Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 04.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на седми
юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 13730 по описа на съда за
2017 г., взе предвид следното:
Производството
е по реда на § 22 от ПЗР на КЗ вр. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) и е образувано
по подадена от Т.Г.А. искова молба, с която моли ответникът З. „Л.и.“ АД да
бъде осъден да му заплати сумата от 70 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди и 1 700 лева обезщетение за имуществени
вреди от ПТП, настъпило на 04.09.2016 г. в гр. Лом, ведно със законните лихви
съответно от 04.09.2016 г. и от датата на подаването на исковата молба до
окончателното изплащане.
Ищецът твърди,
че на 04.09.2016 г. претърпял ПТП, вина за което имал водачът на т.а. „ДАФ ФТ
ХФ“ с ДК № ********с прикачено седлово ремарке Я.Т.Т.. Т.А. се намирал в къща
на адрес *** и седял под навес с излаз на ул. „******. Превозното средство се
движило по ул. „Софийска“ в посока центъра на гр. Лом и поради несъобразена
скорост изгубил контрол над управлението на товарния автомобил и се ударил в
къщата на ул. „Вакуумна фабрика“.
При
произшествието ищецът Т.А. получил счупване на диафизата на ляво бедро, порезна
рана в областта на лява предмишница, порезна рана в областта на долната устна и
счупване на горна челюст. В МБАЛ „Св. Николай Чудотворец“ ЕООД – гр. Лом
претърпял оперативна интервенция с поставяне на метална остеосинтеза, което
затруднило движението на долен ляв крайник. На горната челюст му поставили
шина.
Водачът
на т.а. „ДАФ ФТ ХФ“ с прикачено седлово ремарке имал сключена валидна към 04.09.2016
г. застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното
дружество. З. „Л.и.“ АД следвало да поеме отговорността за заплащане на
обезщетения за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, които
ищецът оценява на 70 000 лева и за имуществени вреди – разходи за лечение
и медикаменти на стойност 1 700 лева.
Ответникът
е подал отговор, в който оспорва механизма на
произшествието, изключителната вина на водача Я.Т., причинната връзка
между произшествието и получените от ищеца физически увреждания. Счита
претендираният размер на обезщетението за завишен.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.),
като нормата е приложима към спорното материално правоотношение, предвид § 22
от ПЗР на КЗ, според която част ІV на КЗ (отм.) се прилага за застрахователни
договори, сключени до влизане в сила на действащия към момента на постановяване
на настоящото решение КЗ (обн. ДВ, бр. 102/29.12.2015 г.).
В случая
предявеният иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) се основава на
сключен на 26.08.2015 г. договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите между собственика на т.а. „ДАФ“, модел „ФТ ХФ“ с ДК № ********и
З. „Л.и.“ АД, с което застрахователят се е задължил да покрие в границите на определената
в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените
от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно
разпоредбата на чл. 226, ал.1 КЗ (отм.) увреденият, спрямо който застрахованият
по застраховка „Гражданска отговорност“ е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя. Отговорността на застрахователя се
изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от увреденото лице
имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането
и е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на
делинквента.
За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между прекия причинител
на вредата и застрахователя. Това обстоятелство е отделено като безспорно в
процеса с определение от 28.03.2018 г.
Следва да
са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД.
С влязла в
сила на 18.06.2019 г. присъда по НОХД № 134/2018 г. по описа на ОС – гр.
Монтана Я.Т.Т. е признат за виновен в това, че 04.09.2016г. около 18,30 ч. в
гр. Лом, обл. Монтана, на ул. „Софийска“ при управление на моторно превозно
средство - товарен автомобил категория N3 - влекач марка “ДАФ” модел “ФТ ХФ“ с
ДК № ******, собственост на „Турботракс България“ ООД и прикачено седлово
ремарке „Turbo`s hoet“ с белгийска регистрация рег. № ******, собственост на
„Сонкотра НВ“ нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 20, ал. 1 от ЗДвП:
„Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства,
които управляват“; чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП: „Водачите и пътниците в моторни
превозни средства от категории ….. N3, когато са в движение, използват
обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани“, като
вследствие на непоставен обезопасителен колан при преминаване през пътна
неравност (след поставен знак А12 „Неравности по платното за движение“ с
допълнителна табела Т2 „Дължина с указано разстояние 3 км“) загубил контрол над
управлението на моторното превозно средство, напуснал пътното платно и се
блъснал в крайпътна къща на адрес гр. Лом, ул. „Вакуумна фабрика“ № 3 и по
непредпазливост причинил смъртта на Златко Петков Зайков и телесни повреди на
повече от едно лице, сред които Т.Г.А. - счупване на ляво бедро в средната
трета с разместване на фрагментите, причинило трайно затруднение на движението
на долен ляв крайник с оздравителен период около 9-12 месеца – престъпление по
чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, б. „б” вр. ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
Съгласно
нормата на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за граждански
съд относно извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. В този смисъл съдът приема за осъществени всички елементи от фактическия
състав на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
Функционално
обусловена и тъждествена по обем с отговорността на делинквента е отговорността
на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
който дължи да заплати обезщетение за претърпените от увреденото лице
имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от
увреждането.
Размерът
на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост (чл. 52 от ЗЗД) и се обуславя от характера и тежестта на вредите,
интензитетът и продължителността на понесените болки, проявлението им във
времето, възрастта на пострадалия, прогнозите за възстановяването и др.
Установява
се от медицинската документация и от заключението на съдебно-медицинската
експертиза, че получените от ищеца травми, чието обезщетение се претендира в
настоящото производство, са причинени именно от процесното ПТП. Т.А. е получил
счупване на лява бедрена кост в средната й част, две порезни рани в областта на
лява предмишница, порезна рана в областта на областта на долната устна,
частично счупване на горна челюст и счупване на 22 зъб. Счупването на ляво
бедро в средна част е причинило трайно затруднение в движението на ляв долен
крайник с оздравителен период около 9-12 месеца при липса на усложнения и
нормален оздравителен процес. Порезните рани в областта на долна устна и лява
предмишница причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота,
като оздравителният период продължавал от 10 до 14 дни. Счупването на горната
челюст и на зъба причинили затруднения в дъвченето и говоренето.
Лечението
на лявото бедро се изразявало в приложена оперативна интервенция за открито
наместване на счупването на ляво бедро и фиксиране на фрагментите с метална
остеосинтеза – интрамедуларен пирон и винтове. Раните на лява предмишница и
долна устна са били зашити. Предприета била корекция на зъбите и отстраняване
на несъответствието между горна и долна зъбни редици.
Данни за
настъпили в хода на лечението усложнения липсват. При извършения през август
2018 г. преглед от вещото лице д-р С. се установили белези по лицето, лява
предмишница и ляво бедро. В лява колянна става обемът на движение бил ограничен
до 100 градуса при норма от 130 градуса, което се очаквало да остане за
постоянно.
По делото
са събрани и гласни доказателства – показанията на свидетеля Гана Апостолова,
съпруга на ищеца. Свидетелят разказва, че когато линейката дошла Т. се намирал
под тухлите на съборената част от сградата. Изпаднал в шок. След като го
изписали лечението му продължило 6-7 месеца, като приемал обезболяващи.
Самостоятелно започнал да се придвижва към осмия месец след инцидента, но само
с помощта на патерици. Ползвал инвалидна количка за посещения на прегледи в
болницата и провеждане на терапии извън дома си. Затруднено било и храненето
му, тъй като челюстта и два от зъбите му били счупени.
Т.А.
чувствал психически дискомфорт от увреденото си здравословно състояние. Не бил
в състояние на полага труд, както преди произшествието. Променило се и
поведението му – станал нервен и избухлив.
