Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер ………../18.12. |
Година 2020 |
гр. София |
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-13 състав
|
На двадесет и девети юли |
Година 2020 |
в публичното заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Владимир Вълков
секретаря Светлана Влахова като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 2720 по описа за 2018 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО::
Предмет на разглеждане са искове по чл. 79 ал. 1 предл. второ от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „А.0.“ ООД твърди да е сключил с ответника „Ю.Б.“ АД, наричан впоследствие ЮРОБАНК и банката, договор за предоставяне на кредитна линия при максимален размер от 4 000 000 лв. Ищецът усвоил тази сума и я възстановил на четири вноски съответно на 27.10.2017 г. – 270 000 лв., на 31.10.2017 г. – 1700000 лв., на 1.11.2010 г. – 1300000 и на 2.11.2017 г. – 300 000 лв. На 01.11.2017 г. и съобразно договорените условия поискал да усвои 3 000 000 лв., но сумата не била отпусната, а били изискани документи, непосочени в условията за усвояване на кредита, съответно оригинали на неидентифицирани документи и било вменено задължение за представяне на документи, с които банката разполага. Ответникът не приел договорения и представен от ищеца сертификат за наличността на стоките с аргумент, че е издаден от неодобрено от банката лице без да посочва данни за такова лице. Ищецът повторно поискал сумата като полученият отговор не позволявал яснота за изискуемите от банката документи в оригинал. Застъпена е теза, че целта на договора е да финансира покупка на гориво, поради което изискваните доказателства за поддържани количества в същия размер противоречи на смисъла на договорения залог на стоки в оборот. Ищецът твърди разчитайки на сключения договор с ответника да е закупил гориво като поради отказаното кредитиране не могъл да заплати цената в договорения срок. Това наложило ищецът да заплати договорени неустойки по договор от 08.10.2017 г., сключен с „П.“ АД в общ размер от 1441000 лв. Претендира се тази сума, както и 10 лв. такса за откриване, 10 лв. такса за поддържане на разплащателна сметка, 70 лв. такса за вписване на особен залог и издаване на удостоверение, 8000 лв. такса за управление на кредита, 571,20 лв. и 201,60 лв. за оценка на ипотекираните имоти, 6000 лв. – нотариална такса за учредяване на ипотека, 3000 лв. такси за разглеждане на документи преди усвояване на кредита и 4819,50 лв. - застраховка на заложеното движимо имущество - гориво.
В отговор по исковата молба банката сочи, че последващо усвояване на кредита е отказано поради констатирана нередовност или непълнота на сведенията досежно учреденото обезпечение залог на стоки в оборот. Твърди, че представеният сертификат от „Тотал контрол“ ООД не отразява констатациите на експерта за вида и количеството на течността в резервоара. Документ с идентични номер, дата, издател, дата и място на контрола, количества и подпис е представен на името на „П.“ АД. Документите са представени в копие при все, че са предназначени да послужат за изпълнение на задължение по договора за кредит, което породило съмнение относно тяхната истинност. След поискване отново е представено копие от документ с идентично съдържание, но видимо различаващ се подпис на автора на документа, посочен като Я.Я... При извършена от ответника проверка дружеството, от чието име бил издаден документът - „Тотал контрол“ ООД на 16.11.2017 г. посочило да е издавало един сертификат по възлагане от „П.“ АД, а впоследствие – на 23.11.2017 г. посочило, че първоначално издаденият сертификат на „П.“ АД бил коригиран и подписан от друг служител. От представените договори се установило, че влогодател за 3840 т. дизелово гориво, находящо се в гр. Плевен, рафинерия „Плама“ с влогоприемател „П.“ АД, е „Б.ДМ“ ООД. За същото количество били представени доказателства за сключен договор от 18.09.2017 г., с който „А.0.“ ООД предоставя в заем на „П.“ АД горивото за срок от 19.09.2017 г. до 30.04.2018 г., с цел заемателят от своя страна да предостави горивото в заем на „Б.ДМ“ ООД. За изясняване на случая ответникът поискал допълнителни документи, сред които складови записи и счетоводна справка за стоковите наличности на „А.0.“ ООД, а ищецът представил няколко оборотни ведомости за периода 01.10.2017 г. – 31.10.2017 г. с различно съдържание. Поддържа теза, че писменото изявление от името на „П.“ АД, явяващо се и поръчител по договора за кредит, не е в състояние да удостовери наличието на стоките, нито тяхната собственост. При тези обстоятелства се позовава на предвидено в договора основание да преустанови отпускане на суми по договора – чл. 3.7.b вр. 3.7.а т. 8. Твърди се и досежно договореното обезпечение – за три от имотите в землището на с. Изгрев, община Суворово №№ 32528.20.75, 32528.22.10 и 32528.40.39, да са вписани договори за аренда и наем, противопоставими на кредитора, за които той не бил уведомен. Оспорва представения пред банката документ – удостоверение за тежест, да съответства на приложения към исковата молба. Твърди договорът на ищеца с „П.“ АД да е привиден като страните не целели настъпването на предвидените правни последици като се оспорва и да е бил сключен на посочената в него дата. Евентуално оспорва стоката да е била доставена, което да е породило и задължение за заплащане на нейната цена както и да е доказано плащане на тези суми, съответно да е налице пряка причинно-следствена връзка при довод, че произтича от изразена от негова страна воля, а не от твърдяното неизпълнение. Твърди и според договора осигуреният срок за доброволно изпълнение да изтича след крайния срок за усвояване на суми, а 3000000 лв. да са постъпили от трето лице вместо от цената на придобитото с първия транш гориво. Счита и неустойката за непредвидима вреда с аргумент, че ответникът не би могъл да знае за последващо сключен договор.
В допълнителната си искова молба ищецът сочи, че в рамките на кореспонденцията с ответника не са посочвани развитите в отговора съображения за отказ, а отношенията между Б.ДМ ООД и П. АД смята за неотносими към спора. Счита за доказано, че вписаният договор за аренда е прекратен през 2015 г., което обстоятелство е регистрирано в ОСЗ – Суворово. Твърди, че вписаният договор за наем е сключен от арендатора като излага довод, че прекратяването на договора за аренда е довело и до отпадане на правата на наемателя. Твърди, че извършените от П. АД доставки и незаплатени му поради неотпуснатия кредит са за периода 26.09.2017 г. - 31.12.2017 г., а посочената година в изготвената нотариална покана е резултат на техническа грешка.
В отговор по допълнителната искова молба ответникът оспорва отразените като извършени плащания по банков път да касаят задължение за неустойка при твърдение да е посочено основание „плащане по фактури“, каквито твърди да не са налични по делото, както и твърди, че плащанията не са извършени по посочената в поканата банкова сметка. ***оради противоречие с добрите нрави с довод, че надхвърля над 20 пъти размера на законната лихва, с която обичайно се покриват вреди от забавено плащане. Застъпва теза това да води до значително несъответствие между уговорената неустойка и очакваните вреди от неизпълнение на паричното задължение, обуславящо нищожност на клаузата, а при ефективно плащане за ищеца да е възникнало вземане срещу „П.“ АД.
Ищецът претендира и обезщетение за неизпълнено в срок парично задължение съответно в размер на 110485,50 лв. върху сумата от 1441000 лв. за периода 21.03.2018 г. до 21.12.2018 г. и 2589,77 лв. за периода 06.11.2017 г. (датата на първия отказ за усвояване) до 21.12.2018 г. върху разноските по сключване на договора в общ размер от 22682,30 лв.
В съдебно заседание процесуалните представители на ищеца – адв. С. и адв. В., поддържат иска. Намират за доказано в процеса, че необходимите документи във връзка с искането са представени в срок, както и че отразените данни в счетоводството на П. АД опровергават довода за привидност на сделката, а извършеното плащане било с цел запазване на добрите търговски отношения и избягване на евентуални съдебни разноски. Смятат заплатената неустойка за пряка и непосредствена последица на неотпуснатия кредит като с оглед предмета на договора смятат за възможно няколкократното усвояване на суми. Претендират разноски. Наведени са доводи в писмени бележки.
