№ 58 от 05.03.2020 г., гр. Кюстендил
В И М Е Т О НА Н
А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на пети февруари две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МИЛЕНА
АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
АСЯ
СТОИМЕНОВА
при секретар Антоанета Масларска и с участието на прокурор Марияна
Сиракова, като разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова касационно
административнонаказателно дело № 10 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр.
с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото е образувано по касационна жалба от
Община Невестино, чрез процесуалния представител по пълномощие адвокат Д.З., и касационна жалба от Регионална инспекция по околната среда и водите
(РИОСВ) – Перник към Министерството на околната среда и водите срещу Решение №
382/15.11.2019 г., постановено по административнонаказателно дело № 848/2019 г. по описа на Районен съд –
Кюстендил, с което е изменено Наказателно постановление (НП) № 14-А-32/03.06.2019
г., издадено от А. Д., упълномощена да изпълнява правомощията на директор на
РИОСВ – Перник със Заповед №
РД-78/09.07.2018 г. на директора на инспекцията, като
размерът на наложената на Община Невестино на основание чл. 156, ал. 1 от
Закона за управление на отпадъците (ЗУО) имуществена санкция е намален от 8000,00
лева на 5000,00 лева. Община Невестино претендира отмяна на решението и на
наказателното постановление, а РИОСВ
– Перник – отмяна на решението и потвърждаване на постановлението.
Община Невестино не се
представлява в съдебното заседание по делото. С
писмена молба адвокат З. поддържа жалбата.
РИОСВ – Перник не се представлява в съдебното заседание по делото.
Прокурорът дава заключение за неоснователност
на жалбите.
Касационните
жалби са допустими.
Подадени са от страни с
право на касационно оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу
съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и в преклузивния 14-дневен срок по
чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговарят на
изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК.
Разгледани по същество, жалбите са неоснователни
по следните съображения:
Предмет
на въззивно обжалване е НП № 14-А-32/03.06.2019 г., издадено от А. Д., оправомощена да изпълнява правомощията на директор на РИОСВ –
Перник със
Заповед № РД-78/09.07.2018 г. на директора на
инспекцията, с което на Община Невестино на основание чл. 156, ал. 1 във вр. с
чл. 113, ал. 3 от ЗУО е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 8000,00
лева за това, че не е
изпълнила даденото ѝ задължително
предписание, обективирано в т. 1 от Протокол № 450-КОС-ЛД-33/03.08.2018 г. на
РИОСВ – Перник, а именно: „… да не използва посочения в протокола новозамърсен
терен за съхраняване на неопасни отпадъци”. Районният
съд е установил от фактическата страна на спора, че на 03.08.2018 г. служители на РИОСВ – Перник извършили проверка в землището
на с. Ч., м. „***”, община Невестино и
констатирали, че на около 100 метра по пътя в близост до закритото общинско
депо за неопасни отпадъци на Община Невестино е образувано нерегламентирано
сметище. Замърсен бил терен с площ около 800 м2 с подробно описание
на откритите там отпадъци в съставения Констативен протокол (КП) № 450-КОС-ЛД-33/03.08.2018 г. С този протокол били дадени предписания на Община
Невестино, а именно: по т. 1 – общината да не използва новозамърсения терен за
съхранение на неопасни отпадъци; срок – постоянен; и по т. 2– общината да
почисти замърсения терен в срок до 03.09.2018 г. Протоколът е връчен на
присъстващата на проверката Д. Д.– старши експерт „Земеделие” в Община Невестино, и входиран в деловодството на общината.
При последваща проверка на 27.09.2018 г., резултатите от която са обективирани
в КП № 535-КОС-ЛД-38, служителите на РИОСВ – Перник установили, че Община
Невестино не е изпълнила дадено ѝ предписание
по т. 1 от горепосочения протокол, тъй като на същия терен продължават да се
съхраняват старите отпадъци, като има и новоизхвърлени отпадъци. Във
връзка с отразените в КП № 535-КОС-ЛД-38/27.09.2018 г. констатации кметът на община Невестино бил поканен с писмо с изх. № 08-00-283/2611.2018 г., рег. №2900/26.11.2018 г. по описа
на Община Невестино, да се яви в инспекцията на 03.12.2018
г. в 11:00 часа за съставяне на акт за установяване на административно нарушение (АУАН). На
03.12.2018
г. той не се явил в РИОСВ – Перник и в негово отсъствие е съставен АУАН № 32/03.12.2018 г., който му е изпратен
за връчване чрез ОД на МВР – Кюстендил. След подписването на акта същият е върнат в инспекцията с писмо с вх. № 08-00-283/5/28.02.2019 г. Въз основа на съставения АУАН е издадено
процесното НП, в което са възпроизведени фактическите констатации по акта. В производството пред въззивния съд са разпитани Л. И. Д.(актосъставител) и С. Г. Й.(свидетел на установяването на нарушението и
съставянето на акта), които потвърждават изложените фактически
обстоятелства, относими към процесното
деяние, както и М. Ю. М. (главен експерт по опазване, експлоатация, екология и опазване на природните
ресурси в Община Невестино), която заявява, че
не е присъствала на проверката, при която е установено наличието на отпадъци, а
впоследствие е разбрала, че има такива, и Д. А. Д. (старши експерт „Земеделие” в Община Невестино), която заявява, че е присъствала на първата проверка от РИОСВ – Перник, но
не може да каже дали след проверката около сметището е имало отпадъци.
