Присъда по дело №269/2019 на Районен съд - Гълъбово

М О Т И В И

 

към ПРИСЪДА № 260000 от 18.01.2021г.

 

по НОХД № 269 от 2019 г. по описа на РС Г.

 

Производството е образувано по повод внесен от РП-С.З., ТО - Г., обвинителен акт срещу С.И.И. с ЕГН **********, роден на *** ***, българин, български гражданин, с основно образование, безработен, неженен, неосъждан, за това, че на 10.10.2019 г., в гр. Г., община Г., чрез използване на техническо средство - ракета за рязане, отнел чужда движима вещ - метална отводнителна тръба, с тегло 400 кг, на стойност 104,00 лв., собственост на Община Г., от владението на МОЛ Р.Д.Б.,***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, за което и на основание чл.195, ал.1, т.4, предложение второ, във връзка с чл.194, ал.1 от НК.

 

Производството по делото се разгледа по реда на Глава 20 от НПК.

 

Гражданско-правни претенции в наказателното производство не са предявени и не са приети за съвместно разглеждане в съдебното производство.

 

В хода на съдебното следствие РП-С.З., ТО-Г. се представлява от прокурор Т. Асенов, който в хода на съдебните прения поддържа повдигнатото срещу подсъдимия С.И., обвинение, приемайки след анализ на събрания в хода на съдебното следствие доказателствен материал, че подсъдимият е осъществил, както от обективна, така и от субективна страна състава на престъплението, в което е обвинен. Представителят на държавното обвинение пледира по отношение подсъдимия С.И., съдът да го признае за виновен в извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.4, предложение второ, във връзка с чл.194, ал.1 от НК и при прилагането на чл.55, ал.1, т.1 от НК да му наложи наказание “лишаване от свобода” за срок от около 6 /шест/ месеца, което да бъде отложено с изпитателен срок от 3 /три/ години на основание чл.66, ал.1 от НК.

 

Защитникът на подсъдимия С.И. – адв.Ж.К. *** заявява, че оспорва фактическата обстановка и моли за оправдателна присъда. Подробни съображения за това излага в хода на съдебните прения.

В хода на съдебното следствие подсъдимият С.И. заявява, че разбира обвинението, не се признава за виновен по него, дава обяснения. В хода на съдебните прения, заявява, че е съгласен с казаното от защитника си. В последната си дума заявява, че иска условно наказание.

Съдът, след като изслуша пренията на страните и подложи на обсъждане и анализ събраният по делото доказателствен материал, намери за установено следното:

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

 

Подсъдимият С.И.И. е жител и живущ ***. Подсъдимият живее от 2015г. с родителите си в къща, находяща се в кв."Митьо Станев", ул."Бор" № 1. На 10.10.2019г., подс.С.И. забелязал, че в близост до къщата на родителите му, извън двора има метална тръба с диаметър 47 см., дебелина на стените 0,8 см. и дължина от 4 метра. Тази тръба била зарита наполовина в земята и служела за отводняване на отпадни води и предпазвала от наводнение околните къщи. Тръбата била собственост на Община Г. и била поставена преди 2012г. от предходен отговорник за кв.М.Станев към същата Община.

Подсъдимият С.И. решил да отнеме тръбата и да я продаде в пункт за метални отпадъци. Той се опитал да я повдигне и премести, но поради значителното й тегло от 400 килограма, това не му се отдало. Подс.С.И. се прибрал в дома си, взел ракета за рязане на метал и с нейна помощ разчленил тръбата на две. Докарал в близост до нея каруца с животинска тяга и се опитал да натовари в нея металната тръба. Тъй като отново не успял, подс.И. се обърнал за помощ към преминаващия наблизо негов братовчед – св.И.О.Г.. Св.И.Г. помогнал да натоварят парчетата от тръбата, без да знае и да се интересува как подсъдимият И. се е сдобил с вещите. Двамата откарали с каруцата срязаната тръба до пункт за изкупуване на вторични суровини в гр.Г., собственост на „Д.” ООД.

При претегляне на разрязаната тръба и преди тя да бъде изкупена като скрап, на място пристигнал полицейският служител – св.А.К.. Той бил тръгнал да обиколи пунктовете за изкупуване на метали, тъй като бил получил сигнал от св.Р.Б. – отговорник за кв.М.Станев от Община Г., че отводнителната тръба в квартала липсва.

Подс.И. добросъвестно разкрил всички подробности от извършеното пред служителите на МВР, обяснил какво е ползваното от него техническо средство - ракета за рязане на метал при разрязването на тръбата.

От полицейските служители тръбата била оставена на отговорно пазене в пункта за метали, поради значителното й тегло и обем, препятстващи пренасянето й до Районно управление –Г., за което бил съставен протокол. Същата не е върната на собственика й – Община Г., поради това че вече е негодна за употреба по предназначение.

Съгласно изготвената инженерно-техническа експертиза, за разчленяването на тръбата е използвано техническо средство - ракета за рязане на метал.

Съгласно изготвената съдебно-оценителна експертиза стойността на инкриминираната вещ възлиза на сумата от 104 /сто и четири/ лева.

 

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

 

Гореописаната фактическа обстановка съдът намира като безспорно установена от следните събрани по делото доказателства и догазателствени средства - гласни - показанията на свидетелите А.Н.К., И.О.Г., И.И.Н., Р.Д.Б., Х.М.Д. и Д.П.Б., обясненията на подсъдимия С.И.И. дадени в хода на съдебното следствие, писмените такива, приложени към досъдебното производство и приобщени по реда на чл.283 от НПК към доказателствения материал по делото Постановление на Районна прокуратура – С.З. от 16.10.2019 г. за преобразуване на бързо производство по общия ред; постановление за назначаване на служебен защитник от 24.10.2019 г.; постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 24.10.2019 г.; протокол за разпит на обвиняем от 24.10.2019 г.; справка за съдимост, рег. № 283/11.10.2019 г.; декларация за семейно и материално положение и имотно състояние от 24.10.2019 г.; протокол за оглед на веществени доказателства от 11.10.2019 г.; сметка за направени разходи от 11.10.2019 г.; албум за оглед на веществени доказателства; протокол за разпит на свидетел И.И.Н. от 23.10.2019 г.; протокол за разпит на свидетел Р.Д.Б. от 21.10.2019 г.; протокол за разпит на свидетел А.Н.К. от 10.10.2019 г.; протокол за разпит на свидетел И.О.Г. от 10.10.2019 г.; протокол за разпит на свидетел Р.Д.Б. от 11.10.2019 г.; протокол за разпит на свидетел С.И.И. от 11.10.2019 г.; постановление за назначаване на съдебно-оценителна експертиза от 21.10.2019 г.; заключение на съдебно-оценителна експертиза; справка-декларация; постановление за определяне възнаграждението на вещо лице от 24.10.2019 г.; постановление за назначаване на съдебно-техническа и оценителна експертиза от 25.10.2019 г.;  заключение на съдебна инженеро-техническа експертиза; справка-декларация; постановление за определяне възнаграждението на вещо лице от 29.10.2019 г.; уведомително писмо от Община Г., изх. № 29-00-101/15.10.2019 г.; протокол за отговорно пазене от 24.10.2019 г.; предложение за преобразуване на бързо производство в досъдебно производство; протокол за предявяване на досъдебно производство от 04.11.2019г.; заключително мнение от 06.11.2019г. и справка за съдимост с№29/28.01.20г.

Съдът кредитира с доверие показанията на св.А.Н.К.. Св.К. разясни, че е заварил подс.И. в пункт за изкупуване на метални отпадъци, където той се е опитвал да предаде разрязана тръба. Св.К. разясни, че подсъдимият му е казал, че тръбите са негова собственост. Св.К. разясни, че тръбата се е намирала на няколко метра от двора на къщата, обитавана от подс.И., но извън двора.

Съдът кредитира с доверие показанията на св.И.О.Г. - дадени на досъдебното производство и прочетени със съгласието на страните в хода на съдебното следствие. Св.Г. разказа, че е помогнал на подс.И. да натоварят тръбите на каруцата и да ги закарат до пункта за изкупуване на скрап. Св.Г. обясни, че подс.И. е разрязал преди това тръбата с ракета.

Съдът кредитира с доверие показанията на св.И.И.Н. – баща на подсъдимия. Показанията му най-общо се изразяват в това, че той нищо не знаел и от полицаите разбрал, че синът му е разрязал тръбата и я е закарал до пункта за скрап. Св.Н. е категоричен, че тръбата се е намирала извън двора на къщата, на два метра от оградата.

Съдът кредитира с доверие показанията на св.Р.Д.Б.. Свидетелят разясни, че работи в Община Г. и отговаря за кв.М.Станев. Когато тя е започнала работа там през 2012г. тръбата е била там и е била поставена, за да се предпазват от наводнения околните къщи, между които и къщата, обитавана от подс.И.. Св.Б. разказа, че тръбата се е намирала на около 100-200 метра от къщата, обитавана от подсъдимия. Това й твърдение е в противоречие с показанията на св.К. и св.Н.. Това противоречие може да бъде обяснено с факта, че през последните години св.Н. е закупил няколко съседни имота /по данни от показанията на св.Б./. Впрочем, обстоятелството на какво точно разстояние от оградата се е намирала тръбата не е от особено значение, тъй като безспорно е установено, че тя е била извън двора.

Съдът кредитира с доверие показанията на св.Х.М.Д.. Св.Д. обясни, че подс.И. с каруца е закарал в пункта за изкупуване на метали две парчета от тръба. По негово мнение тръбата е била цяла, но е била разрязана. Св.Д. е попитал подс.И. откъде е тръбата и той му е отговорил „от вкъщи”. Св.Д. е извършил претегляне, но не е заплатил парична сума на подсъдимия, тъй като е дошла полиция.

Показанията на тези свидетели, преценени и в тяхната вътрешна връзка, последователност и логичност и съпоставени с останалите доказателства и обстоятелства по делото, мотивира съда да ги кредитира изцяло. Изложената фактическата обстановка се подкрепя и от останалите доказателства по делото, които кореспондират напълно с показанията на свидетелите.

 

Относно показанията на св.Д.П.Б., съдът не кредитира същите с доверие. Св.Б. бе изключително пестелив по отношение на обстоятелствата имащи значение за делото. Същият заяви, че нищо не знае за никакви тръби и по времето, когато е бил кметски наместник за кв.М.Станев – до 2007г. там не е имало тръби. Св.Б. заяви, че живее в друга част на квартал М.Станев и не знае нищо. Показанията му, въпреки своята краткост са насочении към демонстриране на това, че той не знае нищо. Св.Б. заяви, че до къщата, обитавана от подс.И. не е имало поставена тръба. Показанията на този свидетел са хаотични, объркани и некореспондиращи с показанията на останалите свидетели, поради което съдът не ги кредитира с доверие.

 

Съдът обсъди и обясненията на подсъдимия С.И., отчитайки обстоятелството, че същите, освен че са доказателствено средство са и средство за защита, което той упражнява по свое усмотрение – както и когато намери за нужно. Затова достоверността на обясненията му, относно фактите от предмета на доказване следва да бъде оценявана на общо основание - в светлината на всички други доказателства и доказателствени средства, възприети непосредствено. Обясненията на подс.И. в настоящия случай изцяло са насочени единствено към отричане на умисъла за извършване на деянието, като същия дава пояснения относно начина на извършване на деянието. Съдът намира, че обясненията на подсъдимия С.И. - че не е знаел, че тръбата е чужда, а си е мислел, че е негова, се явяват в противоречие с елементарната логика. Подсъдимият не можа да обясни какво го е навело на мисълта, че тръбата е негова и дали е развил чувство за собственост и върху други движими вещи, находящи се в близост до обитаваната от него къща. Ето защо, съдът не кредитира с доверие обясненията на подс.И. в насока знанието му, че вещите, които „не са негови” са „чужди” и приема, че те са изцяло негова защитна позиция по делото.