Процесуалният представител на ответника – адв. Р., оспорва да е доказано изпълнение на условията по договора за банков кредит. Смята представения сертификат за нередовен от външна страна като не било доказано да е издаден от лицето, посочено в сертификата като негов издател, не бил представен в оригинал, бил издаван в няколко варианта за различни дружества и бил представен едва на 24-ти януари, а не заедно с искането за усвояване на кредит. Не били заличени вписани договори за ипотека преди 21-ви януари. Евентуално поддържа теза, че предвид изискването по договор за наличие на разходооправдателен документ отговорността за ответника е ограничена до евентуална вреда от неизпълнение на задължението по представената с искането фактура от „Компания Нисияна“ ООД, каквато обаче не се твърди. От банката не е искано финансиране на отношения с П. АД, което смята да определя и твърдяната вреда като непредвидима. Оспорва и банката да носи отговорност за нереализирани плащания преди 24.11. и след 31.12.2017 г. както и възможността с 3 000 000 лв. да бъдат погасени задължения в размер на 35 000 000 лв. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение. Навежда доводи в писмени бележки.
Съдът като обсъди доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, преценени при условията на чл. 235 ГПК, от фактическа страна намира за установено следното:
По делото не се спори, а и от представения договор за предоставяне на кредитна линия № 100-2173/04.10.2017 г. се установява, че на 04.10.2017 г. представители на страните и ангажирали се да отговарят солидарно „К.Н.“ ООД, Я.В.Я., Д.В.Я.и В.Я.В., писмено е изразено съгласие ответникът да предостави средства за ползване с цел финансиране покупката на нефт и нефтени продукти в размер на 4 000 000 лв. с възможност за многократно ползване/усвояване на всяка текущо погасена, съответно на всяка освободена сума по приключена гаранция/акредитив/авалиран от банката запис на заповед/менителница, която сума е била блокирана преди това поради усвояване и непогасяване на сума или поето от банката задължение до размера на разрешения кредит.
Като условия за усвояване на средства са посочени: 1) учредено обезпечение върху недвижими имоти, находящи се в землище Изгрев на община Суворово, област Варна чрез първа ипотека върху имоти, собственост на „К.Н.“ ООД като банката не е уведомена за извършени вписвания върху тези имоти и поето задължение ищецът да докаже, че единствен собственик на имотите е „К.Н.“ ООД; 2) представяне на разходооправдателни документи – договори за покупка и/или данъчни фактури. Банката финансира 90 % от стойността по договорите като за всяко усвояване ищецът се задължава да представя двудневно предизвестие в банката. Ищецът се е задължил да насочва всички приходи от продажба на нефтени продукти по сметка с IBAN ***.
Договорени са и първи по ред особени залози по ЗОЗ в полза на ответника върху имущество, собственост на „А.0.“ ООД в това число и стоки в оборот – съвкупност от движими вещи – нефт и нефтени продукти на стойност не по-малка от 4440000 лв., съхранявани във всички складове/помещения, в които може да се съхранява нефт и нефтени продукти като ищецът се е задължил да докаже това обстоятелство и да поддържа стоки на тази стойност (чл.3.5. б. „j“ от договора) или 111 % спрямо усвоената и непогасена сума по кредита. Изразено е съгласие, че ищецът се задължава да предоставя 3-месечни протоколи за стоков контрол от одобрена от банката фирма-оценител (Независим надзор) за извършени проверки за наличността, вида и качеството на заложените стоки в собствен на ищеца склад, находящ се в гр. Вълчи дол, склад, собственост на Рафинерия Плама АД в гр. Плевен и склад, собственост на „П.“ АД в гр. Русе като резултатът се отразява в сертификат за наличност на обезпечението – протокол за съответствие на количество и качество. Ищецът се е задължил да предоставя регулярни месечни справки за наличностите на нефт и нефтени продукти с посочване на вида продукт и склада, в който се съхранява като следва да бъде подписана от представляващия дружеството. Прието е, че при невъзможност установеното количество да покрие сумата от 4440000 лв.по цени на сайт https://www.energy.eu/fuelprices - стойност за дизел, ищецът се задължава да погаси кредита без право на повторно усвояване до достигане на коефициента на покритие на кредита.
Изразено е съгласие, че за целия период на кредита приетото обезпечение следва да покрива стойности съответно чрез ипотека – 100 000 евро, а особеният залог на нефт и нефтени продукти – 4 440 000 лв. Ищецът се е задължил да представи в банката сертификат от Независимия надзор за наличността на заложените стоки в срок до 5 дни от датата на първото усвояване на кредита и да представя месечни справки за стокови запаси от нефт/нефтени продукти, съхранявани във всички собствени/наети складове и да бъде декларирано, че отчетените наличности са собственост на кредитополучателя, придружена с оборотна ведомост на дружеството ищец, подписани от представляващия ищеца. Посочено е, че първата справка следва да бъде представена до 15.10.2017 г., а следващите – до 15-то число на всеки месец.
Ищецът е поел и задължение за своя сметка да застрахова предоставеното в обезпечение имущество в полза на ответника както и да поеме разходите, обусловени от учредяване на обезпечението и надлежното му вписване.
Изразено е съгласие ищецът да предоставя пълна, точна, вярна и своевременна информация за общото си финансово състояние, за финансовото състояние на конкретния обект на кредитиране, за фактическото и правното състояние на своите активи и на предоставените обезпечения, да предоставя незабавно при поискване необходимите документи и да съдейства (осигури съдействие и свободен и безпрепятствен достъп на представители/служители на банката до счетоводните книги, място на управление, канцелариите, производствените помещения и други обекти на ищеца и неговите активи, както и в обекти на трети лица, в чието държане се намира имущество, служещо за обезпечение по договора с цел проверка на икономическото и финансовото състояние на кредитополучателя, наличностите и състоянието на материалните активи и тяхната оценка (чл. 3.5. б. „f“) и да представя всяка поискана финансова информация, отчетни и други документи, свързани с цялостната му дейност (3.5. б. „g“). Договорено е, че констатирана недостоверност или непълнота на сведенията, предоставени от кредитополучателя на банката в това число относно предложените обезпечения или други обстоятелства представлява неизпълнение по договора (чл. 3.7. б. „а“ т.8 от договора), в който случай по своя преценка и без да е необходимо съгласие на кредитополучателя банката може да преустанови предоставянето на суми по кредита до отстраняване на нарушението. Посочено е, че кредитополучателят има право да поиска предсрочно прекратяване на действието на договора с 30-дневно предизвестие, при което платените такси и комисиони не подлежат на връщане.
Страните не спорят, че на 06.10.2017 г. ищецът е усвоил сума в размер на 4 000 000 лв., като за периода 27.10.2017 г. – 01.11.2017 г. са постъпили плащания в общ размер от 3 270 000 лв. На 02.11.2017 г. първоначално усвоената сума е възстановена изцяло след усвояване и на сума от 730 000 лв.
Няма спор и че на 01.11.2017 г. ищецът е поискал усвояване на сумата 3 000 000 лв. с представена фактура, издадена от „К.Н.“ ООД, по което искане на 06.11.2017 г. е уведомен със съобщение на електронна поща за констатирани неизпълнения: 1) не е представен актуален сертификат и за трите склада, в които дружеството е декларирало да съхранява свои горива, препятстващо извод за покритие към момента на писмото; 2) липсва недвусмислено доказателство за собствеността на горивото в склада в Плевен и в Русе като е поискано да бъдат предоставени и складови записи от държателя на лицензирания склад; 3) посоченото в представената фактура основание – приходи от продажба на ДГ е неясно предвид договореното финансиране на разходи за покупката на нефт и нефтени продукти на база на договори и данъчни фактури; 4) липсват оригинали на представяни документи, част от преддоговорната и договорната документация.
На 08.11.2017 г. представител на ответника писмено е удостоверил, че приема документ в оригинал, а именно: Status Report Petroleum Products с реф. № В1711135 от 08.11.2017 г., съставен от Independent Surveyors& Consultans Ltd. Bulgaria.
На 09.11.2017 г. от името на ответника е депозирано в деловодството на ответника писмено изявление, че е депозирал искане за усвояване по образец на банката и при спазване на предписаните условия за усвояване като е поискано незабавно изпълнение на поетите от банката задължения.