Въззивният съд е приел от правна страна, че в
хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила – процесният АУАН е съставен от лице,
притежаващо правомощия за това, а наказателното постановление е издадено от
компетентен орган, актът и наказателното постановление съдържат необходимите
реквизити по чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, спазени са изискванията за
предявяване и връчване на процесния АУАН, както и за връчване на наказателното
постановление. Община Невестино не е била лишена от възможността да направи
възражения по акта. Описанието на нарушението и обстоятелствата във връзка с
извършаването му са посочени в степен, гарантиращата правото на защита на
Община Невестино. Въззивният съд е приел за безспорно установено, че при посочените
в атакуваното НП условия Община Невестино не е изпълнила отправеното ѝ надлежно предписание по
чл. 113, ал. 3 от ЗУО. Приел е, че липсват материалноправните предпоставки за
приложение на чл. 28 от ЗАНН, както и че целите на наказанието биха били
постигнати и със санкция, определена в минимален размер – 5000,00 лева. По
изложените съображения въззивният съд е изменил наказателното постановление,
като е намали размера на наложената имуществена санкция от 8000,00 лева на 5000,00 лева.
В
пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с
наведените в жалбите касационни основания настоящият касационен състав намира,
че решението на районния съд е валидно и допустимо, а преценено за съответствие
с материалния закон – правилно.
Правилен е изводът на
въззивния съд за липса на формални предпоставки за отмяна на наказателното
постановление, тъй като при реализирането на административнонаказателната
отговорност на Община Невестино не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да водят до опорочаване на производството. Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган. В разпоредбите на чл.
157
– 159
от ЗУО изчерпателно е
определена компетентността за съставяне на актове и издаване на
наказателни постановления за посочените в същите нарушения по закона. Доколкото
неизпълнението на предписанието по чл.
113, ал. 3 от ЗУО осъществява обективния
състав на нарушението по чл. 156, ал. 1 от закона, и не попада в изчерпателно посочените хипотези на чл.
157
– 159
от ЗУО, то при него са приложими общите правила на ЗАНН
във връзка с чл.
160 от ЗУО. Законът за управление на отпадъците,
като специален закон, не сочи компетентността на
административнонаказващия орган, поради което следва да се приложи разпоредбата
на чл.
47, ал.1, б. „а” от ЗАНН и това е ръководителят на
ведомството, на който е възложено да прилага ЗУО или да контролира неговото
изпълнение. Съгласно разпоредбата на чл.
113, ал. 1 от ЗУО директорът на РИОСВ или
оправомощено от него длъжностно лице упражнява контрол за спазване изискванията
за третиране на отпадъци, като при констатирани нарушения на основание ал. 3
той или или оправомощено от него длъжностно лице дава задължителни предписания
с определен срок за тяхното отстраняване и/или съставя актове за установяване
на административни нарушения. Няма пречка същият да е издател на наказателното
постановление, ако при условията на чл.
37 от ЗАНН актът за установяване на
административно нарушение е съставен от оправомощено длъжностно лице, определено
при условията на чл.
37, ал.1, б. „б” от ЗАНН, какъвто е настоящия случай.