Заключението на изготвената съдебно - техническа експертиза съдът кредитира в цялост. Според съда вещото лице подробно е отговорило на поставените му задачи – да определи дали при разрязване на металната отводнителна тръба е използвано техническо средство, какво е то и да се определи пазарната стойност на използваното техническо средство. Вещото лице е отговорило, че при разрязване на тръбата е използвано техническо средство – „ракета” /ъглошлайф/, наричано още „флекс”. Пазарната стойност на това средство е 40-50 лева. В съдебно заседание заключението на вещото лице бе прието в негово отсъствие със съгласие на страните и по същото няма спор.

Цитираните доказателства и доказателствени средства дават основание на съда да направи единствения възможен извод относно главния факт в процеса – има ли извършено престъпление и кой е неговият автор – подсъдимия С.И.И. с ЕГН ********** е извършител на процесното деяние - кражба, което мотивира съда да приеме, че обвинението срещу него е доказано по несъмнен начин.

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА

 

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият С.И.И. с ЕГН ********** е извършил от обективна и субективна страна престъпление по чл.195, ал.1, т.4, предложение второ, вр. чл.194, ал.1 от НК.

 

      Предмет на престъплението кражба може да бъде само чужда движима вещ, която се намира във фактическата власт на всеки друг, но не и на дееца, като субектът може да бъде всяко лице, а деянието е възможно само при наличието на пряк умисъл. За да е налице състав на престъпление от този вид трябва да е извършено отнемане на вещ от чуждо владение. Това отнемане може да се осъществи само чрез действие и се изразява в това, деецът да прекрати фактическата власт върху предмета на престъпно посегателство, която до този момент се упражнява от друго лице и да установи своя фактическа власт върху него.

 

В настоящия случай безспорно бе установено това, че подс.С.И. на 10.10.2019г. е осъществил изпълнителното деяние „отнемане” в двете му части – прекратил е фактическата власт на собственика – Община Г., върху вещта - предмет на престъплението – метална отводнителна тръба и е установил своя трайна фактическа власт върху нея - имал е възможност да се разпорежда с отнетата вещ като със своя – така, както намери за добре, което всъщност е и направил, правейки я негодна за употреба по предназначение и предавайки я на вторични суровини.

От субективна страна, престъплението за което е повдигнато обвинението е извършено от подсъдимия С.И. - виновно, при форма на вината пряк умисъл, по смисъла на чл.11, ал.2, предл. първо от НК. Подс.С.И. е съзнавал общественоопасния характер на извършеното деяние, предвиждал е общественоопасните последици и е целял и искал тяхното настъпване. Подсъдимият е съзнавал, че вещта е чужда собственост. Той е искал да отнеме чуждата движима вещ от владението на собственика й, като прекъсне фактическата власт и установи трайна нова такава за себе си, като е действал и със специфичната съставомерна цел - противозаконно да се разпореди с инкриминираната вещ.

Версията, която защитника на подс.И. направи опит да лансира – че поради близкото разстояние на тръбата до края на двора на къщата обитавана от подсъдимия, у него през последните 4-5 години се е било затвърдило убеждението, че тя е придобита заедно с имота, не се споделя от съда. Развиването на собственическо чувство от страна на подсъдимия върху близкостоящи до дома му чужди движими вещи не е предмет на настоящото дело и не следва да послужи за изводи относно наличието или липсата на умисъл. Според настоящия съдебен състав е налице кражба, извършена при пряк умисъл. Подс.И. е знаел, че инкриминираната вещ е чужда.