На 09.11.2017 г. по електронна поща ищецът е уведомен, че по повод нови искания за усвояване от 8.11.2017 г. и 9.11.2017 г. 1) представеният сертификат не е издаден от дружество, предварително одобрено от банката и не включва наличностите в посочените в договора складове в Русе, Плевен и Вълчи дол; 2) липсва актуален сертификат за трите склада, в които дружеството е декларирало, че има собствени горива, препятстващо възможността да бъде определено покритието към момента на писмото; липсва недвусмислено доказателство за собствеността на горивото, посочено в склада в Плевен като е посочено за необходими складови записи от държателя на лицензирания склад заедно с договори и данъчни фактури при позоваване на чл. 3.5. б. „f“ от договора, 4) не са получени оригинали на вписаната ипотека и удостоверения за тежести на ипотекираните имоти, препятстващо потвърждаването на валидността на учреденото обезпечение с позоваване на чл. 1.10. б. „а“ т. 5 (кредитополучателят се задължава да осигури надлежното учредяване на ипотеката върху имот № 1 съгласно разпоредбите на чл. 3.1., букви „а“ (представени в банката документи, удостоверяващи учредяване и вписване), „b” (официални удостоверения от регистрите, където се вписват приетите обезпечения – за всеки от имотите, удостоверяващо липса на вписани искови молби, възбрани и други тежести и противопоставими права в полза на трети лица върху ипотекираното имущество и вписаната ипотека в полза на банката) и„c“ (други документи, неотносими към повдигнатия спор) и 5) липсващи оригинали на представяни документи, част от преддоговорната и договорната документация с позоваване на чл. 3.5.f, „g“.
На 10.11.2017 г. от името на ищеца в деловодството на ответника е депозирано писмено изявление с указание, че ответникът не е посочил одобрена фирма, която да осъществи стоков контрол, оспорено от договора да произтича изискване за актуални сертификати за съхраняваното гориво. Посочено е, че на 10.11.2017 г. в гр. Варна са предоставени оригинала на нотариалния акт и удостоверенията за тежести макар и при учредяването й да е участвал представител на банката, а съставилият нотариалния акт нотариус да е изпратил „вписването на ипотеката“. Посочено е, че представената фактура с искането за усвояване отразява доставчик, вида на стоката и нейната цена, а изискването по т. 5 е определено като неясно.
На 16.11.2017 г. ответникът е уведомен, че и след състояла се среща на 15.11.2017 г. за ищеца не е известно ответникът да е определил фирма, чиито констатации да са валидни и е потвърдено очакването за изпълнение на поетите от банката ангажименти.
На 21.11.2017 г. ищецът е уведомен по електронна поща, че представените удостоверения за тежести не отразяват тежестите от 31.10.2007 г., а от следващи дати съответно от 01.11. и 02.11. Посочени са и вписани договори за аренда за имоти с №№ 32528.31.25, 32528.25.83, 32528.34.42, 32528.25.13, 32528.20.75, 32528.22.10 и 32528.40.39. За имот 32528.28.89 е посочено, че удостоверението обхваща периода от 02.11.2007 г.-02.10.2017 г. Посочено е, че след изясняване на тежестите върху тези имоти ще е необходимо да ги застраховат в своя полза. Тези основания и посочените в предходните електронни писма са посочени като основание банката да не разреши исканото усвояване.
На 21.11.2017 г. представител на ответника е удостоверил получаване на копия от документи, съставляващи договори за аренда на имоти с №№ 32528.31.25, 32528.25.83, 32528.34.42, 32528.25.13, 32528.20.75, 32528.22.10 и 32528.40.39 и други имоти и документи с указание да сочат на прекратен договор за аренда по отношение на имоти с №№ 32528.22.10, 32528.20.75 и 32528.40.39. Договор за аренда на земеделска земя от 12.12.2011 г., вписан в Служба по вписванията на 15.12.2011 г. том 3 № 74 вх. Рег. 3769 (л. 57-60) включва и имот стар номер 022010 с идентификатор 32538.20.10 според отразеното в нотариалния акт за договорната ипотека. Този договор е прекратен по взаимно съгласие на 25.01.2012 г. За същия имот арендаторът „ЗЕМЕДЕЛСКО СТОПАНСТВО НАПРЕДЪК“ ЕООД по прекратения договор е сключен договор за наем на 28.07.2014 г., вписан в службата по вписванията на 04.08.2014 г.
Представените удостоверения за вписвания, отбелязвания и заличавания за имоти с идентификатор с №№ 32528.31.25; 32528.25.83 (л. 97), 32528.34.42, 32528.25.13, 32528.20.75 (л. 196-197), 32528.22.10 (л. 94/198-199); 32528.40.39 (л. 96/200-201) и 32528.28.89 (л. 98) сочат да отразят изготвена справка по проверка за лице.
Видно от сертификат за стоков контрол № R-0928/02.10.2017 г. в склад, находящ се в гр. Плевен в резервоар № 14А е установено наличие на дизелово гориво при стандарт БДС ISO 91-1:1998 в количество t 15°С – 9897,243 m³, а в количество t 15°С /air/ - 8240.444 m³. Документът е на бланка TOTAL CONTROL SURVEY:CARGO, HULL AND MACHINERY VEHICLES, CARGO SUPERINTENDENCE. На 23.11.2017 г. в деловодство на ответника в гр. Русе е депозирано становище от името на TOTAL CONTROL SURVEY:CARGO, HULL AND MACHINERY VEHICLES, CARGO SUPERINTENDENCE с указание, че издаденият сертификат отразява резултат от измервания с мерителна линия и ареометър № 6014/2. Посочено е, че поради последващо установена собственост на горивото сертификатът е коригиран и под същия номер е издаден на името на „А.0.“ ООД, а самият сертификат е подписан от друг служител на фирмата. От показанията на свид. Я., посочен като автор на документа, подписът под текста на представения от ищеца сертификат не е положен от него. Той е извършил замерването, а резултатите е съобщил на служител от офиса, като документът се съставя от тях въз основа на подадените от него данни. Сочи това да е установена практика от повече от 25 години. Определеният обем на течността – литри при 15 градуса, се умножават с плътността по 15 и се получават килограми, като резултатите отразил в документа.
Свидетелят Ж.А.е сканирал представен му от негов колега – Р.А.сертификат, който приличал на оригинал, изпратил го по електронната поща на релейшъншип мениджър на компанията и до началника на корпоративно банкиране, а същият документ е изпратен по куриер в офиса в София.
По делото не се спори, че на 18.09.2017 г. ищецът е сключил договор с „П.“ АД да съхранява срещу възнаграждение от 9 лв./м.т. без ДДС нефтопродукти – 3840 тона дизелово гориво за срок 19.09.2017 г. – 30.04.2018 г. и да предостави срещу възнаграждение същите нефтопродукти на заем на „Б.ДМ“ ООД или на трети лица за изпълнение на задълженията им за създаване и съхранение на държавен резерв по смисъла на ЗЗНН като за целта бъдат сключени съответни договори. Посочено е, че ищецът има право да получи обратно предоставените на заем нефтопродукти при прекратяване на договора (с изтичане на срока или отказ от договора при условията на чл. 241 ЗЗД, по взаимно съгласие, изразено в писмена форма, форсмажорни обстоятелства, спиращи действието на договора за повече от 30 дни, при отпадане на задължението на „Б.ДМ“ ООД или на трети лица да поддържа като задължителни запаси по смисъла на ЗЗНН цялото или част от цялото количество, предоставено на заем). „П.“ АД е издал стоков запис със складов регистрационен № 0002176 за предоставено дизелово гориво 3840 т. съгласно декларация за съответствие на качеството на течните горива 1033/11.09.2017 г. за влогодател Б.ДМ ООД при срок на съхранение до 30.04.2018 г. и задължение за предаване на горивото след представяне от влогодателя решение от председателя на ДА ДРВВЗ.
В представената и неоспорена оборотна ведомост се установява осчетоводено като налично количество в склад Плевен СКЛАД ЗА СЪХРАНЕНИЕ ДГ Е5 към 01.10.2017 г. и без промяна към 31.10.2017 г. 3840 000.00 л. (л. 193 от делото).
В оборотна ведомост, налична по л. 194 от делото, е указано общо количество в СКЛАД СЪХРАНЕНИЕ ДГ Е5 3840000.00 в това число склад плевен 2310000 л., склад Русе – 1200000.00 литра без промяна и промяна на количеството в склад Вълчи дол при наличност към 31.10.2017 г. от 385508.82 и настъпила промяна в СКЛАД СЪХРАНЕНИЕ ДГ Б6 – склад Вълчи дол при крайно салдо на количеството 252299.60.