Това е така и доколкото ръководената от него РИОСВ е административна структура
към министъра на околната среда и водите, и на основание чл. 6, ал. 1, т. 6 от
Правилника за устройството и дейността на регионалните инспекции по околната
среда и водите директорът на РИОСВ е компетентен да издава наказателни
постановления при констатирани нарушения на законодателството в областта на околната
среда. Съгласно чл. 14, ал. 1 и 2 от
Закона за опазване на околната среда регионалните инспекции по околната среда и
водите, дирекциите на националните паркове и басейновите дирекции осигуряват
провеждането на държавната политика по опазване на околната среда на регионално
равнище (ал. 1), като органите по ал. 1 са юридически лица към министъра на
околната среда и водите на бюджетна издръжка и се представляват от съответните
директори или упълномощени от тях длъжностни лица (ал. 2). В разпоредбата на
чл. 1, ал. 1 от ЗУО е предвидено, че този
закон регламентира мерките и контрола за защита на околната среда и човешкото
здраве чрез предотвратяване или намаляване на вредното въздействие от
образуването и управлението на отпадъците, както и чрез намаляване на
цялостното въздействие от използването на ресурси и чрез повишаване
ефективността на това използване. Процесното наказателно постановление е издадено
от А. Д. – началник на отдел „Превантивна дейност” в дирекция „Контрол и
превантивна дейност”, оправомощена да изпълнява правомощията на директор на
РИОСВ – Перник със Заповед № РД-78/09.07.2018 г. на П. А. – директор на РИОСВ –
Перник. Със заповедта е осъществена фигурата на заместване на директора на РИОСВ
– Перник. Заместването се извършва в случаите, когато лицето – титуляр на
правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи, предвид
необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, по
силата на изрична писмена заповед отсъстващият титуляр нарежда заместването си
от друго, подчинено на него лице. За определения перод заместващият изпълнява
правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на
замествания орган. Видно от приложения към административнонаказателната
преписка болничен лист на П. А., същият е в отпуск при временна
неработоспособност за периода от 03.06.2019 до 07.06.2019 г. За заместването не
е необходима изрична законодателна регламентация. Разликата между делегация и
заместване е предмет на обсъждане в мотивите на ТР №4/22.04.2004 г. на ВАС по
д. № ТР-4/2002 г. Не е необходимо изрично пълномощно за възлагане функциите по
издаване на наказателното постановление, тъй като заместването по заповедта
обхваща всички правомощия на директора, между които е и това на
административнонаказващ орган за нарушения по чл. 156, ал. 1 от ЗУО.
Правилен е и изводът на
въззивния съд, че Община Невестино не е изпълнила процесното задължително
предписание. Съгласно чл. 113, ал. 3 от ЗУО въз
основа на констатирани нарушения при извършена проверка директорът на РИОСВ или
оправомощено от него длъжностно лице дава задължителни предписания с определен
срок за тяхното отстраняване и/или съставя актове за установяване на
административни нарушения. Според нормата на чл.
156, ал. 1 от ЗУО за
неизпълнение на предписание по чл.
113, ал. 3 или чл.
120 на
физическите лица се налага глоба в размер от 2000,00 лева до 10000,00 лева, а
на юридическите лица имуществена санкция в размер от 5000,00 лева до 20000,00
лева. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че Община
Невестино е била адресат на задължително предписание по чл. 113, ал. 3 от ЗУО, обективирано в
т. 1 от КП № 450-КОС-ЛД-33/03.08.2018 г., както и че същото не е било
изпълнено. Именно това са релевантните факти, които обуславят приложението на
предвидената в чл.
156, ал. 1 от ЗУО санкция. Предписаните на Община
Невестино мерки са били конкретни, с ясно зададени параметри и естество на
необходимите за предприемане действия. Функцията на визираната в разпоредбата
на чл.
156, ал. 1 от ЗУО санкция е да обезпечи изпълнението на
дадено задължително предписание от компетентен административен орган, а в
случай на неизпълнение, да бъде наложена глоба, респ. имуществена санкция на
адресата на задължението. По делото е безспорно доказано извършването на
процесното административно нарушение. От събраните писмени и гласни
доказателства, преценени поотделно и в съвкупността им, се установяват по
несъмнен начин наличието на описаното в първия
констативен протокол нерегламентирано сметище,
находящо се на около 100 метра по пътя в близост до закритото общинско депо за
неопасни отпадъци на Община Невестино в землището на с. Ч., м.
„***”, както и използването на новозамърсения терен за съхраняване на
неопасни отпадъци към момента на последващата проверка.
Настоящият
касационен състав споделя и извода на районния съд за необосновано налагане
от административнонаказващия орган на имуществена санкция в размер на 8000,00
лева. Действително,
с оглед спецификата на процесните обществени отношения и в частност на
задълженията на физическите и юридическите лица за изпълнение на предписанията
по чл.
113, ал. 3 от
ЗУО, извършеното нарушение не се отличава с ниска степен на обществена
опасност. От друга страна, по делото липсват доказателства за
наличието на
влезли в сила наказателни постановления за наложени наказания на Община
Невестино за други нарушения от същия вид. Определената
от въззивния съд санкция в минимален размер е съобразена с изискванията
на чл.
27, ал. 2 от
ЗАНН и
с
целта на закона.
Изложените съображения обуславят
извод за правилност на въззивното решение, поради което същото
следва да бъде оставено в сила.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2,
изр. 1, пр. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1,
изр. 2 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 382/15.11.2019 г., постановено по административнонаказателно
дело № 848/2019 г. по описа на Районен съд – Кюстендил.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.