Деянието е довършено, макар и подсъдимия И. да не е успял да продаде вещта. Изпълнителното деяние на кражбата е отнемане на вещта. Отнемането обхваща два акта: прекъсване на чуждото владение и установяване на своя фактическа власт върху вещта от страна на дееца. Деецът установява свое владение върху вещта - предмет на кражбата, когато придобие възможност безпрепятствено да се разпорежда с вещта. Точно това подсъдимият е сторил – правейки я неизползваема по предназначение и закарвайки я с каруцата до пункта за изкупуване на метали.

Подсъдимият С.И. при извършване кражбата на металната отводнителна тръба е използвал ракета за рязане на метал, посредством която е привел веща в негодно за употреба, но удобно за пренасяне състояние. Ето защо, настоящият състав прецени, че кражбата следва да се квалифицира и като такава по чл.195, ал.1, т.4, предл. второ от НК, тъй като е извършена чрез използване на техническо средство.

 

         Причините и условията за извършване на деянието от страна на подс.С.И., според настоящия съдебен състав е стремежът му за облагодетелстване по неправомерен начин.

 

ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО

 

При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия С.И., съдът се съобрази с двата основни принципа, върху които е изградена наказателно-правната ни система - принципа на законоустановеност и принципа на индивидуализация на наказанието, както и с целите на наказанието, залегнали в чл.36 от НК.

 

Относно първия принцип – на законоустановеност на наказанието - в специалния текст на чл.195, ал.1, т.4, предложение второ, вр. чл.194, ал.1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода от една до десет години.

 

С оглед спазването на втория принцип, съдът, при индивидуализация на наложеното наказание, се съобрази с обществената опасност на деянието и дееца, мотивите за извършване на престъплението, степента и формата на вината, както и всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства по смисъла на Закона.

 

Като смекчаващи вината обстоятелства за подсъдимия И., съдът взе предвид направените в хода на наказателното производство признания, младата му възраст, тежкото му материално положение и нисък социален статус, ниската стойност на отнетото имущество, липсата на предходни осъждания, което навежда на извода, че настоящото му деяние има по-скоро инцидентен характер. Отегчаващи обстоятелства – не бяха отчетени. Всички тези обстоятелства, мотивират извода за наличието на предпоставките по чл.55 от НК - смекчаващите обстоятелства по своята тежест и характер имат значение на многобройни, при наличието, на които и най-лекото, предвидено в закона, наказание ще бъде несъразмерно тежко. За престъплението по чл.195, ал.1, т.4, предложение второ, вр. чл.194, ал.1 от НК, действащ към момента на деянието е предвидено наказание от една до десет години лишаване от свобода.

 

При тези данни съдът намери, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства /подробно описани по-горе/, при наличието на които и най-лекото предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко. С оглед на това съдът приложи разпоредбата на  чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК като определи наказанието лишаване от свобода под най-ниския предел, предвиден в Закона. На тази база съдът осъди подсъдимия С.И. на 3 /три/ месеца лишаване от свобода, което намери за съответно на тежестта на извършеното и с което ще се постигнат целите на наказанието.

 

С оглед данните за личността на подсъдимия и чистото му съдебно минало съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за неговото поправяне и превъзпитание, не се налага ефективно изтърпяване на наложеното наказание, поради което и на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи изтърпяването за изпитателен срок от три години.

Причините и условията за извършване на деянието от страна на подс.С.И., според настоящия съдебен състав е стремежът му за облагодетелстване по неправомерен начин.

 

ПО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО И ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

Предвид факта, че настоящият съдебен състав призна подсъдимия С.И.И. с ЕГН ********** за виновен по повдигнатото му обвинение, намери, че на основание чл.189, ал.3 от НПК разноските по делото в размер на 145,56 лева /сто четиридесет и пет лева и петдесет и шест стотинки/ – за вещи лица, следва да бъдат присъдени в негова тежест. Ето защо съдът го осъди да заплати сумата от 145,56 лева /сто четиридесет и пет лева и петдесет и шест стотинки/ по сметка на ОД на МВР – С.З..

 

По изложените от фактическо и правно естество мотиви, съдът постанови присъдата си. 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………………….