Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………………………
13.12.2017 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в публично заседание на осми декември две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Диана Борисова, като разгледа
докладваното от съдията т. дело N 1132
по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са субективно съединени искове с правна квалификация чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът С.О.
твърди, че има сключен договор от 21.09.2011 г.
за възстановяване на подпорна стена на ул. „*********/срещу № 25, над
Трафопост/, кв. ****с дружество по ЗЗД „И.Г.“,
съдружници в което при равни дялове са ответниците. Поддържа, че е изпълнил
задължението си и е превел на изпълнителя предвидения в договора аванс от
87034.64 лева, но изпълнителят е допуснал сериозно забавяне в изпълнението на
възложените му СМР, като към датата на акта за установяване състоянието на
строежа при спиране на строителството от 20.12.2013 г. /срокът за приключване
на строителството е бил 27.07.2012 г./ е констатирано, че не е възстановен
подходът към имота, засегнат от строителството и не са изпълнени асфалтовите и
съпътстващи довършителни работи. Ето защо с уведомление-покана от 19.12.2013 г.
изпълнителят е уведомен, че поради неизпълнение в срок и неизпълнена част от
СМР, договорът се прекратява едностранно от възложителя, на основание чл.
20.2.3 от договора. В случай на прекратяване
на това основание, съгласно чл. 20.3 от договора изпълнителят дължи връщане на
предоставения по договора аванс от възложителя. Ето защо ищецът иска да бъдат
осъдени ответниците да му заплатят общо сумата от 87034.64 лева, съответно
всеки от ответниците, предвид тяхното участие в дружеството по ЗЗД при равни
дялове от по 50 %, да заплати на ищеца половината от тази сума или всеки от
ответниците да заплати по 43517.32 лева
/видно от подадената в изпълнение указанията на Съда по чл. 129, ал. 2 от ГПК
молба на ищеца от 13.04.2017 г. това е единствената претенция на ищеца по
делото/. Ищецът претендира и законна лихва върху главницата от датата на
исковата молба до окончателното плащане, както и направените по делото
разноски.
Ответниците
„Е.г.2.“ ЕООД и „И.“ ЕООД не подават отговор на исковата молба и не изразяват
становище по предявения иск в хода на производството.
Предвид процесуалното поведение на
ответниците, в проведеното на 08.12.2017 г. открито съделно заседание, процесуалният
представител на ищеца моли съда да се произнесе с неприсъствено решение.
Съдът констатира, че ответниците не са
подали отговор на исковата молба, не се явяват в първото съдебно заседание по
делото, не са направили искане за разглеждане на делото в тяхно отсъствие, като
последиците от това тяхно поведение са им указани от Съда с разпореждането, с което им е
връчен препис от исковата молба и с определението от 07.11.2017 г. за
насрочване на делото
Предвид гореизложеното и като съобрази
направеното от ищеца искане за постановяване на неприсъствено решение и
обстоятелството, че предявените искове са вероятно основателни с оглед посочените
в исковата молба обстоятелства и представени доказателства, Съдът намира, че са
налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
Ето защо съдът приема, че следва да
уважи искането на ищеца по чл. 238, ал. 1 ГПК и да се произнесе с неприсъствено
решение. На основание чл. 239, ал. 2 ГПК това решение не се мотивира по
същество, а е достатъчно да се укаже, че се основава на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение, които предпоставки Съдът приема, че са
налице. Затова Съдът приема, че предявените искове са основателни и следва да
бъдат уважени изцяло.
При този изход на производството
ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят направените от ищеца разноски,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Тези разноски възлизат на 9961.39 лева, в
това число 3481.39 лева - дължима държавна такса по исковете /на ищеца не се
дължат разноски за държавна такса в посочения в списъка по чл. 80 от ГПК размер
от 3482 лева, тъй като размерът на дължимата от нощеца държавна такса по
предявения иск е в размер на 3481.39 лева/.
Мотивиран от горното и на основание чл.
239, ал. 2 ГПК, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Е.г.2.“
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на С.О.,
гр. София, ул. „*******, на основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, сумата 43517.32
лева /четиридесет и три хиляди петстотин и седемнадесет лева и 32 ст./,
представялваща дължима от „Е.г.2.“ ЕООД, като съдружник в дружество по ЗЗД „И.Г.“ неустойка по чл. 20.3 от договор от
21.09.2011 г. за възстановяване на
подпорна стена на ул. „*********/срещу № 25, над Трафопост/, кв. ****, ведно
със законната лихва от 15.02.2016 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „И.“ ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на С.О., гр. София, ул. „*******,
на основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, сумата 43517.32 лева /четиридесет и три
хиляди петстотин и седемнадесет лева и 32 ст./, представялваща дължима от „И.“
ЕООД, като съдружник в дружество по ЗЗД
„И.Г.“ неустойка по чл. 20.3 от договор от 21.09.2011 г. за възстановяване на подпорна стена на ул. „*********/срещу
№ 25, над Трафопост/, кв. ****, ведно със законната лихва от 15.02.2016 г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА “ Е.г.2.“ ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:*** и „И.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:*** да заплатят на С.О., гр. София, ул. „*******, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски в
размер на 9961.39 лева /девет хиляди деветстотин шестдесет и един лева и
39 ст./.
На основание чл. 239, ал. 4 от ГПК,
неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
Да се изпрати препис от решението на
страните, като на основание чл. 240 от ГПК заедно с преписа от неприсъственото
решение, да се изпрати съобщение на
ответниците с указания, че може да поискат отмяна на решението в едномесечен
срок от получаване на съобщението.
Преписите до ответниците да бъдат
изпратени по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК.
Съдия: