№ 555
гр. София, 17.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Десислава Ал. Алексиева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20211100510627 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 20154634 от 09.07.2021 г. по гр.д.№ 40519/2020 г. по
описа на СРС, 43-ти състав е признато за установено по предявен по реда на
чл.422 ГПК от „Т.Б.“ЕАД с променено наименование на "Й.Б." ЕАД, ЕИК:
**** срещу АЛ. ПЛ. Л., ЕГН ********** иск с правно основание чл.422 ГПК,
вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.228 ЗЕС и чл.342 ТЗ, че АЛ. ПЛ. Л., ЕГН
********** дължи на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ****, сумата от 88,68 лева,
представляваща неплатени задължения за предоставени услуги по договор за
мобилни услуги № *********/20.03.2018 г., за отчетен период от
20.03.2018 г. до 24.04.2018 г. и сумата от 56,49 лева, представляваща
неплатени месечни вноски по договор за лизинг от 20.03.2018 г., ведно със
законната лихва върху главниците, считано от 18.11.2019 г. до окончателното
изплащане, като е отхвърлен предявения от „Т.Б.” ЕАД, ЕИК **** против
АЛ. ПЛ. Л., ЕГН ********** иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.
чл.92, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 285,77 лева, представляваща неустойка по договор за мобилни
услуги № *********/20.03.2018 г., начислена по фактура №
1
**********/25.06.2018 г., като неоснователен.
В срока по чл.259, ал.1 ГПК е постъпила въззивна жалба от ищеца
„Т.Б.“ЕАД срещу постановеното решение в частта, с която са отхвърлени
предявените искове. Изложени са доводи, че решението е неправилно, поради
неправилно приложение на материалния закон, необоснованост и нарушение
на процесуалните правила. Счита, че решаващият съд неправилно е приел, че
неустойката начислена по процесните договори, е нищожна. Твърди, че в ОУ
изрично е уреден редът на прекратяване на процесните договори, като същите
се считат едностранно прекратени от оператора поради неизпълнение на
задълженията от страна на абоната. На последния е изпратено писмо за
заплащане на дължимите суми по двата договора – за ползване на мобилни
услуги и за лизинг преди издаване на последната фактура, в която са
начислени дължимите неустойки съобразно договорите и ОУ към тях. Както е
предвидено в чл.11 от договора за мобилни услуги, максималният размер на
неустойката за предсрочно прекратяване по тази клауза не може да
надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите на
срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка. Счита, че след
като размерът на уговорената неустойка между страните съгласно посочените
приложения е ограничен до три такси, то не следва да се приема, че клаузата е
неравноправна. Счита, че клаузата за възстановяване на отстъпка от
пазарната цена на закупено крайно устройство не е неравноправна, тъй като
"отстъпката" е благо, от което потребителят се е възползвал при сключването
на договора с мобилния оператор, изразяващо се в намаление на редовната
пазарна цена на дадения апарат. Напълно справедливо е да се приеме, че
следва същата да се възстанови, с оглед виновното неизпълнение на
задълженията на абоната по договора.
Моли съда да отмени решението в обжалваната част, с която е
отхвърлен като неоснователен иска за признаване съществуване на вземане за
неустойка в размер на сумата от 285.77 лв. за предсрочно прекратяване по
отношение на мобилна услуга за SIM карта с телефонен номер ****.
Претендира и сторените в настоящото производство разноски, съгласно
списък на разноските по чл. 80 ГПК.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата страна АЛ. ПЛ. Л. подава
отговор на въззивната жалба. Излага доводи, че обжалваното решение в
2
частта на отхвърляне на исковете е допустимо, правилно, законосъобразно и
обосновано.
Постановеното решение в частта на уважаване на исковете е влязло в
законна сила като необжалвано.
Жалбата е подадена в срок и срещу подлежащ на въззивно обжалване
съдебен акт, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваните му части.
Във връзка с доводите във въззивната жалба за неправилност, съдът намира
следното:
Предявени са положителни установителни искове с правно основание
чл.422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.228 ЗЕС и чл.342 ТЗ и чл.92, ал.1 ЗЗД
за признаване съществуване на парични вземания по издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№ 66056/2019 г. по описа на СРС, 43 с-в, ведно със
законната лихва от 18.11.2019 г. до окончателно изплащане на сумите.
В подаденото заявление по чл.410 ГПК на 18.11.2019 г., по което е
образувано ч.гр.д.№ 66056/2019 г. по описа на СРС, 43 с-в заявителят
„Т.Б.“ЕАД с променено наименование "Й.Б." ЕАД, ЕИК: **** е посочил, че
след предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги №
*********/20.03.2018 г., при условията на който е ползван номер **** по вина
на потребителя поради изпадането му в забава, операторът е издал фактура
№ **********/25.06.2018 г. включваща задължение за заплащане на
неустойка за предсрочното му прекратяване в общ размер на 285.77 лв. ,
както и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за предоставеното
с договора за лизинг от 20.03.2018 г. устройство апарат NOKIA 3 Black в общ
размер на 56.49 лв. с ДДС.
