№ 3455
гр. С., 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20211110126355 по описа за 2021 година
РЕШИ:
РЕШЕНИЕ
№ от г.
град С.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
-во-ти
І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 173 СЪСТАВ
В публично съдебно заседание, проведено на двадесет и девети март през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАН РУСЕВ
При секретаря В.К.,
-та
Като разгледа гражданско дело № 26355 от 2021 година по описа на
1
Софийския районен съд, докладвано от съдията РУСЕВ, и, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК. Образувано
е въз основа на Искова молба, вх. № 2851/13.05.2021г. на СРС, уточнена с
Молба, вх. № 18310/24.06.2021г. на СРС, и Молба, вх. № 48294/31.08.2021г.
на СРС.
Ищцата Г. Г. ИВ. е предявила срещу ответниците В. П. В. и ИЛ. Г.
АПП. искове с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за осъждане на ответниците
1
да заплатят всяка по / част от сумата 3650,00 лева, представляваща за
2
обезщетение за лишаването на ищцата от възможността да ползва
1
собствената си / идеална част от недвижим имот - апартамент в град С., ж.к.
6
"***", ***, с площ от 58,24 кв.м., ведно с припадащото се към него мазе № 1 и
съответните права и площи, за периода 15.10.2017г.-12.05.2021г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата.
Основателността на исковете си ищцата обосновава с обстоятелството,
1
че е собственица на / идеална част от описания по-горе недвижим имот.
6
5
Ответницата В. била собственица на / идеални части от него, а ответницата
6
1
А. - на / идеална част. Правото на собственост на страните било установено
6
с влязло в сила решение за допускане на делба по гр.д. № 15268/2017г. на
СРС. Производството по делото във фазата на извършване на делбата било
висящо пред Софийския градски съд. От момента на смъртта на общия им
наследодател Г.В. (31.01.2017г.), имотът се ползвал само от ответниците. С
молба от 11.10.2017г., депозирана по гр.д. № 15268/2017г. на СРС, ищцата ги
поканила да осигурят достъп до имота или да заплащат обезщетение, което
до момента на подаване на исковата молба не било сторено. В насрочените по
делото публични съдебни заседания ищцата се явява лично или не се явява,
като се представлява от адв. С.Б. - АК-С., която поддържа исковата молба,
включително в хода на устните състезания. Допълнителни аргумент в
подкрепа на становището си изразява в Писмена защита, вх. №
73390/12.04.2022г. на СРС.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците ИЛ. Г. АПП. и В. П. В. чрез
адв. С. ХР. - АК-С., са подали Отговор на исковата молба, вх. №
84705/09.11.2021г. на СРС, с който оспорват предявените искове като
недопустими и неоснователни. Правят възражение, че се касае за периодични
задължения, които били погасени с изтичането на тригодишна давност по чл.
111, б. "б" ЗЗД. Наред с това исковете били недопустими, тъй като в
производството по гр.д. № 15268/2017г. било оттеглено искането за
заплащане на обезщетение за ползването на имота. С молба ищцата никога не
била искала достъп до имота, като никой и никога не се е противопоставял тя
да го ползва съобразно правата си. В насрочените по делото публични
съдебни заседания се явяват лично (само в последното съдебно заседания
ответницата А. не се явява), като се представляват от адв. Х., която оспорва
предявените искове, включително в хода на устните състезания.
2
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова
молба и предявените с нея искове и становището и възраженията на
ответниците в отговора , съобразявайки събраните по делото
доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и
вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирани страни при
наличие на правен интерес, а обективираните в нея искове са допустими и
следва да бъдат разгледани по същество. Обстоятелството, че в предходно
съдебно производство е оттеглено искане по чл. 344 ГПК, не съставлява
процесуална пречка за развитие на настоящото производство, нито обуславя
неговата недопустимост.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, доказателствената тежест по
иска с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС е за ищеца. Същият следва при
условията на пълно и главно доказване да установи, че процесната вещ е
съсобствена между страните, че тя се ползва само от ответника, а ищецът е
лишен от възможността за това, както и че е отправил покана до ползващия
съсобственик-ответник да му предостави възможност за ползване, че тази
покана е стигнала до него и той е отказал или се е противопоставил по друг
начин на това. В тежест на ответника е да установи, че е изплатил
претендираните спрямо него вземания. Извън това в тежест на всяка от
страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици.
