№ 50
гр. Перник , 11.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на девети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Диана М. Матеева
като разгледа докладваното от Диана М. Матеева Гражданско дело №
20201720105037 по описа за 2020 година
Предявени са кумулативно обективно съединени искове от
Р. И. А. ЕГН ********** гр.****** ул.*********
И чрез адв.К.П. БлАК
ПРОТИВ
“ОББ” АД ЕИК ********* седалище и адрес на управление гр.София бул.Витоша 89 Б
с пр.основание чл. 124 ГПК а именно – да се признае за установено, че не дължи
сумата 12 397.94 лв. представляваща задължение по Споразумение за разсрочване на
задължението от 10.12.2015г.
Претендира и разноските по делото.
В законния срок е депозиран отговор от ответната страна, с подробно становище за
неоснователност и недоказаност на така предявения отрицателен установителен иск.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите и възраженията на страните, приема следното:
1
От фактическа страна се установява:
Видно от приложените доказателства:
-страните са сключили Договор за предоставяне на кредит на 11.12.2006г. в размер
26 700лв. със срок на издължаване 29.12.2027г.
-за обезпечение на кредита е учредена договорна ипотека в полза на ОББ АД върху имот :
ап.82 нах. се гр.****** ул.*********** ведно с мазе № 82
-на 29.02.2011г. между страните е сключено допълнително споразумение – въз основа на
което за 18 месеца са намалени месечните вноски.
-междувременно е бил издаден ИЛ по чгд № 6390/2015г. ПРС за сумите :
22144.43лв. главница
Законна лихва върху нея от 29.09.2015г. до окончателното изплащане
6492.06лв. договорна лихва за периода 29.05.2013-28.09.2015г.
Сумата 899.93лв. наказателна лихва за периода 29.05.2013-28.09.2015
Сумата 1757.25лв. разноски по запов.производство.
-след това страните сключват Споразумение за разсрочено плащане на задължението от
10.12.2015г. – като ищецът се е задължил в срок до 30.01.2021 г. да погаси цялото задължение в
общ размер 27682.23лв. към дата 07.12.2015г.
-на 05.06.2020г. ищецът е поискал удостоверение от което да е виден размерът на дълга,
като му е издадено такова от 19.06.2020г. от което е видно, че има задължение към банката в
размер 16081.17лв.
-междувременно при ЧСИ А.Василева е заведено изп.дело № 659/2020г. и е наложен запор
върху банковите сметки, както и опис на запорирани вещи и възбранени имоти
По последните е поискано ОБЕЗПЕЧЕНИЕ на висящ иск – СПИРАНЕ НА
ИЗПЪЛНЕНИЕТО , което настоящият съдебен състав е удовлетворил.
Длъжникът по това изп.дело завежда настоящия отрицателен установителен иск, като в кач.
2
на ищец по същия, твърди, че
Въз основа на така установените факти, настоящият съдебен състав достигна до
следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 124 ГПК и чл. 86 ЗЗД.
Доказва се, че между "ОББ" АД и ищеца е сключен договор, по силата на който банката се
е задължила да предостави кредит, а потребителя - да върне сумата в определен срок.
От съдържанието на процесния договор с оглед предмета, страните и съдържанието на
правата и задълженията, съдът прави извода, че е налице договор за потребителски кредит
Договорът е сключен в изискуемата се от закона писмена форма, и съдържанието на
неговите клаузи, с които ответникът е запознат, са изцяло съобразени със специалната уредба на
този вид договори.
Фактическият състав, от който възниква задължението на потребителя за връщане на
заема, включва кумулативното наличие на следните елементи:
-действителен договор за потребителски кредит;
-предоставяне на договорения заем и
-изискуемост на задължението за неговото връщане.
Договорът е реален - счита се сключен, когато въз основа на постигнатото съгласие между
страните парите бъдат предадени на заемателя.