В същото заявление е посочено, че сумата 285.77 лв. представлява сбор
от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без ДДС /25.82 лв.
всяка/, а именно: 77.46 лв. с ДДС /на основание чл.11 от договора за мобилни
услуги/ с добавена разлика в размер на 208.31 лв. между стандартната цена на
мобилното устройство без отстъпка съгласно актуалната към 20.03.2018 г.
3
ценова листа на оператора и преференциалната му цена, за която е сключен
договора за лизинг съответстваща на оставащия период до първоначално
определения срок на договора за мобилни услуги. В заявлението е посочено,
че обявяването на предсрочна изискуемост на неначислените лизингови
вноски е предвидено в чл.12 от ОУ на оператора за договорите за лизинг, като
предпоставка за упражняването на това право е неизпълнението на паричните
задължения на лизингополучателя, като остатъкът е в размер на 56.49 лв. с
ДДС. Посочено е че фактурата от 25.06.2018 г. е на стойност 342.26 лв.
В подадената по реда на чл.422 ГПК искова молба от „Т.Б.“ЕАД са
изложени същите противоречиви правопораждащи факти относно вземането
по сочената фактура. Доводите на ответника в посочения смисъл, настоящия
състав намира за основателни доколкото в производството не е дадено
еднозначно разрешение за претендираната като дължима сума в размер на
285.77 лв.
С постановеното решение СРС е уважил претенцията за сумата 56.49 лв.
с ДДС /вноска за лизинг/ по издадената фактура от 25.06.2018 г. и е отхвърлил
иска за вземането 285.77 лв., което е посочено, като задължение за
предсрочно прекратяване на договора за услуги. Изложени са съображения,
че сумата, претендирана като неустойка за предсрочно прекратяване на
договора за мобилни услуги се основава на нищожна клауза, която
противоречи на добрите нрави.
Настоящият състав намира постановеното решение в описаната част за
правилно.
В представената пред СРС фактура № **********/25.06.2018 г. е
посочено, че същата включва задължение за заплащане на неустойка за
предсрочно прекратяване на договора за услуги в размер на 285.77 лв. без
посочване на договор, период на начислението, основание за начислението и
единична стойност на дължимата неустойка.
Чрез приетата пред първата инстанция ССчЕ не се установява какво се
включва в посочената сума 285.77 лв. и съответно на какво основание е
извършено начислението й на абоната – потребител. Поради това и
настоящият състав не дава вяра на съдебната експертиза в посочената част,
доколкото същата не е обоснована за дадения краен извод за начисленото
задължение по фактура № **********/25.06.2018 г. с посочено основание -
4
неустойка за предсрочното му прекратяване в общ размер на 285.77 лв.
Извършеното описание от вещото лице, че сумата представлява сбор от три
стандартни месечни абонаментни такси за номера по договора за мобилни
услуги от 20.03.2018 г. възлизащи на сумата 77.46 лв. /3х25.82 лв. без ДДС/ с
добавена разлика в размер на 208.31 лв. между стандартната цена на
мобилното устройство без отстъпка съгласно актуалната към 20.03.2018 г.
ценова листа представлява повторение на извършеното от заявителя – ищец
описание на претенцията, а не крайна експертна констатация след проверка
счетоводството на ищеца и записванията по него с оглед указанията на чл.182
ГПК. Съобразно цитираната разпоредба ищецът не е установил, че тази
фактура като първичен счетоводен документ е осчетоводена при него, както и
че по отношение на нея счетоводните записвания са водени редовно. По
правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК лицето, което би се позовало на тези
счетоводни записвания, трябва да установи, че те са водени редовно, тъй като
тези записвания не са първични доказателства, а вторични такива и тяхната
доказателствена сила се основава на предпоставката, че са били извършени
въз основа на други писмени доказателства, които могат да се
противопоставят на страната, до която се отнасят. Съгласно с чл. 6, ал. 1, т. 3
ЗСч основание за счетоводни записвания са надлежно оформени стопански
операции от първични и/или вторични счетоводни документи. Такива могат
да бъдат приходните и разходните ордери, фактури, разписки, актове и други
документи, изхождащи от страната, задължена по тях, които по характера си
могат да се противопоставят на същата страна. Счетоводни записвания, които
не са основани на такива документи, не могат да имат доказателствена сила
по спорове между страната, извършила такива записвания, и задължената
страна със същите записвания. Наистина, съгласно чл. 7, ал. 1 ЗСч не се
изисква първичният счетоводен документ да е подписан от получателя на
стоката или услугата, но тази правна норма урежда само изискванията за
редовност на счетоводните документи за данъчни цели. В този смисъл за
определяне на данъчната основа е от значение обективираната от издателя на
счетоводния документ цена на доставката (стока или услуга), което като
неизгодно за него обстоятелство представлява признание. Но понеже в
доказателственото гражданско право редовността на счетоводните записвания
е предпоставка за доказателствената сила на същите, трябва да се приеме, че
страната, която се позовава на такива счетоводни записвания, е длъжна да
5
докаже, че счетоводните записвания са редовни по смисъла на чл. 182 ГПК,
т.е. че се основават на документи, обективиращи обстоятелства, които могат
да се противопоставят на противната страна. В този смисъл е константната
практика на ВКС - напр. Решение № 7 от 14.02.2011 г. на ВКС по т. д. №
283/2010 г., II т. о., ТК, Решение № 30 от 12.07.2011 г. на ВКС по т. д. №
284/2010 г., II т. о., ТК и др. Гражданският исков процес е състезателно
производство, в което по правилата за разпределяне на доказателствената
тежест - чл. 154, ал. 1 ГПК, страните навеждат факти и доказателства за
установяване на действителното фактическо положение. Едва след като
безспорно, несъмнено се установят в гражданския процес
правнорелевантните обстоятелства, съдът е длъжен да ги субсумира под
приложимата правна норма, като допусне принудителното изпълнение на
предявеното притезание. В този смисъл крайният съдебен акт не може да се
основава на житейски предположения и да бъде постановяван въз основа на
недоказани фактически твърдения.
Съгласно чл. 11 от договора за мобилни услуги неговият първоначален
срок на действие е 24 месеца, считано от сключването му, като е предвидено,
че при предсрочното прекратяване на договора по вина на потребителя,
последният дължи неустойка в размер на абонаментните такси до края на
срока по съответния план, като същата не може да надвишава трикратния
размер на стандартните месечни абонаменти.
Чрез събраните пред първата инстанция документи се установява, че
ответникът е неизправна страна по договорите за мобилни услуги и за лизинг,
поради забава в плащанията на потребените услуги по издадените две
фактури с № **********/25.03.2018 г. и с № **********/25.04.2018 г.
Несъмнено последното е основание за едностранно прекратяване на
договорите от страна на доставчика на услугите - ищец в производството на
основание чл. 87, ал. 1 ЗЗД. С цитираната разпоредба е предвидено, че когато
длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради
причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като
даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след
изтичането на срока ще смята договора за развален. Предупреждението
трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена форма.
В производството обаче не са ангажирани доказателства за
6
извънсъдебно упражняване правото на ищеца и отправяне на изявление за
разваляне на договорите преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК от
18.11.2019 г. и съответно преди връчване на заповедта по чл.410 ГПК. Едва
тогава ищецът е реализирал правото си като изправна страна да развали
занапред договорите, т-.е. предсрочно да ги прекрати, поради виновно
поведение на ответника. Това е така, тъй като в производството не е
установено, че представената пред СРС покана за доброволно плащане
отправена от ищеца до ответника с посочена дата 28.05.2018 г. е достигнала
до адресата преди датата на издаване на фактурата за начислена неустойка.
Чрез представеното от „Тип-Топ Куриер“ АД удостоверение не се установява,
че тази покана е била връчена на потребителя, а същото сочи доставка до
пощенска кутия на 04.06.2018 г. с адрес за доставка гр.София, ж.к.**** на
придружително писмо с посочен номер, който не е съответен на
представената покана.
По отношение на търсеното вземане за неустойка в процеса е останало
недоказано твърдението на ищеца за предсрочно прекратяване на договорите
на ответника и основанието за това, което е от значение за валидното
възникване в патримониума на същия на задължението за заплащане на
неустойка.
С оглед изложеното, поради съвпадане изводите на двете инстанции
постановеното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част, като
правилно и законосъобразно.
По изложените съображения, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20154634 от 09.07.2021 г. по гр.д.№
40519/2020 г. по описа на СРС, 43-ти състав, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен
като неоснователен предявения от „Т.Б.“ЕАД с променено наименование на
"Й.Б." ЕАД, ЕИК: **** срещу АЛ. ПЛ. Л., ЕГН ********** иск с правно
основание чл.422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.228 ЗЕС и чл.342 ТЗ и чл.92,
ал.1 ЗЗД, че АЛ. ПЛ. Л., ЕГН ********** дължи на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ****,
сумата 285,77 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване по
договор за мобилни услуги № *********/20.03.2018 г., начислена по фактура
№ **********/25.06.2018 г., ведно със законната лихва от 18.11.2019 г. до
7
окончателно погасяване на задълженията, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№ 66056/2019 г. по описа на СРС, 43 с-в.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8