РЕШЕНИЕ
№ 26.10.2016
год.гр.Велинград
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВЕЛИНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД- НАКАЗАТЕЛНА
КОЛЕГИЯ
На 24.10.2016
година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Веселин Петричев
Секретар: М.Д.
Прокурор:
като разгледа
докладваното от председателя
АНХД №-410/2016
г.
И за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59
ал.1 от ЗАНН.
Е.С.М. ***, ЕГН********** е обжалвал НП-№-16-0337-000882 на Началник
група към ОДМВР Пазарджик, РУ Велинград, с молба същото да бъде отменено
изцяло като незаконосъобразно- нарушена е разпоредбата на чл. 57, ал.1 т.5 от ЗАНН- не е посочено точно мястото на нарушението. В съдебно заседание чрез
процесуалния си представител- адв.С.
сочи, че закона прави изключение – в чл.10, ал.4 от ЗП и не става ясно дали
мястото попада в републиканската пътна мрежа, което води до недоказаност на
нарушението, съответно незаконосъобразност на издаденото НП. Ангажира доказателства.
Ответникът по
жалбата - РУП Велинград, не изпраща представител. С представено писмено становище ответникът по
жалбата счита, че жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение, като
се потвърди обжалваното наказателно постановление, като обосновано и
законосъобразно.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства
приема за установена следната фактическа обстановка:
С акт за установяване на нарушение от 18.03.2016г. е констатирано, че
жалбоподателят М. на посочената в акта дата, около 11,00 часа на път III – 843 гр.Доспат- гр.Сърница, км.
51 + 000 управлява специален автомобил КАМАЗ55111 с
рег.№ ****, собственост на Хаджиеви 5588 ЕООД с булстат *********, като
за МПС- то няма заплатена винетна такса, както и залепен винетен стикер за
2016г. по реда на чл.10, ал.1,т.1 от ЗП -
нарушение по смисъла на чл.139 ал.5 от ЗДП. С обжалваното НП, АНО е
наложил на М. административно наказание глоба в размер на 1500 лева на
основание чл.179, ал.3, т.2 от ЗДвП. От показанията на актосъставителя Т. У.-
служител на КАТ –ПП се установява, че на посочената дата с колегата Г. като
съвместен автопатрул са извършвали проверки на територията на община Сърница и
конкретно на път III
В жалбата се твърди от страна на М., че е допуснато нарушение свързано с нарушаване на
разпоредбата на чл.57, ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като
не е посочено точното място
на извършеното нарушение, като в
съдебно заседание чрез неговия процесуален представител, се навеждат
доводи, че не е извършена допълнителна проверка дали посочения километър
51 000 попада в републиканската пътна мрежа или е част от населеното място
с оглед изключението, визирано в чл.10, ал.4 от ЗП, поради което нарушението е
недоказано от страна на АНО, което води до незаконосъобразност на НП.
С оглед на
горното съдът намира жалбата за процесуално допустима, подадена в
законоустановения срок, като разгледана по съществото си същата е
неоснователна, поради което ще следва да бъде оставена без уважение, като
се постанови съдебно решение, с което се потвърди обжалваното наказателно
постановление по следните съображения:
По делото се установи от събрания по
делото доказателствен материал и след пълна, всестранна и обективна преценка на
правно релевантните факти, установени с относими и допустими гласни
доказателствени средства, че жалбоподателят М. на посочената в акта дата, около
11,00 часа на път III –
843 гр.Доспат- гр.Сърница, км. 51 + 000 е управлявал специален автомобил
КАМАЗ55111 с рег.№ ****, собственост на Хаджиеви 5588 ЕООД
с булстат *********, като за МПС-то не е заплатил и залепил валидна винетна такса, за 2016г. по реда на чл.10, ал.1,т.1 от ЗП, поради
което законосъобразно и обосновано АНО е наложил следващото се административно
наказание-глоба в размер на 1500 лева на
основание чл.179 ал.3 т.2 от ЗДвП .