Между страните не се спори, че същите са съсобственици на процесния
имот. Това се потвърждава и от Решение № 276693/24.11.2017г. по гр.д. №
15268/2017г. на СРС, 76 състав, с което е допусната делба помежду им, което
решение, доколкото производството по делба е преминало в следващата си
фаза, съдът приема за влязло в сила. Решението по извършване на делбата,
доколкото е предмет на оспорване по инстанционен ред, не е влязло в сила.
По делото са разпитани като свидетели Д.Ц., М. И. и Е.М.. Показанията
им съдът, като прецени внимателно с оглед обстоятелствата по чл. 172 ГПК,
кредитира, доколкото същите са вътрешно и помежду си като цяло
непротиворечиви, в съзвучие с останалия събран по делото доказателствен
материал и без данни да са дадени целенасочено пристрастно. Свидетелят Ц. е
братовчед на ищцата и на ответницата А.. Познава ищцата от дете. Тя живяла
в апартамента като дете. Когато баща починал през 2016 или 2017г. в
апартамента останали да живеят ответниците, като В. била нейна мащеха.
Ищцата била изгонена от апартамента още като дете /13-14г./ от баща си и
мащехата си. Г.И. нямала достъп до апартамента, нямала ключ от него и до
момента не била живяла там. Счита, че се пречи да ползва апартамента,
щом не е даден ключ от него. Не може да каже дали е искала такъв и, дори и
да има и иде в апартамента, дали ще я изгонят. Сочи, че е ходила да види
адреса, а братовчедка написала съобщение, че е стресирала детето ,
което било пред блока. Свидетелката И. е съседка на ответниците. Има
постоянен поглед върху апартамента. Потвърждава, че хора с адвокат са
идвали да търсят ответниците, не ги намерили, но отказали да кажат за какво
са им, като заявили, че те ще си ги намерят. Знае, че ищцата си търси
наследството от баща си, но никога не е живяла в имота, нито я е виждала да
идва там. Подчертава, че няма начин да не я види, тъй като е пенсионерка,
3
постоянно е вкъщи и щом се тропне тяхната врата се чува и вижда от
жилището . Ответниците признавали, че тя има дял в наследството, от който
нямало да я лишат. Свидетелката М. е приятелка на ответниците и живее в
блока от 1979г. Никога не е виждала ищцата в апартамента. Не знае да е
канена да ползва или напротив - да е гонена и да не ѝ се предоставя достъп.
Изслушана по реда на чл. 176 ГПК, ищцата заявява, че ответниците не
са определяли ден и час за предаване ползването на имота, не е искала
ключ, тъй като била ходила, но не са я пускали. Срещи не били провеждани.
Не е имало действия, с които да ѝ пречат - просто никой не отварял. След това
получила съобщение от И.А., че детето , което било пред блока, се
уплашило от нея. От имота била изгонена още на 13 години.
Когато един от съсобствениците упражнява фактическата власт върху
цялата вещ по начин, че препятства достъпа на друг съсобственик и се ползва
/или при необходимост може да се ползва/ от нейните полезни свойства,
съобразно предназначението за задоволяване на свои нужди или
потребности, то той ползва лично имота по смисъла на чл. 31 ал. 2 от ЗС. За
личното ползване е ирелевантно по какъв начин ползващият съсобственик си
служи с вещта – чрез непосредствени свои действия, чрез действия,
осъществени от член на неговото семейство, или чрез трето лице, на което
безвъзмездното той я е предоставил. От значение е само обстоятелството, че с
действията си засяга правата на другите съсобственици, като им пречи да ги
реализират. Правото на обезщетение се дължи само за времето, през което
съсобственикът е лишен от възможността да си служи с общата вещ
съобразно своя дял. То не възниква, когато съсобственик отказва да приеме
предоставената от ползващия съсобственик част от общата вещ,
съответстваща на дела му или му е дадена възможност да ползва общата вещ
заедно с него, защото в този случай няма лишаване от ползване, а нежелание
да се ползва. Размерът на обезщетението се определя в съответствие с
наемното възнаграждение, при съобразяване обема, за който ползващият
имота съсобственик-длъжник надхвърля своята квота или дял в
съсобствеността. Претенцията за обезщетение по чл. 31 ал. 2 от ЗС ще е
основателна, когато неползващ съсобственик е отправил писмено искане и то
е получено от ползващия съсобственик и въпреки това той или член на
неговото семейство продължава пряко и непосредствено да си служи с цялата
обща вещ съобразно предназначението за задоволяване на свои /лични или
на семейството си/ потребности, без да зачита конкурентните права на друг
съсобственик, той или член на неговото семейство не си служи пряко и
непосредствено с цялата обща вещ, но, имайки достъп до нея, не допуска друг
съсобственик да си служи с нея /например като държи ключа/, както и когато
ползващият съсобственик е допуснал на безвъзмездно основание /с договор за
заем за послужване/ трето за собствеността лице, което само или заедно с
него ползва общата вещ - ТР 7/2012-2012-ОСГК.