В оборотна ведомост, налична по л. 195 от делото, е указано общо количество в СКЛАД СЪХРАНЕНИЕ ДГ Е5 3840000.00 в това число склад плевен 2310000 л., склад Русе – 1200000.00 литра и 330000.00 л. без промяна към 31.10.2017 г.
На 27.11.2017 г. представител на ищеца е уведомил ответника за постъпило искане на 27.11.2017 г. за усвояване на средства при заявено настояване да бъде уважено.
С писмо изх. № 5300/3058, за което не се спори да е получено за ответника на 29.11.2017 г. (дата видна от известие за доставяне по л. 208 от делото) представители на ответника са уведомили ищеца, че поради констатирана недостоверност и непълнота на сведенията, предоставени от кредитополучателя и относими към предложените обезпечения и други съществени обстоятелства по договора за кредит и изрично поискани, но непредоставени документи, представляващи условие за усвояване на средства по договора, непредставени оригинални свидетелстващи документи, които да установяват съдържанието на представените копия от такива документи – оригинални сертификати, издадени от одобрена от банката фирма оценител – независим надзор и на основание чл. 3.7 буква „b“ т. 1 и т. 5, преустановява предоставянето на суми по кредита, обявява кредита за изцяло предсрочно изискуем и разваля договора.
Със становище от 30.11.2017 г., прието в деловодството на ответника на същата дата, изходящо от управителя на ищцовото дружество се сочи, че прима прекратяване на договора за кредит по вина на банката като е поискано заплащане в 14 дневен срок на сумата 3700 000 лв. и непосочени по размер разходи по обезпечаване на кредита и банкови такси.
На неустановена дата (посочената в договора 08.10.2017 г. е оспорена, поради което и е непротивопоставима на ответника) писмено е изразено съгласие, че „П.“ АД се задължава да продава на „АГРО-03“ ООД горива (бензин и дизел) за срок от една година като за целта купувачът подава заявка за количеството гориво до продавача включително и по телефона като посочи и мястото за доставка при цена съобразно действащите пазарни цени към датата на заявката, която се заплаща в деня на издаване на фактурата за съответната доставка по банковата сметка на продавача, освен ако във фактурата не е посочен друг падеж. Посочено е, че при забава в плащането купувачът дължи неустойка в размер на 0,6% за всеки ден на забавено плащане върху стойността на фактурата с ДДС (чл. 15 от договора).
С покана за доброволно изпълнение с неустановена по делото дата (указаната дата на получаване от името на „А.0.“ ООД е нечетлива и оспорена от ответника), се сочи, че за периода от 26.09.2018 г. до 31.12.2018 г. извършените плащания по всички фактури са след датата на падежа. Поискано е за забавянията през този период да бъде платена неустойка по чл. 15 от рамков договор за продажба на горива в размер на 1 441 000,00 лв. в срок до 30.04.2018 г. Като дата на издаване е посечено 08.01.2018 г.
От заключението на вещото лице Г., неоспорено от страните, се установява, че ищецът и „П.“ АД са осчетоводили извършени продажби през периода 26.09.2017 г. – 31.12.2017 г. Фактурираните доставки са осчетоводени и съобразно изискванията на ЗДДС. Осчетоводена от тях е и сметка № **********/01.02.2018 г. с указание – „Неустойки по договор“ за сумата 1441000,00 лв., с която е дебитирана сметка 609/6 и е кредитирана сметка 401/79 „Доставчици“ и аналитично „П.“ АД и не е осчетоводена сметка № **********/01.02.2018 г. Вещото лице посочва, че няма нормативно предписание за облагане с ДДС на вземане за неустойка, което съответства и на нормата на чл. 26 ал. 2 изр. второ ЗДДС, изключващо неустойката и лихви с обезщетителен характер от възнаграждението, изрично посочено като елемент от данъчната основа. При тези обстоятелства съдът приема за доказано редовното водене на счетоводството с произтичаща от това доказателствена сила на отразените в книгите записи.
Горното се установява от събраните по делото доказателства.
При възприетата фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:
По иска с правно основание чл. 79 ал. 1 предл. второ ЗЗД
Ищецът основава твърдяното в процеса свое вземане на претърпяна вреда следствие неизпълнение на поето от ответника договорно задължение. Понеже не се позовава на прекратена от негова страна правна връзка съдът приема за меродавна регламентацията на отговорността за обезвреда при съществуващо правоотношение. Макар и да се сочи, че неизпълненото задължение от страна на ответника е попречило на точното изпълнение на ищеца в рамките на друго правоотношение липсват твърдения, че ответникът е знаел за това задължение и действията му да са насочени към създаване на тази пречка, за да бъде подведен спорът под правилото на чл. 21 ал. 2 ЗЗД. Същевременно ищецът не търси изпълнение на обещаното, а обезщетяване на вреди, които свързва с неизпълнение от страна на ответника. При тези обстоятелства настоящият състав приема за меродавно правилото на чл. 79 ал. 1 предл. второ ЗЗД.
Законът задължава длъжника в правоотношението да възмезди своя кредитор за заявения при сключване на договора и неудовлетворен интерес поради неизпълнение на обещаното. Нормата на чл. 82 ЗЗД очертава границата на тази отговорност. На възстановяване подлежат вредите (претърпяна загуба и пропусната полза), които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са били предвидими при пораждане на задължението, а когато длъжникът е действал недобросъвестно отговорността му се разпростира и върху непредвидимите вреди. Следователно, в процеса следва да бъде установено, че ищецът е изправна в правоотношението страна, а за ответника е възникнало задължение, чието неизпълнение е породило твърдяната в процеса вреда.
Сключеният между страните договор за кредит задължава ответника да предостави обещаната сума при съблюдаване на указаните в договора условия. Страните спорят досежно наличието на тези условия. Нормата на чл. 63 ал. 1 ЗЗД задължава страна по договор освен да изпълнява добросъвестно и точно своите задължения, да не пречат на другата страна да изпълни своите задължения по същия начин. Кредитното правоотношение се основава на доверие у кредитодателя, че като се разпорежда със свое имущество – предоставена сума, тя ще бъде върната ведно с обещаното възнаграждение. Този законен интерес обосновава и договореното в случая обезпечение в съгласуван между страните обем. Ищецът се е задължил да докаже наличието на предоставеното в обезпечение имущество, а договорът определя доказана възможност за предпочтително удовлетворяване на кредитодателя от това имущество като условие за отпускане на кредита. Понеже в случая кредитодателят следва да бъде убеден в наличието на обещаното в обезпечение имущество съществена се явява преценката на банката за необходима й информация. Ето защо и произтичащото от чл. 63 ал. 1 предл. второ ЗЗД задължение да не пречи на ищеца при изпълнение на поетото задължение да предостави адекватна на очакванията информация, предполага да бъдат посочени и интересуващите банката данни и техният източник.
Клаузата на чл. 3.1. б. „b“ изрично сочи, че данните от вписваните обстоятелства в Служба по вписванията следва да гарантират отсъствие на противопоставими права на банката. Само действащият и вписан договор за аренда е противопоставим на евентуални последващи приобретатели на имота. Следователно, вписването на договори за аренда само по себе си не е в състояние да засегне интереса на кредитора. Съществено е действието на този договор. Не се установява действащ договор за аренда по отношение на имот с идентификатор 32528.22.10 като представените от ответника писмени доказателства не разкриват противопоставими му права и от последващо вписания договор за наем на този имот. Не се установява обаче твърдяното прекратяване на договорите за аренда за имотите с идентификатор 32528.20.75 и 32528.40.39 – цитираният договор в удостоверение изх. № АУ-25-445/26.05.2015 г. на Общинска служба по земеделие – Суворово (л. 70), не се установя сред представените. Същевременно процесуалната позиция на ищеца е противоречива. В исковата молба се твърди банката да е уведомена за заварените договори за аренда и да е дала съгласие за тях, което от съдържанието на договора за кредитна линия не се установява, а в писмените бележки се поддържа теза, че няма противопоставими й права. При тези обстоятелства съдът приема за неизпълнено задължението за гарантиране отстъствие на противопоставими на ответника тежести върху имоти с идентификатори 32528.20.75 и 32528.40.39.