От неговото съдържание се установява, че :
-кредитът е в размер 26 700лв. – отпуснат за ремонт, реконструкция на недв.имот –ап.82
нах. се гр.****** ул.Мл.Стоянов бл.4 Г ет.5
-кредитът е усвоен на 15.12.2006г.
-на 30.06.2013г. целият кредит ведно с лихвите е станал предсрочон изискуем
3
-имало е две погасителни вноски на 25.05.2013 и на 29.06.2013г.
-на 01.10.2015г. е издадена Заповед за изпълнение № 4841 по чл.417 ГПК и ИЛ от
01.10.2015г. по които се дължи сумата 22 114.43лв.- по Договора за креди ти изменен с
Доп.споразумение от 29.02.2.11г., сумата 6492.06лв. договорна лихва, сумата 899.93л.наказ.лихва
законната лихва върху главницата считано о т29.09.2015г., както и д.такса 590.13лв. и 1167.12лв.
адв.възнаграждение
-на датата 02.12.2015г. ищецът прави плащане в размер 4000лв . с която погасява - в
законов ред – 1167.12лв.адв.възн., 590.13лв.д.такса, 899.93лв. наказ.лихва 1342.82лв. договорна
лихва
-на датата 10.12.2015г. между страните е подписано Споразумение за разсрочване на
задължението
Към датата 07.12.2015г. общият размер на задължението възлиза на 27 682.23лв.
Горните данни се потвърждават от приетата по делото СИЕ с вещо лице В.В..
В о.з. на 09.03.2021г. вещото лице пояснява – на въпрос на ищцовия адвокат – внасянето на
сумата 4000лв. защо не влияе на общия дълг, следното :
Частичното плащане от 4000лв. е направено преди датата на анекса. То е направено на
02.12.2015г. и е било осчетоводено по счетоводните книги на банката.
Тази сума не влияе на общия резултат.Законната лихва е начислена съобразно платените
суми.
На възражението : че в Споразумението за разсрочено плащане било писало, че се дължи
само лихва и главница – вещото лице сочи, че клаузите по споразумението не отменят клаузите на
Договора за кредит, още повече закона – където ясно се сочи по какъв ред се погасяват суми : по
обратен ред – първо разноски, такси, лихви и накрая главница. Т.е. поредността на погасяване
сочи, че сумата се дължи както е посочена от вещото лице.
4
При това положение следва да се приеме, че така предявения отрицателен установителен
иск се явява изцяло неоснователен и недоказан.
Следователно се доказва, че банката е изпълнила задължението си да предостави на ищеца
уговорения потребителски кредит при уговорени условия и начин на плащане и по посочена
банкова сметка. Ищецът не е изпълнил задължението си, като е прибягнал до всякакви „трикове“
за забавяне на изплащането, през което време обаче тече лихва, и дори при частично плащане,
главницата не се е намалила в цифрово изражение.
Следователно – остават дължими по кредита така посочените суми, от което следва , че
предявения отрицателен установителен иск следва да се отхвърли.
По разноските:
При представен списък по чл.80 ГПК – ищецът дължи на ответната банка сумата 500лв.
разноски
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Р. И. А. ЕГН ********** гр.****** ул.*********
И чрез адв.К.П. БлАК
ПРОТИВ
“ОББ” АД ЕИК ********* седалище и адрес на управление гр.София бул.Витоша 89 Б
с пр.основание чл. 124 ГПК а именно – да се признае за установено, че не дължи
сумата 12 397.94 лв. представляваща задължение по Споразумение за разсрочване на
задължението от 10.12.2015г.
ОСЪЖДА Р. И. А. ЕГН ********** гр.****** ул.*********
И чрез адв.К.П. БлАК
ДА ЗАПЛАТИ НА
5
“ОББ” АД ЕИК ********* седалище и адрес на управление гр.София бул.Витоша 89 Б
РАЗНОСКИ в размер 500лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжния съд в двуседмичен срок
от връчването.
СЛЕД ВЛИЗАНЕ В СИЛА НА РЕШЕНИЕТО делото да се докладва за последващи
действия по допуснатото обезпечение на висящия иск.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6