При това положение съдът намира, че действително с молба с вх. №
5147791/10.10.2017г. на СРС, подадена по гр.д. № 15268/2017г. на СРС,
ищцата е отправила покана до ответниците да заплащат обезщетение за
ползването на собствената част от апартамента. Без значение е, с оглед
разясненията, дадени в цитираното по-горе тълкувателно решение, че тази
молба в частта си по чл. 344 ГПК е оттеглена, тъй като тя е породила
4
действието си на покана до ответниците, а от изявленията на същите става
ясно, че тази покана им е известна. Ограничаване на възможността да се
ползва имотът може да стане не само с активни, но и с пасивни действия -
като не се осигурява достъп до имота, укриване, неотговаряне на търсения.
Събраните по делото доказателства ясно и недвусмислено сочат, че
ответниците знаят за опити на ищцата да се срещне с тях и да дойде в имота.
Цялостното им поведение оставя убеждението, че, макар да са декларирали
признаване на правата на ищцата, нямат каквото и да е намерение нито да я
допуснат в имота, нито да заплащат обезщетение. Поради това предявените
искове са основателни по основание. Що се касае до размера им, видно от
заключението на вещото лице по съдебно-оценителната експертиза, което
1
съдът кредитира изцяло, пазарната наемна цена на / идеална част от имота е
6
1500,00 лева за процесния период (съдът приема за меродавна посочената
цена без обзавеждане, доколкото ползването на такова не е предмет на
делото). Следователно исковете са основателни срещу всяка от ответниците
за по 750,00 лева. За горницата над тази сума до предявените срещу всяка
1
ответница 1825,00 лева // от 3650,00 лева/ следва да бъдат отхвърлени.
2
Задълженията за процесните суми не са погасени по давност, тъй като
приложимият за тях петгодишен срок (р.74/01.07.2015г.-гр.д.4695/2014г.-
ІІг.о.) не е изтекъл.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната,
в полза на която е постановен съдебният акт. С оглед изхода от спора право
на разноски имат и двете страни. Ищцата не е доказала такива.
Съобразно изхода от делото на всяка от ответниците следва да се
присъдят разноски по 353,42 лева за адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК всяка от ответниците следва да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийския районен съд
по 30,82 лева за разноски за възнаграждение на вещо лице и по 30,00 лева за
държавна такса.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА В. П. В., ЕГН **********, и ИЛ. Г. АПП. , ЕГН **********,
да заплатят на Г. Г. ИВ., ЕГН **********, всяка по 750,00 лева, която сума
представлява обезщетение за лишаването на ищцата от възможността да
1
ползва собствената си / идеална част от недвижим имот - апартамент в град
6
С., ж.к. "***", ***, с площ от 58,24 кв.м., ведно с припадащото се към него
мазе № 1 и съответните права и площи, за периода 15.10.2017г.-12.05.2021г.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за горниците
над 750,00 лева за всяка ответница до пълния предявен размер срещу
всяка ответница – 1825,00 лева.
5
ОСЪЖДА Г. Г. ИВ. , ЕГН **********, да заплати на В. П. В., ЕГН
**********, и ИЛ. Г. АПП., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
по 353,42 лева, представляваща разноски по делото на първа инстанция (гр.д.
№ 26335/2021г. на СРС).
ОСЪЖДА В. П. В., ЕГН **********, и ИЛ. Г. АПП., ЕГН **********,
да заплатят В ПОЛЗА НА БЮДЖЕТА НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ по
сметка на Софийския районен съд, на основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал.
2 ГПК, по 30,82 лева за разноски за възнаграждение на вещо лице и по 30,00
лева за държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с
въззивна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от
съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6