Сред договорените обезпечения е и залог на стоки в оборот – нефт и нефтени продукти като ищецът се е задължил да поддържа наличност, равностойна на 4 400 000 лв. или 111%. Следователно договорът изрично разграничава задължението за поддържане на обезпечението към момента на първото усвояване, когато кредитополучателят дължи да докаже наличието на гориво, равностойно на 4400000 лв. Клаузата позволява еднозначен извод, че при последващи усвоявания, лимитирани от свободния кредитен ресурс, обезпечението чрез налични горива следва да е равностойно на 111 % от поисканата сума. Съгласуваната воля ангажира ищеца да обезпечи договореното имущество като субективната му представа за смисъла на залог върху стоки в оборот в случая не е меродавна. Договорът не регламентира начина за удостоверяване наличието на това обезпечение, но предвижда възможност за ответника да изисква по своя преценка конкретни документи. На така договореното правомощие съответства задължението на ищеца своевременно да предоставя поискана информация и да предоставя поискани документи – чл. 3.5. б. „f“. Договорът не предписва формата на исканите документи, а очертава тяхното предназначение – да бъде установено наличието и състоянието на материалните активи и съответно тяхната оценка непосредствено от служители на банката или чрез възлагане на трети лица. Следователно при съобразяване на законния интерес на кредитодателя и договорно скрепената процедура за неговата защита, меродавна се явява информацията, която може да бъде извлечена от документа. Оригиналният документ не осигурява необходимата информация, а договорената възможност за нейната проверка е разумната и изводима от договора защита на интереса на кредитодателя.
В случая се установява, че страните изрично свързват регулярното отчитане за наличностите на нефт и нефтени продукти с месечни справки, подписани от управителя на дружеството кредитополучател – т. 3 от допълнителните условия към Залог № 1. На тази отговарят представените от ответника като получени от ищеца оборотни ведомости. Прави впечатление, че в трите документа с указание да касаят едно и също обстоятелство – обобщени движение и наличност през периода 01-31.10.2017 г., а само две отразяват подпис с указание да е на управителя на „А.0.“ ООД. Разминаване се установява в отразеното количество при двете подписани от управителя ведомости. В наличната по л. 195 от делото е отчетено количество ДГ Е5 към 31.10.2017 г. с отразен приход и разход през периода и формираното салдо съответно 385 508,50 л. при обща стойност на горивото на фирмата – 3993600 лв. и без отчетен приход и разход и салдо от 330 000,00 л. в склад Вълзи дол (според оборотната ведомост по л. 194 от делото) Оборотната ведомост по л. 194 от делото съдържаща и подпис на управител сочи на налично и гориво ДГ Б6 в склад Вълчи дол към 31.10.2017 г. от 252299,60 л. при обща стойност на горивата към 31.120.2017 г. - 4438993,17 лв. Договорът предвижда участие на независим орган при договорените проверки на тримесечие – т. 2 от допълнителните условия към Залог № 1, но установеното несъответствие поражда неяснота за конкретното по вид и количество гориво към датата на искането. Представеният сертификат № R-0928/02.10.2017 г. отразява количеството гориво само в един склад, за който се твърди да е ползван от ищеца и то към 02.10.2017 г. Причината за дублиране на сертификати, издадени на името на две юридически лица с идентично съдържание на проверката е била изяснена към 23.11.2017 г. от представляващия „Тотал контрол“ ООД. Съдържанието на проверката е потвърдено и с показанията на свидетеля Я.. Съдът приема, че изводът за собственика на горивото, формиран от трето на правоотношението лице не е в състояние нито да потвърди, нито да отрече титуляра на права върху горивото. Това обстоятелство предпоставя проверка на обстоятелствата, при които то е било придобито. Индикативно досежно правото на собственост е и обстоятелството, при които имуществото е прието за съхранение в специализиран склад. Представител на ответника е поискал такива доказателства с електронното писмо от 09.11.2017 г. - складови записи от държателя на лицензирания склад заедно с договори и данъчни фактури, каквито по делото не са представени, но и с изявлението за прекратяване на договора ответникът не се позовава на поискани и непредоставени му доказателства, а единствено на обстоятелството, че са били представени такива в копие. Същевременно се оспорва удостоверителната тежест на документ, изходящ от „П.“ АД предвид участието на това дружество и като поръчител по договора. От приложените по делото доказателства се установява, че „П.“ АД е държател на лицензиран склад. Без значение остава, че това дружество съвместява и качеството поръчител. Дори нещо повече, в това си качество „П.“ АД би бил и лично мотивиран да посочи имущество, принадлежащо на лицето, за чието задължение поръчителства, за да предотврати насочване на претенциите към собственото му имущество. Представената декларация не отговаря на предходно даденото указание за вида на очаквания документ – складов запис, но не се твърди, а и не се установява да е изследвана причината за депозираната декларация. Съдържанието й да не конкретизира местонахождението на резервоара, в което е прието за съхранение посоченото гориво и не позволява яснота за обстоятелствата, при които е прието за съхранение, в това число и датата, на която е станало, но по делото не се твърди ищецът да е уведомен за непригодността на представения документ. Предвид заетата позиция в процеса, че участието на „П.“ АД като поръчител по договора компрометира очакваното удостоверяване напрактика лишава ищеца от възможността за изпълнение на предходно дадено му указание да представи складови записи от държателите. Установява се, че „П.“ АД е лиценциран държател на склад, находящ се на територията на „Рафинерия Плама“ – гр. Плевен (л. 82-83) и на склад, находящ се на територията на КТМ – гр. Русе. Това определя указанията като противоречиви, поради което и невъзможни за изпълнение.
Договорът за заем макар и да визира идентично количество гориво – 3840 тона с отразеното за налично в склада в гр. Плевен, доколкото отразява разпореждане с горивото към 19.09.2017 г. не обосновава съмнение в притежанието на отчетеното като налично количество – липсват данни за движението на тази стока през месец септември, за да бъде формиран извод за идентичност на отчетеното и даденото в заем гориво. Съхранението на такова количество гориво, собственост на „А.0.“ ООД изрично е потвърдено и от „П.“ АД, макар и да не е посочено мястото на съхранение. Следователно, тези обстоятелства не опровергават отразеното съдържание в оборотните ведомости, представени в договорената форма – с подпис на управителя, за да обосноват констатация за недостоверност.
На 06.11.2017 г. ищецът е бил уведомен за очаквано представяне на актуален сертификат за трите склада като по делото не се спори, че на 08.11.2017 г. е представил сертификат от трето на правоотношението лице. Полученото допълнително указание на 09.11.2017 г., че сертификатът не е издаден от дружество, предварително одобрено от банката, ангажира ответника да посочи и кои са одобрените от него дружества. Банката е в правото си да прецени формата на проверка, включително и да изисква ползването на услугите на лица, на които има доверие. Изпълнението на това задължение от страна на ищеца обаче предпоставя съдействие от банката, която следва да го уведоми за лицата, ползващите се от нейното доверие. По делото се установява, че ищецът изрично е потърсил съдействие и то няколко пъти. Ответникът не твърди, а и не доказа в процеса да го е предоставил. При тези обстоятелства съдът приема, че в нарушение на задължението си по чл. 63 ал. 1 предл. второ ЗЗД ответникът е попречил на ищеца да удостовери надлежно твърдяното от него като налично количество гориво. Нормата на чл. 57 ал. 2 от Конституцията на Република България обуславя реализацията на формално утвърдено право от наличието на зачетен от правния ред интерес за титуляра на правото. Настоящият състав приема правилото за относимо към всеки източник на права – както закона, така и договора. От тази гледна точка и договорно скрепената възможност ответникът да откаже да предостави обещаната сума предполага неизпълнено от страна на ищеца задължение въпреки осигуреното му необходимо съдействие, за да удостовери наличие на обещаното обезпечение. В контекста на чл. 57 ал. 2 от Конституцията следва да бъде интерпретирано и съдържанието на клаузата на чл. 3.7. б. „а“ т. 8 от договора – констатиране на недостоверност или непълнота на сведенията, предоставени от кредитополучателя на банката относно … предложените обезпечения (относимата към спора хипотеза). Съгласно чл. 20а ал. 1 ЗЗД договорът е закон за страните, поради което и въздействие върху развитието му предполага отразено в него обстоятелство да се е проявило в действителността. Затова и меродавно в случая се явява не субективното впечатление у представителите на страните, а обективно съществуващи обстоятелства, отразяващи нежеланото в случая положение. Ето защо констатиране на недостоверност предполага установено несъответствие между подадено сведение и обективното състояние.
Ответникът твърди да е овластен от договора да откаже изпълнение, поради което той дължи да докаже обстоятелството, от което произтича това правомощие – констатацията си за недостоверност. Противоречието в съдържанието на оборотните ведомости поражда неяснота, която обаче сама по себе си не разкрива недостоверност на предоставена информация – обективно е възможно да е съществувал всеки от посочените варианти, а реалното положение не следва от представените от ответника документи, с които обосновава постановения отказ.
Указанието за липсващи, но неконкретизирани по съдържание документи изключва възможността да бъдат представени, за да обоснове констатация за непълнота. От друга страна, отказът на ищеца да зачете представен му сертификат от Independent Surveyors& Consultans Ltd. Bulgaria с указание, че „не е издаден от дружество, предварително одобрено от банката“ препятства изпълнението на следващото предписание независим надзор да удостовери наличностите в трите посочени в договора склада в Русе, Плевен и Вълчи дол. Няма разумна причина ищецът да привлича ново лице с очакване то да попада сред одобрените от ответника дружества, а необходимата грижа за изпълнението му в случая е положена – с писмо от 10.11.2017 г., получено за ответника на същата дата, е поискано съдействие.
Нито в изявлението за разваляне на договора, нито в рамките на настоящото производство ответникът твърди да е бил възпрепятстван да установи съдържанието на изисканите данъчни фактури за отчетеното от ищеца като притежавано гориво към 31.10.2017 г. При тези обстоятелства съдът не смята за установена липсваща информация, засягаща достойния за защита интерес на ответника – да се увери, че именно ищецът е собственик на отчетеното количество гориво, за да обоснове основание за отказ по силата на чл. 3.7. б. „а“ т.8 от договора.
Непосоченото при сключване на договора за кредит наличие на вписани договори за аренда върху два от предложените и ипотекираните имоти не обосновава необезпеченост на поисканата сума от 3000000 лв. Вписаният договор за аренда не препятства евентуална продажба на ипотекирания имот, какъвто е смисълът на учреденото обезпечение. Дори да се приеме, че това обстоятелство ще повлияе върху цената на предложеното имущество, страните изрично са договорили правомощие за банката да редуцира отпуснатата сума и то до осигуряване на договореното обезпечение. Упражняването на тази възможност обаче предполага банката да уведоми кредитополучателя за конкретен размер, който смята за необезпечен, за да възникне произтичащата и от договора възможност за ищеца да предложи допълнително обезпечение. Това в случая не се твърди, а и не се установява да е било сторено. Същевременно договорено е учредяване на обезпеченията към различен момент, което логично предпоставя възможност за поддържане на различни по стойност имущества. След като страните са договорили едва несъответствие от 111% процента спрямо стойността на усвоената сума да обоснове незабавното й възстановяване, логично е да се приеме, че общата им воля определя същото несъответствие и като пречка за усвояване на нова сума. Всъщност и заявеният отказ не почива на това обстоятелство, за да се приеме, че е насочен към защита на заявен при сключване на договора и зачетен от правния ред интерес за ответника поетото задължение за връщане на заявената сума да е обезпечено имуществено.
По изложените съображения съдът приема, че не се е проявило договореното между страните основание за отказ – констатиране на недостоверност или непълнота на дадени от ищеца сведения, поради което и се явява неизправна в правоотношението страна, а ищецът е легитимиран да изисква плащане на сумата 3 000 000 лв.
Спорно в процеса е и дали твърдяната вреда се включва в предписаната от чл. 82 ЗЗД степен на обусловеност от неизпълнението. Ответникът поддържа теза, че отговорността му е ограничена до евентуални вреди от неизпълнение на задължението, обусловило предявеното искането за плащане към „К.Н.“ ООД. Клаузата на чл. 3.1. б. „d“ т. 1 регламентира механизма за усвояване на кредита – нареждане за плащане и документа, обуславящ това плащане, третиран като доказателство за „целевото използване на средствата от кредита“. Следователно, произтичащото от договора задължение за ответника, обосноваващо и оправдано очакване за ищеца, е ограничено до заплащане на цената по конкретизирано с предмет и страни продажбено правоотношение. Така договореният механизъм за усвояване не предпоставя възможност ищецът да получи обещаната сума в свое разпореждане, а единствено да очаква погасяване на поетото и индивидуализирано при искането задължение за продажната цена със средства от отпуснатия кредит. Невъзможността ищецът да ползва кредитния ресурс, за да погаси заявеното задължение към „К.Н.“ ООД и произтеклите от това вреди се явява пряката и непосредствена последица от установеното в процеса неизпълнение на задължението на ответника. Такава вреда обаче не се търси.
Ищецът свързва вредата с невъзможността да ползва кредитния ресурс в търговската си дейност, но не твърди и да е заявил искане за плащане на суми, произтекли от извършени доставки през процесния период от страна на „П.“ АД. Ето защо необосновано е твърдението, че именно отказът на ответника да предостави исканата сума за заплащане на задължението към „К.Н.“ ООД е причината за забавените плащания. Договорът ангажира ответника да предостави поискана сума за посрещане на документално обосновани задължения към посочени на банката кредитори (чл. 3.6 б. „а“вр. чл. 3.1. б. „а“ т. 1 и чл. 1.12.1. б. а от договора). Ответникът не дължи да осигурява кредит за посрещане на незаявени пред него задължения, поради което и ищецът няма правно основание да го очаква. Следователно непотърсената сума опровергава поддържаната теза, че ищецът е разчитал на договорения кредитен ресурс, за да посрещне задълженията си към „П.“ АД. Несъмнено, неполученият кредит би могло да въздейства негативно върху търговската дейност на ищеца, както се поддържа в писмените бележки на адв. С. и адв. В., ангажирайки непланирани оборотни средства за заплащане задължението към „К.Н.“ ООД. Пряката причина за това обаче се явява несъответстващото на договореното очакване у ищеца да получи средства на свое разпореждане вместо договореното, а следователно и дължимо плащане от ответника на поето и документално доказано пред него парично задължение. При тези съображения настоящият състав споделя довода на адв. Русинова, че непотърсеното финансиране за погасяване на задълженията към „П.“ АД изключва както причинно-следствената връзка между отказа, така и предвидимостта на твърдяната вреда.
Дори да се приеме, че наложено от отказания кредит непланирано съсредоточаване на паричните средства удовлетворява изискуемата степен на обусловеност, подобно твърдение не е надлежно въведено в процеса. Поддържаната теза както с исковата молба, така и с допълнителната искова молба е съсредоточена върху невъзможността да се ползва от кредитната линия, за да погасява своевременно задълженията си към „П.“ АД. Дори да се приеме, че следва да се подразбира, визираното в писмените бележки на адв. В. и адв. С. силно затруднение на търговската дейност на ищеца, което да е довело и до допуснатата забава не се потвърждава от доказателствата по делото. Напротив, установеното в процеса потвърждава тезата, че плащането не произтича от невъзможността ищецът да се ползва от обещания му кредитен ресурс, а от постигнато съгласие между него и трето на спора лице.
При оспорената и недоказана в процеса дата на рамковия договор тя е непротивопоставима на ответника, а липсват установени в процеса обстоятелства, които да свидетелстват за момента на съгласуваната воля. На договорено обезщетение се основава едва инкорпорираното изявление в поканата за доброволно изпълнение от 08.01.2018 г. Прави впечатление обаче, че самата покана включва период, предхождащ отразената и в самия рамков договор дата на сключването му. Ищецът също свързва доброволно заплатената сума с развили се отношения преди указаната в договора, поради което и обвързваща страните дата на сключването му. Същевременно икономически необосновано е предпочитанието ищецът да потърси финансиране за задължението към „К.Н.“ ООД, чието вземане, видно от посоченото в писмените бележки не е обременено с неустойка, вместо да се ползва от договорения кредит за натрупаните и към 01.11.2017 г. задължения Видно от заключението на вещото лице на 1.11.2017 г. е платена общо сума в размер на 193 000 лв. при формирани задължения по издадени фактури за периода 27.10.2017 г. – 31.10.2017 и неплатени към 01.11.2017 г. задължения към „П.“ АД на обща стойност 1 051 156 лв. Калкулираната неустойка за допуснато закъснение при плащането между 5 и 9 дни възлиза на 41411,35 лв. При тези реални данни непотърсените средства за разплащане с „П.“ АД логично могат да бъдат обяснени или с липсваща към момента неустоечна клауза, или с предпочитанието на ищеца да формира задължение към „П.“ АД, вместо да разчита на обещания с договора финансов ресурс.
