведение,каквото в казуса не се установи. Не може да се приеме за
неморално да бъдат направени завещателни разпореждания с цялото имущество,или
конкретен недвижим имот на лице, което завещателят счита за своя съпруга,въпреки че същото не
притежава това качество ,изводимо от чл.4 от СК. От доказателствата по
делото-удостоверението за наследници,се установи че покойния завещател не е
оставил преживяла съпруга, а в процесното саморъчно завещание ответницата,която
се ползва от него,е посочена като такава ,т.е практически е посочено грешно качество на заветника,каквото той не
притежава, но това не го прави лице,измежду посочените в чл.2 и 3 ЗН,за да е
налице хипотезата на чл.42,б.а от ЗН,от което пък и завещанието нищожно.Мислима
е хипотеза,при която завещателят ,живеейки фактически на семейни начала с лице
от женски пол,без значение за наличието на намерение за сключване на действителен
граждански брак по реда на чл.4,ал.1 СК,да възприема същото като своя съпруга и
да го посочи именно като такова в завещанието,което не прави последното
нищожно.Доказателства,че подобни отношения и фактическа връзка не са били
налице не се събраха. В същност следва да се изтъкне и следното.На
осн.чл.43,б.“б ЗН е унижощаемо завещанието,сторено поради грешка.Грешката по
отношение на качеството на лицето,ако се квалифицира като грешка в мотива би
била предпоставка
за уважаване на иск с правно основание чл.
43, ал. 2 от ЗН ,ако се докаже твърдението, че при извършване на завещанието
завещателят е бил мотивиран от грешната си представа за фактите и
обстоятелства, станали причина за разпореждането. Грешката е основание за
унищожаемост тогава, когато е налице несъответствие между действителната воля
на завещателя и материализираната в завещанието. Следователно грешката трябва
да засяга обективираното волеизявление, т. е. на самото завещателно
разпореждане, и тя засяга неговите съществени елементи. Мотивите за съставяне
на завещанието,както бе изтъкнато по-горе и в основното решение, са морален,
несъществен елемент от завещанието и поради това грешката в мотива е причина за
унищожаване само когато той е изразен в самото завещание и единствено поради
него е направено разпореждането. В разглеждания случай ,ако се приеме че
посочването на ответницата с качеството „съпруга“е мотива на атакуваното
завещание,с оглед и на изложеното по-горе, липсата на юридическите предпоставки
за съществуване на съпружеска връзка между завещателя и ответницата не може да
обоснове извод за грешка в мотива по смисъла на чл. 43, ал. 1, б.
"б" ЗН, единствено поради който е сторено
завещанието,поради което и ако предявеният иск
при фактическте обстоятелства на които се основава,се квалифицира като
такъв по чл.43,ал.2 ЗН, то отново би бил неоснователен.В казуса съдът даде
квалификация на предявеното основание и поради задължителното указание на КОС
по определение № 685/28.09.2017 год. на
КОС по в.гр.д.№ 436/2017 г.КОС.
С отхвърлянето на иска и на посоченото основание на ищците не се следва присъждане на
разноски,такива не се
следват и на ответницата,която не е сторила такива в процеса.
Водим от горното и на осн.чл.250 ГПК във вр.чл.42,б.“в ЗН,съдът:
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният от П.Е.И.,ЕГН
********** и Р.Е.И.,ЕГН **********,***, против П.С.Ц.,ЕГН ********** ***,иск да
бъде обявено „саморъчно завещание“,направено от С. П. С., на 18.07.2013 год.,за
нищожно,поради това,че същото и мотива,поради който единствено е направено
противоречи на закона и добрите нрави, поради това че ответницата не е
притежавала качеството на съпруга,както е посочено в завещанието.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд-Кюстаендил в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните чрез връчването на преписи.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: