№ 43
гр. П., 15.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – П. в публично заседание на петнадесети ноември през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Елеонора П. Серафимова
при участието на секретаря Виолета Сл. Боева
Сложи за разглеждане докладваното от Елеонора П. Серафимова Търговско
дело № 20215200900096 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 11:30 часа се явиха:
За ищеца „АРТОН“ ООД ред.пр. не се явява законен или процесуален
представител. На 12.11.2021г. е постъпило писмено становище от
пълномощника на ищеца адв. Р.М. Х.- К., в което се съдържа изявление, че в
случай, че не са налице процесуални пречки по хода на делото моли да се
даде такъв в нейно отсъствие.
Ответника „КОЛОВАГ“ АД ред.пр. се представлява от процесуалния
представител юрк. Д.П..
Юрк. П.: – Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което и на основание чл. 142 ал. 1 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Юрк. П. - Поддържаме отговора на ИМ, както и отговора на
допълнителната ИМ.
В постъпилото становище от адв. Х. – К. е отразено,че няма задължения
по проекта за доклад обективиран в Определение от 18.10.2021г.
Съобразявайки становището на страните изразено от юрк. П. в д.с.з. и в
писмен вид от адв. К. съдът при условията на чл. 375 от ГПК
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО
Производството по делото е образувано по искова молба на „АРТОН“
1
ООД, ЕИК """"", със седалище и адрес на управление в гр.Г., бул.„ С.“ №
84, чрез пълномощника адв Р.М. Х. (АК- Г.) против „КОЛОВАГ“ АД, ЕИК
""""", със седалище и адрес на управление област П., гр.С., ул.„ Л.К. „ № 2.
Първоначално делото е било образувано пред ОС-Г., който с
Определение № 40/31.05.2021 г. по т.д. № 21/2021 г. е прекратил
производството и на основание чл.119, ал.3 във вр. с чл. 105 от ГПК е
изпратил същото по подсъдност за разглеждане от ОС- П..
Претенцията на ищеца по реда чл. 327, ал.1 ТЗ във вр. с чл. 286, ал.2 ТЗ
във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД и по чл. 86, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 294 ТЗ е да се
осъди ответника да заплати следните суми :
3179,15 лв. - главница по фактура № *********, изд.на 05.08.2019 г.;
1239,12 лв. - главница по фактура № *********, изд.на 07.08.2019 г.;
4734,60 лв. - главница по фактура № *********, изд.на 15.08.2019 г. ;
10661,10 лв. - главница по фактура № *********, изд.на 20.08.2019 г.;
2386, 80 лв. - главница по фактура № *********, изд.на 29.08.2019 г.;
21499, 20 лв.- главница по фактура №*********,изд.на 23.10.2019г.;
982,80 лв. - главница по фактура № *********, изд.на 23.10.2019 г. ;
2439, 84 лв. - главница по фактура № *********, изд.на 06.01.2020 г.;
4 734, 60 лв. - главница по фактура № *********, изд.на 27.01.2020 г.;
6 838, 90 лв. - главница по фактура № *********, изд.на 03.02.2020г.;
2 104, 30 лв. - главница по фактура № *********, изд.на 18.02.2020 г.;
7 575, 36 лв. - главница по фактура № *********, изд.на 27.08.2020г.;
1 732, 68 лв. - главница по фактура № *********, изд.на 02.03.2020 г.
или общ размер на главницата - 70 108, 39 лв.;
както и сумите :
541,34 лв. - мораторна лихва по фактура № *********, изд.на 05.08.2019 г. за периода
от 06.08.2019 г. до 09.04.2021 г.;
210,31 лв. - мораторна лихва по фактура № *********, изд.на 07.08.2019 г. за периода
от 08.08.2019 г. до 09.04.2021 г.;
793,05 лв. - мораторна лихва по фактура № *********, изд.на 15.08.2019 г. за периода
от 16.08.2019 г. до 09.04.2021 г.;
1770,93 лв. - мораторна лихва по фактура № *********, изд.на 20.08.2019 г.за
периода от 21.08.2019 г. до 09.04.2021 г.;
2
390,51 лв. - мораторна лихва по фактура № *********, изд.на 29.08.2019 г. за периода
от 30.08.2019 г. до 09.04.2021 г.;
3189,05 лв. - мораторна лихва по фактура № *********, изд.на 23.10.2019 г. за
периода от 24.10.2019 г. до 09.04.2021 г.;
145,78 лв. - мораторна лихва по фактура № *********, изд.на 23.10.2019 г. за периода
от 24.10.2019 г. до 09.04.2021 г.;
311,08 лв. - мораторна лихва по фактура № *********, изд.на 06.01.2020 г. за периода
от 07.01.2020 г. до 09.04.2021 г.;
576,04 лв. - мораторна лихва по фактура № *********, изд.на 27.01.2020 г. за периода
от 28.01.2020 г. до 09.04.2021 г.;
818,77 лв. - мораторна лихва по фактура № *********, изд.на 03.02.2020 г. за периода
от 04.02.2020 г. до 09.04.2021 г.;
243,16 лв. - мораторна лихва по фактура № *********, изд.на 18.02.2020 г. за периода
от 19.02.2020 г. до 09.04.2021 г.;
856,44 лв. - мораторна лихва по фактура № *********, изд.на 27.08.2020 г. за периода
от 28.02.2020 г. до 09.04.2021 г.;
193,96 лв. - мораторна лихва по фактура № *********, изд.на 02.03.2020 г. за периода
от 03.03.2020 г. до 09.04.2021 г.;
или общ размер на мораторната лихва 10 040, 23 лв.
Посочено е, че общия размер на исковите претенции възлиза на сумата
от 80 148, 62 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на
завеждане на иска до окончателно изплащане на процесните суми.
В молбата са изложени следните обстоятелства:
Твърди се, че между страните по делото е бил сключен устен договор за
продажба на инструменти, въз основа на който ответното дружеството
„Коловаг“ АД закупило от „АРТОН“ ООД стоки на обща стойност от 70108,
39 лв., за което били издадени описаните по-горе фактури.
Пояснено е, че по фактура № *********, изд.на 05.08.2019 г. на стойност
8749,87 лв. било извършено частично плащане, като неплатената част на
главницата по нея възлизала на 3179,15 лв. Останалите размери, посочени в
петитума съвпадат със стойностите на главниците по съответните фактури,
както и на лихвите, така както са описани от ищеца и в обстоятелствената
част на исковата молба. Фактурите били приети от страна на „Коловаг“ АД и
не били оспорени.
Твърди се, че между страните са съществували дългогодишни, добри и
трайни търговски взаимоотношения и съвместната им работа се
осъществявала по следния начин: стоките били поръчвани от служител на
„Коловаг“ АД, най-често с писмена поръчка, по електронната поща на ищеца,
а понякога и устно по телефон в офиса на ищцовото дружество. След
получаване на поръчката, ищцовото ООД изпращало поръчаните стоки по
куриерска фирма „Еконт“ заедно с фактурата за сметка на купувача „Коловаг“
АД, а понякога стоките били доставяни до завода на ответника в гр.С. от
служител на „Артон“ ООД или лично от управителя на ищцовото дружество.
Твърди се, че дълги години двете дружества работели по този начин и винаги
3
ответникът заплащал закупените стоки до няколко дни или седмици след
получаване на стоката.
В един по-късен етап, от справка в счетоводството на ищеца се
установило, че ответникът „Коловаг” АД не е заплатил закупени и получени
стоки на приблизителна стойност около 200 000 лв. Започнали ежедневни
разговори и преговори, с които ищцовото дружество отправило множество
покани до ответника да заплати закупените стоки, представляващи
инструменти.
Ответникът периодично извършвал плащания, но едновременно с това
продължавал да поръчва и нови стоки, да ги получава, но да не заплаща
стойността им.
Така, в началото на 2021 г. задължението на ответника за закупените,
получени и неплатени стоки възлизало в размер на 70 108, 39 лв., за която
сума били издадени процесните 13 фактури. Твърди се, че тъй като ответното
дружество не платило на падежа, то същото дължало и мораторна лихва на
основание чл. 294 ТЗ, в съответните размери, описани по-горе към всяка от
13-те фактури.
Въпреки многобройните разговори и обещания от страна на ответното
дружество не последвало плащане на задълженията по фактурите, което
обуславяло интереса от предявяване на процесните искови претенции.
В срока по чл. 367, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответната страна, с
който се оспорва основателността на предявените искове, тъй като
претендираното от ищеца задължение било платено на 14.05.2021 г.
Неоснователни също така била и претенциите за заплащане на лихва за
забава по всяка една от описаните фактури, в посочения размер и за
посочения период. В случая между страните не бил договорен срок за
извършване на плащането. Сочи се, че от представените към исковата молба
справки за изпратени пратки от ищеца до ответното дружество не ставало
ясно какво е съдържанието на пратките, не била ясна и датата на приемане на
стоката, нито срока за нейното заплащане. Позовава се на прочита на
разпоредбите на чл.327, ал.1; чл. 303а, ал.3 от ТЗ и на чл. 294, ал.2 от ТЗ.
В постъпилата в срока по чл.372 от ГПК допълнителна искова молба
се оспорват възраженията, направени с писмения отговор, като се уточнява и
допълва първоначално депозираната искова молба.
Сочи се, че производството по делото е образувано на 05.05.2021 г. пред
ОС-Г., докато цената на стоките по процесните фактури била платена на
14.05.2021 г., т.е. след завеждане на настоящия иск, поради което изложеното
възражение се явявало неоснователно и недоказано.
Оспорва се възражението, че между страните не бил договорен срок за
плащане на цената по процесиите фактури. Ответникът не ангажирал
доказателства в подкрепа на твърденията си и черпел права от собственото си
противоправно поведение, а именно забавата на плащанията.
Уточнява се, че ответното дружество получило процесните стоки, което
се установявало от приложените към исковата молба справки за изпратени
пратки, с изх.№ 8142 от 06.04.2021 г., изд.от „Еконт експрес”. Видно от
същите, в колона 4 било посочено описание на стоките, съдържащи се във
всяка една от пратките, а в колона 10 - дата и час на доставката, което
опровергавало възраженията на ответника.
Твърди се, че претенцията за присъждане на мораторна лихва била
основателна, тъй като съгласно чл.294, ал.1 от ТЗ, между търговци лихва се
4
дължи, освен ако е уговорено друго. В случая ответникът не представил
доказателства за наличие на обща уговорка между страните за отложено
плащане на главниците по фактурите, поради което презумпцията на чл.294,
ал.1 ТЗ останала необорена и купувачът дължал лихва за забава.
Оспорва се възражението, че ищцовото дружество проявило пасивност
да претендира плащане на задълженията по процесиите фактури. Позовава се
на писмени доказателства - покани за доброволно плащане до ответника от
датите: 19.04.2019 г., 14.01.2020 г., 09.06.2020 г., 10.08.2020 г. и 24 март 2021
г., с които ищецът многократно поканил „Коловаг” АД да заплати
задължението си преди завеждане на настоящия иск. Акцентира се, че
съгласно последно изпратената покана за доброволно плащане, с дата
24.03.2021г., ищецът е поканил ответника да заплати сумата 70108,39лв. до
24.03.2021г., като посочената сума напълно съответства с цената на
настоящата претенция, заплатена от „Коловаг“ АД непосредствено след
получаване препис от исковата молба. Затова и възражението за недължимост
на претендираните лихви било неоснователно.
В срока по чл. 373 ГПК е постъпил отговор на ДИМ от ответника, в
който се поддържат изцяло всички съображения, оспорвания и възражения,
изложени в първоначалния отговор.
Поддържа се, че претенцията е неоснователна, тъй като процесната сума
е заплатена от ответника. Ищцовото дружество не представило доказателства,
че стоките по процесиите фактури са приети към датата на издаването им.
Сочи се, че издаването на счетоводен документ - фактура, не доказвало, че
доставката е била извършена и приета, а от представената от ищеца справка
от „Еконт експрес“ не ставало ясно дали описаните в нея пратки на стоки са
предмет на процесиите фактури.
Поддържа се, че претенцията за заплащане на лихва за забава за всяка
една от описаните в исковата молба фактури в посочения размер и за
посочения период е неоснователна.
Съобразно изложеното от страните настоящият състав приема, че
предявените искове са с правно основание по реда чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с
чл.327, ал.1 ТЗ във вр. с чл.318, ал.1 и чл.286, ал.1 от ТЗ и по чл. 86, ал.1 ЗЗД
във вр. с чл. 294 ТЗ, са процесуално допустими.
Указва на страните, че твърденията им се нуждаят от доказване, като
разпределя доказателствената тежест съгласно чл.154, ал.1 ГПК и предвид
характера на иска съобразно общите правила, като всяка от страните следва
да докаже фактите, от които черпи благоприятни последици.
Предоставя възможност на страните да вземат становище по
доклада на делото.
Юрк. П.: - Нямам възражения по доклада.
По доказателствата:
Юрк. П.: - Относно ССчЕ смятам, както вече заявих в отговора си, че
същата на този етап както е заявена в исковата претенция на ищцовото
дружество и на база въпросите, които са поставени считам за неоснователна,
тъй като така определено размера на мораторната лихва може да бъде
5
изчислен без да са необходими специални знания, а това което е зададен като
въпрос 2 на вещото лице за размера считам, че не е необходимо, но оставям
на преценката на съда.
Съдът намира, че следва да допусне исканата ССчЕ, която да даде
отговор на въпроса:
Какъв е размера на претендираната лихва от датата на възникване на
вземането респ. изпадането в забава за заплащане задължението от страна на
ответника до 9.04.2021г.?
и за това съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА изслушването на ССчЕ със задача формулирана в мотивите
на настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЯ депозит вносими от ищеца в едноседмичен срок по сметка
на ПОС в размер на 150лв. като се представят доказателства за това по
делото.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Л.Ц., на който да се съобщи задачата след
внасяне на депозита.
За изслушване на допуснатата ССчЕ ОТЛАГА делото за 17.01.2022г. от
9.30ч., за която дата и час ответникът уведомен чрез процесуалният си
представител. Ищецът да се счита уведомен по реда на чл. 56 ал. 2 от ГПК.
Да се призове вещото лице Л.Ц. след внасяне на депозита.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 12.00
часа.
Съдия при Окръжен съд – П.: _______________________
Секретар: _______________________
6