Освен това издадените и осчетоводени фактури включително след 08.10.2017 г. също не сочат основание за сделката да е рамковия договор, а при неустановената дата на сключването му датата на тези фактури не е достатъчна, за да бъдат свързани с него. Това е пречка да се приеме, че и доказаното закъсняло плащане след 08.10.2017 г. е допуснато при действието на неустоечната клауза в рамковия договор. Датата на сключване на договора е от съществено значение и понеже възможността страните да уредят съществуващо между тях отношение – чл. 8 ал. 1 предл. второ ЗЗД, но тази свобода е неприложима към клаузата за неустойка. Съгласувана воля за неустойка при проявило се неизпълнение изключва обезпечителната й функция – реалното изпълнение дори и да е възможно, нежеланият резултат вече настъпил. Отсъствието на обезпечителната функция води до нищожност на клаузата с произтичаща от това възможност платеното да бъде търсено обратно. Дори хипотетично да се приеме, че договаряне на неустойка е възможно и след проявило се вече неизпълнение, ангажирането с тази отговорност пряко произтича от волята на ищеца. Възникналата вреда предполага възможност за ищеца да прецени собствения си интерес. От тази гледна точка евентуално обвързване с неустоечна клауза при предходно възникнала вреда води до пасив в неговия патримониум не в резултат на установеното в случая неизпълнение, а от съгласуваната воля между ищеца и третото на правоотношението лице. Несъмнено ищецът е свободен да предпочете чужд пред своя интерес, но тогава претърпяната вреда произтича пряко именно от тази преценка.
От друга страна, дори хипотетично да се приеме, че договорът е бил сключен на 08.10.2017 г., налага се извод, че при сключването му ищецът не е подходил с грижата на добрия стопанин. В контекста на утвърдената причинно-следствена връзка законът не държи отговорен длъжника за вредите, претърпяни поради неположена грижа към собствения интерес от страна на кредитора – чл. 51 ал. 2 ЗЗД и чл. 83 ЗЗД. Следователно дори и при несъзнавано несъответствие между поведението на страната и действителния й интерес, когато не е положила грижата на добрия стопанин тя дължи да поеме отговорността за резултата. Затова и съгласуваната воля за обема на вредата принципно е непротивопоставима на трето на правоотношението лице, каквото се явява ищецът. Неизпълнението на договор може да ангажира и лице, което не е страна по него, когато е попречило на изпълнението му (чл. 21 ал. 2 ЗЗД). Както е имал повод да посочи Върховният касационен съд обаче тази отговорност е обусловена от проявена недобросъвестност (в този смисъл решение № 126 от 18.06.2015 г. по т. д. № 3223/2013 г. На ВКС, ТК, I ТО). Предпоставка за недобросъвестността обаче е знанието у третото лице, че поведението му ще стане причина за неизпълнението, каквото в случая не се твърди. Същевременно се установява, че ищецът е заплащал със закъснение стойността на извършени доставки от „П.“ АД и преди 08.10.2017 г. Ако се приеме, че ищецът е разчитал на собствен ресурс (доколкото не е търсил такъв от ответника), който се е наложило да ангажира след отказа за плащане към „К.Н.“ ООД без да го е планирал, прави впечатление, че закъснения са налице при всички фактури, издадени за периода 26.09.2017 г. – 07.10.2017 г. Утвърдилата се практика на закъснение при разплащанията към „П.“ АД не обосновава очакването на ищеца, че ще съумее да посреща своевременно задълженията си, оперирайки със собствен ресурс. Не намира логично обяснение и предпочитанието му да се ангажира с неустойка, вместо да използва формираните приходи, довели до погасяване на предходно усвоената сума при все, че финансовият разход за него под формата на възнаградителна лихва е значително по-нисък от размера на договорената неустойка. Още повече, че и според признанието на ищеца плащането обхваща и закъснения, предхождащи датата на рамковия договор. При тези обстоятелства предпочитанието на ищецът да поиска финансиране на плащане на задължението към „К.Н.“ ООД вместо към значително обременяващото го задължение с неустоечна клауза навежда на извод, че вредата пряко произтича от контролирана от ищеца причина, което изключва причинно-следствената връзка между установеното неизпълнение от страна на ответника и установения разход за ищеца. Очертаните обстоятелства на собствено основание определят твърдяната вреда като пряка и непосредствена последица от заявеното в исковата молба намерение на ищеца да запази търговските си отношения с „П.“ АД, обусловило в крайна сметка и доброволното изпълнение на поисканата неустойка.
По изложените съображения неоснователно се претендира сумата от 1441000 лв.
Ищецът претендира и обезщетение за разноски, които свързва със сключения договор. В исковата молба еднозначно се сочи, че тези разходи са направени в изпълнение на поети задължения по договора за кредит. Следователно разходите не произтичат от установения факт на неизпълнение на договорно поетото задължение от ответника, а от поето задължение от самия ищец. Законът допуска връщане на дадено по договор, ако не допринесе за реализация на заявения при сключването му интерес – чл. 55 ЗЗД, но тази правна възможност предполага било неосъществено основание, било отпадане на основанието за даване. Неосъщественото намерение у ищеца платените към банката суми да послужат за осигуряване на обещаното му финансиране за договорения срок до 30.04.2018 г. е изводимо от договора, но само по себе си не засяга основанието на плащането. То си остава поетото с договора задължение в рамките на съществуваща правна връзка.
Не се установява ответникът да е бил кредитор към 29.11.2017 г. – възприетото основание за отказа касае неизпълнение на негово задължение, а не реализация на заявен при сключване на договора интерес. Надлежно обезпечаване на предоставения кредит съпътства основния заявен при сключване на договора интерес – да получи приход от реализацията на кредитното правоотношение. Това несъмнено предполага и гарантирано възстановяване на предоставената сума, логично определящо надлежното обезпечение като условие за изпълнение на поетото от банката задължение. В тази насока логично е регламентирано и отношението между страните. Ненадлежното обезпечение е основание банката да откаже предоставяне на сумата до осигуряване на гарантирана от закона възможност за предпочтително удовлетворяване от конкретно имущество – чл. 3.7. б. „b“ т. 1. Регламентираните правомощията на банката, произтичащи от констатиран случай на неизпълнение са насочени към събиране на предоставения кредит и реализация на евентуални вреди от неизпълнение на задължението за връщане на предоставения кредит (чл. 3.7. б. „b“ т.т. 2-5). Освен това, с оглед принципа на реално изпълнение на договорите освобождаването от правна връзка по инициатива на обвързаната от договор страна е възможно само при съществено неизпълнение на задълженията от насрещната страна в правоотношението – чл. 87 ал. 4 ЗЗД. Позоваването на отлагателното възражение за неизпълнен договор, каквото по съществото си представлява правомощието по чл. чл. 3.7. б. „b“ т. 1, гарантира в пълнота очертания вече като достоен за защита интерес на банката. Отказаният кредит обективно изключва възможността да бъде засегнат финансовият й интерес, за да придобие значение обещаното обезпечение. Следователно неудовлетвореният интерес за банката да получи разумно обосновано уверение, че правото й на предпочтително удовлетворяване е осигурено не обосновава основание за едностранно прекратяване на правната връзка. Ищецът не се позовава на така упражнено право, а това е пречка твърдяното вземане да бъде обсъдено с оглед на това основание. Същевременно обаче обективираното изявление в становище от 30.11.2017 г. изключва възможността да се приеме, че договорът е прекратен по взаимно съгласие и следователно безпредметно остава обсъждането дали това обстоятелство води до отпаднало основание по смисъла на чл. 55 ал. 1 ЗЗД.
С Постановление на Пленума на Върховния съд № 1/79 г. е утвърдено съдържанието на понятието „неосъществено основание“. Изпълнението на задължението на банката е обективно възможно, а поради невъзможността да се освободи от правната връзка и правно дължимо включително след изявлението за разваляне на договора. При тези съображения настоящият състав не намира основание да подведе претенцията за платеното към банката под нормата на чл. 55 ал. 1 предл. второ ЗЗД.
Нереализираният интерес за ищеца да се ползва от обещания кредитен ресурс за целия срок на договора сам по себе си не определя направените разноски и като подлежаща на възстановяване вреда. Съществуването на правната връзка с произтичащата от нея възможност да изисква предоставяне на кредит обосновава както основанието за платените към банката суми, така и направените разходи във връзка с учредяване и вписване на обезпеченията, придавайки им значение на платено в изпълнение на договорно задължение. Неоказаното съдействие от страна на ответника, препятствало ищеца да докаже наличието на достатъчно обезпечение, за да се ползва от договорения кредит за договорения срок, само по себе си не прекратява правната връзка. За това е необходимо съществено неизпълнение и основано на него нарочно изявление, доведено до знанието на неизправната страна. Едва надлежно разваления договор лишава от оправдание направените разходи, трансформирайки сумата от платено в изпълнение на задължение във вземане на отпаднало основание досежно даденото на банката или вреда по смисъла на чл. 88 ал. 1 изр. второ ЗЗД за платеното към трети лица.
Съгласно чл. 6 ал. 2 ГПК предметът на търсената защита се определя от страните. Това ще рече, че съдът е обвързан както от заявеното искане за защита, така и от очертаните обстоятелства, на които то се основава. При положение, че не се установява прекратена правна връзка, която да обуслови трансформация на платеното в изпълнение на договора във вземане за обезвреда, следва да бъде отхвърлена и претенцията за обезщетение в общ размер от 22682,30 лв. - направени разноски по сключения договор за кредитна линия.
По претенциите с правно основание чл. 86 ЗЗД
Лихвата за забава предполага установено по
основание и размер лихвоносно парично задължение. Тъй като твърдяните
главници не се установяват, като неоснователни следва да бъдат отхвърлени и
акцесорните вземания за лихва.
Отсъствието на лихвоносно вземане изключва и наличието на предявеното при условията на чл. 214 ал. 2 ГПК претенция за законна лихва. Понеже процесуалният закон не третира това вземане като самостоятелен иск не следва да бъде постановяван и нарочен диспозитив.
По разноските
При установения изход от спора ищецът няма право на разноски. С оглед нормата на чл. 81 вр. чл. 236 ал. 1 т. 6 ГПК настоящият състав приема, че дължи изричен диспозитив.
В тежест на ищеца следва да бъдат възложени направените от ответника и доказани в процеса разноски – заплатено възнаграждение за един адвокат. Настоящият състав приема, че и досежно отговорността за разноски приложение следва да намери утвърдената граница на дължима обезвреда. На възстановяване подлежащ вредите, съставляващи пряка и непосредствена последица от обстоятелство вменено в отговорност на насрещната страна по спора. В тази насока именно нормите на чл. 51 ал. 2 и чл. ….. ЗЗД освобождават длъжника от отговорност за обезвреда, ако претърпяната вреда или нейният обем се дължи на неположена грижа към собствения му интерес. Изходът от спора е критерий за разпределение на тежестта за разноските, но сам по себе си не обосновава вреда. Състезателното начало в процеса овластява страната както да формулира и отстоява определена теза по спора, така и да ангажира доказателства в нейна подкрепа. С други думи, макар и в случая ищецът да е провокирал спора обхватът на необходимите доказателства зависи изключително от ответника. Заплатеното възнаграждение на вещо лице от страна на ответника не сочи на оспорена от ищеца и потвърдена с експертизата теза на ответника, а касае изчисления, наложени изключително от поддържаните от процесуалния му представител тези, неотносими към установения изход от спора. Съгласно чл. 235 ал. 2 ГПК съдът дължи да обсъди всички доводи на страните, а следователно и ангажираните в тяхна подкрепа доказателства едва по съществото на спора. Поради тази причина и настоящият състав приема, че контролът за относимост и необходимост на поискани в процеса доказателства, визиран в чл. 146 ал. 4 ГПК не създава основание за възстановяване на сторения разход. Преценката за относимост при допускането им е ограничена до връзката на доказателството с поддържана в процеса теза, в която насока и страната е задължена да обоснове искането си (чл. 156 ал. 1 ГПК). Необходимостта от поисканото доказателство произтича от процесуалното поведение на страните в контекста на противопоставените тези в хода на съдебното дирене – чл. 154 ал. 1 ГПК. Няма разумна причина ищецът да бъде държан отговорен за инициирания от ответника разход за събиране на данни, оказали се ненужни с оглед на даденото решение по спора. По тези съображения съдът приема, че направеният от ответника разход за депозит за допълнителна съдебно-счетоводна експертиза следва да бъде възложен в негова тежест, а така формираната воля – да бъде огласена с диспозитива на решението.
Мотивиран от изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.0.“ ООД, ЕИК ******с адрес по делото: гр. София, ул. „******, Адвокатско дружество „М.М. и съдружници“ срещу „Ю.Б.“ АД, ЕИК ******с адрес по делото: гр. София, р-н „Витоша“ бул. „******иск за сумата 1441000 лв. – вреда от неизпълнение на задължение по договор за предоставяне на кредитна линия № 100-2173/04.10.2017 г., изразяваща се в заплатена неустойка по рамков договор от 08.10.2017 г., сключен с „П.“ АД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.0.“ ООД, ЕИК ******с адрес по делото: гр. София, ул. „******, Адвокатско дружество „М.М. и съдружници“ срещу „Ю.Б.“ АД, ЕИК ******с адрес по делото: гр. София, р-н „Витоша“ бул. „******иск за сумите 10 лв. – такса за откриване на разплащателна сметка, 10 лв. – такса за поддържане на разплащателна сметка, 70 лв. – такса за вписване на особен залог и издаване на удостоверение, 8000 лв. – такса за управление на кредита, 571,20 лв. и 201,60 лв. за оценка на ипотекираните имоти, 6000 лв. – нотариална такса за учредяване на ипотека, 3000 лв. такси за разглеждане на документи преди усвояване на кредита и 4819,50 лв. - застраховка на заложеното движимо имущество – гориво, съставляващи вреда от неизпълнение на задължение по договор за предоставяне на кредитна линия № 100-2173/04.10.2017 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.0.“ ООД, ЕИК ******с адрес по делото: гр. София, ул. „******, Адвокатско дружество „М.М. и съдружници“ срещу „Ю.Б.“ АД, ЕИК ******с адрес по делото: гр. София, р-н „Витоша“ бул. „******иск за сумата 110485,50 лв. върху сумата 1441000 лв. за периода от 21.03.2018 г. до 21.12.2018 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.0.“ ООД, ЕИК ******с адрес по делото: гр. София, ул. „******, Адвокатско дружество „М.М. и съдружници“ срещу „Ю.Б.“ АД, ЕИК ******с адрес по делото: гр. София, р-н „Витоша“ бул. „******иск за сумата 2589,77 лв. върху сумата 22682,30 лв. за периода от 06.11.2017 г. до 21.12.2018 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 3 ГПК „А.0.“ ООД, ЕИК ******със седалище и адрес на управление:*** 15А да заплати на „Ю.Б.“ АД, ЕИК ******с адрес по делото: гр. София, р-н „Витоша“ бул. „******сумата 32757,10 лв. – възнаграждение за адвокат в производството пред Софийски градски съд.
ВЪЗЛАГА на основание чл. 236 ал. 1 т. 6 ГПК направените от „А.0.“ ООД в негова тежест.
ВЪЗЛАГА на основание чл. 236 ал. 1 т. 6 ГПК заплатената от „Ю.Б.“ АД сума в размер на 1000 лв. – депозит за допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, в негова тежест.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Апелативен съд – гр. София в двуседмичен срок от връчване на препис от настоящото, а в частта за разноските – при условията и по реда на чл. 248 ГПК.
СЪДИЯ: