Р
Е
Ш
Е
Н
И
Е
№ /
2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД – ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
IV състав,в
публично съдебно заседание на 07.10.2019г. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
ФИЛИП РАДИНОВ- мл.съдия
секретар
:ПЕТЯ ПЕТРОВА
разгледа
докладваното от председателя на състава
гр.
дело № 1295 по описа за 2019г.
Производството
е образувано по въззивна жалба на Й.Н.Й., представлявана от адвокат С.И., срещу решение № 2437/ 03.06.2019г. по гр.д.№
15206/2018г. на Варненски районен съд, 47 с., в частите ,в които са уважени предявените от И.Д.И. искове с
правно основание чл. 50 от ЗЗД, за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 2000лв., изразяващи се в претърпени болки и страдания ,
причинени в резултат на ухапване от
куче,собственост на ответника , на 26.01.2018г. в с.Приселци, общ.Аврен, и
обезщетение за имуществени вреди в размер на 40лв.На основание чл. 78, ал.1 ГПК
са присъдени съдебни разноски.
Изложени са възражения за
недопустимост на решението, постановено по искова молба от лице, което не
притежава качеството на заинтересовано лице по смисъла на чл.6 от ГПК. Развити
са доводи за незаконосъобразност при определяне на размера на обезщетението
за неимуществени вреди , поради
несъобразяването му с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, действителната икономическа
обстановка в страната, възрастта и социалния статус на пострадали, с
действително установени болки и страдания, доказателства за проведено лечение и
други съпътстващи заболявания, сравнително кратния период на възстановяване.По
същество поддържа искането за отмяна на решението по отношение на присъдените в
полза на ищеца суми- обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, и
съдебни разноски, и постановяване на друго, с което предявените искове да се
отхвърлят като неоснователни и недоказани, в евентуалност да се определи
справедлив размер на причинените неимуществени вреди. Претендира и направените
по делото съдебни разноски пред двете съдебни инстанции.
В
срока по чл.263 ГПК е депозиран отговор от И.Д.И., чрез адвокат В.П.. Изразено
е становище за неоснователността на жалбата, поради законосъобразност на
постановеното решение. Моли за потвърждаването му, с присъждане на направените
по делото разноски.
Съставът
на Варненския окръжен съд при съобразяване становищата на страните и
доказателствата по делото, на основание чл. 269 ГПК и чл.235 ГПК, констатира :
Районен съд е сезиран с обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 50 от ЗЗД, за присъждане на
обезщетение за причинени неимуществените вреди в размер на 2000лв. и
обезщетение за имуществени вреди в размер на 884.60лв.Основават се на следните
факти и обстоятелства: на 26.01.2018г.,
около 11 часа, при преминаването на И.И. и кучето му Руфъс покрай къщата на Й.Н.Й.
*** , нейното куче- порода канадски вълк, с името Рекс, прескочило телената
мрежа и нападнало кучето на ищеца. При опит да го отблъсне и предпазни своя
домашен любимец ищецът бил нахапан по двете ръце Ответницата и Д.А.се притекли
на помощ и с викове успели да приберат кучето в двора. Вследствие на
ухапванията ищецът получил множество дълбоки разкъсвания и разкъсно -контузни
рани по пръстите на двете си ръце.Раните били обработени в болница, където му
поставили ваксини против тетанус и бяс. Пострадалото куче било с множество наранявания, веднага след
това е оперирана предна лапа.
Поискано
е обезщетение от 2000лв.за неимуществени вреди- болки и страдания от нанесените
рани, в резултат на които било затруднен движението на двете му ръце, а до момента един от пръстите е обездвижен,
преживеният страх от кучета и болка за
състоянието на своя домашен любимец.
Обезщетението за имуществени вреди включва разходи направени от ищеца за
издаване на медицинско удостоверение, и разходи за лечението на пострадалото
куче.
С
писмен отговор ответникът изразява становище за недопустимост на предявените
искове от лице, което не е материално-правна легитимирано, и за
неоснователност, поради отсъствието на всички предвидени в чл.50 от ЗЗД
предпоставки. С конкретни възражения оспорва да е собственик на куче, порода
„немска овчарка“, обстоятелствата на инцидента,
наличието на пряка причинно-следствена
връзка между поведението на кучето и описаните в медицинско удостоверение леки
телесни повреда. В евентуалност твърди, че реакцията на неговото куче е
предизвикана от кучето на ищеца , порода „японски шпиц“.
По релевантните за спора факти и обстоятелства
преценява:
1.Медицинско
удостоверение № 91/ 29.01.2018г., с констатации за причинените
контузно-разкъсни рани в областта на пръстите на лявата и дясната ръка на И.Д.И.
, обусловили съвкупно временно разстройство на здравето неопасно за живота;
Епикриза за моментно състояние при постъпване за преглед на 26.01.2018г. на
куче на име Руфас;и проведено оперативно лечение;
2.АУАН
№ 904944/ 26.01.2018г на IV РУ на МВР-Варна, срещу Й.Н.Й., за това, че на
посочената дата като собственик на куче порода „канадски вълк“ е допусната да напусне пределите на
имота и да ухапе И.И. и кучето му. Актът е подписан от съставителите,
нарушителя / без възражение/и един свидетел- Д.М.А.. Съставената по случая
преписка №442р-1394/ 2018г. IV РУ ОД на МВР-Варна, част от преписка №2444/ 2018г.
на ВРП.
3 .Допуснатите
гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите- Д.А.и Р.И., посочени от ищеца.
Показанията
на първия свидетел, без родство със страните,
се основават на непосредствените му впечатления, когато чул да лаят
кучета и видял, че черното куче се спуснало към бялото кученце, и се нахвърлило
върху него. Свидетелят помогнал на ответницата да го приберат в двора.
Свидетелката
Илиева е дъщеря на ищеца, с когото живеят в едно домакинство. Потвърждава,че
кучето е на цялото семейство и всички се грижат за него, но то приема само баща
й за водач. Непосредствено след инцидента била повикана по телефона да помага,
после завели кучето до ветеринарната клиника, защото било в тежко състояние и
се наложила операция. Баща й бил нахапан
по двете ръце и много разстроен. Месеци наред
плачел постоянно, не можел да спи, страхувал се от кучетата в квартала.След
инцидента знае, че личната лекарка е променила дозата на приеманите лекарства
за кръвно налягане.
4.Заключението
на допуснатата съдебно-медицинска експертиза, прието и оценявано от съда като
обективно и компетентно дадено, съдържа констатации за множество дълбоки
разкъсно-контузни рани и ожулвания на двете ръце на ищеца, описани подробно по
вид , местоположение и размери.
По
данни от МУ нараняванията са в основата на нокътното ложе на четвърти пръст на
дясната ръка ,по последната фаланга – дълбоки
кръгови рани с диаметър 4-6мм; по горната част на долната и по средната
фаланги на четвърти пръст на дясната ръка – други четири рани с неравни ръбове
и дължна 7-8мм, 11мм.; по кожата на последната фаланга на втори пръст на
дясната ръка и третата фаланга на трети
пръст на дясната ръка, и други 5 рани, с размери около 4-5 мм., по вътрешната
повърхност на втори пръст на дясната ръка и в основата му с дължима около 7-9 мм, по страничната
повърхност на първи пръст на лявата ръка, в
основата на нокътя и под него, по втори пръст на лявата ръка в основата
на нокътя и по втората фаланга, по 1 и 2 фаланги на трети пръст и в основата на
нокътното ложе, и третата фаланга на пети пръст
на лявата ръка ; по страничната повърхност на лявата ръка – пръснати
множество дълбоки червеникави ожулвания, около 12, с размери около 5-6 мм.
След
заздравяването им са останали белези/ цикатрикси, ръбци/ по пръстите на дясната
ръка- единични и групирани на места, с неравни ръбове и размери в диаметър /
4-5, до 10 мм./, които съответстват на установените при първичния преглед. Вещото лице е категорично, че комплексно
отговарят да са получени от ухапване от животно- куче. Захапванията са били
достатъчно силни предимно в дясната ръка и по-слаби по пръстите на лявата ръка
, общо 17 на брой рани и 12 бр. ожулвания, обусловили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. През оздравителният период, който продължава 2-3 седмици пострадалият е бил с ограничение
на фините движения на пръстите на ръцете , изпитвал е болки и страдания. За
разлика от останалите наранявания, поради вида накърняване на четвъртия пръст
на дясната ръка функцията на сгъване на
ставата / средна-долна фаланги/ е ограничена ,без данни за пълно
възстановяване.
Съдът ,
по допустимостта на производството и основателността на предявените искове в
обжалваните части от решението, приема следното:
Исковото
производството се провежда с участието на конституираните в процеса
страни.Ищецът е активно процесуално легитимиран да търси обезщетение за
причинени вреди на лично основание, резултат от деликт / квазиделикт/. Пасивно
легитимирана страна е лицето, собственик на кучето и / или под чиито
надзор се намира в момента на инцидента.
Ангажира е гражданската отговорност на ответника при условията на чл.50, от ЗЗД- вреди причинени от животно. Обстоятелствата в исковата молба не въвеждат в
предмета на делото претенция за обезщетяване на друго основание.
Съобразно
всички обсъдени факти и обстоятелства искът за неимуществени вреди е доказан по
основание. Установени са конкретните травматични увреждания по двете ръце на
пострадалото лице, механизма на причиняването им, причинната връзка с действията на кучето.
Убедителни за този извод са показанията на св.Алексиев, който е очевидец на
поведението на кучето спрямо човека и неговия домашен любимец, както и обясненията дадени от ответницата и
свидетеля в деня на инцидента пред
органите на полицията /с.72-73/, които са логически свързани с изложените в
исковата молба действия по време,
място и начин на осъществяването им.
Данни
сочат, че кучето се е намирало в двора на къщата свободно, а неговият достъп до улицата е бил възможен с
прескачане на телената ограда. По време на инцидента е било под надзора на
ответницата и тя е следвало да упражнява
контрол върху неговото поведение. Отговорността в посочената хипотеза е
обективна и възниква от факта на реално причинените вреди.
Размерът на неимуществените вреди се
определя по справедливост, съгласно чл.52 от ЗЗД. Спрямо разглеждания случай
съдът отчита претърпените болки и страдания от множество травми по ръцете на
ищеца, с различна степен на увреждане, общото му възстановяване в обичайния
срок, с изключение на непълното възстановяване на сгъвателната функция на
единия пръст на дясната ръка, което придобива траен характер. Освен
претърпените физически болки обезщетението следва да компенсира негативните емоции
и душевно страдание от преживяното нападение върху него и силната уплаха за
живота на домашния му любимец, породеното след инцидента безпокойство и страх
да не се повтори с други агресивни кучета, водещи до трайна променят на
поведението на пострадалия.
Поради изложеното съдът намира, че
обезщетението в присъдения размер е съответстващо на реално претърпените неимуществени вреди от
ищеца.
Искът за имуществени вреди е
основателен до размер на извършения разход от 40лв. за издаване на медицинско
удостоверение. Датата на издадения фискален бон за същата сума от МБАЛ „Света
Анна-Варна“ съвпада с датата на
съответния документ, съставен от лекар в отделение Съдебна медицина при МБАЛ „
Света Анна-Варна“.
При съвпадащи изводи за пълната
основателността на предявените искове решението следва да бъде потвърдено като
правилно, законосъобразно и обосновано.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК
въззиваемата страна е поискала присъждане на разноските, направени в това
производство, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за правна
защита и съдействие. Поради основателност на възражението по чл.78, ал. 5 от ГПК следва да бъде редуцирано към
границата на задължителния минимум предвиден в Наредба №1/ 2004г. –чл.7, ал.2,
и присъдено в размер на 400лв.
На
основание чл. 271 от ГПК съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №2437/ 03.06.2019г. по
гр.д.№ 15206/2018г. на Варненски районен съд, 47 с., в частите ,в които Й.Н.Й. е осъдена да заплати на И.Д.И. сумата
2000лв.-обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания, и сумата 40лв.- обезщетение за имуществени вреди, причинени
вследствие ухапване от куче, собственост на ответника, на 26.01.2018г в с. Приселци, община Аврен,
на основание чл.50 от ЗЗД.
ОСЪЖДА
Й.Н.Й., ЕГН- **********, да заплати на И.Д.И.,
ЕГН- **********, сумата 400/
четиристотин/ лева- съдебни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО в
необжалваната част е влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.