Безспорно
за продължителен период от време ищецът е бил лишен от възможността да води
обичайния си начин на живот. В резултат на политравматичните увреждания той е
бил хоспитализиран за период от две седмици, през които е изпитвал интензивни
болки и страдания и е претърпял оперативна интервенция - поставяне на метална
остеосинтеза за наместване на счупването на долен ляв крайник. След изписването
е бил принуден да пази постелен режим, с необходимост да ползва чужда помощ за
хигиенно-битови дейности и придвижване. Качеството му на живот значително е
занижено, включително към настоящия момент поради ограничения обем в движение
на лява колянна става.
Като
съобрази възрастта на пострадалия – 32 г. към датата на ПТП, тежестта на
уврежданията и последиците от тях, изпитаните болки и страдания, техния
интензитет и продължителността им, тежкото му здравословно състояние, лишаващо
го от възможността да полага труд както преди 04.09.2016 г., съдът намира, че претендираният
размер на обезщетението от 50 000 лева е справедлив и съответстващ на
критериите за неговото определяне. Лимитите на застрахователните суми за
неимуществени вреди се увеличават почти ежегодно. Конкретните икономически
условия и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за
определяне на обезщетението момент – 04.09.2016 г., когато е настъпило
процесното ПТП, от което са произтекли вредите, са ориентир за определяне на
размера на дължимото застрахователно обезщетение, независимо от функционално
обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия
причинител на застрахователното събитие.
Във връзка
с необходимото лечение на получените при процесното ПТП увреждания са
направените разходи, за което е представен платежен документ, поради което този
иск следва да бъде уважен в пълния предявен размер.
За обезщетяването на вреди от непозволено увреждане
длъжникът е в забава от възникване на главното задължение (чл. 84, ал.3 ЗЗД) –
момента на причиняването на вредата. От този момент той дължи обезщетение за
забавено изпълнение, което когато главното задължение е парично, е в размер
законната лихва – чл. 86, ал.1 ЗЗД. По силата на чл. 223, ал. 2 КЗ (отм.) застрахователят
заплаща обезщетение, включително за пропуснати ползи, които представляват пряк
и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и за лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. Отговорността му
е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на
застрахователното събитие, поради което застрахователят по застраховка
„Гражданска отговорност” отговаря за всички вреди при условията, при които
отговаря техният причинител. По тези съображения законната лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде начислена от датата на
увреждането.
Претендираните суми за лечение, формиращи иска за
имуществени вреди се дължат ведно с лихвите от датата на завеждането на
исковата молба до окончателното изплащане.
Тъй като ищецът е бил освободен от държавна такса и
разноски, ответникът дължи да заплати по сметка на СГС сумата от 2 068 лева
държавна такса и 216.32 лева депозит за експертиза.
На ищеца е оказана безплатна правна помощ, поради което
на процесуалния му представител се дължи адвокатско възнаграждение в размер на
2 673.09 лева.
Ответникът
има право на разноски съразмерно на отхвърлената част от иска за обезщетяване
на неимуществените вреди – 128.57 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
З. „Л.и.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Т.Г.А.,
ЕГН **********, с адрес *** сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от увреждания,
получени при ПТП, настъпило на 04.09.2016 г. в гр. Лом, ведно със законната лихва
от 04.09.2016 г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска за горницата до
пълния предявен размер от 70 000 лева; сумата от 1 700 лева
обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 24.10.2017 г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал.
1, т. 2 от ЗАдв., З. „Л.и.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***
да заплати на адвокат В.Н., с адрес *** сумата от 2 673.09 лева адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Т.Г.А., ЕГН **********, с адрес *** да
заплати на З. „Л.и.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***
сумата от 128.57 лева разноски по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, З. „Л.и.“ АД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка на СГС
сумата от 2 068 лева държавна такса и 216.32 лева депозит за експертиза.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: