Решение по дело №46788/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 5578
Дата: 28 март 2024 г.
Съдия: Боряна Стефанова Шомова Ставру
Дело: 20231110146788
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 август 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 5578
гр. С., 28.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Ю. АСП. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20231110146788 по описа за 2023 година
Ищецът „Т. С.” ЕАД, с ЕИК ....., седалище и адрес на управление гр. С., ...., е предявил
искове за признаване за установено, че ответниците И. А. С., ЕГН **********, гр. С., .........,
и К. К. С., ЕГН **********, гр. С., ......... дължат, всеки от тях с дял ½ от общите задължения
за имота, следните суми: 4 590,89 лева цена на доставена топлинна енергия за периода от
1.5.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 17.05.2023 г. до изплащане на
вземането, 542,53 лева мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 09.05.2023 г., 34,07
лева цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.5.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 17.05.2023 г. до изплащане на вземането, 6,90 лева
мораторна лихва за периода от 16.07.2020 г. до 09.05.2023 г., за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 26715/23 г. на СРС.
Поддържа, че ответниците са клиенти на топлинна енергия за битови нужди като вещни
ползватели /молба – уточнение и протоколно определение за изменение основанието на
исковете/ на топлоснабдявания имот – апартамент в гр.С., ул. Кораб планина 27, ет.2.
Твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на
договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150
ЗЕ, обвързват потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия доставил за процесния период в имота топлинна енергия /ТЕ/,
чиято цена не е платена. Твърди, че съгласно Общите условия купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща стойността на ТЕ в 45-дневен срок от изтичане на периода, за
който се отнасят. Твърди, че е сключен договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с фирма „.....” ЕООД, като топлинна енергия за имота е
начислявана по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния сезон са
1
изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение.
Моли да се установят вземанията му за главница и лихва за забава, признати със заповедта,
срещу която ответниците възразили, което обуславя интереса от търсената с иска защита.
Претендира разноските в заповедното и исковото производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците са депозирали писмен отговор, в който оспорват
предявените искове. Оспорват да са собственици на имота и клиенти на ТЕ, тъй като са го
продали през 2011 г. Оспорват доставката на ТЕ в посочените количества и стойност и
извършването на услугата по дялово й разпределяне. Молят за отхвърляне на исковете.
Третото лице помагач на страната на ищеца изразява становище за основателност на
исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и
чл. 86 ЗЗД. Правото на ищеца да получи цената на доставената топлинна енергия произтича
от установяване на: възникнало облигационно правоотношение между страните с предмет
продажба на топлинна енергия, доставено конкретно количество топлинна енергия за
процесния период и стойността й.
Съгласно чл. 153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда
- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия, към които са адресирани одобрените от КЕВР
публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие /чл. 150, ал. 1 и ал. 2
ЗЕ/. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия
за битови нужди и дължат цената на доставената топлинна енергия. Съобразно
нормативната уредба, възникването на облигационното отношение по продажба на ТЕ,
съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено от придобиването на
правото на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабден имот, явяващ се
част от сграда - етажна собственост. Правоотношението възниква и съществува без да са
необходими изрични насрещни волеизявления на страните, то възниква с придобиването на
правото на собственост/ползване и топлоснабдяването на имота и се прекратява със
загубването на същите. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните
собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен
собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия. В тази насока са и
разясненията, дадени в т. 1 от ТР № ............. г. г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Установява се по делото, че въз основа на договор за замяна на недвижим имот, сключен с
нотариален акт № 179/7.6.2006 г., ответниците придобили втори етаж от триетажна
жилищна сграда, находяща се в гр. С., ул. Кораб планина № 27, застроен на 119 кв.м.
Имотът в последствие е ипотекиран в полза на банка ДСК за обезпечаване на вземане на
банката по договор за кредит. С нотариален акт за дарение от 8.11.2011 г. ответниците
дарили недвижими имоти, сред които и процесния, в полза на сина си К. К.ов С., като си
запазили пожизнено право на ползване върху имотите. Имотът в последствие е продаден на
2
трето лице и след това отново придобит от К. К.ов С., като при прехвърлянията правото на
ползване се запазва. При систематическото тълкуване на разпоредбите на ЗЕ и разясненията
на ВКС в ТР № ............. г. г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК, се налага изводът, че при
конкуренция на вещни права, клиент на топлинна енергия се явява лицето, което реално
ползва топлинна енергия за домакинството си, т.е вещният ползвател, който и по смисъла на
ЗС дължи разноските за ползване на имота. В случая това се явяват ответниците, доколкото
не се установи правото на ползване да се е погасило по отношение на някой от тях през
процесния период. Предвид изложеното, за процесния период между страните е бил
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни
ОУ, по силата на който ответниците дължат цената на доставената топлоенергия в имота,
всеки по ½.
За установяване на доставената в имота топлинна енергия е прието заключение на съдебно-
техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено,
талони за отчет и изравнителни сметки от ФДР. От заключението на съдебно-техническата
експертиза се установява, че за процесния период по отношение на сградата, в която се
намира имотът на ответника, е доставяна и начислена топлоенергия, като при отчитането и
разпределението й са спазени разпоредбите на ЗЕ и Наредбата за топлоснабдяването № ......
г. Според заключението на вещото лице, в сградата е въведена система за дялово
разпределение на топлинна енергия, извършвано от Т., като са издадени изравнителни
сметки. В имота има монтирани 6 отоплителни тела с 6 топлоразпределителя, по
показанията на които е отчетен разходът. Ползва се топла вода, но поради липса на водомер
за топла вода разходът е изчислен на база двама потребители. Начислена е топлоенергия
отдадена от сградната инсталация, разпределена между всички потребители
пропорционално на отопляемия им обем. Сградната инсталация в сграда етажна собственост
е обща част и всеки етажен собственик е длъжен да участва в ползите и тежестите от нея. Не
се твърди и доказа да е заявена рекламация срещу извършеното дялово разпределение за
имота в установените срокове. Следователно, през процесния период в имота е доставена
топлинна енергия, като съгласно заключението на вещото лице по СТЕ, стойността й
възлиза на 9249.46 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 – чл. 148) и Наредба
№ ...... г. По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца дяловото разпределение на
топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата
за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС.
Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение,
извършвана от избрания от тях търговец. Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца,
клиентите заплащат цена на услугата дялово разпределение, извършвана от избран от
клиентите търговец, като стойността се формира по посочения начин. В случая измерването
на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на
разходите за отопление и топла вода между топлоснабдените имоти в сградата в режим на
3
етажна собственост е извършено от ..... въз основа на договорна ЕС с дружеството, на което
е било възложено. С осъществяване на услугата дялово разпределение за топлоснабдения
имот за исковия период, е възникнало задължението за заплащане на стойността й, която за
периода 1.5.2020 г. - 30.04.2022 г. възлиза на 68.13 лв.
С оглед липсата на доказателства за плащане, исковете за главници за топлинна енергия и
дялово разпределение следва да се уважат в цялост / за топлинна енергия за претендираните
9181.79 лв./, по ½ срещу ответник. – т.е. по 4590.89 лв. и 34.07 лв.
Относно исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Основателността на претенцията за мораторна лихва предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Съгласно чл. 33, ал.1 и ал.2 от приложимите за процесния период
Общи условия, публикувани през 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните суми
за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а лихва
за забава се начислява върху сумата по общата фактура след изтичане на 45-дневен срок от
периода, за който се отнася. Т.е. клиентите не дължат обезщетение за забава върху
прогнозно начисляваните месечни суми, а само върху сумата по общата фактура за
съответния отчетен период. Доколкото този срок не би могъл да тече преди изготвяне на
изравнителните сметки и издаването на фактурата, следва да се приеме, че 45-дневният срок
започва да тече от издаването на общата фактура за съответния период.
Предвид установения в общите условия срок, задължението за заплащане на стойността на
потребената топлинна енергия възниква като срочно и изпадането в забава не е обусловено
от изпращането на покана.
В този смисъл и доколкото ищецът се легитимира като кредитор на главно вземане,
акцесорната претенция се явява установена по своето основание. Върху дължимата главница
и за периода от 15.09.2021 г. до 09.05.2023 г. обезщетението за забава в размер на законната
лихва възлиза на 1085.06 лв., от които ответниците дължат по 542.53 лв.
По отношение на цената на извършената услуга дялово разпределение, доколкото в общите
условия не е предвиден срок за плащането й, за поставяне на длъжника в забава е
необходима покана, каквато не се установи ищецът да е отправил до ответника. С оглед
липсата на забава, претенцията за лихва върху таксата ДР е неоснователна.
Относно разноските:
Съгласно чл. 78, ал.1 ГПК, ищцовото дружество има право на разноски съразмерно с
уважената част от исковете, като от разноски за държавна такса 206.98 лв., депозит
експертиза 360 лв. и юрисконсултско възнаграждение 100 лв., всеки ответник дължи по
333.05 лв. Относно разноските в заповедното производство, дължими са по 128.32 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т. С.” ЕАД, с ЕИК ....., седалище и
адрес на управление гр. С., ...., искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД,
вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, че И. А. С., ЕГН **********, гр. С., .........,
4
дължи сумите: 4 590.89 лева цена на доставена топлинна енергия за периода от 1.5.2020 г.
до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 17.05.2023 г. до изплащане на вземането, 542.53
лева мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 09.05.2023 г., 34.07 лева цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.5.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно
със законна лихва от 17.05.2023 г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 26715/23 г. на СРС, като
ОТХВЪРЛЯ иска за установяване дължимостта на вземането за мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение в размер на 6.90 лева за периода от 16.07.2020 г. до
09.05.2023 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т. С.” ЕАД, с ЕИК ....., седалище и
адрес на управление гр. С., ...., искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД,
вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, че К. К. С., ЕГН **********, гр. С., .........,
дължи сумите: 4 590.89 лева цена на доставена топлинна енергия за периода от 1.5.2020 г.
до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 17.05.2023 г. до изплащане на вземането, 542.53
лева мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 09.05.2023 г., 34.07 лева цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.5.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно
със законна лихва от 17.05.2023 г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 26715/23 г. на СРС, като
ОТХВЪРЛЯ иска за установяване дължимостта на вземането за мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение в размер на 6.90 лева за периода от 16.07.2020 г. до
09.05.2023 г.
ОСЪЖДА И. А. С., ЕГН **********, гр. С., ........., да заплати в полза на „Т. С.” ЕАД, с ЕИК
....., седалище и адрес на управление гр. С., ...., на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата от
333.05 лв. разноски в исковото производство и сумата от 128.32 лв. разноски в заповедното
производство.
ОСЪЖДА К. К. С., ЕГН **********, гр. С., ........., да заплати в полза на „Т. С.” ЕАД, с ЕИК
....., седалище и адрес на управление гр. С., ...., на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата от
333.05 лв. разноски в исковото производство и сумата от 128.32 лв. разноски в заповедното
производство.
Делото е разгледано с участието на трето лице-помагач на страната на ищеца – „.....” ЕООД.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5