За възприемане на описаната фактическа
обстановка по делото, както и за формиране на изводите си от правна страна,
съдът кредитира показанията на полицейските служители У. и Г., така също отчита и писмените
доказателства по делото, приобщени към доказателствената съвокупност. Показанията
на свидетелите са достоверни, най-вече с оглед съпоставката им с останалите
доказателства и като последица от това са и убедителни, тъй като са
последователни, непосредствени и непротиворечиви относно обстоятелствата, ангажиращи
административно наказателната отговорност на жалбоподателя, още повече, че
същите са дадени от позицията на незаинтересованост от изхода на делото и са
пряка последица от изпълнението на служебните им задължения по ЗДвП. Установени
са правно релевантните факти,за съставомерността на нарушението, същите
правилно са приведени под състава на
нарушената административно наказателна норма, приложено е правното основание на
ответното по вид на нарушението наказание, като правилно е приложен материалния
закон.Спазени са разпоредбите на чл.43 и сл. от ЗАНН в хода на установяване на
нарушението и на чл.57 от ЗАНН при издаване на НП, което е предпоставка за
законност на проведеното административно наказателно производство и гаранция за
валидно упражнени процесуални права на участие и на защита от страна на
жалбоподателя. Всички обстоятелства, около извършеното нарушение са валидно
описани в описателната част на акта и НП, като неоснователно е възражението, че
не е посочено къде точно е извършено нарушението, тъй като самите контролни
органи са изяснили това обстоятелство и са записали, че нарушението е на III – 843
гр.Доспат- гр.Сърница, км. 51 + 000, което е достатъчно условие за реализиране
на правото на защита. т.е. това нарушение
с оглед на време и място на извършване е в достатъчна степен индивидуализирано
и самия жалбоподател не е бил в невъзможност да разбере тези обстоятелства,
които коректно в съответствие с разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН са били
посочени в акта и НП. Другото възражение, че от доказателствата не се
установява, че посоченият участък е част от републиканска пътна мрежа за който
задължително се заплаща винетна такса, с оглед на изключението за необходимост
от заплащане на винетна такса за участъци от републикански пътища, попадащи в
границите на урбанизирани територии, както и обходни и околовръстни пътища, и в
този смисъл нарушението е недоказано, съдът също намира за неоснователно.
Действително, има такова изключение от задължението за заплащане на
винетна такса за ползване на
републикански пътища, но то касае републикански пътища, попадащи в границите на
урбанизирани територии, обходни и околовръстни пътища. С Решение № 945 на МС от 1.12.2004, на осн.
чл.3 ал.4 от ЗП са посочени списъците на републиканските пътища за които се
събира такса за ползване на пътната инфраструктура- винетна таса, която
информация е публична, и в нея е отразено че път III – 843 гр.Доспат- гр.Сърница, е от списъка на
републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътна
инфраструктура- винетна такса, както и безспорно от доказателствата/ писмени и
гласни/ се установи, че не попада в
посоченото изключение, тъй като проверката е извършена на участък от този
републикански път, който е извън урбанизираната територия и не е обходен или оковръстен път, а участък от пътна мрежа, изградена между
градовете Сърница и Доспат, за движението по който участък е необходимо
заплащането на винетна такса. Други възражения по същество не се сочат. Съдът счита,че
няма допуснати процесуални нарушения,приложен е законът, който е следвало да се
приложи, има съответствие между словесното описание на нарушението и изразената
цифрова идентификация на приложимата материална норма и административно наказателна
такава. При определяне на вида и размера на административното наказание ,АНО се
е съобразил с чл.27 от ЗАНН, като е наложил предвиденото в чл.179, ал.3, т.2 от ЗДвП наказание-глоба в нейния фиксиран
размер от 1500 лева. Наказанието е съобразено с тежестта на нарушението, обстоятелствата
при които самото то е било осъществено, като са взети предвид и личностните
данни на самия нарушител, поради което пред съдът не стои въпроса за неговото
намаляване, още повече, че в този си размер същото би постигнало целите на
административно наказателната репресия заложени в чл.12 от ЗАНН. В никакъв
случай нарушението не е маловажно, и евентуални доводи в тази връзка биха били
несъстоятелни, тъй като от една страна законодателя изрично е предвидил
съответната санкция за подобен род нарушения, а и от друга страна самия
законодател с установения нормативен режим е придал необходимата тежест и
значение на този род обществени отношения. При извършената служебна проверка
съдът не констатира в хода на производствата по установяване на нарушението и в
това по налагане на наказанията да са
допуснати съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените
правила и които да са самостоятелни основания за цялостната отмяна на НП.
Водим от горното,ВЕЛИНГРАДСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
НП-№-16-0367-000882/12.06.2016г. на Началник
група към ОДМВР Пазарджик, РУ Велинград, с което на Е.С.М. ***, ЕГН**********,
е наложено административно наказание глоба
в размер на 1500 лева на основание чл.179 ал.3 т.2 от ЗДвП за
осъществено нарушение по чл.139 ал.5 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване пред Административен
съд Пазарджик в 14-дневен срок от
съобщението му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: